Капана.БГ

Капана.БГ

Галерия L’union за първи път ни среща изкуството на художничката Йоанна Дановска. В пространството на улица „Отец Паисий“ са подредени серия натюрморти и керамични скулптури, вдъхновени от старинни предмети – кукли, свещници, черепи на животни, купувани от различни антиквариати в Париж, Варна, София и Дюселдорф, и предмети от ателието на художничката – четки и палитри. За художничката пътуващата изложба е временно завръщане към Родината, след повече от 20 години работа в чужбина.

Йоанна Дановска: „От много години живея в Германия и много се радвам, че сега имам изложба в „Люнион“ в Пловдив. Това е градът на майка ми. Покрай тази изложба идвам често и така опознавам града по-добре. Изложбата се нарича пътуваща, защото преди 2 години представих свои неща в  София, тук могат да се видят малка част от тях. Исках да рисувам нови картини за Пловдив. Имам много акварели, впечатлена от Пловдив, правени са с мисълта за майка ми, за този град, за хубавото време, за плодородието, красотата, цветовете. В „Люнион“ представям 6 картини, които все още не са виждани никъде и 4 други, които избрах от пътуващата изложба. Показвам и пет керамики. За мен керамиката е обект, който носи цветове по себе си, тоест керамика, която не е глазирана не ме заговаря толкова. Нова техника използвам с натоварване на боя, която трябва да изсъхва доста месеци. Една голяма серия имам, свързана  със сърцето на художника. Това е сърце, като от единия отвор излиза една четка“.

В изложбата виждаме картини с детски кукли, които имат специално място в творчеството на художничката. Ето защо:

Йоанна Дановска: „Като дете имах кукла и майка ми ми е разказвала как съм ѝ режела пръстите, косата, явно съм ги малтретирала куклите и може би по тоя начин се опитвам да се извиня (смее се). Колекционирам кукли, за да ги рисувам, пазарувам ги от Париж, Варна, Бургас, София, къде ли не. За мен са ценни, защото са много интересни образи“.

Въпреки че Йоанна Дановска рядко успява да има свободно време, за да разгледа повече от Пловдив, вече е успяла да го заобича по свой си специален начин. Живее дълги години в Германия, но е щастлива с корените си от България. „В Пловдив ми е толкова добре. Невероятен град е. Има носталгия и се чувствам чудесно тук, но се радвам когато се върна в Германия, защото семейството ми е там. Аз напуснах България, която бях на 24 и всъщност съм живяла повече там, отколкото в тук. Радвам се, че нося тази славянска специфичност, която си личи и в моите картини“.

Изложбата с творби на Йоана Дановска може да се разгледа до 20.11.19 г. в галерия L’union.

Йоанна Дановска е родена през ноември 1965 г. в София, България. Завършва Художествената гимназия, а после и Националната Художествена Академия у нас със специалност текстил. От 1990 до 1998 г. учи в Художествената академия в Дюселдорф при проф. А. Р. Пенк (един от най-известните пиктографи в света, популярен със своите примитивистки образи на човешки фигури и тотемни скулптори). От 1992 г. е негов майстор-ученик и в творчеството й прозира влиянието на неговия нео-експресионистичен стил. Картини на Иоанна Дановска са били излагани в галерии и музеи в Дюселдорф, Есен, Дортмунд, Бон и Вупертал, Германия.

Има поне два начина да стигнете до Асеновата крепост, която се извисява над Асеновград. Сега няма да разказваме за нея, защото много е казано и писано. Искаме да ви подскажем пътечка в планината за разходка, която особено пролет и есен е изключително благодатна откъм гледки и ухания. Дори да не ви е целта да посетите крепостта, разходката си заслужава. Ако харесвате да сте сред природата.

