Виртуозът ще се представи като солист и диригент на оркестъра на Опера Пловдив

Номинираният за „Грами” Веско Ешкенази, концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам, ще представи като солист и диригент на оркестъра на Опера Пловдив: Атонио Вивалди – Годишните времена и Астор Пиацола – Четирите сезона на Буенос Айрес. Така в една концертна вечер слушателите ще могат да съпоставят двете коренно различни композиторски интерпретации на една и съща тема . Последният концерт за сезона от цикъла "Майстори на цигулковото изкуство" е на 28 април (петък) в Дом на културата от 19 часа.

От 2000 година Веско Ешкенази свири на цигулката „Гуарнери дел Джезу“, предоставена му от фондация на Дойче банк, Амстердам. Самата цигулка е произведена през 1738 г. и е запазена и съхранявана от анонимен дарител с оригиналният си корпус. Малко преди това, през 1999 г., българският виртуоз става концертмайстор на световноизвестния Кралски концертгебау оркестър в Амстердам, в който са дирижирали Едвард Григ, Густав Малер и Вилем Менгелберг. През 2010 е обявен в България за „Музикант на годината”. 

Билети за концерта с Веско Ешкенази се продават на касата на операта в Дом на културата, в Билетен център пред Общината и онлайн в eventim.bg

Постановката от Сара Рул ще се играе в Камерна зала на Драматичен театър от 19:00 часа.
превод - Матей Тодоров
режисьор - Иван Урумов
сценография - Петър Начев
костюми Мария Диманова
плакат - Георги Вачев
Графичен дизайн - Явор Димитров

Участват: Ивана Папазова, Елена Атанасова, Радина Думанян, Надя Конакчиева, Троян  Гогов

"Чиста къща” е чиста комедия. Жена спасява любимата на съпруга си. Любовница харесва съпругата на любимия. Мъж оставя любимите си жени, за да търси лековито дърво. Прислужница иска да стане комик в Ню Йорк. Мъж и жена умират от смях, докато слушат идеалния виц. Всички герои вярват, че ако повече жени умеят да разказват вицове, светът ще е друг.  „Чиста къща” на американката Сара Рул е сред малкото съвременни пиеси, които разказват за любовта светло и с кураж.
***
“Чиста къща“ в никакъв случай не е познатата ни момче-среща-момиче история. Болест, смърт и мръсотия са сред темите, които разглежда. Това е романтична комедия, дълбоко романтична, но в по-енигматичния смисъл на думата: илюзорна, примесена с фантазия, неразумна, може би малко налудничава.“ 
– „Ню Йорк Таймс“
***
„Тази динамична пиеса разглежда взаимоотношенията на Лейн – лекар, работохоличка,  нейният съпруг Чарлз – хирург, който намира голямата любов в лицето на харизматичната, но умираща пациентка аржентинката Ана; дистанцираната сестра на Лейн – Вирджиния, която обича да чисти, и бразилската прислужница Матилда, която никак не обича последното... Нейната мисия е да измисли перфектния виц. На Лейн, обаче, не й е много смешно: „Не искам някой интересен да чисти къщата ми. Искам просто чиста къща.“ Но когато съпругът й довежда вкъщи новооткритата си любов – по-възрастна жена, болна от рак – за да я запознае с жена си, Лейн осъзнава, че антисептичен дом не е най-доброто средство срещу отчуждението. Понякога трябва да се научим да се извисяваме над безпорядъка на живота и любовта.“
– „Върайъти“

УЧАСТВАТ - Симеон Алексиев , Стефан Попов , Венелин Методиев , Тодор Генов , Добрин Досев , Тодор Дърлянов , Петър Тосков , Марин Младенов

режисьор - Асен Шопов

сценография - Асен Шопов

костюми - Цвета Маринова

музика - Мишо Шишков

портрет на Акрабов - Никола Гулев

бюст на д-р Господов - Никола Боев

фотограф - Георги Вачев

плакат - Ралица Русева

Шестима  безнадеждно болни от туберкулоза мъже са настанени в планински санаториум в края на Втората световна война. Налага се да се изправят едновременно срещу съдбата и срещу случайността. Съдбата ги плаши със своята фатална неопределеност, случайността ги изкушава като жена и ги връща към жаждата за живот. В този момент всеки един от тях се изправя срещу своя характер, за да реши дали думи като морал, чест, достойнство, кураж  и идеализъм трябва да се следват дори с цената на лични загуби. Спектакълът  рисува драматичен национален портрет на фона на огромен световен катаклизъм.

Днес темата за предателството на идеалите, за измяната спрямо себе си е по-валидна дори от времето, когато пиесата „Да се провреш под дъгата“ беше инкриминирана.  „Георги Марков е жив!“, споделя режисьорът Асен Шопов.

Пиесата на Георги Марков „Да се провреш под дъгата“ е спряна след 13 представления във Военния театър през 1967 година.  Формалният повод е, че за „ранената партизанка се говори през цялото време, а е показана на сцената само за 2 минути“, спомня си писателят. Петима души са уволнени. Режисьорът Асен Шопов, актьорите Наум Шопов и жена му Невена Симеонова са изгонени от София за две години. Пиесата за първи път е играна в Толбухин (Добрич) през 1966, тогава е и премиерата в Пловдивския театър – дебют на режисьора Крикор Азарян. Пиесата „Да се провреш под дъгата“ Марков пише по своята новела „Санаториумът на д-р Господов“.

