Капана.БГ

Капана.БГ

Галерия Възраждане ще се открие изложба живопис на Кирил Митовски тази вечер от 18:00 часа. Изложбата ще продължи до 10.11.2014 г. Живописта, която авторът създава е удивително свежа симбиоза между сюрреализъм и наив. Но картините са изпълнени с десетки предмети, които често придобиват статус на символи – лодката, самолетът, куфарът и прочие. Всяка картина сякаш крие замислено пътуване и приключение, което все още не се е случило, но атрибутите за неговото осъществяване са налице. Какво не достига на хората в затворените пространства да се втурнат на път ? Смелост или други задължения ? Нека любопитното око на зрителя открие само отговорите на въпросите, които художникът е закодирал майсторски върху платната. Краси Алексиева, 2014 г.

Понеделник, 20 Октомври 2014 03:00

Евридика и Орфей завладяха Драмата

Луиза Григорова репетира до един след полунощ в театъра

Пловдивският театър е подвластен на любовта между Евридика и Орфей. В Драмата кипят усилени репетиции на новия спектакъл на режисьора Стайко Мурджев „Евридика” по пиесата на Сара Рул, до които обектив на КАПАНА.БГ бе допуснат. Ролята на горската нимфа в древногръдската митология и съпруга на тракийския певец Орфей с всеки изминал ден грабва все повече гост звездата в постановката- Луиза Григорова. Тя вече живее под тепетата и пътува до столицата само за представления там. Много сме развълнувани, получава се нещо изключително красиво, не крият от екипа на театъра, докато вървят репетициите на „Евридика”. А те продължават до 1 след полунощ. Най-често артистите приема камерната сцена в Драмата. Заради все още овъгленото положение в храма на Мелпомена обаче се налагат и временни промени, с които театралите вече са свикнали, та много често Стайко Мурджев и екипа му играят е в някоя от малките репетиционни.

На Луиза на сцената ще партнират много от младите лица на пловдивския театър. В „Евридика” ще играе и новата актриса в трупата Боряна Братоева. На сцената ще видим и Дамян Тенев, който празнува рожден ден вчера на самата репетиция. Сценографията е поверена на Мариана Райчинова, а музиката е на Петър Дундаков.



Изложбата "Преди да остане само пясъкът..." на художничката Нели Тодорова ще бъде наредена в Галерията на ДПХ. Събитието ще представи изкуствоведката Светла Москова на 24 октомври 2014г. от 18.00ч. в изложбената зала на Дружеството на  Гладстон. Експозицията включва петдесет и две картини предимно на морска тематика, обединени,  от една страна от магнетизма и философските послания на морето, неговите състояния и неизменното присъствие на неизмеримата му шир, детайли, материализация, сюжети..., и от друга - разнообразни като техника и похват. Ще бъдат показни и трите платна, които авторката нарисува на тазгодишния "VIII МЕЖДУНАРОДЕН СИМПОЗИУМ - АРТ КОЛАЖ" в Пловдив през август.

Нели Тодорова е свързана с художествения живот на Пловдив от 2009г., когато представя изложбата си "Разкажи ми нещо... за морето" в залите на Балабановата къща. Градът на изкуството не остава безразличен за нея и през 2011г. тя става член на ДПХ. Позната е на пловдивските ценители с участията си на общите годишни изложби от тогава до сега.

Настоящата изложба "Преди да остане само пясъкът..." пристига в Пловдив след експонирането ѝ в Кюстендилската галерия "Владимир Димитров - Майстора" през септември т.г.  и ще може да бъде посетена до 11 ноември.

Светла Москова за нея:


ИМАМ ПОДОБЕН СПОМЕН ОТ НЯКЪДЕ...

