Капана.БГ

Капана.БГ

Събота, 25 Октомври 2014 03:00

Гонят злите духове в Move music club

Голямо Хелоуин парти се заформя в Move music club. В нощта на 31 октомври всеки може да се превъплъти в кожата на свой любим персонаж и да се забавлява в емблематичния клуб. След тежкия месец на климатични промени, в нощта на Вси Светии може да разпуснете и изгоните злите духове, както подобава чуждестранната традиция, с готина музика и много танци. Конкретна тема на партито няма и костюмите са изцяло по желание на гостите, така че, който иска може да си носи и тиквени фенери даже. Организаторите от Move music club са се погрижили празникът да бъде на ниво като специално за маскираните си гости  няма да има куверти, а пък ще има и много промоции.

Учителят на Стефка Костадинова и Йордан Йовчев и партньорът му Ангел Щерев могат да ви усмихнат и в Апокалипсиса 

Колоритните стрийт музиканти с различен репертоар за всяка точка в града, на която свирят 

Паулина Александрова  

Докато всички медии занимават аудиторията си с „Шок и ужас” от настъпилия апокалипсис, дошъл в 22.22ч. с прогнозата за времето, ние ще ви давим в една приятна история за две лица от града, които всеки е срещал, чувал, но почти никой не познава лично. Дъждове и снегове „потапят” държавата в изненадващо пристигналата есен, а в техния дует те са дъждът и снегът, за да пълнят удавените души на пловдивчани с удоволствие. Представяме ви един от най-колоритните улични музиканти под тепетата. Можете да ги чуете и видите пред Пощата или в Стария град. Това са Ангел Щерев със своята китара и Стефан Григоров с акордеона си.

Събират се съвсем случайно. Един ден Ангел вижда Стефан да свири пред Пощата, което събужда интереса му и той се присъединява с китарата си. Започват все по-често да свирят заедно и междувременно стават приятели. Така вече година и половина са дует "Орфей" и забавляват пловдивчани със своята музика и артистизъм.

Свирят предимно стари градски песни, но когато са в Стария град задължително в програмата им има патриотични възрожденски песни, а щом са на хълма - не може без планинарски. Когато видим чужденци, свирим музика според националността им, разказват двамата музиканти. Стефан е и пътуващ артист, обиколил вече почти целия свят. Познава вкусовете на различните народи. Ангел признава, че е научил много от него.

Още като ученик в прогимназията Стефан мечтае да бъде музикант. Едно лято работи колкото може повече, за да събере пари за първата си китара. С времето обаче разбира, че неговата страст е акордеонът. Завършва Музикалното училище, където свири на тромбон. Висшето си образование получава в Биологико-Географския факултет на Софийския университет. 25 години работи като учител по география и музика в Спортното училище. Дал съм диплома на големи спортисти като Стефка Костадинова, Стоян Делчев, Йордан Йовчев, разказва Стефан. Не бях много строг учител, обичах децата и знаех, че на обич с обич се отвръща. Затова и до ден днешен мои ученици ме канят на гости, разказва Стефан.

Като по-млад е пътувал  до Турция, Сирия, Ливан, Египет, Русия, Тайланд, но работата му не позволявала да отсъства дълго от България. След като се пенсионирал, Стефан се отдава на пътуванията, като вече е обиколил почти целия свят. Пътува предимно с влакове и рейсове. Когато дойде студът в България Стефан стяга багажа и заминава да свири в чужбина. В последните години ходи редовно до САЩ. Бил е в Ню Йорк, Вашингтон, Чикаго, Салт Лейк Сити,  Сан Франциско, Ел Ей, Лас Вегас. Бродил е из Мексико, Индия, покорил е с чара си Венеция, Париж, Мюнхен, Сан Диего, Холивуд, Аризона, изръчкал е Австрия, Германия. Най-много ми хареса в Тайланд, споделя Стефан. Там е красиво и много спокойно - няма завист, няма хора, които да ламтят за пари. Имах възможност да остана да живея в Тайланд, но носталгията не ми го позволи. На моята възраст ме заболи сърцето и искам да се върна тук, признава той. 
Чрез музиката пламва любовта между него и съпругата му. На една екскурзия пътуват заедно в  един и същ автобус и на Стефан, както винаги, му идва от вътре да засвири. По-късно, когато вече са заедно, съпругата му споделя, че когато чула музиката му, била омагьосана. Тя често ходела да слуша уроците му по музика в училището, защото пълнели душата й. Така покрай музиката, ние се събрахме, разказва с усмивка Стефан.

Музиката ме направи човек, казва Стефан. Знаете ли, всеки инструмент си има своята душа - една китара звучи по-меко, друга по-твърдо, както и акордеоните си имат различно звучене, но истинската музика излиза от душата на човека. Музиката е моят живот. Затова и станах уличен музикант. В България някои смятат, че това е просия, но според мен е занаят. Аз пренебрегнах вижданията на колеги и приятели и днес не съжалявам за това. В Европа имат съвсем друга представа за уличните музиканти. Малко по малко и тук проглеждат хората, доволства той.

