Капана.БГ

Капана.БГ

Вторник, 26 Октомври 2021 13:28

Вижте пълната програма на Plovdiv Jazz Fest

Наближава Plovdiv Jazz Fest. Тази година празникът на джаза под тепетата се провежда в последните дни на октомври – от 29 до 31. В рамките на три дни на фестивала гостуват двама носители на „Грами“ – Антонио Санчес и Брад Мелдау, а неговото начало ще постави специално създаденият проект „Четири млади дами пеят джаз“.

В седмото издание на Plovdiv Jazz Fest ще бъдат връчени две Награди за цялостен принос в джаза. Едната ще бъде за емблематичния радио и телевизионен водещ Тома Спространов, който е сред най-ерудираните и внимателни анализатори на българската и световната музика в различни жанрове. Той е и от значимите популяризатори на джаза в България. „Любопитно петолиние“ вероятно е най-старото предаване в радио ефира, тъй като то започва през 1967 г. и продължава да се излъчва и до днес по Радио „Пловдив“.

Вторият приз за цялостен принос също е свързан с радиото. Той ще бъде за екипа на Jazz FM радио. Единственото джаз радио в България тази година отбеляза 20 години в ефир. Jazz FM радио винаги е популяризирало джаз музиката, като е поставяло специален акцент върху българската джаз сцена.

29 октомври 2021

На 29 октомври Plovdiv Jazz Fest ще започне с откриване на изложбата „Плакати за джаз“ и концерта „Четири млади дами пеят джаз“.

Изложбата представя автори и събития от различни точки на планетата, които ще покажат тенденции и интересен поглед върху джаз темата, която присъства активно в историята на съвременния плакат. Плакатите са част от колекцията на Международното триенале на сценичния плакат, която за последните 26 години е най-богатият фонд на български и световни плакати. Експозицията е първата от серия, посветена на темата за музиката в колекцията на Триеналето. Изложбата ще бъде разположена във фоайето на Дом на културата „Борис Христов“ и ще бъде достъпна целодневно през дните на фестивала.

Първата концертна вечер ще започне със специалната продукция на Plovdiv Jazz Fest „Четири млади дами пеят джаз“. На 29 октомври от 20:00 ч. на сцената на Дом на културата „Борис Христов“ ще се качат четири от най-впечатляващите и отличителни гласове на българската джаз и поп сцена – Велека Цанкова, Едит Унджиян, Елена Сиракова и Мирослава Тодорова. Заедно с тях ще бъдат джаз триото – Васил Спасов (пиано), Мишо Иванов (бас) и Атанас Попов (барабани), както и струнният квартет с участието на Ивелина Христова (цигулка), Диляна Димитрова (цигулка), Мария Венкова (виола), Антоанина Юрганджиева (виолончело).

Вокалният проект включва песни от някои от емблематични филми на XX в., повечето от тях черно-бели. Тази естетика ще бъде претворена в нов прочит от маестро Васил Спасов, който е един от изтъкнатите джаз музиканти, композитори и оркестратори. Програмата ще включва много изненадващи версии на класики като Moon River от „Закуска в Тифани“ или As Time Goes By от „Казабланка“. „Четири млади дами пеят джаз“ е третият подобен концерт, създаден по инициатива на Plovdiv Jazz Fest, посветен на сценичната среща на различни певци, с разнороден вокален опит и характерен стил. Предшестват го „Четири дами пеят джаз“ (с участието на Андрония Попова-Рони, Белослава, Мирослава Кацарова и Хилда Казасян) и „Четирима господа пеят джаз“ (с Орлин Павлов, Свилен Ноев, Стефан Вълдобрев и Павел Терзийски).

30 октомври 2021

30 октомври ще започне с уъркшопа на музиканта Павел Терзийски, посветен на различни вокални техники. Павел Терзийски е един от най-изявените и неконвенционални вокалисти в България, който свързва естетиката си с джаз, бразилска боса нова и електронна музика. В събота от 16:00 ч. в бар „Контрабас“ в Пловдив той ще ни поведе в един различен и изненадващ свят на вокалното изкуство и импровизации, където всеки участник ще може да открие нови хоризонти за себе си. Уъркшопът ще се проведе със свободен достъп и без предварително записване.

От 20:00 ч. на 30 октомври в Дом на културата „Борис Христов“ ще бъде концертът на четирикратния носител на „Грами“ – барабанистът и композитор Антонио Санчес. В последните седмици стана ясно, че освен с чисто нова група, Антонио Санчес ще представи и изцяло новия си проект SHIFT // A Bad Hobre Project. Пловдив е част от „премиерното турне“ на бъдещия албум на Антонио Санчес в Европа. Проектът включва 12 певци, които Санчес кани с една единствена молба – да му предоставят запис на песен, която те изберат и одобрението той да я преработи. Така той създава албум, в който в главна роля са (както е обичайно) гласът, но и барабаните. Концертът на Антонио Санчес с Тана Алекса, Лекс Садлър и BIGYUKI е изключителна възможност българската публика да е сред първите, които ще чуят новаторската работа на Санчес.