Това е наименование на една от творбите на Нели Тодорова.
Едно от нещата, които ми правят впечатление в нейната живопис, е изграждането на сюжетна нишка, водена от името на всяка една творба, нестандартно и непретенциозно. Обаче то е свързано със света на художничката, с морето, брега, със спомени, които докосват за секунди съзнанието, и се материализират върху платното чрез заобикалящата ни среда - мига, времето, душевното ни състояние, негата, напрежението, любовта, досега до безбрежието, до изгрева и залеза, до гларусите, "обляни" в червения, класически според авторката сигнален тон, в чиято мрежа попадаш, питайки се, дали това е сцената на поредния спектакъл, в която кадърът е превзет от знаковите морски птици...
Нели Тодорова е невероятен майстор на морския пейзаж, в който усещаш солените пръски на летния дъжд, превърнал хоризонта в сивкаво розова амалгама от невъобразими тонове и тоналности.
В приливите и отливите на нейното вдъхновение улавяме минорни и мажорни гами, посветени на сезоните, на смяната на деня и нощта, в нейните миражи на свободата на дълъг круиз, на звездите, небето и морето, на лодките и на брега, с гларусите.
Не всеки художник пейзажист може да улови миговете на приливите и отливите, на подсъзнателното усещане за пълнота, за свобода, за далечен хоризонт, за знаците на времето и мига  на връхлитащата вълна.
Нели съзнателно преследва свободата. Тя е проявена в наситените с пастьозност маслени платна, в които натрупва обемни форми, преливащи минорно към светлината на пастелното излъчване на живописните хармонии.
Миражът на свободата за нея може да бъде хартиена лодка, опазила се от досега с водата, етюд от ябълките на Ева..., златистите "зайчета" върху вълните на залеза, върху зелената стихия от първите часове на есента, нежните розови отсенки, уловени привечер на алеята..
Един творец, превръщащ своите живописни платна в кратки сцени от живота, запомнени, или забравени, като прекрасната творба "Тук съм......на масичката, на едно кафе".
Сутрешният полъх леко е докоснал листа и празната чаша, от която струи леката нега на недочаканата среща.
Нели Тодорова е един от младите български художници, изградил ясна представа за своя път в изкуството, очертал маркерите на своето бъдеще, можещ, разбиращ, знаещ, талантлив...
    Бъдещето е пред нея.
    На добър час!

Втори национален колоквиум „По следите на българската книга:Описи. Находки. Библиология“ за празника

На 30-ти октомври 2014 г. в Народна библиотека "Иван Вазов" ще се открие Втори национален колоквиум „По следите на българската книга: Описи. Находки. Библиология“ . Форумът е посветен на 160 г. от рождението на Лука Касъров - библиотекар (1902–1915) и 135 години от създаването на Пловдивската народна библиотека.

Лука Иванов Касъ̀ров (1854–1916) е първият български енциклопедист, лексикограф, просветен деец и библиограф. Създател е на първата българска енциклопедия "Енциклопедически речник" от 1899г. В негова чест ще бъде открита документална изложба. За празника се пристигнат експерти от цялата страна.

ПРОГРАМА
СУТРЕШНА СЕСИЯ
10:00–10:30 Откриване и приветствия
Конферентна зала
Панел Лука Касъров и енциклопедичността – приноси и аспекти

10:30–10:45 Венета Ганева, НБИВ. Лука Касъров в Пловдивската народна библиотека - между дълга и професионализма
10:45–11:00 Райна Каблешкова. Родът на Лука Касъров
11:00–11:15 гл.ас. д-р Аделина Странджева, ПУ „Паисий Хилендарски“. Фолклорни и фолклористични понятия в енциклопедията на Лука Касъров
11:15–11:30 Йорданка Кривошиева, Регионален исторически музей, Пловдив. Възгледите на Лука Касъров за образованието и просветителството
11:30–11:45 Константин Каменов, Интелектуално звено „Корени“, Пловдив. Перманентния процес на възраждане при Българския дух и ролята на Лука Касъров в това

