Капана.БГ

Капана.БГ

„Ако на тоя свят са вземали от тебе – значи си богат“
Станка Пенчева

90 години от рождението на писателката Станка Пенчева ще се отбележат в Пловдив, след събития по повод юбилея, органзирани в родния ѝ град  Сливен и в столицата.

„Вечер в къща от думи“ е именувана вечерта, посветена на Станка Пенчева. По време на събитието ще бъдат представени био-библиографията „Станка Пенчева” и документалният филм “Станка Пенчева - сливенка докрай”, създаден по идея и сценарий на директорката на сливенската регионална библиотека "Сава Доброплодни" – д-р Росица Петрова-Василева. Ще бъде представен и издаденият от ИК ”Жанет 45” сборник с любовна лирика „С очите на новородена”, посветен на 90-годишнината от рождението на писателката.

За Станка Пенчева и събитието по повод юбилея от рождението ѝ разговаряме с директорката на сливенската библиотека Росица Петрова.

Защо решихте да отбележите с книга и филм рождението на Станка Пенчева – за тези, които не са я познавали, какво ще научат за нея от тази вечер?

Станка Пенчева е извънредно продуктивен автор завещала ни значимо творчество – поезия, публицистика, есета, очерци, прозаични миниатюри, пътеписи, автобиографична проза, литературна критика, повест и приказки за деца, блестящи преводи. За съжаление литературната критика разглежда творчеството й едностранчиво като поставя акцент върху поезията. Издаденият тази година от РБ ”Сава Доброплодни”- Сливен био-библиографски указател „Станка Пенчева” представя в максимална пълнота и разнообразие всички публикации от и за  поетесата на български и чужди езици. Този труд е безценен, защото чрез аналитичното представяне на цялостното й творчество, то ще продължи да бъде изследвано, популяризирано и четено и няма да остане в забвение.

В поетичното си и белетристично творчество Станка Пенчева обхваща и интерппретира основните мотиви на непреходното, общочовешкото и универсалното – на любовта, на битието и душата, на съвремието и земното съществуване. В творчеството й присъства осезаемо и темата за родния край, за родния град и неговото минало и настояще, за неговата природа, история и символи.

В едно свое интервю поетесата споделя: „Сливен е преди всичко в мен, в това което ми е дал – черти на характера, възпитание, самочувствие. Той е темелът ми – моят род, моите житейски принципи, моят поглед към големия свят, а гражданите му – те носят много от чертите на балканджията, неговото свободолюбие и смелост, неговата упорита работливост, неговата душевна жилавост. Ще ми се и у мене – като човек и творец – да е преминала с кръвта някоя такава чертичка, че да пиша и живея като сливенка”. И тя наистина през целия си живот живя и твори като с;ливенка и остави едни от най-хубавите стихове, есета, пътеписи и спомени посветени на Сливен и Сливенския край. Затова и нарекохме нашия филм „Станка Пенева – сливенка докрай”.

Филмът е кратък разказ от първо лице за семейната история и живота на поетесата. Зрителят разбира, че талантът за писане у Станка Пенчева всъщност е закодиран в нейния произход. Във филма са представени и моменти от живота й, за които не се знае много. Във втората част на филма, чрез избрани текстове, са представени обичта и преклонението на Станка Пенчева пред природните красоти, историята и настоящето на Сливен и Сливенския край. С тези текстове тя живее в мислите и сърцата на поколения сливенци и ги кара да се гордеят с родния град. Във филма са използвани  и непубликувани архивни материали и снимки предоставени от Радина Цачева – дъщеря на поетесата, които ще бъдат интересни за изследователите и за почитателите на нейното творчество.

Организатори на „Вечер в къща от думи“ са издателство „Жанет 45“, Регионална библиотека “Сава Доброплодни” – Сливен, Народна библиотека “Иван Вазов” – Пловдив, културен център “Тракарт”. В Пловдив ще бъде и дъщерята на Станка Пенчева – Радина Цачева.

Време и място на събитието: 10 декември 2019, вторник, 17,30 ч.
Културен център “Тракарт”
Вход свободен

Станка Пенчева е една от най-значимите български поетеси от втората половина на XX век. Родена е на 9 юли 1929 г. в Сливен. В родния си град завършва средното си образование. Тук, в детския вестник „Изгрев“, са отпечатани първите нейни стихотворения (1941 – 1942 г).

През 1952г. завършва руска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и влиза в литературни среди. През 1951г. започва работа в литературния отдел на Радио София. През 1952 година излиза първата ѝ стихосбирка „Пълнолетие“ и е приета в Съюза на българските писатели. От 1955г. е работила последователно като редактор в издателство "Народна младеж"(1955), кореспондент на вестник „Народна култура“ в гр. Русе(1956-1958), като редактор в литературното списание „Септември“ (1959–1975) и в списание „Отечество“ (1975–1986).

