Капана.БГ

Капана.БГ

Невероятен танцов спектакъл изнесоха снощи брилянтните танцьори, представящи три страни на фестивала „Черната кутия“

Особено сетивно и чувствено беше представлението, изразяващо част от битието чрез движения

Стефка Георгиева

Първи на сцената на Камерна зала в Драматичен театър Пловдив излязоха  iMEE Dance Company от САЩ. Невероятна хореография показаха артистите, която бе съчетание от класически танц и смели авангардни намеси. Чудесен синхрон и абсолютно съвършени поддръжки на сцената демонстрираха не само мъжете, но и жените, партнирайки си една на друга. Танцът, който изисква невероятна физическа подготовка, събра четиримата танцьори в една цялост на сцената. На моменти сюжетът беше леко объркващ, може би заради първоначалното излизане на танцьорите по двойки едни след други, но след като всички заедно представиха третото действие на танцовия спектакъл, сякаш всичко дойде на мястото си. Гъвкавост и пластика от класическия танц и резки, дори на моменти агресивни движения, се сляха в една обща танцова линия, за да изправят цялата зала на крака.

След тях на сцената излезе полякът Бартек Бозцянски, който представи солово изпълнение. Неговият танц демонстрира зашеметяващ монолог на един млад мъж и неговите детски спомени, в които баща му е алкохолик. Явно темата за алкохолизма и влиянието му върху семейството на болния става предпочитана тема, имайки предвид, че предната вечер същата тема бе засегната в моноспектакъла на Цвайгенбом. Невероятен стил и грация показа на сцената Бозцянски. След него с рязък контраст се представиха четирите грации от “Slipstream”. Момичетата, с хореограф Михаела Гривева показаха висока класа в танцовото изкуство. Българо-ирландският тандем представи особено чувствена хореография, която допълни цялостното изживяване от танцовия спектакъл.

„Черната кутия“ не спира да ни представя най-добро от съвременното изкуство, а какво ни очаква днес – остава да разберем.

 

Още като извиси глас в бекстейджа публиката притихна в очакване на неговата поява, а при излизането на сцената го засипа с аплодисменти, ентусиазирани възгласи и тръпнещи за жадуваната нова среща погледи. ГЕОРГИ ХРИСТОВ представи новия си албум „Изгарям” пред препълнената Лятна сцена „Орфей”, като буквално за секунди успя да повиши настроението на публиката и да я нажежава все повече и повече с всяко следващо изпълнение. Почитателите му бързо потънаха в магията на неговото изкуство и не усетиха как минаха два часа, в които пееха заедно с него новите и вечните му хитове и не спираха да го награждават с овации, цветя и огромно възхищение, което не може да се опише. Краткият дъжд, който заваля непосредствено преди началото, само засили вълнението от очакването и убеждението, че предстои един невероятен концерт, на който нищо не може да попречи! 

Пловдив събра почитатели на ГЕОРГИ ХРИСТОВ от няколко поколения и от над десет града в страната. Поради географското си положението той се оказа удобен за много ревностни ценители на таланта на твореца, които копнеят за повече срещи с изкуството му на живо. В града под тепетата се стекоха хора от Хасково, Димитровград, Пазарджик, Бургас, Стара Загора..., дори и от София. Както едно от музикалните радиа в страната посочи: „Представете си за какво музикално събитие става дума!”. 

„Заредих се за година напред!”, „Велик ГЕОРГИ ХРИСТОВ!”, „Кога отново ще дойдете при нас?”, „Незаменим!”, „Наистина гениален”... „Благодарим на ГЕОРГИ ХРИСТОВ!”. Това са само малка част от думите, с които почитателите на артиста опитаха да изразят емоцията си след вълнуващия концерт. И не пропуснаха да подчертаят отново, че пак го очакват – в Пловдив или някой друг град в страната. 

Петък, 05 Юни 2015 03:00

Едно музикантско чедо

Двадесет и три годишна, красива и много талантлива. Човек, който има крила, макар и да няма пера по тях. Въздушен мечтател, който не спира да се бори за това, което иска. Приема предизвикателствата с чувство за хумор и се връща да живее в България на инат може би. Пловдив е нейният град, а музиката - призванието ѝ. Тя е Зорница.

Коя си ти?

