Капана.БГ

Капана.БГ

Новият коронавирус е предизвикателство за нас като хора, за нашето здраве, но и за психиката и поведението ни. Мрежата за психично здраве и психо-социална подкрепа MHPSS разпространи документ, в който посочва начини за справяне с повишените нива на стрес и тревожност в този труден за всички хора период. Резюмето е актуализирано за февруари 2020 г. Представяме ви накратко някои от основните точки:

1.    В този момент е напълно нормално да изпитвате тъга, стрес, объркване, страх и други емоции. Не се плашете от тези емоции, те са напълно нормална реакция.
2.    Разговаряйте с хора, на които вярвате. Поддържайте контакт с вашите роднини и близки приятели.
3.    Ако се налага да останете вкъщи, се придържайте към здравословни навици – достатъчно сън, физически упражнения, добра храна, разговори с близки. Поддържайте контакт със семейството си и приятели и по мейл и социални мрежи, ако се налага.
4.    Ако се чувствате свръх претоварени, може да почувствате и болки в тялото, стомаха, главата.  Ако ви е трудно да занижите сами нивата на стрес и тревожност, по възможност потърсете подкрепа на социални работници, психолози, доверени хора (това може да бъде и свещеник, пастор, на когото разчитате). Обикновено в период на криза има телефони, на които доброволци предоставят безплатна подкрепа. За Пловдив това е телефон на БЧК: 070041744
5.    Четете само достоверни източници по проблема и не се впускайте в прекомерно търсене на информация, защото това само може да повиши нивата ви на тревожност. Изследвания сочат, че може да ви се струва, че непрекъснатото четене на информация ще ви накара да се чувствате по-сигурни, но всъщност увеличава нивата на стрес, вместо да ви е от полза.
6.    Намалете времето за гледане на телевизия и други медии. Може да го правите веднъж или два пъти на ден, а не през всеки час да проверявате в социалните мрежи какво се случва. Най-важното го съобщават по националната медия поне веднъж на ден.
7.    Използвайте това, което сте правили и преди в стресови ситуации и ви е помагало. Ситуациите може да са различни, но начините за справяне с прекомерния стрес си приличат. Намерете това, което работи във ваша полза и ви успокоява и се възползвайте да го прилагате във вашето ежедневие. Или преоткрийте нов начин – mindfulness, пеене, танцуване, физически упражнения, рисуване, готвене, гледане на забавни филми и т.н, нещо, което ви доставя удоволствие и спокойствие.

Източник: Мрежа за психично здраве и психо-социална подкрепа
https://www.mhpss.net/

Дъглас Адамс щеше да празнува 68 години днес и щеше да повтори, че бръчките са следи от минали усмивки

Актуални послания от автора на най-известния пътеводител в света

Дъглас Ноел Адамс (11.III.1952 – 11.V.2001) е британски писател и драматург. Той е популярен автор на хумористична фантастика, а най-известната му творба е романа „Пътеводител на галактическия стопаджия“.

Всичко започва като радио комедия през 1978 г. и се превръща в „трилогия“ от пет книги. Продава 15 милиона копия до края на живота си. Разраства се в телевизионен сериал, няколко пиеси и комикси, компютърна игра и игрален филм през 2005 г. Приносът на Адамс към радиото във Великобритания е отбелязан в Алеята на славата на британската Радио Академия.

Самият Адамс определя “Пътеводител на галактическия стопаджия“ като „незаменим спътник на всички онези, които желаят да осмислят живота си в една безкрайно сложна и озадачаваща Вселена, защото въпреки че не би могъл да се надява да бъде полезен и информативен по всички въпроси, в него се прави доста окуражаващото твърдение, че неточностите, намерили място в него, са поне достоверни неточности. А за случаите на по-съществени несъобразности виновна е единствено самата действителност.

„Накратко надписът на табелата гласеше следното: „Пътеводителят е достоверен. Действителността често греши.” ― Дъглас Адамс, Ресторант на края на Вселенета

"Вярно е, разбира се, че науката е постигнала някои забележителни неща, но лично аз бих предпочел да съм щастлив, отколкото да съм прав. Винаги."

"Не достигнах докъдето исках, но пристигнах там, където имах нужда да бъда."

