Капана.БГ

Капана.БГ

Със собствения си принос партньорските организации са привлекли за проекта допълнителни 18 милиона лева като инвестиция в културно съдържание

Общият брой на всички артисти и индивидуални изпълнители, които участват в ЕСК, e 4589

Снимка: Лина Кривошиева

За петте години от избирането на Пловдив за първата в България Европейска столица на културата досега фондация „Пловдив 2019“ е организирала и провела 20 отворени покани, които дадоха възможност на всички желаещи културни оператори, организации, институции и артисти от Пловдив, страната и Европа да се включат в реализацията на инициативата. Близо 1700 са подадените предложения, от които по критериите на програмата и спрямо нейните концепции са одобрени 430 проекта, отчетоха от фондацията днес.

Общо 10 милиона лева са разпределените от „Пловдив 2019“ средства по тези отворени покани. Към тази сума със собствения си принос партньорските организации са привлекли за проекта в Пловдив допълнителни 18 милиона лева като инвестиция в културно съдържание.

С броя и обхвата на проведените през последните години отворени покани, както и с размера на разпределените по тях бюджети, проектът Пловдив – Европейска столица на културата 2019 има силата на най-мащабното проучване  и развитие на  капацитет, възможности и умения в културния сектор в България. От началото на подготовката досега в Европейска столица на културата участват като преки партньори приблизително 90 организации от Пловдив, 150 от други градове в страната и 45 от чужбина, като тази статистика не включва допълнителните партньорства, с които те реализират проектите си. Близо 50% от договорите, сключени от фондацията, са с културни организации и артисти от Пловдив. Общият брой на всички артисти и индивидуални изпълнители, които участват в проекта, e 4589.

Разпределените по отворени покани средства представляват половината от бюджета на културния проект за периода от 2014 досега. Другата половина се изразходва за продуцираните от фондация „Пловдив 2019“ събития, за комуникационни активности и издръжка. Това включва и разходите за пространството СКЛАД в Тютюневия град, където се осъществяват значителен брой от събитията през тази година. Основната част от бюджета, с който се реализира инициативата, са осигурени от Община Пловдив. Частните спонсорства директно към „Пловдив 2019“ представляват приблизително 1 700 000 лв. и са във формата на пряко финансиране, предоставени услуги и продукти.

С проектите, които организира като собствена продукция, и благодарение на активното сътрудничество с мрежата EUNIC, фондация „Пловдив 2019“ е привлякла допълнително към бюджета на културната инициатива общо 1 200 000 лв. като финансиране от международни културни организации, културните институти на европейските държави, представени в България, спечелени проекти по програма „Творческа Европа“. В тази продукция влизат големите международни изложби „Чуйте ни. Артистичен интелект“ и „Пътуване по света. Изкуство от Германия“, Светлинният фестивал по случай Деня на Европа, Училището за спектакли от 2017 г., проекта на Гьоте институт „Изграждаме заедно“, програмата с проекти в японско партньорство, изложбата „АБВ на полския дизайн“, Резидентната програма за Адата и др.

Извън тези бюджети е сумата от 3 милиона лева от наградата „Мелина Меркури“, която „Пловдив 2019“ спечели за своята упорита работа по реализацията на Европейска столица на културата. Тя остава като наследство, което следва да се разпредели за културно съдържание в Пловдив след 2019 г. и да осигури продължителността на мащабния проект.

Най-младият автор в Есенните изложби представя поетичен разказ с графика в Балабановата къща

Река Марица и водни стихии може да видим в двора на „Хиндлиян“

Най-младите двама автори на Националните Есенни изложби „Поетика на образа“ тази година са Кристина Вътова и Николета Иванова. Кристина Вътова е дебютантът във форума. Тя се представя с графика. Работите на Николета Иванова, изработени от метал може да видим в двора на къща „Хиндлиян“. С двете художнички разговаряме за участието им в един от най-важните форуми за изкуство у нас.

Как интерпретирате надслова на тазгодишните Есенни изложби "Поетика на образа" и какво представяте?
Кристина Вътова: Представям една серия от графики, която се нарича “Leaf it as it is”, което буквално преведено означава „Остави го, както си е”. Цикълът се състои от множество графични плочи във формата на листа, които всеки път биват отпечатвани по нов и различен начин, образувайки нови текстури и композиции. По този начин всяка графика е неповторим оригинал, който няма как да се повтори. Поетиката на образа, която представям в моите работи е свързана не само с композицията, но и със самите изображения, които се появяват вътре в листата - в някои от тях се виждат гори, в други шишарки, а трети са буквално нарисувани жилките на самите листа с цел, чрез преплитането на тези различни образи да се получи точно този поетичен разказ.

