Капана.БГ

Капана.БГ

От Кулата на Сахат тепе наблюдавали града за пожари, по-късно службата била настанена в подземията на днешния Природонаучен музей

Преди повече от век стар турски чифлик в подножието на Бунарджика става дом на противопожарната служба под тепетата

Според съществуващи исторически източници противопожарното дело в Пловдивско има над 170-годишна история.

На 14.09.2019 г. – Кръстовден се навършиха 114 години от Първия пожарникарски събор в София. На този форум 17 пожарни командири от страната се обединяват и решават да се създе пожарно дружество в България. Съборът се открива от най-възрастния пожарен командир Г. Атанасов от Пловдив. Във връзка с този исторически факт с Решение № 385/13.09.1995 г. на Министерски съвет датата 14 септември е обявена за Професионален празник на специализираните органи за пожарна безопасност и защита на населението в Република България.

При поставянето на основите на противопожарната охрана в Пловдив повечето къщи са паянтови, плътно накацали по хълмовете една до друга. Уличките са тесни, а над тях се долепяли еркерите на сградите. Естествено водопровод няма. От останалите оскъдни исторически материали от 30-те години на 19 век се вижда, че в Пловдив първоначално са сформирани тулумбаджийски тайфи, това разбираме от сайта на местната пожарна.

Не е ясно откога, но първоначално за наблюдение на града от възникнали пожари е ползвана часовникова кула, издигната над Сахат тепе. Тя е една от най-старите в Европа, предполага се, че е построена в началото на ХVІ век.

При пожар камбаната на кулата на Сахат тепе забивала тревожно. Давал се “янгън топи” (топовен гърмеж) от кулата. Разнасяли се викове: “Янгън вар” (Има пожар!), а хората се разтичвали. Тогава водата се е продавала от т.н. „сакаджии“ (водоносци) с натоварени на мулетата си „тулумби“ (ръчни помпи) с вода от река Марица. При сигнал за пожар те веднага хуквали към мястото на гърмежите. Накрая се задавала самата “пожарна команда”, снабдена с една тулумба. Тя била частна и се състояла от няколко души, които се събирали само в случай на пожар. За да започне гасенето на пожара, водачът на групата “тулумбаджии”започвал пазарлъци със стопанина на горящата къща за заплащането.

Сн. Толум тайфа от 1831 г. в гр.Пловдив

Заради многото стихийните пожари по онова време и неефективният начин за гасенето им  местната управа се вижда принудена да предприеме някакво мерки. Създадена е специална група за гасене на пожари, излъчена от войсковите части. Малко преди Освобождението тя била снабдена и с „ругни“, т.н. белишки – ръчни противопожарни помпи, кирки, брадви, канджи (дълги куки) и други. В първите години след Освобождението на Пловдив руското управление обръща внимание върху противопожарната защита на града.

По разпореждане на генерал В. Веляминов през 1888 г. се създава противопожарната служба в Пловдив. След учредяването на пловдивския градски общински съвет, в края на същата година, тя минава под негово ведомство, без да бъде щатна. Задачите по охрана на града в случай на пожар се възлагат на група милиционери, назначени със специална заповед от военното комендантство. За целта те получават необходимите съоръжения: брадви, канджи и една тулумба, като действат заедно с дежурните сакаджии. Светлина върху дейността им хвърлят запазени архивни документи и материали от онези години. Например “Задължително” № 8 от 09.01.1881 г. на пловдивското градско кметство вменява в дълг на първомайсторите на сакаджийското съсловие в града да създадат група от водоподавци, съставена от 5 души, която през цялата година да дава дежурство в определено от общината място. Нейната основна задача е: “за пазение на града от пожари”. Те са снабдени с коне и бурета, заредени с вода. При случай на пожар, дежурните сакаджии веднага се притичват на помощ и доставят вода на тулумбите. Останалите сакаджии, които не са дежурни в момента, при пожар са задължени също да се озовават на местопроизшествието. Срещу тези си задължения те получават по 220 гроша месечно за отопление и осветление на помещението за дежурство и по 300 гроша лично възнаграждение. На следващата година броят на дежурните е увеличен на десет души, като тяхното възнаграждение и средства за поддръжка на помещението за дежурство също са увеличени. Вижда се колко голямо значение се отдава на въпроса за запазване на Пловдив от бедствията на пожарите, които не са редки явления в града.

През нощта срещу 25.12.1880 г. възниква историческият пожар в главния щаб на източнорумелийската милиция и жандармерия. В сградата на щаба, старо паянтово здание, намиращо се на мястото на днешния Музей на Съединението, изгаря, без да може да се спаси нещо от нея. Страшната огнена стихия поглъща в пламъците си часовоя при паричният ковчег Гюро Михайлов и четиримата караулни. Освен човешки жертви, в резултат на пожара са унищожени муниции, пари и други ценности. След малко повече от месец пловдивският кмет Иван Стефанов Гешев свиква заседание на градския общински съвет. Един от главните въпроси, който се поставя за разглеждане и се решава, е този за пожарната команда. Историческият протокол № 18 от 5 Февруари 1881 г. от това заседание поставя официално началото на първата пловдивска общинска пожарна команда, както тогава се наименува противопожарната охрана (Снимка 3). Гласува се специален бюджет за нейната финансова издръжка, оборудване и кадри. През 1881 г. пловдивската община закупува първата пожарна помпа за града, наречена “Белишка тулумба”, пристигането на която е цяло събитие в живота на румелийската столица. По-късно са набавени още .

