Малки и големи са чели, четат и ще продължат да препрочитат книгите на Йордан Радичков. Всеки българин е чувал името му, чел е „Ние, врабчетата“ и се е сблъсквал с творчеството му. Йордан Димитров Радичков (24 октомври 1929 - 21 януари 2004) е писател, драматург и сценарист, представител на магическия реализъм. Той е писател, за когото правилата в художествената литература губят своята традиционна роля. Радичков е създаващият алтернативи творец. Затова и интересът към неговото творчество е толкова голям. Два пъти е номиниран за Нобеловата награда за литература. Произведенията му са преведени на над 37 езика и са издадени в над 50 страни по света.

Днес ще си припомним 15 цитата и фрагмента от неговото творчество:

1. "Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста - мигар може да има нещо по-красиво от това! И най-нехайно можеш да пъхнеш ръце в джобовете си, и с най-нехаен вид да крачиш по полето. Облак смръщи чело, удари гръм и плисне дъжд, а ти вървиш пешком и си подсвиркваш небрежно с уста, нищо, че са ти мокри ушите от дъжда. Виелица се свие и преспи вълчи вдига, а ти вървиш през преспите пешком, като си подсвиркваш най-небрежно - мигар може нещо по-красиво от това да се измисли! И ей я бледата зеленина, показва мълчаливо своя нос, пчела жужи по нацъфтелите ливади, а пешеходецът върви пеша между пчелите, тревата бавно се изправя подир петите му и цялото поле дъхти на билка. Дълбоко вдишва пешеходецът миризмите на младата трева и си подсвирква най-небрежно." ("Ние, врабчетата")

2. "Оттогава съм забелязал, че когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере!" ("Ние, врабчетата")

3. "Дано бог ни запази от чужди държави! Какво биха казали чуждите държави: Нямате ли си вие държава да хвърчите из нея, ами сте се юрнали, ще кажат, да хвърчите по нашите държави!" ("Опит за летене")

4. "- Всяка работа е такава. Като я хванеш, не можеш да я оставиш на средата на пътя.
- А бе аз знам, че е така. Ама то туй не е като жена да я хванеш, пък да не я изпускаш.
- То и жената не е чак толкова сигурна – каза братът на Петър Маринков. – Като сапуна е тя.
- Не знам дали е като сапуна. Пък може и като сапуна да е.
- Същата е – каза братът, който, макар и позастарял, още не бе женен, но бе имал работа с една жена и тъкмо заради това мислеше, че познава жените. – Не виждаш ли, че сапунът, когато най-добре го стискаш, най-лесно се изплъзва из ръцете ти. Колкото повече го стискаш, толкова повече се изплъзва." ("Свирепо настроение")

5. "Есента баща ми умря и тогава аз продължих да сея лъвове в нивата и да жъна зайци от нея. Съседите известно време се смяха, че сея лъвове, а жъна зайци, но после престанаха да се смеят й взеха да ме гледат накриво. Откъде-накъде, викаха те, ние ще сеем леща, а той ще сее лъвове! Той да не би да е по-горе от нас! За да угодя на съседите, се отказах от лъвовете и почнах и аз да сея леща. Тогава те почнаха да се смеят и да говорят зад гърба ми, че не става човек от мене. Баща му, викаха те, сееше лъвове, а тоя седнал да сее леща. Тогава разбрах, че не трябва да слушам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та макар и да жънеш зайци! Може би един ден съдбата ще те възнагради и сред мършавите зайци в твоята нива ще те срещне спокойно лъвът. Бог да те благослови!" ("Домашна тетрадка")

6. "Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има." ("Суматоха")

7. "Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните - това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага."

8. "Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!" ("Ние, врабчетата")

9. "За мъжа жената е като кладенче — от която и страна да се наведе над кладенчето, той може да утоли жаждата си."

10. "Добре е човек да се научи да премълчава някои работи! Не да говори или да мълчи, а да премълчава!"

11. "Много често съм се замислял как да убием мухата и трябва ли да изтребваме всички мухи? Ако един човек е за женене, да се жени, защото няма начин да изтреби мухата в себе си; той само ще страда от гъдела на тая муха, без да може да се спаси от нея. Понякога си мисля дори, че някаква муха е завъртяла главата на Галилей, за да каже, че Земята се върти. Пък Земята наистина се върти.
Трябва ли тогава да убием мухата!" ("Убий мухата!")

12. "Учудвам се, като видя по телевизията как някой значителен човек е посрещнат от тълпа журналисти, въоръжени до зъби със звукозаписни устройства. Те са готови да задават купища неудобни въпроси, като че главната задача на журналиста е да те пита нещо неудобно за тебе и да се учудва, че не му отговаряш! Не знам как се чувстват журналистите, особено жените. Мъжът, като по-глуповат може и да подтичва, но на жената това не й отива!"

