Започва събирането на коледарските дружини

Имен ден празнуват: Игнат, Игнатка и техните производни, Искра, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна и други 

Днес православната църква отбелязва Игнажден. По традиция празникът се чества на 20 декември, но когато се пада в неделя, той се измества с ден напред по решение на БПЦ.

Посветен е на Св. Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов. Смята се, че той е детето, което Исус Христос посочва, когато обяснява кой е най-голям измежду себеподобните. Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога. Ръкоположен е за втори архиепископ в град Антиохия. Въвежда в богослужението пеенето на два хора. Осъден на смърт от римския император Траян (98-117) заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.

Игнажден е традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започват Новата година и коледните празници. В народните поверия този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година. Вечерта срещу празника е първата Кадена вечер. За нея приготвят постни храни. На трапезата се слага сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се запалва свещ, а най-възрастния обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свеща и орехите се запазват за останалите кадени вечери. Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани "мъченици" не работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца.

Българите тачат този голям християнски празник под имената: “Игнажден”, “Идинак” (Северна България), “Идинажден”, “Игнатьовден” (Родопите), “Полаз” или “Полязов ден” (Котленско) или “Млада година”. За него е типичен обредът “полязване” или “булезене”. През целия ден домакините следят какъв човек ще прекрачи най-напред прага им. Щом първият гост е добронамерен и заможен стопанин, вярват, че годината ще е имотна. Има поверие, че ако този пришълец пък е момиченце, ще се плодят женски животни. Когато гостът-полазник влезе вкъщи, трябва да донесе със себе си трески и съчки, събрани край дръвника на двора. Поставя ги на купчинка пред домашното огнище и кляка или сяда над тях като вика: “пиу-пиу”. Домакинята го поръсва с орехи и сушени плодове, нареждайки: “кът-кът”. Това символично ритуално действие с имитативен характер има за цел да осигури добър приплод на кокошките и останалите домашни птици. После гостът се изправя и разравя огъня, така че да изскочат много искри. Докато върши това, той благославя: “Колкото искрици в огъня, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в таз къща!” В западните български краища стопанката подава на полазника решето с различни семена в него и го кара символично да сее наоколо. А той нарича да се роди много ечемик, пшеница и царевица. Първият гостенин се кани на трапезата и се гощава обилно, както изисква българското гостоприемство. Стопаните го черпят с ракия и вино и му дават специален “игнатски кравай”. За благословията си той е обсипан с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Стопаните може да го дарят с риза, чорапи, кърпа или къделя вълна. Ако годината се окаже изобилна, на следващия Игнажден те канят отново същия човек да споходи първи дома им.

В Родопската област Игнажден се назовава още “хайвански празник”, тъй като тук животните се наричат “хайвани”. През деня мъжете не впрягат добитъка, за да се съхрани здрав и пъргав през цялата година. Жените раздават питки из махалата за здравето на домашните животни. В Източна България на Игнажден домакинята загражда с въже или червен мъжки пояс всички кокошки и ги захранва с варена царевица. Това се прави, за да не се губят птиците по чуждите дворове и да не снасят яйцата си навън. На празника не бива да се изнася нищо от къщи - огън, жар или сол, за да не “излезе берекетът” от дома. Не се иска и не се дава нищо на заем.

От Игнажден започва и събирането на коледарските дружини. Само в Русенско и отчасти в Разградско е познат обичаят вардене квас, пазене квас. Изпълнението му се пази в тайна. За лек и магия в нощта срещу празника моми и жени се събират в една къща и две от тях замесват с гръб към нощвите (дървено корито, в което се е месел хлябът) тесто, в което бабите са поставили магьоснически билки. Дванадесет нощи до Васильовден омъжена жена стои будна край тестото и го пази, а останалите играят хоро. Последната сутрин поделят кваса между участничките, които го пазят строго за себе си и своя дом, вярвайки, че той защитава от зли духове, магии и болести и ще им помага да спечелят и задържат любовта на избраниците и съпрузите си.

Трапеза: боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая, кравайчета.

По идея на преподавателката по български език и литература Стефка Златарева от ПГТ „Проф. Асен Златаров“ десетокласниците организираха онлайн коледен маратон и литературно четене, като в продължение на седмица четоха стихове от известни български автори, посветени на Коледа.

Желанието на учениците е да зарадват децата от детските градини с артистичен прочит на едни от най-хубавите коледни стихове на Гео Милев, Иван Вазов, Младен Исаев и други.

Впечатлен от оригиналния замисъл и изпълнение, кметът на район „Източен“ Иван Стоянов поздрави преподавателката и учениците. Той мигновенно препратил поздравите към всички учебни заведения в района.

"Надявам се, тази прекрасна инициатива да е символ на нашата надежда, че следващата година ще е по-добра и ще ни донесе отново радостта и вярата в доброто," сподели той.

 

Инициативата е под надслов „Коледно ни е“ и е вдъхновена от идея на къща музей „Гео Милев“, гр. Стара Загора и е създадена от деца за деца.