12:00–12:20 Откриване на документална изложба 160 г. от рождението на Лука Касъров (1854–1916).
Фоайе Изкуствотека

СЛЕДОБЕДНА СЕСИЯ
Панел Българската книжовност в последните години на Възраждането
Конферентна зала

13:00–13:15 Маргарита Колева и Веселина Спасова, ПБНЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“, Свищов. Книжовното присъствие на Емануил Васкидович в библиотеката на ПБНЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“, Свищов
13:15–13:30 д-р Виолета Тодорова, ГПЧЕ „Н. Вапцаров“, Шумен. Спомоществователството на книги с религиозно съдържание през ХIХ век
13:30–13:45 доц. д-р Живка Радева, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Издателски приоритети в последните години на Възраждането
13:45–14:00 Светлана Дяконова, Общински музеен комплекс – Банско. Книжовната дейност на Марко Георгиевич, българин от Банско и дипломат на сръбска служба (някои нови сведения)
14:00–14:15 Светлана Мухова, Дирекция на музеите – Копривщица. Личността на Константин Геров в просветното движение и национално-църковните борби на българите от средата на ХІХ век
14:15–14:30 Снежана Маринова и Малина Денчева, Регионална библиотека „Захарий Княжески“, Стара Загора. Захарий Княжески – книжовник, дарител, общественик
14:30–14:45 Величка Петрова, Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“, Пазарджик. Хаджи Найден Йоанович (Йованович) Татар-пазарджичанин – учител-книжовник, книгоиздател и пътуващ книгопродавец
14:45–15:00 гл.ас. д-р Екатерина Дикова, ЦБ-БАН; Фондация НАБИС. Темплейт за представяне на дигитализирани възрожденски книги онлайн
15:30–15:45 гл. ас. Мариана Куршумова, ПУ „Паисий Хилендарски“. Преписът на „История славянобългарска“ от Н. Геров и неговото родословие (лексикално-семантични съпоставки)
15:45–16:00 доц. д-р Елена Гетова, ПУ „Паисий Хилендарски“. По следите на един възрожденски превод от френски и българската му културна адаптация („Сватбата на хайдут Янчо“)
16:00–16:15 ас. Александър Гьошев, АМТИИ, Пловдив. Приносът на Г.С. Раковски при утвърждаване на лъва за български национален символ през Възраждането
16:15–16:30 Вера Кисьова, Регионален исторически музей, Пловдив. Описите на Книжарницата на Христо Г. Данов след Освобождението
16:30–16:45 Анна Илиева. Нови сведения за отношенията на Найден Геров с Драган Манчов
16:45–17:00 Ани Граматикова, НБИВ. Пловдивските книжарници през Възраждането

Панел Неочаквани находки, лични колекции и сбирки
Читална зала № 2

13:00–13:15 д-р Данко Георгиев, Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“, Шумен. Маргиналии и книги от сбирки на възрожденци, съхранявани в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“, Шумен
13:15–13:30 проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград. Книгите за „женския въпрос“, писани от мъже, и интересите на Яворов
13:30–13:45 доц. д-р Гергана Начева, Бургаски свободен университет, ЦХН. Щрихи към една старопечатна сбирка от фонда на Регионална библиотека „П.К. Яворов“, Бургас
13:45–14:00 проф. д.и.н. Надя Данова, Институт по балканистика, БАН. Книжовното наследство на гръцкия учител Атанасиос Псалидас (1764–1829) като извор на данни за историята на Пловдив
14:00–14:15 гл. ас. д-р Диляна Радославова Петрова-Банкова, Институт за литература, БАН. Люблянският дамаскин от края на XVII в. или отново за Карловската книжовна школа и нейния принос в ранната новобългарска традиция
14:15–14:30 доц. д-р Елисавета Мусакова, Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий“. Луксозните ръкописи на ХVІІ век
14:30–14:45 д-р Цвета Евлогиева-Кацарова, Национален исторически музей. Пловдивското евангелие
14:45–15:00 доц. д-р Христина Тончева, ПУ „Паисий Хилендарски“. Старобългарско наследство в един ръкописен требник от ХIХ век от сбирката на Пловдивската народна библиотека
15:30–15:45 доц. д-р Юлия Николова, ПУ „Паисий Хилендарски“. „Приключенията на Телемаха“ през българския ХІХ век (размисли по повод необнародван ръкопис на Емануил Васкидович)
15:45–16:00 доц. д-р Василка Танкова, Институт за исторически изследвания, БАН. Българската политическа емиграция по следите на „Задочни репортажи за България“ (неизвестни документи, лична колекция)
16:00–16:15 Марина Попова, Столична библиотека. Историята на една нова колекция на Столична библиотека. Оцелели книги от бомбардировките на 30.04.1944 г.
16:15–16:30 Соня Семерджиева, Регионален археологически музей – Пловдив. Две интересни находки (Евангелия от фонда на РАМ – Пловдив)
16:30–16:45 Петко Георгиев, НБИВ. Европейската преса и Съединението на българите в образи