Станка Пенчева е автор на 27 стихосбирки, 3 книги с публицистика, две с автобиографична проза, една книга с приказки и една повест за деца, блестящи преводи предимно от руски език, множество публикации в периодичния печат. Отделни нейни творби са превеждани на руски, румънски, белоруски, английски, арабски, португалски, полски, шведски, хинди, испански, турски, френски, латвийски, украински, полски, чешки, словашки, сърбохърватски и др. Нейна стихосбирка е издадена и на грузински език.

Била е член на Съюза на българските журналисти и Съюза на преводачите в България.

За литературната си и публицистична дейност Станка Пенчева е отличена с редица награди, между които: орден „Кирил и Методий“ – I степен (1974), награда на Съюза на българските писатели за поезия (1970 и 2002); Национална награда за литература и изкуство „Добри Чинтулов“(1996), Национална награда „П. К. Яворов“ (2000), награда „Златен ланец“ на вестник „Труд“ (2003), Национална награда за поезия „Иван Николов“ (2007).

Новият документален филм „Станка Пенчева – сливенка докрай”  е създаден по идея и сценарий на д-р Р. Петрова-Василева и продуциран от регионалната библиотека ”Сава Доброплодни”.

НЕ МОЖАХ ДА БЪДА...
Не можах дa бъда
твоята пролет:
друг окърши клоните нацъфтели.
Не можах да бъда
твоето лято:
друг се къпа
в реките горещи и бели.
Нека бъда твоята есен!
Ще тежа във ръцете ти, златна и зряла,
ще се стича в сърцето ти моята сладост
и кръвта ти ще стане
вино есенно, младо.
Дрехата си ще ти постилам
като жълта, затоплена шума
и укротена, и намилвана,
до теб ще лежа безшумно.
Няма да има пролетни мълнии
юлски горещници няма да има:
със кротка нежност ще те изпълня,
с ябълков дъх и със нещо без име.
Сякаш с леки есенни паяжини
ще те оплета целия…
И една сутрин ще видиш смаян:
сняг е паднал.
И ние сме побелели.

Студентите от специалности „Фотография“ и „Графичен Дизайн и фотография“ от 3-ти курсв АМТИИ, представят фотографска изложба (БЕЗ)ЛИК. Тя може да се види в Къщата на Мексиканската графика в Старинен Пловдив. В изложбата са подередени работите на: Атанас Шиндов, Георги Дойчев, Добрина Митовска, Димитър Кожухаров, Елена Каламова, Илиян Вачуров, Ивона Иванова, Марина Шиварова, Мария-Анджела Анджули, Милена Димитрова,Соня Пенчева,Севдалина Димитрова,Тодор Кибритев,Явор Беров, преподавател Мариана Камбурова.

В (БЕЗ)ЛИК студентите по Фотография представят свои авторски подходи за работа със съвременния портрет. Мариана Камбурова – преподавател и куратор на изложбата посочва:

„Прието е да мислим, че човешкото лице има традиционно присъствие в портрета. Младите автори разчупват това статукво като прилагат в своята работа артистични фотографски подходи. За тях портретната снимка може да съществува в серии от различни гледни точки, секвенции, колажи. В тези интерпретации, където ликът отсъства, може да научим много за характера и личността на човека от снимката. Разглеждайки портретите с прикрити лица, на които се разкриват различни части от телата на фотографираните субекти, авторите изобразяват личността на индивида чрез местата, материята, действията и предметите свързани с него.

Безликите хора от тези фотографии ни наблюдават през своята анонимност, но и отстояват присъствието си като личности, което създава атмосфера на тайнственост. Част от тази загадка разкрива както индивидуалната, така и социалната принадлежност на човека. Във изложбата (БЕЗ)ЛИК традиционният портрет се изплъзва от статичната си, шаблонна рамка. По този начин фотографиите на младите автори ни представят не просто безлично присъствие на хора, а един съвременен подход в интерпретацията на портретния жанр, и успяват да запишат нов „физиономичен образ на своето време“.

Пловдив 2019 фокус в дискусията на среща на комисията по култура и образование в Европарламента

Новоизбраните групи в Европейския парламент вече работят активно по набелязаните планове и цели. На 4 декември от 15,00 до 18,30 ч. в Брюксел беше изслушването и дискусията, посветена на инициативата Европейска столица на културата. Представители на всички държави-членки на ЕС имаха възможността да чуят примери от реално осъществени столици, сред които Сан Себастиан 2016, Пилзен 2015, Рига 2014 и др., да зададат своите въпроси и да поставят на обсъждане актуални теми, проблеми и тенденции за бъдещото развитие на инициативата.