Николета Иванова: Мотивът "Поетика на образа" е изключително благодатен, тъй като може да бъде обект на безброй тълкувания. Моята лична интерпретация, разбирането на интересния израз "Поетика на образа",  е насочена към границата между лириката и конкретиката, между имагинерното и реалността. На Есенните изложби 2019  представям общо пет броя пространствени творби, които са създадени именно под влиянието на това мое тълкувание на темата. Най-голямата от скулптурите - Марица, както става ясно и от заглавието, е алегоричният образ на така значимата за град Пловдив река. Тук образът е ясен, изчистен като концепция и съответно - визия в пространството, а поетиката - концептуалното въплъщение на този реален "образ". Останалите четири произведения са малки по размер пластики, които наричам "Стихии" или "Водовъртежи". В тях контрастът между двата използвани материала - желязо и неръждаема стомана, контрастът между изчистени геометрични форми и вълнообразните, усукани линии обуславят пространството.

Кажете ни повече за техниката, която използвате?
Кристина Вътова: Техниката, която използвам е класическа графика (офорт и акватинта) върху цинк. Единственото по-различно, което правя в самият начин на изпълняване на тази техника е именно отпечатването. По принцип традиционната графика има за цел тиражиране на едно и също изображение, докато моята идея в случая е точно обратната – да представя всяка една графика като незаменим оригинал. В този цикъл използвам различни цветни, трансперентни мастила, като чрез няколко удара на пресата успявам да наслагвам различните изображения на листата едно върху друго и така всеки път се получават нови текстури и цветове.

Защо сте избрали метала като изразно средство?
Николета Иванова: Още от средното си образование се занимавам с метал, след това висшето, като миналата години придобих о.н.с. "Доктор" от катедра "Метал" към НХА. В този смисъл, когато проектирам някоя от своите скулптури, си я представям първо от метал, а след това започвам да мисля за алтернативни материали. Интересното е, че, подложен на атмосферни влияния този материал постоянно се изменя, което придава специфичен живот на творбите, изпълнени от него.

Какви са темите, които ви занимават като автори?
Кристина Вътова: Разнообразни са темите, които ме занимават като автор, но със сигурност бих искала да доразвия и разработя сегашната ми концепция, чрез различни форми и идеи за направата им. Позовавайки се на класическите техники, но използвайки различни методи за разгръщането на потенциала им.

Николета Иванова: Обикновено, когато захвана някоя тема, някой пластичен проблем, дълго време се боря с тях. Понякога ги изоставям, след това се връщам обратно. Последната тема, обвързана с природните стихии, с природните елементи, започна миналата година, когато направих първата си река - предшественика на тазгодишната Марица. Това се случи на симпозиум в Китай, където от метална скрап направих местната ФънХъ. В момента силно се вълнувам от тази тематика - подготвям нова самостоятелна изложба, изцяло изпълнена с поетичните образи на природните елементи.

Понеделник, 16 Септември 2019 11:18

Да отнесеш НОЩта с ебру вкъщи

Над хиляда рисунки върху вода сътвориха двама служители на Генералното консулство на република Турция в Пловдив на посетителите в Джумая джамия (ГАЛЕРИЯ)  

Таня Грозданова

Обожавам „Детски стихотворения за възрастни“ на Петя Кокудева, в които Лулу ти разкрива сакрални истини с магнетизма на огромни проблясъци, като: да обичаш по своя си начин, да мечтаеш бавно, да не се вземаш много на сериозно, да рисуваш и изобщо да не държиш да пораснеш!

Любимото ми е :

„Лулу
и характерът според сълзите

смелите плачат от лук.
умните плачат от смях.
дивите плачат напук.
нежните плачат от страх…“

   В последните две-три пловдивски вечери под купола на един от най-старите храмове в Древния и вечен град видях как възрастни хора плачат пред абсолютно непознати! Плачат не само от смелост, акъл, дивотия и нежност, а защото са … докоснати. Докоснати от една магия – рисунка върху вода.

Магията си има име – ебру. И на пръв поглед изглежда проста – капвате капки боя върху вода и се оставяте въображението да ви води. В действителност ебру е трудно изкуство, което изисква голямо търпение, силна концентрация, усет на творец, очи за красивото и себеотдаване. Невъзможно е едно и също ебру да бъде направено два пъти!

Над 1000 неповторими картини създадоха и раздадоха, от сърце и душа, на посетителите в тридневния уикенд „НОЩ на музеите и галериите в Пловдив 2019“ двама служители на Генералното консулство на република Турция под тепетата на посетителите в Джумая джамия.

Никой от прекрачилите прага на един от най-старите действащи храмове в древния и вечен град не си тръгна без да отнесе късче от НОЩта – свое уникално и неповторимо ебру, излязло изпод ръцете на госпожа Шенар и господин Исмаил.

 

Двамата са пленени от ебру след срещите си с двама големи турски майстори, а след Националния ден на детето в южната ни съседка през април, когато са сред организаторите и участниците в такава работилница, любовта към това изкуство надделява и те му се посвещават в свободното си време. Търсят информация, бои, учат се, четат, смесват, поръчват, правят си ванички и полека-лека започват да рисуват върху вода.

