Капана.БГ

Капана.БГ

Архитекти, урбанисти, ландашафтни дизайнери, проектанти, фотографи и 3D визуализатори показаха какво значи да бъдеш архитект във всичките разновидности на тази професия

Паулина Александрова

Съвместната инициатива на ONE ARCHITECTURE WEEK и платформата за младежи WishBOX "Аз създавам” се проведе тази сутрин в Баня Старинна.  Професионалисти от различни сфери се срещнаха с гимназисти от различни училища от Пловдив и едно от Пазарджик, за да ги запознаят с това какво значи да бъдеш архитект във всичките разновидности на тази професия. Под формата на няколко лекции се засегнаха темите за градоустройство и градско планиране, мебелен дизайн, трансформиране на градска среда, ландшафт дизайн и audio mapping.  Наложени професионалисти запознаха учениците с изготвянето на макети, управлението на големи градски проекти, архитектурни визуализации, строителството на жилища, архитектурно осветление и други.

Сред лекторите имаше и представители на различни университети, в които могат да се изучават тези специалности. Срещата бе много полезна, тъй като помогна на голяма част от гимназистите да се ориентират към желаната специалност и университет, в който искат да продължат висшето си образование. 

В инициативата се включиха и няколко студента от различни специалности и университети. Всеки от тях тръгна с група ученици на образователна обиколка из Капана, по време на която доброволците запознаха учениците с намесите, изложбите, акциите и основните обекти в рамките на фестивала ОNE ARCHITECTURE WEEK, както и необикновения дух на Капана.   Обиколката завърши на основното място в седмицата на архитектурата - Ядрото.



Гост на „Молескин“ тази седмица е директорът на БНТ – Пловдив – Десислава Шишманова. В рамките на един час днес от 17 ч. ще чуете част от любимата й музика, много истории и спомени от споделени концерти.

Може да намерите архивa на "Молескин" в soundcloud  - 

Лазарница и Майстори на сцена под тепетата в две поредни вечери

Възроденият Родопски драматичен театър ще гостува в Пловдив с двете си премиерни представления в две поредни вечери. На 25-ти октомври на камерната сцена на Драмата ще се играе Лазарница, а на следващата вечер, 26-ти, в Дома на културата гостува Майстори.

И двата спектакъла са режисирани от събудителя на Родопския театър Крум Филипов. В Лазарница по Радичков участват актьорите Кънчо Кънев, Ивайло Иванов, Янко Хусаров. Сценографията е дело на Виктория Филипова, музиката на Христо Намлиев, а  фотографията е поверена на Иван Палейков. В „Майстори” от Рачо Стоянов играят Галя Костадинова, Велислав Павлов, Делян Илиев, Димитър Димитров, Емилия Ованесян, Ивайло Иванов, Румен Бечев, Янко Хусаров, Пламен Славов. Помощник режисьор е Янко Хусаров, а сценографията и костюмите отново са дело на Виктория Филипова. Музикално оформление е на Мира Искърова.

 „Майстори” е спектакъл за творческата сила на Любовта. Представлението е свидетелство за това, че всяко духовно усилие изисква жертва. Нашата интерпретация е освободена от фолклорно-битовите нагласи в текста в името на това – да бъде по-видимо екстатичното живеене в Любов. В този смисъл – попътни са ни стиховете на Васко Попа  - носители на същинския патос в драматургичната тема. Има нещо недостоверно в нравствените регламенти и навици на видимите човешки общества (включително и на обществото , в което времетраем и ние). Жертвата открехва вратите към една  друга, не подменена, а истинна нравственост. Някъде там, отвъд, действително Бог е Любов, казва  за Майстори режисьорът Крум Филипов.



Петък, 17 Октомври 2014 03:00

Подкрепете Малката Базилика!

Музейният комплекс сред фаворитите в конкурса Емблематичната сграда на България
 
Откритият само преди година музеен комплекс Малката Базилика е единствената сграда от Пловдив, която участва в придобилия изключителна популярност конкурс „Емблематичната сграда на България”. Съвременното архитектурно решение, което в същото време разкрива невероятни подови мозайки от късноантичния Филипопол, е сред фаворитите в класацията именно заради качествения микс на модерност и история. До момента Базиликата е събрала 442 гласа. Подкрепете пловдивската сграда тук: http://www.emblematichnitesgradi.com/. Под тепето и КАПАНА.БГ вече го направихме- нужен е само един клик с мишката. По вот в момента Малката Базилика е на четвърто място в конкурса, като се бори за званието Емблематична сграда с Народен театър Иван Вазов, Театрален комплекс Доходно здание и Хан Хаджи Николи.

