Капана.БГ

Капана.БГ

Спектакълът „Търси се Добрият“ е създаден от млади актьори от Сдружение „Клас“, студенти от Националната академия за театрално и филмово изкуство и с подкрепата на Държавен куклен театър Пловдив като част от програмата на Пловдив- Европейска столица на културата 2019. Музикалният спектакъл ще се проведе на 12 и 13 октомври от 20:00ч. на ул. „Магура“ 4 пред галерия „Арсенал на изкуствата“. Музика, театрални етюди и импровизации с публиката ще поднесат сериозните теми по забавен начин и ще превърнат зрителите от свидетели, в преки участници.

Представлението е предназначено както за учениците от горните класове, така и за всички, които мислят, че доброто трябва да се „търси“ и за него е добре да се говори.

Сдружение „Клас“ се стреми да разпространи идеята, че изкуството трябва да засяга важни теми. За да бъде провокирана своебразна дискусия относно понятия като „етика“, „морал“, „добро“ и за да се провокира творческото мислене на подрастващите, след събитието ще бъдат разпространени анкети до ученици, родители и учители.

Зад подготовката на спектакъла стоят: актрисата от Народен театър „Иван Вазов“, Ева Данаилова, младата, но опитна сценографка Мирела Василева, пловдивчанинът Михаил Шишков-баща и студентите от трети курс, актьорство за драматичен театър с ръководител, вдъхновяващият проф. Ивайло Христов- Елеонора Иванова, Жаклин Даскалова, Александър Григоров, Вилиян Гешев,  Ясен Атанасов.  Ивелин Николов и Стайко Стайков- студенти от четвърти курс актьорство за куклен театър с ръководител проф. Жени Пашова, която дълги години е творила в Държавен Куклен театър Пловдив, ще вземат специално участие. А изненадата е, че към спектакъла ще се присъединят и познати лица от любимия Държавен куклен театър Пловдив. Представлението ще бъде предшествано от открита техническа репетиция от 18 до 21 часа, която всеки може да посети и да види как тече подготовката. спектакъла. Входът и за трите вечери е свободен.

„Монолог“ и  „М.A.P.“ са двете интерактивни скулптури, които ще могат да се видят от неделя (6.10.2019) на брега на река Марица в рамките на програма Адата, част от Пловдив 2019.

„Монолог“ е интерактивна скулптура за слушане, която служи като акустичен усилвател на „малките звуци“ в обкръжението. Подобни обекти са били използвани в по-голям мащаб като акустични локатори в пред-радар епохата – за индикиране разположението на вражески самолети или, в по-малък мащаб, като прости слухови тръби. Монологът дава възможност да се слуша подробно разнообразния звуков пейзаж на брега на река Марица, включително обитателите, трафика наоколо и други. Скулптурата, дело на Матей Франк ( Чехия/ Полша) ще бъде представена  от автора в 16.00 часа директно на локациярта където ще остане до края на месец номеври -южния бряг на река Марица в Пловдив – в крайречната алея, на платформата срещу Водна палата.

От 18.00 до 21:00 часа отново на крайречната алея, но вече до моста на бул. „Победа“ артистите  Кяра Раш и Марчин Лауринович (Обединено кралство) ще представят М.A.P. ( съкращение от  Maritsa/Adata/Plovdiv).

Проектът е планиран на база многобройните посещения на двамата артисти до Адата по време на резидентния им престой в Пловдив през 2018 г., когато събират фото, видео и звукови архиви и се срещат с живеещите в района. М.A.P.  е скултпура изработена основно от метал, с интерактивна елементи и електроника.  Сегементи в нея реагират на непосредствената среда чрез слънчева енергия като събира енергия през деня, и освобождава енергия през нощта чрез светлини, поставени около скулптурата и активирани чрез серия от светлинни сензори.

M.A.P. също изисква публично участие, тъй като включва и сегмент създаден по традиционен аналогов метод – зоотропия – за да се представи като анимация, която ще стои като част от скулптурата.  Зоотропия означава „колело на живота“, което е част от онова, което всъщност Адата репрезентира за хората. Планирни са 3 кратки анимации: Птица / Цвете / Карта ADATA. Тези анимирани поредици са чисто символични. Скулптурата представя съвременен интерактивен поглед върху остров Адата и река Марица.