Зорница Канева, дъщеря на китарист и певица. 

С какво се занимаваш?

Не съм сигурна, уж се занимавам с нещо. Нещото е музика – пея. Принципно май трябваше с българска филология, това завърших. Може би трябваше да стана учителка, но никога нищо не се знае. Музиката напира в мен и е почти целия ми живот, всичко, към което се стремя и искам.

Как започна да се занимаваш с музика?

Може би ми е генетично заложено с родители музиканти. Още в детската градина бях тормозена като едно талантливо дете, да се качвам на сцената и да рецитирам, танцувам, да пея – всичко, което може да се прави върху една сцена. Бях главно действащо лице на концертите там. Бях записана без мое съгласие на кръжоци по танци, солфеж, пиано, а аз исках да свиря като тате – на китара или пък на цигулка. Тогава мислех, че само зубърите свирят на пиано. Родителите ми ме заплашваха, че ще ме спрат от спортните танци, ако не свиря, което не беше ефективно, защото контраатакувах с: „Добре, няма да танцувам!“ В осми клас започнах да ходя на уроци по поп и джаз пеене при Емилия Митева. Това е следствие на широкия диапазон, който имах като дете – 3 октави и половина. Съветът беше да се занимавам с оперно пеене, да ама не. Влече ме друга музика – рок ми е в кръвта.

И какво се случи, когато започна уроци?

Голям срам! Едва пях. Пях песни на Графа и Сафо. Голям срам. Занимавах се около година и половина, но след това заминах за Испания и там всичко приключи.

Как приключи, след като сега продължаваш да се занимаваш с пеене?

Преди около година и половина се запознах с програмист китарист. С него започнахме да правим песни за забавление, за кеф само – като хоби. След това започнахме да свирим пред приятели, когато се събирахме. Малко по-късно си направихме канал в youtube,   записвахме видеа и ги пускаме онлайн. Това ме мотивира да се върна към музиката. След второто ни събираме заявих на родителите си, че пак ще започна уроци по пеене. И започнах.

Участия?

Бях поканена от музикалният ми педагог – Веселина Пашалиева, да взема участие в благотворителен концерт в Bee Bop Cafe. Малко след това се присъединих към екипът на Арт Сцена 4хП, с които имахме 2 представления тук и едно в София, на мюзикъла „Ах, Бродуей, Бродуей“. С китаристът ми, Тодор, организирахме 2 акустични концерта, отново в театъра, съвместно с двама музиканти – Георги Арсов и Цецо Кушев. 

А сега накъде?

Сега – не съм сигурна. С Тодор вече не свирим заедно, за него музиката остана хоби, но за мен тя е цел и мечта, искам да се занимавам професионално с пеене. В момента си търся китарист/и. Опитвам се да задоволя певческия си глад с караокета, което никак не ми е достатъчно. В очакване съм, не знам точно на какво, но знам, че ще е хубаво, усещам го. 

Явявала ли си се на кастинги за музикални предавания?

До момента не, но винаги имам пръв път и смятам да е тази година. 

Вече по-уверена ли се чувстваш в себе си и таланта си?

Вече да. Определено по-уверена съм в себе си и то се усеща и чува в пеенето ми. Преди не исках да се изявявам, а сега искам и искам. Опитвам все по-сложни неща и се радвам, когато се получават добре.

Родителите ти подкрепят ли те? Какво е мнението им, имайки предвид, че те самите са музиканти?

С две ръце напред. С всичко. 

След като обичаш музиката, как ти хрумна да учиш българска филология?

Това е заради двете ми преподавателки по български език – тази в училище, и тази, при която ходех на уроци, тъй като имах да наваксам много, след като 2 години бях извън страната.

Съжаляваш ли, че записа филология, а не музика в Консерваторията?

Не, не съжалявам. Нямаше да се срещна с теб инак. Щом съм го направила, значи е било правилно. А таланта – той е тук, няма да избяга. 

Ти гониш музиката или тя гони теб?

Това е като въпросът: Кое е първо – яйцето или кокошката? 

Кой е най-яркия и силен музикален спомен, който имаш?

Може би първия концерт в детската градина. 

Пяла ли си на улицата? Как се почувства?