Историята

Малката базилика е изградена през втората половина на V век в чест на Базилиск – главният военен командир на провинция Тракия. Той останал в историята, когато през 471 г. успял да отблъсне от града разбунтувалите се готи. През 475 г. Базилиск станал Император, но само след 20 месеца бил свален от предшественика си, който унищожил всички следи от съществуването му, включително и надписите, вградени в мозайката на Базиликата.

Скоро след смъртта на Базилиск, базиликата изгоряла до основи. Предполага се, че причината била атака на варвари. Дървеният покрив и керемидите рухнали и затрупали вътрешността на църквата с отломки. Хората, обаче, желаели църквата си възстановена. Малката базилика била вдигната от пепелищата, и новите основи легнали върху старите. Мозайките обаче така и не били реставрирани. Оставили ги на място и просто ги покрили с нов под от обикновени тухли. Новата Малка базилика обаче имала друго, с което да впечатлява посетителите си – баптистерия.

Баптистерият на Малката базилика бил проектиран като място за кръщение на новородени и на възрастни хора. Той имал два входа – един за езичници и един за християни. Имал и мраморен басейн с форма на кръст, дълбок 1 м. Мраморни колони поддържали изящен покрив, а подът извън басейна бил украсен с едни от най-хубавите мозайки в тази част на империята: двойка гълъби и елен. Гълъбите символизирали Светия Дух, а еленът – душата, която се стреми към Бог.

Руините на археологическия паметник са открити случайно през 1988 г. при изграждането на панелен блок. Тъй като се смята за едно от най-ранните свидетелства за християнството по българските земи и доказателство за изключителното майсторство при създаване на подови мозайки в късноантичния Филипопол, базиликата е реставрирана и отворена за посетители на 20 септември 2013.

Настояще и бъдеще

Малката Базилика в новата си архитектурна опаковка бе открита точно преди година. Тя бе изградена със 100-процентово финансиране от Фондация Америка за България. Само за 12 месеца музейният комплекс се превърна в едно от най-посещаваните от туристите и жителите на Пловдив места под тепетата. Същевременно Америка за България стартира другия си проект тук, още по-мащабен и още по-важен не само града, но и за България- Голямата Базилика.

Конкурсът

Инициативата "Емблематичните сгради на България" се организира от Аlpha Bank и конкурс „Сграда на годината”, организиран от Градът Медиа Груп. Инициативата цели да представи значимите реновирани или реставрирани през последните години обекти, неизменна част от културно-историческото наследство на България. Тази инициатива е и част от дългогодишните традиции на Alpha Bank да подкрепя и развива значими културни проекти в цялата страна, които имат принос към общото културно наследство и постижения на България.

„Емблематичните сгради на България” представя 12 реставрирани или реновирани сгради-паметници на културата по лесен и удобен начин. Тук, в сайта на инициативата, можете да разгледате интерактивно 360° видео на всяка сграда, да прочетете интересни факти и да гласувате за Вашата любима сграда. Тази, която събере най-много гласове, ще стане „Емблематична сграда на България за 2014 година”.

 

 

 

 

Еднодневният форум представя новаторски идеи и практики от три континента

Представители на някои от най-иновативните архитектурни студия в света пристигат в Пловдив за участие в професионалния Форум на ONE ARCHITECTURE WEEK тази събота, 18-ти октомври. Седмото издание на международния фестивал за архитектура и градска среда се провежда в Пловдив до 19-ти октомври под мотото “Възможното невъзможно” с кураторския екип на архитектурно студио dontDIY. Поканените лектори са обединени от нестандартия си поглед върху архитектурата и проектантската практика, и носят със себе си новаторски идеи и практики от различни точки на света. Програмата на форума започва в съботната сутрин с регистрация в 10 часа и завършва в 20 часа.

