Капана.БГ

Капана.БГ

Кирил Чолаков е един от деветимата, които ще вземат участие на тазгодишните Есенни изложби. За историята на щъркела, сухите клони и моста между България и Италия, вижте какво сподели той.

С Галя Лардева и преди сте работили заедно. Разкажи ми малко повече.

На практика тя е свързана с моята първа изложба в Пловдив, т.е. тя я откри. Имах една изложба, а Галя май току що бе завършила академията и може би е било първото и откриване, защото помня как бузките и поруменяха. След това направихме един страхотен купон в Къщата на художниците. Това се случи преди 20 години. След това работехме по друг неин проект, в който взех участие с една 10-метрова картина.

В моите работи винаги има известно количество усилия. Например за една изложба в Мерано се наложи да изрежа от картон 4000 фигурки. Още имам вдлъбвания по пръстите от ножиците. 

Как протече подготовката за тази изложба, която ще видим?

Беше ми нужна една година за нея. За мен това е медитация, сядаш и започваш да пишеш. Текстовете в картините са най-различни. Това са важни текстове за мен, които определят траекторията на моята културна идентичност. Дали ще е в Италия или тук, в определен момент съм ги чел и значат много за мен. Освен историята с щъркела, има друга история, която ми се ще да разкажа. Бяхме с мои приятели лекари в Ковачевица. Жената на единия вижда Георги Данаилов, спираме, заприказваме се – най-обикновен диалог. На тръгване си взехме по една книга, той ни я надписа и това беше. Тази, която си взех аз носеше заглавието „Къща отвъд света“. Прибрах я в раницата си за лаптопа и остана там две години. Когато след толкова време я прочетох, тя стана нераздела част от мен и поисках разрешение от Георги Данаилов да кръстя така изложбата си. Поканих го на откриването и той ще дойде. Той е велик писател и това е велика книга.

Каква е историята на щъркела от рисунката ти?

Това е истинска история от едно село. Един от щъркелите, не знам дали е бил болен или стар, но не е отлетял заедно с ятото. Един от хората в селото започнал да му оставя храна, а щъркелът все повече се доближавал до него, докато не дошъл в момента, в който двамата започнали да се разхождат заедно. Мъжът ходел в местната кръчма, а щъркелът го чакал отвън. Все пак животно е, не го пускали вътре. Смятали, че е мръсен. Човекът си изпивал пиенето и после заедно си тръгвали към къщи. Така иззимил, много е хубав този израз „иззимил“. И така на пролетта щъркелът литнал да посрещне останалите. Те обаче то „утепаа“ с клюновете, т.е. убили са го. Та това е една много балканска история – едновременно е приказна и много жестока.

Изложбата, която виждате е един мой автопортрет. С всичките ми завръщания се чувствам като един щъркел. Не съм изградил персонажа на щъркела. Просто застанах до него една нощ и гледах кой минава. А и от 9 години не съм правил изложба в България и за мен подобно завръщане е любопитно. И не бих я направил ако не беше Галя, и не беше точно този формат на истории.

Защо „отвъд света“?

Когато човек живее на две места като мен пространството става много особено. Едновременно си вътре и вън. В София се чувствам като гост, а у дома си, в Римини, се чувствам в чужбина. Съдбата винаги те кара да бъдеш мост, моят е между Римини и България. Един мой приятел, Масимо Полини, ми каза: според мен, вие от балканите нямате корени, а по-скоро котва и аз съм съгласен с него.

Как се реши да заминеш за Италия?

Никога не съм имал идеята да живея там. Случи се така, че спечелих един конкурс на ЮНЕСКО, за да направя една скулптора от мозайка. Заминах с една камара разправии. Тогава в тамошното посолство имаше много проблеми, а беше много трудно да излезеш оттук. Накрая написах едно протестно писмо. След това ме поканиха да изнасям часове там, в последствие взех контакти на различни галерии, но нямах никакво желание да живея там. Но се случи и даже се ожених за италианка. 

Как реши да пренесеш литературата на платно?

Когато започнах да ги правя тези неща, нямах ясната идея какво искам да направя, но вече съм напълно сигурен в извеждането на нещата. То е като нашата памет – нещата са разфокусирани, виждаш нещата, но не можеш да влезеш в детайлите. На практика в наслагването на всички тези истории, не можеш да ги прочетеш като писмо. Няма смислена, наративна нишка, която да прочетеш от ляво надясно и да стигнеш до извода. Те се наслагват, изгубват смисъла си до някъде, за да се превърнат в зърнестата структура на старата фотография, което е най-очарователното според мен.