Сн. Пловдивската пожарна команда от 1897 г

Пожарната команда е настанена в избата на старата пловдивска община, днешната сграда на природонаучния музей, която и в момента малко се различава от първоначалният си вид . Сакаджиите и тулумбаджиите остават, но техният брой вече е по-малък.

В края на ХІХ-ти век пловдивската пожарна команда се премества в старият турски чифлик в “Гюл бахча” на ул. “Преслав”, където се помещава и днес . Първоначално зданието е ниско, продълговато, с малък двор и навес, по който са поставяни пособията за гасене. Съвсем близо до спалнята на пожарникарите се намира оборът – конюшня. Лошото състояние на материалната база налага през 1921 г. да започне изготвянето на план за постройка на нова сграда за пожарната команда. След 3 години техническият отдел при общината тогава изготвя плана и го изпраща в София за одобрение от Министерството на обществените сгради. Утвърдено било да се построи една пожарна команда с всички нужни помещения, като: “гараж за пожарните коли, жилище за пожарникарите, за пожарния командир, обори, дезинфекционна станция, ветеринарна лечебница, работилници и други.” Постройката на нови помещения и сгради за пожарната команда се извършва на етапи в зависимост от отпуснатите средства. След земетресението от 1928 г. през 1929 – 1930 г. се възстановяват жилището за пожарния командир и сградата за пожарните коли със спалня за пожарникарите. На следващата година със средства на фонд “Дипозе” се изграждат помещението за столова, второ спално помещение, читалня и други.

Сн. Светослав Бойчев

Първият пожарен командир в Пловдив е чужденец, по народност австриец. Той е дошъл от София, но не се задържал на работа в Пловдив. През месец Октомври 1881 г. за пожарен командир е назначен Али Чауш, най-напред временно. След това на 10 Декември 1881 г. назначението му се потвърждава от Общината и той получава 5 турски лири. На 01 Февруари 1882 г. за началник на пожарната команда в Пловдив е поканен Светослав Димитров Бойчев . Той е първият българин, завършил курс по противопожарно дело в чужбина. Роден е в Пловдив през 1857 г. След завършване на гимназия учителствува в продължение на 3 години. Големият пожар в града в края на 1883 г. кара общинската управа сериозно да се загрижи и тя изпраща Светослав Бойчев в Цариград, където учи противопожарно дело при тогавашния инструктор на Цариградската пожарна команда граф Едмонд Зечини. В турската столица Бойчев остава две години и половина. След назначението му на работа в пловдивската пожарна команда той заминава на специализация във Виена, Париж и Лондон. Запознат с тогавашните технически постижения на противопожарното дело в западните страни, той има заслуги по организирането на противопожарните служби освен в Пловдив и в редица други градове: Велико Търново, Русе, София, Ниш и Скопие. На това дело Светослав Бойчев посвещава цели 25 години.

Сн. Атанас Тодоров Канарев

През 1894 г. кметът на града Данаил Юруков назначава за пожарен командир в Пловдив Атанас Тодоров Канарев – един от пионерите на противопожарната охрана у нас . Той е роден в град Пловдив през 1849 г. Бил е опълченец в състава на Трета знаменосна дружина. Известно време служил като фелдфебел в трети конен полк в град Пловдив. Уволнява се от армията през 1890 г. и отдава силите си на обществена дейност. С неговото име е свързано развитието на пловдивската пожарна команда до средата на 20-те години на ХХ-ти век. Той напуска служба през 1927 г. Други по-известни пожарни командири са: Георги Х. Лазов – македонеца, наричан фамилиарно “Бай Георги”, Коста Келешев и Иван Катушев. През 1927 г. пожарният командир Иван Ст. Катушев отива на служба в Хасково. На негово място е назначен Генчо К. Калайджиев от Дупница . Неговото идване в Пловдив е нов етап в развитието на противопожарното дело в града. Издига се нивото и авторитета на пожарната служба сред гражданството.

Голямо значение за подобряване на работата на Пловдивската пожарна е гостуването на инструктора по противопожарно дело в София и тогавашен пожарен командир в столицата Юрий Захарчук в края на месец юли 1927 г. По покана на общинският съвет Захарчук идва в Пловдив да разгледа града и даде своето мнение за бъдещата уредба на общинската пожарна команда. След направеното посещение той изготвя доклад, който е разгледан на заседание на пловдивското градско общинско управление на 4 август 1927 г. Няколко дни след изпращането на доклада Захарчук пристига в Пловдив, придружен от група софийски пожарникари и две автомобилни пожарогасителни коли, за да направи показни упражнения за работа с тях. В центъра на града Захарчук инсценира пожар и пред любопитните погледи на пловдивските граждани ръководи работата на пожарникарите по изгасяването му.