Започваме с по-приятния за обичащите ходенето в гората маршрут. Пътеката започва от Бачковския метох или по-точно от средновековната църква с каменни стени „Свети Георги Метошки“. Може да стигнете и с навигация, но когото и да питате, когато влезете в града, ще ви упъти, защото се стига лесно и всеки знае къде е „Метоха“. Ако идвате от Пловдив тръгвате по пътя за Бачково и след като минете второто кръгово от влизането ви в града, то тогава е моментът да попитате къде е „Метоха“. Някога преди много години там, освен църква е имало и страноприемница, изградена по времето на Григорий Бакуриани (един от основателите на Бачковския манастир). Когато стигнете „Метоха“ минавате зад църквата и тръгвате по първата пътека, която е успоредно на шосето, над него. Тя е кратка – отиване и връщане за около час, ако ходите много бавно. Но си заслужава, защото разкрива великолепни гледки към Асеновата крепост, планината, реката. Колкото и снимки да покажем, на живо е прелестно. Пътеката минава покрай параклиса „Свети Илия“. Вероятно ще забележите, че почти на всеки хълм край Асеновград има параклис. От този параклис се разкрива невероятна панорама, която особено наесен е толкова пъстра, цветна, пухкава, живописна. От него тръгва стръмна пътечка надолу към пътя за крепостта. Но тук предложението е да продължите напред, след малко ще стигнете до кръстопът. Надолу (вляво) пътеката води до асфалтовия път към Асеновата крепост. Остават ви три завоя до там. Ако продължите надясно, ще излезете също на асфалт, но вече малко над крепостта. Този път води до друг параклис „Св. Димитър“, като за да го достигнете е нужно след няколко завоя пак да тръгнете по една пътечка в гората. За този маршрут ще разкажем друг път. А иначе в тази посока са селата Лясково и Яврово.
Пътеката е лека, в началото има по-интензивно изкачване за около 10 минути и след това е равна. Събота и неделя по нея минават доста туристи.

Другият маршрут до Асеновата крепост е известен. Въпросът е там, че повечето гости на града предпочитат да го преминат с автомобила си. Така пропускат да се разходят два километра в едната посока. Колата може да се паркира в началото на пътя. Просто пробвайте да отидете пеша, може и да ви хареса. Има много завои нагоре към крепостта, пейки, разклонения или пътечки към параклиси и реката, страхотни гледки, които просто не заслужават да минеш покрай тях за секунди. Ходенето не е тежко, въпреки лекия наклон. С много бавно придвижване и време за въздишане по красотите наоколо в двете посоки отнема около час и половина. Този избор (разходка по асфалта) има основно два проблема. Да, заслужава си раздвижването, както и гледките. Но пътят събота и неделя е изключително натоварен в активния туристически сезон. Няма обособено място за пешеходци. Местните сме свикнали с това. Но понякога водачите на автомобили не са, затова се движете отляво на пътя, за да се виждате добре. Отделно, разхождайки се, особено събота-неделя, автомобилите понякога са един след друг. Ароматът не е особено приятен. Тъкмо си започнал да поемаш по-дълбоко въздух и да се наслаждаваш на природата и … малко порция дизел, още една, две, малко бензин сега …. И така. Това е все едно да тичаш на Гребната и до теб да минават автомобили като на оживена улица. За щастие, през седмицата този проблем не е толкова голям и се диша спокойно по пътя. Колкото повече хора започнат да ходят пеша до крепостта, толкова по-добре. Разбира се, има случаи, в които това вероятно не е вариант, но тук нямаме тези случаи предвид.

И двете разходки си заслужават. Но, ако искате да се почувствате в планината и нямате кой знае колко много време за това, то първата пътечка буквално дава възможност на две минути от града да се шмугнете сред дърветата и да прекарате тихо време нависоко, сред шумоленето на листата, птичи песни и едни други ухания.

Понякога по тази пътечка се появява сърна, много рядко. А сега поздрави ви праща една сойка, която позираше умело и фино за снимката.


„The Sahadeva Ensemble“ обещават да подарят на българската публика незабравими концерти

Един от големите световни саксофонисти Премик Ръсел Табс ще свири безплатно в Пловвив. Американският музикант, част от „The Sahadeva Ensemble“, е включен в енциклопедичната книга „История на 40-те най-големи солови изпълнения на саксофон 1955 – 2005”.

Премик е една от звездите, на които публиката ще има възможност да се наслади по време на безплатния концерт на „The Sahadeva Ensemble“ в Пловдив. Над 40 джаз, класически и уърлд музиканти от целия свят ще изпълнят музиката на маестро Шри Чинмой (1931-2007), един от най-всестранните и продуктивни творци на нашето време. Страната ни е част от балканското турне на ансамбъла, воден блестящо от Сахадева Торпи – талантлив пианист от Лондон, Великобритания. Участват музиканти и певци от Австрия, Великобритания, Русия, САЩ, Канада, Нова Зеландия и други. Двестагодишно виолончело, саксофон, цигулка и роял изпълняват динамични и богати аранжименти с класически и джаз вариации по музиката на индийския композитор Шри Чинмой. Ще звучи и неговата поезия.