Сред участниците във Форума се откроява името на родената в Пловдив Мария Айолова, която за първи път ще изнесе лекция в града. Айолова е съосновател на организацията за градски смарт дизайн “Тереформ УАН” в Ню Йорк, САЩ, която развива експериментални проекти и е на предните линии на работата с нови технологии и материали. Сред разработките им са къща от изкуствено, ин-витро създадено месо, къща от живо дърво и къща, направена от полимер от корени на гъби. Организацията разработва още иновативни решения за устойчиви практики в областта на транспорта, градоустройството, инфраструктурата и разрешаването на проблема с отпадъците в населените места. “Тереформ УАН” има ценен опит и в сферата на екологичния дизайн и образованието, който архитект Айолова ще сподели за пръв път на родна земя. Тя е носител на множество международни награди и конкурси, включително наградата за градски дизайн на Американския институт на архитектите в Ню Йорк за 2013, а освен това тя е и изобретател с 18 патента за технология.

Жуао Руиво ще представи португалското архитектурно студио “Фора”, което преди месец спечели международния конкурс за обновяване на площад “Централен” в Пловдив. Руиво ще представи по-подробно печелившия проект и ще говори за архитектурата като посредник между институциите и хората, за използването на обществени пространства, за социалното измерение на градската среда и важността да се развиват мащабни обществени проекти. Работата на “Фора” е била награждавана в редица международни конкурси, сред които първа награда “Up to 35” за дизайн на студентско общежитие в центъра на Атина и първа награда за дизайн в категория “Иновативност и качество на учебната среда” на висшето училище Мем Мартин, Лисабон.

Носителят на Златен лъв от архитектурното Биенале в Венеция Нура ал Сайех от Министерството на културата на Бахрейн ще даде гледната точка на институциите в разговора за градската среда. Ал Сайех ще представи ролята на обществените пространства в политически контекст и как правителствата могат да насърчават добри архитектурни практики. Ръководила е инициативата Месец на архитектурата, част от програмата на “Манама - Столица на културата на арабския свят 2012 г.”, която цели насърчаване на съзнателното използване на публичното пространство в страните от арабския свят. Наред с работата си в министерството, Нура Ал Сайех работи също като независим архитект по проекти в Бразилия, Наблус и Бахрейн.

Архитектурата като отражение на обществото ще е акцентът в участието на Роберто Гонзалез Гарсиа от испанското студио “Андрес Жак”. Водени от убеждението, че архитектурата е технологичният образ на обществото, работата на студиото се фокусира върху изследването на свързаните домакинства като вид активен политически урбанизъм. Съвсем наскоро те бяха отличени със Сребърен лъв за най-добър изследователски проект на архитектурното биенале във Венеция, курирано от Рем Кулхас.

Лондонското студио “Асембъл” обединява група дизайнери, архитекти и изследователи, които разработват успешни проекти на проблемни публични пространства. Работата им е съсредоточена върху използването на дизайна като инструмент за подобряването на социалния и културния живот в града и ще бъде представена на Форума в събота от Франсис Еджерли. Тя ще обърне специално внимание на потенциала на незаети и изоставени пространства и помещения, както и превръщането на временни постройки в постоянни. Еджерли е работила върху проектирането и изграждането на пространства за театри, кина, изложби, детски площадки, градски площади и редица обществени арт поръчки. Допълнително провежда лекции и участва в дискусии и лекции в цяла Европа и участва и в ръководството на магистърската програма по архитектура в Central St Martins в Лондон.

Дорийн Лиу от Китай е основател на “Ноуд Офис”. Лиу ще представи работата си в един от най-динамично развиващите се региони на света - делтата на Перлената река, проблемите на съвременната градска трансформация и възможните архитектурни решения за тях. Сред реализираните архитектурни проекти на студиото са музеят Гуанджоу Таймс, Научния музей в Нанша, Нанша Букстор и постояннaтa локация на Международния фотографски фестивал в Лианчоу. Лиу и нейният офис са участвали в различни архитектурни и художествени изложби, а тази година тя е куратор на павилиона на Хонконг на биеналето за архитектура във Венеция.

Как да бъде въвлечена широката общественост в изграждането на градското пространство ще бъде един от основните въпроси, разгледани в лекцията на Пиер Лоу от френското студио за архитектура “Колектив Eтс”. “Колектив” вярват, че гражданите могат да участват в различните етапи от създаването на едно публично пространство, и затова включват местните жители в творческия процес. Дейностите и изследванията им не се ограничават единствено до артистичната част на проектите, занимават се също така със социалните, политическите и гражданските им измерения. Сред работите на “Колектив” се открояват сгради, мебели за градската среда и публични арт намеси, но също така организирането на срещи, конференции и образователни семинари.
Форумът се провежда на 18 октомври, събота, в Дом на културата “Борис Христов” на ул. “Гладстон” 15 в Пловдив от 10 часа. Билети за събитието все още могат да бъдат закупени онлайн и в офисите на Едно, както и в деня на събитието в Дома на културата. Промоционални билети за групи от пет човека се предлагат до края на днешния ден.