На възхитените погледи на стотиците посетили, които им ръкопляскат в джамията след всеки подарен персонален отпечатък, Шенар и Исмаил се усмихват притеснени и скромно отговарят, че сега се учат и са само любители. Като че ли си мислят, че не заслужават аплодисменти. Напротив, Вие подарихте на над хиляда души парченца не само от НОЩта, а от душите си, видях го в очите им. Видях как отговаряте стотици пъти на един и същи въпрос, видях как часове наред не подвихте крак, не пихте вода дори и изпратихте всеки човек с отговор и подарък.

Демонстрациите на ебру  – техника за рисуване върху водна повърхност с тюркско-ислямски исторически корени, бе организирана по идея на Българо-турския литературен клуб в Пловдив, чийто почетен председател е генералният консул на Турция г-н Хюсеин Ергани и с подкрепата на Районното мюфтийство, като част от програмата на НОЩ на музеите и галериите в рамките на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Събитието започна с почерпка с ашуре в петък след обяд от Турската общност в града под тепетата по повод свещения месец, които бележи началото на Новата година в календара на мюсюлманите. Денят Ашуре е свързан с края на Потопа и сближава мюсюлмани, християни и евреи. Ястието се раздава на всички близки, роднини, приятели и непознати. То е показателно, че можем да живеем заедно въпреки някои различия.

Турският консул в града Хюсеин Ергани, председателят на Общински съвет – Пловдив Савина Петкова, областният управител Здравко Димитров и арт директорът на Общинска фондация „Пловдив 2019“ Светлана Куюмджиева, Районният мюфтия Танер Вели и председателят на джамийското настоятелство Ахмед Пехливан, се включиха в празника и раздаването на гозбата, символизираща етническото многообразие, толерантността и ЗАЕДНО-то на града под тепетата.

През Нощта на музеите и галериите хиляди пловдивчани и гости на града от цял свят разгледаха  Джумая джамия (Мурадие), която е отворена денонощно за посещение (Локация 42). Те  истински се наслаждаваха на красивата историческа сграда. През цялото време вътре се прожектираше филм за реставрацията на храма.

 
 

От Кулата на Сахат тепе наблюдавали града за пожари, по-късно службата била настанена в подземията на днешния Природонаучен музей

Преди повече от век стар турски чифлик в подножието на Бунарджика става дом на противопожарната служба под тепетата

Според съществуващи исторически източници противопожарното дело в Пловдивско има над 170-годишна история.

На 14.09.2019 г. – Кръстовден се навършиха 114 години от Първия пожарникарски събор в София. На този форум 17 пожарни командири от страната се обединяват и решават да се създе пожарно дружество в България. Съборът се открива от най-възрастния пожарен командир Г. Атанасов от Пловдив. Във връзка с този исторически факт с Решение № 385/13.09.1995 г. на Министерски съвет датата 14 септември е обявена за Професионален празник на специализираните органи за пожарна безопасност и защита на населението в Република България.

При поставянето на основите на противопожарната охрана в Пловдив повечето къщи са паянтови, плътно накацали по хълмовете една до друга. Уличките са тесни, а над тях се долепяли еркерите на сградите. Естествено водопровод няма. От останалите оскъдни исторически материали от 30-те години на 19 век се вижда, че в Пловдив първоначално са сформирани тулумбаджийски тайфи, това разбираме от сайта на местната пожарна.

Не е ясно откога, но първоначално за наблюдение на града от възникнали пожари е ползвана часовникова кула, издигната над Сахат тепе. Тя е една от най-старите в Европа, предполага се, че е построена в началото на ХVІ век.

При пожар камбаната на кулата на Сахат тепе забивала тревожно. Давал се “янгън топи” (топовен гърмеж) от кулата. Разнасяли се викове: “Янгън вар” (Има пожар!), а хората се разтичвали. Тогава водата се е продавала от т.н. „сакаджии“ (водоносци) с натоварени на мулетата си „тулумби“ (ръчни помпи) с вода от река Марица. При сигнал за пожар те веднага хуквали към мястото на гърмежите. Накрая се задавала самата “пожарна команда”, снабдена с една тулумба. Тя била частна и се състояла от няколко души, които се събирали само в случай на пожар. За да започне гасенето на пожара, водачът на групата “тулумбаджии”започвал пазарлъци със стопанина на горящата къща за заплащането.

Сн. Толум тайфа от 1831 г. в гр.Пловдив

Заради многото стихийните пожари по онова време и неефективният начин за гасенето им  местната управа се вижда принудена да предприеме някакво мерки. Създадена е специална група за гасене на пожари, излъчена от войсковите части. Малко преди Освобождението тя била снабдена и с „ругни“, т.н. белишки – ръчни противопожарни помпи, кирки, брадви, канджи (дълги куки) и други. В първите години след Освобождението на Пловдив руското управление обръща внимание върху противопожарната защита на града.