Когато бил дете, Ангел редовно ходел на забавите, които се организирали в горичката на днешния парк Лаута. Там най-силно впечатление му правят музикантите. Започва да свири още на 10-годишна възраст. Винаги, когато виждал някой музикант, той запомнял мелодията и с нетърпение чакал да се прибере вкъщи, за да я подхване. Завършва висшето си образование в МЕИ и дълги години работи като електроинженер, но нито за миг не изоставя китарата. Като млад често правел серенади под терасата на любимата си, която по-късно става негова съпруга. Днес серенадите все още продължават със същия плам, но вкъщи. Ангел става уличен музикант, не за пари, а за удоволствие. Когато хората минават покрай нас, се радват, някои дори остават да попеят. Ние внасяме настроение, караме хората да се усмихват. Който пее, зло не мисли. Това не е случайна приказка, припомня Ангел. Музиката ме разтоварва, кара ме да не мисля за проблеми, тя събужда най-доброто у човека, допълва китаристът. Който е винаги усмихнат до уши и зарежда всеки минувач, дори когато се набира върху педалите нагоре по Отец Паисий или Съборна със старото си балканче и китарата на гръб.

Усмихнати и весели, двамата улични музиканти Ангел и Стефан са двама мъже, отдали се на тяхната най-голяма любов - музиката. Независимо от възрастта си те са с млад дух и с желание и хъс продължават да учат нови и нови песни. Свирят и в потоп, и в пек. Апокалипсисът- за него не знаят, но ги интересува, готови са да го посрещнат с инструментите си на Чифте баня или пред Пощата. Знаят, че точно с идването му те ще свирят и ще усмихват хората. Предпочитат да не се плашат с метеоролозите и медиите, а да заучават нови парчета. Ние им пожелаваме още дълги години да ни радват с мелодиите си и с духа си!



Лазарница и Майстори на сцена под тепетата в две поредни вечери

Възроденият Родопски драматичен театър ще гостува в Пловдив с двете си премиерни представления в две поредни вечери. Днес на камерната сцена на Драмата ще се играе Лазарница, а утре в Дома на културата гостува Майстори.

И двата спектакъла са режисирани от събудителя на Родопския театър Крум Филипов. В Лазарница по Радичков участват актьорите Кънчо Кънев, Ивайло Иванов, Янко Хусаров. Сценографията е дело на Виктория Филипова, музиката на Христо Намлиев, а  фотографията е поверена на Иван Палейков. В „Майстори” от Рачо Стоянов играят Галя Костадинова, Велислав Павлов, Делян Илиев, Димитър Димитров, Емилия Ованесян, Ивайло Иванов, Румен Бечев, Янко Хусаров, Пламен Славов. Помощник режисьор е Янко Хусаров, а сценографията и костюмите отново са дело на Виктория Филипова. Музикално оформление е на Мира Искърова.

 „Майстори” е спектакъл за творческата сила на Любовта. Представлението е свидетелство за това, че всяко духовно усилие изисква жертва. Нашата интерпретация е освободена от фолклорно-битовите нагласи в текста в името на това – да бъде по-видимо екстатичното живеене в Любов. В този смисъл – попътни са ни стиховете на Васко Попа  - носители на същинския патос в драматургичната тема. Има нещо недостоверно в нравствените регламенти и навици на видимите човешки общества (включително и на обществото , в което времетраем и ние). Жертвата открехва вратите към една  друга, не подменена, а истинна нравственост. Някъде там, отвъд, действително Бог е Любов, казва  за Майстори режисьорът Крум Филипов.

Дойде началото на сезона в Театър Хенд. Довечера е премиерата на новия спектакъл на независимата сцена „Дон Кихот и Санчо Панса или нелепите приключения на Дончо Манчев и Станчо Панчев". Представлението започва в 19.30ч. Бъдете там, ще бъдете впечатлени.  Театър Хенд са подготвили отново съвременна комедия, в която вярата, идеалът, възвишените стремежи са отхвърлени от суровата действителност.
Всичко е относително и най-страшното е незачитането на човешката личност. Дали Дончо Манчев и Станчо Панчев ще успеят да съхранят своята нравственост, духовност и свободната си душа...

реж. Добрин Добрев – Додо
драматург: Борис Зафиров
муз. обработка: Петър Стоянов – Пепе
сценограф: Ваня Стефанова
участват: Иво Игнатов - Кени; Мария Димитрова и Ивайло Иванов
Реализирано с финансовата подкрепа на Национален Фонд "Култура"
За резервации: 0888 96 76 13; 0898 492 672
Билети: 12лв - работещи и 7лв - учащи и пенсионери

Последният петък на октомври ще бъде отбелязан с концерт на P.I.F., в музикален клуб Петното на Роршах. Култовата банда идва в града под тепетата за поредна среща с пловдивската си публика.

