Телевизионната водеща и лекар д-р Неделя Щонова събрала 75 истории в продължение на 10 години, върху 4 континента

Д-р Неделя Щонова е дипломиран лекар, специалист невролог. Има защитен дисертационен труд в МУ София. Темата на нейната дисертация е посветена на изключително иновативна, авангардна и актуална област от съвременната неврология – емоции, стрес и атеросклероза.

Дебютната книга на популярната телевизионна водеща и автор на единственото в телевизионния ефир здравно предаване, „Духът на здравето“ (част от „Преди обед“), което налага стандарти в съвременната здравна журналистика, базирани на научни факти, е с поетичното заглавие „Хвърчило към рая“. Изданието излиза с логото на „Книгомания“ и ще се разпространява по книжарниците от 17 май. На следващия ден от 18,30 ч. в клуб „Kino Cabana“ пък ще се състои премиерата на книгата – със специалното участие на джаз легендата Васил Петров. Водещ на събитието ще бъде журналистът Костадин Филипов, а сред приятелите на сцената, които ще поздравят Неделя Щонова, са проф. Златимир Коларов, д.м.н., акад. проф. Лъчезар Трайков, д.м.н., журналистът Георги Тошев и други.

За почитателите и приятелите на Неделя Щонова заглавието „Хвърчило към рая“ не е изненада, въпреки че търсенето му е сложен и интересен процес. Не е изненада, защото стилистиката на предаването „Духът на здравето“, логистиката в процеса на неговото създаване, както и всички професионални вибрации около Неделя Щонова носят необясним аромат на поетичност, вълшебства и добрина. Почти като в света на магическия реализъм, където повествователната стратегия, героите и техните невероятни на пръв поглед приключения приласкават читателя и го водят през тайнствени пътеки и лабиринти, така и тук – крайната цел на тази книга е да се замислим дали нашата гледна точка към болката, страданието и драмите е единствената възможна. Сътресенията в живота на героите от книгата на доктор Щонова са едно голямо огледало, в което наднича вътрешният свят на всеки един от тях. А този свят носи митичното име Мингу. Мингу е доброто вълшебно духче, обладано от силна вяра и непокътнат оптимизъм, което живее във всеки един от нас, с пълната осъзнатост и респект пред чудото, което е този живота. И за да откриете истинската му идентичност, трябва да се гмурнете без спасителен пояс в тези 456 страници.

Във всяка една от своите истории, които често са с неочакван край, д-р Щонова съчетава реалност, невероятно силни характери, съдби, образи и магически елементи, пропити с много мъдрост.

Още в началните страници от дебюта книга на доктор Щонова ще откриете един екзотичен адрес –ул. „Аугустино Нето“ № 7.Мапуту, Мозамбик. Това ще бъде първият ви ориентир върху картата от невероятни приключения с „Хвърчило към рая“. Това „хвърчило“ води към океани от любов и омагьосващи кръгове от разтърсващи човешки трагедии, сълзи, страст и вяра, построени от авторката майсторски, с невидима лекота. Героите и историите, разказани върху страниците на това магично четиво, са персонажи, които реално съществуват в този понякога ужасяващо страховит, а друг път наистина приказен живот. Те влизат в непрекъсната интеракция със системата от невероятна сетивност на авторката, а тя заедно с тях се вълнува истински, като деликатно и нежно рисува галактическата карта на живота ни – такъв, какъвто не го познаваме, въпреки че живеем в него. А широко отворените, пълни със синева, страст и жизнелюбие очи на Неделя се взират топло и с емпатия във всеки един от героите.

 „Събирах и търсих тези 75 истории в продължение на 10 години, върху 4 континента. Прелитах над какво ли не, само и само за да ги открия… и да ви ги подаря за вдъхновение. И всяка една от тях ми показа, че да, Животът наистина понякога ни връхлита с цялата си непредсказуемост, сякаш невидима лъвска лапа идва и с един замах разрушава всичко.

Героите в тази книгата са създадени точно от това – от всичко онова, което те са изгубили. В началото, в точка „А” всеки един от тях е изправен пред сериозна житейска драма – стряскаща диагноза, невъзможна любов, рак, трансплантация, ампутация на ръка, проблемно забременяване, загуба на най-свидното, на дете, смърт на любим човек, но в края, в точка „Б”, той, подобно на жар птица, подобно на Феникс възкръсва от огъня и пепелта, а от въглените на мъката си прави един нов път към удивително смислен и пълноценен  живот.