"Хавлията е навярно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава. На първо място тя е много ценна в чисто практическо отношение — можеш да се загърнеш с нея, за да се топлиш, докато подскачаш по мразовитите луни на Джаглан Бета; можеш да легнеш върху нея на плажа, покрит с жарък мраморен пясък, и да дишаш опияняващия морски въздух на Сантрагинус V; можеш да подремнеш под нея и под звездите, огряващи с яркочервените си лъчи пустинния свят на Кактафун; би могъл да я опънеш като платно на минисал по ленивите тежки води на реката Мот; намокрена, ще ти послужи и в ръкопашен бой; можеш да си завиеш главата с нея, за да не дишаш отровните изпарения или за да не срещнеш погледа на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал (едно невероятно глупаво животно, което си мисли, че ако ти не го виждаш и то не може да те види — но макар и тъпо като галош, то е много, много кръвожадно); ако изпаднеш в беда, можеш да я размахаш над главата си в знак, че се нуждаеш от помощ, и, разбира се, можеш да се избършеш с нея, ако все още ти се струва достатъчно чиста."

Времето е химера — каза той. — А времето за обяд — двойно по-голяма. — Форд Префект

"Историята на всяка велика галактическа цивилизация преминава през три различни и ясно очертани периода: Оцеляване, Любознателност и Изтънченост, известни също и като периодите "Как?", "Защо?" и "Къде?". Например първият период би могъл да се характеризира с въпроса "Как да се нахраним?", вторият с въпроса "Защо се храним?", а третият с въпроса "Къде ще обядваме?"

"Животът си е достатъчно лош и без да го доизмислям." - Марвин

"Тази планета има — или по-точно имаше един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но повечето се отнасяха до движението на едни малки зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези малки зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни."

"— Отказвам да приведа доказателства, че съществувам — казва бог, — защото доказателствата изключват вярата, а ако няма вяра, аз съм нищо."

„Бръчките би трябвало да са следи от минали усмивки.“

 „Доказан факт е, че хората, които искат да управляват други хора, са най-малко пригодни за това… Ако някой може да се добере до поста на президент, в никакъв случай не трябва да му се позволява да работи това.“

 „Обожавам крайни срокове. Обичам свистящия звук, който издават докато отминават.“

„Има теория, според която, ако всеки открие точно какъв е смисъла на Вселената, тя незабавно ще изчезне и ще бъде заменена от нещо още по-странно и необяснимо. Има и друга теория, според която това вече се е случило.“

Една от първите културни институции в града, които изпълниха предписанието за затваряне, от днес - сряда 11.03.2020 г., отново отваря врати за зрители. В салоните ще се седи през място.

От Lucky – Дом на киното написаха в социалната мрежа Facebook, че ще работят от 11 март, отново и споделиха информация от брифинга на МС, според която премиерът казва, че всички институции ще работят с маски, а хората ще се редят за обслужване през 1,5 метра.

От киното ще се съобразят с новия подход към културната карантина, който оповести на извънредното заседание премиерът Бойко Борисов: „Можем да разрешим в театри и кина, където няма случай на COVID-19, през едно място ако се продават.“

Тогава медиците се борели с Жълтата гостенка

Непоказвани документални кадри от Държавен архив 80 години след смъртта на един от най-благородните и достойни българи от първата половина на XX-ти век – Димитър Петров Кудоглу

На 7 март 2020 год. отбелязваме 80-годишнината от смъртта на един от най-благородните и достойни българи от първата половина на XX-ти век – Димитър Петров Кудоглу. Роден е на 21 август 1862 г. в село Габрово, Ксантийско, в семейството на Петър и Стана Кудоглу, занимаващи се с търговия на тютюн. Първоначалното образование получава в родното си село, после учи в престижно гръцко училище на остров Хиос и завършва Френския колеж в Цариград. Владее пет езика: български, френски, немски, гръцки и турски. Ранната смърт на баща му го принуждава да поеме неговата търговия с тютюн и грижата за майка му и сестра му.

Домът на Димитър Кудоглу в Дрезден. 1933 г. ДА – Пловдив, ф. 1208 к, оп. 1, а.е. 355, л. 3.

Въвеждането на тютюневия монопол в Османската империя през 1883 г. прекъсва търговията с рязан тютюн и Димитър Кудоглу съсредоточава дейността си в откупуването и преработката на суров тютюн в град Ксанти. Тук той създава семейство с красавицата Екатерина, момиче от един от най-известните и заможни родове в Беломорието. Успява да умножи своето богатство и започва да търси перспектива на търговията с тютюн от Османската империя за чужбина.