Над 100 организации, архитекти и артисти от целия свят взеха участие в седмото издание на събитието

Представители на някои от най-иновативните архитектурни студия и още над 100 архитекти, aртисти и организации взеха участие в повече от 80 събития в програмата на десетдневния архитектурен фестивал ONE ARCHITECTURE WEEK, който се проведе в Пловдив от 10 до 19 октомври под надслов „Възможното невъзможно“. Седмото поредно издание на международното събитие беше курирано от екипа на архитектурното студио dontDIY и посрещна над две хиляди посетители и участници на различните събития в програмата, сред които 9 изложби, 12 намеси в градска среда, 21 акции, 6 работилници за деца, професионален Форум, партита и старт на архитектурен конкурс. Във фестивала се включиха и 93 доброволци от Пловдив, София и страната.

По време на форума в събота, 18 октомври, лектори от 7 държави и три континента, обединени от нестандартния си поглед върху архитектурата и проектантската практика, представиха новаторски идеи и проекти от различни точки на света. Акценти в програмата бяха презентацията на Жуао Руиво от португалското архитектурно студио FORA, което спечели конкурса за реновиране на площад Централен в Пловдив, носителката на Златен Лъв Нура Ал Сайех от Бахрейн, Дорийн Лиу от Китай и българката Мария Айолова от базираните в Ню Йорк “Тереформ УАН”, която за първи път презентира на родна земя иноваторски и експериментални проекти в работата с нови технологии и материали. Тя представи някои от най-впечатляващите им проекти като къща от живо дърво, строителни материали от отпадъци и корени на гъби и други примери за иновативни решения за устойчиви практики в областта на транспорта, градоустройството, инфраструктурата и разрешаването на проблема с отпадъците в населените места.

Сред най-успешните изложби бяха представянето на изследователския проект „Възможният капан“, “Световен град”, “Университетска работилница”, „Плакати за нова българска архитектура“ и други, а сред най-посещаваните акции – първото издание в Пловдив на „Пощенска кутия за приказки“ на тема „Няма нищо невъзможно“, работилницата “Сблъсъкът на титаните” и образователната инициатива „Аз създавам“ на Wishbox и ONE ARCHITECTURE WEEK, която представи пред близо 200 гимназисти различните разновидности и аспекти на професията архитект.

