Помага на родителите при проблеми с тийнейджърите

Мозъкът на тийнейджъра създава нови мрежи, хормоните бушуват, поривът към самостоятелност зове – назрява перфектна буря за семейни конфликти. Родителите са изправени пред трудна задача. Но има помощ.

Тази практична книга за отглеждане на тийнейджъри в днешния свят взема под внимание научните открития за този етап на развитие, „превежда“ поведението на подрастващите и показва на родителите как е най-добре да реагират в момента и дългосрочно.

Книгата представя над 100 ежедневни сценария, описващи реални ситуации – как да постъпите, когато тийнейджърът затръшне вратата на стаята си пред лицето ви, как да се справите с тревогите за онлайн безопасността, за натиска на връстниците, за учебната работа, секса и много други.

Научете как да създавате атмосфера на подкрепа и да общувате уверено с тийнейджъра, за да му помогнете да посрещне житейските предизвикателства.   

Наскоро излезлият наръчник „Как мисли тийнейджърът?“ (изд. Книгомания) се превърна в настолно четиво за немалко родители, чиито деца в момента преминават в т.нар. трудна възраст. Изданието е част от международна копродукция на престижното издателство DK и продължение на вече популярната у нас книга „Как мисли детето?“. Авторите Танит Кери и клиничният психолог д-р Ангард Ръдкин отново предлагат практическа детска психология за модерни родители, като на страниците на „Как мисли тийнейджърът?“ „разиграват“ над 100 сценария на най-често срещаните проблеми, с които ще се сблъскате, по време на съзряването на вашето дете от 13 до 18 години. Ценното в наръчника са предложените отговори, които ви насочват как да действате в момента на случването и в дългосрочен план. Сценариите са съпътствани и от съвети, за да ви предпазят да не уязвите неволно тийнейджъра и това да се превърне в емоционален проблем в бъдеще.

Книгата е разделена на три части, като последователно се проследява какво се случва в мозъка на подрастващите в различните възрастови групи: 13 – 14 години, 15 – 16 години и 17 – 18 години. Макар умовете им да не се характеризират с разсъдливост и предсказуемост, то изследванията на съвременната наука никога досега не е била толкова развита, че да ни даде научни обяснения защо децата реагират по съответния начин. В ситуациите в книгата се редуват „тя“ и „той“ роли, но повечето ситуации се отнасят и до двата пола.

Предложените над 100 ежедневни сценария, в част от които със сигурност сте били участници, целят да се потуши напрежението, да се избегнат или предвидят тревожни ситуации и да ви дадат идея за стратегия в дългосрочен план как да подобрите взаимоотношенията си с тийнейджъра. Не забравяйте, че на първо място трябва да покажете съпричастност, да общувате открито и да внесете усещане за спокойствие и сигурност, а не с нотка на раздразнение да обобщавате, че и други имат същия проблем – така само ще превърнете проблемните моменти в „експлозивни“.

Този интензивен период на растеж има и положителна страна – способността за учене е много по-голяма. Затова авторите съветват родителите да намалят „натякването“ и да внимават с прекомерните наказания, защото така карат тийнейджъра да „изключи“ или да превключи в режим „борба или бягство“, което няма да доведе до нищо градивно в общуването ви. По-уместно е да се предложи подкрепа, напътствия и изслушване. Грешен подход на родителя е да се подведе и да потушава всички бунтове на младия човек и да премине към абсолютна закрила и „опекунство“ – така пък го лишавате да се превърне в самостоятелна личност, която умее да поема отговорност за постъпките си и умее да се справя и без вас. Приемете, че в този период мозъкът им се развива и са устроени да търсят вълнения и да рискуват. Енергията и оптимизмът им ще внесат живителна в струя във вашия собствен живот, казват авторите на „Как мисли тийнейджърът?“.

13 – 14-годишните: Все още разчита на подкрепата на родителите си, преустройството на мозъка и хормоналните „приливи“ причиняват прибързани действия, реакции и думи. Най-често срещаните ситуации в този период се отнасят до подреждането на стаята, хигиенните навици и външните промени на тялото, социалните мрежи, проблеми с приятелите, сравняването с успеха на останалите деца в класа и др.

