Учениците от ПГКИТ „Д-р Иван Богоров” дефилираха на годишно модно ревю, за да представят изработените от тях облекла и аксесоари

Още едно училище в Пловдив ще предлага специалност „Фризьорство”

Йоана Иванова, стажант

Учениците от пловдивската Професионална гимназия по кожени изделия и текстил „Д-р Иван Богоров” представиха изработените от тях облекла и аксесоари на годишно модно ревю в Дом на културата „Борис Христов”.

Модното шоу се провежда за пета поредна година и е част от дипломната работа на учениците от 12-ти клас. Училището избира различен надслов всяка година и се стреми към оригиналност и изобретателност. За 2017 г. то премина под мотото „През хановете, царете, войводите и до днес“. Вдъхновени от най-светлите личности в българската история, младите моделиери представиха стилизирани костюми на владетели, щамповани тениски на царе, които учениците сами са обработили компютърно и отпечатали в гимназията, както и съвременни рокли от тюл, дантела и органза, съчетани с кадифе и кожа, чанти, обувки, сакове и кожено-галатерийни изделия. Артикулите са съобразени с модните тенденции и изискванията на пазара, но в същото време и с вътрешното усещане за естетика на децата. Те са изработени в часовете им по практика и по време на работата им в различни фирми, партньори на училището.

Младите моделиери сами дефилираха и представиха творенията си, а техни съученици и приятели ги окуражиха с бурни овации. Специален гост на ревюто беше директорът на Регионално управление на образованието Пловдив, която остана силно впечатлена от уменията на децата.

Освен модното шоу, учениците бяха приготвили и изложба на различни изделия, изработени лично от тях – пантофи от естествена кожа, текстил и вълна, нови модели чанти, ръчно тъкани картини с чипровски мотиви и къщи от Стария град, малки подаръчни торбички, детски буйки, кожени пана, щамповани тениски, играчки и други. Гостите имаха възможността освен да разгледат красивите творения и да се сдобият с някое от тях, като по този начин подкрепят дейността на училището.

Прическите на моделите са дело на учениците изучаващи СИП „Фризьорство”. Те бяха подготвили специална демонстрация за публиката. За грима пък се погрижиха децата от клуб „Гримьорство”. От следващата учебна година децата ще могат да изучават фризьорство не само като избираема дисциплина, а и като отделна специалност.

Антонина Михайлова  и инж. Ваня Таскова, преподавателки в гимназията, коментираха пред Под тепето, че специалностите в ПГКИТ имат стопроцентово приложение и реализация. Училището си сътрудничи с различни пловдивски фирми, където учениците ходят на практика, а след завършване могат да получат и работа по специалността си на изключително добро заплащане.

Дълбоките истини са обикновени, лишени от каквито и да е украшения. Като разговор между приятели, споделя поетът

Паулина Гегова

„И полетя в разсъмването - щастлив завинаги под звъна на слънчевия часовник.

Завинаги от върха на хълма.

Историята от хилядолетия споява копнежа си по небето с кръвта на гълъби. „

Това е само малък фрагмент от цялостното творчество на пловдивския поет Йордан Велчев, който снощи представи новата си стихосбирка „Събиране на значенията“ в книжарница „Хермес“.

Пространството беше запълнено от любители на стиховете на Велчев, както и много негови близки. Начело с Божана Апостолова и Стефан Попов, за един час, храмът на книгата се превърна в истинска наслада за ухото и възприятията.

„Събиране на значенията“ се състои от 7-8 малки цикъла, свързани помежду си. „Река“, „Гладиатор“, „Нима“, „Сред“, „Снимка“ – това са само част от стиховете, които актьорът Стефан Попов прочете на публиката, карайки я да го слуша в захлас.

Самият Велчев също прочете част от творбите си, като се шегуваше, че не може да ги пресъздаде така, както актьора. Част от стиховете са писани още преди 40 години, други са съвсем нови, но всички имат един и същ смисъл – гадаят значението на човешкия живот.

За мен това е странна книга. Открих, че в писането на текстове, стойност има култивираната простота на думите. Дълбоките истини са обикновени, лишени от каквито и да е украшения. Като разговор между приятели. Всичко останало е тишина, сподели авторът, като допълни, че животът е преходен, че в него няма отлагане.

Йордан Велчев не е новопораснал поет, който просто измисля едни красиви стихове. Който просто нарежда думичките една под друга. Той е човек с опит, със собствен почерк, оставил едно огромно наследство в литературната сфера. Римата в стихотворенията му носи в своя подтекст собствения му глас.