Сред най-впечатляващите намеси в градска среда бяха проектът „Ядрото“,  който постепенно трансформира изоставено място в Капана в активна локация за градски събития, танцовият пърформънс „ДЕ-нивелация“ на Derida Dance и инсталацията „Ключ“ на съвременния артист Иван Мудов,

В рамките на фестивала беше поставен и стартът на архитектурен конкурс за промяна на пространството пред Дом на културата "Борис Христов" в Пловдив. Обхвата на проекта включва тротоара пред сградата, триъгълното зелено пространство и улицата, която ги разделя. В конкурса могат да вземат участие архитекти, урбанисти и ландшафтни архитекти с пълна проектантска правоспособност, самостоятелно или в екип. Те трябва да предадат своите проекти до 10 декември 2014 г., а необходимите изходни материали са достъпни за сваляне в сайта на фестивала.
Kонкурсът въвежда няколко нови практики в провеждането на конкурси в България. В програмата е фиксиран максималният бюджет за реализацията на проекта и е обявен и хонорара, който ще получи победителя в конкурса след сключване на договор с Общината. Самият договор, който Община Пловдив ще подпише с победителя, също ще бъде публикуван на страницата на конкурса. Процедурата по провеждането на конкурса е съобразена със Закона за обществените поръчки и е консултирана с независим юрист. Всички тези стъпки са направени, за да бъде осигурена максимална адекватност на проектантските предложения, но и предвидимост на процеса, както за проектантите, така и за Община Пловдив. Възложител на конкурса е Община Пловдив, изпълнител е ONE ARCHITECTURE WEEK, а подготовката на заданието мина през две обществени обсъждания до сега.

Студентите от Пловдивския университет завладяват голямата сцена с огромния си талант

Някога тя е гримирала актьори, а сега гримират нея. Някога той се връща от Лондон, за да пусне котва в театъра

Паулина Александрова

Някога тя е гримирала големи актьори, а днес играе редом до тях, гримирана от някогашните си преподаватели. Някога той бяга в чужбина да търси себе си, а днес е повече от щастлив, че намира мястото си на българската сцена заедно с  иконите в родния театър. Тя е Иванка Димитрова, а той е Тихомир Кутев. Те са студентите от Пловдивския университет, които откриват „Сако от велур”. Там играят заедно с големите професионалисти Кръстьо Лафазанов, Тони Минасян, Елена Начева-Лафазанова и други.

Животът им не протича по техния първоначален план, но със сигурност ги води към по-добро. След кастинга за „Сако от велур”  ги черпят с ягоди и шоколад като прелюдия към сладката работа, която им предстои. И това се оказва повече от метафора. Влезте се в историите на двама млади и амбициозни актьори, тръгнали по своя мечтан път.

Иванка Димитрова завършва Професионалната гимназията за сценични и екранни изкуства в специалност „грим и перуки”. Докато учи там за пръв път се сблъсква с големите актьори  благодарение на преподавателя й по грим Денка Иванова. Тя често ги води в Народен театър „Иван Вазов”, за да гримират звездите. В гимназията посещава и ЗИП  по актьорско майсторство, воден от Зоя Капон. Тя е човекът, който запалва пламъка на театъра у Ваня.  Днес това пламъче вече е неспирна огнена стихия.

При нея нещата се случват малко по-различно, отколкото при повечето актьори.  Съдбата като че ли й посочва правилния път. Пет години след завършването си, Иванка идва с нейна приятелка, за да се запише в Пловдивския университет. Вижда датата на изпита по актьорско майсторство, която случайно съвпада с времето, в което ще се върне от чужбина и решава да се яви. Въпреки, че не се е готвила много дълго, нейният монолог  силно впечатлява преподавателите и тя влиза в класа на доц. Леонард Капон.  Така Иванка Димитрова тръгва по своя път. С всяка постановка все повече се запалваш и още по-силно искаш да играеш. Това е сладка работа, наистина сладка, споделя младата актриса.

Тя играе в „Балкански синдром” от Станислав Стратиев, където се превъплъщава  в ролята на булката Цонка, както и в един много интересен експеримент на доц. Леонард Капон, в който студентите пресъздават най-добрите си представяния от изпити.

