Капана.БГ

Капана.БГ

Съгражданите на Вазов получават подкрепата и съпричастността на цялата страна

Кметът на Сопот Деян Дойнов препоръча на издателството да запали тиража на една поляна в гората

Жители на Сопот се събраха да бранят автентичността на романа „Под игото“. На мирен протест на метри от родната къща музей на Патриарха на българската литература те заявиха, че не бива да се посяга на оригиналния език на Вазовото творчество, защото то носи духа на две епохи от българската история.

Кметът на Община Сопот Деян Дойнов подчерта, че нацията ни и нашата държава нямат нужда от подобен превод и че трябва да се пази достоверността на първия български роман. По думите на директора на къща музей „Иван Вазов“ Борислава Петрова, в защита на Вазовото творчество Сопот има подкрепата и съпричастността на цялата страна.

 

Припомняме, че романът беше „преведен“ на днешния български. Идеята на издателите от „Византия“ е езикът на Вазов да бъде осъвременен. Автор на варианта е преводачът от руски и английски език Нели Стефанова. В новото издание на романа “Под игото” над 6 000 архаични думи са заменени с аналози от съвременния български език.

Ще настояваме до последно тази книга да бъде унищожена, заяви кметът на Сопот Деян Дойнов и  препоръча на издателството да запали тиража на една поляна в гората.

Източник: Карлово Тв

Четвъртък, 05 Декември 2019 15:25

Подлезите като забележителност

Екипът на единствения онлайн гид под тепетата открои за вас няколко места, които препоръчваме следващия път да разгледате с широко отворени очи

 

 

 

Постоянно преминаваме през тези подземни съоръжения в ежедневието си и най-често не им обръщаме никакво внимание. За съжаление, в Пловдив те обикновено са тъмни и неприветливи и дори ги избягваме, ако има друг начин на пресичане.  Но какво би се получило, ако погледнем от друг ъгъл? Всъщност, когато се обърнем към детайлите, несъмнено ще открием, че някои от подлезите в Града под тепетата са като музей-галерия на открито.  

 

Подлезът на Чифте баня:

 

Може би едно от най-големите и объркващи подземни съоръжения не само за посетителите, но и за пловдивчани. Има няколко разклонения и ако не внимаваш, бързо ще се озовеш от грешната страна на улицата. Този подлез е и първото място,  което Общината предоставя за провеждането на Street Art Fest през 2012 г. Към днешна дата гидовете от Plovdiv Graffiti Tour могат много подробно да ви разкажат за изкуството по стените му. Интересно е, че то съчетава както творби на съвременните графити артисти, така и пана, свързани с историята на Пловдив от времето преди Демокрацията.

 

 

Подлезът между Капана и Старинен Пловдив:

 

Още едно емблематично място с графита , изобразяващ символите на България – гордия лъв и трибагреника. Той много често е използван като локация за различни арт инсталации по време на НОЩ на музеите и галериите. В момента стените му са почистени и боядисани в бяло, като имаме информация, че това е подготовка за следващото издание на Street Art Fest през 2020 г.  Огромният графит обаче е много впечатляващ, особено за чуждите посетители под тепетата и често го виждаме на кадри от посещението им в Пловдив.

 

 

Подлезът на Понеделник пазара:

 

Той се знае сред пловдивчани като Археологическия подлез и то основно заради античните мозайки, които може да разгледате в културния център-музей Тракарт. От 2004 г. се изгради като емблематично място, фокусиращо вниманието на широк спектър специалисти в областта на археологията, културното наследство и почти всички форми на съвременното изкуство.

 

 

Снимка: Fb:Milen Siro Art.