Тютюневите складове в Пловдив, отстъпени от дарителя Димитър Кудоглу за издръжка на Дома на благотворителността и народното здраве в Пловдив. 1927 г. ДА – Пловдив, ф. 1208 к, оп. 1, а.е. 349, л. 26.

През 1903 г. напуска Ксанти и се заселва Дрезден, Германия, където е борсата за търговията с тютюн в Средна и Западна Европа. Тук българското семейство устройва своя нов дом в един от най-престижните квартали на града и успешно се адаптира към елитното общество. Домът им е устроен съгласно традициите на немската аристокрация и най-богатите индустриални фамилии. През годините Димитър Кудоглу запазва връзката си с родния край. При всяко идване в Беломорския край, той посещава родното си село и се интересува от училището, църквата, лечението на съселяните. В края на ХІХ век поема издръжката на младежи от там да учат в гимназиите в Пловдив и Солун, а по-късно да следват медицина в Австрия. През 1908 г. създава лечебница и подсигурява заплатата на лекаря и безплатните лекарства за габровци, а през 1910 г. дарява бащината си къща за училище и финансира нейното преустройство.

Реч на Димитър Кудоглу пред официалните гости при освещаване Дома на благотворителността и народното здраве “Димитър П. Кудоглу” в Пловдив. 8 ноември 1927 г. ДА – Пловдив, ф. 1208 к, оп. 1, а.е. 345, л. 28.

До Балканската война в 1912 година дейността на Димитър Кудоглу е свързана с износа на тютюни от Османската империя за Европа. След войната империята губи територията, където се произвежда тютюн. Към България са присъединени Беломорска Тракия и части от Македония с традиции в производството и преработката на ориенталски тютюн. Бежанците от частите на Тракия и Македония, попаднали извън България, донасят в старите предели, най-вече в Пловдив, опита в отглеждането и манипулацията на тютюн. През Първата световна война той реализира много сделки за снабдяване на армиите и цивилното население в изолираните от останалия свят Германия и Австро-Унгария.

Димитър Кудоглу приветства множеството при освещаване Дома на благотворителността и народното здраве “Димитър П. Кудоглу” в Пловдив. 8 ноември 1927 г. ДА – Пловдив, ф. 1208 к, оп. 1, а.е. 345, л. 29

С лични средства през 1908 – 1909 г. приспособява собствена сграда в родното си село за амбулатория и аптека. Подарява бащината си къща за училище. През лятото на 1913 г., по време на Междусъюзническата война, родното му село е изгорено от гръцката армия и турските башибозуци от околните села. Цялото население е прогонено и се спасява с бягство през планината към долината на река Арда в старите предели на България. Съселяните на Кудоглу се заселват в района на Пловдив. Разбирайки за тази трагедия, той изпраща помощи, за да им помогне. Оттук започва и неговата благотворителна дейност в България.
През 1913 и 1914 г. той оказва помощ на стойност около 1 000 000 лева на бежанци, инвалиди, сиропиталища, болници и благотворителни дружества. След включването на България в Първата световна война през 1915 г. прави дарения на: дружествата на „Червен кръст“ в Пловдив, София и Ксанти, дружество „Самарянка“ в Пловдив, различните фондове на царското семейство, на българските пленници чрез благотворителни организации в Швейцария.

Димитър Кудоглу с прeмиера Андрей Ляпчев и професор Берон при освещаване Дома на благотворителността и народното здраве “Димитър П. Кудоглу” в Пловдив. 8 ноември 1927 г. ДА – Пловдив, ф. 1208 к, оп. 1, а.е. 345, л. 30

Той става най-големият дарител на създадения в Пловдив „Върховен комитет на благотворителността“ с повече от 195 000 лева. С неговите средства са открити 11 безплатни трапезарии, в които ежедневно се раздава топла храна на над 1000 деца на фронтоваци. По това време Димитър Кудоглу за първи път споделя идеята си да създаде в Пловдив болница за безплатно лечение на всички нуждаещи се. Закупува и място, но до практическа реализация не се достига. През 1917 г. организира безплатни трапезарии в Кавала, Ксанти и София със 100 000 лева. Изразходваните от него средства по това време надхвърлят 3 милиона лева.
С писмо от 29 септември 1921 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски благодари за родолюбивата дейност на дарителя и го уведомява, че е награден от цар Борис ІІІ с орден „За гражданска заслуга“ ІІ степен.

