Онлайн премиера на театралното представление във видео формат "Един ден, в който има всичко" ще се състои на 30 ноември от 19:30 ч.. Спектакълът е дело на асоциация „Метеор“ и се реализира като част от програма "Наследство" на Пловдив -  Европейска столица на културата 2019. Звездният екип на проекта – режисьорката Ани Васева, философът Боян Манчев, актьорът Леонид Йовчев, композиторът Кристоф Печанац и художникът Стефан Дончев - канят всички желаещи да станат зрители на представлението през платформата fanstream: https://fanstream.bg/vd/edin-den-v-koito-ima-vsichko/.

"Един ден, в който има всичко" е представление във видео формат, в което трима души живеят в безвремие, отпуснати в усещането на мига. Тримата герои са водени от силите на взаимното привличане отблъскване, от напрежението между стремежа към привичното и чара на необичайното. В своя малък, затворен свят те се натъкват на чудеса, на радост, на изненадите, скрити не в бъдещето, а в миналото. "Един ден, в който има всичко" е и представление за радостта.

Ани Васева, в сътрудничество с актьорите Леонид Йовчев, Грета Гичева и Катрин Методиева, развива новия жанр на видео театъра. Това не е просто заснето представление, а спектакъл, създаден специално за видео формат и за онлайн разпространение. "Един ден, в който има всичко" съчетава задълбочения и продължителен работен процес, въздействащо актьорско изпълнение, свободата и въображението, характерни за театралната работа на Метеор, със създаващите едновременно реалистичен и пълен с изненади свят, визуално впечатляващи похвати на видео медията.

Представлението е част от дългосрочния проект Ex corpore на “Метеор“, в който са включени множество събития и който е част от проектите, спечелили подкрепа в направление „Наследство“ в програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019, осъществяващ се и с финансовата подкрепа на Програма „Култура“ на Столична Община и Министерство на културата и със съдействието на Swimming Pool, галерия „Етюд“, „ХаХаХа импро“, АртФест, Дом на киното и ДНК.

В четири последователни дни преди 30-и ноември в YouTube страницата на Метеор (MTheOrg) ще бъдат качени и четири видеа, подготвени специално за проекта: Боян Манчев ще постави въпроса Защо изкуство? и Защо сега? Със серия от въпроси към съвременните творци (26.11), бъдещите актьори ще научат какво е важното в актьорската професия за Леонид Йовчев (27.11), Стефан Дончев  ще представи методите на създаване на дигитални апарати (28.11), а Ани Васева ще направи въведение във видео театъра (29.11).

В Пловдив проектът ще продължи и през 2021 г.

Повече информация потърсете ТУК и последвайте YouTube канала на Метеор

Вече и в Пловдив може да се насладите на изкушаващите предложения от Street Chefs

Манията по бургерите в момента продължава да е толкова актуална, че заведенията, които предлагат този тип деликатеси се умножават постоянно. Но с какво могат да ни изненадат в новото място с гурме предложения, ние от пловдивския гид веднага се заехме да разберем.

Няма как да пропуснеш Street Chefs Plovdiv по две причини. Първо, те са едни от най-популярните бургери в столицата и едни от първите в страната и второ -  намират се точно в сърцето на Града под тепетата – квартал Капана, тоест рано или късно все се озоваваш тук! Започвайки в началото със стационарен food truck на една от софийските улици, днес те вече се разрастват и предлагат хитовото си меню на цели 11 локации.

Първата каравана отваря врати във времето, когато бургерите тепърва набират популярност и в началото предизвиква истински фурор. Създателите искрено вярват в хубавата улична храна и със своите кулинарни произведения неуморно се опитват да променят представите  за нея и да покажат, че тя може да е едновременно здравословна, качествена, достъпна и вкусна. Компромисът с продуктите е абсолютно немислим и всичко е абсолютно прясно и не минава процес на замразяване. Месото се набавя от доказани български производители, а питката е домашно изпечен бриош по собствена рецепта, който се доставя два пъти на ден. Добавките им са наистина феноменални. Чедърът е натурално отлежал по английска рецепта, а карамелизираният лук и лютите чушки халапеньо не са за изпускане.