Големите пожари по онова време в Пловдив – в сградата на военния клуб и общинския театър през 1927 г.; пристройките на Католическата църква “Св. Людвиг” (1928г.) и други, стават причина общината да вземе конкретни мерки за истинското преустройство на пожарната служба в духа на препоръките, дадени от Юрий Захарчук. През 1928 г. общинската управа в града възлага на фирма “Магерус” доставката на автомобилни пожарогасителни машини и уреди. Тяхната първа поява в Пловдив предизвиква учудването и възторга на гражданството.Общинският съвет отпуска сумата от 335 332 лв. за закупуване първоначално на 4 пожарникарски автомобила. През периода 1931 – 1942 г. са набавени още 3 коли. С това се повишава техническата съоръженост на пожарната команда и се осигурява по-големия й успех в борбата с огнените стихии.

С разрастването и развитието на промишлеността и инфраструктурата на града през последните десетилетия се подобрява и пожарната защита на населението. Днес градът се охранява от четири районни служби за пожарна и аварийна безопасност.

През 2011-а година Пловдивската пожарна закръгли 130-годишен юбилей. Тогава всички прес фотографи под тепетата подриха грандиозна изложба в знак на уважение към огнените момичета и момчета, които бранят града и областта от стихии и бедствия. Фотоизложбата с архивни кадри от знакови пожари и състезания по пожароприложен спор бе в Градската художествена галерия. Днес тези кадри са пренесени на специално изработени платна в музейния кът на огнеборците на улица „Преслав“.

В архивната сбирка на втория етаж в сградата на регионалната дирекция се съхраняват още каски, униформени емблеми, награди, тематични издания и кука, с която тулумбаджийте са си служили преди векове.

На стената на вътрешния пропуск, откъм двора, виси стара пожарникарска камбана. За нея няма данни от коя година е.  Току под нея е паметната плоча с имената на затиналите огнеброци от създаването на командата до днес…

 
 

Инициативата „Европейска седмица на мобилността 16-22 септември” на Европейската комисия, ще се проведе в Община Пловдив с разнообразна програма от събития. Темата на кампанията е „Безопасно ходене и колоездене и ще се проведе под мотото „Върви с нас!

Европейската седмица на мобилността поставя в центъра на вниманието безопасното ходене и колоездене и ползите, които то може да има за нашето здраве, околната среда и банковата ни сметка, споделят организаторите. Активните видове транспорт като ходене и колоездене не отделят вредни емисии и спомагат за поддържане на здравето на нашите сърца и органи. Градовете, насърчаващи ходенето и колоезденето вместо личните превозни средства, се считат и за по-привлекателни и по-високо качество на живот.

Програмата за ЕСМ 2019 в Пловдив включва организирани дейности, съобразени с тазгодишната тема и мото. Активностите са поучителни, интересни, развлекателни и подходящи за всички възрасти. Партньори в програмата на общината за седмицата на мобилността 16-22 септември са: “Хеброс бус”, РИОСВ-Пловдив; Регионална лаборатория Пловдив – ИАОС, Сдружение “БГ Бъди активен”, ОФ Пловдив 2019. Вижте програмата за целия град и изберете екологично придвижване или безопасно ходене и колоездене!

16.IX 07:00 – 12:00ч. „Хеброс бус” осигурява безплатно пътуване за учениците с автобусните линии №4 и № 29;
16-22.IX Монтаж на стойки за велосипеди пред пощенски станции и др. места в града;
16-22.IX 9:00-17:00ч. Дни на отворените врати в дирекция Екология и управление на отпадъците в Община Пловдив. Заявки за участие: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.;
18.IX 09:30-16:30ч. Регионална лаборатория Пловдив – ИАОС осигурява „Ден на отворените врати” в пункт за мониторинг качеството на атмосферния въздух „Каменица”;
20.IX Организирано посещение на групи ученици в Центъра за управление на трафика в гр. Пловдив, бул.„Шести септември” №236. Заявки за участие: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. ;
22.IX 10:00-17:00ч., бул. Марица юг“ (от бул. „Шести септември“ до Водната палата) Провеждане на събитие „Ден без автомобили“, което съвпада със събитие „Ден на отворените улици“. Движението за МПС ще бъде спряно от 8:00-18:00 часа;

РАЙОН „ЗАПАДЕН”

