Капана.БГ

Капана.БГ

ONE ARCHITECTURE WEEK е ежегоден международен фестивал за архитектура, който ще се случи за седми пореден път от 10 до 19 октомври в Пловдив - Европейска столица на културата 2019. Тази година куратори на фестивала са Светослав Мичев, Стeфан Минков и Христо Станкушев от българското студио за архитектура и дизайн dontDIY, а темата на събитието е "Възможното невъзможно".
Манифестът на ONE ARCHITECTURE WEEK 2014 цели да потърси архитектурата, която вижда отвъд себе си. Христо Станкушев поставя акцент върху опита за създаване на лабораторна среда, изолирана от очаквания, рестрикции и модели. Фестивалът размива съсловни граници, създава връзки там където ги е нямало. Чрез преосмислянето на архитектурата като културна материя, фестивалът насочва вниманието към основни проблеми на съвременната култура.
Програмата на ONE ARCHITECTURE WEEK е изцяло фокусирана в Капана и по този начин подпомага развитието му като квартал на творческите индустрии. "Самите пространства на Капана предизвикаха интереса ни да използваме квартала като лаборатория за архитектурни експерименти и затова заедно с кураторския екип решихме събитието да се проведе изцяло в тази част на Пловдив", обяснява директорът на ONE ARCHITECTURE WEEK Любо Георгиев.
Автори на визуалната идентичност са дизайнерите от Постстудио. Вдъхновени от манифеста те се заиграват с идеята за възможното невъзможно и създават един приказен свят в Капана населен с мишки. Андреан Нешев обяснява: "Искахме визуално да интерпретираме темата по достъпен начин, който да е разбираем за хора с всякакви интереси и вкусове."
Още преди началото на ONE ARCHITECTURE WEEK  феновете на фестивала могат да се запознаят с темата на събитието в изложбата "Големите надежди", която стартира с Нощта на музите и галериите в Пловдив на 12 септември. Експозицията цели да представи на публиката идеите и проектите на предстоящия архитектурен фестивал с обяснителни текстове, аудио и видео записи. "Големите надежди" може да се види в офиса на ЕДНО в Капана на ул. Христо Дюкмеджиев 10 от 12 септември до 19 октомври.

Фенове от цял свят очакват с нетърпение концерта на култовата банда в Пловдив на 20 септември

Освен стотиците британци, които вече закупиха билети за уникалното шоу на PARADISE LOST  с оркестър и хор на Античиня театър, специално по повода у нас ще пристигнат и рок фенове от Германия, Франция, Холандия, Испания, Австрия, Италия, Унгария и други. Най-далечните точки, от които ще долетят фенове са Абу Даби (ОАЕ) и САЩ. Това съобщиха организаторите на събитието от радио Тангра Мега Рок.

Лакс Мадапати (на снимката) е IT експерт от Сиатъл Вашингтон, който в специален мейл до ТАНГРА МЕГА РОК определя себе си като "най-горещ почитател на PARADISE LOST в Света", който в никакъв случай не може да пропусне "този исторически концерт с оркестър" и изразява желание да се срещне лично с музикантите.

Някои от последователите на PARADISE LOST във Facebook, възпрепятствани да пътуват до България, споделят, че биха продали единия си бърек, за да присъстват в Античния театър.

По-малко от две седмици преди концерта, предварителните продажби показват, че съотношението на български фенове спрямо гости от чужбина ще бъде почти 50 на 50.

PARADISE LOST ще изпълнят 8 от песните в програмата си заедно с Филхармонията на Държавна опера Пловдив под диригентството на Левон Манукян и хор Родна песен. След това, групата ще представи още песни самостоятелно.

Уникалното шоу ще бъде издадено на Blu ray и DVD от компанията Century Media.

Последни билети ще откриете в мрежата на Eventim.bg с редовна цена 40 лв и 60 лв за Golden Circle (пред сцената). В деня на концерта цените скачат.


Официално откриване на изложбата - 15 септември от 18 ч. в галерия "Пловдив"
Експозицията ще продължи до 15 октомври.

