За пета поредна година в над 16-т населени места в страната ще се проведе инициативата "Drawing Day - България - да рисуваме заедно".  2014-та  е обявена за „Година на правата на детето” от Юнеско и в цяла България се организират празнични чествания под егидата на Държавната агенция за закрила на детето.

 

В Пловдив събитието ще се проведе на 07.06.2014 г. , събота, на стълбите на Каменица /Главната улица/ от 16:00 до 18:00 часа.

 

Елате да се забавляваме ЗАЕДНО! Ще Ви помагат младежите от Център за работа с доброволци към РНБ „Иван Вазов’. Заедно провеждаме забавен, образователен, красив и споделен празник за децата и техните родители. Каним ги и да посетят другите ни инициативи в библиотеката, за да им покажем, че при нас и с книгите е весело. Да си направим един прекрасен празник - рисувайки ЗАЕДНО с приятели, близки и непознати!!!

Това е ден, в който можеш да покажеш на другите, че вярваш в уменията си да създаваш красота, да споделяш и да се чувстваш свободен, а това дава надежда за по-добро бъдеще, апелират организаторите.

 

Входът е свободен за всички, които обичат да рисуват. Осигурени са материали за рисуване и награди с подкрепата на Община Пловдив „Спорт, младежки дейности и социална политика” и две фирми.


 

 

Published in УЛИЦА
Виктор Янков: Музиката често действа така- слушайки я, ти правиш нещо мистично, което дава резонанс някъде…
 
Стефка Цанева: Оставам в Пловдив заради онези малки Аааххх моменти
 
Двамата възпитават котето си Манда с Крафтверк
 
 
Виктор Янков и Стефка Цанева са новите гласове на Радио Пловдив. Установилите се в Пловдив старозагорци правят новото музикално предаване в ефира на медията- Молескин, в което търсят музикалните вкусове на интересни събеседници.Които с песните си пък разказват свои истории. Виктор е директор на фестивала Нощ на музеите и галериите, а Стефка е част от екипа на фондация Пловдив 2019, която работи за кандидатурата на града ни за европейска столица на културата. Освен дует пред микрофона на Радио Пловдив, те са дует и в живота. Виктор и Стефка са първите Лица в Капана, да се готвят следващите…
 
Защо Молескин? Какво е посланието на тази вещ?
Виктор: Простота, елегантност и стил. Ако трябва да го опаковаме в думи- това е Молескин.
Стефка: Освен, че е най-известната класическа италианска марка за журналистически тефтери, Молескин е нарицателно за много елегантен, качествен и същевременно скъп тефтер. Нещо като Веро или Ксерокс- марка, която в последствие се превръща в название за някакъв определен продукт, услуга или качество. Е, ние избрахме Молескин, а не Веро. Въпреки че е доста непопулярна марка в България…
Виктор: Стефка не изкарва истинския замисъл- въпрос на продуктово позициониране е… Бъзикам се!
 
Какво пишете в своите Молескин ежедневно?
Виктор: Рисувам календари- правя си графици. Днес моя Молескин всъщност прилича повече на Цар Киро на тефтерчето, ако трябва да бъда честен. Еди кой си- 100, еди кой си- 600. Иначе ползвам много хайлайта. Нищо свързано с изкуството не пиша в Молескина си. Ползвам го много работно.  Макар че ми се иска да си взема Молескин без редове, за да мога да си рисувам по-лесно неща. Класика…
 