Първият й професионален ангажимент е в „Сако от велур” на режисьора Борис Панкин.  Впечатлена съм това, какъв актьор е Тони Минасян, разказва Ваня. Той играе с една такава лекота, че при него играта изглежда сякаш прави нещо съвсем естествено. А какво да кажа за най-големия -Кръстьо Лафазанов? Той е не само много добър актьор, но и много добър човек, а съпругата му Елена Начева – тя е просто уникална. На „Сцена на кръстопът” до 3 през нощта беше писала лични послания за всеки от екипа. Подари ни ги, заедно с едни сувенирчета. Този жест значи толкова много за нас. В момента, в който ги видиш двамата, просто ти става мило и някак си по-леко. Много често след като свърши представление или репетиция, с колегите  си обменяме впечатленията, понякога си правим по някоя забележка, но винаги има едно „Браво! Много добре се справи!” Рядко, обаче, казваме това на Кръстьо Лафазанов, защото просто той е най-добрият. Той винаги се справя. Аз много исках да му го кажа и накрая го направих. Ние всички се учим от него. Много съм благодарна  и на  режисьора Борис Панкин, защото той дава шанс на младите. Не всеки има сърцето да го направи. Той ни позволи да излезем на голямата сцена и да се срещнем с тези невероятни актьори и още по-невероятни личности. 

В момента Иванка работи по един откъс от „Идиот” на Достоевски, в който играе Настася Филиповна. Образът е много различен от тези на забавни и инфантилни сервитьорки и фризьорки, в които съм влизала до сега. Въпреки това, аз чувствам точно тази роля най-близо до себе си, признава Ваня.

Амбициите й са да влезе в колкото се може по-различни образи. Не мисля, че трябва да се ограничаваме, смята красавицата. За да се изградиш като личност и като актьор, трябва да вземеш нещата си в своите ръце. Да четеш качествена литература, да гледаш качествени филми и да се учиш не от един,  а от всички актьори. Да не губиш ентусиазъм и да искаш постоянно да се развиваш.

Нейният колега Тихомир Кутев минава по съвсем различен път, докато стигне до момента, в който ще са на една сцена. Той дълго търси себе си. Като малък пробва почти всичко, докато намери кое е истинското му призвание. Тренира карате, футбол, плуване, бокс, народни танци, но не се задържа особено дълго в тях. В пети клас се записва в Школата по актьорско майсторство в Синдикалния дом. Това начинание се оказва доста любопитно и приятно на Тихомир.  Дебютът му е не коя да е роля, а именно Малкият принц.

След гимназията прекарва известно време в Англия, където в чувство на самота разбира, че колкото и пари да има човек, ако не се занимава с това, което иска, не е щастлив. Тогава осъзнава, че да бъде актьор е неговото призвание и се връща в България, за да следва мечтите си.  Тогава взех категоричното решение, че аз ще пусна котва в театъра, разказва актьорът.

Както много други големи актьори, късметът не се усмихва от първия път на Тихомир Кутев. Кандидатства  НАТФИЗ, но не е приет. Но когато губиш, не знаеш какво печелиш. Ден след неуспешния изпит  той получава първата си професионална роля – участва в постановката „Крал Лир” по Шекспир от режисьора Стайко Мурджев. Там играе редом до Стоян Алексиев, Стефан Попов, Явор Бахаров и други известни актьори.

След още един неуспешен опит в НАТФИЗ брат му го подтиква да се ориентира към Пловдивския университет, където днес е студент  в класа на доц. Виолета Гиндева и ас. Михаил Ботевски. Не съжалявам, че не ме приеха в НАТФИЗ, защото може би нямаше да ми се случат всички тези приятни емоции, които изживях тук. Все повече се убеждавам, че няма нищо случайно на този свят.  Сега уча с много интересни хора. Нашият курс е коктейл от цяла България. Много ми е забавно, споделя Тихомир.
Изпитва огромна благодарност към хората, които са му отворили вратата към голямата сцена – Стайко Мурджев и Иван Добчев.

