Стойките за изложби по Главната в Пловдив предизвикват тъжните усмивки на всеки посетител на града. Грозните метални конструкции, подпряни с изпотрошени тротоарни плочки никак не подхождат на едно уважаващо себе си пространство, камо ли с претенции за исторически и културен център. Тази година за пръв път проблемът бе засегнат на институционално ниво от Камара на архитектите - Пловдив, които организираха конкурс за нови, по-подходящи за бъдещата Европейска столица на културата стойки.

Какви обаче са резултатите от конкурса? Имаше ли достатъчно добри идеи и дали изобщо архитектите имат вяра да участват в конкурси, свързани с Община Пловдив, след последните няколко провала с площад "Централен", площадът пред Градския дом на културата и новият мост над Марица? Какви са трудностите в задачата за едни нови и удобни стойки за изложби? По тези и други въпроси разговаряхме с арх. Мария Стоянова от Камара на архитектите:

- Какви са впечатленията ви от конкурса?

- Архитектите трябваше да се съобразяват с всички дадености на пространството, което е едно сериозно предизвикателство. Дори нито един от проектите да не се изпълни точно във вида от конкурса, в края на краищата смятам, че имаше полза, защото в резултат от тези проекти могат да се видят проблемите, които трябва да се решат и да се направи едно цялостно задание. И все пак - някои от проектите биха могли да се изпълнят, след като бъдат доразработени.

- Какви са проблемите за решаване при проектирането на бъдещите стойки?

- Освен естетиката на сега съществуващите стойки и подпирането им със счупени тротоарни плочи, има и други проблеми. Тъй като ние подреждаме изложби често, виждаме тези практични проблеми. Един от тях е пренасянето - те са изключително тежки и е трудно аранжирането на различни места. Трудно е и съхранението, защото те или се съхраняват в Дома на културата и трябва сам да си ги пренасяш от там до Главната, или са някъде по Главната празни и недобре изглеждащи. По улицата са опасни и много силните ветрове, на някои места има улеи със силен вятър. Преди време първата изложба, която подредихме на другия ден я намерихме паднала. Със сигурност съществуващите стойки не са удобни, не са естетични и  за една Европейска столица на културата, когато ще се случват много изложби трябва да има нещо различно.

- По-специално ли е да се поставят стойки на Главната от друго произволно място?

- Да, те се подреждат по Главната, а там има специфика - те трябва да бъдат съобразени с това, че силният елемент е Главната, а не стойките - те трябва да бъдат като допълнение на образа на Главната. Не трябва да се натрапват и да закриват архитектурния ансамбъл. Това беше едно от нещата при проектите, което намирахме, като недостатък. Някои от проектите бяха поставени, ситуирани на площад, или на празни пространства - така не е ясно какво се случва в мащаба на Главната. Много от нещата бяха преоразмерени, бяха с дизайн натрапчив и не достатъчно спокоен за такива пространства, каквато е нашата Главна пешеходна улица.

Задачата не беше никак лесна, защото никой от проектите не даде неопровержимо доказателство, че ще е устойчив на вятър. Само един - на арх. Райчо Димитров, правеше една голяма кръстачка, за да бъде устойчива, но тя за мащабите на главната беше твърде голяма. Той беше я ситуирал на площад съединение, там има много място и изглежда добре, но за Главната тези модули бяха преоразмерени.

Друг критерий за журиране беше естетиката на самия модул - очаквахме малко по-нестандартни различни решения. Такова имаше в един испански проект - много интересен и атрактивен - с един елемент, който се поставя вертикално, и друг, който да се поставя и хоризонтално. Има възможност на хоризонталните елементи да се сяда, много интересен беше, но недотам добре разработен като устойчивост за вятър. Това, което си мислехме, че на празно място би стоял добре, но на Главната би било агресивно.

- Какви са следващите стъпки на конкурса?

- Първопремираният проект изглежда елегантен и много изчистен, макар и малко преоразмерен и в едната си трета неизползваем - голям, а използваш една малка част от него. Имаше много интересни предложения - наистина проблемът с осветляването за временни изложби е доста сложен, защото не отвсякъде може да се вземе захранване на ток или пък ще се виждат някакви жици, които трябва да се крият. Част от проектите предлагаха осветление на батерии или соларни панели и би могло за вбъдеще да се използва по някакъв начин - нещо подобно на захранването по спирките.

Задължително обаче трябва да се направи прототип на първия проект. При него, например, се отчиташе и неравномерността на настилката - може една права рамка да има възможност за клатене, а тук беше отчетено това и това се регулираше.

Другото, което общината трябва да си реши също е това, че голяма част от проектите бяха надребнили - къде складираш всички елементи, болтчета? Ако стойката е от 4 елемента това е добре - но кой ще го монтира? Ако начинът на монтаж е с надребнени елементи, трябва да има отговорно звено към общината - например на теб ти трябват 10 стойки идва някой и ти ги монтира.