Всичик изпълненията на гимназистите от Пловдив можете да видите тук. 

По решение на Общинския кризисен щаб се отменят всички културно-масови мероприятия на територията на Община Пловдив до 1 януари 2021 г. (включително),  както и традиционната празнична коледната и новогодишната програма на площад „Стефан Стамболов“. Това стана ясно след проведеното днес онлайн заседание.

Решението беше взето на база актуалната епидемиологична обстановка и становището на Националния оперативен щаб за удължаване на частичния локдаун в страната.

Както вече беше съобщено, организаторите на коледни базари могат да предлагат продукцията си на общинските пазари „Четвъртък пазар“ и „Гребна база“, които са пригодени за тази дейност и отговарят на противоепидемичните предписания.

„Ще се съобразя с решението на щаба. Нашата работа е да пазим здравето и живота на хората. До последно се надявахме, че мерките ще бъдат смекчени на национално ниво и ще можем да подарим на пловдивчани повече коледно настроение, но за жалост, няма изгледи това да се случи“, коментира  кметът Здравко Димитров след края на срещата.

Eпископската базилика на Филипопол е номинирана за „Сграда на годината 2020“ в категорията „Проекти, свързани с развитието на градовете - градска среда и култура“. Церемонията на Национален Конкурс "Сграда на годината 2020 г." ще се проведе на 21 декември 2020 г. в Софийска опера и балет при засилени мерки за безопасност и спрямо всички заложени в заповедта на Министерство на здравеопазването ограничения и изисквания.

Националният конкурс „Сграда на годината“ е най-популярното и престижно събитиe в сферата на инвестиционните проекти, строителството и архитектурата в България. Целта на Конкурса е да отличава най-добрите постижения при реализация на съвременни сградни проекти през съответната година в България, както и свързаните с реализацията им инвеститор, архитект и строител.

Ето и детайли за номинацията:

Източник и снимки: Национален Конкурс "Сграда на годината 2020 г."- buildingoftheyear.bg

Eпископската базилика на Филипопол Това е проект, обхващащ консервация, реставрация и експониране на Епископската базилика на Филипопол и изграждане на защитно покритие в УПИ I -общ.,за експониране на антична базилика и за обществено обслужване, кв.137а и под улично пространство между кв.137 и кв.137a по плана на I-ва гр. част, гр. Пловдив.

В продължение на хилядолетия по българските земи си дават среща цивилизации, които оставят трайна следа в развитието на съвременния свят. Културното наследство е гордост, но и отговорност на всички. Епископската базилика на Филипопол – най-големият раннохристиянски храм, открит в България, е важна част от националното и от световното историческо богатство. Фондация „Америка за България“ е основен инвеститор в нейната реставрация заедно с община Пловдив, но за да бъде Базиликата съхранена за идните поколения и за да стане жива част от града, всеки принос е важен – и на бизнеса, и на гражданите. Така например, от началото на проекта през 2014 г. до сега, стотици доброволци са помогнали за разкриването и съхранението на Базиликата.

Открита при строежа на булевард „Княгиня Мария-Луиза“ в центъра на Пловдив през 1982 година, Епископската базилика на Филипопол отново оживява за жителите и гостите на града благодарение на публично-частно партньорство между Фондация „Америка за България“, Община Пловдив и Министерството на културата.  Процесът по цялостното разкриване, проучване и изграждане на посетителския център и обществено пространство на базиликата започна през 2014 г. и надгражда опита на Фондация „Америка за България” и Община Пловдив от успешния съвместен проект за Малката базилика.

Епископската базилика на Филипопол е най-голямата раннохристиянска църква в страната. Открита при разкопките монета на император Лициний (308-324) дава основание на хипотезата, че базиликата е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г.

Размерите, украсата и централното разположение на църквата в близост до форума на античния град свидетелстват за голямата и влиятелна християнска общност във Филипопол. Базиликата е широка 36 м, дълга над 90 м и е с впечатляваща архитектура - централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния кораб се издигал украсен с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството).

Вътрешността й била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове. Мозайките са и най-добре запазената част от сградата. Правени са на три етапа, образуват два пласта и имат обща площ от 2000 кв.м.

Църквата била сърцето на християнския живот в града между IV и VI в. преди да бъде разрушена и изоставена, може би в резултат на силно земетресение. Но историята на мястото е много по-богата и обхваща поне 12 века.

Базиликата е построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I в.сл.Хр. След изоставянето на църквата, през Х-ХII в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.

Епископската базилика на античния Филипопол заема централно място и в съвременен Пловдив. Тя е в близост до централния площад и католическата катедрала „Св. Лудвиг“ - един вечен пример за приемствеността на духовните идеи, които се предават от поколение на поколение през вековете.