Още като първокурсник участва във  „Възвишение” на Добчев по романа на Милен Русков , където влиза в ролята на загугления селянин Атанас, племенникът на хаджи Станьо Врабевски. На сцената е заедно с Асен Блатечки, Бойко Кръстанов и други професионалисти, като той е единственият студент.

В „Сако от велур”се явява на кастинг за сина на Висящия,  но му предлагат ролята на бръснаря. Целият процес на работа беше много интересен и вълнуващ, разказва Тихомир. Кръстьо Лафазанов ни забавлява във всеки един момент. Аз гледах всички и черпех опит. Попивам по нещо от всеки актьор, уча се от всички. По време на репетиции той непрестанно пробва нови  и различни неща, с които често изненадва приятно колегите си. Като партньор на сцената е много добър, често изненадващите му нови реакции предизвикват по-истински реакция и у нас, разказват колегите на Тихомир. Не знаеш какво ще направи в следващия момент и така нещата се получават по-реално. С него е наистина много приятно да се работи. Дори когато някой от нас е притеснен или изнервен, той идва и ни вдъхва спокойствие, казва Тихомир. Колеги му казват за него, че дори има на какво да се научат от присъствието му на сцената. Не играе за себе си. Много е важно, когато си на сцената с някой, да се получат взаимоотношенията с отсрещния човек, а Тихомир е точно такъв, определят го те.

Едва трети курс, Тихомир Кутев вече има солиден опит като професионален актьор не само на сцената, но и на малкия и на големия екран. Снимал се е в музикален клип на певицата Vera Russo и DJ Pancho B, както и в реклама на матраци ТЕД. Играе в американския хорър „The winner”, който скоро ще излезе по кината. Има епизодични роли във филма „Дяконът Левски” и сериала „Столичани в повече”. Бил е водещ на различни мероприятия.  Сега работи по ситкома „Фарс в спалнята” от Алън Ейкборн.

Желае  да се развива във всички жанрове, но най-много харесва трагедията.  Мечтае да се превъплъщава в много и коренно различни една от друга роли. Всеки ден срещам образи, които искам да изиграя, разказва Тишо. Искам да изиграя всичко!

Това са двама млади актьори, които имат огромния потенциал да блеснат като звезди. В очите на Иванка горят пламъчета, а в погледа на Тихомир има една загадъчност. Те жадуват за сцената и никога не успяват да утолят тази жажда. Силни, амбициозни и влюбени в работата си, те със сигурност ще качват стъпалата в родния театър. Защото, когато правиш нещо с цялото си сърце, няма начин да не докоснеш тези на публиката, а Иванка Димитрова и Тихомир Кутев определено умеят да въздействат!







 

ХаХаХа е първата професионална трупа за импровизационен театър в България. Създадена през 2009 година, със стотици представления, на всевъзможни локации.

ИмПро :
В импро театъра няма сценарий и предварително зададени роли.
Каквото и да се случи ще се случи само веднъж, само за вас и само заради вас. Буквално.

Всяко ИмПро е застрашено от провал във всяка секунда. И тъкмо затова е толкова вълнуващо.
Актьорите в ИмПро изпълняват много и различни роли. Не се използват реквизит и костюми.
В ИмПро няма „аз“, има „ние“. Всеки играе за другите.

Най-важният принцип в импро театъра се нарича „Да, и...“. Съгласяваш се, каквото и да ти сервират на сцената. (Ако партньорът ти изневиделица реши, че имаш две деца и преди операцията си бил жена-сериен убиец, имаш две секунди да станеш точно това, доблестно и безусловно.)
Импро театъра иска преди всичко кураж и въобръжение.

Всяко ИмПро е уникално.

Сряда, 22.10.14 , 19:30 часа
Bee Bop Café
ул. "Гладстон" 1

Вход : 10 лв / за групи 4+ по 8 лв.
6 лв за учащи.
При група от 5 човека, 6-ият влиза безплатно. (5+1)

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…