Или да пестиш от страниците- ценни са…
Виктор: Да, да пестя от страниците…
Стефка: Аз си пиша бележки от срещи. Записвам какво говоря на дадената среща, за да мога да се върна към случилото се по-късно. Като доста често последната страница на всеки бележник използвам за неща, които в последствие трябва да проуча. Те изтичат от разговор с интересен събеседник…
Виктор. Ако трябва да бъдем напълно метафорични, смисълът на това предаването да се казва Молескин е, че ние за 45 минути представяме музикалните бележки на различни хора. Ти го изпита- трябваше да подбереш шест парчета. Какво правиш? Сядаш и почваш да си пишеш. Ние не откриваме топлата вода като концепция. Това съществува. В онлайн пространството има сигурно над 300 блога за различни хора, които представят любимите си песни. Но е съвсем друго, когато представиш вербален неритив. Трябва да седнеш и концентрирано в рамките на няколко минути да разкажеш история свързана с музиката. Нашият подход е супер отворен- ако го бяхме направили само за музиканти- щяхме да получим чисто музикантски анализи. От типа кой е най-добрият китарист, защо избираш това соло. В случая ние каним хора, от които искаме да ни разкажат бележките си по тази музика…
Стефка: Освен музикалните бележки имаме и актуални бележки. Защото аз лично съм човека в екипа, който набляга на изкуството и културните събития. Не съм фен на толкова краткото споменаване на някакви събития- предпочитам по-задълбоченото и аналитично представяне. Но в крайна сметка с тези актуални бележки, както се казва и рубриката за новини в областта на културата, се опитваме да представим събития, които са нашата лична препоръка какво си струва да бъде посетено.
Виктор: Това е една концепция, в която участваха и други хора. Когато първоначално започнахме в Радио Стара Загора да правим едно предаване, което се казваше Инсомния. Тогава ни бяха набутали във възможно най-смотания възможен час- понеделник, 23.30ч. малко преди химна…
 
Това е много секси време за подобен формат…
Виктор:И те така ни залъгваха, но никой не го слушаше. Тогава заедно с един наш колега Васил Джагалов измислихме тази концепция:  Интересни хора представят музика. 10 парчета бяха тогава. Това нещо приключи като си тръгнахме от Стара Загора. Преди няколко месеца го споменахме на Марин Данев. Той каза Супер, нека го направим. И започнахме да го правим в Радио Пловдив.
Стефка: В интервютата не залагаме само на това: Аз съм този, песните ми са тези, а по-скоро вмъкваме цялостно за работата на събеседниците ни, за актуално събитие от техния професионален път.
 
Коя е най-интересната история към момента?
Виктор: Една история на Манол Пейков ми направи силно впечатление. Той е в някакво село заедно с дъщеря си и жена си. Прави една снимка с тях, на която съвсем леко им се докосват кутретата. Въодушевява се. И се чуди какво да напише под нея, което най-силно се доближава до снимката като текст. И се сеща за едно сръбско парче и за човека, който е написал текста му. Проверявайки във интернет обаче разбира, че в същия момент, в който той е правил снимката, мислел си е за тази песен и за този автор на текста, същият е починал. В този ден, в почти същия час дори. Тази история много ме порази. Напомня ми много на Ефектът на пеперудата и  великолепният разказ, в който става въпрос за едни хора, които намират начин да се връщат в миналото и искат да ловят динозаври. Отиват в тяхната ера и почват с лова толкова деликатно, тъй като не искат по никакъв начин да променят хода на историята. Не мачкат тревата дори. Но в един момент се случва нещо. Един от тях тръгва да тича и настъпва една пеперуда. Връща се в настоящето и вижда света коренно различен. Манол изрисува този супер странен мистицизъм, в който си мислим, че нещата са свързани в някаква мрежа- всичко, което направиш има някакво последствие. Музиката често действа така- слушайки я, ти правиш нещо мистично, което дава резонанс някъде… Например аз се замислих- когато е починал Ричард Райд дали в същия момент не съм слушал Пинк Флойд.
 
Отказа ли ви някой до момента да представи себе си чрез музиката?
Виктор: Само Милен Русков, но защото в момента пише книга, а не защото форматът го плаши…
 
Кои пет парчета вие бихте подбрали?
Стефка: Когато напускахме радиото в Стара Загора всеки един от нас направи предаване със себе си. Аз от моята музика не помня съвършено нищо…
Виктор: Аз помня. Бях на 19 г. тогава. Първото парче, което пуснах беше на Масив Атакт. Второто бе на Морфин. Много се чудех кое парче на Пинк Флойд да пусна и накрая избрах The great gig in the sky. Тогава бях прочел историята за това парче, за което всички си мислели, че мадамата получава оргазъм. Една песен пресъздава това телесно усещане, представяте ли си. Пуснах и Ю Ту- Where the streets have no name. Бях си направил листата…
 