По разпореждане на генерал В. Веляминов през 1888 г. се създава противопожарната служба в Пловдив. След учредяването на пловдивския градски общински съвет, в края на същата година, тя минава под негово ведомство, без да бъде щатна. Задачите по охрана на града в случай на пожар се възлагат на група милиционери, назначени със специална заповед от военното комендантство. За целта те получават необходимите съоръжения: брадви, канджи и една тулумба, като действат заедно с дежурните сакаджии. Светлина върху дейността им хвърлят запазени архивни документи и материали от онези години. Например “Задължително” № 8 от 09.01.1881 г. на пловдивското градско кметство вменява в дълг на първомайсторите на сакаджийското съсловие в града да създадат група от водоподавци, съставена от 5 души, която през цялата година да дава дежурство в определено от общината място. Нейната основна задача е: “за пазение на града от пожари”. Те са снабдени с коне и бурета, заредени с вода. При случай на пожар, дежурните сакаджии веднага се притичват на помощ и доставят вода на тулумбите. Останалите сакаджии, които не са дежурни в момента, при пожар са задължени също да се озовават на местопроизшествието. Срещу тези си задължения те получават по 220 гроша месечно за отопление и осветление на помещението за дежурство и по 300 гроша лично възнаграждение. На следващата година броят на дежурните е увеличен на десет души, като тяхното възнаграждение и средства за поддръжка на помещението за дежурство също са увеличени. Вижда се колко голямо значение се отдава на въпроса за запазване на Пловдив от бедствията на пожарите, които не са редки явления в града.

През нощта срещу 25.12.1880 г. възниква историческият пожар в главния щаб на източнорумелийската милиция и жандармерия. В сградата на щаба, старо паянтово здание, намиращо се на мястото на днешния Музей на Съединението, изгаря, без да може да се спаси нещо от нея. Страшната огнена стихия поглъща в пламъците си часовоя при паричният ковчег Гюро Михайлов и четиримата караулни. Освен човешки жертви, в резултат на пожара са унищожени муниции, пари и други ценности. След малко повече от месец пловдивският кмет Иван Стефанов Гешев свиква заседание на градския общински съвет. Един от главните въпроси, който се поставя за разглеждане и се решава, е този за пожарната команда. Историческият протокол № 18 от 5 Февруари 1881 г. от това заседание поставя официално началото на първата пловдивска общинска пожарна команда, както тогава се наименува противопожарната охрана (Снимка 3). Гласува се специален бюджет за нейната финансова издръжка, оборудване и кадри. През 1881 г. пловдивската община закупува първата пожарна помпа за града, наречена “Белишка тулумба”, пристигането на която е цяло събитие в живота на румелийската столица. По-късно са набавени още .

Сн. Пловдивската пожарна команда от 1897 г

Пожарната команда е настанена в избата на старата пловдивска община, днешната сграда на природонаучния музей, която и в момента малко се различава от първоначалният си вид . Сакаджиите и тулумбаджиите остават, но техният брой вече е по-малък.

В края на ХІХ-ти век пловдивската пожарна команда се премества в старият турски чифлик в “Гюл бахча” на ул. “Преслав”, където се помещава и днес . Първоначално зданието е ниско, продълговато, с малък двор и навес, по който са поставяни пособията за гасене. Съвсем близо до спалнята на пожарникарите се намира оборът – конюшня. Лошото състояние на материалната база налага през 1921 г. да започне изготвянето на план за постройка на нова сграда за пожарната команда. След 3 години техническият отдел при общината тогава изготвя плана и го изпраща в София за одобрение от Министерството на обществените сгради. Утвърдено било да се построи една пожарна команда с всички нужни помещения, като: “гараж за пожарните коли, жилище за пожарникарите, за пожарния командир, обори, дезинфекционна станция, ветеринарна лечебница, работилници и други.” Постройката на нови помещения и сгради за пожарната команда се извършва на етапи в зависимост от отпуснатите средства. След земетресението от 1928 г. през 1929 – 1930 г. се възстановяват жилището за пожарния командир и сградата за пожарните коли със спалня за пожарникарите. На следващата година със средства на фонд “Дипозе” се изграждат помещението за столова, второ спално помещение, читалня и други.

Сн. Светослав Бойчев

Първият пожарен командир в Пловдив е чужденец, по народност австриец. Той е дошъл от София, но не се задържал на работа в Пловдив. През месец Октомври 1881 г. за пожарен командир е назначен Али Чауш, най-напред временно. След това на 10 Декември 1881 г. назначението му се потвърждава от Общината и той получава 5 турски лири. На 01 Февруари 1882 г. за началник на пожарната команда в Пловдив е поканен Светослав Димитров Бойчев . Той е първият българин, завършил курс по противопожарно дело в чужбина. Роден е в Пловдив през 1857 г. След завършване на гимназия учителствува в продължение на 3 години. Големият пожар в града в края на 1883 г. кара общинската управа сериозно да се загрижи и тя изпраща Светослав Бойчев в Цариград, където учи противопожарно дело при тогавашния инструктор на Цариградската пожарна команда граф Едмонд Зечини. В турската столица Бойчев остава две години и половина. След назначението му на работа в пловдивската пожарна команда той заминава на специализация във Виена, Париж и Лондон. Запознат с тогавашните технически постижения на противопожарното дело в западните страни, той има заслуги по организирането на противопожарните служби освен в Пловдив и в редица други градове: Велико Търново, Русе, София, Ниш и Скопие. На това дело Светослав Бойчев посвещава цели 25 години.