Какво казваш чрез тях?

На практика се стараех да изградя персонажите, а те са едни особени. Гледат да те държат на разстояние и са плашливи. Не обичат посланията, защото посланията искат да ги вържат по някакъв начин и да ги заведат да разкажат някаква история. Историите пък се опитват на своя страна да въведат ред в битието ни. Просто не исках да плаша персонажите си и ги виках, но няма да формулирам послание.

Всеки път, когато се връщам в България, персонажите стават все по-малко и по-малко. Заедно с тях си отиват цели занаяти, култури и морали (това е поколението на моите родители). Всичко това си е отишло, друго пък го виждаш как си отива. Това е SOS за достойнството на паметта, защото тези хора си отиват. Това вече прилича на послание и то ще бъде в чест на Георги Данаилов, щъркела и моите родители.

Казваш, че ти изграждаш персонажите си. Има ли нещо, което те са изградили у теб?

Ние с тях просто се гледаме. Аз съм щъркела, те минават и заминават. Носят си мистерията и не те допускат до нея, но я виждаш.

И фотографиите, и рисунките ти са черно-бели. Има ли конкретна причина?

Не. Тези неща касаят спомени и предпочитам да са черно-бели. Иначе никога не съм се смятал за фотограф или скулптор. Макар че направих серия от скулптори, чиито сенки ще видите на видеото на изложбата.

Работата ти е особено меланхолична. 

Да. Когато някой си тръгва, той си тръгва сам. И другите остават по-сами след това. Предимно е като музиката, която е на видеото, която е на Марчело Феера. Той е другият човек, освен Георги Данаилов, на когото трябва да благодаря. А самата изложба бе представена миналата година на Бианалето на рисунката. За мен рисунката е гнездото на идеята. Онзи първи жест, най-директният, който успява да пренесе по най-първороден начин разклоненията на мисълта върху белия лист.

Колко разклонения има мисълта ти?

О, много. Има един израз, който казва: „Сухите клони трябва да се кастрят“. Нали знаеш как се режат изсъхналите клони на дърветата, за да "не затлачват" растежа им. Е, но тази изложба се дължи на моите сухи клони, тъй че не съм съвсем съгласен. 

 

В Пловдив програмата организират четири университета – ПУ „Паисий Хилендарски“, МУ, УХТ и АМТИИ

Среща-разговор с Йордан Камджалов е първото събитие в програмата на Европейската нощ на учените 2015 в Пловдив. Темата на събитието е „Наукa - изкуство - философия: пътища към хиперпотенциала на човека“, а въпросите, които ще се дискутират, са: за търсенето на пресечната точка на три основни пътя за възприемане на света – науката, изкуството и философията; за дълбоката му вяра в силата на българския дух и колосалния потенциал на човека, която получава своя израз в новия му  проект „Музикална лаборатория за човека“; за творческото вдъхновение като абсолютна реалност и за отношението между високия духовен градус и свръх-постиженията.

В Нощта на учените, 25 септември 2015 година, съвместно участват четири висши училища – Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“, Медицинският университет – Пловдив, Университетът по хранителни технологии и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Това съобщиха доц. д-р Петя Бъркалова и д-р Весела Казашка, координатори на проекта за Пловдивския университет.

ПУ „Паисий Хилендарски“ традиционно участва в провеждащата се по едно и също време в около 300 града в цяла Европа и по света „Европейска нощ на учените 2015” – K-TRIO 2 (Researchers in Knowledge Тriangle, Учените в триъгълника на знанието). В България в програмата ще се включат градовете София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Русе. Надсловът за втора поредна година е „Учените в триъгълника на знанието”. Специален акцент в програмата на пловдивските висши училища е поставен върху Годината на светлината.

Проектът K-TRIO 2 за „Европейска нощ на учените“ се финансира от Европейската комисия по дейностите „Мария Склодовска-Кюри“ на програма „Хоризонт 2020”. 

През изминалите десет години стремежът на екипа бе да насочи вниманието  към различни области на науката. През различните години  акцентът бе върху физиката и технологиите, археологията и историята, биологията, химията и екологията, астрономията, връзката между бизнеса и университетите, жените в науката, химията и технологиите, активното дълголетие и солидарността между поколенията, науката и иновациите, правата на гражданите,  човешкия мозък.