Актуална ли е тя и днес?
Виктор: Днес… Ще остане само Пинк Флойд. Даже бих си направил пет песни с Флойд. Това е бандата, любимата банда. Няма други музиканти, които да са ми повлияли толкова.  И след 50 години пак ще слушам тази музика. Иначе много искам да дойде някой гост, който брутално да се избъзика. Сигурен съм, че всеки един от нас е слушал булшитове. Примерно- да пуснеш Бекстрийтбойс…
Стефка: Не знам какво ще правя, ако някои от гостите на предаването избере примерно Бон Джоуви…
Виктор: В странна позиция сме- каним гост, той е готин, но представете си, че пуска кофти парчета. Искаме да създадем една норма, че готините хора слушат готина музика. Защото в България човек може да остане с впечатление, че музиката е само риалити формати, в които едновременно се пее и евъргрийн, и хип-хоп, и чалга. Темата за музиката стана като някаква мултифункционалност. Музикантът и човекът, който избира музика е… както Ицо Хазарта казва в новото си парче: Книга ли четиете уе, луди ли стие, трява ся продаватие. Музиката стана чисто маркетингов продукт… Навремето в Стара Загора ни беше гост Стефан Вълдобрев. Той ни пусна Бохемска Рапсодия. Той каза- това парче е писано 70-те години и кърти класациите. То е 9-10 минути, супер сложно за слушане, трудно смилаемо, дразни храносмилателната система. Днес нещата, които седят в чартовете, не те обезпокояват, не ти създават повод за размисъл или дискомфорт например. В новите парчета няма конфликт, няма тежки и дълбоки теми.  Донякъде това ни провокира и да правим Молескин- защото се опитваме да видим по-различни теми, които са извън забавата.
 
Какво ви задържа в Пловдив?
Виктор: Тя Стефка е тук от 3 месеца.
Стефка: Винаги измислям нова история, тъй като е твърде банално да кажа: От любов! Затова измислям някакви неща от типа: Връщаме ми се в България, но не ми се живееш в София. Истината е, че се радвам, че съм тук. Всеки ден преоткривам града. Преди две седмици за първи път бях в читалище Шалом, което е на последния етаж в началото на еврейския квартал, надвесих се над прозореца и от мен се чу едно Ааахххх. Тези моменти ти осмислят оставането в града. Да видиш една красива пловдивска улица отгоре например. Съмнението дала да останеш винаги го има, но човек трябва да се опитва да си намира тези малки Аааххх моменти.
Виктор: Защо останах в Пловдив? „Книги ли четиетие уе?Тю… Тряаа ся продавамие!”. Това ми е лайтмотива… Да вмъкна, че ако сега трябва да избера свои десет парчета, новото на Ицо Хазарта ще го вкарам 100 процента. Оставам в Пловдив, тъй като градът е европейската столица на културата.
 
Това, че сте дует в живота помага ли ви да бъдете дует в студиото?
Виктор: Аз съм оставил Стефка да води… Предаването у дома аз го правя, кажи истината де!
Стефка: С две думи- любовта не помага в нашия случай на взаиморабота. Точно обратното- пречи на моменти.
 
Слушате ли музика, обмисляте следващото предаване?
Виктор: Тази тема е много актуална за нас, тъй като наскоро се сдобих с нова апаратура. От много години сме спрели да слушаме музика, просто така. Сядаш и слушаш. И не правиш нищо друго. Това съвпадна много и със старта на Молескин- опитът да върнем този навик да слушаме музика. Сядаш, изключваш телевизор и компютър, врътваш копчето и на себе си, наливаш си питие и слушаш. Оставяш само на това. Защото в момента, в който спреш да гледаш филми с идеята да гледаш филми, спреш да четеш книги с идеята да четеш книги, а не че вършиш някаква работа например, почва много да ти омръзва това, което правиш. Така някак си киното, литературата и музиката почват да губят смисъл, да се размиват в ежедневието. Затова отделяш един час и слушаш един цял албум, с всичките му емоции и вълнения. Примерно сядаш и потъваш в The dark side of the moon от началото до край.
 
Каква музикална култура създавате на осиновеното от вас коте?
Стефка: Виктор е възпитателят. Аз лично смятам, че трябва да започнем усилено да го възпитаваме с Крафтверк…
Виктор: Немско възпитание трябва…
 
Как се казва котето?
Стефка: Манда. Идва от моя любим женски образ при Бергман, от един от по-ранните му филми…
Виктор: Това е супер претенциозно. Ако го пуснете такива псувни ще има отдолу… Книги ли четиетие уе?Тю… Тряаа ся продаватие!
 
Published in ЛИЦА

Община Пловдив, Общински институт „Старинен Пловдив“ и „ВиК“ ЕООД – Пловдив канят малки и големи на Празника на Детето в Стария град на 1 юни от 10:00 ч. Предстоят много песни, танци, приказки, игри, театър, работилнички и други изненади, осигурени с подкрепата на Фондация „Америка за България“, EVN България и издателство "Летера".