Това са 75 чудни житейски съдби, като всяка една от тях е вариация на темата „Междузвездни войни“: Силата е в нас и тя винаги е била вътре в нас. Още от самото начало. С нея се раждаме. И никога не бива да забравяме за това. А от героите в моята книга научих, че когато драмата заблъска по дверите на ума и сърцето ти, когато животът или съдбата дойде, връхлети и без милост те хвърли в ада, просто трябва да се умиротвориш, да повярваш и да си спомниш, че там някъде дълбоко вътре в теб се намира всичката мощ на света, с която можеш да дишаш без огорчения, а в душата ти да е красиво, чисто и светло“, разкрива енигмата на книгата си доктор Неделя Щонова.

И героите, и историите в тази книга са преминали филтъра на суровата реалност.

Но оцеляват, защото всеки един от тях пази и се вслушва в своето Мингу. Митичен персонаж, къс обетована земя от разранените дебри на душите ни, кристално чист вълшебен извор и дух, който носи есенцията в тази книга. Мингу намира изумителни начини да се справя с всякакви натрупвания от страх, слабости и разгромяващи поводи за страдание, като овладява емоционалната турбулентност, през която всеки един от нас преминава с доброта, посветеност, надежда, трудолюбие, светлина и сила. „Да заставаш всяка  сутрин пред планината от трудности и проблеми и да ги гледаш право в лицето тия проблеми, при това безстрашно. С благодарност и вяра, че Тя, победата, е там, на върха на твоето копие! Защото Ти носиш шлема на твоята вяра! И гледаш дори на най-трудните дни през една философска увеличителна лупа, която знае как се открива най-светлия смисъл в този понякога съвсем не добър свят…Да обичаш… това е щастие. Да обичаш теглилките и мъката на този живота не е перверзия… не е и мазохизъм… то също е щастие. И също е част от рая“, коментира доктор Щонова.

В книгата на доктор Щонова има куп въпросителни и размишления върху преходността на всичко в този свят, тленността ни, болката от загубите, любовта, смисъла на живота и неговата непредсказуемост. Но героите в нея гледат на изпитанията, като на едно „първокласно бинго“ и през лабиринтите на своя катарзис откриват в себе си рая на умиротворението. Още първите страници създават и напомнят блянаот стиховете на Емили Дикинсън:

За да направиш прерия

са нужни пчела и детелина.

Пчела и детелина

и една мечта голяма

Дори мечтата само стига,

ако пчела и детелина няма!

Откъс:

Неделя е лекар и на душата

„Идеята да разкажат за тегобите, вълненията и съдбата на пациентите си е присъща на много лекари писатели – Артър Конан Дойл, Съмърсет Моъм, Арчибалд Кронин, Антон Чехов, Михаил Булгаков, Димитър Димов, Валери Петров, Джойс, Брехт, Шилер.

Автентичността на изживяното и случката, реалността на събитията, контакта с конкретния човек държи споделеното здраво в темелите на разказа, на реалистичния, а не на измисления и „изфантазиран“ разказ, който, ако не е прецизно построен, композиран и интересно разказан, навява усещането за неистина и фалш. Ще цитирам по памет Достоевски: „И най-доброто писателско въображение не може да измисли това, което животът може да поднесе…“. При нас, лекарите, хората са изведени от равновесие, те са такива, каквито са с техните силни и слаби, негативни и положителни черти, с тъжнения, вълнения и болки, с погубените мечти и сринати съдби. Това е един неизчерпаем източник на „литературен материал“ за всеки пишещ. Това е и почвата, върху която стъпва д-р Щонова при подбора на разказите в книгата – изживени или споделени с нея съдби на много от пациентите, за които тя се грижи, на техните близки и приятели, защото „болен в семейството означава болест за цялото семейство, като лекуваме болния, ние лекуваме и помагаме на неговите близки“ – нещо, което съм писал и повтарял много пъти. С разказите в тази книга Неделя откликва и на вълненията и надеждите за изцеление и на близките на болния, на неговите деца и приятели, на неговите родители, с умението си на лекар лекува тялото, а на писател – душата.“

Из предговора на книгата „Хвърчило към рая“, написан от проф. Златимир Коларов, председател на съюза на лекарите-писатели в България –„Димитър Димов“

От 17 – 31 май изложба с картини, 19.05.21г. Работилница за рисуване на животни с Гергана Табакова, 22.05.21г. Работилница за рисуване върху текстил с Гергана Табакова.

Гергана Табакова е завършила в Пловдив – графика. Живее и твори в Пловдив, Майка е на 2 деца.