Европейската нощ на учените в Пловдив ще бъде официално открита в 17:00 часа  на  25 септември 2015 година от ректора на ПУ „Паисий Хилендарски“ проф. д-р Запрян Козлуджов в 6-та аудитория на университета. Гост лектор на първата проява ще бъде  младият и талантлив български диригент Йордан Камджалов. В срещата - разговор  ще разберем как той става първият българин, приет да учи дирижиране в една от най-престижните музикални академии в света – Берлинската; защо на 29 години основава фондация за подпомагане на удивителния талант на младите български музиканти; как на 30-годишна възраст безпрецедентно е избран за Генерален музикален директор в Германия; как на тази възраст завладява емблематични сцени на три континента; защо НАСА кръщава астероид на негово име. 

Второто събитие е премиера на книгата „Хора на науката. Университетът като убежище на мисълта”.  Тя е сборник с интервюта с пловдивски учени, които отговарят на едни и същи въпроси -  за академичното поприще, за учителите на днешните учени, които са ги вдъхновили в началото. Дали днес е време за наука;  дали университетите  са мястото, в което трябва  да се прави наука; добър избор ли е човек да се посвети на науката и образованието; кое е най-интересното на научния хоризонт през 21 век . 

Университетът организира и изложба с любителски фотографии от Националния фотоконкурс „Когато има светлина“. Победителите ще получат наградите си между 19:30 и 20:30 часа в 6-та аудитория. Във фотоконкурса са поканени да участват  хора от всички възрасти. Тъй като 2015 година е  Международната година на светлината, организаторите вярват, че във всеки човек има един „учен” и един „художник”, който може с езика на фотографията да сподели своя поглед към светлината. Фотографиите са публикувани в социалната мрежа Фейсбук, за тях вече се гласува активно, а първите 20 от тях по брой харесвания ще оформят фотографската изложба. Постерите ще бъдат изложени на открито в западния двор на университета от 25 до 30 септември.

Медицинският университет и Университетът по хранителни технологии също участват активно в юбилейната нощ на учените. В своята програма те са подготвили среща – разговор на тема „Мисия преподавател в МУ- Пловдив“, дебат "Книжката или мишката – реален или виртуален университет?", благотворителен базар и фолклорни изпълнения, изложба на продукцията на успешни фирми на бивши възпитаници на УХТ, както и пътуваща академия под надслов „Кой иска да бъде изследовател“. Партньорството на пловдивските университети е традиционно.

За поредна година студенти и преподаватели от АМТИИ ще дефилират от Стария град до Римския стадион във времето от 19:00 до 19:30 часа, а от 20:00 до 22:00 часа пловдивчани и гости на града ще имат удоволствието да присъстват на фолклорния концерт  “Нека искри светлина“, с шедьоврите на българския музикален и танцов фолклор. Концертът ще се проведе на Римския стадион. Изпълнители са академичният ансамбъл на АМТИИ с ръководител проф. акад. Милчо Василев, а за зрителите е предвиден открит дансинг под звуците на хипнотичните ритми на българската фолклорна музика.

Финалът на Нощта ще бъде озарен от светлинното шоу   „Еволюция на светлинните технологии”. На Римския стадион преподаватели и студенти от Физическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“ ще демонстрират удивителните лица на светлината.

 

Вторник, 01 Септември 2015 03:00

Рекатаи изложбите на ONE ARCHITECTURE WEEK 2015

Осмото издание на международния фестивал за архитектура ONE ARCHITECTURE WEEK 2015, който ще се проведе от 18 до 27 септември в Пловдив, ще представи български и международни изложби, в повечето от които връзката град-река заема централно място.

Фотографски, изследователски и плакатни изложби, сред които експозиции от различни части на Европа, ще покажат успешни родни и международни примери за нетрадиционни решения и различни подходи при планирането на реките в градска среда, възможностите за използване на крайречните пространства, обръщайки специално внимание на връзката река - град. 