ПРОГРАМА

МУЗЕЙНА АПТЕКА „ХИПОКРАТ“, ул. „Съборна“ № 16
10:00 ч.  Творчека работилничка „В света на феите“.
11:30 ч. Среща с писателката Величка Настрадинова нейните „24 чисто нови приказки” (изд. „Летера“ ).
12:00 ч.  Акция  "Млади Ботаници".

ГАЛЕРИЯ „ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ“, ул."Съборна" № 18
11:00 ч.  Демонстрация на ателие „СевКолорит“ - рисуване  на  маска и  лице.
13:00 ч.  Представяне на детско списание „Изворче“ с издател Мария Атанасова.
13:20 ч. Празнична програма с участието на ВИГ „Сладурана“ към  ОУ ,,Александър I“ с ръководител Донка Гугова и  Мюзикхолен театър - Пловдив с ръководител Николай Серафимов.
14:30 ч.  Детско ревю с песни, танци и рисувани маски.                          

ЛЕТНИ СЦЕНИ „КОНЮШНИТЕ НА ЦАРЯ“, ул."Съборна" № 40
10:30 ч.  – 12:30 ч.   "ВЕСЕЛА ВАКАНЦИЯ С ВиК" - изпълнения на вокални групи, ансамбли, солови изпълнения и танцови състави.

БАЛАБАНОВА КЪЩА, ул."Константин Стоилов" № 57
10:00 ч. – 12:30 ч. Игри с публиката и представления на ученици от НГСЕИ – Пловдив:
•    "ПРИКАЗКИ, ИЗМИСЛИЦИ, ФАНТАЗИИ" по Джани Родари
•    „ХАРАКТЕРИ СЪДБИ И МАСКИ“

КЪЩА  ХИНДЛИЯН, ул."Артин Гидиков" № 4
10:00 ч.  Изложба на детски рисунки от конкурса „ЦВЯТ И ФОРМА“, организиран от ПГКИТ „Д-р Иван Богоров” – Пловдив.
10:30 ч.  Работилнички по галантерия, изработване на бижута, картини и други изделия от кожа и текстил.
13:00 ч.  „ХИТЪР ПЕТЪР“ - детско куклено представление на театър „Hand“.

КЪЩА НЕДКОВИЧ, ул."Цанко Лавренов" № 3
10:30 ч.  „ДА ЖИВЕЕМ И РИСУВАМЕ ЗАЕДНО“ - пърформанс, в който деца рисуват заедно с Перица Георгиев и други художници и участници.

МАЛКА БАЗИЛИКА, бул."Княгиня Мария Луиза" № 31 а
10:30 ч.  Детски шахматен турнир за деца от 5 до 10 години, организиран от Фондация „Америка за България“,  Шахматен клуб - Пловдив и община Пловдив.

РИМСКИ СТАДИОН, пл. „Римски стадион“
18:30 ч. ГОЛЯМ ДЕТСКИ КОНЦЕРТ от програмата на V МФ „Дни на музиката в Балабановата къща“.

Published in ФЕСТИВАЛИ

С близо 4-часова специализирана операция монументалната творба с лика на Борис Христов, дело на Цвятко Сиромашки, бе монтирана пред Дома на културата. Паметникът бе вклинен директно на парапета над стълбите към сградата. Цвятко сам избрал мястото, при все, че до сутринта намеренията бяха творбата му да бъде инсталирана на площадчето пред бившия Синдикален. Трябва да се вижда от далеч. Голям бил монумента- ами няма да е малък, щом става въпрос за такъв велик българин, обясняваше Сиромашки, докато работници побиваха скулптурата му.

Навършилият 60 години маестро сам аплодира успешния край на мисията, качен с помощта на дюлгерите на парапета, на едно ниво с главата на Борис Христов. Най-накрая, дойде на мястото си, каза Цвятко и не скри усмивката си. На акцията присъстваха Жорж Трак и Любозар Фратев, които бяха основни сподвижници на Сиромашки в делото му да пребори
отказа на общината да приеме паметника. Не знаехме, че ще го сложи тук. Мислехме, че ще е долу, на пространството пред стълбите, чудеха се служители на Дома на културата. Браво, Цвятко, браво, направихме го, викаха твореца негови близки.