„В рисунките си архитект Ганев ни вкарва в един измислен и облагороден чрез изкуството художествен образ на град, в детайлите на който ние разпознаваме реални обекти с голямо удоволствие. Изпитвам уважение към този сериозен труд на арх. Ганев и намирам, че е постижение в областта на графичната рисунка, дело на една творческа личност, милееща за най-изконната връзка между архитектура и човек - тази на естетическото удоволствие на сетивата. В неговата колекция има особен трепет и баланс на достоверност и фантазия, което е основание за успех“.

 Проф. Иван Газдов

За арх. Спиридон Ганев:

Образование:

1963 - 1970 Висш инженерно-строителен институт, София; Специалност - Архитектура
1969 Висше държавно училище за изящни изкуства, Париж - Франция; Специализация по архитектура;
1969 - 1972 Семинар-ателие Тони Гарние към Висшето държавно училище за изящни изкуства, Париж - Франция; Специализация по градоустройство

 

Трудов стаж:

 1969 Бюро Пиер Ваго, Париж - Франция; Проектант
1970 - 1972 Бюро Андро Пара, Париж - Франция; Проектант
1973 Проектантски институт Агропромпроект - София; Проектант
1973 - 1991 Научноизследователски и проектантски институт Софпроект,
София; Главен проектант, Ръководител група - 10 сътрудника, Началник отдел - 40 сътрудника, Главен архитект на дирекция ГЕНПЛАН - 150 сътрудника,
Директор на дирекция ГЕНПЛАН - 150 сътрудника, Ръководител на творческо ателие - пулсиращ състав от сътрудници
От 1992 Свободна практика - Фирма СЕГА, София; Председател - пулсиращ състав от сътрудници
 

По-значими проекти като ръководител на проектантски колектив:

1973 - 1975 Общо устройствени планове на гр.Азазга и гр.Дра ел Мизан, Алжир;
1976 - 1996 Югозападен университет, Благоевград;
1977 - 1998 Градоустройствен център “Подуене-Пирдоп”
1979 Структурна схема на Североизточния град, София
1980 - 1981 Административен център “Кремиковци”, София;
1980 - 1996 Бул.”Ботевградско шосе” и околни територии, София;
1981 - 1984 Жилищен квартал “Баларбаши”, Благоевград;
1985 Общ градоустройствен план на София
1986 Структурна схема на Главен градски център, София
1986 Жилищен квартал “Изток”, Сандански
1986 - 1989 Жилищен район “Галата”, Варна;
1987 - 1990 Бул. “Мария-Луиза” и околни територии, София;
1987 - 1992 Гранд хотел “Варна”, курорт “Св. Константин”, Варна;
1993 Американски университет в България, Благоевград
1991 - 2005 Жилищен квартал "Овча Купел", София;
2006 Бул. "Евлоги Георгиев", София;


Участия:

 20 архитектурни и градоустройствени конкурси: В 11 от тях - първокласирани проекти
12 конкурсни журита
13 международни комисии - Варшава, Братислава, Истанбул, Милано, Берлин,
Белград, Брюксел, Люксембург, Будапеща

Самостоятелни графични изложби:

1967 София
1970 София
1971 Париж
1989 София
2000 София
2001 Русе, Благоевград
2002 Варна, Пловдив, Варна
2003 София
2004 София, Бургас, Сливен
2005 Истанбул
2006 Севлиево, София
2007 Париж, Берлин, Несебър
2008 София
2009 София,Одрин
2010 София,Габрово, Истанбул
2011 Севлиево
2013 София 

 Членство в организации:

От 1970: Съюза на архитектите в България - САБ
1990 - 1995 Член на управителния съвет на САБ
1998 - 2004 Член на управителния съвет на САБ
2004 - 2010 Представител на САБ в Съвета на архитектите в Европа
2007 - 2010 Председател на управителния съвет на САБ
От 1984 Общински експертен съвет по устройство на територията, София

Отличия:
 
1981 Сребърен орден на труда
1986 Почетен знак на София
1987 Медал "Климент Охридски"
1988 Златна значка "Майстор Кольо Фичето"
2003 Почетна значка САБ - златна
Почетен знак на Столична община
2013 Почетна значка САБ - златна с циркон

"Името ми е странно, защото не съм чиста българка. Баща ми е от Афганистан. Цялото ми семейство се занимава с медицина. Това е и моя мечта - да вървя по стъпките на баща ми, който е виден лекар. Един от най-щастливите моменти в живота ми беше когато се върна жив и здрав от Афганистан след едномесечен престой там."