Антонио Санчес е от най-важните джаз барабанисти на международната сцена. През последните години той записва 9 албума с Пат Матини и работи с Чик Кърия, Гари Бъртън, Майкъл Брекър, Чарли Хейдън и Тутс Тилeманс. Антонио Санчес обаче има и самостоятелна кариера на композитор.

През 2014 г. работата на Санчес става широко популярна със запомнящата се музика на филма „Бърдмен (или неочакваната добродетел на невежеството)“ на режисьора Алехандро Гонсалес Иняриту.

31 октомври 2021

Последният ден от фестивала ще започне с представяне на книгата „Чувствителният разказвач“ от Олга Токарчук. Разговорът ще бъде посветен за най-новата книга на нобеловата лауреатка – сборникът с есета „Чувствителният разказвач“ (превод от полски Крум Крумов), но и на важните теми в творчеството на Токарчук изобщо. Ина Иванова ще разговаря с редактора Невена Дишлиева в галерия „Джуркови“. Срещата с тях и творчеството на Олга Токарчук ще бъде на 31 октомври от 17:00 ч.

Последното събитие от тазгодишната програма ще бъде гостуването на един от най-влиятелните джаз пианист Брад Мелдау и неговото наистина прословуто трио, в което участват още двама забележителни музиканти като – басистът Лари Гренадиър и барабанистът Джеф Балард. Формацията има концерти из целия свят още от средата на 90-те. Паралелно Мелдау развива и своята солова кариера, но солидна част от творчество му е свързана именно с неговото трио. През 2020 г. Брад Мелдау получава „Грами“ в категорията „Най-добър инструментален джаз албум“ за Finding Gabriel.

Днес дискографията му като лидер включва 25 албума, а още 16 са създадени в сътрудничество.

През последните три десетилетия, освен със своята банда, той работи с редица знакови джаз музиканти като Джошуа Редман, Пат Матини, Чарли Хейдън, Лий Кониц, Кърт Розенуинкъл, Марк Търнър и др. Записвал е с Майкъл Брекър, Уейн Шортър, Джон Скофийлд и Чарлз Лойд.

Брад Мелдау е изключителен импровизатор, който с огромен интерес съчетава джаз, класическа и поп музика, а изпълненията му са истински интензивно преживяване.

Брад Мелдау трио ще закрие седмото издание на Plovdiv Jazz Fest на 31 октомври от 20:00 ч.

Всяка от вечерите на Plovdiv Jazz Fest ще завършва с традиционните джем сешъни в Bee Bop Café. Началният им час ще бъде 21:30 ч.

Достъпът до концертите на Plovdiv Jazz Fest се осъществява с Цифров COVID сертификат:

· ваксинация;

· преболедуване на инфекция със SARS-CoV-2 през последните 12 месеца;

· отрицателен резултат от направено изследване в лаборатория за COVID-19: от антигенен тест (48 часа преди концертите) или PCR тест (72 часа преди концерта) ;

· Деца до 12-годишна възраст влизат безплатно и без Цифров сертификат;

· Деца между 12- и 18-годишна възраст влизат с билет, без Цифров сертификат.

За хората, които имат нужда от антигенни тестове, лабораторията на Клиника „Медикус Алфа“ предоставя възможност за 50% отстъпка от тестовете. Така цената е 20 лв. на тест.

Лабораторията се намира в близост до Дом на културата „Борис Христов“ на ул. „Велико Търново“ 21.

Лабораторията осигурява допълнителен екип и зелен коридор за нашите гости от ➧16:00 до 17:00 ч. всеки от дните на фестивала.

През останалото работно време, отново ще бъдат приемани гости на фестивала, но ще е необходимо да си предвидят повече време, тъй като лабораторията е силно натоварена.

Единственото нужно е закупен билет за концерт от програмата на Plovdiv Jazz Fest, с който да бъде удостоверено, че тестът е предназначен за публиката на фестивала.

Организатор на Plovdiv Jazz Fest е Blue M.

Събитието се провежда с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на Община Пловдив за 2021 г.

Фестивалът се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

Пърформативна изложба с видео прожекции на група „Жените на Ръба“ - Албена Михайлова, Венета Маринова, Моника Роменска и Надя Генова, носителки на награда Пловдив за 2018 г. в раздел „Изобразително изкуство“, ще бъде показана като част от програма „Наследство“ на Пловдив – Европейска столица на културата.

Изложбата  „МАСЕСТРИ. Здрав дух здраво тяло“ се открива на 29 октомври 2021 г. в 18 ч. в галерия „Ромфея“ и продължава до 8  ноември 2021 г.

Заглавието на проекта обединява, но и противопоставя понятията Тяло и Дух. Къде е домът на духа ни и може ли той да бъде поставен в изолация от външни фактори? Творците задават въпроси и търсят пластичните им отговори. „Жените на Ръба“ остават в творческа, работна фаза, въпреки "паузата", в която светът попадна и анализират собствената си екзистенция, рефлектират социалната среда и глобалната обстановка.