13. "По тоя повод Драги ми господине направи следната забележка: Ти, драги ми господине, трябва да знаеш, че всяка жаба си знае гьола и всеки колекционер, колекцията. Откъде-накъде си седнал да колекционираш влечуго, драги ми господине! Да си видял случайно някое влечуго да е седнало да колекционира врабчета? Не си видял и няма и да видиш, драги ми господине, защото влечугото гледа как да те изяде, а ти си седнал да ги колекционираш! Еее, драги ми господине, драги ми господине!" ("Ние, врабчетата")

14. "Едно дърво стоеше самотно край пътя и много тъгуваше, че няма приятели. Наоколо бе пусто, по полето скитаха ветрове, но никой не се спираше при него, прелитаха птици, но нито една не се скриваше в клоните му, защото бе още голо. Наблизо минаваше река, ала и тя не се спря нито веднъж при дървото да си побъбрят. Реката бързаше да се събере с друга река, за да си приказват заедно из пътя, докато стигнат морето.

Минаваха и хора, разбира се, но те си отиваха по работата и никой не се спираше при дървото. Понякога то си мислеше, че е най-хубаво да може да тръгне на някъде. Но дърветата не могат да вървят, не могат да избягат дори и когато видят, че селяните идват с брадвите да ги секат.

Тъй беше до пролетта. Щом дойде пролетта, дървото се разлисти, тури си много хубава зелена шапка, но пак си стоеше самичко. Веднъж то видя, че един ястреб преследва врабче в небето. Врабчето пищеше и тъй като наоколо всичко бе голо, скри се в зеления клонак на дървото.

Дървото не се разсърди. Те си бъбриха през цялата нощ, а на другия ден птичката си направи гнездо и легна в него да мъти.

Един ден под дървото спря каруца. Селянинът разпрегна конете, тури им сено, а сам той легна да си поспи. Минаваха други селяни, видяха хубавата сянка под дървото и решиха и те да си починат от пътя. Насядаха и почнаха да си разказват истории, а дървото слушаше и му бе много приятно, че не е само. То стоеше и гледаше да разстила добре сянката си, да не би хората да кажат, че сянката не е хубава, и да си отидат.

Оттогава, който минеше по пътя, все спираше под хубавата сянка да си почине. Вярно е, че дървото не можеше да върви с хората по пътя, но нали из пътя им услужваше със сянката си!
Тъй дървото си спечели приятели и разбра, че за да има приятели, то трябва да им дава своята сянка."

15. "Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”

Хавиер Бардем е Пабло Ескобар в Лъки днес

Фатих Акин е добре познат и любим на пловдивската публика с филмите си “Срещу стената”, “Храна за душата”, “Сбогом, Берлин”, “Музиката на Истанбул”, “Раната”. Сега отново феновете на режисьора ще могат да гледат най-новия му филм на фестивала в града под тепетата. “Без милост” започва в 18:30 часа и разказва за семейството на татуираната Катя, съпругът й Нури, който е от кюрдско-германски произход и е бивш затворник, и синът им Роко, който свири на цигулка. Но няколко кратки сцени разкриват хаоса и красивата реалност на живота им. Затова и когато семейството се сблъсква с неочаквана трагедия, вследствие на неонацистка атака, шокът е още по-силен. Сега обчае Катя е сама в своята тъга, лутайки се между мъчителните моменти на самоунищожение и постоянното желание за отмъщение.

В 20:45 часа е началото на испанско-българската продукция “Да обичаш Пабло” с участието на Хавиер Бардем и Пенелопе Крус. Когато популярната журналистка и телевизионна водеща Вирджиния за първи път среща Пабло, тя е омагьосана от неговата харизма, благотворителна дейност и множеството подаръци, с които я затрупва. Тя не се интересува откъде идват парите му или по какъв начин са спечелени. С времето Вирджиния започва да разбира ужасяващи неща. Когато Пабло обявява война на колумбийското правителство, предизвиквайки безпрецедентно насилие, кариерата на Вирджиния е съсипана и тя започва да получава смъртни заплахи. Единствената й надежда е да си сътрудничи с американците в бясното преследване на Ескобар. Бардем и Крус правят изключителни роли, обхващайки комплексната и страстна любов на тази двойка. Притеснителен и провокативен, “Да обичаш Пабло” изследва политическия климат и корумпираното общество, които позволяват на Ескобар да се издигне.

Билети може да намерите на касата на киното или онлайн на kinolucky.com и на boxoffice.bg.