Чакалнята на отдела за борба с туберкулозата при Дома на благотворителността и народното здраве. Б.д. ДА – Пловдив, ф. 1208 к, оп. 1, а.е. 345, л. 37.

Семейството на Димитър Кудоглу няма деца, а в края на декември 1923 г. умира съпругата му след лечение в Сан Ремо, Италия. Няколко месеца след това Димитър Кудоглу се връща към идеята си за създаване в Пловдив на здравно заведение ДОМ, в което „да намират на вечни времена изцерение и облекчение страдащите хора от най-опасните и заразни болести“.

Преглед на пациент в отдела за борба с туберкулозата при Дома на благотворителността и народното здраве. Б.д. ДА – Пловдив, ф. 1208 к, оп. 1, а.е. 345, л. 38

В края на 1926 г. Димитър Кудоглу закупува за 5 милиона лева сградата на хотел „Цар Симеон“ в Пловдив, финансира с още 3,5 милиона лева нейното преустройство и оборудване с най-съвременна медицинска апаратура, дарява и двата си тютюневи склада в Пловдив на ул. „Иван Вазов“, с приходите от които да се издържа Дома. Всичко това Димитър Кудоглу дарява на българския народ, узаконено с приемането от Народното събрание на специален закон за фондация.

Снимка/източник: "Енциклопедия Пловдив"

На 8 октомври 1927 г. в центъра на града (на мястото на днешната Централна поща) е открит учреденият от него „Дом за благотворителност и народно здраве“.

През 1927 г. Кудоглу е обявен за почетен гражданин на Пловдив.

Домът на благотворителността и народното здраве става най-известното здравно заведение в Пловдив. Стотици хиляди болни от Пловдив и Южна България намират тук съвет и лечение. Историците са изчислили, че до 1944 г. дарението Димитър Кудоглу за Дома надхвърля 39 милиона лева, като лечението на бедните е напълно безплатно.

Траурни венци от войската и гражданството при погребението на Димитър Кудоглу. 8 март 1940 г. ДА – Пловдив, ф. 1208 к, оп. 1, а.е. 345, л. 79.

След дълго боледуване Димитър Кудоглу умира в Пловдив на 7 март 1940 г. Погребан е във величествена гробница в Централния гробищен парк.

Траурно събрание в Дома на благотворителността и народното здраве по повод смъртта на благодетеля Димитър Кудоглу. 7 март 1940 г. ДА – Пловдив, ф. 1208 к, оп. 1, а.е. 345, л. 78.

Още през същата година в градската градина „Цар Симеон“ е издигнат негов бюст – паметник. Но през 1951 г. паметникът, заедно с диспансера са преместени в края на града - на Цариградско шосе.

Източник: Държавен архив – Пловдив

Архивите разказват: На 21 август през 1862 г. е роден Димитър Кудоглу.

Концертите на Ара Маликян ще бъдат на 16 юни – Варна (Летен театър), 17 юни - София (НДК)19 юни – Пловдив (Зала С.И.Л.А)Закупените билети ще важат за новите дати без презаверка.

Във връзка със заповед на МС за забрана на всички публични събития се налага отлагане на турнето на Ара Маликян в България, предвидено за месец март.

Екипът на BG Sound Stage и мениджърите на испанския цигулар реагираха своевременно и осигуриха нови дати за срещите му с българската публика.

Концертите на Ара Маликян ще бъдат на 16 юни – Варна (Летен театър), 17 юни - София (НДК)19 юни – Пловдив (Зала С.И.Л.А)Закупените билети ще важат за новите дати без презаверка.

 

Разрушават аптеката заради невзрачен жилищен блок

 

Аптека Марица е една от най-старите в Пловдив. Създадена е през 80-те години на ХІХ век. Нейни собственици били местните фармацевти Токатлиян – баща и син.  За пръв път името на Габриел Токатлиян, основателя ѝ, се споменава в пресата през май 1884 г. Вероятно по това време аптеката вече е съществувала. Първоначалното място не е известно, но в самото начало на ХХ век табелата се вижда върху новопостроена сграда на ъгъла между днешния бул. „6 септември” и ул. „Райко Даскалов”, срещу Караул хан. 

