Райна Кацарова

Слънчев, есенен ден в центъра на Пловдив. В края на ул. „Отец Паисий“ е разположен австрийският културен павилион „FLUCA“. Пловдив чете поезия, като част от програмата на фестивала „Пловдив чете“. Четири модула по 45 минути, между тях по 15 минути почивка. Също, като в училище, като своеобразен кръжок, като общество на „Живите поети“.

Издателство „Жанет 45“ и Биляна Курташева ни запознаха с Надежда Радулова и новата й поетична книга „Малкият свят, големият свят“. Издателство „Ерго“ представи Людмила Миндова с „Дървото на спомена“ и Владислав Христов с „Писма до Лазар“, техен модератор беше Цветелина Драганова. „Скрибенс – медийна група“ и „ЛитПрес“ представиха книгите "Човек с бинокъл" от Наталия Иванова, "И други езици" от Ренета Бакалова, "Триада" от Христо Мухтанов и "Янус" от Валентин Дишев.

Да, правилно преброихте. Великолепната седморка. Седем поети, седем вселени, седем различни погледа към живота. Имената на модераторите и издателствата сами говорят за себе си и са своеобразен залог за качеството на поезията. Аз няма да говоря като литературен критик със сложни термини за изразните средства, формата и съдържанието на книгите. За мен беше хубаво. Беше истинско и човешко. По улицата минаваха различни хора, деца с велосипеди, спираха се, заслушваха се. На заден план се чуваше градът, трафикът, музиката от преминаващи по близкия булевард коли, няколко шумни мотора и дори едно сватбено шествие. Имаше я и онази светлина „комореби“, процеждаща се през листата на дърветата, описана от Владислав Христов. Тези, които бяха първи на сцената, в последствие се превърнаха в публика и обратно. Там беше и геният на Христо Ботев, гледащ от един графит.

Малко преди всички успях да разговарям с Людмила Миндова, естествено за смисъла на поезията.

-Поезията придава същински смисъл на живота, показва особено красиво и чувствително красотата и смисъла на живота и го връща точно тогава, когато изглежда напълно изгубен.
-Какво бихте посъветвали младите?
-Да обичат хората и книгите. Да не се страхуват да показват обичта си. Да не се страхуват да приемат любовта на другите. И разбира се, да четат много. Защото, ако не почитаме хората и книгите, животът ще е скучен и лишен от красота.
-А вие от кого се учихте през годините?
-Знаете ли, винаги съм се питала за това, дали са само книгите, които съм чела или някой, който ми е помогнал да „видя“ някоя книга. Голямото въздействие е на онзи, който ни приласкае с нежността си, с усмивката си и ни покаже, че книгата е нещо страхотно. Удоволствие! Иначе, поети имам много любими. От руската, европейската, еврейската литература - Бродски, Ана Ахматова, Цветаева. Много обичам един поет, когото превеждам - Йосип Ости. Той ми е оказал изключително въздействие. И продължава. От българските поети обичам Борис Христов, Константин Павлов, Екатерина Йосифова, Иван Теофилов, Марин Бодаков, Силвия Чолева – с радост посрещам всяка тяхна книга. Мога да изреждам до безкрайност. Елизабет Бишъп ми е любима американска поетеса, Елизабет Браунинг също. Прекрасните сонети на Шекспир, които, като дете съм чела в превод. По този начин всъщност заобичах и Валери Петров. Първо чрез преводите му, после съм го видяла и като поет. Книгите сами ни придърпват, сами ни викат.

Самата Людмила Миндова чудесно е описала в книгата си магията, която свързва човека със словото:

ПЪТЯТ КЪМ ДОМА
Поетът, скъпи мои, си записва, за да помни.
Всяка негова дума е троха по пътя му към вкъщи.
Небрежният му ямб е неговата Via dolorosa.
Скръбта и болката са обичайното му ежедневие.
Поетът, скъпи мои, си записва, за да помни.
Защото знае, че не знае нищо и се движи върху пясък.
Защото само вятърът го следва по петите му
или така внезапно го пресреща, че му секва въздухът.
Поетът, скъпи мои, си записва, за да помни.
Да не забравя нежното докосване и чувството
за споделеност. Да не забравя, че преди да се превърне
само в дума, е дишал, шепнел, галел и обичал.
Поетът, скъпи мои, си записва, за да помни,
че е човек. Единствено човек. И нищо друго

Днешната идея за разходка е перфектна възможност да избягате за ден от града и да се възползвате от малкото останали топли есенни уикенди. Ще се хареса както на търсачите на места за красиви Инстаграм кадри, така и на планинарите, че дори и на рибарите.