Близо час ще продължат безплатните късометражни прожекции на открито пред Галерия 28, ул. „Железарска“ 29. След първата серия филми през септември те продължават и на 12 и 13 октомври от 20.00 часа, като първия ден зрителите ще се насладят на селекция от  българско късометражно кино, а през втория на документален български филм.

Водещ на събитието ще бъде любимата актриса ЕЛЕНА КАБАСАКАЛОВА.

По време на събитието ще може да се насладите на селекция вина от Винарска изба Ямантиеви.

Повече за събитието ТУК

Галерия 28 представя и популяризира различни български творци от всички области в изкуството. Гостуват фотографи, художници, дизайнери на бижута, аксесоари и облекла. Квартал „Капана“, където е ситуирана Галерия 28, е духовно пространство, което събира като във фокус младата публика на Пловдив. Идеята за безплатни късометражни прожекции на открито е естествено продължение на дейността на галерията да представя и свързва различни видове изкуства.

Шанс да се насладят на зрелищната постановка на най-престижната оперна сцена в света „Метрополитън“ в Ню Йорк върху „АИДА“ от Джузепе Верди ще имат и пловдивските зрители. Юбилейното издание на международния фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ включва в своята програма повторение на запис от сателитното излъчване на постановката, показано в повече от 70 страни по света. Единствената прожекция в Пловдив ще бъде на 16 октомври от 19:00 ч. в Синема сити – Мол Пловдив. Билетите са в продажба на касите на киното, както и онлайн: https://www.cinemacity.bg/films/met-opera-presents-aida

С повторението на „АИДА“ приключва и последното засега издание на проекта „Метрополитън опера на живо от Ню Йорк“, който фондациите „Америка за България“ и „Виа Фест“ реализираха в продължение на 5 сезона. Фондация „Америка за България“ има нови програмни приоритети и няма възможност да подкрепи сезон 2019/20. От фондация „Виа Фест“ се надяваме да успеем да привлечем за сезон 2020/21 нови партньори и да продължим да срещаме българската публика с най-големите постижения на световното оперно изкуство.  

ЗА „АИДА“:

Либрето: Антонио Гисланцони
Диригент: Никола Луизоти
Режисьор: Соня Фризел
Сценография: Джани Куаранта
Костюми: Дада Салигери
Осветление: Гил Уекслър
В ролите: Анна Нетребко (Аида), Анита Рачвелишвили (Амнерис), Александър Антоненко (Радамес)

Голямата звезда на оперната сцена Анна Нетребко отново ще изгрее на сцената на Метрополитън опера, но за първи път в ролята на Аида, в която дебютира триумфално на Залцбургския фестивал през 2017 г. Този път нейна съперница ще бъде страстната грузинка Анита Рачвелишвили като Амнерис, а двете ще се борят за сърцето на великия воин Радамес - в ролята ще се представи латвиецът Александър Антоненко, когото гледахме на живо от Мет като Отело през 2015 г.

„Аида“ е сред най-грандиозните произведения в оперния репертоар. Джузепе Верди композира великолепни хорови, ансамблови и балетни сцени, поставени в сърцето на Древния Египет от времето на фараоните, а автор на либретото е Антонио Гисланцони, който не уточнява историческия период, а по-скоро кара публиката да гледа на „Аида“ като на част от египетската митология.

Метрополитън опера възстановява постановката на Соня Фризел от 1988 г., която сравняват по пищност с тези на Франко Дзефирели. Режисьорката е уверена, че е възможно класическата визия, вярна на авторовата идея, да въздейства и на модерната публика в наши дни. Затова се доверява на майстора на декорите Джани Куаранта с неговото мащабно мислене. Използва огромен хор и много статисти за масовите сцени, на фона на които се разиграва вечната история на тримата герои, разкъсвани между любовта и дълга.

Нетребко завладява ролята още с първия опит. (Джеймс Имам, Bachtrack)

Със субтитри на български и английски език.