Нура Ал Сайех представя проекта си Повърхност днес на ONE ARCHITECTURE WEEK

Стартира реконструкцията на улица Христо Дюкмеджиев в Капана. Бъдещата пешеходна зона, чиста от автомобили, ще е и основна част от петъчния фестивален ден на ONE ARCHITECTURE WEEK. В програмата на седмицата на архитектурата днес ще бъде представен проекта Повърхност на Нура Ал Сайех, който ще даде идея за специфично препавиране на улицата в квартала. За този проект Нура се вдъхновява от социалните, религиозните и политическите контрасти в Пловдив. Улицата е едно от най-публичните пространства във всеки град и работейки с повърхностния слой на улицата, авторката цели да стимулира възприемането на публичното пространство като място за взаимодействие между различни хора.

Пловдив винаги е бил град с много култури и религии. Това разнообразие продължава да съществува, но хората живеят в отделени общества с почти никаква връзка помежду си, което често води до създаването на предразсъдъци между тях. Всяка една от тези групи следва своята лична карта на Пловдив. Те имат своите паметници, обществени пространства и маршрути.

В своята работа Нура Ал Сайех изследва проблемите, свързани със социалната значимост на градското пространство, чрез границите в града и влиянието, което те имат върху хората. Нура Ал Сайех ще изнесе лекция на форума на ONE ARCHITECTURE WEEK на 18 октомври.
Друг акцент в програмата на фестивала днес е инициативата “Аз създавам”. Тя е  съвместна акция на ONE ARCHITECTURE WEEK и платформата за младежи WishBOX. Събитието цели да запознае гимназистите с това какво значи да бъдеш архитект във всичките разновидности на тази професия.

Програмата се състои от увлекателни и информативни лекции съчетани с опознавателна обиколка на Капана. Сред лекторите ще бъдат архитекти, урбанисти, ландашафтни дизайнери, проектанти, фотографи и 3D визуализатори, както и представители на университети, в които могат да се изучават тези специалности. Чрез събитието участниците ще се запознаят с теми като изготвянето на макети, управлението на големи градски проекти, архитектурни визуализации, строителството на жилища, архитектурно осветление и други.

Ето и пълната програма на фестивалния петък:
9:30 - 15:00> Аз създавам, представяне -  Баня Старинна, ул. „Четвърти януари“
18:00 - 19:30 > Повърхност, представяне -  ул. Загреб 14, Ядрото
19:00 - 21:00 > Пощенска кутия за приказки, акция - Римски стадион
20:00 - 22:00 > ATNS /MELFORMATOR/, парти - Ядрото, ул. Загреб 14, Капана
22:00 - 23:00 > У дома той е турист, дебат - ул. Христо Дюкмеджиев 12
22:30 > ATNS /MELFORMATOR/, афтър парти - Петното на Роршах.
Можете да видите също:
 00:00 - 24:00 > Добри градски, изложба - ул. Княз Александър I 15
 00:00 - 24:00 > Университетска работилница, изложба - ул. Загреб, Капана
 9:00 - 19:00 > Големите надежди, изложба - ул. Хр. Дюкмеджиев 10, Капана
 9:30 - 19:00 > Проектирай Албания, изложба - ул. Княз Александър I 15
10:00 - 18:30 > У дома той е турист, намеса - ул. Райко Даскалов 8
11:00 - 19:00 > Световен град, изложба - ул. Гладстон 32
11:00 > Фасаден аудио мапинг, намеса - ул. Христо Дюкмеджиев 2, ул. Златарска 24, ул. Константин Стоилов 10, ул. Константин Стоилов 16, ул. Константин Стоилов 22, ул Криволак 2, ул. Съборна 3
11:00 > Ключ, намеса - кръстовището на ул. Златарска и ул. Дюкмеджиев
11:00  > Тунелът, намеса - ул. Железарска 37, Капана

Когато един артист се учи, трябва да осъзнае, че стената е лист от друга материя, който не може просто да бъде изхвърлен

За да бъде успешна една колаборация, трябва да има диалог приятелско отношение между артистите

В стрийт културата рядко човек прави нещо единствено за себе си

Най-силното ми послание е в "Сценични кадри"

Димитър Межанджийски е един от знаковите творци, принадлежащи към така наречената стрийт културата. Stern е художник и графитър, като творбите му събират погледите на много места в родния му Пловдив, в цяла България и дори чужбина. Митко за колорита, уличното изкуство, живота и знаците пред Паулина Александрова за КАПАНА.БГ. 