В основната изложба на фестивала “При-общена река”, чийто куратор е Мерве Бедир, се говори за ролята на реките в историята на човешката цивилизация, в миналото, сега и в бъдеще. Експозицията, която ще наблегне на връзката река-град, ще бъде разделена на три части. Първата ще разказва за разнообразните “феномени”, които Марица предлага, включително истории и митове. Втората ще бъде на тема “Дизайн” и ще показва различни подходи при планирането на реките в градска среда, а третата ще се занимава с бъдещите възможности за използване на Марица и начините за припознаването й от хората. Крайната цел на “При-общена река” не е да представи Марица и други реки по света, а да доведе реката по-близо до хората. Изложбата се организира с подкрепата на Посолството на Холандия, Посолството на Дания, Чешкия център, Cimetta Fund, Creative Industries Fund NL, КАБ-РК Пловдив и САБ-Пловдив. “При-общена река” може да бъде видяна в Тютюнев склад, ул. „Екзарх Йосиф“ 13, 4000 Пловдив

„Плажът в Мадрид“ е гостуваща изложба, която е заснета през лятото на 2011 и показва бреговете на река Мансанарес няколко месеца след създаването на 6-километров парк по протежение на реката, включващ вело- и пешеходни алеи, места за спорт, игра и развлечения и даже с изкуствен плаж. И всичко това само на километър и половина от центъра на Мадрид. Изложбата на Роберто Вилалон Вара ще покаже колко бързо местните хора “колонизират” новосъздаденото обществено пространство, как го припознават за свое, а понякога и го използват по съвсем неочакван начин. Експозицията е в България с подкрепата на Институт Сервантес в София и Посолството на Испания в България и може да бъде видяна в Градска художествена галерия, ул. “Княз Александър I” 15, Пловдив.

Специално за гостуването си в Пловдив изложбата “Атлас на старите градове в Ирландия” ще обърне специално внимание на връзката река - град. Експозицията показва исторически снимки, гравюри и атласи на 24 града в Ирландия, които са част от големия европейски изследователски проект “Атлас на старите градове”. Посетителите ще могат да се запознаят с историята на Дъблин, Лимърик, Белфаст, Лонгфорд и други ирландски градове. Изложбата ще бъде открита от Дженифър Мур, един от авторите и преподавател в Университета в Лимърик. Експозицията гостува у нас с подкрепата на Посолството на Ирландия в България  и може да бъде видяна в Градска художествена галерия, ул. “Княз Александър I” 15, Пловдив.

Изложбата „До Европа и назад“, чийто куратор е Мария Барбудова, представя  дипломни проекти на български студенти по архитектура и урбанизъм, завършили извън страната. По-специалното в случая е, че всички избрани дипломни работи, макар представени във висши учебни заведения в Европа, разработват архитектурни идеи и коментират проблеми, свързани с България. Изложбата е част от дългогодишната политика на One Architecture Week да дава поле за изява на млади архитекти, да подкрепя качественото архитектурно образование и да инициира диалог между теоретичния академизъм и архитектурната практика. Изложбата може да бъде видяна в Кино Космос, ул. Гладстон 48, Пловдив.

Фестивалът изнася ключови моменти от съдържанието си на улицата с подкрепата на Пътища Пловдив. „Уличната изложба“ ще представя акценти от програмата на фестивала, показвайки основно примери за крайречни проекти от цял свят. Целта е да се информират и привлекат към темата на архитектурната седмица неизкушените минувачи, които може би не са чували за фестивала.

Изложбата може да бъде видяна на ул. Райко Даскалов 23

Изложбата “Полска архитектура” представя 20 новопостроени или реконструирани обекта, снимани от полски архитектурни фотографи.  Проектирани от местни и чуждестранни архитекти, тези сгради са станали символи на модерността не само в местен, но и в международен план. За отбелязване е фактът, че концертната зала в Шчечин спечели най-престижната европейска архитектурна награда за 2015 “Мис ван дер Рое”. А световни звезди като Цумтор и MVRDV в момента проектират сгради именно в Полша. Експозицията се осъществява с подкрепата на Полския институт в София и може да бъде видяна в ЕДНО, ул. Христо Дюкмеджиев 10, Пловдив.

Изложбата "Снимки от Адата" на Яна Лозева разказва за най-големия остров на река Марица, който се намира само на 15 минути пеш от центъра на Пловдив. Името “Адата” идва от турски и значи “остров”. Фотографката Яна Лозева прекарва няколко дни на този таен и изоставен остров, снимайки. Резултатът от нейния градски авантюризъм ще бъде показан по време на One Architecture Week. Фотографиите ще бъдат представени с подкрепата на Галерия Ластици в Галерия Ластици, ул. Христо Дюкмеджиев 10.