16.IX В ОУ „Елин Пелин“ стартира конкурс за съчинение на тема „Мобилността на бъдещето“ за ученици от II до VII клас;
16.IX 9:00ч. в ДГ „Светла“ – беседи с деца от подготвителни групи на тема „Безопасно ходене и колоездене“;
16.IX 9:00ч. в ДГ „Росица“ – беседи с деца от подготвителни групи по БДП;
17.IX 9:00ч. в ОУ „В.Петлешков“ – видео уроци и презентиране на образователни материали в час на тема „Безопасно ходене и колоездене“;
17.IX 9:00ч. в СУ „Св.Св.Кирил и Методий“- видео уроци и презентиране на образователни материали на тема „Безопасно ходене и колоездене“;
17.IX 10:00ч. в ДГ „Светла“ – каране на велосипеди, тротинетки, ролери;
17.IX 10:30ч. в ДГ „Рая“ – състезание с тротинетки под мото „Пътните знаци и аз“;
17.IX 17:30ч. в ДГ „Дружба“ – шествие на деца и родители със специални знаци под мото „Аз съм дете. Пази ме!“;
18.IX 17:30ч. в парк „Ружа“ деца от ДГ „Елица“ и родители ще проведат игри под мото „Хвърчила, ролери и тротинетки“;
19.IX 11:00ч. в ДГ „Росица“ се представя изложба на детски рисунки на тема „Превозните средства на бъдещето“;
19.IX 10:00ч. деца от ДГ „Светла“ ще направят пешеходен преход до Младежки хълм;
20.IX 11:00ч., в ДГ „Дружба“ – представяне на снимки на хора, включили се в движението;
20.IX 17:30ч., деца от ДГ „Боряна“ ще участват във велопоход до Гребна база;

РАЙОН СЕВЕРЕН

16-22.IX Служителите на администрацията се организират фотоконкурс в социалните мрежи, чрез който ще споделят снимки от свои пътувания по алтернативен начин;
16-22.IX Ръководният състав на района и служителите ще се придвижват до работното място с велосипеди или пеша;
18.IX В ДГ „Славей”, ще се проведе урок по безопасност на движението, велошествие на децата от подготвителна група 6-годишни и модно ревю на облекла за колоездене и каране на тротинетки;
19.IX В парк “Сърнена гора”, с ученици от средна училищна възраст ще се проведе конкурс за рисунка на асфалт под надслов „Върви с нас!“;

РАЙОН ИЗТОЧЕН

16.IX В ДГ „Маргаритка”- състезание „Който спазва правилата, ще бъде пръв в играта“;

ОБЩИНА ПЛОВДИВ

16.IX В ДГ “Детелина“ – изложба от детски рисунки на тема „Споделени пътувания“. Участват децата от III и IV група. Ще се проведе състезание с тротинетки;
18.IX Състезание с велосипеди с ученици от начален етап в двора на училище СУ „Найден Геров“, а учителите ще се придвижват пеша, с колело или с обществен транспорт до работа;
20.IX В ДГ „Биляна”- модно ревю на тема „Колоездачи“;
20.IX 10:30ч. в ДГ “Чайка” – празник на безопасното ходене и колоездене;
20.IX В ОУ „П.Славейков“- открит урок по Безопасност на движението с участие на представител на КАТ; Ще се проведе радиопредаване и конкурс по темата;
18 и 19.IX В СУ „С.Боливар” – беседи на тема „Мобилността на бъдещето в нашия град и презентация на тема „Безопасно придвижване с велосипед и ролери“;
16-20.IX В социалната мрежа на НУ „П.Р.Славейков“ ще се проведе фотоконкурс на тема „Моето пътуване“ с награждаване на 20 септември;
18.IX 12:00ч. в НУ „П.Р.Славейков“ – демонстрация с еко модели на придвижване-велосипеди, ролери, скутери, скейтбордове и др. и рисуване върху асфалт в двора на училище;
20.IX 13:00ч. в НУ „К. Нектариев” – в часовете по изобразително изкуство ще се включи темата „Удобно, чисто и безопасно придвижване в бъдещето“, както и състезание с велосипеди за ученици от IV клас;
16-20.IX В ОУ „Димчо Дебелянов” – конкурс за рисунка на тема „Ден без автомобили“, дискусия на тема: „Чиста, споделена и интелигентна мобилност“
16-20.IX 15 открити урока с учениците на площадката по безопасност на движението в ОУ “В.Левски“;

РАЙОН ЦЕНТРАЛЕН

16-22.IX Администрацията на района ще възстанови и изгради пунктове за ремонт и поддръжка на велосипеди, обявени на интернет страницата на район Централен;
16-21.IX В 15-те детски градини и 27-те районни училища ще се проведат уроци по “Безопасност на движението”, конкурси, изложби, игри и викторини, състезания;
17-21.IX В ДГ „Майчина грижа”- поредица от тематични събития с учители и родители, насърчаващи алтернативните форми на придвижване в града;

РАЙОН ТРАКИЯ

16-20.IX Посещение на районните експерти в детските градини за беседа на тема „Ползване на алтернативни начини за придвижване в градска среда“;
16-20.IX Открит урок по безопасност на движението за велосипедисти в ДГ „Кремена“ и ДГ „Едгар Бороу“; Състезание и открит урок на тема „Безопасност на движението“ в СУ „Д. Матевски“;
16.IX Районната администрация участва с инициативата „С велосипед/пеша на работа“;
16-22.IX Разпространяване на информационни материали за опазване на околната среда от шум и чистотата на атмосферния въздух в детски, учебни, здравни и социални заведения;