Humans of the Night е общ проект на Humans of Plovdiv и Нощ на музеите.

Още истории вижте в сайта на Humans of Plovdiv: http://humansofplovdiv.com/ или във Facebook: https://www.facebook.com/humansofplovdiv .
 

Нереалният спектакъл „Повтаряй след мен” на фасадата на Стар Хотел закри ONE DANCE WEEK

Те ли са наобратно или ние, питат се невярващи стотици зрители, впили погледи в танца на Сайоа Фернандез и Едуардо Торес

Литературният нонсенс „Алиса в огледалния свят” продължава да вдъхновява артисти дори след почти 150 години от създаването си. Актьори, певци, че даже и танцьори пресъздават приказката по целия свят и носят духа й сред хората. Именно това се случи снощи и на центъра на Пловдив. Чело и електрическа китара пресъздадоха музикалния свят на Алиса, а в ролите на Туидълди и Туидълдум влязоха испанците от Delreves. „Повтаряй след мен” е спектакъл от световно ниво, който беше показан като черешката на тортата на ONE DANCE WEEK. Фестивалът започна невероятно силно и така и завърши. Вертикален танц – много от хората, събрали се по Главната дори не вярваха, че това ще се случи макар и малко преди това да се натъкмяваха прожекторите, които ясно осветяваха голямата бяла стена на Стар Хотел. Музиката започна, а на покрива се появиха Сайоа Фернандез и Едуардо Торес, пременени в типичните за двамата близнаци от приказката дрехи. Встъплението беше леки движения върху самия покрив, но в момента, в който седнаха на ръба на сградата, цялата публика затаи дъх. В следващия миг те полетяха, бяха във въздуха.
Този денс фестивал ще остане в историята на културен Пловдив с множеството спектакли, за които гравитацията просто не съществуваше. Така „Повтаряй след мен” показва както абсолютната зависимост на едно същество спрямо друго, така и играта на сила между двама относително равноправни индивида подобно на двете Алиси в приказката. Танц ли бе да го опишеш – синхронизация, за която дори не сме осъзнавали, че съществува, акробатика, за която сме мислили, че човешкото тяло е способно да пресъздаде, не и в това определено вертикално положение. В средата на танца започваше чуденето – те ли са наобратно или ние? Тяхната земя изглеждаше по-истинска от тази, на която беше стъпила публиката. Техните движения изглеждаха по-правилни от на тези, които ги гледаха. Способността да предадеш посланието си чрез танц, висящ от въже на много метри от земята, докато стотици хора са се насъбрали да те гледат? Да осъзнаваш, че всеки момент може да завали и това да провали цялото ти представление и вероятно да те остави неспособно висящ от фасада на сграда насред центъра на Пловдив? Не толкова смелост, а лудост се изисква , за да направиш нещо подбно. Лудостта на Алиса идеално се вписва и в цялостната тематика на танца, а логиката и формулите на и за живота просто бяха изчезнали за двайсет минути  от ежедневието ни – нещо, от което всеки има нужда.