„Тракия, преди и сега“  ще покаже нови и стари снимки на места и сгради в прословутия пловдивски панелен квартал Тракия. Повечето от архивните снимки ще са от времето веднага след строителството на комплекса, а чрез съпоставяне на архивни и съвременни снимки авторката Меган Лунебърг цели да покаже квартал Тракия като жив организъм, който се е развил и променил изключително много по време на своето петдесетгодишно съществуване. Меган Лунебърг е архитект с интереси в областта на антропологията, която през последните 2 години живее и изследва специфичния колорит на квартал Тракия. Изложбата й също така е и въвеждаща към следващото издание на ONE ARCHITECTURE WEEK, което ще се проведе в квартал Тракия и ще се фокусира върху гражданското участие в създаването на градската среда. Изложбата се организира от Район Тракия, Пловдив и ще бъде показана в кметството на Район Тракия, бул. Освобождение 63, Пловдив.

 

За седма годишнина artnewscafe ще организира стрийт парти с музика от DJ Mr. Vanderley. Всеки посетител ще може да се пробва на зарове и ако успее да изкара седмица, получава безплатно питие от Ballantine’s. 

Mr. Vanderley (София) предизвика вниманието с нестандартната си представа за звучене. Селекцията му сплотява разновидните му музикални интереси, чието проявление откриваме в стилове като new wave, fusion, jazz, space-age pop, krautrock, old-school, cosmic / mutant disco.

Има изяви в клубове като Jule Verne, LOMO, ТАМ (Велико Търново), както и във виенския Club U /Austria/. В Пловдив може да сте го слушали на откриването на миналогодишното издание на ONE DESIGN WEEK в Stage 51.

Всички посетители ще имат възможност да се включат в играта на зарове - LUCKY 7. За тези, които изкарат седмица с чифтовете зарове ще има free drinks от Ballantine’s!

Прeди седем години през септември 2008 година в Пловдив отвори врати artnewscafe. От самото си начало artnewscafe се разпозна като ново място за неформална комуникация и идеен хъб в Пловдив. Artnewscafe дължи своя характер както на идеите на създателите си, така и на търсенията и отдадеността на лицата зад бара, а атрактивността си на архитектурното решение на MMXX architects – Магдалена Матанова и Христо Хаджиганчев и запомнящото се лого - подарък от световно известния художник Недко Солаков. 

Определящо се като свързващо място artnewscafe разви свои формати събития в тази посока, най-популярният, от които е Приятели зад бара. Други инициативи на artnewscafe имат ангажираност към социални, урбанистични и граждански теми. Такива са групата събития, дискусии и презентации “Беседка за града” през 2013 и 2015-та година, както и единични презентации и лекции.

Artnewscafe става популярно през годините и с улицата, на която се намира. Разположено е на ул. Отец Паисисй в Пловдив, където под мотото “Успоредната Градска Култура” четири поредни години се организира фестивал “Улица Отец Паисий”. 

Artnewscafe има собствена арт-библиотека и мини-книжарница, организира изложби с млади илюстратори, графични дизайнери, творци и издава месечен бюлетин за изкуство artnewscafe bulletin (днес като мобилното приложение).

Преди седем години artnewscafe се появи като точка някъде там, а днес тези точки стават повече и повече, кръг, в който те каним да си с нас.

4 септември, петък от 20:00 ч.

Искам по Есенните изложби човек да си сверява часовника, заяви кураторът Галина Лардева 

9 самостоятелни изложби в рамките на традиционния форум 

Мимоходом ли минаваме покрай съвременното изкуство? Отговорът на въпроса, поставен още в заглавието на този текст е: Не! Доц. д-р Галина Лардева удря право в целта, в сърцето на изкуството, като е селектирала великолепни автори за тазгодишните Есенни изложби. Творците живеят както у нас, така и в чужбина, но работата им е обединена в Балабановата къща, къща Хиндилян и къщата на Мексиканското изкуство. За четвърти път Лардева е куратор на събитието, като дебютът й на есенните изложби е през 2000 година, когато представянията са били обединени под името „Визия/звук“. 

Тазгодишните изложби носят името „Ан Пасан“. Това е шахматен термин, но има самостоятелно значение, което означава „мимоходом“, казва Галина. Тя сподели, че може би е пристрастна към авторите които избира. Следя тяхното творчество и развитие, избирам такива, чието творчество провокира, казва Лардева. „Естествен фокус на тазгодишните изложби е рисунката в смисъла на мимолетното и неуловимото. Искам да представя нещо различно от класическата живопис – масло върху платно. Един от авторите ни също работи върху платно, но създава рисунките си с молив.“

Освен, че е куратор, тя е и артистичен директор. Нейната цел е да осъвремени Есенните изложби и поради тази причина кани различни автори, които не включват великите имена от изминалите години. Успехът й е безспорен и това може да се види съвсем лесно. Събитията не са само за тесен кръг от хора. Към тях непрестанно се присъединяват млади хора. Искам това да са изложбите, по които човек да си сверява часовника, заяви Галина. 