Сн. Атанас Тодоров Канарев

През 1894 г. кметът на града Данаил Юруков назначава за пожарен командир в Пловдив Атанас Тодоров Канарев – един от пионерите на противопожарната охрана у нас . Той е роден в град Пловдив през 1849 г. Бил е опълченец в състава на Трета знаменосна дружина. Известно време служил като фелдфебел в трети конен полк в град Пловдив. Уволнява се от армията през 1890 г. и отдава силите си на обществена дейност. С неговото име е свързано развитието на пловдивската пожарна команда до средата на 20-те години на ХХ-ти век. Той напуска служба през 1927 г. Други по-известни пожарни командири са: Георги Х. Лазов – македонеца, наричан фамилиарно “Бай Георги”, Коста Келешев и Иван Катушев. През 1927 г. пожарният командир Иван Ст. Катушев отива на служба в Хасково. На негово място е назначен Генчо К. Калайджиев от Дупница . Неговото идване в Пловдив е нов етап в развитието на противопожарното дело в града. Издига се нивото и авторитета на пожарната служба сред гражданството.

Голямо значение за подобряване на работата на Пловдивската пожарна е гостуването на инструктора по противопожарно дело в София и тогавашен пожарен командир в столицата Юрий Захарчук в края на месец юли 1927 г. По покана на общинският съвет Захарчук идва в Пловдив да разгледа града и даде своето мнение за бъдещата уредба на общинската пожарна команда. След направеното посещение той изготвя доклад, който е разгледан на заседание на пловдивското градско общинско управление на 4 август 1927 г. Няколко дни след изпращането на доклада Захарчук пристига в Пловдив, придружен от група софийски пожарникари и две автомобилни пожарогасителни коли, за да направи показни упражнения за работа с тях. В центъра на града Захарчук инсценира пожар и пред любопитните погледи на пловдивските граждани ръководи работата на пожарникарите по изгасяването му.

Големите пожари по онова време в Пловдив – в сградата на военния клуб и общинския театър през 1927 г.; пристройките на Католическата църква “Св. Людвиг” (1928г.) и други, стават причина общината да вземе конкретни мерки за истинското преустройство на пожарната служба в духа на препоръките, дадени от Юрий Захарчук. През 1928 г. общинската управа в града възлага на фирма “Магерус” доставката на автомобилни пожарогасителни машини и уреди. Тяхната първа поява в Пловдив предизвиква учудването и възторга на гражданството.Общинският съвет отпуска сумата от 335 332 лв. за закупуване първоначално на 4 пожарникарски автомобила. През периода 1931 – 1942 г. са набавени още 3 коли. С това се повишава техническата съоръженост на пожарната команда и се осигурява по-големия й успех в борбата с огнените стихии.

С разрастването и развитието на промишлеността и инфраструктурата на града през последните десетилетия се подобрява и пожарната защита на населението. Днес градът се охранява от четири районни служби за пожарна и аварийна безопасност.

През 2011-а година Пловдивската пожарна закръгли 130-годишен юбилей. Тогава всички прес фотографи под тепетата подриха грандиозна изложба в знак на уважение към огнените момичета и момчета, които бранят града и областта от стихии и бедствия. Фотоизложбата с архивни кадри от знакови пожари и състезания по пожароприложен спор бе в Градската художествена галерия. Днес тези кадри са пренесени на специално изработени платна в музейния кът на огнеборците на улица „Преслав“.

В архивната сбирка на втория етаж в сградата на регионалната дирекция се съхраняват още каски, униформени емблеми, награди, тематични издания и кука, с която тулумбаджийте са си служили преди векове.

На стената на вътрешния пропуск, откъм двора, виси стара пожарникарска камбана. За нея няма данни от коя година е.  Току под нея е паметната плоча с имената на затиналите огнеброци от създаването на командата до днес…

 
 

Инициативата „Европейска седмица на мобилността 16-22 септември” на Европейската комисия, ще се проведе в Община Пловдив с разнообразна програма от събития. Темата на кампанията е „Безопасно ходене и колоездене и ще се проведе под мотото „Върви с нас!

Европейската седмица на мобилността поставя в центъра на вниманието безопасното ходене и колоездене и ползите, които то може да има за нашето здраве, околната среда и банковата ни сметка, споделят организаторите. Активните видове транспорт като ходене и колоездене не отделят вредни емисии и спомагат за поддържане на здравето на нашите сърца и органи. Градовете, насърчаващи ходенето и колоезденето вместо личните превозни средства, се считат и за по-привлекателни и по-високо качество на живот.

