Капана.БГ

Капана.БГ

Трудно могат да се опишат отношенията между баща и дъщеря. Да бъдеш родител е нещо невероятно, независимо от пола на детето, което отглеждаш, но има нещо уникално във връзката на татковците с техните дъщери.

Времето, което бащите прекарват с момичетата си, е изключително ценно. Изследванията показват, че жените, чиито бащи активно са участвали в отглеждането и възпитанието им, са по-уверени и по-успешни в училище и в работата си.

Когато думите са безсилни да опишат специалните отношения между баща и дъщеря, на помощ идват изображенията. 37-годишната украинска художничка, позната като Soosh, успява да пресъздаде тази връзка в поредица от стоплящи сърцето илюстрации. Когато е била дете, нейният баща не е бил част от живота ѝ, и художничката не иска 9-годишният ѝ син да последва неговите стъпки.

„Част от възпитанието на детето ми, което искам да порасне като добър човек и мъж, е да разбере както означава да си такъв,“ споделя Soosh.

Бащите изразяват обичта към малките си момиченца по много различни начини и Soosh до голяма степен успява да пресъздаде всеки един от тях.

1. Бащите могат всичко. Включително да ти направят косата.

 

 

 

2. Също така са много добри опоненти.

 

 

 

3. А уменията им по въртене на обръч? Легендарни.

 

 

 

4. Бащите знаят, че винаги е време за чаено парти, независимо от планината от работа пред тях.

 

 

 

5. А уменията им по кукловодство са за сцената на Бродуей.

 

 

 

6. Бащите ни помагат да видим света от различна гледна точка.

 

 

 

7. До такава степен, че никога не искаме да си тръгват.

 

 

 

8. Могат да ни накарат да се чувстваме защитени, ценени и обичани.

 

 

 

9. Особено когато има чудовища, които се крият на места, на които не трябва.

 

 

 

10. Дори когато спят, бащите могат всичко. Затова винаги ще ги обичаме.

 

„Жив си, когато не се отказваш“
Боян Петров

Славена Шекерлетова

Съпругата на алпиниста и зоолог Боян Петров – Радослава Ненова представи най-вдъхновяващите му мисли в Асеновград. Тя ги събра и издаде в тефтер в края на миналата година.  Радослава гостува в инициативата "И ти можеш" на бар КоШиПрайм – поредица от събития с хора, постигнали забележителни цели в живота си.

Радослава Ненова представи и книгите "Първите седем" на Боян Петров и "Убийството на невъзможното" на Райнхолд Меснер (книга за известни катерачи, в която предговора и една от главите са посветени специално на Боян).

Съпругата на Боян Петров гостува в Асеновград по покана на Мая Танева, която от години участва в професионални маратони.

Ето какво успяхме да си кажем набързо с Радослава:

Защо реши да направиш тефтер за Боян Петров с негови вдъхновяващи мисли?
Защото много хора искаха да имат нещо за спомен от него. Бяха емоционални и Боян им липсваше. Това е тефтер, който носи неговия заряд. Има и много негови снимки.

Имаш ли най-силни цитати от тази книга, нещо, което силно те вълнува всеки път, когато го четеш?
„Жив си, когато не се отказваш“.

Разкажи ни нещо и за останалите две книги?
„Първите седем“ е книга написана от Боян. Части от дневниците му събрани в книга. Посветена е на първите седем върха от хималайската корона. Книгата беше написана, докато беше в болницата, след катастрофата през 2016-та година. „Убийството на невъзможното“ е книга на Р. Меснер върху една негова стара статия от преди 40 години и алпинисти разсъждават за границата между технологиите и чистата авантюра.

Кои са най-силните страни на Боян Петров и какви са неговите слабости?
Никога не се отказва. Лидер, човек, който може да вдъхновява, да служи за пример като морал, идеалист. Много вярваше във всичко, което прави и не е имал съмнения, че не е на правия път. За слабости не признава и аз няма да признавам. :)

Боян Петров имаше няколко каузи в живота си? Би ли ги припомнила и да ни кажеш дали някоя от тях е подета от някого сега? 
Работата му в Националния природонаучен музей е разпределена. Изкачването на върхове е нещо лично, него сам трябва да си го свършиш. Почти всички негови каузи са свързани с опазване на околната среда, продължават се от поддръжниците му, макар да им липсва лидер, който да ги води. Той беше и като опора на организацията за децата с диабет.

Какво научи от живота си с него и като какъв най-често си го спомняш?
Не съм сигурна на какво ме е научил, пораснахме заедно, израствахме през годините. Всеки е взел по малко от другия. Станала съм по-борбена и не съм си изоставила целите.

Кои са ти любимите планински разходки?
Харесвам Кончето. Много е алпийско....но ми харесват и всички планини. Там времето тече по друг начин.