 

През 1908 г. аптеката била закупена от младия магистър по фармация Харитон Куев. Старата едноетажна постройка явно не била по вкуса на новия собственик и той решил да построи върху отсрещната страна на улицата представително здание по европейски образец. Възложил проектирането на архитект Пенчо Койчев, утвърден специалист, автор на запомнящи, се постройки, сред които Съдебната палата в София и царския дворец в Бистрица.  В Пловдив Койчев е известен със съборената  Аптека Марица и нейната малка сестра – все още съществуващата Къщата с медальона. Външната украса е дело на италиански скулптор от Венеция. След като строителите свалили скелето, половината град се извървял да види новото чудо на Пловдив. 

 

 

Откриването на аптеката през 1911 г. станало повод за редица възторжени статии в печата. Всичко било за похвала – и аристократичната украса отвън, и вътрешното оформление, и порядките в аптеката. Години наред заведението било сочено като образец.

 

За съжаление, малко преди 1980 г. динамитът разрушил прекрасното здание, за да открие безличната фасада на нов жилищен блок. Някой е наредил да се премахне сградата, друг е изпълнил нареждането. Говори се, че изящната постройка била премахната, за да не загрозява блока, а днес 40 години по-късно вече малко си спомнят величествената сграда. Единствено подлезът в близост все още е известен като „подлеза на аптека Марица”

Носителят на голямата награда от Карлови Вари на Кристина Грозева и Петър Вълчанов се среща с българската публика

Дългоочакваният в България филм „Бащата“ на творческия тандем Кристина Грозева и Петър Вълчанов тръгва по кината в цялата страна от 3-ти април. В центъра на историята стои едно телефонно обаждане от Отвъдното, което кара опечаления вдовец и художник-дисидент Васил (Иван Савов) да потърси помощта на популярен екстрасенс с надеждата да установи контакт с наскоро починалата си съпруга Валя и да научи какво, „аджеба“, иска да му каже тя, и защо звъни не на него, а на съседката. Синът му Павел (Иван Бърнев), твърдо стъпил на земята човек, се вижда принуден да зареже всичките си отговорности, за да опази нестабилния си татко от поразии. Редица нелепи ситуации ще преведат двамата през трудния път на затоплянето на едни сякаш поначало изстинали отношения. „Това е едно приключение на баща и син, което ще ви накара да се засмеете, но и да се замислите“, споделят авторите, почерпили сюжета, колкото и да е странно, от свое лично преживяване.

През 2019 „Бащата“ спечели едно от най-високите отличия в историята на българското кино – „Кристален глобус“ за най-добър филм на Международния филмов фестивал Карлови Вари, един от най-престижните кино форуми в света. В последвалата си фестивална кариера филмът обра редица призове, сред които наградите на публиката в Триест, Италия, и Сахалин, Русия, и наградите на критиката и младежкото жури в Арас, Франция. Журито на фестивала на българското кино „Златна роза“ пък удостои „Бащата“ с награди за най-добър филм, най-добър сценарий и най-добра мъжка роля, споделена между Иван Бърнев и Иван Савов. Към момента филмът е продаден за киноразпространение в над десет държави.

Предишните два филма на Грозева и Вълчанов – „Урок“ (2014) и „Слава“ (2016) – спечелиха не само десетки награди на много международни кинофестивали, но и симпатиите на българските и чуждестранни зрители, които имаха възможност да ги видят навсякъде по света. Международния бокс офис на “Слава”  достига над 90 000 зрители.

***

Кристина Грозева и Петър Вълчанов завършват филмова режисура в НАТФИЗ в класовете на проф. Георги Дюлгеров и акад. Людмил Стайков. През 2009г. създават продуцентската компания Абраксас Филм, с която реализират филмите “Притча за живота” (документален) , “Скок” (първия български късометражен филм номиниран за Европейските филмови награди), Урок, Слава и Бащата. В момента работят по следващият си филмов проект с работно заглавие “Триумф”. Двамата също така и работят като режисьори в множество сериали среди които са “Стъклен Дом”, “Домашен Арест”, “Къде е Маги”, “Кантора Митрани”, “Дървото на живота”, “Откраднат живот” и “Островът на сините птици” и др.

 

Страница 3 от 1701

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…