Програмата за ЕСМ 2019 в Пловдив включва организирани дейности, съобразени с тазгодишната тема и мото. Активностите са поучителни, интересни, развлекателни и подходящи за всички възрасти. Партньори в програмата на общината за седмицата на мобилността 16-22 септември са: “Хеброс бус”, РИОСВ-Пловдив; Регионална лаборатория Пловдив – ИАОС, Сдружение “БГ Бъди активен”, ОФ Пловдив 2019. Вижте програмата за целия град и изберете екологично придвижване или безопасно ходене и колоездене!

16.IX 07:00 – 12:00ч. „Хеброс бус” осигурява безплатно пътуване за учениците с автобусните линии №4 и № 29;
16-22.IX Монтаж на стойки за велосипеди пред пощенски станции и др. места в града;
16-22.IX 9:00-17:00ч. Дни на отворените врати в дирекция Екология и управление на отпадъците в Община Пловдив. Заявки за участие: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.;
18.IX 09:30-16:30ч. Регионална лаборатория Пловдив – ИАОС осигурява „Ден на отворените врати” в пункт за мониторинг качеството на атмосферния въздух „Каменица”;
20.IX Организирано посещение на групи ученици в Центъра за управление на трафика в гр. Пловдив, бул.„Шести септември” №236. Заявки за участие: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. ;
22.IX 10:00-17:00ч., бул. Марица юг“ (от бул. „Шести септември“ до Водната палата) Провеждане на събитие „Ден без автомобили“, което съвпада със събитие „Ден на отворените улици“. Движението за МПС ще бъде спряно от 8:00-18:00 часа;

РАЙОН „ЗАПАДЕН”

16.IX В ОУ „Елин Пелин“ стартира конкурс за съчинение на тема „Мобилността на бъдещето“ за ученици от II до VII клас;
16.IX 9:00ч. в ДГ „Светла“ – беседи с деца от подготвителни групи на тема „Безопасно ходене и колоездене“;
16.IX 9:00ч. в ДГ „Росица“ – беседи с деца от подготвителни групи по БДП;
17.IX 9:00ч. в ОУ „В.Петлешков“ – видео уроци и презентиране на образователни материали в час на тема „Безопасно ходене и колоездене“;
17.IX 9:00ч. в СУ „Св.Св.Кирил и Методий“- видео уроци и презентиране на образователни материали на тема „Безопасно ходене и колоездене“;
17.IX 10:00ч. в ДГ „Светла“ – каране на велосипеди, тротинетки, ролери;
17.IX 10:30ч. в ДГ „Рая“ – състезание с тротинетки под мото „Пътните знаци и аз“;
17.IX 17:30ч. в ДГ „Дружба“ – шествие на деца и родители със специални знаци под мото „Аз съм дете. Пази ме!“;
18.IX 17:30ч. в парк „Ружа“ деца от ДГ „Елица“ и родители ще проведат игри под мото „Хвърчила, ролери и тротинетки“;
19.IX 11:00ч. в ДГ „Росица“ се представя изложба на детски рисунки на тема „Превозните средства на бъдещето“;
19.IX 10:00ч. деца от ДГ „Светла“ ще направят пешеходен преход до Младежки хълм;
20.IX 11:00ч., в ДГ „Дружба“ – представяне на снимки на хора, включили се в движението;
20.IX 17:30ч., деца от ДГ „Боряна“ ще участват във велопоход до Гребна база;

РАЙОН СЕВЕРЕН

16-22.IX Служителите на администрацията се организират фотоконкурс в социалните мрежи, чрез който ще споделят снимки от свои пътувания по алтернативен начин;
16-22.IX Ръководният състав на района и служителите ще се придвижват до работното място с велосипеди или пеша;
18.IX В ДГ „Славей”, ще се проведе урок по безопасност на движението, велошествие на децата от подготвителна група 6-годишни и модно ревю на облекла за колоездене и каране на тротинетки;
19.IX В парк “Сърнена гора”, с ученици от средна училищна възраст ще се проведе конкурс за рисунка на асфалт под надслов „Върви с нас!“;

РАЙОН ИЗТОЧЕН

16.IX В ДГ „Маргаритка”- състезание „Който спазва правилата, ще бъде пръв в играта“;

ОБЩИНА ПЛОВДИВ

16.IX В ДГ “Детелина“ – изложба от детски рисунки на тема „Споделени пътувания“. Участват децата от III и IV група. Ще се проведе състезание с тротинетки;
18.IX Състезание с велосипеди с ученици от начален етап в двора на училище СУ „Найден Геров“, а учителите ще се придвижват пеша, с колело или с обществен транспорт до работа;
20.IX В ДГ „Биляна”- модно ревю на тема „Колоездачи“;
20.IX 10:30ч. в ДГ “Чайка” – празник на безопасното ходене и колоездене;
20.IX В ОУ „П.Славейков“- открит урок по Безопасност на движението с участие на представител на КАТ; Ще се проведе радиопредаване и конкурс по темата;
18 и 19.IX В СУ „С.Боливар” – беседи на тема „Мобилността на бъдещето в нашия град и презентация на тема „Безопасно придвижване с велосипед и ролери“;
16-20.IX В социалната мрежа на НУ „П.Р.Славейков“ ще се проведе фотоконкурс на тема „Моето пътуване“ с награждаване на 20 септември;
18.IX 12:00ч. в НУ „П.Р.Славейков“ – демонстрация с еко модели на придвижване-велосипеди, ролери, скутери, скейтбордове и др. и рисуване върху асфалт в двора на училище;
20.IX 13:00ч. в НУ „К. Нектариев” – в часовете по изобразително изкуство ще се включи темата „Удобно, чисто и безопасно придвижване в бъдещето“, както и състезание с велосипеди за ученици от IV клас;
16-20.IX В ОУ „Димчо Дебелянов” – конкурс за рисунка на тема „Ден без автомобили“, дискусия на тема: „Чиста, споделена и интелигентна мобилност“
16-20.IX 15 открити урока с учениците на площадката по безопасност на движението в ОУ “В.Левски“;

