„Помъчихме се да направим един спектакъл за Човека. Каква част от него устоява на живуркането? На рутината? Какъв е неговият изход именно от тази рутина? И има ли изход изобщо? Какво може да направи един живот запомнящ се, смислен, значим? В днешно време има някакво всеобщо лутане, хаос някакъв. Човекът е потънал под купища възможности за реализация, за това да се „случи“ като такъв – и все не може и не може да избере. А след като не може да избере, то е сякаш да няма възможност за каквото и да е. Ставаме свидетели ежечасно дори на хиляди изгубени животи, съдби, нереализиран потенциал. И е много лесно и ти да потънеш в хаоса, и ти да вдигнеш ръце от кормилото – и лека-полека той да те затрупа.

Ние се опитахме да проправим някакъв път сред тоя хаос. А ако някой вземе, че тръгне по нашия път и в края му се открие и повторно се срещне със себе си – толкова по-добре“ , казва за „Спомен за летене” режисьорът Боян Крачолов.