Дигиталното изкуство с широки крачки навлиза в изложбените пространства – виртуални и реални. Поредно доказателство е дебютната изложба на младия визуален артист Цветомил Семков, създадена по проект „Светоглед“, подкрепен от Национален фонд „Култура“.
Едноименната изложба „Севтоглед“ ще се открие на 6 март в 18 часа в сутеренната зала на експозиция „Мексиканско изкуство“ към Градска художествена галерия Пловдив (ул. „Артин Гидиков“ №11, Стария град).
Цветомил Семков се заема с изключително деликатната задача да представи своя светоглед през българската поезия и картините, които тя рисува в ума му. След дълго потапяне в поетическите творби на десетки автори той избира няколко произведения, които в най-пълна степен отразяват важни за него теми и които са градивен елемент за начина, по който авторът гледа към света.
С помощта на най-съвременните технологии, той внимателно изгражда образ върху всяка отделна творба. В него визуално изражение намират емоциите и чувствата, предизвикани от текста. Резултатът е дълбоко лично преживяване, което чрез думите на поета и картините, създадени от артиста, позволява да погледнем на света по един нов и неочакван начин.
Младият автор обобщава:
„…след известно количество натрупана мъдрост в торбата, реших да се гмурна и да опитам да намеря себе си в българската поезия, воден основно от очарованието ми от майсторството да изразиш най-съкровените си мисли в една шепа думи, изпълнени със смисъл. Всяко стихотворение е сякаш една малка вселена, събрана на лист хартия. Целта, която си поставих, беше изключително амбициозна – да видя себе си и своето усещане за света във финалната селекция от изображения и стихотворения. Да се хвана за ръка с умове изразяващи себе си, за да изразя себе си.“
Изложбата продължава до 26 март 2024 г.
ЗА ИЗЛОЖБАТА „СВЕТОГЛЕД“
Случвало ли ви се е, когато четете даден текст, съзнанието ви да започне да рисува картини и образи предизвикани от думите? Изложбата “Светоглед” прави това строго индивидуално преживяване споделено за всеки, който я посети.
Цветомил Семков се заема с изключително деликатната задача да представи своя “Светоглед” през поезията и картините, които тя рисува в ума му. Той отделя месеци, в които прочита стотици стихотворения и поеми. След дълъг процес на подбор той стига до едва няколко творби, които споделя с публиката. Всяка една от тях отразява важна за него тема, която е градивен елемент за начина, по който авторът гледа към света.
Цветомил не спира дотук. За всеки стих, с помощта на най-съвременните технологии, той внимателно изгражда образ. В него визуално изражение намират емоциите и чувствата, предизвикани от текста. Резултатът е дълбоко лично преживяване, което чрез думите на поета и картините, изградени от артиста, ви позволява да погледнете на света по един нов и неочакван начин.
„Както всеки ученик, в гимназията ми се налагаше да чета и уча анализи на литературни произведения почти насила. Смятам, че основната причина за това разминаване е липсата на житейски опит. На такава възраст все още не сме си потопили краката дори до колене в изживявания, пък камо ли да плуваме надълбоко редом с мислите на хора, посветили живота си на идеята истински да изразяват вътрешното си “аз” чрез словото.
Десет години по-късно и след известно количество натрупана мъдрост в торбата, реших да се гмурна и да опитам да намеря себе си в българската поезия, воден основно от очарованието ми към майсторството да изразиш най-съкровените си мисли в една шепа думи, изпълнени със смисъл. Всяко стихотворение е сякаш една малка вселена, събрана на лист хартия.
Целта, която си поставих, беше изключително амбициозна – да видя себе си и своето усещане за света във финалната селекция от изображения и стихотворения. Да се хвана за ръка с умове изразяващи себе си, за да изразя себе си.“
Авторът за себе си:
„Аз съм визуален артист, роден и израснал в България. Засилването на любопитството ми към света и приемането му за основен двигател в живота ми бе отправната точка към едно невероятно пътешествие. Чрез неспирното усъвършенстване на мисълта и виждането ни имаме шанса да достигнем пълния си потенциал и наистина да създадем смисъл в живота си. Вътрешният ми стремеж се корени в пътуването и намирането на проблясъци невероятна красота, спокойствие и ред измежду хаоса, преплетени с мистичност и удивление.
Начините, чрез които неспирно преоткривам света, дали екзистенциално, логически или чрез силата на въображението, са науката и изкуството. Вярвам, че те са невероятно сходни проявления на ума, тъй като и двете се коренят в откривателството. Основната разлика е, че едното използва пътя на логиката, докато другото се потапя дълбоко в чувствата и усещанията ни, които определено не следват прав път. Процесът на създаване за мен включва акта на вдишване на външния свят и издишване на моята интерпретация за него. И двете действия са от съществено значение за създаването на наистина лична и авторска работа.“