Изключително трудна е задачата на доц. д-р Ландрева. Тази година ще се представят 9 самостоятелни изложби, които бидейки погледнати като нещо общо, да имат цялостен и завършен вид. Тя е подбрала артисти, чието творчество кореспондира по между си чрез едни фини нишки, които гарантират желания от нея резултат.

На въпросът ни: „Какво е усещането да работите върху Есенните изложби?“, Галина отговори изключително положително. Тя сподели, че много обича работата си и за нея е удоволствие и щастие да се занимава с това. Ако повече хора у нас вършеха работата си с такова желание и любов, цялостната картина щеше да е много по-различна.

Есенните изложби се организират с подкрепата на Община Пловдив и са част от Есенния салон на изкуствата.

Снимка: Национални есенни изложби 2014

Кои сме "Ние, българите" ще може да научи всеки по време на "Открития урок за чужденци" на 1 септември (вторник) в лятно кино „Орфей” от 20 часа . Урумов ще се превъплъти в професор Мисирков, за да изнесе една публична лекция, в която ще се застъпят много въпроси като "България на три морета и пет ракии", „За ползата от айфоните и вредите от айдуците”, „Америка, България и Деня на неблагодарността ". Въобще ще запознае чужденците с някои характерни особености на нашите нрави, култура, манталитет, бит, кухня, история.

Николай Урумов играе главната и единствена роля в моноспектакъла си "Ние българите. Открит урок за чужденци" по текст на Александър Урумов.  Постановката е изцяло в стил one man show и е вторият съвместен проект на двамата творци след "Лалугер". Комикът е познат на пловдивската публика и с друг моноспектакъл – „За секса, политиката и други проЗташки неща”.

"Това е един жанр, който няма сюжет, няма някакъв герой, който да търпи някакво развитие. Това не е в онзи аспект "моноспектакъл" такъв, какъвто ние го познаваме. По-скоро това е шоу. Основното е текстът и начинът на поднасяне, отколкото да има някакви особени режисьорски инвенции", посочва актьорът.

 

 

„Фортисимо фест“ отбеляза ударен старт на представленията, които предстои да видим на сцената на Античния театър. Малки и голи се събраха, за да се насладят на великолепното събитие, а то беше повече от това – удивително начало!

Диригентът Максим Ешкенази, заедно със софийска филхармония облякоха посетителите в най-красивите дрехи – тези на любовта. В първата вечер от феста бе представен спектакълът “Love story”, който съчета много любими произведения не само под едно небе, но и на обща сцена. Юлиан Вергов и Ана Пападопулу представиха част от „Ромео и Жулиета“, докато оркестърът свиреше увертюрата на Чайковски, носеща името на трагедията на Шекспир. Театър и музика се съчетаха, за да накарат публиката да настръхне от удоволствие, наблюдавайки случващото се на сцената.

Специално за събитието пристигна френският китарист Емануел Росфердер. Звуците на акустичната му китара съвършено си партнираха с музиката на софийската филхармония. Не талант, а Бог на китарата е Емануел и никой не се изненада от бурните аплодисменти, които следваха след всяко едно от изпълненията му.

С огромно удоволствие и изненада на сцената се появи и Адриана Николова – Печенката. Младата дама показа, че бийтбоксът не е само уличен, а умело може да се съчетае със симфоничната музика и медените звуци на акустичната китара на французина. Освен това тя изпълни и част от операта „Кармен“, която скоро ще можем да видим отново на Античния театър, част от фестивала Opera open. Бийтбокс момичето, елегантно и блестящо, работи заедно с Максим Ешкенази по съчетаването на своите страсти – музиката с уста и операта. Още по темата можете да видите тук: Печенката: съчетавам операта с бийтбокс и мисля, че се харесва.

Едно брилянтно откриване направи „Фортисимо фест“, а за финал организаторите се бяха погрижили за едно гръмко финализиране на вечерта с любовна тематика. Фойерверки озариха небето над Античен театър, а публиката не се сдържа и аплодира на крака през цялото време. И без още приказки – насладете се на видеото от събитието в края на страницата.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…