Формирана в гр. Пловдив още в началото на бурната 1989, работата на група Ръб е едно от най-силните и ранни прояви на българското концептуално изкуство от 90-те години. Членове на групата са пловдивските художници: Албена Михайлова, Венета Маринова, Димитър Келбечев, Димитър Митовски, Емил Миразчиев, Ивайло Григоров, Игор Будников, Кольо Карамфилов, Моника Роменска, Надя Генова, Павел Алберт, Румен Жеков.

Настоящият проект на „Жените на Ръба“ засяга и интерпретира екзистенциални теми - физическото тяло, духа като воля за действие, и средата, която обитаваме. Движейки се по ръба, по границата на реалното и безкрайното онлайн пространство, те създават собствена интер-акция, приличаща на отражение в криво огледало. Те рефлектират актуалната ситуация и влизат в абсурдни роли с хумор и автоирония.

Инициатор на проекта е Културен институт АМ contemporary, Базел, Щвейцария.

Откриване 29 октомври в 18 ч. Повторение на пърформансa на 5 ноември 2021 г. от  18 ч.

Галерия РОМФЕА /гр. Пловдив 4003, бул. “Марица” No 83, Работно време: понеделник – петък: 11 – 19 часа; събота: 11-16 часа, неделя – почивен ден/.

Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив (РИОСВ-Пловдив) обявява ученически конкурс за изработване на произведения от рециклирани материали.

 

За създаването им участниците е нужно да използват отпадъци, стари или ненужни вещи. В конкурса могат да се включат всички ученици от първи до дванадесети клас, възпитаници на училищата от област Пловдив, като по желание могат да използват помощ от своите родители и учители.

 

Участниците трябва да се снимат с творенията си и да изпратят снимките, придружени с кратък пояснителен текст, имената, телефона и адреса си на електронна поща Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Крайният срок за получаване е 25 ноември 2021 година. С изпращането на снимките всеки участник дава съгласието си те да бъдат използвани за информационни и образователни некомерсиални цели от РИОСВ-Пловдив.

 

Екоинспекцията ще подбере най-добрите творби и ще награди техните автори с текстилна екоторбичка за пазаруване, комплект красива чаша, подложка за нея и магнит за хладилник с изображения на защитени растителни и животински видове от биосферен резерват „Червената стена“.

 

Инициативата е по случай Европейската седмица за намаляване на отпадъците, която се провежда в периода 20-28 ноември 2021 година под мотото „Кръгови общности“. Тазгодишната кампания фокусира вниманието върху необходимостта от сътрудничество между отделните хора и групи и съвместното изграждане на общности, базирани на подхода на кръговата икономика и промяна на навиците ни за намаляване и предотвратяване на отпадъците, повторната им употреба, рециклирането и компостирането им.

 

РИОСВ – Пловдив Ви приканва да приемете предизвикателството, като дадете шанс на ненужните вещи за нов, по-артистичен живот! Нека заедно допринесем за свят с по-малко отпадъци и повече красота!

 

„В преследване на светлината“ надхвърля очакванията за знаменития режисьор като писател - ОТКЪС 

На 29 октомври, в рамките на Синелибри 2021, ще се състои ексклузивна видео среща с Оливър Стоун, представяне на първото българско издание на книгата му

 

Знаменитият режисьор на „Салвадор“, „Среднощен експрес“ и „Белязания“ надхвърля очакванията и в качеството си на писател. Мемоарната му книга е болезнено честна, информативна, дълбоко емоционална и пълна с изстрадани прозрения за човешката природа и за природата на киното като изкуство. Вече в наличност!

 

„В преследване на светлината“ (превод: Надя Баева, 488 стр., цена: 25 лв.) е завладяващ поглед отвътре към преломния за Холивуд период на 70-те и 80-те години. Преди да се прочуе с Взвод в средата на 80-те години, Оливър Стоун е бил раняван във Виетнамската война, писал е с години сценарии, останали нереализирани, докато си изкарва хляба с непрестижни работи в Манхатън. Стоун, вече на 75, си припомня годините на творческо съзряване с всички успехи и провали: репетиции с Ал Пачино за филм, който така и не е заснет; потискащите демони на пристрастеността към кокаина; провала на първите му два филма; рискованото му проучване на терен сред наркокартелите в Маями за сценария на Белязания и още доста интригуващи истории.

 

 

Както сам Стоун отбелязва, „В преследване на светлината“ е разказ за постигане на мечтата на всяка цена - дори без пари. За това как не бива да приемаш „не“ за отговор. Как се налага да лъжеш най-безобразно, да оцеляваш с пот и сълзи. Това е разказ за съзряването. За провала, за изгубена увереност. Но също и за ранен успех и арогантност. За изнамиране на преки пътища, импровизации, въжеиграчество и лавиране, само и само филмите да стигнат до екран, без да е ясно откъде ще дойде следващото плащане... или пък поредният мусон и ухапване от скорпион.“

 

 

Уилям Оливър Стоун е кинорежисьор, сценарист и продуцент, роден през 1946 г. в Ню Йорк, САЩ. Носител е на награди „Еми“ и „БАФТА“, три награди „Оскар“ и пет награди „Златен глобус“, номиниран е за награда „Грами“. От 1996 г. има звезда на Холивудската алея на славата. Сред филмите, режисирани от него, голяма известност постигат „Взвод“, „Роден на четвърти юли“, „Дъ Дорс“, „Убийци по рождение“, „Обратен завой“, „Александър“.