 

Подлезът на бул. България срещу гимназия Яворов:

 

Съвсем скоро артистично бе обновен и един от подлезите в район Северен като част от програмата на  Пловдив Европейска столица на културата 2019. Фолклорният подлез вече е изпъстрен с цветни образи от българското народно творчество. По стените на съоръжението оживяват уникални стенописи, показващи трудолюбието и ценностите на българите, бита и старите занаяти. Рисунките са дело на графити артиста Цветан Узунов (TSE) и са вдъхновени от фолклорното пано с фигури на български жени, дело на именития пловдивски художник Енчо Пиронков, което краси южната част на същия тунел. По стените са изписани калиграфски и различни послания на кирилица и глаголица. Идеята е превръщането на подземните градски пространства в нетрадиционни обекти с културно-образователно съдържание и развитие на младежка публика към близкото читалище.

 

В някои от съоръженията може да попаднете и на търговски площи (пр.подлез Централна гара или Тримонциум), но тенденцията като че ли е постепенно към премахването им. А идеята да бъдат развити като пространства за изкуство е страхотна и се надяваме, че места като гореописаните ще се множат все повече.

 

 Източник: Lost in Plovdiv

 

14.00 часа

В „Чувство за непоносимост“ на Боя Харизанова на фокус е Георги Марков (1929 - 1978) – талантлив писател с шеметна кариера, който напуска социалистическа България през 1969 г., воден от „чувство за непоносимост“. Филмът стига до бягството му.

17.00 часа

„Иван Сираков. Да оцелееш като син на „бивши хора“ на Николай Василев е епизод от третия сезон на важната документална поредица на БНТ „Отворени досиета“, която представя в 27 минути прекършени съдби на забравени или изобщо непознати хора по време на комунистическия режим. Иван Сираков е един от тях - единственият оцелял в четири лагера.

„Съдбата като джаз“ на Константин Занков е посветен на големия джаз пианист и композитор Васил Пармаков, напуснал без време този свят на 21 май 2016 г. Филмът проследява музикалния му път, неговите експерименти, импровизации...

19.30

„Колелото Балкански“ на Илия Костов разказва за пътя на Александър Балкански – основателя на най-големия цирк на Балканите, за прославената фамилия, за цената на успеха.

„Гешев“ на Васил Барков е посветен на митичния полицай Никола Гешев в царство България – страшилище за комунистите. Учил две години право в Италия, той не завършва, но извънредната му интелигентност го издига до полицейски висини. На Гешев се приписва крилатата фраза: „Ще обера кадърните ви хора и ще ви оставя кундурджиите – да видите как се управлява с кундурджии!“.

Всички прожекции са с вход свободен!

Много неща тя прави първа в България, никога не се отказва и преследва докрай мечтите си, дори и най-невъзможните

Вазова е художничка, преводачка, журналистка, писателка, общественичка и майка на три деца

На 4 декември 1881 г. в Пловдив в семейството на Георги Консулов и Ана Хаджипеньова е родена Елисавета Консулова-Вазова. Баща й Георги е търговец, сподвижник на Левски и председател на Тайния революционен комитет в Пазарджик, основан през 1869 г., заради което е заточен в Измир, Мала Азия. Той насърчава таланта на дъщеря си и я подкрепя в мечтата й да стане художничка.

В българската история има много малко жени като Елисавета Консулова-Вазова. Нейният дълъг и щастлив живот преминава през няколко исторически епохи и много драматични събития, но тя винаги успява да се справи и да постигне мечтите си. Нещо повече – много неща тя прави първа в България, и то с постоянната и твърда подкрепа на своя съпруг и на свекърва си, вездесъщата баба Съба.

С бъдещия си съпруг поручик Борис Вазов (най-малкият син на семейство Вазови), се среща на едно литературно четене и се влюбва в него. Родителите й са против тази връзка, защото Борис не е богат и не може да осигури добър живот на жена си. Елисавета обаче не се отказва от любовта си и цели седем години, докато Борис учи в Париж, те си пишат писма, като кореспонденцията минава през приятели и накрая семействата им се предават. Така през 1906 г. двамата се венчават. Елисавета запазва моминската си фамилия и след брака се нарича Консулова-Вазова. За времето в началото на ХХ век това си е дързост и признак на еманципираност.