В изложбата ще покаже картини рисувани през последната година. Стила ѝ е характерен и индивидуален, рисува

Лъвове, папагали, рис, мечки, костенурки носещи на гърбовете си цялата фауна; китове плуващи в „спокойни води”, картини със картини със специално отношение към природата... Геометрия преплетена с животинския свят, хармонично изпълнени детайли с невероятна пъстрота. Tова са картините на Гери – няма как да объркаме характера ѝ. Творчеството и картините ѝ са свързани с животинския свят, изследването на символите и тяхното значение за хората. Тя неуморно рисува картини със силни знакови послания. Понякога черпи идеи от сънищата си.

Отправяме ви покана да се срещнете с Гери и нейните произведения на живо и да почувствате магията им.

Откриването на изложбата ще бъде  на 17 май от 18:30 ч. в Кафене Пейка на ул. Бетовен 12,

Това  е място, където да бъдем, когато искаме да водим добри разговори  и срещи с изкуство и творчески хора.

Изложбата ще продължи  до края на месец май, през това време има още  възможности да се срещнете с авторката и в двете работилници, които ще води на 19 май от 18:30ч. и 22 май от 11 ч.

19.05.21г. от 18:30ч. до 20:30ч. – Работилница за рисуване на животни с Гергана Табакова

- за деца от 5 до 105 години. Ще е интересно и занимателно рисуване на животни, а Гергана като художник и педагог ще помага. За по-малките участници ще има готови рисунки за оцветяване. Ще се рисува върху хартия с моливи и акварел. Материалите за рисуване ще са осигурени, а също по една безалкохолна напитка. Вход 20 лв.

22.05.21г. От 11ч. до 13ч.  Работилница за рисуване върху дрехи с Гергана Табакова

– за деца от 5 до 105 години. Ще е интересно и занимателно рисуване върху текстил.  Ще осигурим бои, а участниците трябва да си донесат дреха /дънки, тениска/ върху която искат да имат рисунка. За участниците ще има и по безалкохолна напитка. Вход 20 лв.

 И двете събития са с предварително записване на телефон: 0876693408 /ако имате въпроси обаждайте се/

Instagram: Gigataartist ,и facebook: Giga feel art

Откриване на  17.05.21 от 8:30 часа.

В средата на март тази година ИК Хермес публикува новата книга на колегата Евгений Тодоров „Сбогом, Америка, сбогом, Пловдив“.

Евгений Тодоров е известен телевизионен журналист, драматург и режисьор. И един от най-четените блогъри у нас. Автор е на 11 книги, сред които превърналата се в бестселър „Особености на филибелийския характер“, „Наръчник на носталгика“, „Тайните писма до Бойко Борисов“ и романът „Рекет“, претърпял три издания. Тодоров е автор и на уникалната серия от пет документални книги „Запомнете Пловдив“ – стари истории, разказани от очевидци.

Премиерата на романа „Сбогом, Америка, сбогом, Пловдив“ от Евгений Тодоров ще е на 14 май (петък) от 18,00 часа в Културен център „Тракарт“.

Има ли жанр “Пловдивски роман”, по какво си прилича и различива от предишните му книги, вижте в интервюто с автора.

Г-н Тодоров, новата ви книга „Сбогом, Америка, сбогом, Пловдив“ излиза на 16.03.2021 година. Какво повече може да кажете за нея на читателите, които я чакат с нетърпение?

Не знам дали има жанр „пловдивски роман“. Става дума за нещо такова – действието се развива в Пловдив, героите са пловдивчани – някои от тях са или напомнят на реално съществуващи наши съграждани, и най-интересното – част от диалога възстановява пловдивския жаргон от близкото минало. Мисля, че друга подобна книга не се е появявала, или поне аз не знам.

Това означава ли, че романът е адресиран изключително към пловдивчани?

Надявам се, не само към тях. Все пак „Истанбул“ на Орхан Памук не е написан за жителите на Истанбул, а филмът „Манхатън“ на Уди Алън не е гледан само в Ню Йорк. Не се нареждам до тези имена, говорим за принцип.

С какво се различава и по какво си прилича с предишните ви книги?

Макар и художествена проза, романът има много общо с предишните ми документални книги – „Особености на филибелийския характер“ и петтомната поредица „Запомнете Пловдив“. Общото е в опита да се разкрие пловдивският дух, да се стигне до уникалността на града… Общото е и в носталгията по миналото, към което се връщат постоянно героите на романа…

Лесно ли събрахте спомени и събития от предишни десетилетия в сюжет, който се развива в рамките само на три дни?

Събирам късчета от Пловдив, събирам характери, случки – вече десетилетия. По-големият проблем беше в това да се прецени кое е вероятно мило на моето поколение примерно и кое заслужава да се опише и остане между кориците – като послание към следващите поколения.

