„Очите, очите…“, коментира публиката

Таня Грозданова

Иконна изложба на художничката Лена Костадинова изпълва цялото пространство на галерия Ромфея в навечерието на Светлите християнски празници.

За първи път тя присъства в нашата галерия, надявам се няма да е за последен и факта, че толкова много приятели са дошли да я почетат е многозначителен за нейното изкуство, за това че вие я уважавате, за това че вие я възвишавате в тази вечер. Не само изкуството, но и човека, който го прави, го прави значимо. Без него то не би било така силно, за да може да влезе в нашите души. А в навечерието на Коледа ние наистина заслужаваме това удоволствие – да поканим Лена Костадинова“, обърна се към публиката на откриването галеристът Камен Шишманов и покани на импровизираната сцена мъжкия хор „Стефка Благоева“ с диригент Алия Ханце и корепетитор Юлия Петрова.

Съчетанието на вълшебните ангелски гласове на певците, иконите изпълнени със символика, която разказва истории и пълната зала със светнали очи, докато Вихра Григорова говори за Вярата, труда, творчеството, Лена… самото присъствие на Лена. Всичко това превърна галерията в храм.

Художничката Вихра Григорова, неформално титулувана изкуствовед, разказа за иконата като явление, изпълнило една невероятна роля. По думите ѝ изписването на църквата и олтара само по себе си е не само разказ в картини за отминали времена, а по-скоро е една галерия за всички хора, които са можели там да видят лицата на светците покровители.

„Църквата всъщност е съчетавала изкуствата, така като преди малко се случи тук. Човек отива на черква и там слуша песнопения, вижда произведения на изкуството около себе си и не само иконите, и не само стенописите. Резбите, които обграждат олтара понякога са толкова съвършени, че нямат аналог извън християнски свят. Цялото това многообразие е съхранило вярата ни, а няма по –голяма мисия от това да съхраниш вярата на човека.“

Разказът продължи за символа, вярата и мисията на съвременните художници – иконописци. За изборът им да правят изкуство, насочено към един отишъл си свят, но с мънички иновации и верни на принципите.

„За разлика от свободните артисти, художникът, който прави икони, толкова се посвещава на това, че съгласно правилата пости докато рисува, лишава се от всякакви земни наслаждения… Не е същото като да рисуваш крушата на двора и да рисуваш Йоан Предтеча, например. Нещата са канализирани по съвършено различен начин.“  

В галерия Ромфея ви очакват десетки икони от съвършено различен тип. Още срещу вратата, ви посрещна една много голяма икона на Божията майка с размер от Царски ред на църквата, която надминава естествената големина. Постепенно влизате в едни свят на всички възможни проявления на иконата. Безкрайно разнообразие от типажи и светци, някои от тях рядко могат да бъдат видени изобразени. Безкрайно много разлика във форматите – от такъв за втори и трети олтарен ред, през домашен формат и дори има икони, които са толкова малки, че могат да бъдат носени със себе си.

Иконите на Лена Костадинова са изключително канонични, включително  тези, в които тя не е подходила като към копие на съществуваща икона, а е създала свой образ. Не случайно,  виждайки ги мъж от публиката възкликна „Очите, очите…“

Днес за щастие във все повече в български домове започват да се появяват икони, специално поръчани ,импулсивно закупени или подарени. Иконата е чудесен подарък, особено в навечерието на Коледните християнски празници. Както няма ограничения колко концерта и театрални спектакъл ще посетите, така няма ограничение и в това колко икони имате в дома си и офиса.

И тъй като все още сме и в сезона на обзавеждане на политическите кабинети, Под тепето попита Лена какво икона ще препоръча в този случай. Ето какво препоръча художничката, след като си призна, че сме я „застреляли“ с този въпрос.

„Аз не знам такъв човек колко е вярващ. Може би трябва да е много силен светец, ако приемем, че политиците се грижат за много хора. Свети Мина, той е покровител на семейството, а кметът, например е на една общност. Може би това е светецът, който да го подкрепя.“

Лена Костадинова се придържа към класическата техника. Работи с пигменти от минерален произход и яйчена емулсия, а позлатата е от златни листове 23-24 карата, лакира винаги с дамаров лак. Спазва канона за изписване на икони и рядко си позволява „волности“.

„Обичам да се занимавам с иконопис, помага ми да осмисля живота си, не е просто работа а спасение”, признава Лена.

Тази истина ще видите в иконите ѝ. Всяка една е като молитва.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…