След като през септември видяхме премиерата на новото им видео, няма начин да не чуем "Седем" и тази вечер. Димо я пише, докато мие чинии, на следващия ден я издрънква на китарата пред момчетата от групата, след което следват репетиции и запис. И с това парче, част от албума "P.I.F.4", групата не изневерява на своя разпознаваем и неподражаем стил.

Димо, Ванката, Юри и Мартин ви определят среща тази вечер, за да изпеят заедно с вас "Вали", "Всеки ден", "Оставам тук" и още любими песни от репертоара им. Началото е в 21:30, а билетът за лайва е на стойност 10 лева.

Актьорът удря отрезвителен шамар на обществото в моноспектакъла ВИП

По ироничен и комичен начин актьорът показва жалката картинка на неудачниците, тръгнали да стават ВИП-ове с цената на всичко

Аз живея същия живот като вас, случват ми се всичките тия гадости, които ви се случват. Живея в същата държава, в която разни нещастници, лицемери и олигофрени превърнаха в безкрайно дебело черво, гневи се Куката

Паулина Александрова

Проблемите на съвременното общество, болните амбиции и грешното схващане за ВИП-овете представи Мариан Вълев в моноспектакъла "ВИП" снощи в ДК "Борис Христов". В 15 глави, актьорът сблъсква истинската си самоличност и тази, която му приписват. Двата персонажа непрестанно преминават един в друг, противоречат си, понякога дори се карат помежду си, а границата между тях е почти неразпознаваема. Актьорът влиза в контакт с публиката, провокира я, като по този начин посланията му стават още по-силни.

Да погледнем живота от малко-по-различен ъгъл, да събудим у нас чувството за съпричастност и доброта. Това подканва Вълев в пролога. Да се погледнем честно в очите и да направим заедно едно прозрение за човешката природа и държавата, в която живеем, призовава Вълев. Да погледнем майките си, които цял живот са работели за тази държава, а сега умират от глад, да погледнем братята си, които се самозапалват по улиците, да погледнем децата ни, които цяла нощ висят в чалга дискотеките. Нека поиграем играта "Стани богат", но така, както се играе в истинския живот. Да си представим, че пред всеки от Вас има по един бутон. Ако го натиснете съвсем анонимно получавате веднага по 1 млн. долара, но 1 млн. хора губят работата си. Натискате го, получавате парите, а аз се самозапалвам пред очите Ви. Ще го натиснете ли, или ще чакате човекът до Вас да ви изпревари?, провокира хората в залата той.

В глава 3 "Вяра" Мариян Вълев показва духовната си страна, но по начина, по който той го умее - с псувни, с арогантност, с гняв, но с дълбоката си душевност и истинност, доближаващи се до познатия си образ на Куката, отричайки фалшивия позитивизъм и отчуждението. В библейската препратка за непорочното зачатие, той задава въпроса "Господ има ли патка? Ако има, колко ли е голяма?". Визирайки Христовите мъки отправя болезненото питане: „Ако Бог е способен да стори това на собствения си син, как очаквате да постъпи с всички нас?"

В следващите части моноспектакълът представя историята на един неудачник, тръгнал по пътя да стане ВИП, поставяйки жестоката слава над любовта и близките си. За изкривения му образ, да си хармоничен, означава да си богат. След поредния случай, в който героят му не успява да се прибере за годишнината си, успокоява съпругата си с думите "Скъпа, представи си ни заедно цял живот, аз и ти... на двойни смени в Мак Доналдс". Героят му мечтае да стане известен със самолетна катастрофа, в която е единственият оцелял. Така пробива в Холивуд. А по пътя на славата не може да се мине и без наркотиците, които Вълев представя със забавна реклама. Хуманните послания на великите холивудски звезди пък са да учим децата си да се развеждат, а жените - да ни духат по брутален начин, да бъдем мъжкари като унижаваме другите и да ставаме известни без да имаме качествата за това, махна с ръка Вълев.

С много ирония актьорът показа колко пошло е отношението ни към болката на другите. Когато ВИП-овете страдат всички скърбим, но когато малко дете умира от глад не ни пука,. Трудно е да ни боли за някой, който не е известен, тъжно констатира Мариан.

В поредица от иронични и забавни закачки той препраща към жълтините по негов адрес, към интервюта и кастинги, шегува се с части от кариерата си и дори със самия себе си - с фигурата си, с участията си, като казва, че приятелят му Захари Бахаров е с по-хубаво и запомнящо се име, а това адски дразни образа му. Мариян Вълев не пропусна и да си направи селфи и да изиграе култовия танц на Куката.