РАЙОН ЦЕНТРАЛЕН

16-22.IX Администрацията на района ще възстанови и изгради пунктове за ремонт и поддръжка на велосипеди, обявени на интернет страницата на район Централен;
16-21.IX В 15-те детски градини и 27-те районни училища ще се проведат уроци по “Безопасност на движението”, конкурси, изложби, игри и викторини, състезания;
17-21.IX В ДГ „Майчина грижа”- поредица от тематични събития с учители и родители, насърчаващи алтернативните форми на придвижване в града;

РАЙОН ТРАКИЯ

16-20.IX Посещение на районните експерти в детските градини за беседа на тема „Ползване на алтернативни начини за придвижване в градска среда“;
16-20.IX Открит урок по безопасност на движението за велосипедисти в ДГ „Кремена“ и ДГ „Едгар Бороу“; Състезание и открит урок на тема „Безопасност на движението“ в СУ „Д. Матевски“;
16.IX Районната администрация участва с инициативата „С велосипед/пеша на работа“;
16-22.IX Разпространяване на информационни материали за опазване на околната среда от шум и чистотата на атмосферния въздух в детски, учебни, здравни и социални заведения;

РАЙОН ЮЖЕН

17.IX Беседа и презентация на експерти от дирекция „Екология и управление на отпадъците“ при Община Пловдив под мотото „Върви с нас“ с ученици от ОУ „Яне Сандански“ и СУ „Братя Миладинови“, ОУ „Димитър Талев“;
17.IX Демонстрация на електрически триколесен велосипед от „Екотрайк-БГ“ ЕООД в СУ „Св. К.Кирил Философ“;
18-20.IX Открит урок с ученици от НУ „Св. Кл. Охридски“, ОУ „Стоян Михайловски“, ОУ „Захари Стоянов“ и СУ „Константин Величков“ на тема „Безопасно ходене и колоездене“ с представител на ОД на МВР, сектор Пътна полиция;
19.IX Ревю на облекло за колоездене на ученици от СУ „К. Величков“;
20.IX 10:00 часа – Състезание с велосипеди на площадката за безопасност на движението на ул. „Скопие“.

По стъпките на Николай Хайтов

Анна Велкова, стажант-репортер и инициатор на проекта „Възроден”

Десетина млади пловдивчани обикалят 10  забравени села, които се нуждаят от подпомагане в рамките на проекта „Възроден”. Инициативата е с подчертана социална, екологична, етнологична, изследователска и творческа насоченост. Младежите ще се опитат да разкажат историите на хората, които живеят някъде там, забравени и забравили времето. Анна Велкова, наш стажант-репортер и инициатор на „Възроден”, по стъпките на Николай Хайтов в Родопите. Днес България чества 100-годишнината от рождението на големия български писател.

„Баща ми винаги е бил като камък, който си тежи на мястото. Имаше режим, правеше си всяка сутрин разходка до Св. Илия. След това сядаше пред пишещата машина и с брат ми Сашо знаехме, че трябва да бягаме надалеч, да не шумим. Винаги защитаваше слабите. Имаше си мисия и тя беше Родопа..По-точно българите мохамедани, живеещи в нея – той винаги се е борил за това, че те са българи. Има хиляди спекулации от разравянето на гробове, до кражбата на трудове, но той винаги е спорел, никога не се е отказвал и когато дойдете тук, в селото му, няма да намерите кой да ви каже и една лоша дума за него.” – думи на Здравец Хайтов за баща си.

Когато стартирахме проект,, Възроден „, това, което първо изникна в паметта ми беше думата ПАМЕТ. Или как да я възродим. Обиколийме села, в които, макар и хората да бяха кореняци, ни казваха :,, Не помня, малък съм аз“ думи на някой 70-годишен дядо.,, Е па, Баба ти Недка ги знае по-добре тия работи.. Само дето я откараха оная заран в болницата.“,, Аз не знам такова нещо да е минало, ама след него и годините си минаха, какво да помниш, какво да знаеш след толкова време “ А като се замислиш, паметта е основата на човешкото познание и родова приемственост. Кавалите запяха. Благодарихме на г-н Хайтов за интервюто, а отвън ни посрещнаха хората. Беше Богородица.