Главният герой в книгата е емигрант, който е заминал за Америка преди 40 години. До каква степен е застъпена темата за емигрантството и от каква гледна точка е разгледано то в романа?

Не съм бил емигрант, но съм се срещал с много българи, „избрали свободата“ – според едни, и „родоотстъпници“ – според други. Когато за пръв и последен път през 1979-а минах през „желязната завеса“ – макар и за малко, се срещнах с драматични човешки съдби на емигранти. През следващите години срещах различни хора, основно пловдивчани – успели и неуспели. Главният герой е в някаква степен обобщен образ на емигранта. Той няма един-единствен прототип, но много елементи в образа на главния герой са истински – а не плод на фантазия.

Повече политическа или повече лична е историята в „Сбогом, Америка, сбогом, Пловдив“?

И лична, и политическа. Опитал съм се през призмата на лични преживявания, включително мои лични размисли, да стигна до някакво обобщение за промените в града и в света…

Според вас има ли носталгия към миналото в днешните времена и ако има – това пречи ли ни, или ни помага като общество?

Носталгията към миналото е част от всяко общество и всяка епоха. Въпросът е как да „разплетем“ тази носталгия. Всеки от героите в романа живее в паралелни светове – на миналото и на днешния ден, но по различен начин.

Над какво работите? Документалистика или нов роман?

При срещите с читатели на предишния ми роман – „Рекет“, многократно чух въпроса: „А какво ще стане с главната героиня?“. И без да го бях планирал, реших да напиша „Рекет-2“. Нещо като „втори сезон“. За повече интрига – подзаглавието е „Бардакът срещу държавата“. Остана още малко…

За книгата

Действието в книгата се развива в днешно време. В продължение само на три дни. Но върху него се наслагват спомени за хора и събития от предишни десетилетия. В повечето случаи реални, но забравени.

Главният герой емигрира преди 40 години в Америка. Донко, избрал някога свободата, най-после се връща в родния си град. И започва да търси живите си приятели. Намира някои от тях и е щастлив. Дори се ражда идеята да купи хотел „Тримонциум“, в който сега е отседнал. И заедно да го управляват. Донко е готов да възстановят всичко онова, което е било свързано с младостта и с надеждите им.

Носталгията към миналото до един момент ги обединява, но скоро се оказва, че са се променили необратимо. Променил се е и градът, променил се е може би и светът.

Време е за „сбогом“...

Разказвали сме ви за времето, когато в Пловдив е имало пристанище и река Марица е била важна артерия за преноса на стоки и хора. Наскоро пък ви разкрихме как тя често е предпочитана за риболов и социализация, особено през по-топлите месеци. В последните години пространството около бреговете ѝ бе облагородено и тя все по-често се превръща в любимо място за разходка като алтернатива на все по-пренаселените централни паркове и Гребния канал.

С настъпването на летния сезон обаче, няма как да не припомним и опита да бъде създаден и градски плаж през 2015-а година. Всъщност идеята съвсем не е нова, защото според историческите сведения първите пловдивски публични бани край Марица отварят врати още през 1882. Тогава Пловдив е столица на Източна Румелия. В десетилетията след това няколко други плажове се оформят на различни места покрай реката и те стават предпочитано място за прекарване на свободното време на пловдивчани. След 70-те интереса към тях значително намалява. За период от поне 50 години обаче, да идеш на плаж край Марица е било въплъщение на думата “густо”.

За разлика от сега, тогава Марица е била доста по-пълноводна и басейните се пълнили с вода от нея. Двете речни къпални побирали около 5 хиляди души. И освен басейни в тях имало парк за разходка, футболно игрище, детска площадка и денонощен ресторант, за който пивото се носело специално от София. Били са извън коритото, може би на 10-20 метра от брега на реката. През 1950-а година плажовете били закрити поради намаления интерес на гражданите към тях.

Повече от 50 години по-късно екипът на Архитектурната седмица се изкуши да възроди тази пловдивска традиция през 2015- година Идеята бе временният плаж с басейн да бъде реализиран върху сухите пясъчни наноси в коритото на реката. Съвместно с екологични организации се организира акция по почистването на коритото на реката и след това избраното място бе засипано с допълнителен речен пясък. Изгради се и бар и сцена, на която се организираха различни музикални прояви за забавление на пловдивчани и гостите на града под открито небе. Пространството се откри през август и бе на разположение малко повече от месец.

Днес малцина може би си спомнят за него, но все по-често около реката забелязваме компании активно почиващи на пикник и сладка раздумка. Разбира се, къпането би било доста опасно поради теченията, но един градски плаж край реката би бил чудесна възможност за нейната интеграция в градския живот.

Източник: lostinplovdiv.com