Премик е бил саксофонист на Лейди Гага, Елтън Джон, Стинг, Брус Спрингстийн, Дебора Хари и Шърли Басей. През май 2008 г Премик е поканен да участва в благотворителния концерт на Стинг за девствените гори в Карнеги Хол. Следва европейско турне с руската рок легенда Борис Гребеншчиков, започнало с концерт в Роял Албърт Хол и продължило в Дъблин, Киев, Милано, Москва и Санкт Петербург с финал във Виена.

Очаква се и този декември Премик да излезе на сцената със Стинг в станалия традиционен благотворителен концерт за девствените гори. Той е бил саксофонист на рок легендата Карлос Сантана, като го е придружавал в неговите световни турнета. Участвал е при записването на албуми на Сантана, направил е и аранжиментите на някои от композициите в тях.

С Уитни Хюстън Премик записва “How Will I Know” (един сингъл от албума “Whitney Houston”), както и песента “Love is A Contact Sport” от албума “Whitney”. Известният саксофонист е работил и с големия Нарада Майкъл Уолдън – продуцент на Уитни Хюстън и Марая Кери, Били Джоел, Джеймс Тейлър, Хърби Ханкок, Джон Маклафлин, Рави Шанкар, Орнет Колмън, Жан-Люк Понти и други. Премик е еднакво изкусен в поп, Ар енд Би, джаз, уърлд и екпериментални жанрове.

„The Sahadeva Ensemble“ канят българската публика да стане част от незаменимото с нищо очарование на живото изпълнение. Ансамбълът ще гостува на 17 ноември от 18:30 часа в зрителната зала на Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив.

 

Преди 35 години на 7 ноември 1984 г., при поредното си участие в Европейския турнира за КНК (Купа на носителите на национални купи) и три години след паметната победа над Барселона Испания, тимът на „Ботев“ Пловдив отново смайва футболния свят и изиграва паметен мач, в който сразява световния колос „Байерн“ с 2:0.

Пред препълнения стадион „9-ти септември“, (днес „Пловдив“) „жълто-черните“ изнасят футболна лекция на именития си съперник, която ще остане завинаги в историята на българския футбол, като една от най-славните победи на международната сцена. Самият двубой се превръща в апотеоз на елегантния футбол. Освободени от напрежение и уверени в качествата си, пловдивчани правят срещу биткаджиите от Мюнхен истински спектакъл. На присъствалите на този мач ще остане спомена от удоволствието, че са наблюдавали един забавляващ се „Ботев“ срещу един гипсиран от объркване световен футболен гранд.

 

Опасностите пред вратаря Пфаф се редуват през 2-3 минути, а нападателите на Ботев проиграват невероятни положения за гол. При 1:0 трибуните пощуряват и това още повече окриля „канарчетата“ да играят с удоволствие без да се притесняват от крайния изход. Средната линия на пловдивчани Симов-Георгиев-Зехтински е виртуозна, пасове с пета, извеждания по конец, финтове и скрити топки „в уличка“ превръщат мача в зрелище и унижават с ехидността си многократния шампион на Германия и Европа. Играта на Ботев е удоволствие за окото, а над всички е капитанът Петър Зехтински, без грешка през целия мач, раздаващ пасове като вълшебник и не случайно след двубоя легендата на Байерн Клаус Аугенталер сваля капитанската си лента и му я връчва като жест на признателност.

При 2:0 стадионът изпада в делириум (чува се дори оттатък Четвъртък пазара) и вярата в успеха става по-силна от всякога, но трети, решителен гол не пада! Атаките не спират, нижат се опасности пред Пфаф, топката удря гредите или минава на сантиметри от тях, пропускат се невероятни положения за гол. Футболистите, които изнасят този спектакъл са: Димитър Вичев, Янко Динев, Запрян Раков, Благоя Блангев, Славчо Хорозов (58 – Димитър Младенов), Васил Симов, Трифон Пачев (64 – Марин Бакалов), Георги Георгиев, Костадин Костадинов, Петър Зехтински, Атанас Пашев. От състава липсва Антим Пехливанов (голмайсторът на отбора). В германския отбор личат имената на националите Жан-Мари Пфаф (Белгия), Клаус Аугенталер, Норберт Едер, Бернд Дюрнбергер, Сьорен Лерби (Дания), Михаел Румениге, Дитер Хьонес.