Спектакълът „Българи от старо време” като реална история в Стария град
 
Дворовете на къща Хиндлиян и Балабановата къща оживяха като сцена за една от най-красивите повести в българската литература – „Българи от старо време”. Като постановка се играе още от далечната 1958, но и до сега винаги препълва залите, а както и видяхме вчера и дворовете. Кой седеше по стълбите, дуварите или просто си беше намерил дръвче, на което да се подпре. Десетки пловдивчани се бяха струпали в двора на Хиндлиян, който за известно време се беше превърнал в дома на хаджи Генчо. Неговата дъщеря Лила заедно с приятелките си пееха песни, вършещи къщните си работи. Щом хаджията се върна в къщи донесе най-хубавите новини – Лила ще се сгоди за своята истинска любов- Павел, синът на дядо Либен. Сватя дойде с целия си арсенал от тъпани, кавали и близки приятели и влезе в дома на хаджията за преговорите по брака. „Как ще ме обиждаш така”, след минути излезе дядо Либен от Хиндилян. Побеснял и почервенял той подкани всички към своята къща, че да им покаже какво е гостоприемство. Така цялата публика се понесе към двора на Балабановата къща, където софрата беше сложена, а Павел с надежда очакваше своята булка. Щом разбра какво се е случило Либеница побесня и изпрати довереника си Иван да докара хаджи Генчо, че да се справи все пак с инатливите мъже и да ожени младите влюбени. По български, с малко сирене и хубаво вино, всеки проблем се решава. Лила дойде пременена в сватбените си дрехи, а Павел я чакаше с венец. Извиха сватбено хоро и започнаха да приканват и хора от публиката да се включат. Щом не остана място в двора хорото се разнесе по калдъръма на Стария град, където даже и раздаваха от сватбената питка с мед.

 

Едно е да поставиш „Българи от старо време” на сцената на театър, но усещането да си част от историята с възможно най-автентичния реквизит е неописуемо. Да стъпиш по килима на учения хаджи Генчо, да опиташ от сватбената питка, която Либеница цяла вечер е месила и да се хванеш на хорото за Лила и Павел – това не е само сцена от театър, а начин да разберем и запазим традициите от Възраждането. Толкова много млади хора се бяха събрали сред публиката и гледаха с удивление целия спектакъл, че даже именно те първи хукнаха към танците. Благодарим, бе красиво, бе изключително, благодариха те на организаторите. 

Неделя, 07 Септември 2014 03:00

Обем, култура, кучета и столичани

Кирил Николов

Наредбите на Общината са юридически аборт на самодейния местен нормотворец. Начинът, по който се прилагат – хептен.
Защо се мълчи?
Ми не се мълчи съвсем. Съдебната практика остро ги критикува, но кой ли пък днес се интересува от актовете на зорлен компрометирания съд.
Прочиташ заглавието на една такава Наредба и в сурата те тряска визията за мъчителното израждане на тази колективна творба, която сюр-бюлюк омаломощени общинари са изкопчили връз разяденото от телесни секрети родилно магаре.
Ето сега:
„Наредба за овладяване популацията на безстопанствените кучета и котки и регламентиране отглеждането на домашни кучета и котки на територията на Община...”
Мълчиш и се дзвериш като безстопанствено куче с жълта ушна марка на мач в Лаута.
Ами, ако искам да гледам питон в къщи, а и да го разхождам чат–пат на „територията на Община...”? Ами, ако го изтърва и той стане „безстопанствен”...? Ясно е – ще трябва наредба за овладяване популацията на безстопанствените влечуги. В Тасмания може би имат такъв закон.
Скивай сега: ако домашното ти куче джитка в мръсната градинка без каишка и без повод, наредбата безкомпромисно те наказва с глоба. Хубаво! Ама кой държи на повод безстопанствените Общински Кучета, дето ни хапят задниците из кварталите, а някои направо пред Кметството. Или последните са нещо като Свещени Пазители на Местната Власт, която пък Свише е ненаказуема... Май и индийските крави не са чак толкова привилегировани.
Вижте и това:
„Наредба за разполагане на преместваемите съоръжения за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на Община...”
Демек, ако съм си турил нещо преместваемо на тази Свята Територия, но то нито е за „търговска”, нито за „друга обслужваща дейност”, мога да му се кефя безплатно...
Виж, обаче, понятието „градско обзавеждане” е много шик! Поначало ме кара да мисля, че Преходът не се е състоял, но най–вече – че местното законодателно тяло се е обзавело сред стени от небоядисан и подкожушен гипскартон...
Преди време борбата с незаконните гаражи беше дело на Наредба №1 /!/ за охрана на обществения ред. Тя наказваше с глоба всеки, „който разположи метална или стоманобетонна клетка за местодомуване на автомобил” на общински терен без разрешение.
Значи, ако клетката е пластмасова например – няма проблем с наредбата. Ако пък не е за „местодомуване на автомобил”, а в нея „местодомува” група квартални идиоти – също.
Един дядо, чийто Запорожец бил откраднат при грешка в предмета малко след 10-ти Ноември, си държал дърва за кюмбето в незаконния гараж. Тъй като това деяние е несъставомерно за въздигнатото нарушение, наказателното постановление беше отменено от съда.
Хайде да не досаждам с повече примери – неизчерпаеми са, уви!