РАЙОН ЮЖЕН

17.IX Беседа и презентация на експерти от дирекция „Екология и управление на отпадъците“ при Община Пловдив под мотото „Върви с нас“ с ученици от ОУ „Яне Сандански“ и СУ „Братя Миладинови“, ОУ „Димитър Талев“;
17.IX Демонстрация на електрически триколесен велосипед от „Екотрайк-БГ“ ЕООД в СУ „Св. К.Кирил Философ“;
18-20.IX Открит урок с ученици от НУ „Св. Кл. Охридски“, ОУ „Стоян Михайловски“, ОУ „Захари Стоянов“ и СУ „Константин Величков“ на тема „Безопасно ходене и колоездене“ с представител на ОД на МВР, сектор Пътна полиция;
19.IX Ревю на облекло за колоездене на ученици от СУ „К. Величков“;
20.IX 10:00 часа – Състезание с велосипеди на площадката за безопасност на движението на ул. „Скопие“.

По стъпките на Николай Хайтов

Анна Велкова, стажант-репортер и инициатор на проекта „Възроден”

Десетина млади пловдивчани обикалят 10  забравени села, които се нуждаят от подпомагане в рамките на проекта „Възроден”. Инициативата е с подчертана социална, екологична, етнологична, изследователска и творческа насоченост. Младежите ще се опитат да разкажат историите на хората, които живеят някъде там, забравени и забравили времето. Анна Велкова, наш стажант-репортер и инициатор на „Възроден”, по стъпките на Николай Хайтов в Родопите. Днес България чества 100-годишнината от рождението на големия български писател.

„Баща ми винаги е бил като камък, който си тежи на мястото. Имаше режим, правеше си всяка сутрин разходка до Св. Илия. След това сядаше пред пишещата машина и с брат ми Сашо знаехме, че трябва да бягаме надалеч, да не шумим. Винаги защитаваше слабите. Имаше си мисия и тя беше Родопа..По-точно българите мохамедани, живеещи в нея – той винаги се е борил за това, че те са българи. Има хиляди спекулации от разравянето на гробове, до кражбата на трудове, но той винаги е спорел, никога не се е отказвал и когато дойдете тук, в селото му, няма да намерите кой да ви каже и една лоша дума за него.” – думи на Здравец Хайтов за баща си.

Когато стартирахме проект,, Възроден „, това, което първо изникна в паметта ми беше думата ПАМЕТ. Или как да я възродим. Обиколийме села, в които, макар и хората да бяха кореняци, ни казваха :,, Не помня, малък съм аз“ думи на някой 70-годишен дядо.,, Е па, Баба ти Недка ги знае по-добре тия работи.. Само дето я откараха оная заран в болницата.“,, Аз не знам такова нещо да е минало, ама след него и годините си минаха, какво да помниш, какво да знаеш след толкова време “ А като се замислиш, паметта е основата на човешкото познание и родова приемственост. Кавалите запяха. Благодарихме на г-н Хайтов за интервюто, а отвън ни посрещнаха хората. Беше Богородица.

– Стайкее, марии хубава, да не ми се ожениш-запява ми баба Милка. А мен ме наричат вече Стайка, тъй като предния ден бяхме разиграва ли пиесата за Стайков камък или за момата, открадната от джин, отвлечена и след това избягала от пещерата над Паная, а най-после и умъртвила Джина с един трендафил и с накладен огън. Та, аз вече бях Стайка- хубавата мома с каматни сърце.

– Няма, бабо, няма, ранко ми е още.

– Стайке, ние сме адашки-обажда се още една баба. – Даже и фамилиите са ни еднакви хехе!

Кавалите слушаше и свети Илиевия връх. Преди там варяха курбани, но след смъртта на попа, оброчището стана църквата. А има една легенда за турчин, комуто се присънило, че на мегдана на селото трябва да има църква. Макар и само да минавал оттам, той видял как над орех пада светлина, стои там и накрая изчезва. Като разчитал селяните какво е това място, явровци му казали, че там си правят курбан. Турчинът им казал, че това място е свещено и трябва да вдигнат храма си. Три дена стояли основите й явровци, а всяка вечер те се рушали. Накрая видели, че там, под земята, има малка катакомба..Не се знае откога е, но се предполага, че датира някъде от 14-ти век, а вътре имало икона на света Богородица. На тази икона днес се молят всички селяни и слизат в катакомбата под църквата. Едно място на седем века и твърда вяра.

