Живка Аджеларова

И този път пловдивчани не изневериха на традицията да посетят „Петното на Роршах“ и да споделят част от деня си с талантлив български писател. За разлика от всяко друго събитие, провеждано на това място, представянето на романа „Шестият пръст“ на Деляна Манева, още от самото начало отведе присъстващите в едно измерение отвъд общоприетите рамки, където рутината отстъпва крачка назад и свежда глава пред динамичното и различното.

Вечерта беше открита с няколко думи на професор Амелия Личева, с които тя представи авторката. Деляна Манева е сценарист, режисьор, преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и в Нов български университет. Тя е автор на критическото изследване „Предизвиканото тяло“, номинирано за награда „Икар“, а заедно с Алек Попов са носители на Национална награда за драматургия. „Шестият пръст“ е нейният дебютен роман.

„Една от основните теми в книгата е емиграцията, акцентира професор Личева. В българската литература тя се засяга по-скоро от автори-емигранти, които пишат в чужбина, независимо от това дали на български или на чужд език и поставят тази проблематика винаги през ключа на носталгичното, обясни Амелия Личева.

Главен герой в романа на Деляна Манева е момче, прието добре от чуждото общество, заради завидните качества, които демонстрира. Един ден то решава да се завърне в родината си, за да получи съгласието на биологичния си баща да бъде осиновено от втория съпруг на майка си.

„Разказът в книгата се води от името на подрастващо дете, което говори за нашето днешно, като преосмисля и представя България такава, каквато е сега“ – коментира още професор Личева. Тя обърна специално внимание и на езика в романа, определяйки го като кинематографичен, пластичен, динамичен и различаващ се от типичното женско писане.

В хода на разговора и самата Деляна Манева сподели своите наблюдения върху различния начин на мислене на младите хора: „Аз работя с млади хора и забелязвам техния гняв срещу схемите, моделите и рамките, към които ги тласкат техните родители. На мен това много ми харесва, дори определям този гняв като чист и свещен.“ Писателката допълни още, че според нея, да опиташ да спасиш някого, по - скоро означава да превърнеш другия в обект и да му вмениш това, което ти смяташ за правилно.

По-късно в разговора се включи и Алек Попов, който подчерта, че е много важен моментът, когато един литературен текст развълнува читателя си. „Не е лесно да избереш такава семейна история и да се изправиш срещу нея, защото знам от личен опит, че това причинява големи мъки“ – допълни той.

В края на вечерта мислите на гостите с нежелание напуснаха магичното измерение, което им разкри романът „Шестият пръст“ и отново се завърнаха в реалния човешки свят. А това вещае само едно – успех на книгата и нейния автор.

А що се отнася до гостоприемния Пловдив, от тази вечер той стана известен не само като „градът под тепетата“, а и като „градът на хилядите светове“, благодарение на „Пловдив чете“.