В момента като кажем: трябват ни 11, вместо 10 стойки, и ни казват "Вземете си оная от дома за култура". А това е проблем - или трябва да си намемаме транспорт или трябва да платим на някой да го пренесе до Главната.

Имаше доста такива решения, за които е нужен монтаж - но кой как ще го монтира? Не могат да ми дадат на мен - "ето монтирай си го", трябва да има някой, който да поема тази организация и ето една дилемата. Стойката или е тежка и трудна за пренасяне или е лека, но за която трябва да има форма и организация за монтиране. Много такива въпроси възникнаха в хода на разглеждане и журиране.

- На какви материали залагаха архитектите?

- Всички бяха метални. Иначе имаше и други интересни идеи, някои от които вкарваха елемент на дизайн в стойките, когато са празни. Например, ако стойката е празна и тя стои постоянно, без да се мести, тя изглежда добре и носят информация дори, когато е празни. Ето една концепция, в която също има хляб. Всички бяха метални, като предлагаха различни начини на утежняване. Някои ползваха тротоарни плочи, което също е решение, зависи от естетиката на плочите - може да се покрият с ламарина, която носи допълнителна информация за изложбата, за таблото, също би било решение.

- Какъв е шансът да има реален резултат от конкурса?

- Журито излезе с препоръка да се продължи първопремирания проект и да се изработи прототип как той работи. Още преди конкурса водихме разговори със зам.-кмета по културата Александър Държиков. Разказахме му за проблема, че нищо не се случва след архитектурните конкурси, което демотивира хората да участват. Той пое ангажимент, обади се, че са намерили 7000 лв да продължи проектирането. Това е идея, която трябва да бъде разработена. Имаме обещанието да се продължи проектирането - дали ще изработят прототип, това е въпрос на продължителни разговори, но засега има ангажимент поне за това. В момента се разпечатва албум с всички проекти, с обосновките на журито за всеки един проект, плюсове и недостатъци, всеки от журьорите е направил хубав анализ. 

Мисля, че проектите, класирани на 1-2-3 място заслужават внимание. Проектът на второ място, например, е на един ландшафтен архитект, който предлага две равнини под лек наклон, като може да сложиш хоризонтално информация, каква е изложбата, както и вертикално пано.

Сега имаш един размер и се съобразяваш с него - а тук имаш свобода и на размера, и на начина на поставяне, което не е чак толкова задължително. Но все пак дава по-голяма свобода, макар че това поставяне на таблата увеличава размера на стойките. Това е нещо, което също би могло да бъде съобразено в следващ етап; и евентуално да се прецизира този размер на стойките.

Аз бих сметнала, че конкурсът би бил успешен, ако се продължи нататък по някакъв начин и има реализация. За съжаление нещата все спират донякъде, това е болката ми.

Този конкурс умишлено го започнахме чак след разговор със зам.-кмета Държиков, дали въобще има шанс да продължи. Аз ставам все по-скептична дали ще се случи нещо с тези стойки, но се надявам в края на краищата в общината да сметнат, че ние не можем 2019-а да вървим с тея стойки, подпряни с тротоарни плочи, просто ще е грехота. И освен тях - мисля, че има още много какво да се прави по естетизация на външната градска среда. Може да се ползва потенциалът на младите архитекти.

Бутиковата къща за гости е продължение на идеята за приятен и бавен бохемски живот в Пловдив

Създателите на превърналия се в култов за Пловдив бирен бар „Котка и мишка”, който бе в основата на прераждането на Капана, продължават да развиват концепцията си за естетика с ново бижу - къща за гости Mouse House. Отново в сърцето на творческия квартал „Домът на Мишката”,  е естествено продължение на идеята за приятен и бавен бохемски живот, която според собствениците е най- големият актив за качествен туризъм в нашия град.

Mouse House е бутикова къща за гости, намираща се на тиха улица, но в същото време на възможно най – добрата локация в топ центъра на града и в непосредствена близост до най – големите забележителности. Тя представлява артитектурно бижу в самото сърце на квартала на творческите индустрии Капана, в което дизайнът на студиата е вдъхновен от културата, изкуствата и занаятите в района.

Mouse House е истинска наслада за сетивата и пресъздава огромната страст на собствениците към дизайна, изпипан до най– малкия детайл от талантливите пловдивски архитекти Архабитс. Те с изключително уважение и внимание реновират вътрешната част на 100 – годишната къща и я разделят на отделни студиа, всяко с индивидуална атмосфера и абсолютно самостоятелно. Има места, на които просто ти е хубаво, зареждат те позитивно, уютно ти е и не търсиш обяснение, защото се носи усещането не само за почивка и отмора, но и за дълги бохемски вечери и богат културен живот.

Името е директна препратка към „Котка и мишка”, защото Mouse House е предназначена точно за онези хора, идентифициращи се с идеята, която култовият пловдивски бар и Капана въплъщават –страст към различното и неконвенционалното.
Повече снимки и информация може да намерите на: https://mousehouse.bg/