Гледам ги тези заглавия, гледам ги и си мисля: ми нали наименованието на един акт трябва да синтезира, да обобщава съдържанието му. По абстрактен, но и точен начин да го вмести в една или в няколко думи. Пък актът какъвто ще да е – литературен, нормативен, що не и полов... Вместо това гледам, че заглавията на местните наредби имат амбицията буквално да изчерпят съдържанието им. Последното, в пустото му многословие, реално липсва.
Нейсе.

Спомням си навремето червените резолюции върху моите ученически изцепки в рубриката „Отговор на литературен въпрос” – „Твърде кратко, липсва обем!” - прас отдолу един огромен, стряскащ подпис!
Така пък се сещам за оная смехотворна реклама на некъв шампоан за коса: „Обеем!!!” Тоест Коса - не, Обем – да!
А вижте колко готино от тази дума може да направим нещо съвсем българско – само с малко разместване на „елементите от словесното обзавеждане”...

Надрънках ги тези горе, но не съм прав, нали!
През 2019 година град Пловдив ще е Културна столица на Европа. Ей, браво! Браво, ей! Ние ами, кой друг?! Ще пръскаме култура из древния материк, осеменявайки с хилядолетните си жизнеустойчиви гени стерилните европейци.
Притеснявам се обаче за хората – критично развълнувани са, дано да оцелеят в това вълнение, та да продължат великото дело – паваж, градинки, асфалт, разкопки, хепънинги и барове, където людете вдишват алтернативен кислород с дъх на джойнт и прочее...
Честито!
И аз се радвам, не ме гледайте какъв съм скептичен  и някак без тахикардия от новината. Да, вярно е, не бях пред припадък, чакайки новината, ама аз всъщност не я чаках.
Защо ли?
Просто е, може пък и да ме разберете: Не ме интересува дали някакви саламурени европейци със служебно раздадени усмивки и заучен патос ще обяват от безумно скъпата си трибуна поредната дивотия с красиво заглавие. Инак, нека дават пари – те имат, защото ги взеха от нас през годините. Включително и в онези, когато блаженстваха в своя разхитителен Ренесанс, възпявайки Светата Троица, но позволиха под носа им Тя да бъде набита на кол в нашите географски ширини. Вместо да се юрнат на помощ с алебардите си, те просто си запушиха седефено розовите нослета, за да не си развалят изисканото обоняние от вонята.
Сега да дават, мамка им!
Мен, обаче, ме интересува не „Европейската столица на културата”, а Културата. И се тревожа не от новината, че ще стана столичанин през 2019 година, а че няма да съм достатъчно културен, ако условие за това са хора, които не могат дори заглавието на една мижава наредба да измислят, но баш на чаршията са си направили паметник на Мильо – най-известният куродървец на града. Като минавам покрай него, ми се повръща.
Айде сега пак: Да ни е честита новината! Потентността, знаем, е важно нещо, но нека правим култура от и със нея, а не порнография. Тогава ще станем и ще останем културни столичани, а иначе европейци сме си. Затова не е необходимо да примираме от възторг, когато някакъв си роботизиран чиновник със странно име и безмислена длъжност ни го съобщи.


КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…