Ооооо, това беше.. Ауууу! Много емоционално, най-емоционалното! Детската градина пасти да яде! Сякаш можеш да кажеш и да извикаш всичко на всеки, а хората минават и ти се усмихват. Това те пълни душевно и емоционално. Мога само да предполагам какво е да си на огромна сцена и всички да се усмихват и да са там за теб. Само веднъж ми се е случвало, но се надявам скоро да се повтори.

И сега накъде? Планове за лятото/есента/зимата?

Сега съм в Пловдив, ще остана тук. Ще отида до Испания при родителите си, но за разлика от другите лета, няма да е за цял сезон, а само за кратко. И после продължаваме да се гоним с музиката.

Арт ли си?

Крайно неприятно ми е да коментирам тази тема, защото вече всички са арт. Затова арт не съм, аз съм музикално чедо.

 

Изложба продуктов дизайн на Константин Ачков

11 Юни 2015 - 31 Август 2015

artnewscafe, Пловдив

Artnewscafe има удоволствие да представи изложбата TOUCH, SIT, DRINK | ПИПНИ, СЕДНИ, ПИЙ с новата серия мебели на Константин Ачков. 

Изложбата е също така част от официалната програма на фестивала One Design Week (19-28.06.2015) в Пловдив.

Българският продуктов дизайнер и скулптор Константин Ачков представя последната си серия от столове CUT, базирана на най-древните сгъваеми египетски мебели. Те се отличават с практична и семпла визия.

CUT серията е с модерна обрана линия и прецизни детайли, без излишни украси. Формата и името са продиктувани от метода на изработка, който се състои главно от изрязване на 18 мм шперплат, чрез CNC рутер. Всички елементи се събират на принципа на триизмерен пъзел. Текстилната мембрана, която служи за седалка и облегалка, е от промазана UV материя, което заедно с обработените с тиково масло дървени части позволява мебелите да се ползват на открито. В събран вид CUT се отличава с елегантен и компактен силует. Серията е произведена от Lock furniture.

Серията е изключително подходяща за обществени места, където се търси прибиране в малки пространства. Поради тази причина Константин Ачков избира artnewscafe като най-адекватното пространство за представяне на CUT. 

Изложбата TOUCH, SIT, DRINK | ПИПНИ, СЕДНИ, ПИЙ на Константин Ачков е част от официалната програма на фестивала One Design Week в Пловдив, като това e и пето поредно участие на дизайнера във фестивала. 

Посетителите ще могат освен да разгледат столовете и да ги ползват и да ги закупят.

откриване: 19:00 ч., 11 юни

среща с автора и представяне в рамките на One Design Week: 18:00-19:00 ч., 22 юни

 

artnewscafe, Пловдив

 

Стартът на тазгодишното издание на международния фестивал за дизайн и визуална култура ONE DESIGN WEEK,  организиран от платформата за култура ЕДНО  с подкрепата на Община Пловдив и Фондация Америка за България  и в подкрепа на Пловдив Европейска столица на културата 2019, ще бъде отбелязан с грандиозно парти в Концертната зала на Държавна Опера Пловдив на Площад Централен 1. За музикалната селекция ще се погрижат Мелформатор, Sirius & Methodikal (Reel Feel) и Konstantin Timoshenko (Help Me Jones). Пространството на залата ще бъде преобразено от мащабна аудио-визуална инсталация. Локацията ще разполага и със собствен бар, подкрепен от ABSOLUT.  Началото: 22:00 ч. Вход свободен.

За перфектното откриващо парти ще се погрижат аудио-визуалният колектив от Пловдив Мелформатор, добре познати от организация на редица събития с визуална идентичност и експериментално звучене, графичен дизайн и интерактивни визуални инсталации. 

Диджей дуото Sirius & Methodikal или Ангел и Андрей от Reel Feel и Keen Acts  ще внесат funky денс звучене и разчупени бийтове. Двамата диджеи са добре познати на българската публика с участията и организацията на редица партита и концерти.  Добрият им музикален вкус  е довел в България редица стойностни артисти като Alice Russel, DJ Vadim, Raul Midon, The Herbaliser  и мн.др.  Сред другите им проекти са   Funkusion & Makopa.