– Стайкее, марии хубава, да не ми се ожениш-запява ми баба Милка. А мен ме наричат вече Стайка, тъй като предния ден бяхме разиграва ли пиесата за Стайков камък или за момата, открадната от джин, отвлечена и след това избягала от пещерата над Паная, а най-после и умъртвила Джина с един трендафил и с накладен огън. Та, аз вече бях Стайка- хубавата мома с каматни сърце.

– Няма, бабо, няма, ранко ми е още.

– Стайке, ние сме адашки-обажда се още една баба. – Даже и фамилиите са ни еднакви хехе!

Кавалите слушаше и свети Илиевия връх. Преди там варяха курбани, но след смъртта на попа, оброчището стана църквата. А има една легенда за турчин, комуто се присънило, че на мегдана на селото трябва да има църква. Макар и само да минавал оттам, той видял как над орех пада светлина, стои там и накрая изчезва. Като разчитал селяните какво е това място, явровци му казали, че там си правят курбан. Турчинът им казал, че това място е свещено и трябва да вдигнат храма си. Три дена стояли основите й явровци, а всяка вечер те се рушали. Накрая видели, че там, под земята, има малка катакомба..Не се знае откога е, но се предполага, че датира някъде от 14-ти век, а вътре имало икона на света Богородица. На тази икона днес се молят всички селяни и слизат в катакомбата под църквата. Едно място на седем века и твърда вяра.

Има едно място отвъд селото, което прегръща пространствата като крепост. Бухльовица я наричаме – една площадка от дузина скали, от които се виждат Средните Родопи. Преди да си тръгна оттам си имам ритуал, оставям погледа си на челото на скалите. И така всъщност никога не си тръгвам. Залезно време Червената скала, така я наричат явровци, винаги ни изпраща  спектъра си светлина и над планината бавно започва да се смрачава. По хребетите някога е имало пътеки,по които са ходели овчарите и текезесарите, но сега всичко е потънали, само тук- там има следи между храсталаците, подобно на изчезващата ни памет. Има една група дядовци и баби, които са израснали заедно, работели са и са споделяли плуга и мотика та,идват всяка вечер на скалите, а когато ги попиташ вие няма ли да ви омръзне, те ти казват,, Че това е нашата планина. Има ли по-хубава от нея. Пък ние се знаем от 60 години. От 60 години сме приятели и можем още толкова да докараме „, засмиват се. Но да се върнем на Хайтов.,,Крила имат сами тоя, дето сърцето им иска да лети“, пише на една голяма плоча точно до чешмата с паметника на писателя. За съжаление, така се е случило, че в Яврово няма музей на  Хайтов.. Къщите му-родната и летния дом, са собственост на хора, които отдавна са затворили вратите за обществените погледи. А те не са нито неговите синове, нито някои други роднини. Най-ценното нещо, а всъщност, то е безценно, което той оставя, са архивите му. Неговите герои от,, Диви разкази“ намират своите прототипи от селото. Близостта му с хората, със земята и с планината го издигат до,, Народен писател“. Това прозвище ще видите и на табелата на идване в Яврово. Моите корени също да в това селце, а ние от Възроден, бяхме част от празненството по случай 100-годишнината от рождението му. И когато тръгнете към Средна Родопа, си спомнете за онова село, родило българина пазител на корените й. Току виж чуете :,, Хей, селски, пазете домовете си… след време ще се върнат децата, внуците ви от чужбина и ще потърсят бащината си къща.. „

За вкусната храна, за истинското удоволствие от нея и пълната наслада на сетивата е нужна една много важна вълшебна съставка… хубавата музика.

Точно поради тази причина Mood for food Street Fest за втора поредна година ще зарадва посетителите си с музикални концерти за перфектния завършек на деня. От 20 до 22 септември на Малката главна (ул. „Райко Даскалов“) в Пловдив освен изобилие от вкуснотии ще има и специални музикални изпълнения от любими български групи.

В петък сцената на феста ще бъде открита от един от най-любимите български квартети - Rudi, Duli, Muden I Kukusheff, а в събота момчетата от Ъпсурт ще изненадат публиката с любими парчета. Много музика, танци и добро настроение очакват посетителите в двете вечери на фестивала.

 

Програмата на фестивала също така ще включва редица интересни активности, на които да се насладят посетителите между храненията. Детски кът със забавления, escape room, че даже и mindhub за роботика ще очакват всички малчугани. За големите, пък, възможностите за развлечение в последните летни дни са безкрайни – рисуване с брашно, изработка на мандали от прежда, както и на красиви лотоси са само част от програмата на тридневния фестивал.

Всички любители на здравословния начин на живот, пък, ще могат да се научат как да приготвят невероятно вкусно и засищащо смути, сурови бонбони, както и изкушаващи закуски с гранола.

Повече информация за фестивала, както и пълен списък с участниците, които ви очакват можете да намерите на: https://moodforfood.bg/.

Проектът е част от официалната програма на Пловдив Европейска столица на културата 2019.

Страница 2 от 1597

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…