“Манускрипта 39” е необичайна среща на българската поезия и черно-бялата живопис, представени в градска среда. На 16 октомври пешеходната улица в града ще осъмне със стиховете на 16 български поета. Те ще споделят своето вдъхновение с любознателната пловдивска публика чрез специално отпечатани манускрипти.

Пловдивчани и гостите на града ще вървят по поезия, ще четат стихове, ще се спъват в строфи и ще се хлъзгат по метафорите на поетите: Иван Цанев, Борис Роканов, Ани Илков, Владимир Левчев, Силвия Чолева, Мария Калинова, Ивайло Добрев, Стефан Икога, Надежда Московска, Лора Динкова, Белослава Димитрова, Румен Денев, Диана Маркова, Рене Карабаш, Ясен Василев, Иво Рафаилов. Това са артистите, които дават цвят и уникалност на проекта “Манускрипта 39”.

По-голямата част от тези изявени автори, освен че пишат стихове, правят графики, колажи, инсталации, участват в пърформанси, живеят интензивния, саморазрушителен и съзнателен живот на съвременната свободомислеща българска интелигенция. Отправна точка на изброените поети е абстрахирането от качеството и външната форма на изпълнението на произведението и концентрирането вместо това върху неговата смислова наситеност, върху оригиналността на концепцията и върху структуриращия творбата конспект.

Куратор на проекта е Борис Роканов.

Проектът е част от програмата на „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“.

Решението бе гласувано от Общинския съвет на последната сесия преди изборите

Градската художествена галерия – Пловдив ще управлява новото изложбено пространство на улица „Гладстон“. Това реши окончателно на последната си сесия преди Местни избори 2019 Общинският съвет. Решението дойде след бурни дебати с 26 гласа „за“, 10 „против“ и двама въздържали се съветника.

Откритата преди месец галерия бе построена на мястото на старо изложбено пространство, което бе под опеката на Дружеството на пловдивските художници. Те предявяваха претенции да управляват и новата зала. По време на сесията бе изслушан лидерът на ДПХ – Пловдив Снежана Фурнаджиева, както и директорът на ГХГ – Пловдив Красимир Линков. След техните изказвания бе гласувано и решението изложбената зала да бъде дадена за управление на Градската галерия.

Преди началото на сесията пък стана ясно, че Дружеството на художниците е завело дело в Районния съд относно правото за ползване на изложбената зала.

Tamsuke Yoshida: В Япония и до днес се казва не „хайде да ходим да видим Бунрако“, а „хайде да ходим да чуем Бунрако“

В традициите на кукления театър за възрастни ученикът наследява артистичното име на учителя си след дълги години чиракуване

За актьорите от Осака Пловдив прилича на тематичен туристически парк

Таня Грозданова

Национлният Бунрако театър от Осака гостува в Града на тепетата този уикенд.  Актьорите Масюки Кониши, Казухико Маеда, Юя Обицу, Кеи Саито бяха тук по проекта „Духът на японската кукла Бунрако”*. Трупата на единствения професионален Бунрако театър в Страната на изгряващото слънце излезе на сцената на Куклен театър – Пловдив с откъс от популярна Бунрако пиеса и запозна публиката с особеностите на всеки от елементите на тяхното древно изкуство в последната неделна вечер на септември. След тях на сцената бе показан спектакълът на Куклите „Принцът на морето и принцът на земята“ на режисьора Елена Панайотова, вдъхновен от японската театрална култура.

Национален Бунрако театър от Осака има за цел да пази, развива и предава изкуството на куклената драма в стил Бунраку. Този стил е едно от трите традиционни японски театрални изкуства, наред с Но и Кабуки включени в списъка на Световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Бунраку съчетава три основни елемента – таю (разказвач), музикант и кукловоди. Кукления стил Бунрако е изтънчено сценично изкуство за възрастни, пресъздаващо драматични човешките емоции – и това го прави различно от останалите куклени театрални форми по света.

Преди да излезе на сцената разговаряхме с главния кукловод с артистично име Tamsuke Yoshida, който има над 15 награди в кариерата си.