Timoshenko също е познато име на българската музикална сцена, той е известен сред меломаните с една от най-големите колекции плочи в България. Освен като опитен музикант той се изявява и като диджей на различни партита. Името му се свързва с редица музикални проекти, между които Help Me Jones, Silence of the Lamps с Emu Plusminus, KMTR, Akkord I On и т.н.

Темата на седмото издание на ONE DESIGN WEEK е "Digital One“ и ще бъде разгледана в специално създадената за фестивала изложба "Постдигитално съществуване" с куратор Рене Беекман, интерактивен мапинг, професионален форум и т.н. . ONE DESIGN WEEK се провежда между 19 - 28-ми юни 2015 г. и включва редица инициативи със свободен достъп за широката публика - изложби, творчески работилници, дискусии, лекции, детска програма, филми, партита и мн. др.. 

Facebook събитие:  https://www.facebook.com/events/1609469992673372

Facebook страница на ONE DESIGN WEEK: https://www.facebook.com/events/1609469992673372/

За фестивала:

ONE DESIGN WEEK е международен фестивал за дизайн и визуална култура. Събитието се организира в подкрепа на Пловдив Европейска столица на културата 2019. 

ONE DESIGN WEEK се организира от платформата за култура ЕДНО. Освен основната изложба и професионален форум с изтъкнати имена от сферата на съвременния дизайн седмото издание на ONE DESIGN WEEK включва редица инициативи със свободен достъп за широката публика - изложби, творчески работилници, дискусии, лекции, детска програма, филми, партита и т.н.ONE DESIGN WEEK е платформа, която стимулира и подкрепя развитието на дизайн професионалистите в България. Същевременно целта на събитието е да представя и популяризира устойчиви и стойностни практики за по-добра и смислена визуална среда от цял свят. Сред другите ежегодни фестивали на ЕДНО са ONE ARCHITECTURE WEEK и ONE DANCE WEEK.

Допълнителна информация: 

Хелиана Велинова 

PR&Communications 

0894 334 697 

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. 

 

Продава уредбата, която починалият ѝ брат ѝ е подарил за рождения ден, за да може да събере пари да се видят

Това не е просто любовна история. Това е разказ за живота такъв какъвто е – несправедлив, разочароващ, но пък осъзнаеш ли, че всичко зависи само от твоите действия и всичко стои единствено в твоите ръце, то тогава Съдбата може да се оттегли.

Тя се казва Александра, а той Джон. Тя е от Пловдив, а той от Шетланд, което е остров над Шотландия. Щом питаме гуугъл какво по-точно е разстоянието между двамата, то той ни отговаря с нескромните 5000 километра. Началото на тази история датира от ноември 2014, когато тя разцъквайки из нета попада на негов пост в блога му. Как наближава Коледа, което не му е един от най-любимите празници, но различно от всеки подобен пост, той осмива и себе си и своите виждания, което всъщност я и впечатлява. Решава да му пише „Харесвам те” и от тръгва всичко.
Започват да си пращат музика, чатят си всеки ден, до момента, в който тя е сама в общежитието, скучно ѝ е и му предлага да се чуят по скайп. В един момент се чудиш дали изобщо да му вдигнеш, а после са минали 4 часа от разговора, въпреки че знаеш, че сутринта рано имаш работа за вършене, разказва тя. От този разговор нататък се знае – в 19:30 те се чуват по скайп. Няма значение къде са, кой е около тях или какво се случва. Имам си Джон аларма, всеки ден в 19:30 сърцето ми започва да бие по-бързо, така че дори не е нужно да си гледам часовника вече. След втория им разговор той я кани на гости, но тя отказва, за това пък той си купува билет и април месец каца в Пловдив.
Всичко у тях се разваля – спират ѝ тока, пералнята и тя се разваля, но пък всяко зло за добро, нали така? Оказва се романтично посрещане на летището, макар и никой да не е желал нещо подобно. Говорили са си преди това как ще реагират, но колкото повече се скъсявало времето, толкова по-несигурни са ставали в реакциите си. Щом го вижда, побягва към него и го прегръща и просто си стоят така. Нейните приятели започват да ръкопляскат, а от там и всички хора на летището, точно като на филм.  Разбира се в началото всичко им изглежда нереално. За първи път виждаш човек, който те познава толкова добре на думи, но не и на докосване. Все пак, щом остават сами, разбират защо той е пропътувал целия този път.