15 – 16-годишните: Приятелствата укрепват, тийнейджърът е уверен, но все още е импулсивен и поема необмислени рискове. Най-често срещаните ситуации в този период се отнасят до експериментите с външния вид, джобните пари, темата за безопасния секс, проблеми с храненето, подкрепата при учене и отношенията с учителите, родителите като коректив.

17-18-годишните: Тийнейджърът мисли все по-рационално и уравновесено, проявява повече емпатия, която ви сближава. Най-често срещаните ситуации в този период се отнасят до корекции по тялото и желание за татуировки, състояния на тревожност и депресия, наркотиците и тютюнопушенето, нощуването на интимни партньори вкъщи, безпокойство за бъдещето и др.

Откъс: ИСКАМ НОВ ТЕЛЕФОН

За по-малките тийнейджъри е важно да се чувстват приобщени и одобрявани. Детето ви усвоява социални умения и създава нови приятелства. С вещите, които има, понякога „откупва“ чувство за принадлежност.

Сценарий: Дъщеря ви се оплаква, че старият телефон „я излага“.

За повечето деца да получат смартфон е ритуално събитие, бележещо началото на гимназиалния етап. То обаче подхранва съревнование кой има най-новия модел. Смартфоните са ценена и видима вещ, понеже са постоянно в ръката на тийнейджъра. В резултат са символ номер 1 за статута му.

Вероятно си мислите: Отчитате, че джаджите и телефонните й сметки ви струват достатъчно. Възможно е обаче да се разтревожите, че ще се чувства унизена пред приятелите си, защото не можете да й осигурите нов телефон.

Какво мисли тя:

Телефонът й вероятно изпълнява отлично предназначението си, а именно – при нужда да се свързва с вас и вие с нея. Тя обаче общува чрез него и да има най-новия модел й се струва важно. Възможно е да се дразни, че старият е бавен особено ако приятелите й зареждат по-бързо приложенията и снимките си.

Възможно е да иска най-новия модел, за да впечатли връстниците си.

Има изострена чувствителност по отношение на социалните сравнения. Вероятно се притеснява приятелите й да не помислят, че родителите й не могат да си позволят нов телефон.

Тийнейджърите са склонни да поставят на първо място своите нужди. Нищо чудно да смята, че именно на нея й се полага нов модел, дори вашият телефон да е по-стар.

Вместването сред връстниците е важно за тийнейджъра – вещите понякога подхранват чувството му за принадлежност.

Как да реагирате

В МОМЕНТА

Отчетете желанията й

Първият ви подтик вероятно е да кажете „не“, но рискувате да я разстроите още повече. Покажете съпричастие с думите: „Разбирам колко много искаш нов телефон“.

Проверете какво имат приятелите й

Тийнейджърите преувеличават. За да се ориентирате, попитайте колко нейни приятели имат нов модел – „всички“ или само един съученик.

Разберете какъв е проблемът според нея

Тийнейджърите са склонни да виждат света в черно-бели краски. Дали „отписва“ телефона си, защото му липсва определена функция? Или е необходим изцяло нов модел?

Обсъдете предимствата на по-старите телефони

Обяснете, че новият телефон увеличава риска да я ограбят, а и ще се притеснява да не го счупи.

В ДЪЛГОСРОЧЕН ПЛАН

Обсъждайте символите на социален „статут“

Вероятно смята, че най-модерният телефон ще й спечели популярност. Споделете, че според научните изследвания тийнейджърите се чувстват най-добре сред приятели с подобни притежания.

Покажете й как да разчиства снимките

Хилядите изображения забавят телефона. Научете я да изтрива излишните снимки, за да не го претоварват.

Давайте пример

Овладявайте порива да си купувате модерни джаджи. Говорете откъде идват стоките; обсъждайте етичната търговия и как консуматорството уврежда и природата, и човека.

Предложете й да го заслужи

Ако изпълнявате всяко желание, ще приема щедростта ви за даденост. Нека спестява за телефон до рождения си ден или й предложете начин да заработи известна сума.