 

 

На 29 октомври, в рамките на Синелибри 2021, ще се състои ексклузивна видео среща с Оливър Стоун, представяне на първото българско издание на книгата му „В преследване на светлината“ и специална прожекция на филма „Доорс“ (1991). Очакваме ви точно в 19:00 ч. в кино "Люмиер".

 

* * *

Оливър Стоун - „В преследване на светлината“

 

 

ВЪВЕДЕНИЕ

 

 

Движа се бързо по калдъръмените улички на малък мексикански град, датиращ от XVI век, който си има всичко  – църкви, площадчета, каменни мостове над криволичеща през това селище бижу река.

 

Стотици статисти и технически персонал, както и актьори, ме чакат в жегата да реша къде, кога и как . Намирам се посред района Сапата в щата Морелос, на два часа южно от Мексико Сити. На улицата имам 150 войници от мексиканската армия, облечени като във войската на Салвадор от 80-те години. На другата улица нервно и нетърпеливо потропват с копита 70 коне с ездачи, сред най-добрите каубои в щата, бунтовническата кавалерия. Реших, че те ще атакуват през моста на големия площад, за да сразят окончателно обсадените правителствени сили. Подготвили сме многобройни експлозии . Между двете страни има няколко десетки селяни – цивилни, събрани като статисти, които при подаден сигнал ще се пръснат във всички посоки.

 

Основните ми актьори, които играят журналисти, ще са в центъра на действието, ще гледат как кавалерията препуска по улицата право срещу камерите ни. Аз ще бъда до моята нервна звезда, защото той е ужа - сен да не пострада с този щур режисьор, дето вече на няколко пъти за малко не го е убил (според него) и на когото няма никакво доверие – мисли ме за огорчен ветеран от една друга война (във Виетнам), дето приема всички актьори за изнежени лигльовци. Естествено, най-вече мисли за лицето си и за всички неизбежни газови бомби, дето могат да го обезобразят и да съсипят кариерата му, когато бъдат детонирани.

 

Слънцето е високо и напича силно. Готов съм да извикам „Начало!“. След като 15 години съм се опитвал да режисирам филм като този, това днес е сбъдната мечта – представата на 6-годишно момче под коледна елха, отрупана с войничета играчки и електрически влакчета, – моят личен свят. Аз командвам днес, моя е властта да реша кой ще умре и кой ще живее в този театър, сътворен от мен. Той е всичко онова, което ме привличаше в киното като дете – битки, изпълнено със страст действие, невероятно развитие.

 

И все пак, колкото и да е вълнуващо да си бог за няколко дни, зад всичкия реквизит, декори и ангажирани участници стои тежка дилема. Свършили сме парите. Ние сме 50–60 души чужденци, блокирани в Мексико, живеещи от кредит и време назаем. Започнахме преди 6 седмици това мащабно начинание с 93 роли с реплики на два езика, 50 локации, танкове, самолети и хеликоптери, за да снимаме епичен филм за гражданската война в Ел Салвадор в началото на 80-те години. Работим в три различни щата на Мексико на голямо разстояние един от друг, снимаме покрай всичко друго масово избиване пред голяма катедрала в Мексико Сити (заместител на Ел Салвадор), отряди на смъртта, изнасилвания и убийства на монахини, както и тази плашеща конна атака – и всичко това за нелепо смешната сума от 3 млн. долара! Честно казано, луди бяхме, че изобщо се захванахме.

 

А сега хората с парите пристигат от Мексико Сити, общо взето, да поемат контрола на филма от мен и продуцента, защото очевидно сме превишили бюджета – с колко, никой още не знае, – след като ни остават две седмици снимки. Властта трябва да иде в ръцете на когото трябва. Хората в Ел Ей са привикали „застрахователната компания“ (Пфу! Самата дума ужасява повечето продуценти), която гарантира „завършването“ на филма по същия начин, по който оценява човешкия живот до смъртта, към която бързо се приближаваме. Въпреки вълнението ми от достигането до този момент, също така съм депресиран, че това може да се окаже последната ми сцена от филм, на който заложихме толкова много и, както изглежда сега, изгубихме.

 

– Начало! – крясвам така силно, че сигурно ме чуват през няколко квартала. – Атака!

 

Командите са повторени на испански по мегафоните на асистент-режисьорите. И ето че се раздава усилващият се шум от чаткащи по стария калдъръм копита – по четири метални подкови на кон, като от далечината приближават 280 коня, насочени към снимачния ни екип. Моля се никой да не падне от проклетия си кон по тези тесни улици, защото неизбежно ще бъде фатално стъпкан.