Сред презентаторите бяха и Иржи Сучанек, изпълнителен директор на Пилзен ЕСК 2015, а към настоящия момент е член на журито по селекция и мониторинг на Европейска столица на културата, както и Росела Тарантино, мениджър „Развитие и връзки“ във Фондация „Матера – Базиликата 2019“, които само преди две седмици бяха в града ни в рамките на срещата, посветена на рекапитулацията на резултатите от Пловдив - Европейската столица на културата 2019.

На срещата в Европарламента, по време на тричасовите дискусии, Пловдив беше изведен няколко пъти като пример. Веднъж с изключително позитивния пример с решението си да обяви сумата от  спечелената награда Мелина Меркури за културно съдържание през отворена покана за годините след титлата /2020 и 2021/, и втори път с тревожната тенденция за примери на хомофобска и политическа намеса при реализация на художествено съдържание, част от програмата на така голям и важен културен проект, какъвто е Европейска столица на културата.

Въпросите на наследството от годината на титлата, добавената стойност на титлата, силните и слабите страни на инициативата, препоръките за повече финансово участие на ЕС и ангажиране на национално ниво с гаранции за политическа ненамеса и финансова стабилност, бяха сред обсъжданите теми и сред лостовете за промяна на изискванията към бъдещите градове, кандидатстващи за важната и отговорна титла Европейска столица на културата през призмата на общите европейски ценности.

Художникът Деян Иванов – Маргуш от Северна Македония подреди изложба „Космически пейзажи” във фоайето на сградата на Общински съвет – Пловдив. Осъществяването на изложбата бе и своебразният подарък за него от Пловдивското дружеството на художниците, тъй като откриването ѝ на 4-ти декември съвпадна с неговия рожден ден.

 

 

Деян е изключително активен творец, наред с ангажиментите му покрай Македонското дружество на художниците. Радваме се, че той избра Пловдив за своята следваща изложба и то в деня на своя личен празник, сподели Снежана Фурнаджиева – председател на Дружеството на пловдивските художници по време на откриването.

 

 

„Страхотният му усет към композиция, баланс, абстракция, която е трудна за постигане, могат да бъдат видени във всяко едно негово платно. Това ниво на абстракция, което той е постигнал е сложно, дълбоко, едно цветово изригване, което ражда естетиката на сътворението“, допълни тя.

 

По думите й, в картините може да се долови усещане за спокойствие, равновесие, което вероятно авторът носи в сърцето си, защото няма как да създадеш нещо толкова прекрасно, ако не го носиш в сърцето си.

 

Зам.-председателят на Общински съвет – Пловдив Евелин Парасков, който също присъства на церемонията, сподели, че е радостен от поредната изложба, която се открива в сградата на местния парламент.

 

 

„Искрено се радвам, когато Дружеството на пловдивските художници подрежда поредната си изложба в сградата на Общински съвет Пловдив. Това създава едно различно усещане и дух в тази иначе скучна сграда. Използвам случаят да честитя рождения ден на автора и да му благодаря, че е избрал именно Пловдив, за да отбележи своя личен празник, показвайки прекрасните си творби“, каза Парасков.

 


Самият автор благодари за оказана чест да е сред приятели и да може да покаже своите творби.

 

„Благодарен съм, че дойдохте и ми оказвате честта да покажа своите творби в Пловдив в този специален за мен ден. Използвам случая отново да поканя Дружеството на пловдивските художници да ни гостува в Северна Македония“, каза Деян Иванов.

 

Изложбата може да бъде видяна в изложбената зала на Общински съвет през целия декември.

 

 

 

На 97 години си отиде Стоянка Мутафова. Смъртта на голямата актриса е настъпила рано тази сутрин.

"Тази сутрин в 6,15 ч. загубихме Стоянка Мутафова. Нейният Нейчо си я прибра на Никулден! Поклон пред светлата ѝ памет!". Тъжната вест съобщи Евгени Боянов, личният мениджър легендарната актриса.

Родена на 2 февруари, Мутафова си отиде около два месеца преди да навърши 98 години.

Стоянка Мутафова играе в над 90 театрални постановки. Популярна с ролите си във филмови и телевизионни продукции като "Големанов“, "Вражалец“, "Милионерът“, "Новогодишна шега“, "Топло“, "Любимец 13“, "Кит“ и други. Известни нейни сценични партньори са Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Апостол Карамитев, Невена Коканова. Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Стоянка Мутафова.

Още от 90-годишнината си Мутафова „празнуваше“ вече 100-ия си рожден ден с комедийния спектакъл „Столетие мое“. Впечатляващата ѝ възраст не я спираше да играе – на 94 години Стоянка предприе немислимо за много други по-млади нейни колеги турне в Щатите, Канада, Германия, Холандия, Швейцария и Великобритания. В началото на 2019-а Стоянка отбеляза 97-ия си рожден ден в зала 1 на НДК.