Вече 10 години се занимаваш с графити и си признат майстор на спрея. Кога осъзна, че си наистина добър и това е твоето призвание?
Още като започвах смятах, че съм много добър. Е, бъркал съм. Тогава не бях, но с напредването на времето научих техниките, започнах да правя разнообразни неща и лека полека научих как се прелива, как се изрязва, как се правят различни видове ефекти и в един момент както аз, така и околните забелязаха, че наистина си ме бива. Започнах да ставам все по-добър, надявам се и занапред да продължавам да се развивам. А кога станах професионалист? Когато нещата започнаха от надписи да се превръщат в рисунки. Осъзнах, че мога да се издържам от графитите преди около три години, когато за пръв път направих няколко поръчки по заведения. Тогава осъзнах, че всъщност има хляб в тази работа и мога да я превърна в моята професия.

Графитите са групов спорт. Как се осъществява колаборацията между артистите без егото на всеки творец да надделее?
Егото си го има, но когато мислиш за една идея, която да бъде колаборативна, започваш да се питаш какво би нарисувал другия и какво би нарисувал ти, как да направиш самата идея да подхожда и на двата стила. Трябва да правиш нещата отборно. Може би най-лесно и най-добре нещата се получават при приятели. С тях се разбираш, пасваш си, без нерви и спорове. Ако няма приятелство понякога идва неприятният момент, в който резултатът да не е удовлетворителен за някоя от страните. Колкото повече хора работят, толкова по-трудно е. Например за една фасада обикновено са нужни повече от двама души. Случвало се е да се съберем 7-8 човека и тогава възникват леки спорове, заради различните характери. Естествено не винаги е така. Например на стената на Драматичния театър нещата се случиха много лесно, съчетахме се без абсолютно никакви спорове. Бяхме измислили идеята така, че всеки да се включи подобаващо и на равно с другия. За този проект работихме общо 9 човека, като с четирима, които бяха от София, дори не се познавахме, но с тях се работеше много приятно в екип. На фестивала в Плевен също бяхме много доволни от резултата, но по време на работа имахме много спорове, заради различните ни характери. Накрая се разбрахме и проекта се получи супер. Хората трябва да са отворени и да са приятелски настроени - това е социалната част на това изкуство. За да се осъществи добрата колаборация, трябва да има много разговори между артистите, нещата да се изяснят и идеята да се изпипа.

Къде е контрапунктът между драсканиците и истинското изкуство? Какво би казал на хлапетата, които бележат сградите с неясните си знаци?
Когато си малък и се учиш да рисуваш, обикновено хвърляш стотици листове, защото не ти се е получило. В графити сферата стената е лист от друга материя, но него не можеш да изхвърлиш. Когато графити артистът се учи на този вид платно, трябва да има това предвид. На мен също не ми харесват драсканиците по красивите сгради. Явно е, че това е неизбежно, но нека поне не се учат по стените на хората и по центъра на Пловдив. На тези, които наистина искат да бъдат професионалисти и да овладеят техниките, бих им казал, да правят това на изоставени и занемарени пространства. Така поне централните места няма да бъдат обезобразени. Обикновени тези хора си мислят, че получават реклама с това, че драскат по центъра на Пловдив и са направили нещо велико. Всъщност по този начин се получава една антиреклама - хората те знаят, но не с добро, а като поредното хлапе, което е надраскало нечия къща.