Има едно място отвъд селото, което прегръща пространствата като крепост. Бухльовица я наричаме – една площадка от дузина скали, от които се виждат Средните Родопи. Преди да си тръгна оттам си имам ритуал, оставям погледа си на челото на скалите. И така всъщност никога не си тръгвам. Залезно време Червената скала, така я наричат явровци, винаги ни изпраща  спектъра си светлина и над планината бавно започва да се смрачава. По хребетите някога е имало пътеки,по които са ходели овчарите и текезесарите, но сега всичко е потънали, само тук- там има следи между храсталаците, подобно на изчезващата ни памет. Има една група дядовци и баби, които са израснали заедно, работели са и са споделяли плуга и мотика та,идват всяка вечер на скалите, а когато ги попиташ вие няма ли да ви омръзне, те ти казват,, Че това е нашата планина. Има ли по-хубава от нея. Пък ние се знаем от 60 години. От 60 години сме приятели и можем още толкова да докараме „, засмиват се. Но да се върнем на Хайтов.,,Крила имат сами тоя, дето сърцето им иска да лети“, пише на една голяма плоча точно до чешмата с паметника на писателя. За съжаление, така се е случило, че в Яврово няма музей на  Хайтов.. Къщите му-родната и летния дом, са собственост на хора, които отдавна са затворили вратите за обществените погледи. А те не са нито неговите синове, нито някои други роднини. Най-ценното нещо, а всъщност, то е безценно, което той оставя, са архивите му. Неговите герои от,, Диви разкази“ намират своите прототипи от селото. Близостта му с хората, със земята и с планината го издигат до,, Народен писател“. Това прозвище ще видите и на табелата на идване в Яврово. Моите корени също да в това селце, а ние от Възроден, бяхме част от празненството по случай 100-годишнината от рождението му. И когато тръгнете към Средна Родопа, си спомнете за онова село, родило българина пазител на корените й. Току виж чуете :,, Хей, селски, пазете домовете си… след време ще се върнат децата, внуците ви от чужбина и ще потърсят бащината си къща.. „

За вкусната храна, за истинското удоволствие от нея и пълната наслада на сетивата е нужна една много важна вълшебна съставка… хубавата музика.

Точно поради тази причина Mood for food Street Fest за втора поредна година ще зарадва посетителите си с музикални концерти за перфектния завършек на деня. От 20 до 22 септември на Малката главна (ул. „Райко Даскалов“) в Пловдив освен изобилие от вкуснотии ще има и специални музикални изпълнения от любими български групи.

В петък сцената на феста ще бъде открита от един от най-любимите български квартети - Rudi, Duli, Muden I Kukusheff, а в събота момчетата от Ъпсурт ще изненадат публиката с любими парчета. Много музика, танци и добро настроение очакват посетителите в двете вечери на фестивала.

 

Програмата на фестивала също така ще включва редица интересни активности, на които да се насладят посетителите между храненията. Детски кът със забавления, escape room, че даже и mindhub за роботика ще очакват всички малчугани. За големите, пък, възможностите за развлечение в последните летни дни са безкрайни – рисуване с брашно, изработка на мандали от прежда, както и на красиви лотоси са само част от програмата на тридневния фестивал.

Всички любители на здравословния начин на живот, пък, ще могат да се научат как да приготвят невероятно вкусно и засищащо смути, сурови бонбони, както и изкушаващи закуски с гранола.

Повече информация за фестивала, както и пълен списък с участниците, които ви очакват можете да намерите на: https://moodforfood.bg/.

Проектът е част от официалната програма на Пловдив Европейска столица на културата 2019.

Хиляди напълниха галерии, музеи и градски пространства в първата фестивална вечер

Тройно пълнолуние имаше в Пловдив снощи. Кацналите в града от Матера две луни и тази в небето създадоха приказна атмосфера в първия фестивален ден на НОЩ Пловдив. Хиляди отново излязоха от домовете си, за да влязат в галериите и музеите под тепетата, да запълнят улици и площади, да се повеселят в Капана или във Военния клуб, където бе и официалното парти на фестивала. След година пауза той се завърна с още по-богата програма.

Най- голямо внимание привлече най-видимото- луните от Матера на Римския стадион и Небет тепе. Ценителите на изобразителното изкуство предпочетоха изложбите в Стария град, картините на Златю Бояджиев от мелнишкия му период, окачени в Етнографския музей, работите на Атанас Хранов във Филипополис и лична среща с художника там или откритата снощи в СКЛАД експозиция с колекцията на  EVN, събирана близо 25 години.

От 21:30 ч. посетителите ще видят аудио визуалния проект Ground Control в Античния театър, а от 22:30 ч. могат да посетят 360-градусовия кибер трилър THE INFLUENCER в Драматичния театър

Дигиталното изкуство ще завладее втората вечер на НОЩ Пловдив, използвайки различни инструменти в пресечната точка между изкуство и съвременни технологии.

От 21:30ч. до полунощ почитателите на мултимедийната интеракция ще се потопят в елементи на образи и фантазия с аудио-визуалния проект Ground Control.  Поканени от организаторите на НОЩ/Пловдив 2019, специално за събитието, един френски и един български автор си дават среща за създаването на мащабна мултимедийна творба, посветена на Пловдив. Довечера един от най-разпознаваемите символи на Пловдив – Античният театър, ще се превърне  в голяма открита сцена, която ще представи  проекта на Петко Танчев (Пловдив) и Axel Rigaud & Crystal sound (Париж).Проектът се осъществява с подкрепата на Френски културен институт, България.Технически партньор на събитието: SEG-we do much more.