Любителите на хрупкавите картофки също няма да останат разочаровани, защото тук те са наистина превъзходни и перфектно гарнирани с розмарин.  Всичко е без претенции, но с много емоции и отношение към храната, която се приготвя пред очите ви – от киселите краставички и маринованите репички, които добавят към бургерите, до сосовете, с които намазват месото или хлебчетата. 

Менюто е късо, но смело може да заявим, че има подходяща опция за всеки. Ценителите на качественото месо задължително трябва да опитат „звездата“ – Шефс Бъргър, а пък за малко по-смелите експериментатори – предлагаме да съчетаете вкуса на 100% телешки бъргър с по-специфичното усещане за разтопена горгонзола. За вегетарианците е веджи вариантът с карфиол, а за почитателите на рибата – Салмън Стар!

Е не може да не си признаем, че почти всички сме фенове на бургерите, а с толкова различни опции в Street Chefs – Plovdiv всеки ще намери това, което пасва най-добре на неговия вкус и най-вероятно няма да остане само с един фаворит!

След успеха на трите сборника „Добрите, лошите и грозните“, „Трансформации“ и комиксовия „Седем градски гряха“ популярният български кинокритик Благой Д. Иванов отново размества литературните пластове, предлагайки на читателите своя първи роман – провокативна приказка за любовта.

На пазара вече може да откриете „Мазето“ – майсторски романтичен психотрилър, в който един сериен убиец се учи... да обича.

Любовта е магия, която дава крила. Любовта лекува и най-дълбоките рани. Ала любовта е безсилна пред злото, което дреме във всеки един от нас.

Когато той среща Валентина, е убеден, че нищо няма да застраши щастието им. Докато един ден Звяра – неговата тъмна половина от миналото – не се пробужда и не поставя всичко на карта. Защото Звяра е безмилостен и е готов на всичко, за да утоли жаждата си.

За да спаси любимата си от чудовището, дремещо в сенките на подсъзнанието му, главният герой ще насочи яростта му другаде. Различни жени ще се превърнат в косвени жертви на кръвожадните му инстинкти и ще се окажат експонати в неговия мавзолей на лудостта – мазето на собствения му дом. Докато един ден контролът напълно не се изплъзне от ръцете му.

Безмилoстна дисекция на интимните взаимоотношения, тази нестандартна история за страстта дълбае дълбоко в човешката патология и вади на показ най-тъмните и прикрити желания.
В духа на романи като „Катастрофа“ на Джеймс Балард и „Психо“ на Робърт Блох, Благой Д. Иванов поставя под въпрос способността на съвременния човек да се променя, както и да преодолее собствените си демони в името на другия.

Перверзен хербарий на човешкото, романът руши всички табута, а под жанровите рамки и еротичната интрига се крият неочаквани и разтърсащи истини за странната и понякога зловеща човешка природа.
В „Мазето“ нacилиeтo и ceкcът cи пoдeлят cцeнaтa c дързък пoдтeкcт, кoйтo щe ни нaкaрa дa ocъзнaeм нeщo, кoeтo e eднoврeмeннo плaшeщo и oтрeзвявaщo: пoнякoгa oмрaзaтa нe e дocтaтъчнa, зa дa рaзруши чoвeк вcичкo – нужнa e и мaлкo любoв.

Но вие не спирайте да вярвате в любовта.