Любов ли бе да го опишеш – явно да, защото думите не стигат да бъде описано това, което двамата дават като заря щом седнат един до друг. Той сега отново е в Шетланд, но след месец идва тук. Завинаги. Предвид обстоятелствата са преценили, че той може да изостави всичко там и той да се премести, пък и Алекс не е от хората, които биха  си тръгнали толкова лесно от България, а на него тук му е харесало много. Идва момент, в който осъзнават, че все пак тя трябва да отиде поне за малко, за да се срещне с роднините му и после двамата заедно да се върнат тук и да имат някаква основа, върху която да стъпят, но нямат пари. Той работи, а тя не иска да се чувства като поредната „имам си гадже чужденец, който да ме издържа”, за това сега продава всичко. Дрехи, книги, картините си. Дори е успяла да продаде уредбата, която починалият ѝ брат ѝ подарява за 12-ия ѝ рожден ден. Всички ѝ казват, че е луда, но нали в това е смисъла на любовта? Тя е талант и го осъзнава, така че продава това, което може да сътвори. Добър художник, може да тъче килими, а гласът ѝ е като на самодива. В София успява да се впише в една банда, с която до сега само са репетирали, но на 20 юни им предстои дебют на сцената и то в Пловдив. Исках да е тук, защото това е моят град, с моите приятели и искам първо пред тях да се покажем, споделя ни тя и си личи колко е щастлива, че колегите ѝ по музика не са имали нищо против това. Целият вход от концерта ще отиде за Фонд „Любов”.
Това са то отношенията през 21 век – интернет наистина събира сродните души. Въпросът е дали те са готови да поемат нещата в свои ръце и да направят всичко, за което мечтаят възможно.

Всеки човек е уникален само по себе си с интересите си и с хобитата, с които се занимава. Има неща, които не се забелязват на пръв поглед, но присъстват във всички нас. В този текст ще ви разкрием няколко интересни факта, които са особено любопитни и може би биха ви учудили.

1.       Любимата песен – обикновено любимата песен на човек е свързана с важно емоционално събитие в живота. Повече от 86% от хората свързват любимата си песен със спомен.

2.       Музиката може да повлияе на решенията ви – изследователи от университета в Грьонинген са открили зависимост между движенията на хората и музиката, която слушат в момента. Ако слушате ритмична музика, вие определено ще започнете да се движите по-бързо. Освен това тя влия и на настроението ви. Веселата музика развеселява, но тъжната също оказва своя ефект, т.е. не настроението ви определя това, което слушате, а звукът определя настроението ви.

3.       Ставате по-щастливи, когато харчите парите си за другиго – многобройни изследвания доказват това твърдение. Може би разумът ви противоречи на това твърдение, но е биологично заложено в нас да се грижим за семейство, т.е. да се грижим за някой друг.

4.       По-голяма част от днешното население би било изпратено в психиатрия, ако живеехме през 50-те години на 20 век – половината от населението на земята страда от хронична депресия и непрестанна тревожност. Ако стандартите на психиатричните заведения не бяха променени, 50% от нас бива живели в лудници.

5.       Някои религии намаляват стреса – изследванията показват, че хората, които се молят редовно или медитират, са по-трудно податливи на стрес.

6.       Стресът и депресията са заразни – ако общувате с подтиснати хора ще се превърнете в част от тях, независимо от това какво се случва с вашия живот.

7.       Ако сте способни да си внушите, че сте спали достатъчно, мозъкът ви ще ви повярва – в нашия мозък не съществува разликата между реалния живот и въображението. Може да сте спали само 3 или 4 часа, но ако си повтаряте, че сте се наспали отлично – това ще проработи.

8.       Умните хора се подценяват, а глупавите се надценяват – това се нарича ефект на Дънинг Крюгер.

9.       Ако искате да вземете рационално решение – мислете на друг език – това доказаха учените от университета в Чикаго. Когато мислите на друг език по-скоро се уповавате на логиката, отколкото на емоцията.

10.   Когато споделяте плановете си с друг, шансовете те да се сбъднат намаляват – и това не е заради хорската завист. Когато разказвате на някого за нещо, което планирате, вие изпитвате емоция в себе си сякаш това нещо вече се е случило, прилив на щастие. Това действа демотивиращо и е основната причина да не успявате.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…