В традициите на кукления театър за възрастни ученикът наследява артистичното име на учителя си след дълги години чиракуване.Получавайки това име, което всъщност е много известно, отговорността е голяма и определено трябва човек да го е заслужил, да има всъщност потенциал,“ разказва с любов за своя преподавател главният кукловод Tamsuke Yoshida.

Разбирам, че в процеса на израстване в професионалния свят, първо с влизането си получават артистично име, но ако се докажат, че са много добри може да има промяна в сценичния псевдоним. Това се случва на специална церемония, която заявява, че актьорът го е заслужил. Нещо като майсторски клас.

„Куклите са много удобни за изразяване на емоции, главата има три лоста, за очите, за устата и едновременното им движение. Могат да изразяват най-различни емоции,“ започва Йошида и вади главата на една кукла, донесена от далечна Япония в специална торба.

 

Разкажете, моля, повече за самите кукли?

Главата е направена от дърво, по древна технология, както са се правили Бунрако кукли преди. Дървото се нарича Хиноки на японски. (на български е кипарис, пояснява преводачът) Най-леките кукли са около 2 кг, тежките са 9.

Интересно е, че в България Пловдив през последните 10-тина години има куклен театър за възрастни и то не чист. В Пловдив по-скоро има представления за възрастни в Кукления театър. Погледнато в традицията на Бунрако, как ще го коментирате?

Ние доста често представяме Бунрако не само в нашата страна, но и извън Япония и това, че нашето облекло е черно и лицата ни са скрити, се харесва. Така и други кукловоди от други страни го взимат като начин на игра.

Обичам да питам събеседниците си какво искате да кажете на хората, пък никой никога не ви е питал за това, първото което ви идва наум?

Това което искам да добавя е във връзка с нашия разговор и е важно да се каже. В Бунрако не са само куклите и кукловодите. Бунрако се състои от три важни части. Другите два важни компонента са разказвача и музикант – изпълнител на традиционен японски инструмент шамисен. Техните две роли от триото са изключително важни.

Видях тези неща в „Принца на морето и принца на земята“. Най-интересното за мен бе, музикантът свиреше на обърнато виолончело. Полегнало, за да имитира подобен звук, понеже ние в България нямаме такъв инструмент.

В Япония още от миналото е било така и сега се казва „не хайде да ходим да видим Бунрако“, а „хайде да ходим да чуем Бунрако“. Тоест това е основното – те са слушали Бунрако.

Сега може да се каже, че куклите излизат на преден план и определено привличат много вниманието, но в миналото разказвачът е бил на почит, той е бил водещият, който реално води цялата история. Наистина за Бунрако е изключително важно разказвачът колко умело си върши работата, ако той добре представи историята от неговото присъствие зависи как ще бъде възприета пиесата.

Във времето движенията на куклите станаха по-добри, имитират човешки движения и в този смисъл майсторството на кукловодите се е издигнало като ниво по-нагоре и привлича вниманието.

Успяхте ли да видите представлението на  Елена Панайотова, което е в духа на традиционния японски театър Бунрако „Принцът на морето и принцът на земята“, което се играе тук в нашия Куклен театър?

Не. Ние всъщност тази сутрин пристигнахме в Пловдив. Аз знам, че Елена беше в Япония и посети всъщност наше представление на Бунрако и може би тогава е решила да използва точно кукла Бунрако в това представление.

Какво е първото Ви впечатление от Пловдив?  

Ние сме отседнали в хотел в центъра, на Главната пешеходна улица. За мен града Ви е много красив. Аз го възприемам дори, при нас така често се казва, като тематичен парк. Тоест нещо, което е направено по определена тематика. Буквално правиш две крачки и се виждат разкопки, старини, което много ме впечатлява!

*Проектът е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 с Фокус: Японска култура, която се осъществява в партньорство с Фондация „EU-Japan Fest“. Спектакълът е част от проект „Духът на японската кукла: създаване на куклено-театрален спектакъл и обмен на японски артисти“, който се осъществява от Държавен куклен театър Пловдив. Седмицата на японското куклено изкуство е и част и от юбилейните чествания “30 дни на японската култура в България” организирани от Посолство на Япония в България със съдействието на фондация „ДЕН ГРИ“.

Страница 8 от 1621

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…