На 15 ноември излиза от печат „Българската драматургия“ от проф. д-р Франк Волман - първата история на нашата драма, която едва сега става достояние на читателската публика в превод на български език. Предговорът, научната редакция и коментарният апарат са дело на Людмила Малинова-Димитрова и Людмил Димитров.

„Българската драматургия“ (преводач: Жоржета Чолакова, художник: Иво Рафаилов, 232 стр., цена: 30 лв.) обхваща основните периоди от развитието на сценичния дискурс у нас, започвайки с школските диалози и завършвайки с двайсетте години на ХХ век. Ценна е не само систематизацията на произведенията, но и оценката, обективирана от научния външен поглед на чешкия професор.

Едно от сериозните достойнства на книгата на Волман е, че той прави преглед не само на първостепенните по важност произведения, но и на маргиналните, тоест оглежда продукцията в нейния цялостен процес и по този начин заглавието „Българската драматургия“ получава допълнителна плътност и обоснованост. Открива и нещо съществено, което не назовава директно: негодувайки с пълно основание около различни слаби опити, Волман всъщност подсказва, че българската драматургия така и не успява да изработи или да привлече и наложи категорични високи образци, към които да се придържа – всеки автор ползва матрицата на онова, до което се е добрал, в голямата си част съмнително. Изобилства от случайни пиеси, повечето преработки на популярни сюжети, за чиито първоизточници нашите ентусиасти дори не подозират. Например „Силата на кръвта“ (1910) на Иван Кирилов е наречена „зудермановски коктейл от суров натурализъм и пресилено проблематизиране“. Но пък една българска пиеса изследователят квалифицира като шедьовър – „Далила“ на Владимир Мусаков (1915). И все пак, ако се фиксираме в заимстването и преноса, няма да открием нито една напълно оригинална пиеса в световната драматургия. Това, че в „Иванко“ отзвучават „Макбет“, „Крал Лир“ и „Борис Годунов“, не ни пречи да я възприемаме като своя, давайки си ясна сметка за интертекстуалните импликации в нея. Още повече че по време на театралния „обков“ на южнославянските нации след освободителните борби – нещо, което професорът много добре изяснява в текста си – личи стремеж към уеднаквяване на темите, мотивите, жанровете, репертоара.

Проф. д-р Франк Волман (1888–1969) е чешки литературен историк, славист, писател, поет и драматург, член на Пражкия лингвистичен кръжок. В Прага и Берлин следва етнография и сравнително литературознание. Основател на специалността Театрология в Академията за музикални и сценични изкуства в Бърно. За около десет години той проучва, написва и издава специални трудове за драмата на южните славяни: „Сърбохърватската драматургия“ (1924), следвана от „Словенската драматургия“ (1925), „Българската драматургия“ (1928) и накрая – от „Драматургията на славянския Юг“ (1930), като само в нея включва 838 заглавия от 310 драматурзи (българските са петдесет и трима, представени със 134 творби). Така той прави пълен цикъл от студии, проследяващи развитието и спецификата на съответните драматургии, разделяйки ги не по националности, а по езици.

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Създаване“, 2023.