ОТКЪС

Първа глава
Александра през септември
През септември убих за първи път човешко същество.
Беше петък и на следващия ден с Валентина щяхме да отбележим цяло тримесечие заедно, което си беше постижение и за нея, и за мен. Не възнамерявах да излизам, тъй като имах купища работа вкъщи. Битови задължения, нали се сещате? Исках да подредя, да изчистя, да напазарувам и да подготвя малката си уютна бърлога за предстоящата вечеря на свещи с моята любима. Нещо повече – исках да направя вечерта специална. Още нямах идея как; просто знаех, че трябва по някакъв начин да отбележим изминалото ни време като двойка и да създадем красив спомен и за двама ни.
Прибрах се от работа малко след шест вечерта. Трябваше да се преоблека, да хапна набързо и докато още е светло, да се заема с шетането. Само че някой реши да обърка плановете ми. Някой искаше да бъда отново послушен и пак да изпълнявам заръките му. Искаше да се погрижа за зловещите му апетити.
Този някой не беше непознат.
Беше глас от миналото, който почти бях забравил.
Глас, който виеше.

Гъделът на Звяра, някъде отзад, почти на тила ми, ме свари напълно неподготвен и почти извиках, когато усетих дългите му, топли пръсти да ме докосват. Изненадах се не само от появата му, но и от факта, че бях развил някакъв инфантилен наивитет – нима наистина си бях въобразявал, че любовта е успяла да го изгони завинаги? Толкова красиви и безгрижни бяха дните с Валентина, че изцяло бяха прокудили спомените ми за него, а и за мен самия отпреди. Само че този път зовът му беше по-силен, имаше нещо ново и неочаквано напористо в повика му. Звяра нямаше да се задоволи с малко. Не и този път, не и след всичко, през което бях минал, преди да срещна прекрасната си приятелка – ефирното момиче, благодарение на което бях изцерил безразборния си сексуален хедонизъм. Не, този път Звяра се беше събудил по-кръвожаден откогато и да било и нямаше да се успокои, докато не му дам това, което желае.
Не беше въпрос на избор или на чудене. Вече се движех машинално и обличах тънкото си шушляково яке. Всеки опит за противопоставяне щеше да завърши безрезултатно, навярно потушен още в зародиш. Познавах добре опонента си и знаех, че е непобедим в пряк двубой. Единственият начин да се справиш със Звяра, е да го подмамиш, да го излъжеш и да отклониш вниманието му. Затова обаче е необходимо време и обикновено налучкваш напълно случайно правилната стратегия. Когато бях дете, той ме измъчваше, карайки ме да посягам на най-беззащитните и мили твари. Когато пораснах, го прокудих с нагона си. След като срещнах Валентина, сърцето ми изцяло го отблъсна. Ала тази вечер нямаше кой да ми помогне. Бях сам и уязвим. Просто щях да следвам заповедите му и да видя докъде ще ме отведат.
Мушнах ключовете от допотопния си нисан в джоба и отворих външната врата, когато съществото ми подшушна нещо. Нещо, което бях забравил, а можеше да потрябва.
Върнах се и го взех.
За всеки случай.

Карах привидно безцелно в продължение на час.
Скоро се престроих към магистралата, която водеше извън града. Здрачът отмираше и първите звезди се събудиха, пропускайки през потъмняващия небесен купол древна светлина. Карах и се опитвах да игнорирам шепотите. Звяра обаче не се интересуваше от желанията ми и продължаваше да ми дудне странни, понякога откровено безсмислени инструкции. Не проумявах всичко, но поне дотолкова следвах логиката му, че да съм сигурен в едно: трябваше да продължа напред по пътя и да не се съпротивлявам. Замислих се дали ако потърся помощ от някого, ще успея да си извоювам някаква временна свобода. Бях го правил преди, като младеж – само че нито консултациите с лекари и психиатри, нито половинчатите ми изповеди пред родителите ми, нито съветите на свещенослужители и на духовни лечители доведоха до успех. Срещах скептицизъм, присмех, равнодушие, арогантност, дори заплахи. При това от хората, които се предполагаше, че ще ми помогнат. Едни си мислеха, че си фантазирам, други ме обвиняваха в патологично търсене на внимание, а трети директно минаваха към подигравки. В един момент, още тогава, бях решил, че е за доброто на всички Звяра да остане тайна. Знаех, че никой не е в състояние да го изгони, защото никой не е в състояние да ме разбере.