Гергана Балабанова и Йордан Велков откриват съвместна изложба в залите на Градска художествена галерия Пловдив на ул. Княз Александър I 15. Откриването ще се състои на 30.09 от 18 часа, а изложбата ще продължи до 19.10.

Йордан Велков и Гергана Балабанова са автори, чието творчество, макар и на пръв поглед различно, е обединено от това, върху което се основава – личните преживявания и емоциите, породени от тях, които биват преобразувани в естетически опит. В работата им са ценни отвореният финал и неяснотата на възприятията. Зрителят не получава отговори на конкретни въпроси –той е предизвикан да създава собствени асоциации въз основа на своя опит и емоционалност, като по този начин се цели осъществяването на по-интимна и лична комуникация.<br>В тяхното творчество е ключова уникалността на всеки момент – краткотраен и преходен, на пръв поглед тривиален, той е невъзможно да бъде уловен по различен начин, от този, останал във времето. Нa границата между реалното и абстрактното, картините в тази изложба са запечатали в себе си влиянието на светлината в един конкретен миг.

Характерна за сюжетите на Йордан Велков е тяхната непретенциозност. Фигурите са поставени в едно условно пространство, което бива интериорно или част от градската среда. Личната гледна точка е преплетена със сцени от ежедневието, които, извадени от контекста, стават част от социални и философски теми. Логичната мисъл е прекъсната и заменена с по-условно и емоционално предаване на светлина и форма. Образите сякаш се самообразуват, поставени в една въображаема среда и погледнати през неговите собствени очи, улавяйки преходността на момента. Фрагментирането, срещано в работите му, позволява по-лична комуникация със зрителя, основаваща се на възможността за индивидуалната интерпретация. Натурата и личният опит са само отправна точка за последвалите композиционен експеримент и метафора, а велатурният начин на работа създава неочаквани ефекти и позволява по-експресивно предаване на атмосфера и състояние. Принципът на режисираната случайност.

В картините на Гергана Балабанова сюжетът отсъства и времето сякаш не съществува. Основавайки се на противопоставянето на общото и личното, интимното, творчеството й се занимава с неизобразими неща - съкровените мисли и чувства, трудни за описване и останали неизказани, съществуващи само в съзнанието на всеки отделен индивид. Човешките същества се усещат и разбират по-добре на подсъзнателно ниво отколкото вербално. Затова и зрителят е провокиран чрез наблюдение и осмисляне да се свърже със своите дълбоко заключени чувства и запечатани в съзнанието моменти. Цветът като основно изразно средство служи като паралел между човешкия живот и творчеството й. Възприемането му, включително и в природата, е плод на наблюдение, концентрация и размисъл. Нюансите, подобно на живота, в който нищо не е категорично и непроменливо, преливат един в друг и е трудно да се каже какъв е основният цвят. Всяка ситуация има безброй гледни точки в зависимост от наблюдателя.

Събитието е организирано с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.