Искаш ли да е чисто, а не мръсно?! Вземи нещата в свои ръце и ела! Това е призивът на инициатива за почистването на Сахат тепе. Природолюбители организират акцията тази събота. Подчертават, че ще се съберат въпреки климатичните първопролетни капризи. Няма време за чакане, имаме много работа за вършене, подчертават инициаторите. Те апелират всеки, който има отношение към пловдивските хълмове, да отдели малко от личното си време през уикенда, за да направим едно от любимите си места в Пловдив малко по-приветливо. Мероприятието ще се проведе на 24 март, от 10:00 ч., като сборният пункт е над стълбите на Каменица.

На участниците ще бъдат осигурени санитарни ръкавици и чували за смет. По желание всеки може да си носи допълнителни пособия.

ВАЖНО: Резервации за играта се приемат само на място след заплащане на входа за играта! Това е с цел да не се допускат резервации на отбори, който се отказват в последния момент! За деня записването става не по-късно 19:30ч. Регламент:

Всеки отбор се състои от 2ма играчи, които се редуват да хвърлят топчето по противниковите чаши и да пият своите чаши при попадение от противника. Отборите разполагат със 7 чаши - 6 наредени в триъгълник и пълни с бира и 7ма пълна с вода за миене на топчето, когато то падне извън масата.

При всяко пряко попадение на топчето в чаша на противниковия отбор - един от играчите им изпива съдържанието на съответната чаша, след което неговия отбор е наред да хвърля. Чашата се изпива веднага и чак след това играта продължава - забранено е отделяне на пълни чаши. Играчите,чиито чаши биват целени нямат право да докосват топчето при директна стрелба. Ако топчето се топне на масата обаче - имат право да го избият с ръка преди да е попаднало в чашите им. При попадение, когато топчето се е ударило в повърхността на масата и след това е влезнало в чаша-отборът изпива 2 чаши - тази с топчето и една по избор. Играта приключва когато единият отбор остане без чаши на масата.

Rock Bar Download

20 часа

Вход за играта - 5 лв.

Награда; DOWNLOAD T-Shirt

Скъпи уиски фенове,

Имаме удоволствието да ви поканим на ексклузивното ни мартенско събитие - " Glenfiddich - преживявания в дестилерията”. Наш гост лектор ще бъде Калоян Александров, посланик на Glenfiddich за България, който е приготвил няколко от най-изключителните представители на дестилерията.
Заедно ще се запознаем с историята на една от малкото останали семейни дестилерии в Шотландия и, директно “от кухнята”, ще надникнем в местата, които оказват влияние на вкуса на едноименното шотландско малцово уиски.

Пътешествието ни ще започне с Glenfiddich Project XX, резултат от нестандартно решение на мастър дистилъра Браян Кинсман и отлежаване в селектирани бърбън, порт и шери бъчви, ще преминем през Glenfiddich 18YO и Glenfiddich 21YO, финиширани в бъчви от испанско шери и карибски ром, а гвоздеят на вечерта ще бъде изключително редкият и ексклузивен Glenfiddich 26YO Excellence, отлежавал за целия период в ръчно подбрани бъчви от бърбън уиски, дело на независимата компания от Кентъки Kelvin Cooperage.

22 Март 2017г., Четвъртък, 20:00 часа
The Whisky Library, Imperial Plovdiv Hotel & Spa
гр. Пловдив, ул. Лев Толстой 6.

Вход: 40 лв.
Очакваме Ви!
Местата са ограничени, резервации се приемат до запълването им.

Резервации: 032 604 778 /от 17.00 до 03.00 часа/, 0890 96 55 55 /8.00 – 17.00 часа/

На 22 март пролетта завладява пространството на галерия Аспект с ярките цветни композиции на Генчо Накев. Това е осмата самостоятелна изложба на художника в Аспект, като заслугата за неговото редовно присъствие на пловдивската арт сцена е на галеристката Олга Петрова, която го кани и налага като автор още от откриването на галерията.

Генчо Накев е чисто абстрактен художник, платната му са категорично нефигуративни. Характерни за стила му са геометричните фигури, които той от една страна умело вплита в композициите си, а от друга противопоставя на ескпресионистичните форми и рисунък. В настоящата изложба е избрал да представи новите си картинти, създадени през последните две години. Експоизицията се състои от 25 платна, в които творецът умело прилага похватите на „колажа”, но реализирани с живописни средства. Яркият колорит, геометрично изчистените силуети и фактурната материалност са елементите, изграждащи композиционно картините и характеризиращи Генчо Накев като живописец.

Откриването на изложбата е на 22 март /четвъртък/ в 18.00 часа в галерия Аспект и ще бъде на разположение на публиката в продължение на три седмици, до 17 април.

Здравейте, дойде ред ние тримцата отново да свирнем във Фабрик! Заповядайте да се позабявляваме, защото с музика и бира ще пукне пролетта!

Купонът е гарантиран!

Входът е символичен: 3 лв

Начало: 21 часа