Постъпва в Рисувалното училище на 16-годишна възраст в класа на Ярослав Вешин. В курса са само две момичета и често я сочат с пръст – такова „чудо“ до този момент не е имало. През 1902 г. Елисавета завършва втория випуск на Рисувалното училище (днес Национална художествена академия) специалност живопис и става първата жена, завършила това учебно заведение, както и първата, на която е позволено да рисува голо тяло от натура.

Тя е и първата българска художничка, която изобщо рисува голо тяло. Свободолюбива по дух, не може да приеме дискриминиращите методи на обучение спрямо малкото момичета художнички в училището, поради което се среща с директора – проф. Иван Мърквичка, и успява да го убеди в необходимостта от промяна на учебния план. Вместо преподаване по гипсови модели, от този момент и за момичетата е отредено рисуване от натура. Една малка спечелена битка, ако гледаме с очите на човек от ХХI век, която тогава, в началото на XX в., всъщност е била гигантска.

Елисавета мечтае да продължи образованието си в Европа. Напълно немислимо за времето си, но това й желание се сбъдва, като е запазено писмото на свекърва й баба Съба, в което тази пословично тиранична жена с най-мили думи пожелава на снаха си успех в сбъдването на мечтите. Съпругът на Елисавета също я подкрепя напълно и между 1909 и 1910 г. тя заминава за Мюнхен с двете си деца – Елка на 2 г., и Бинка – само на 4 месеца, придружени от домашната помощница Петра. Специализира портретна живопис в академията на Дружеството на жените-художнички и завършва курса на професор Х. Книр, който изключително ласкаво се изказва за нейните картини.

Европейската критика също оценява високо картините й, наричат я „майка на цветята“, защото те са любима тема в творчеството й. През следващата година се завръща в България и ражда третото си дете Ана (Нюси).

Първата и самостоятелна изложба е през 1919 г. в София. Това е и първата изложба на жена художничка в България. Следват изложби в Прага (1931), Пилзен и Братислава (1932). Тя рисува много портрети с маниер, близък до този на импресионистите и много от платната ѝ са рисувани на открито. Предпочита техники като пастел, маслени бои и акварел.

Позират ѝСтоян Михайловски, Борис Вазов, Христо Стамболски, Добри Христов, Иван Вазов, Александър Божинов, Кирил Христов, арх. Атанас Донков, както и редица български актьори: Драгомир Казаков, Елена Хранова, Марта Попова, Ирина Тасева, Спас Джонев, членове на семейството и и на много известни личности от онова време. Нейни близки приятели са Мърквичка, Сирак Скитник, княгиня Евдокия, Мара Белчева, Елин Пелин и Александър Балабанов.

Тази свободна и умна жена отглежда и трите си дъщери по нов за времето си начин (дъщеря и Бинка Вазова също е художник).Те са късо подстригани и носят леки и широки дрехи, за да могат да се движат свободно. Тези революционни за времето идеи Елисавета описва в „Книга за младите майки“(бел.ред.: според други източници тя е преводач на книгата). Всичко това в едно от най-консервативните семейства, семейство Вазови, което баба Съба управлява с твърда ръка. Но с енергията и ума си Елисавета успява навсякъде.

Тя е сред основателите на дружеството „Родно изкуство“. Развива обществена дейност като редактор на сп. „Беседа“ 1934-1940 г. и сп. „Дом и свят“ 1940-1943 г., списание за домашна култура, литература и изкуство на което е пръв главен редактор. Сътрудничи на сп. „Художник“ и сп. „Изкуство“ с критични статии за българското и западноевропейското изобразително изкуство.

Тя е сред основателките на Кукления театър, събира колекции от шевици, килими, накити, костюми и проучва растителните багрила на старите килимари. Превежда от немски и английски и сама пише толкова хубаво, че от Клуба на българските писателки я канят за член.