Язовир Доспат е вторият по големина язовир в страната и най-високият по надморска височина. Намира се на цели 1200 м. и е начало на каскадата Доспат-Кричим. Набира водите си от реките: Доспат, Канина, Бистирица и Вищерица извиращи от Дъбраш, които със специални подземни тунели се прехвърлят към него. Бреговете на язовира са предимно полегати, гористи с красиви удобни поляни за пикник или къмпингуване. Има множество тихи и изящно очертани от природата заливи, подходящи за риболов, лагеруване и пускане на лодка. Язовирът е богат на риба. В него плува костур, шаран, кефал, уклей, червеноперка и пъстърва. Практикуват се няколко вида риболов: на плувка, на дъно, на муха с шнур, на блесна и на булдо.   При разходка по склоновете покрай водоема се разкриват редица местности с интересни имена – Хаджиосманското, Деразлии, Кървав дол, Орлино, Манастира, Зелниково и др., все наименования, свързани със старата история на град Доспат.

Интересен факт е, че доспатчани са  известни в цяла България с майсторите си чешмари и с „белите“ си чешми. Традицията е прастара и едва ли някой си спомня точно кога е възникнала, но вярването, че трябва да докараш вода и да построиш чешма за пътниците и изморените преминаващи тук, на този свят, за да има вода и за близките ти в отвъдното, които са се споминали, е като закон за местните хора от района на Доспат и Сатовча. Ежегодно, край водите на язовира се организира и събор на чешмарите. Над 1800 чешми, изградени „за хаир“,  има пръснати в този родопски край. Действащи и пресъхнали те са основно с по един, два, но и до  24 чучура.

Изключително живописен е пътят, който води до съседния град Сърница, тъй като той лъкатуши от начало до край, следвайки живописния язовирен бряг. Красивите гледки тук не са една и две. Любителите на романтичните пейзажи трудно могат да изберат от стотиците кътчета край язовира, кое от кое по красиво, а нерядко се чуват и сравнения с природните дадености на Швейцария.

Доспатските гори минават за най-ценните в страната и са благодатно място за развиване и на алтернативни видове туризъм – пешеходен, конен и велосипеден туризъм, ориентиране, биатлон, развитие на водни спортове и организирането на спортни прояви,   приключенски лагери и зелени училища, приключенско-състезателни прояви и тиймбилдинг програми.

Затова не се чудете много и не губете деня, а грабвайте раницата и се гответе за разходки сред природата!

Цялата галерия със снимки вижте в Lostinplovdiv.

Награждаването се състоя снощи в Културен център „Тракарт“

На тържествена церемония миналата вечер в Културен център „Тракарт“ станаха ясни победителите в Х-тия  Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“ за автори до 45-годишна възраст. Водещ на поетичната вечер бе Златко Павлов.

Конкурсът е учреден през 2011 година от група приятели на поета по повод 10 години от неговата кончина. Първите две години Националният конкурс се организира и провежда през март, когато се почита смъртта на поета. От 2013 година, събитието се организира и провежда в навечерието на 15 октомври, когато е рождената  дата на Добри Тонев.

Конкурсът за поезия „Добромир Тонев“ е анонимен, темата – свободна. Всеки участник може да представи от едно до три свои стихотворения. Кандидатства се само с творби, които не са публикувани в печатни или интернет издания към момента на обявяването на конкурса, и с които кандидатът не е участвал в други подобни конкурси.

През 2020 година, в надпреварата участваха 61 творби. Авторитетно жури с председател гл. ас. д-р Здравко Дечев – литературен критик, преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“ и членове -    Ина Иванова – поетеса и  Елена Тамамджиева – писател, член на „Дружеството на писателите – Пловдив“ определи победителите.

Вижте кои са те!

Награди от община Пловдив:

Първа награда /600 лв./ - Ренета Бакалова; гр. Пловдив

Втора награда /400 лв/ - Асан Хаджипехливанов; гр. Плевен

Трета награда /200 лв/ - Елена Петрова; с. Марикостиново, община Петрич

Специални награди от партньори:

Парична награда - 200 лв. и грамота на ПУ „Паисий Хилендарски“ – Филологически факултет – се присъжда на  Илия Точев, гр. Варна

Парична награда – 300 лв., осигурена от Радио Пловдив – специална награда за млад поет – се присъжда на Ясен Василев ; гр. София

Вечеря и нощувка за двама в хотел „Одеон“ – осигурена от г-жа Тони Симидчиева – Председател на Регионална занаятчийска камара – се присъжда на Ана Цанкова, гр. Кърджали.

Националният конкурс за поезия „Добромир Тонев“ за автори до 45-годишна възраст се организира от Община Пловдив и Дружество на писателите – Пловдив, със съдействието на ИК „Хермес“, ИК „Жанет – 45“, ПУ „П. Хилендарски“, г-жа Тони Симидчиева, с медийното партньорство на БНР - Радио Пловдив и БНТ 2, и с любезното домакинство на Културен център „Тракарт“ Пловдив.