Осъзнавайки, че само късметът е спасил подопечните му от разгром в Пловдив, треньорът на гостите Удо Латек наказва футболистите си с наказателни обиколки на терена, а вратарят Пфаф получава от наставника си бутилка шампанско за това, че е спасил отбора си от погром.
Ули Хьонес (спортен директор в Байерн): „Трябва да благодарим на Жан-Мари (Пфаф). Нашият вратар ни спаси, а противниците ни имаха толкова възможности да ни отстранят от турнира. Хареса ми вашият играч с номер 11 (Пашев)“.


Пауло Казарин, главен съдия: „Не трябва да давам оценки, но Ботев са много, много добър и коректен отбор“.

*Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са  сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други,  събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.

 

** Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“.

Още за книгата му може да видите ТУК.

В рубриката си „Да живееш в Пловдив като местен“ единствения електронен гид за Града под тепетата – Lostinplovdiv.com ни представя Яна от Русия, който пристига тук със съпруга си Митко от Америка 

Яна пристига в Пловдив по любов. Запознава се с мъжа на сърцето си – Митко, на бригада в САЩ и след три месеца се женят в едно градче, в което никога не е валяло сняг. Били само двамата. В началото влюбените се разбирали на английски, но още в Щатите Яна започнала да учи български. Никой от тях не бил пленен от живота в страната на неограничените възможности и затова взели решение да дойдат в Пловдив и да отворят фурна. Днес, 10 години по-късно, Bakery Art създава истинско изкуство от тесто, а Яна и Митко все още влагат цялото си сърце, за да творят своето кулинарно вълшебство.

А ето и отговорите на Яна в нашия блиц въпросник:

Когато приятели посещават Пловдив за първи път, ги водя в: Разходка по Главната, разбира се, която продължава в Стария град.

Когато е време за парти, отивам в: Капана – уют с дъх на малко европейско градче. Иначе много обичаме да ходим в Pasha или в Bally.

Най – подценяваното място в Пловдив е:  Зоологическата градина! Какво стана с нея?

Място в Пловдив, което винаги удивлява хората е: Първото нещо е Капана. А второто е Античният театър: помня, когато аз дойдох в Пловдив за първи път, бях много впечатлена! Това е много богато историческо наследство, особено за мен беше просто уау, тъй като имам историческо образование, част от него беше и археология, била съм и на практика по археология (21 дена на палатка, всеки ден с лопата в ръка и най-хубавото нещо, което намираш, е парче глинен съд или кокал!) и нещо като Античния театър съм виждала само на картинка. Никога не съм мислила, че ще видя нещо подобно на живо.

За вкусна храна винаги отивам в: Тук изборът е доста богат. Обичам Смокини, Паваж, Гастрономъ, Raffy, за нещо сладко Sunny Bakery и тази сладкарница срещу ресторанта Хемингуей (бел. Lost in Plovdiv – Dolce Felini), а сладоледът на Афредо е уникален, няма летен ден, в който да мина и да не си взема.

Най – готиното заведение в града под тепетата е: Честно казано, много обичам да сядам на кафе до фонтана пред Общината, Дриймс, мисля че му викат, сядаш, зяпаш преминаващите туристи и  не мислиш – така си почивам от ежедневното натоварване

Моят алтернативен маршрут в Пловдив е: Посещаване на Малката базилика на бул. Мария Луиза, след това по булеварда отиваме в Стария град (тук може да се включат най-различните къщи-музеи), оттам до заведението на самия връх (много съм зле с имената) (бел Lost in Plovdiv – Рахат тепе).  Там задължително по една бира с цаца, снимки на тепето; слизаме към главната, пазаруване в Рефан (руснаците много го обичат). Оттам към дюнерите до Халите; Капана; следва посещението на Археологическия музей на площад Съединение. С нетърпение очаквам и откриването на Голямата базилика, която се включва в този маршрут. Това беше за туристи.

А иначе, аз когато съм на разходка, тръгвам по Мария Луиза от Каменица 2 (където живея), на Св. Петка завивам към Капитан Райчо и оттам към Цар-Симеоновата градина. Улицата Иван Вазов има своя специален чар, ако имам време и за нея. Обожавам да вървя пеша из Пловдив!