Доживява да отпразнува златна сватба с любимия мъж и рисува до последния си дъх, макар и вече полусляпа. През 1961 г. е удостоена с орден „Кирил и Методий“ I степен. Умира през 1965 г. заобиколена от семейството си.

Каква е тайната на този дълъг и ползотворен живот? Елисавета Консулова-Вазова никога не се отказва и преследва докрай мечтите си, дори и най-невъзможните. Вярва в себе си и гледа напред заедно с любимите си хора. Истинско непримиримо момиче от града.

Откриването на изложбата живопис на Юрий Калоферов  събра многобройна публика от негови ценители и колеги, които от години следят творческия му път.

Сред гостите бяха инж. Никола Добрев, акционер в КЦМ 2000 Груп, Румен Цонев, председател на Съвета на директорите на компанията, както и други представители на висшия мениджмънт. Животът на Юрий Калоферов е тясно преплетен с развитието на металургичния гигант и той благодари за подкрепата, която винаги е срещал там.

С приветствени думи към автора се обърна известният колекционер Димитър Инджов, който е притежател на негови картини.

Повече от 50 творби на Калоферов от различни негови периоди са подредени на двата етажа в къщата с експозиция на Енчо Пиронков към Градска художествена галерия – Пловдив (ул.“Васил Кънчев“№1 в Стария град). Те ще могат да се видят до 3 януари 2020 г., а входът е свободен – коледен жест от КЦМ 2000 Груп за пловдивчани.

Юрий Калоферов  е роден на 18 март 1954 г. в гр. Пловдив. Завършва Художествената гимназия в Казанлък (1973 г.) Член е на Съюза на българските художници, както и на Международната асоциация за пластични изкуства (AIAP) към ЮНЕСКО.

Работи в различните жанрове на живописта – пейзажи, портрети, фигурални композиции и др. Живописта му е пастьозна, предимно в топли гами, изразена чрез ярък собствен художествен почерк.

Четвъртък, 05 Декември 2019 10:23

Доброволчество в Пловдив

Йоана Иванова

На 5 декември отбелязваме Международния ден на доброволеца. За първи път той се чества през 1985 г. по инициатива на ООН, когато световната организация приканва правителствата и неправителствените организации във всички страни да изкажат уважението и благодарността си към доброволците и да дадат по-голяма гласност на дейността им.

Доброволчеството е труд, който цели да подпомогне и да допринесе за дадена кауза. Той е неплатен, но всеки доброволец ще ви каже, че вътрешното удовлетворение е несравнимо с всяка финансова печалба. От доброволчеството често получаваме още нови знания и опит, познанства и приятелства, разширяване на кръгозора. А приносът към обществото е изключителен.

Няма да е преувеличено да кажем, че доброволчеството завинаги променя живота. То се превръща в начин на мислене. С подобни дейности най-често се занимават ученици и студенти, но никога не е късно да станем доброволци.

Ако все още не сте се докоснали до тази магия и се чудите къде в Пловдив може да го сторите, ето няколко възможности под тепетата:

Асоциация „Голям брат Голяма сестра – България“

Голям брат Голяма сестра е най-старата менторска програма в САЩ, а нейният единствен филиал на територията на България се намира в Пловдив. Асоциацията си поставя за цел да помага на децата у нас да развиват потенциала си чрез професионално подкрепяни приятелски отношения, създавайки по-добро бъдеще за тях самите, за хората около тях и за своята страна. В същото време организацията предоставя възможност на младите хора да участват активно в гражданското общество чрез полагане на доброволен труд. Доброволците са изключително важни за дейността на „Голям брат Голяма сестра“, а за да станете част от екипа, кандидатствайте тук.

Национален алианс за работа с доброволци

Фондация „Национален алианс за работа с доброволци“/НАРД/ си поставя за цел да утвърди доброволческите традиции в България и да промени нагласите на общността към доброволния труд чрез организирането на различни инициативи, въвличащи максимален брой хора от общността и популяризиращи ценностите на доброволчеството. В мрежата си НАРД обединява 52 Центъра за работа с доброволци на територията на над 20 области в страната. Може да станете част от екипа от доброволци и да участвате в различни дейности, като кандидатствате тук.