Какво са графитите като социален феномен? Оказват ли истинско влияние върху обществото?
Според мен оказват влияние. Когато един човек иска да обогати познанията си за изкуство, обикновено трябва да се поразрови в нета, трябва да посети галерия, да си купи книга или картина на художник и т.н., докато стрийт изкуството ти ги предоставя в ежедневието. Минаваш по една улица, докато отиваш на работа или на училище и ги виждаш абсолютно безплатно. Осъзнаваш точно тези иронични неща или социалните идеи, присъщи не само на графитите, а изобщо на стрийт изкуството. Те често засягат проблеми, които вълнуват голяма част от обществото. В стрийт културата рядко човек прави нещо единствено за себе си. Отправяш някакви послания към хората и когато те ги разберат и усетят, се обогатяват напълно безплатно. От друга страна на повечето хора това изкуство адски им допада. Често ми се случва да минавам покрай други графитъри и да чувам как хората се възхищават на нещата им. Много се изкефих, когато веднъж рисувах в Тракия. Бях на разстояние на около 20 метра от платното и от колите свиркаха, хората махаха, провикваха се и видимо показваха, че графитът им доставя някакво удоволствие.

Кой е графитът, с който се гордееш най-много и който е оказал силно въздействие върху теб и останалите?
Трудно е да определя кой точно. Може би най-силно послание има рисунката на Сценични кадри. Идеята, която вложих в този графит, бе да мотивирам хората, които учат в училището, да правят нещата както трябва и да прогресират. Изобразен е един град, над който минават цветове, изстреляни от тубички боя. Пловдив е градът на художниците. Проектът представлява една интерпретация за нашия град. Има и тепета на заден план. От суровата боя, от смесването на цветовете се случва нещо красиво .Те се сливат в една палитра и изобразяват символа на училището. Аз съм завършил в него и за мен по някакъв начин то символизира старта на една култура. Според мен това е най-силното ми послание. Надявам се повече хора да са го разбрали. Обикновено моите графити имат леко сатиричен характер, по-карикатурни са и са насочени повече към това да разсмиват хората. Посланието на "Сценични кадри" е доста по-различно и по-сериозно по смисъл и като идея, с която се гордея. Чисто като рисунка съм горд с един графит върху детска градина в моето село - Царимир. Тя изобразява дете, с много играчки около себе си. То е хванало две от тях и си играе. Това е едно от първите неща на големи стени, които сме правили само с Васко Лалов - момчето от моето crew. Това е една от най-силните ни лични стени за момента. Тя е чисто в наш стил и ни е любима. Обиколи много изложби, влезе в много сайтове и предизвика голям интерес. С Васко направихме и една интерпретация на илюстрация на Илия Бешков на 4-етажна фасада. Случайно се оказа, че всъщност това се случи в деня на рождения му ден и се получи много забавно. 

В кой момент си бил разочарован от работата си и в кой - истински щастлив?
Честно казано много пъти съм бил разочарован, защото съм перфекционист. Малко след като съм приключил някоя работа, започвам да си намирам грешки, да си казвам "това нямаше да се случи, ако бях вложил още време" или нещо подобно. Харесвам 5 от 10 от нещата ми. Това е присъщо за всеки творец. Истински щастлив ме карат да се чувствам големите фасади, по които съм рисувал. Усещането е като да си спечелил от Тотото . Когато някой те покани и виждаш, че той наистина те оценява по труд, подпомага те и организира събития, се чувстваш удовлетворен. Например  фасадата на Арт хотел Симона в София. Всъщност тогава участвахме в едно състезание за рисуване на стая и спечелихме специалната награда от собствениците да направим поръчка към хотела. Аз им предложих да изрисуваме фасадата. Сградата беше 6-етажна и изрисувахме около 400 кв.м

Как ще коментираш феномена Банкси и неговия социално- обществен диалог?
Той е един от любимите ми графити артисти точно заради идеите му. Нещата му всъщност не са толкова добри художествено. Той рисува предимно нощем и се виждат грешки в техниката му, но идеите му са толкова силни, че когато погледнеш една негова работа забравяш за всякакви детайли като перспективи, анатомии и т.н. Виждаш графита и се омагьосваш. Това, което аз имам като желание, а може би и доста други графити артисти, е да имаме подобна като сила стойност на идеите. Всеки се радва на неговите неща, рядко чувам негативни коментари за тях. Той е един от примерите за успели стрийт артисти.

Ти бил ли си някога анонимен?
В началото да. Това си е един типичен начин за общуване с медиите в графити средата. С времето осъзнах, че е тъпо да се криеш. Може да се криеш, когато правиш нещата вандалски. Може да се скатаеш 2-3 пъти, но в крайна сметка рисуваш на открито и все някой ще те види. Това не ми допада.