 

– Готови! – изкрещявам съвсем излишно на двамата актьори, играещи журналистите с техните 35-милиметрови камери, приготвени за снимане на предстоящата атака.

 

Главният ми изпълнител е нервен. Другият актьор е солиден обаче и решен да блесне, когато първите ездачи се появяват иззад ъгъла и препускат към моста, стреляйки с пушките си в движение. Смели мъже. Първите коне вече прелитат през моста, встрани от тях изригва червена експлозия. Двама от трима падат в хореографиран ритъм, без да пострадат. Кавалкадата приижда. Темпото ѝ е най-важното в тази сцена и аз знам, че сме го постигнали. Усещам момента, зареден с насилие. Твърде добър е, твърде истински.

 

И тогава, при 70 коня върху моста, главният ми актьор хуква. Малко е подранил може би – ездачите все още са на 50 метра разстояние, – но кой не би се уплашил? Сякаш гигантска вълна връхлита кораб, само шумът дори е достатъчен да стресне и най-големите смелчаги. И все пак поддържащият актьор, мотивиран от шанса за величие, стои непоклатим като скала и „снима“ този класически миг. От 30 метра разстояние му виквам да бяга – „Изчезвай от там!“, – докато аз и храбрият ми оператор знаем, че за нас измъкване няма, ако не го направим сега, спринтирайки извън траекторията на конете. Хукваме!

 

На 20 метра разстояние безстрашният ми и гъвкав втори актьор отскача на безопасно място в последния момент. Тръпки да те побият. Само звукът и хаотичните образи оказват достатъчно въздействие. Ще е зрелищен момент от филма. Жалко, че главният актьор се дръпна малко прекалено рано, но тъкмо по този начин характерът му излиза наяве във филма. Не може да бъде наречен точно холивудски герой.

 

– Стоп! – крещя.

 

Изпусната е огромна енергия, преди конете и екипът да се спрат и преподредят, хората са задъхани, хълбоците на конете трептят, крещят се наставления на испански между членовете на екипа, правят се корекции.

 

Сега, след като сме разчупили леда, призовавам към втори дубъл. В добра крачка сме; през следващите два часа изпълняваме атаката още четири пъти, покриваме всички ъгли на нападението на кавалерията срещу правителствените войски (предимно мексикански каскадьори), която обръща битката в превес на бунтовниците.

 

Но е така само до момента – във филма, – докато от посолството на САЩ не хващат телефоните и не се намесват в тази критична битка от гражданската война, като нареждат изпращането от Америка на най-нови танкове и въоръжение в помощ на правителството. С три танка, прикритие от самолети и артилерия, вече има достатъчно огнева мощ за отблъскване на временно придобилата надмощие бунтовническа вълна и гаранция за стабилизиране на правителството. Планираме да снимаме това през следващите два дни, докато се опитваме да завършим битката, преди да ни спрат кранчето с финансиране. Но заставам нащрек, когато виждам продуцентът ми да върви към мен с обичайната си тревожно смръщена физиономия. С типична британска сдържаност той заявява:

 

– Да не би да съм се намръщил?... Получихме милиона.

 

Уф! Живот. Поемане на дъх. Милион долара от мексикански инвестиционен синдикат, близки на жена му мексиканка. Спасили са филма ни от злата застрахователна компания, която вече е пристигнала под формата на двама представители – единият подобен на Смъртта с косата, другият приветлив шотландец с вид на данъчен служител,  – приближаващи към снимачната площадка и броейки всичко в движение. За щастие са отзовани по телефона от голяма клечка в Лос Анджелис.

 

Проблемът идва на следващия ден, когато мексиканските пари все пак не пристигат. Следват десетки телефонни разговори, преводи от банка в Амстердам до Лос Анджелис, до Мексико Сити и накрая до нас в Тлаякапан, последната спирка. Идват някакви пари – от кого точно не ми е ясно, но до този момент вече съм твърде съсипан от умора, че да ме е грижа.

 

И тъй, продължаваме да снимаме битката, като поставяме единия крак пред другия. Петнайсетте сантиметра пред лицето ми, само те са ми важни за завършването на този филм. Толкова много съм рискувал. Колко пъти са казвали, че не умея да режисирам? Имам зад гърба си два провалени филма. Наближавам 40. От 23-годишен се опитвам да направя свой собствен филм. До този момент съм написал повече от 20 киносценария, но това тук бе критичният момент. От Холивуд не ме бяха подкрепили, не вярваха нито в мен, нито че филм, чието действие се развива в „мърлява“ страна като Салвадор, може да събуди някакъв интерес сред американската публика, още по-малко филм със симпатии към революционери. В техните очи на 40 вече бях бита карта. И аз си го знаех. Създал си бях твърде много врагове, отрязал бях твърде много мостове с моята провокативна личност.