Посетителският център на реставрираната базилика ще отвори врати през 2020 година (ако епидемиологичната ситуация позволява) и ще разкрие над 2 000 кв.м. римски мозайки от IV-VI в.сл.Хр., експонирани на две нива – първо ниво in situ и на втори етаж. Общата разгърната застроена площ на сградата е 4536 кв.м. Новоизградения площад, зелени зони и обществени пространства е с площ 8 620 кв.м.

Върху мозаечните пана оживяват над 100 уникални медальона с различни видове птици – от танцуващи токачки до пауни с разперени опашки, от бъбриви папагали до птичка, която храни малкото си.

Сградата включва и интерактивна детска „Зона на откритията”, която представя историята на базиликата по разбираем, вълнуващ начин, както и външна детска площадка, реализирана с дарение на EVN България.  Компанията подпомага създаването на интерактивна инсталация за виртуална реалност вътре в Базиликата. EVN изгради и една от първите станции за зареждане на електрически автомобили в Пловдив на паркинга на комплекса.

Комплексът разполага и със зони за събития, презентации, лекции, открити уроци, ателиета, пространство за временни експозиции и камерни концерти. Използвано е съвременно дигитално оборудване, презентационна техника и озвучаване от най-висок клас.

Обектът е първа категория, обявен за Кутурно-историческа ценност от Национално значение. През 2018г. кандидатурата на Епископската Базилика и римското мозаечно наследство на Филипопол беше вписана в Индикативната листа на Световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Целта на проекта е да осъществи проучването, консервацията, реставрацията, експонирането и социализирането на археологическия обект като се изведат пълноценно неговата историческа, архитектурна, и художествена стойност.

Проектите са разработени съгласно изискванията и насоките на Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и Министерство на културата на Република България.

Археолог-проучвател е Жени Танкова от Регионалния археологически музей в Пловдив. Реставрацията на мозайките е дело на доц.Елена Кантарева-Дечева.

Автори на проекта за сградата и площада са арх.Красимир Тодоров (главен проектант) и арх.Пламена Андонова от Ателие Дуо-Пловдив, партньор е Zoom studio-София. Арх. Милена Крачанова от Студио Абстракта разработи Консервационно-реставрационния проект и плана за експонирането на артефактите. Ландшафтен архитект е Мирела Димитрова-Дуйар. Конструктори на сградата са инж. Костадин Палазов, инж. Йордан Атанасов, инж. Любомир Тотев (Бипак).

Фондация „Америка за България“ заедно с арх.Крачанова и екипа реставратори, архитекти, археолози и историци изготвиха първия етап на апликацията за ЮНЕСКО. Базиликата беше представена със серия от изложби и презентации в централата на ЮНЕСКО в Париж и включена в Индикативния списък на Световното културно наследство.

Амepиĸaнcĸият apxитeĸт Лий Cĸoлниĸ и eĸипът на Ѕkоlnісk Аrсhіtесtur+Dеѕіgn partnership разработиха проекта за инерактивните експозиции и аудио-визуална комуникация, които да представят безценните находки по възможно най-добрия съвременен начин.

Още по темата четете в Под тепето

Бойко Борисов връчи Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ на проф. Вера Найденова, доктор на науките, критик и теоретик в областта на филмовото изкуство. Отличието се връчва за изключителен принос за развитието на националната културна идентичност и духовни ценности.

„Особено развълнувана съм, защото знам кои хора са получавали тази награда и за мен тя винаги е била недостижима. Приемам я като знак на уважение и признание на ролята на критиката в художествената култура“, заяви професор Найденова при получаването на наградата. Тя отбеляза, че е посветила живота си на критиката и любовта към българското кино, тъй като и до днес е твърдо убедена, че е необходимо духовно противоборство срещу безвкусицата. „Както и че хората винаги ще имат нужда да огледат своите вълнения и разсъждения в тези на професионалистите“, изтъкна проф. Найденова.
 

В рамките на церемонията премиерът Борисов акцентира, че почетната награда днес получава личност с огромен принос. „Критиката дава възможност на самите режисьори да мислят за следващите филми и върху това, което предлагат. Радвам се, че българското кино се развива в момента – страхотни и сериали, и филми, и артисти, и творци имаме. Така, че за нас действително днес е хубав празник“, подчерта Борисов.  

Наградената днес на церемония в Министерския съвет проф. Вера Найденова е родена в село Торос. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и театрознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Доказаният ни критик и теоретик в областта на филмовото изкуство е личност със значителен и оригинален принос за духовното развитие на съвременната българска култура, един от най-компетентните специалисти на територията на оценъчно-оперативната и теоретико-естетическата мисъл. Свидетелство за това са нейните книги като „Актьори на българското кино“ (в съавторство с Иван Дечев), „Човекът на екрана“, „Керваните на киното пътуват“, „Георги Георгиев-Гец“, „Кино - познато и непознато“ и др., както и десетките статии, рецензии, портрети, студии за българското и световно кино на страниците на специализирания и всекидневния печат у нас и в чужбина.  Изключително стойностна е и дългогодишната й работа като преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов".

Снимки: пресцентър, правителствена информационна служба