Георги Борисов Богданов е роден на 17 юли 1950 г. в София. Завършва Френската езикова гимназия в родния си град и Литературния институт „М. Горки” в Москва (1974). Работил е като редактор във вестник „Литературен фронт” (1976 – 1981), завeждащ отдел „Документална и художествена литература” в „Профиздат” (1986 – 1989), продуцент на направление „Литература и публицистика” в БНТ (1992 –1993). От създаването на сп. „Факел” (1981) е негов заместник-главен редактор, а от 1990 г. до закриването му през 2011 г. – главен редактор. Основател и директор на издателствата „Факел” (1991 – 1995) и „Факел експрес” (1995). От 2009 до 2016 г. е главен драматург на Народния театър „Иван Вазов”.

Превежда руски, френски и английски поети, сред които Ал. Пушкин, Ал. Блок, В. Хлебников, Д. Хармс, К. Симонов, М. Светлов, А. Вознесенски, Е. Евтушенко, Ю. Кузнецов, Й. Бродски, Ю. Алешковски, Г. Аполинер, Р. Флинт, Дж. Балабан. Негови стихове са включвани в различни представителни антологии на българската поезия в САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Русия, Турция, Чехия, Унгария, Северна Македония и др.

Участник в редица международни литературни срещи и фестивали в Европа. През 2009 г. е сред почетните гости на Московския панаир на книгата, а през 2019 г. – на Салона на книгата в Париж.

Носител е на литературните награди:

Владимир Башев – за най-добра първа стихосбирка (1977)

Златният ланец – голямата награда за поезия на в. „Труд” (1999)

Иван Николов –  за най-добра поетична книга (2001)

Славейковата награда – за лирично стихотворение (2007)

Милош Зяпков – за най-добра книга (2009) 

През 2008 г. Федералната агенция по печата и масовите комуникации на Русия го удостоява с юбилейния медал „Петър I”, а през 2013 г. получава наградата на Министерството на културата „Златен век”. Лауреат е на международната награда „Русская премия” за „принос в съхраняването и развитието на традициите на руската култура извън пределите на Руската федерация” (2015).

Женен. Съпруга – Александра, син – Алеко.

Издадени книги:

По пладне, някъде в началото. София, Народна младеж, Библиотека „Смяна“, 1977.

Оставете човека. Стихотворения. София, Български писател, 1981.

Врати. Стихотворения. София, Български писател, 1986.

Пришълец. Стихотворения. София, Петриков, 1992.

Живият бог. Поеми. София, Свободно поетическо общество, 1997.

Точно в три. Стихотворения. Пловдив, Жанет 45, 2008.

Какво ми каза свободата / Что мне сказала свобода. Стихотворения и преводи на български и руски език. Москва, Центр книги Рудомино, 2012.

Нищо. Стихотворения и поеми. Пловдив, Жанет 45, 2015.

И замирисва на море. Стихотворения. София, Факел експрес, 2019.

Георги Борисов – това е класичност в образната система, съвършен ритъм в звученето,  стихосложение, наситено с неочаквани метафори и рими, на които могат да завидят  версификатори със самочувствието на първомайстори. Той е сред малцината български поети, чиято образна система позволява да се разгърнат метафори, разширяващи обема си и пространствено, и в дълбочина. Но винаги в класическата метричност.

…

Георги Борисов издава настоящия том избрани стихове под многозначителното заглавие „Излизане от съня“. Кой поетически аргумент е натежал в подбора му от ярки, многопосочни послания в полза на заглавието-казус – излизане от съня?

Неговата скиталческа кръв и жадна душа, подвластни само на безкрая – са хранилището на свободата му, затова в своите стихове Георги Борисов, без да фамилиарничи с читателите си, споделя  ф а т а  л н о т о  за своя живот:

 ...и по звездите мога да чета…

                        („Сол”, 1999)

…

В творчеството на поета се наблюдават  три сакрални художествени знака: любовта, свободата и смъртта. Няма надмогване над смъртта, има сливане с нея. Има постигане на свободата. Има изживяване на любовта…

…

При безспорната си дарба на поет, Георги Борисов никога не е заемал висок административен пост до 1989 г., но винаги е бил на особена почит сред ценителите на изящните изкуства. И тази почит се дължи не само на поетическите му изяви, но и на огромната му заслуга за развитието на българската култура като редактор (повече от 30 години!) на легендарното списание „Факел“ и като директор на учреденото от него през 1995 г. независимо издателство за българска и чуждестранна литература „Факел експрес“, продължило да издава списанието и да приобщава българските читатели към творчеството на забележителни и често пренебрегвани у нас в името на лесната печалба творци. Този свой изключително взискателен вкус и отношение към работата Георги Борисов неизбежно прояви и като  главен драматург на Народния театър «Иван Вазов» – след такива негови предшественици като Пейо Яворов и Николай Лилиев… Дали делото му е обреченост,  дали е търсене на друга душа, дали е част от изпепеляващия труд на професионалиста, на когото Георги Борисов е в състояние да се поклони доземи… но резултатът е завладяващ:

Лети сама душата ми и все пò силно свети...

– Мариана Тодорова