Съгражданите на Вазов получават подкрепата и съпричастността на цялата страна

Кметът на Сопот Деян Дойнов препоръча на издателството да запали тиража на една поляна в гората

Жители на Сопот се събраха да бранят автентичността на романа „Под игото“. На мирен протест на метри от родната къща музей на Патриарха на българската литература те заявиха, че не бива да се посяга на оригиналния език на Вазовото творчество, защото то носи духа на две епохи от българската история.

Кметът на Община Сопот Деян Дойнов подчерта, че нацията ни и нашата държава нямат нужда от подобен превод и че трябва да се пази достоверността на първия български роман. По думите на директора на къща музей „Иван Вазов“ Борислава Петрова, в защита на Вазовото творчество Сопот има подкрепата и съпричастността на цялата страна.

 

Припомняме, че романът беше „преведен“ на днешния български. Идеята на издателите от „Византия“ е езикът на Вазов да бъде осъвременен. Автор на варианта е преводачът от руски и английски език Нели Стефанова. В новото издание на романа “Под игото” над 6 000 архаични думи са заменени с аналози от съвременния български език.

Ще настояваме до последно тази книга да бъде унищожена, заяви кметът на Сопот Деян Дойнов и  препоръча на издателството да запали тиража на една поляна в гората.

Източник: Карлово Тв

Четвъртък, 05 Декември 2019 15:25

Подлезите като забележителност

Екипът на единствения онлайн гид под тепетата открои за вас няколко места, които препоръчваме следващия път да разгледате с широко отворени очи

 

 

 

Постоянно преминаваме през тези подземни съоръжения в ежедневието си и най-често не им обръщаме никакво внимание. За съжаление, в Пловдив те обикновено са тъмни и неприветливи и дори ги избягваме, ако има друг начин на пресичане.  Но какво би се получило, ако погледнем от друг ъгъл? Всъщност, когато се обърнем към детайлите, несъмнено ще открием, че някои от подлезите в Града под тепетата са като музей-галерия на открито.  

 

Подлезът на Чифте баня:

 

Може би едно от най-големите и объркващи подземни съоръжения не само за посетителите, но и за пловдивчани. Има няколко разклонения и ако не внимаваш, бързо ще се озовеш от грешната страна на улицата. Този подлез е и първото място,  което Общината предоставя за провеждането на Street Art Fest през 2012 г. Към днешна дата гидовете от Plovdiv Graffiti Tour могат много подробно да ви разкажат за изкуството по стените му. Интересно е, че то съчетава както творби на съвременните графити артисти, така и пана, свързани с историята на Пловдив от времето преди Демокрацията.

 

 

Подлезът между Капана и Старинен Пловдив:

 

Още едно емблематично място с графита , изобразяващ символите на България – гордия лъв и трибагреника. Той много често е използван като локация за различни арт инсталации по време на НОЩ на музеите и галериите. В момента стените му са почистени и боядисани в бяло, като имаме информация, че това е подготовка за следващото издание на Street Art Fest през 2020 г.  Огромният графит обаче е много впечатляващ, особено за чуждите посетители под тепетата и често го виждаме на кадри от посещението им в Пловдив.

 

 

Подлезът на Понеделник пазара:

 

Той се знае сред пловдивчани като Археологическия подлез и то основно заради античните мозайки, които може да разгледате в културния център-музей Тракарт. От 2004 г. се изгради като емблематично място, фокусиращо вниманието на широк спектър специалисти в областта на археологията, културното наследство и почти всички форми на съвременното изкуство.

 

 

Снимка: Fb:Milen Siro Art.

 

Подлезът на бул. България срещу гимназия Яворов:

 

Съвсем скоро артистично бе обновен и един от подлезите в район Северен като част от програмата на  Пловдив Европейска столица на културата 2019. Фолклорният подлез вече е изпъстрен с цветни образи от българското народно творчество. По стените на съоръжението оживяват уникални стенописи, показващи трудолюбието и ценностите на българите, бита и старите занаяти. Рисунките са дело на графити артиста Цветан Узунов (TSE) и са вдъхновени от фолклорното пано с фигури на български жени, дело на именития пловдивски художник Енчо Пиронков, което краси южната част на същия тунел. По стените са изписани калиграфски и различни послания на кирилица и глаголица. Идеята е превръщането на подземните градски пространства в нетрадиционни обекти с културно-образователно съдържание и развитие на младежка публика към близкото читалище.

 

В някои от съоръженията може да попаднете и на търговски площи (пр.подлез Централна гара или Тримонциум), но тенденцията като че ли е постепенно към премахването им. А идеята да бъдат развити като пространства за изкуство е страхотна и се надяваме, че места като гореописаните ще се множат все повече.

 

 Източник: Lost in Plovdiv

 

Страница 6 от 1665

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…