Книжният вариант на стихосбирката е изчистен на вид. С бели корици, без изображения, носеща една освободеност, от която липсва ангажираност и претенциозност. Много от стиховете в нея са за Пловдив, други са за изгубената любов, а трети за природата и нейната безгранична сила върху ни.

"Сияе"

Село – захвърлено с табелите си край

бръмченето на пътя. И го гледам:

не си пристига, нито заминава. И го слушам:

в пейзажа, който, премълчавайки, изтъква,

достатъчна му е компанията на реката

(как й показва сутрин своите пътеки и ги прибира

вечер).

Уж е мъртво, а блести със трепетликите си –

сред ръкоплясканията на листата.

С ирониите на косове сериозността ми ръководи

в следобеда (и тромавите му глаголи).

Мен, вадещия своите пристигания тук като несръчен

вълшебник из ръкава на шосето.

Мен, съюзяващ стъпките си с площадчето пред църквата

(то не желае да е център на света).

Сам в това село –

отсъствието на хора не прави тишината по-голяма.

В това село, в което небето

така тежи от лекота, че е възможно

да поддържаш хоризонтите с кутрета, за да не рухнат

(и ме завие планината с каменните си юргани).

Тук, докато влизам от сянка в сянка

като от себе си във себе си (без да почукам).

Тук, надничащ през пролуките на оградите, където,

приютени в майчинството на пейзажа,

сияят – от жизнерадост –

на гробището зъбчетата млечни.

Това трябва да е политиката ,в която трябва да се развива града ни – по-малко автомобили в центъра и по-достъпни места за пешеходци и велосипедисти

Теодор Караколев

Една от най-хубавите идеи в последните месеци премина някак незабелязано – Иван Тотев обяви, че зоната около тютюневите складове може да се превърне в пешеходна. Аргументацията е чудесна – районът в момента е затворен от съображения за сигурност, но проблеми с трафика няма. Би било страхотно това да се превърне в реалност – преобразуването на Капана е показателен пример какво става, когато едно място се даде от автомобили на пешеходци. И това не е някаква нова идея – така изглеждат туристически зони от градовете в цяла Европа, такива са и местата, заради които цялата страна завижда на Пловдив – дългата Главна, Капана, Стария град. Ако същото се случи и с Тютюневото градче – едва ли ще съжаляваме.

Това е политика, която се води по целия свят и на страниците на някои пловдивски медии няколко пъти сме говорили по тези теми. Експериментите, от които можем да черпим опит в Западна Европа, някои азиатски и дори американски градове ясно показват – отделиш ли едно място за пешеходци или велосипеди, хората започват да ходят повече пеша, или да карат повече велосипед. Те слизат от автомобилите.

Това би се случило и в Пловдив и затова успехът на гражданското общество (без значение какви формални доводи се изтъкват от общинската управа) да не се изгражда паркинг под пеещите фонтани е важен. Така си спестихме една „покана“ към стотици автомобили. Ситуацията – макар и в съседство – с тютюневите складове е по-различна, но урбанистичните закони са същите. Едно затваряне за автомобили и преобразуване на зоната в пешеходна – заедно със съответните ремонти, разбира се – ще отвори квартала към града.

Зоната е доста по-различна от Капана и предоставя различни възможности. Сградите са по-високи, улиците са по-широки, има повече озеленяване. Мястото по-лесно може да приема различни видове пазари, а защо не – шествия, празненства, концерти.

Разбира се, всичко това трябва да се случи внимателно и постепенно. В района има достатъчно бизнес центрове, офис сгради, магазини, спортни центрове и подобни точки, които не могат да бъдат напълно откъснати от автомобилен достъп – дали през цялото време, дали само сутрин, варианти има много. Тези неща обаче трябва да се обсъждат – обществено, достъпно за граждани, инвеститори, експерти. И съответно накрая ролята на публичните институции е да изпълнят това, около което се обединят горните групи.

Във всеки случай идеята да се коментира пешеходна зона около Тютюневите складове е чудесна. Смелостта да се коментират такива, привидно непопулярни теми, като затваряне на улици за автомобилен трафик е похвална. Това трябва да е политиката ,в която трябва да се развива града ни – по-малко автомобили в центъра и по-достъпни места за пешеходци и велосипедисти. А идеи и проблеми за решаване има много – трудността за преминаване с велосипед от север на юг през идеалния център (частично затваряне на „Отец Паисий“ е една смела идея), проблеми с почти всички кръстовища, и още, и още. Но посоката е тази.