Тази вечер посетителите на Пловдив ще могат да видят THE INFLUENCER – кибер трилър, който ще увлече зрителите в сюжет с 360-градусово видео. Въздействащата на сетивата синематична радио пиеса ще бъде представена в Zoom зона на Драматичен театър от 22:30ч. като част от проекта Creative Media Lab с куратор Петко Танчев. Автори на пиесата са Сибин Василев, Йенс Щендке, Рози Улрих (Wehr51 Performative Künste, Германия).

Разказът представя битка на глобални гиганти, която свързва митологически истории със съвременния икономически живот. В нея се преплитат сложната история на Медея и битката за надмощие на днешните световни корпорации. Историите са със символична интензивност в звездното небе. Те остават там дори когато хора и богове, корпорации и градежи отдавна ги няма. През векове и хилядолетия те разказват за кървави срещи, героични пътувания, алчност и завист. И изглежда, че нищо не може да спре жителите на Земята под тях от това да повтарят старите битки отново и отново: съответно с нови лица и размери, но със съвсем същите мотиви и до днес.Ролите са поверени на Иван Григоров, Владислав Виолинов, Петко Каменов, Зоя Шопова, Василия Дребова, Светломир Радев, Пламен Димитров, Мила Банчева, Мариела Топалова,

Проектът се осъществява с подкрепата на Гьоте-институт София, Министерство на културата и образованието на Федерална провинция Нордрайн-Вестфалия и Културен отдел на магистратурата на градът Кьолн.

Виж повече тук: https://night.bg/bg/location/32

Славена Шекерлетова

Националните есенни изложби продължават до края на септември, а ние ви запознаваме с художниците, които участват в тях. Сега е ред на двама българи – Зара Александрова и Зоран Георгиев, които от пет години работят в Берлин. Техните работи може да видите в къща Хиндлиян – мааза и веранда.


Как интерпретирате надслова на тазгодишните Есенни изложби "Поетика на образа" и какво представяте?

В "Поетика на образа” Национални есенни изложби 2019 Пловдив за първи път показваме съвместен проект. Акварелните рисунки, обекти и инсталацията са специално създадени за пространствата на къща Хиндлиян. За нас е важна връзката на художествените произведения с мястото им на представяне и взаимовръзките които се създават. В Маазата, Степан Хиндлиян е съхранявал своето имущество и богатства. Затова ние решихме работите които показваме там да са свързани с капитала, а във Верандата, където са спали прислугите му, се спираме на темата за бита и съвременните мечти на работника.

Целият проект сме назовали “Старите времена бяха по-добри”. Чрез влиянията на традицията върху съвремието разглеждаме темата “Поетика на образа” като една съвкупност от влияния на едно произведение с друго и със средата, в която то е показано. Усещането за връзка поражда нужда от критически отзив, който включва не само връзката между отделните творби, но също между произведенията и света, обществото, икономиката, религията, политиката и т.н.

Разглеждайки художествената работа като съвкупност от връзки на естетическо и смислово ниво чрез призмата на традиционната троянска шарка ние интерпретираме различни аспекти от живота на съвременният човек.

Каква е концепцията, която развихте във вашите работи, интересни са наименованията на изложбите ви, които можете да споменете?

Чрез акварелната рисунка най-бързо материализираме идеите си и затова тази техника е най застъпена в изложбата.

В стаите на прислугата показваме рисунки от серията  “Асимилирани обекти”, в която отправяме омаж към едни от най-влиятелните художници от 20ти век. Това са техни реди-мейд произведения, които проектираме като керамични обекти с троянска шарка. По този начин, иронично, правим съвременното изкуство достъпно до широката публика, но също така и заявяваме реди-мейда, след над 100 години от появата му, като кавалетна техника.

“Броеница на късмета” виси в една от нишите на пространствата на верандата. Като предмет отброяващ молитви или стока ние заместваме мънистата с топчетата от лотарията 6 от 49. “Броеницата на късмета” служи за изброяване на неосъществените мечти и блянове, при спечелване на лотарията.

“Старите времена бяха по-добри” представлява един античен настолен часовник с махало, който на всеки четвърт или кръгъл час издава съответната мелодия, но е трудно да се отгатне истинското време, поради наслояването на няколко часовникови стрелки върху циферблата. По този начин изследваме приемането на новостите и динамиката на съвремието, усилията за адаптация в настоящето, като често се случва хората да си спомнят с умиление за добрите стари времена, старата работа, любов или дори политически режим.