Ти се занимаваш с ултрамаратони, каква ти е мотивацията за тези състезания и какво ти дават те?
Обичам да се предизвиквам. Да видя, когато тялото се откаже къде ще ме отведе ината.

Какъв е животът ти сега, промени ли се той? И за какво мечтаеш?
Промени се. Със сигурност има празнина. Станах още по-активна. Захванах се с много проекти, така не ми остава време за депресия. Да намеря лична кауза е най-големият антидепресант.

 

Входът е свободен

Концерт от програмата „Музикално матине в библиотеката“, посветена на 140-годишнината на НБ „Иван Вазов“ – Пловдив, ще бъде изнесен на 24 април 2019 г. /сряда/ от 11.00 ч. във фоайе „Изкуствотека“ – втори етаж. Този път, във връзка с предстоящето Христово возкресение, събитието е и Великденско матине. Участници в него са възпитаници на Академията за  музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив. Те са студенти от класовете по Класическо пеене и Вокални ансамбли на проф. Тони Шекерджиева-Новак и доц. д-р Пламен Първанов.

Програмата включва:

Джоакино Росини – ария на Берта от операта „Севилският бръснар“- изпълнява Христина Румелиоти

Джакомо Пучини – ария на Лиу от операта „Турандот“ – изпълнява Ирини Христодулу

Гаетано Доницети – ария на Белкоре от операта „Любовен Елексир“ – изпълнява Алпер Юнлютюрк

Джоакино Росини – ария на Розина от операта „Севилският бръснар“ – изпълнява Андония Рабаджиева

Вофганг Амадеус Моцарт – дует на Дон Жуан и Церлина от операта „Дон Жуан“ – изпълняват Андония Рабаджиева  и Алпер Юнлютюрк

Пьотр Илич Чайковски – дует на Татяна и Олга от операта „Евгений Онегин“ – изпълняват Ирини Христодулу и Христина Румелиоти

Парашкев Хаджиев – дует на Али и Гана от операта „Айка“ – изпълняват Мирослав Коджабашев и Христина Румелиоти.

Клавирният съпровод на солистите е на Елвира Матева и Борис Мирчев.

Входът за Великденското музикално матине е свободен.

Код червено: литература ни кани на среща-разговор със Здравко Гълъбов. Здравко Гълъбов е роден през 1946 г. Той е известен пловдивски журналист. В последните 20-ина години е работил във вестниците „Пловдивски новини”, „Стандарт”, „Вести”, а понастоящем е редактор в Пловдивска обществена телевизия. Работата му в екип „Култура” на споменатите вестници го среща с много изтъкнати пловдивчани от различни области на живота. Разговорите с тях стават подтик за създаване на тритомника с интервюта „Лицата на Пловдив” (1997, 1999, 2001) и книгата „Встрани от статива” (посветена на художниците на Пловдив). През 2007 г. издава и книгата „Мъже на делото – 85 години Морски сговор”. Именно желанието на Гълъбов да съхрани за времето напред частица от образа на най-светлите личности на града, от идеите им и мечтите им, диктува и дългогодишната му работа върху книгата за пловдивските поети – „Лични полета” 1 и 2.

Срещата ще започне в 19 часа тази вечер в U PARK Gallery.

Богатата пловдивска история ни е завещала разнообразно наследство, което ежедневно обитаваме. Бурните филипополски десетилетия обаче са направили така, че за много от богатото наследство днес да си спомняме само по снимки. Редица сгради остават като легенди в обществената памет – дали вековни, като Куршум хан, или по-нови, като Аптека „Марица“ или дом „Кудоглу“. Но не един и два са изчезналите архитектурни шедьоври, почти изцяло изтрити от паметта ни. В следващите редове ще ви разкажем за няколко такива, издигнати между двете световни войни. Сградите бяха обект и на разговор на последната Беседка за града преди малко повече от месец, в рамките на пловдивския Баухаус уикенд.

Сред по-известните сгради са двата бюфета – този на Сахат тепе и Големия Бунарджик. И двата са издигнати от общината през 30-те години, но упадъкът им е по различно време. Сахата изчезва още през 70-те, свързан с план за модернизация на върха на хълма. Той така и не се осъществява и мястото до днешния фонтан остава празно. Бунарджика променя своята визия постепенно през годините, докато преди малко повече от 10 години бе окончателно съборен, с планове да се превърне в частен клуб. Бурните граждански протести обаче спряха проекта и така площта остана зелена и публична.