Официалното откриване на монумента е на 23 май.

Published in POPART
Петък, 16 Май 2014 03:00

Урок по графити в 7 клас

Едни от най-добрите майстори на спрея и четката Димитър Механджийски (Stern) и Васко Лалов (Dark) изнесоха открит урок на ученици от 7-ми клас в СОУ "Цар Сиемон Велики", относно правилното и неправилното драскане на графити в Пловдив.
Опитните художници, за които се оказа, че са завършили и педагогически профили, влязоха в ролята на учители пред клуба по рисуване в хуманитарното училище и дадоха ценни съвети на бъдещите графитаджии.
Децата посрещнаха още от вратата своите "учители" и веднага им се нахвърлиха с въпроси за техниката на рисуване. Те показаха свои проекти и бъдещи идеи. Оказа, се че клубът в училището е за пример пред всички. И среща добро отношение от ръководството, което се старае да им помага и да развива таланите им.
Това е добър пример за неформално образование в среда на СОУ.
"Това, което трябва да знаете ,е, че графитите са изкуство, което трябва да овладеете добре. Това не е само драскане върху стена, а нещо, което се запечатва и остава завинаги. Не си правете илюзии да рисувате върху нови сгради, защото това не води до добро отношение от страна на всички хора. Старайте се да използвате местата за предназначение, за това и бъдете креативни и отговорни, както към себе си, към изкуството, така и към града. Старайте се да бъдете полезни, а да не вредите, затова ипозлвайте само местата за рисуване в Пловдив, или правете като нас - искайте разрешение от съответните органи", обърна се към 20-те момчета и момичета Димитър. 
Stern и Dark, заедно с още 5-ма свои колеги ще изрисуват 200 квадрата от една от страничните стени на училището на 1-ви ноември, Денят на народните Будители. Проектът е част от "Графити стайл" и се казва "Graffiti Zone 1". Той ще илюстрира дете, което чрез книги и знания, постига успех в своето бъдеще.
Огромното творение е показателно за това как чрез модерно изкуство може да се дава добър пример  на подрастващото поколение за знание и сила.
Децата имат срок от една седмица да покажат своите умения, свързани в исторически план и да ги представят пред художниците, след което ще бъдат наградени от партньорите на феста.

Published in POPART

Най-тежко е , когато родител надживее децата си, в това число и духовните си деца. Пред очите ми ги избиха, едно по едно. Така коментира случващото се със стенописите си в тютюневия склад Вълчан Петров. Под тепето го потърси за коментар по повод разрушаването на фреските му в красивата сграда с неясен собственик, а той никак, ама никак не се изненада. Търсил съм контакт с тези хора, но не съм направил такъв. Повечето от работите ми в градска среда са унищожени, при това умишлено. Една от фреските ми се оказа в частен имот след промените и реституцията, двама души така го поделиха, че разделиха и самия стенопис с преградна стена, а в последствие замазаха всичко. Тежка бе участта и на един мой витраж, който бе свален от обществена сграда и отнесен неясно къде. Опитах се да го спася, но не успях, разказва Петров, без да изброява всички подобни културни убийства на неговото изкуство. За пример- фреската му в италианския град Пескара, размери 10 на 5 метра, се обгрижва като творба на Микеланджело. У нас, всичко се руши и краде.

Стенописите в бившето тютюнево хале са рисувани в края на 80-те години. Тогава в първия етаж се е намирала Аптека 22, по чиято поръчка Вълчан работи в продължение на месеци. Цялата композиция е свързана и представлява Храм на фармацията. Днес вече е Храм на безхаберието. Как се бори с него Вълчан Петров, какво се е случило с монументалното му изкуство, какво е загубил от него и кое е спасил, очаквайте в подробно интервю другата седмица.

 

Прочутият изпълнител на натурална валдхорна, швейцарецът Едуард Дескур – солист-оркестрант в операта в Цюрих, излиза на сцената на V Международен фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ на 22 май от 18.30 ч. Едуард Дескур е член на известния бароков ансамбъл „Il Giardino Armonico“, а компакдиск на световноизвестното сопрано Чечилия Бартоли с негово участие е удостоен с награда “Грами“. В Балабановата къща на 22 май негови партньори ще бъдат изтъкнатите музиканти Ангел Станков, Георгита Бояджиева и Ростислав Йовчев.

Published in СЦЕНА
Страница 1 от 2

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…