Пловдивската галерия SARIEV Contemporary представя второ издание на „Оставете ги да рисуват“ – изложбен проект на галерията, куриран от художника Правдолюб Иванов. „Оставете ги да рисуват“ за поредна година дава смел поглед към различните значения и форми на рисунката в съвременността. Настоящото издание носи подзаглавието “Драскай и драсвай” и представя нови и познати за българската сцена имена, между които утвърдени международни художници и млади творци в началото на кариерата си. Част от творбите се показват за пръв път пред публика или са създадени специaлно за изложбата “Оставете ги да рисуват II (Драскай и драсвай)”. Представените автори са Андонис Донеф, Боряна Петкова, Вито Валентинов, Дан Пержовски, Игор Ешкиня, Камен Стоянов, Красимир Терзиев, Лъчезар Бояджиев, Майк Буше, Мартина Вачева, Михаил Михайлов, Младен Милянович, Недко Солаков, Праволюб Иванов.

Какво казва кураторът Правдолюб Иванов за проекта:

Let Them Draw II (Drawing and Withdrawing) в SARIEV Contemporary, Пловдив е продължение на едноименната изложба от миналата година и вторият ми опит като любител-куратор. И тогава, и сега, желанието ми беше да покажа неограниченото поле, в което рисунката може да се разположи, от визията на дигитален софтуер до наратива на собственото си създаване.

Тази година обаче ми се искаше да се фокусирам повече върху това, което наричаме традиционни техники и фигуративна образност, подлъгващи зрителя към капана на тяхната лесна разпознаваемост. Да покажа творби, които съдържат тази способност на рисунката да излиза от собствената си рамка без да се променя, и да се връща обратно на територията си с улов от “наивни” зрители.

Диапазонът на показаните произведения обхваща рисунки на Майк Буше, които с техниката на обикновения молив създават смислови шаради от разместване на разпознаваеми образи, огромната книга с олимпийски рекорд по рисуване на Камен Стоянов. Очарователните акварелни рисунки на Недко Солаков, в които нещата от Природата и природата на нещата не са това, което си мислим, че са. От интимните, сякаш изплъзващи ни се линеарни образи-пъзел на Лъчезар Бояджиев, до молива и неговия звук в утопичния им опит да съществуват между две полета във видеото на Боряна Петкова. Исках да покажа с рисунката на Красимир Терзиев как виртуозното разливане на туш може да ни отведе до Луната и да ни върне обратно в земните ни съмнения. Тактилните инсталации на Игор Ешкиня и Вито Валентинов, които доказват, че рисунката може и да е обект, освен ако не решим, че е обратното. Зрителите ще разберат от работите на Михаил Михайлов, че за таланта на художника и неговите цветни моливи няма незначителни и непотребни неща. От изпълнените с хумор наивистични рисунки на Мартина Вачева до висшия флумастерен пилотаж на Дан Пержовски върху стената на смеха и горчивата истина за нас самите. От Андонис Донеф, който умишлено ни вкарва с изящната си тушова рисунка в еротичната гора на изгубените в превода, до Младен Милянович с индиговите интерпретации на своята объркваща акция, шокираща и затрудняваща ни в различаването на жестоката реалност от нейния художествен симулакрум.

Всички тези толкова различни произведения показват, че каквото и да прави и както и да го прави, рисунката остава един универсален интерфейс, всепроникващ инструмент за комуникация, превърнал се сякаш в допълнително сетиво за възприемане и осмисляне на света около и вътре в нас.

 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…