Комплекс за социални услуги за деца и семейства

Комплексът за социални услуги за деца и семейства предоставя възможност за доброволчество в редица дейности, в зависимост от спецификата на всяка от услугите и заложените стратегически цели за развитие. Работата на доброволеца в КСУДС може да се изразява в в подкрепа при реализиране на информационни кампании, в придружаване на хора до различни обществени места, в общуване с деца и млади хора, подкрепа при реализиране на групови събития, мобилна социална работи и много други. Повече информация може да намерите тук.

Български червен кръст

Българският червен кръст е организация с дългогодишна история, извършваща редица дейности в цялата страна с основна цел да облекчава и предотвратява човешките страдания. Тази мисия на БЧК би била невъзможна без доброволен труд.  Доброволците могат да се включат в редица направления, предоставяйки различни услуги. Повече за възможностите за доброволчество в БЧК може да научите тук.

Аз, ти, Пловдив

„Аз, ти, Пловдив!“ е инициатива за чиста Европейска столица на културата. Основна цел е намаляването на отпадъците и насърчаване на тяхното разделно събиране по време на множеството прояви, които се случват в града ни. Пет зони в Пловдив ще бъдат почистени от доброволци, а събраните отпадъци ще допринесат за постигане на целта за рециклиране на 2019 кг опаковки. От рециклираната пластмаса, събрана през годината, ще се обновят места за срещи и почивка в три пловдивски квартала. Ако темата ви вълнува, може да научите повече тук.

НОЩ/ПЛОВДИВ

Най-дългата нощ в Пловдив по традиция всяка година се провежда, освен всичко друго, благодарение и на неуморния труд на доброволците въвлечени в събитието. Фестивалът предоставя възможност за изява в различните аспекти на организация, както при предварителната подготовка, така и по време на самото мероприятие.

Или…?

Ако не намирате кауза близка до вас, на която сте готови да отделите време и усилия, защо вие не станете инициатор и не обедините около себе си други доброволци? Може да останете приятно изненадани от това колко хора със сходни ценности и интереси ще срещнете в Пловдив.

Шоуто е в зала СИЛА на 14 декември

Със спектакъл, който смесва гимнастика, аеробика и музика Нешка Робева пристига за пореден път в Пловдив. „Шоу без име“ обикаля страната с цел да подкрепи клуба по художествена гимнастика „Левски“. Благотворителният спектакъл дава шанс на млади таланти да се срещнат с шампионки от световна величина. Освен гимнастички, на сцената ще се качат състезатели по аеробика, танцьори и музиканти.

Шоуто е неописуемо и трябва да се види. Освен уникалните изпълнители, впечатляваща е и сцената с видео екран. Целта на самия спектакъл е хората да се забавляват и да останат с приятно усещане.

Виждам напрежението и амбицията на родителите, която се прехвърля и в децата, при състезателните спортове, разказа Нешка Робева. В един такъв спектакъл искам да покажа, че целта на спорта е друга, не единствено да печелиш, а да се научиш на спортсменство, взаимопощ, да даваш, а не само да искаш да взимаш, разказа още тя.

Общо над 300 деца ще излязат на сцената на зала СИЛА. Спектакълът се играе в различни градове, като навсякъде се включват и местни спортни и музикални състави. Сред плодвивските клубове са клубът по акробатика АМД, по гимнастика – Тракия и други.

Спектакълът е на 14 декември, като в Пловдив екипът пристига след голямото си шоу в София три дни по-рано. Билети се продават в мрежата на Евентим. На място ще бъдат поставени и каси за друга благородна кауза – за малката Йордана от Радомир, която се нуждае от скъпоструваща операция в САЩ.

Страница 2 от 1661

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…