Нещо, което не харесвам в Пловдив: Гребната база по време на уикенд и мрънкащите хора, които са доста, специално в Пловдив

Изгряваща банда написа жестоко парче за новата българска лента на Яна Титова   

„Най-сладката тишина“ е за паралелните светове, които изграждаме в нашето съзнание

Соня Попова

Георги Георгиев, Иво Борисов и Веско Миланов от Seconday са голямата музикална изненада в първия пълнометражен филм на режисьора Яна Титова „Доза щастие“, който от днес е по кината в цялата страна.

Припомняме, че филмът  ползва за основа книгата на журналиста Весела Тотева „Падение и спасение“ и бе показан предпремиерно в Пловдив миналата неделя. За това ви разказахме с „Доза Щастие – или когато пътят в търсенето му може да бъде смъртоносен“.

Екипът ни откри още една доза щастие в разтърсващия филм, който третира темата за зависимостите, и това е саундтракът. Парчето носи името „Sweetest Silence“ и е на родната Hard Rock банда Seconday.

 

Впечатлени от звученето и прекрасната колаборация – български филм с българска музика на изгряващи български банди – се половихме, за да научим повече.

„Sweetest Silence“/ „Най-сладката тишина“ е създадена специално за филма „Доза щастие“, разказва фронтменът Георги Георгиев в интервю за Дарик кафе. Той е водещ вокалист и китарист на групата, създадена в Ямбол като ученическа банда през лятото на 2015-а година. Записват първите си авторски парчета през 2016 година, а към днешна дата имат издадено ЕР „April’s Uprising“.

Музиката им е озвучавала фестивали като Midalidare Rock in the Wine Valley 2017, S’cool Rock Fest Plovdiv 2019 и Varna Rock 2019. През август т.г.  бандата стана месечният победител в класацията на Z-Rock – Reynaers Рок Трамплин с песента „Go With The Flow“.

Жоро се захваща с текста и първите акорди на сандтрака, след като в 2 часа сутринта му звъни басиста и беквокал Веско Миланов, който по това време е в един и същи къмпинг с режисьора и продуцент Яна Титова. Рок машините се справят с новото предизвикателство да пишат музика за кино за два дни и якото вдъхновение, вложено в нея си личи. Песента е обречена да стане хит и вече набира скорост във всички платформи.

George Georgiev-Lead Guitars/Lead Vocals

Ivo Borisov-Drums/Backing Vocals

Vesko Milanov-Bass Guitar/Backing Vocals

„Най-сладката тишина“ е за паралелните светове, които изграждаме в нашето съзнание.

Видеоклипът е дело на режисьора Яна Титова и оператора на филма Мартин Балкански.

Seconday се появяват в един кратък епизод на „Доза щастие“, който тръгна от днес 8 ноември по кината.

Припомняме, че във филма звучи и парче на една от най-великите британски групи оригиналът на „Protect Me From What I Want“ на Placebo, личен подарък от вокалиста Брайън Молко, озвучава началните кадри на историята, докато 16-годишната бунтарка Весела, която е отегчена от училището, се впуска в търсене на по-любопитни занимания.

Петък, 08 Ноември 2019 17:01

Какво да правим в Пловдив (08-14.11)

Интересни изложби, литература и градски игри в Пловдив тази седмица

8 ноември

Фестивал за градски игри „Фюжън“

ЗА КОГО Е ТОЗИ ФЕСТИВАЛ?
За всеки, който търси забавно и приятно изживяване и би искал да види града си по различен начин. За вас сме приготвили над 10 игри, с които да попаднете на необичайни места, да търсите улики, да решавате загадки и мистерии, да си сътрудничите и да се конкурирате с другите играчи и да се забавлявате.

КОГА И КЪДЕ?
На много и различни локации из Пловдив. Всяка игра има свое специално начало и упътване, а централният щаб е СКЛАД в Тютюневия град. Фюжън 2019 продължава 3 дни, от 8 до 10 ноември, в които може да се включите, по веднъж или по няколко пъти, в игри идващи от Италия, Полша, Германия, Англия, Русия и България. Този фестивал е копродукция на двете европейски столици на културата, част от „ПлоТера“ - съвместните есенни събития на Пловдив и Матера. Ако сте в Матера между 31 октомври и 2 ноември, може да играете и там.

ЗАЩО?
Защото с градските игри можем да открием детето в себе си. Защото е прекрасен начин да отпразнуваме Европейските столици в 2019 г. – Пловдив и Матера, и да опознаем градовете си и като играем в тях.