 

Снимаме до 42-рия си ден  – изтощителни 6-дневни работни седмици. Мексиканският екип неведнъж се вдига на стачка. Прави са, парите обикновено се бавят, цялата продукция е хаотична, почти невъзможна, и в този ден напускаме крадешком Мексико по най-бързия начин, като оставяме зад себе си върволица от кредитори и неуредени сметки. Тези дългове в крайна сметка ще бъдат погасени, но за момента имаме филм – и според мен велик, – ала той е на стотици парчета, които трябва да бъдат монтирани. Знаех си, че няма как да не се получи страстна творба, след като бе написана от мен и приятел журналист, който бе преживял събитията, но имаше отчаяна нужда да бъде завършена.

 

Обратно в Щатите сме и са нужни още средства, за да снимаме предварително планираните си 8 дни в Сан Франциско и Лас Вегас. Запазили бяхме началото и края за последно, като бяхме предвидили, че ще трябва да дойдат още пари, та да завършим филма и да го спасим. Вадим последните няколкостотин хиляди долара, докато накрая с мъка успяваме да завършим последната задължителна сцена в 19:42 ч., тъкмо когато светлината изчезва зад планината край знойната пустиня в околностите на Вегас.

 

Оттам идва и заглавието на книгата ми – „В преследване на светлината“. Май през целия си живот все това съм правил.

 

Ето такава бе работата по Салвадор през 1985 г., пуснат за разпространение на следващата година  – първият истински мой филм, който направих отначало докрай без студия зад гърба си, без уговорки за разпространението, сътворен с едната вяра и подкрепата на двама независими британски продуценти куражлии, които най-добре биха могли да бъдат описани като пристрастени комарджии или, хайде, нека е по-благородно, като пирати, прицелили се в голямата плячка, готови да поемат риска да умрат на въжето.

 

Филмът, който се получи, бе изпълнен с шокиращо насилие, безподобно секси и особено при новия формат на видеофилмите стигна до широка зрителска аудитория, която го хареса и говореше за него. Открит бе „нов“ кинотворец, за когото се смяташе, че е отхвърлил предишния си вариант. Стигна се до две номинации на Академията – за оригинален сценарий и изпълнител на главна мъжка роля – онзи, изнервения, дето го видяхме при атаката на кавалерията. И ето че веднага след завършването на Салвадор със същите комарджии се гмурнахме право в джунглата на Филипините, за да направим още един нискобюджетен филм с огромни амбиции, който, макар да бе отхвърлен дузина пъти за десет години, сега чудотворно отразява в подходящ момент американските настроения през 1986 г. посред консервативно президентство. Казваше се Взвод и Америка, а всъщност и светът бяха готови за това сурово и реалистично описание на кошмарна война, която опознах от първа ръка. И като във вълшебна приказка, в същата година като номинирания Салвадор този нискобюджетен филм бе смайващо награден през април 1987 г. с „Оскар“ за най-добър филм и още по-смайващо за мен получих първата си награда за най-добър режисьор.

 

Животът ми след това никога нямаше да бъде същият. Щях да работя за истински студии с истински пари. Кариерата ми щеше да преживява върхове и спадове като при повечето от нас, всеки филм щеше да разширява полезрението ми за света. Всъщност филмите служеха за абсорбиране на шоковете, преведоха ме през десетилетия на напрегната, почти лудешка американска действителност. Някои улучиха право в целта, други не – успех, провал, „натрапници с еднаква сила“, както е казал Киплинг. Постоянното напрежение в безпощадния филмов бизнес с цел осъществяване на печалби може да оглозга всяка душа. Филмите много ти дават, но те и съсипват.

 

Но това тук не е история за това, нито за онези по-късни години. Това е история за постигане на мечтата на всяка цена дори и без пари. Тук се разказва за изнамиране на преки пътища, импровизиране, въжеиграчество, лавиране, само и само филмите да бъдат направени и да стигнат до екран, без да е ясно откъде ще дойде следващо заплащане... или пък поредният мусон и ухапване от скорпион. Разказва се за това как не бива да приемаш „не“ за отговор. Как се налага да лъжеш най-безобразно, да оцеляваш с пот и сълзи. Простира се от вълшебно детство в Ню Йорк през Виетнамската война и борбата ми да се съвзема от нея и завършва със създаването на Взвод, когато съм на 40. Това е разказ за съзряването. За провала, за изгубена увереност. А също и за ранен успех и арогантност. Разказва се за наркотици и за политическата и социална атмосфера на времената, през които живяхме. За фантазия, мечти и даване на всичко от себе си те да бъдат осъществени. Разбира се, повествованието е изпълнено с измами, предателства, мошеници и герои; хора, които те благославят с присъствието си, и такива, които биха те съсипали, ако им позволиш.

