Излезе от печат книгата "Енигмата Сборяново" от Драгомир Богомилов на издателство Хермес. Тя представя интригуващи факти и любопитни хипотези за изследваните до този момент могили, съкровища, гробници, храмове и светилища в резервата. Информацията е поднесена по достъпен и интригуващ начин, а към нея са включени фотографии, дело на самия автор.

За книгата

Преди повече от 2000 години територията на днешния резерват „Сборяново“ е била център на мистичните ритуали на гетите. Древният тракийски народ е издигнал тук над 100 могили, които пресъздават небесни съзвездия и отразяват стремежа към безсмъртие на душата и хармония между Земята и Вселената.

„Енигмата Сборяново“ представя интригуващи факти и любопитни хипотези за изследваните до този момент могили, съкровища, гробници, храмове и светилища.

Като пряк свидетел на археологическия процес през последното десетилетие, Драгомир Богомилов ни показва находките в резервата чрез своите  над 100 уникални фотографии. Книгата ще ви направи съпричастни и с по-ранни открития на територията на резервата, включително Царската гробница, която е част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

За автора

Драгомир Богомилов е журналист и фотограф. През последните десет години е част от екипа на проф. Диана Гергова и участва в археологическите проучвания в резервата „Сборяново“. Той е първият фотограф, заснел уникалното златно съкровище, разкрито през 2012 г. Някои от показаните тук неповторими мигове са публикувани в авторитетни издания като списание National Geographic и френския Le Figaro. Кадри са представяни и на фотоизложби в САЩ, Великобритания, Русия, Швейцария и Башкирия.

Откъс

Мнозина са чували за Седемте чудеса на света. Самото им споменаване предизвиква човешката фантазия и препраща съзнанието ни към забележителни места, обвити в мистерия и със спиращо дъха очарование. Описвани и възхвалявани от векове, те са намерили трайно място в научната и художествената литература, а от началото на ХХ век са притегателни цели за филмовата и фотографската документалистика, за учени и пътешественици.

От тези седем чудеса на античната култура в наши дни са запазени само пирамидите в Египет. Това ни дава достатъчно основания да потърсим нови творения, дело на човешката мисъл, дух и стремежи.

Съществуват много удивителни древни монументи, които заслужават да бъдат включени в един нов и по-широк списък с чудеса. Аз ги наричам „новородени места“, защото са открити едва преди около век и все още набират популярност сред широката публика.

Тази книга представя едно уникално място, което притежава характеристиките и потенциала да бъде сред най-интересните в световен мащаб. Осеяно с чудесни паметници, които грабват вниманието на туристи и изследователи, археолози и историци. Това място е Историко-археологическият резерват „Сборяново“.

В древността това е била територията на древните гети – хора, които са се стремили към хармония с природата и са вярвали в живота след смъртта. Тяхната мисия е била да следват концепцията „Както е горе, така е и долу“, имайки предвид пренасянето и пресъздаването на небесния ред тук, на Земята.

За да постигнат това, гетите са осеяли огромна площ с могили. Най-голяма концентрация в границите на резервата може да бъде видяна между селата Малък Поровец и Свещари и разкрива изумителни геометрически изчисления и астрономическо познание.

Най-известният и познат сред обществеността обект тук е Гинина могила, под която през 1982 г. е открита Тракийската царска гробница, позната като Свещарската гробница. Откритие, което довежда до сериозни и задълбочени археологически проучвания в резервата.

Поради впечатляващата комбинация от изключителна архитектура и богата декорация тя е сред деветте български паметника, включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Събраната информация подкрепя хипотезата, че в Сборяново се е намирал Хелис – древна столица на гетите, а резерватът е част от дълго търсената географска локация Даусдава.

Резултатите от разкопките през последните над 30 години помогнаха на учените да изградят обширен модел на живота в региона през ранния елинистичен период. През вековете тази територия е била център на различни религии, на процъфтяващ културен живот, политически прогрес, изключителен духовен живот, на могъща династия и люлка на мистични ритуали, практикувани от тракийското племе гети.

Днес Сборяново е популярна дестинация за почивка и отбелязване на празници. Това, което гетите са ни оставили като наследство, е все още предмет на изследване и интерпретация.

Енигмата Сборяново се намира в Лудогорието – местност, разположена в Североизточна България, между Добруджа, река Дунав и долината на река Бели Лом. Тази територия има ясно очертани природни граници и в много аспекти се отличава от районите около нея.

Исторически факт е, че след падането под османско владичество в края на XIV век, турците, които се установяват тук, дават името на региона на техен език – Делиорман, което в превод означава „луда гора“. Оттук идва и днешното широко използвано име на български език – Лудогорие.

В Лудогорието има два големи исторически обекта от световно значение. Единият е в град Разград, където е бил построен древноримският Абритус. Другата значима забележителност в Лудогорието е Сборяново. Намира се на север от Абритус и има много тайни, които да ни разкаже.

Това очарователно природно кътче, което носи следите от духа, култовете и религиозните виждания на траките, е само на 40 км от река Дунав и около 120 км от Черно море. Красиво и магнетично, мястото е било от стратегическо значение за различните цивилизации, живели тук преди десетки векове и оставили след себе си множеството паметници и светилища в неговите граници.

Това е едно от онези редки места, където археологически паметници съществуват в среда, която не се е променила много през вековете. Територията обхваща древни укрепени селища, храмове и могилни некрополи отпреди хилядолетия, както и природа, съхранила растителни видове и птици, някои от които застрашени от изчезване.

Четиринайсетте официално регистрирани пещери правят региона един от най-богатите в това отношение и представляват интерес за спелеолози, палеонтолози и петрографи.

По всичко личи, че гетите и траките като цяло са изграждали своите селища на прецизно избрани места, където естествените дадености – скали, вода и вятър – са събрани в едно цяло и могат да бъдат включени в техните тайнства, целящи хармония с природата.

Резерватът е разположен между селата Свещари и Малък Поровец. Той обхваща площ от над 800 хектара, като над половината от тях са гори.

Живописният район на Сборяново включва два големи тракийски некропола. Всеки от тях е с дължина 1900 м и ширина 200 м. Те са разделени от река Крапинец (Царацар), за която се предполага, че в древността е била по-пълноводна и вероятно се е вливала в Дунав. Западният некропол обхваща 19 могили, докато Източният, който е в близост до село Свещари – 27.

Ако се добавят и могилите с малки размери и онези с почти губещи се конфигурации, броят им в двата некропола би нараснал до общо 62, превръщайки ги в най-големите некрополи в цяла Европа.

Интервю с автора четете в Под тепето.