РЕГИСТРАЦИЯ
Всяка игра има отделни правила, за повечето може да се регистрирате предварително или на място. Вижте детайли през линковете https://bit.ly/2BXsjIU и http://fusionfestival.eu/

Алина Папазова - Въображаемата стая

Галерия за съвременно изкуство Cu29 ни кани на откриването на „Въображаемата стая“ -
първа самостоятелна изложба на Алина Папазова, на която ще бъдат показани керамични обекти, пана и рисунки.

Алина Папазова завършва специалност „Графика и илюстрация“ с допълнителна специалност „Керамика“ в НБУ през 2018 г. Магистратурата й е фокусирана главно в областта на керамиката, отново в Нов български университет. През 2017 г. Алина печели "Награда за млад автор" на фестивала на керамиката в галерия Райко Алексиев, а през 2019 г. печели 2-ро място в конкурса на "Expat Global Art" с елемент от „Въображаемата стая“.

„Въображаемата стая“ е пространство, което не изхожда от действителността, въпреки че на пръв поглед изглежда базирано върху рисунки с етюди, моменти и детайли от ежедневието. „Стаята олицетворява нуждата ми от собствено пространство, което мога само да си въобразя и материализирам единствено с пластичен материал, или поне тогава само така можех. Предметите сами по себе си не би следвало да са първа необходимост в живота ни, но сякаш ги одухотворяваме на несъзнателно ниво, ограждаме се с тях и им вдъхваме живот, посредством мислите и чувствата, които проектираме върху тях.“ В еклектичния почерк на Алина се откриват препратки към многоцветното идолизиране на консуматорските образи, познато от поп-арта, но кутиените предмети във „Въображаемата стая“ имат собствен порив да оживеят, докато стомните-автопортрети са като своеобразно намигване, че в същността си всичко е илюзорно.

Cu29
Откриване: 18:30 часа

Пламен Даракчиев @Vintage House

В петък Пламен Даракчиев ще представи на пловдивчани новата си книга „ДНК на прехода“. Книгата можете да закупите на място и с автограф, както и да зададете своите въпроси на автора- дисидент, участник в събитията около 10 ноември. От първа ръка ще чуем какво означават тези тридесет години преход и какво е било замислено да се случи вместо това.

Vintage House
19 часа

9 ноември

Археология за всеки - безплатни тематични беседи

Седмичните беседи на Археологическия музей продължават. Тази седмица темата е „Медицина или магия? (кратка история на народните методи за лечение по нашите земи)“. Телефон за записване и въпроси: 032/624 339.

Археологически музей Пловдив
10:30 часа

No Sense: Skill & The Soul Searchin' LIVE Project

Soul Searchin' LIVE Project е музикално-експериментален проект от Пловдив, създаден в началото на лятото на 2011 г. от общите идеи на Стефан Колев (SKILL) и Иво Матеев.

В самото начало се записват 5 сингъла под името SKILL & THE BOLD DREAMERS.

Стилът, към който се придържат, не е точно обособен, но се усеща по малко от влиянието на raw soul funk-a, по малко от jazz & blues-а, има голяма нотка експериментални влияния от старата LIBRARY музика, но най вече всичко се върти около предпочитанията им към суровия и мръсен звук на 60-те и 70-те.

Интересното в този проект, е че се състои от DJ и LIVE BAND, в който участват:
- Стефан Колев (SKILL) - DJ, Beats & Scratches, програминг
- Иво Матеев - китара, вокали

Специални гости в проекта този път са:
- Венелин Георгиев - саксофон
- Мария Костадинова – вокал

No Sense
22 часа

11 ноември

CampOUT: идентичност и персона

Над 40 творби, създадени по време на CampOUT – първата лятна работилница за ЛГБТИ артисти, ще бъдат представени в периода 11-17 ноември в град Пловдив.

Изложбата събира множество фотографии, видеореализации с ефектна хореография и арт колажи, създадени изцяло по време на едноседмичната арт работилница от млади ЛГБТИ артисти от цялата страна.

CampOUT е проект на фондация „Сингъл Степ“, който има за цел да предостави възможност на млади артисти от ЛГБТИ общността , които вече са започнали да се развиват в някой от петте жанра - визуални изкуства, фотография, музика, танц и моден дизайн, да получат познания и вдъхновение от успешни български и чужди ментори, да се чувстват свободни да бъдат себе си, да се изразяват и да творят.