 

Истината е, че колкото и голямо удовлетворение да получих на по-късния етап от живота си, не съм изпитвал толкова силно вълнение и приток на адреналин, както когато бях безпаричен. Приятел, произхождащ от ниските социални кръгове на Англия, ми каза веднъж: „Единственото, което парите не могат да купят, е бедност“. Може би в действителност е имал предвид „щастие“; въпросът е в това, че парите ти дават предимства, но без тях ставаш, харесва ли ти, или не, по-човечен. В известен смисъл е като отново да си в пехотата и светът да е стеснен дотолкова, че горещ душ и топла храна да ти носят голяма радост.

 

Много хора са ми казвали, че времето е най-ценното ни притежание. Не съм сигурен, че съм съгласен, защото нито една история не върви по права линия. Когато проследяваме живота си от младостта до късна възраст, наистина успяваме да живеем извън времето. Има обикновени делнични моменти, а има и върхови, които съзнанието ти скътва завинаги. Някои са хубави, а други ужасни, но във всеки случай са незабравими. За мен поне разстоянието от люлката до гроба е твърде дълго време, твърде много се случва, има твърде много хора, които да цениш, твърде много се забравя или се помни погрешно. Нужни са бебешки стъпки, за да се разбере смисълът на тези моменти извън времето. И това е най-голямото ми удоволствие, когато пиша – преоценка, нов приток на обич. Дневниците ми, водени с прекъсвания, в това отношение са много полезни при реконструиране на мислите ми в конкретен момент. Сега нищо не ми носи по-голямо удовлетворение от добре написан абзац в чест на нещо, което започваш да цениш все повече и повече с възрастта.

 

Докато навърших 40, в крайна сметка надхвърлих успеха, който толкова бях желал в любимата си сфера на игра. Дадох си сметка, че колкото и далеч да стигна в бъдеще, вече съм постигнал началната си мечта, обхващаща моята житейска концепция. И тъй, книгата е за тази мечта, за първите 40 години – онези, в които „границите се размиват вечно и непрестанно“, докато вървим напред. Като млад никога не съм разбирал какво има предвид Тенисън с тази красива фраза. Тя бе единствената в цялото прекрасно стихотворение „Одисей“, която не разтълкувах. Сега разбирам защо.

 

 

 

Понеделник, 25 Октомври 2021 11:54

U.D.O. пристигат в София за разтърсващо шоу

 

Рок легендите U.D.O. ще представят новия си албум в България на 26 март 2022 в зала Христо Ботев! Турнето на титаните ще обиколи някои от най-горещите музикални точки, включително и София!

Новият албум на U.D.O. носи името “Game Over” и има силни социални послания, на теми като глобалните климатични промени и войните. Udo Dirkschneider споделя, че “новият албум е обективен и трезвен поглед към реалността, от очите на артист, който е обиколил света и е видял много”. Самият той описва “Game Over” като “страхотна комбинация от взривяващи рифове, завладяващ ритъм и истински корав рок”.

U.D.O. идват в София в невероятна форма и обещават на феновете едно наистина разтърсващо шоу! Бандата пристига в състав Udo Dirkschneider (вокали), Andrey Smirnov (китари), Fabian Dee Dammers (китари), Tilen Hudrap (бас), Sven Dirkschneider (барабани). Концертът на 26 март 2022 в зала Христо Ботев ще подари на феновете невероятни емоции с чисто нови парчета от актуалния албум “Game Over”, както и с най-големите им хитове.
Бандата е приготвила и специална изненада, като към турнето ще се присъединят и две съпорт групи, които скоро ще бъдат обявени.
 
Билетите за шоуто на U.D.O. могат да бъдат закупени в мрежата на Билет.бг, както и онлайн на sme.bilet.bg на цени:

Първите 200 билета - на промоционална цена от 40 лева
След изчерпване на количеството, останалите билети до 31.12.2021 - на цена от 50 лева
От 01.01.2022 до 25.03.2022 - на цена от 60 лева
В деня на концерта - на цена от 70 лева

Събитието ще се състои 27.10, сряда от 19 ч. във Wunderbær - Hills Beer Bar & Shop

Насред пандемия, дъждове и други разнообразни препятствия, Attitude Altitude завърши серията от шест събития, които целят да представят шест от любимите ни пловдивски места на света чрез видео сетове на български електронни артисти. Паметник на Съединението, Бунарджик, Младежки хълм, Небет тепе, Сахат тепе, Братската бяха преобразени от Петко Танчев и зазвучаха с музиката на sayulke, BORNE ALOFT, Laylla Dane, denitza, Julieta Intergalactica и TECHNOBETON, за да създадем шест едночасови сета от земя и въздух с помощта на Lyon Visuals.

С благодарност за подкрепата, ви каним предпремиерно този четвъртък, 27.10, сряда от 19 ч. във Wunderbær - Hills Beer Bar & Shop, за да гледаме ЗАЕДНО предпремиерно първото от видеата на по чаша пловдивско от Hills.

В следващите шест недели очаквайте и онлайн премиерите на шестте видеа, с които искаме да покажем на света нова гледна точка към културното наследство на Пловдив и съвременната музикална сцена на България.