Писателят Георги Марков (1929-1978) е роден в София. На 19 години се разболява от туберкулоза. В санаториума прави първите си литературни опити. С романа „Мъже“ (1962) печели годишната награда на СБП, приет е за негов член. Следват новелата „Портретът на моя двойник“ (1966), сборникът с разкази и новели „Жените на Варшава“ (1968), издаденият едва през 2007 г. роман „Покривът“ (1964).

Първата пиеса на Г. Марков „Госпожата на господин търговеца на сирене“ е поставена от Юлия Огнянова в театър „Трудов фронт“ (днес „Зад канала“) през 1963 г. Следват  „Последният патент“ (1965), „Кафе с претенция“ (1964-1966), „Да се провреш под дъгата“ (1965), „Асансьорът“ (1967), „Калай“ (1967), „Атентат в затворената улица“ (1968), „Аз бях той“ (1968), „Комунисти“ (1968). Повечето от тях са сваляни от сцена.

През 1969 г., след скандалното отменяне на премирата на „Комунисти“,  писателят заминава за Италия при брат си. Първоначалното му намерение е да изчака премахването на забраната на пиесите му, но постепенно се оформя решението му да остане завинаги, особено след като през септември 1971 г. в българското посолство отказва да продължи българския му паспорт.

Установява се в Лондон, започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си (1972). Сътрудничи активно и на радиостанциите „Дойче веле“ (Кьолн) и „Свободна Европа“ (Мюнхен), където звучат неговите „Задочни репортажи за България“ (1977-1978), издадени в Цюрих (1980-1981) и едва през 1990 г. в България.

На 7 септември 1978 г. – рожден ден на Тодор Живков – на моста Ватерло в Лондон Георги Марков е ранен в бедрото с отровна сачма, изстреляна от убиец с устройство, придобило по-късно широка популярност като „българския чадър“. Въпреки усилията на лекарите издъхва на 11 септември в лондонската болница „Сент Джеймс“.

28.04.2017

Начало: 19:00 часа

Драматичен театър Пловдив, Камерна сцена

Тези „против“ идеята за парк ще стачкуват в събота

Заплашват с жива верига

Следващата седмица Гарнизонна фурна ще бъде бутната, за да може на нейно място да се изгради нов парк. Въпреки решението, много граждани и творци, начело с художника Емил Миразчиев организират обществен протест в събота от 17:00 до 19:00 часа на бул. „Пещерско шосе“ и бул. „Копривщица“.

Инициативният комитет за запазване и развитие на Гарнизонна фурна се състои от Емил Миразчиев – художник, Надя Генова – художник, Севдалина Кочевска – художник, Доц. Румен Жеков – художник, Йоханнес Артинян – художник, Асен Кръстенов – художник, Лора Пармакова – художник, Румен Нечев – художник, Чавдар Порязов – архитект, Владислав Костадинов – архитект, Антония Вълканова – инженер конструктор, Димитър Огнянов – архитект, Пенка Калинкова – театровед, Павел Начев – активист, Томиана Начева – сценограф, Лина Кривошиева – фотограф, Александра Димитрова – художник, Ненко Манолов – танцьор, Хубена Салджиева – архитект, Теодор Караколев – активист, Валентин Глухчев – архитект, Доц. Весела Статкова – художник.

Активността на комитета е споделена и във Facebook, където лично се обръщат към районния кмет Димитър Колев. Ето какво гласи и обръщението:

Темата за съдбата на Гарнизонна фурна е важна не само за хората живущи в района, но и за целия град, страната и Европа. Явно е нежеланието на районния кмет да запази сградата и тенденциозното отношение към случая.

При цялото ни уважение към него ние дълбоко се съмняваме в неговата добронамереност в този момент. Всички манипулативни средства са впрегнати в арсенала на събарянето на конструктивно стабилната Гарнизонна фурна.

Задаваме няколко въпроса:
Как така подписка събирана в рамките на месец с 200 подписа се приема за своеобразен референдум, а подписката от 26.02.2017 събрала за няколко часа 260 подписа не?
Как организираното и модерирано от него обществено обсъждане на което имаше едва 5 изказвания с уклончиво мнение за събаряне и болшинство в подкрепа за запазване не се взема под внимание?
Ако Общината е загубила протокола, който води, ние може да им предоставим нашия, както и пълно видео от обсъждането, от което личи, че мнозинството от хората са за запазване на Гарнизонна фурна с парк около нея.

Несъстоятелните доводи на г-н Колев ни принуждават да заемем позиция и да настояваме за пореден път за диалог, прозрачност и професионален експертен дебат по казуса.

Поради очевидната липса на диалогичност обаче, демонстрирано със спуснатото нелогично решение за бутане на сградите в началото на месец май, нямаме друг избор, освен да започнем подготовка за активни граждански протести срещу това вредно решение!

Тази събота от 17:00 часа ще проведем последен предупредителен протест срещу събарянето и при неоттегляне на решението, взето от Общината, ще организираме и жива верига, когато багерите дойдат.