Ментори в първия ежегоден CampOUT бяха и много популярни личности, които вече са утвърдени имена в изкуството. Част от тях бяха певиците Люси Дяковска и Прея, модния фотограф Костадин Кръстев – Коко, модния дизайнер Антония Йорданова от Knapp, както и носителят на „Златна игла“ - Иван Гинчев, завършилият Колумбийския университет в Ню Йорк танцьор и хореограф Коста Каракашян, визуалните артисти Джонатан Роузен и Том Смит.

Темите, по които работиха 11-те млади артисти, избрани след процес на кандидатстване за работилницата, бяха свързани с идентичността на всеки от нас, нашите лични персона, кръстопът, себепознаване и приемане.

Галерия PLOVEDIV
11 – 17 ноември

12 ноември

Митко Новков в Литературен салон Spirt and Spirit

Жанет 45 представя Митко Новков в Литературен салон Spirt and Spirit с книгата "Изядената ябълка. 101 УПРАВИТЕЛ’СКИ ИСТОРИИ".

"При все че познавам Митко Новков от близо 20 години, той истински успя да ме изненада с тази книга. Сигурен съм, че и вие го познавате като литературен критик, литературен историк и анализатор, изкуствовед и историк на изкуството. Е, в тази книга той е всичко това, но не само. Тя е притча, дзен коан върху властта, текста и контекста, върху литературната критика, и едновременно проза и поезия, афоризъм и ироничен каламбур, едно истинско ерудитско упражнение по стил. Забавно и замислящо, богато на смисли и мисли повествование, едновременно четивно и увличащо, което ни води в едно приказно пътешествие из това какво е литературата и литературната критика. Какво трябва и какво не трябва да бъде."

Светлозар Желев

Петното на Роршах
19 часа

Поглед в депото (или "Колекционирайте съвременно!")

Изложбеният проект представя съ-временно изкуство от колекцията на Николай Неделчев. В нея са включени произведения на Кольо Карамфилов, Румен Жеков, Димитър Генчев, Любен Петров, Сашо Стоицов, Венцислав Занков, Нина Ковачева, Алла Геор-гиева, Станимир Генов, Руди Нинов, Аделина Попнеделева, Антон Терзиев, Стефан Божков, Красимир Кръс-тев-Рассим, Стефан Иванов, Радоил Серафимов, Богдан Александров, Ми-ряна Тодорова, Кария Калъчева, Вален-тина Шара и други. Те се показват за първи път в обща експозиция, която дава представа за посоката на една частна колекция.Проектът се осъществява от Фондация „Едмонд Демирджиян“.

СКЛАД
12 ноември – 5 декември
Откриване: 12 ноември, 18 часа

Юлия Коларова и Госпожица Фрау @Bee Bop Café

Юлия Коларова ще ви представи двете си добри приятелки - Госпожица Фрау и Тинчето, с които често изпадат в конфликти по различни теми, най-често се карат - познайте за какво? За вниманието ви!

Комедийно, куклено шоу, обръщащо внимание на човешкото его и по-точно на женското. Както казва Юлия, куклата е прекрасен приятел, който ти помага да разбереш повече за себе си, за страховете, за слабостите си, по смешен и забавен начин!

След представлението ще можете да участвате в мини-мастър клас с Юлия Коларова, в който тя ще ви разкаже за сценичните си техники.

Bee Bop Café
19:30 часа
Вход: 10 лв.

14 ноември

GAME OVER - моноспектакъл на Ованес Торосян

Природата на артиста, пътят към сцената, равносметката, сънищата и реалностите, които обитава всеки от нас, са само част от темите в експерименталния моноспектакъл на Ованес Торосян. Актьорът е и режисьор на самия себе си и на персонажите, които представя в GAME OVER. Този факт засилва още повече субективно-обективните отношения вътре в текста и навън в изиграването му. Както самият Ованес Торосян отбелязва в бележките към пиесата „Времето на действието е вакуум, което по дефиниция означава, че отсъства вещество в определен обем от пространството или казано накратко пространството е празно. Но както всички ние знаем, абсолютен вакуум не съществува и често говорим за различни степени на вакуум в зависимост от атмосферното налягане“.

U PARK Gallery
18 и 19:30 часа
Вход свободен

Източник: Lost in Plovdiv

Страница 6 от 1648

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…