Благодарим на партньорите ни — Фондация Пловдив 2019, Община Пловдив, компанията за дигитални активи Nexo и пловдивската крафт бира Hills за цялата безценна подкрепа, както и на партньорските Европейски столици на културата – Каунас, Литва, Нови Сад, Сърбия, и столицата на 2023 Елевсина, Гърция, които ще разпространяват видеата в сайтовете и социалните си мрежи.

Очакваме ви за старта в сряда, а за следващите видеа следете във Фонотека Електрика.

 


Понеделник, 25 Октомври 2021 11:10

Какво да правим в Пловдив (25.10 – 28.10)

Тази седмица в Пловдив ще открием симфоничния сезон и ще участваме в куиз и отиваме на театър

25 октомври

Music Quiz / Музикален куиз октомври

Заповядайте да проверим меломанските си знания си да се забавляваме в приятелска обстановка.Съберете отбор и направете своята резервация. Максимално се допускат по 6 човека на маса, предвид настоящите мерки.

Съобразяваме се с всички законни мерки за опазване на здравето, така че задължително резервирайте предварително местата си на

телефон: РЕЗЕРВАЦИИ - Club Fargo - 0877200607

Състезанието се провежда в пет кръга с различна трудност.
1 кръг - вярно / грешно, тестови / отворени
2 кръг - снимки
3 кръг - видео въпроси
4 кръг - аудио въпроси
5 кръг - повишена трудност

такса за участие - 5 лв на човек

награди: бутилка уиски, билети за Lucky дом на киното, шотове и тематични награди от куизмастъра

Куизмастър: Stefan Dimov

Club Fargo

20:00 – 22:30 часа

Crazy Offline Quiz Night - обща тематика

Победителите ще получат страхотни измайсторени луди жаби от "Събота следобед", както и солидна почерпка от бара. Както винаги, куизът ни е в четири кръга.
Кръг 1: Луди въпроси с луди факти и четири възможни отговора.
Кръг 2: Нормално луди въпроси от обща тематика
Кръг 3: Лудически задачи с по-голяма трудност
Кръг 4: Най-лудата ни запазена марка - Нашите абстрактни пъзели, които остават най-големият ни хит още от първото издание на този вид куиз.

Вход: 5 лв

Offline Café

19:30 часа 

27 октомври

Attitude Altitude/ филм

Насред пандемия, дъждове и други разнообразни препятствия, Attitude Altitude завърши серията от шест събития, които целят да представят шест от любимите ни пловдивски места на света чрез видео сетове на български електронни артисти. Паметник на Съединението, Бунарджик, Младежки хълм, Небет тепе, Сахат тепе, Братската бяха преобразени от Петко Танчев и зазвучаха с музиката на sayulke, BORNE ALOFT, Laylla Dane, denitza, Julieta Intergalactica и TECHNOBETON, за да създадем шест едночасови сета от земя и въздух с
помощта на Lyon Visuals. С благодарност за подкрепата, ви каним предпремиерно във Wunderbær - Hills Beer Bar & Shop, за да гледаме ЗАЕДНО предпремиерно първото от видеата на по чаша пловдивско от Hills.

Wunderbær - Hills Beer Bar & Shop

19 часа

28 октомври

Принцът на морето и принцът на земята/театър

Невероятният спектакъл, който въплъщава духа и традицията на Япония, ще се играе отново след двугодишна пауза. Не пропускайте да се насладите на красотата и магията на японските кукли!

Куклено-театралният спектакъл е създаден специално за програмата на Пловдив - Европейска столица на културата 2019 и е вдъхновен от традиционния японски куклен театър Бунраку. На сцената оживява преданието за първия японски император. Приказката представя взаимоотношенията между двама братя - властелинът на морето и този на земята, и разказва за чистата любов между принца на земята и принцесата на океана и за силата на честността, дойстойнството, всеотдайността... Класическа японска легенда за любовта, доверието, дадената дума и смисъла на живота.

РЕЖИСЬОР: Елена Панайотова
СЦЕНОГРАФ: Юлияна Войкова-Найман
МУЗИКА: Асен Аврамов
МУЗИКАЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЖИВО: Марина Великова и Йордан Вичев
ХОРЕОГРАФ: Росен Михайлов
УЧАСТВАТ: Наталия Василева, Михаела Андонова, Мария Димитрова, Даниела Тенева, Димитър Николов, Велизар Евтимов, Стайко Стайков, Румен Караманов и Александър Караманов

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ - 70 мин.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ВЪЗРАСТ -7+

Държавен куклен театър Пловдив

19 часа

Симфоничен концерт - откриване на симфоничен Сезон 2021 – 2022

Диригент – Емил Табаков
Солист – Емануил Иванов

Програма - Феликс Менделсон-Бартолди - Концерт №1 за пиано и оркестър  G-moll, оп.25

Йоханес Брамс - Симфония №1 C-moll, оп.68
Оркестър на Опера Пловдив

Градски дом на културата "Борис Христов"

19:00 часа.

 Източник: Lost in Plovdi

Снимка на корицата: Държавен куклен театър Пловдив

 

 

 

Страница 1 от 1973

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…