В моноспектакъла актьорът споделя страховете си да бъде бунтар докрай като отправя апела, че въпреки че системата ни е повредена, правилата все пак трябва да се спазват. Аз не се боря срещу системата, аз съм част от системата, и аз също съм овца като вас. Аз живея същия живот като вас, случват ми се всичките тия гадости, които ви се случват. Живея в същата държава, в която разни нещастници, лицемери и олигофрени превърнаха в безкрайно дебело черво, гневен бе Вълев.

На финала Вълев казва за образа си "Аз съм просто огледало, в което виждате собственото си отражение". А преди падането на кулисите дойде и най-силното послание - картина на фабрика за обработка на бройлери от унифицирани хора роботи с маски на лицата като метафора на съвременния робски труд, на преклонението, на масата. Бъдете смели, не бъдете роби! В земята има хляб и гроб за всеки от нас! Така завърши Мариан Вълев, а след това падна на колене и се поклони на публиката.

За по-малко от час и половина актьорът улови всяка болна тема, всяко гнило звено от съвременния жесток живот, всяка човешка низост и глупост. На моменти забавен, на моменти ироничен, на моменти обладан от демоничен гняв, но с дълбоко откровение и истинност. В началото Вълев си пожела да направим едно прозрение за човешката природа и вдъхновение и да си тръгнем малко по-добри. След спектакъла, хората отвориха очите си и напуснаха Дома на културата с будната си съвест.


„Като дива река” е петата, за сега последна, стихосбирка на поетесата Златина Великова. Самото заглавието ни подготвя за това, което ни очаква щом  разгърнем страниците на музата й. Една река, дива и буйна, те залива с емоции. Чист ручей, бликащ любов, очакване и малко тъга. Думи, които всеки от нас е искал да изкаже, но не е можел или просто го е било страх да си признае за случващото се вътре в него. Да направиш дисекция на собственото си сърце и душа, а после да ги излееш черно на бяло, представяйки ги на целия свят – това е творчеството на Великова.
Поетесата е родом от Нова Загора, но казва, че Пловдив е нейният град. Тук прекарва студентските си години и това белязва до голяма степен творчеството й. Сред присъстващите на представянето бяха нейни съученички и колежки от университета или както тя сама се изрази, хората, които имаха нещастието да четат първите й стъпки в поезията. Помня, когато ми даде да прочета това за първи път преди години, с носталгия сподели нейна приятелка, разгръщайки стихосбирката. Винаги влюбена – така я описват най-близките й хора. Великова си спомня как по гимназиалните купони винаги е намирала някоя друга минутка, в която да рецитира любимите си стихове на Елисавета Багряна и Дамян Дамянов. Златина означава злато и по същия начин римите й блестяха щом започна да чете подбраните стихове пред публиката в Бялата къща. Да чуеш как авторът сам чете произведенията си носи някаква специфична сила и спомен, оставащ в теб. Всеки следващ път щом ти сам отвориш книгата и започнеш да прелистваш, в ума ти изскача именно този нежен глас сред дървените греди, който с впита болка чете душата си. Да разгърнеш страниците на живота си и да ги подариш на света. Казват, че темата за любовта е вече комерсиална и изтъркана, но стиховете на Златина могат със замах да опровергаят това. Който не знае какво е това несподелена любов и не е имал такава да вдигне ръка, предизвика поетесата, а ръцете в публиката си останаха все така скръстени и държащи спомените. Думите са нищо без да вложиш нещо в тях. Златина казва, че пише, когато я стегне чипикът и я боли. Ако някой поет каже, че пише щастлив – не му вярвайте, допълни тя. Не всичко е цветя и рози, а тъгата и болката също са чувства, които трябва да бъдат споделени със света. За жалост или не, най-известните и стихотворения често биват крадени. Всички помним великото стихотворение „Писмо до Левски”, което уж бе написано от ученичка в единадесети клас. Разбира се, истината винаги излиза наяве и тя е, че всъщност Великова е истинският автор на тези силни думи. Не гледа на случилото се с лошо, даже се радва, че стихът й е стигнал до толкова много хора, а на ученичката единствено пожелава да е жива и здрава и някой ден да пише по-добре от нея самата.
Всеки човек може да намери поне едно стихотворение в „Като дива река”, което да свърже с част от своя собствен живот. Толкова рядко казваме думата любов, а камо ли да я изпитваме в това ежедневие. Трябва да сме влюбени в живота, за да го живеем с мерак, казва Великова. Това са стихове за истинските, смелите и за хората, които не ги е страх да отворят своите сърца.
Стрелките на часовника не чакат.
Неуморимо следват своя вечен ход.
Побързайте! Часовникът тиктака.
И няма време да живеем без любов.
/З. Великова/



КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…