Имало ли е от какво да се криеш и случвало ли се е да попаднеш в полезрението на полицията?
Случвало се е. Като бях по-малък, вършех някакви пакости. Имал съм леки спречквания с полицаи, но беше отдавна. Всеки има нужда да пробва да рисува тайно нощем. Това е една от най-стандартните процедури на графити артистите- да правиш нелегални неща.

Много млад, ти вече си известен. До къде се простира изкуството ти?
Не мога да кажа със сигурност. Публикуват мои неща в различни чуждестранни графити списания и сайтове. Лично съм виждал в Барселона в един graffity shop мои неща в списания. Не знаех, че ги разпространяват и по този начин, защото съм ги виждал само по сайтовете им.  За сега извън България съм рисувал единствено в Испания, но за в бъдеще съм си набелязал няколко дестинации, които смятам за лесно осъществими. Това е пътят. Преди правехме неща предимно в Пловдив, сега вече имаме графити по всички краища на България. Не се целя само в големи градове. Харесва ми да правя неща и по малки населени места, защото хората там имат нужда от това. Там нещата се открояват много лесно. В големия град има много сгради с графити, но в малкия всеки минувач вижда твоя и той остава в историята. У нас кръгът от артисти не е чак  толкова голям - има 20-30 графити артисти, които са сериозни и известни под прозвището "най-добрите". Те са много добре познати, но има и други, които си чакат момента и той рано или късно ще настъпи.

На кои световни графити артисти се възхищаваш и подражавал ли си на няколко в началото?
В началото подражавах на така наречените "най-добри" в България и тук там най-добрите световни. Отначало виждаш това, което е в твоят град. Кефил съм се на много артисти. В най-ранните времена в Пловдив имаше артисти като Lucky One, Freaky, Mad, Virus и други. Сега харесвам по-скоро чуждестранни като Оzgu mels, но не крия, че се възхищавам на много хора от България, на които се радвах от самото начало, а сега дори съм рисувал заедно с тях, от което съм много щастлив. Паралелно със собственото си израстване до някаква степен съм се учил от тях. В момента много харесвам един испански графити артист Аres, който прави гигантски фасади, нещо зрелищно. Истината е, че не мога да изброя всички, защото аз се възхищавам на всеки, който го може. Дори да чувам за някого за първи път, когато видя, че работата му е добра, аз винаги го оценявам.

Оценява ли се достатъчно това изкуство у нас и достигнала ли е българската стрийт култура нивото на световната?
Според мен в България има няколко изключителни стрийт артисти, които са на световно ниво. Това, което ни отклонява от световните висини, са може би самите средства. Ако имахме възможността да правим повече големи стени и фасади, прогресът щеше да е по-голям. Аз съм оптимист, според мен в момента нещата вървят адски силно, с всяка година отиваме все по-напред. Виждам как все повече артисти правят големи стени, фасади и някакви страхотни неща, които ако сложиш редом до тези на световните имена, по нищо не им отстъпват. По отношение на оценка от институциите, имаме още много да гоним другите. Чуждестранни артисти често са финансирани от държавата си да правят нещо в други страни. По този начин си правят реклама, за да могат хората да видят колко талантливи и креативни хора има в тяхната страна. Например ако Германия финансира един немски артист да направи фасада в Англия да речем, по този начин самият артист става световноизвестен, но и страната му е известна с добрите си артисти. У нас това надали скоро ще се случи, но мисля, че и в тази насока сме започнали да напредваме. Има все повече фестивали, все повече организации, които се занимават с това. Нужни са още години, но можем да стигнем световното ниво.

Какво да очакваме от теб и твоето crew в бъдеще?
Имаме нови проекти за последните месеци от 2014г., единият от които е много масивен. Искаме да направим един блок, който първоначално щеше да е 5-етажен, минахме на 8-етажен, но и на двата имахме отказ и не получихме разрешение. В момента се борим за 6-етажен блок във Варна. Там се свързахме с наш колега Алекси, с който може би ще направим колаборация и сами ще финансираме идеята си.

Как би нарисувал Пловдив, ако трябва да го направиш в този момент? Би ли го направил?
В моята представа Пловдив сякаш се е издигнал. Градът на културата е над нещата. Днес беше топъл и слънчев ден. Слънцето сякаш ни се плезеше и всички тепета.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…