Третият обект, който е разположен в ниша е “Асимилиран обект (по Тим Улрихс)”. Двойният омаж към едно произведение на изкуството създава една наситеност на смисловите връзки. Първоизточник е рисунката на лулата на Рене Магрит, в която той заявява, че това не е лула. Художникът Тим Улрихс интерпретира неговата творба като поставя в дървено сандъче една реална лула, която най вероятно е първообраза на рисунката на Магрит. Улрихс заявява, че това не е лулата на Магрит. Нашата намеса в лулата е, че ние я украсяваме с троянската шарка и заявяваме, че това не е лулата на немският художник Улрихс. Сложната плетеница от натрупване на реалности е всъщност и идеята за поетика на образа, при която едно произведение на изкуството не може да съществува без контекста на средата в която то съществува.

Като акцент в изложбата поставяме инсталацията “Увеличаване на стойността”. Тя се намира в долното помещение на Маазата. Върху дървени кутии за съхранение и транспортиране разполагаме серия от традиционни български вази, които след счупване са слепени с японската техника кинцуги. Техниката кинцуги се използва за реставриране и съхраняване на керамични съдове с особена историческа и материална стойност, при която отделните парчета се слепват със специална смола и спойката се покрива със злато. Използвайки тази техника ние променяме първоначалният вид на керамиката като удължаваме и увеличаваме реалният размер на глинените съдове, като стигаме до една хиперболизация на първоначалният вид и до символично увеличаване на стойността им. При порастването на обекта всъщност правим препратка към оценяването на стойността на едно художествено произведение. Например в Германия съществува  формула за изчисляване на цената, която се формира от сбора на височината, широчината и дълбочината на творбата умножена по факторът на художника. Този фактор се определя от участията, наградите и изложбите на артиста. Формулата не може да измери стойността на идеята и се опира единствено на размера на съответната творба.

Какви са темите, които ви занимават като автори?

Съвместната работа помежду ни се случи по един естествен начин. Подходът ни като отделни художници е много сходен. Една творба се ражда като идея или замисъл, след това се оформя визуално чрез акварелна рисунка, а след това се материализира като обект или инсталация. Разбира се най-голямото ни удоволствие и предизвикателство е в реализацията на обектите, за които е необходимо прецизен подбор на материали и изпълнение. Въпреки, че и двамата използваме реди-мейд обекти и ироничен подход на интерпретация, всеки от нас по отделно разглежда различни сфери от съвремието:

Зара:
Интересуват ме теми като полова идентичност, модни тенденции, политически и социални отношения. В последно време си поставям искрено въпроса, какво означава да си жена в съвременното общество. Чрез ирония и сарказъм, търся и преразглеждам ролята и феноменологията на женствеността и женската сексуалност в свят, доминиран от символи и образи на строги рамки и закони. Интересувам се от конфликтите и табутата в обществото, които интерпртирам чрез рисунки, обекти, фотография, живопис и инсталации.

За мен всяка творба е завършена история, като се стремя да синтезирам идеята си в изчистен и минималистичен вид, за което много често използвам и преработвам  реди-мейд обекти и образи.

Зоран: 
Винаги съм се интересувал от парадоксите на ежедневието. Причината да работя с голям набор от медии е подхода ми към темите върху които работя. В началото е темата, след което идва идеята и накрая избирам подходящата медия за реализация. Целя да посочвам моментите в които се появяват пукнатини в обществен, политически и социален план. Самоопределянето на хората чрез бита, фолклора, историята, съответната субкултура към която принадлежат, техните взаимоотношения и норми които спазват заемат също голяма част в последните ми лични и съвместни проекти. През последната година все повече ползвам рисунката като подготвителен метод. Това ми помага да работя по няколко неща едновременно което води до нови открития за мене и съответно до по-голяма продуктивност.


Благоприятна ли е средата за млади български творци в Берлин, какви са вашите впечатления и предизвикателства?

В Берлин има над 200 музейни и алтернативни арт пространства, над 500 частни галерии и около 60000 художници. Сцената е огромна и мултикултурна и никой не го интересува от къде идваш. Интереса е изцяло насочен към художествената практика, какво правиш и защо. Разбира се че има доста конкуренция и много трудно се стига до изложби в музейни институции или реномирани частни галерии, но пък от друга страна градът има развита паралелна алтернативна арт сцена, която се финансира от държавата. Тези пространства често пъти се ръководят от художници или млади куратори, които вкарват разнообразие и дават възможност за изява на 98-те процента от художниците които не стигат до музеите и галериите. Причината да има голям наплив от хора работещи в сферата на изкуствата е благоприятната среда, която предлага града. Има стотици стари индустриални пространства, които се превръщат в ателиета на достъпни цени (така наречените Künstlerhaus). В някои от тях се помещават над 200 ателиета, от които в някои работят по няколко художници, всеки уникален по свой начин. Това е пример за културен обмен и интересни разговори които се получават срещайки някой напълно различен от теб. Градът разполага и с 32 kомунални галерии които получават бюджет от общината и с него изплащат хонорари на художниците, които показват в техните пространства.

След вече почти петгодишен живот в Берлин изградихме си кръг от приятели, художници и куратори, с които работим и споделяме идеите си. Да бъдеш художник е предизвикателство само по себе си. Къде живееш и къде се намира ателието ти е нищо повече от статус символ.

Страница 3 от 1598

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…