Съдбата на споменатия вече дом на народното здраве „Кудоглу“ е известна. Неин съсед обаче е била друга прекрасна модернистка сграда. Проектирана от архитект Димитър Попов жилищна сграда също е била разрушена покрай разширението на Пощата през 1973-а година. Заличени са на практика два квартала с къщи, които днес са се намирали на мястото на днешната поща и разкопките на Форума. Сградата от арх. Попов е била от най-впечатляващите с модерните си изчистени форми – днес тя би стояла като един от най-добрите примери на модерна архитектура в Пловдив от междувоенния период.Друга забравена модерна сграда също е съсед до печално известен пример от още по-близкото минало. Тютюневият склад на улица „Одрин“ 8 разбуди гражданското общество по време на умишленото му събаряне преди години. Малко по-рано без никаква реакция обаче бе съборена прекрасна сграда, проектирана от архитект Асен Семов. Построена като частна болница на д-р Койчо Коев през 30-те, макар и с известни изменения, сградата на ъгъла на улиците „Одрин“ и „Иван Вазов“ вече е в миналото. На нейно място се изгражда съвременен, вероятно бизнес център. Модерната болница обаче е била изключително красива – с леките си колони и козирка, широки прозорци, изчистените от декорация стени и ясни обеми.

Прочетете още в цялата статия в Под тепето

3D разходка на две от пространствата на изложбата за съвременно изкуство „Чуйте ни – Артистичен интелект“ разработиха немски експерти специално за гостуването й в България. Разработката  включва 360 0 виртуална разходка на помещенията в сградата на Градска художествена галерия и СКЛАД, където онлайн посетителите могат да разгледат експонатите и произведенията на Дойче Телеком отблизо, посредством своите смарт телефони и устройства. Линк към виртуалното разглеждане на изложбата е достъпен на сайта на „Пловдив 2019“. Подобни виртуални разходки вече имат едни от най- големите музеи по света като МОМА, Музеят Метрополитан, Бузар и най-големите национални художествени галерии. Виртуалната галерия ще остане достъпна онлайн и след приключване на изложбата на 30 юни.

За всички, които искат да видят изложбата и на място организаторите са подготвили тур, който започва в 10.00 всеки четвъртък от СКЛАД и преминава и през шестте й локации – Градска художествена галерия, Балабанова къща, къща Хиндлиян, Галерия „Златю Бояджиев“, Народна библиотека „ Иван Вазов“.

„Чуйте ни – артистичен интелект“  показва над 80 творби, създадени през последните 30 години от повече от 40 художници, родени и израснали в Източна Европа и е част от немската колекция „Дойче Телеком“. Проектът е съпътстван от образователна и медиаторска програма, насочена към широката публика – деца, ученици и възрастни.

Линк към изложбата: СКЛАД  и Градска художествена галерия

Откриха барелеф на Джон Ленън в чест на „Пловдив 2019“

Учениците превърнаха събитието в истински рок концерт (ВИДЕО)

Таня Грозданова

Най-великите хитове на „Бийтълс“ огласиха двора на Музикалното училище под тепетата днес. Възпитаниците на школото пяха и куфяха в името на изкуството, музиката, свободата, културата и всичко което символизира една от най-влиятелните известни по цял свят личности в поп културата на XX век – Джон Ленън.

Младежите сътвориха истински рок концерт под барелефа на звездата от Ливърпулската четворка, който бе открит днес на входа на училището.

 

Образът на Джон, под който пише единствено „Imagine“ е дарен на НУМТИ „Добрин Петков“ от британската художничка Лаура Лиън по повод домакинството на Пловдив като Европейска столица на културата през 2019-а година.

На церемонията в двора на училището присъстваха кметът на Пловдив инж. Иван Тотев, заместник-кметът Стефан Стоянов, изпълнителният директор на фондация „Пловдив“ 2019 Кирил Велчев и бизнесменът Любозар Фратев.

Докато градоначалникът приветстваше участниците в събитието, няколко от младите творци церемониално коленичиха и започнаха да се кланят.

Мното се радвам, че барелефът е в Пловдив, защото имахме конкуренция в лицето на София, сподели Иван Тотев.

„Не само че ознаменуваме тази година, а защото Пловдив винаги е бил място на свобдния дух. Аз не случайно казах, че изборът да се снима филмът "Вчера" в Пловдив, не е случаен. Градът винаги е имал такъв дух, още в младите ми години помня този дух, колкото и да е било едно поколение преди мене това, но влиянието се усещаше.

Така че мястото на Ленън е в Пловдив и то не къде да е в Пловдив, а в Музиалното училище, където децата не само могат да оценят неговата творечска страна, но могат да пресъздасат и неговия дух в своето творчество,“ коментира Тотев.

 

Атмосферата определено бе творческа и радостна, а учениците истински развълнувани. Публиката не остави изпълнителите да напуснат сцената дълго след като предвиденото за песните на „Бийтълс“ време приключи. Учениците екзалтирано крещяха „Искаме още“, а младите рокаджии, като истинска банда, продължаваха да дават на публиката каквото иска.

Страница 1 от 1483

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…