Капана.БГ

Капана.БГ

Екипът на единствения дигитален гид под тепетата Lost in Plovdiv открои няколко предпочитани от нас места

След няколкото теми за местата за похапване встрани от центъра дойде време и на най-западната част от Града под тепетата. В миналото квартал Смирненски често бе характеризиран като „зелената” част от Пловдив и с годините се превърна в много предпочитан за живеене и инвестиции. Днес вече вместо малки еднофамилни къщи на голяма част от площите се издигат високи кооперации, но все още се наблюдава доста голям наплив от желаещи да се устроят в тази част от града. Голяма част от жилищата се отдават и под наем, така че близостта до вкусна храна и добри ресторанти изобщо не е за пренебрегване, пише единственият дигитален гид в града Lost in Plovdiv.

Екипът на единствения дигитален гид под тепетата открои няколко предпочитани от нас места, като насърчаваме и всеки да остави своя любим ресторант в коментарите.

Няма да се спираме на заведенията в района на Гребната база, тъй като за тях вече имаме отделна статия, но ще насочим вниманието ви към един ресторант в първия мол в Пловдив. Ресторант „Fancy” отваря врати със самото откриване на търговския център и вече 10 години посреща своите клиенти на последния етаж, където е и зоната за хранене. В тези 10 години той претърпява редица метаморфози не само във визията и обстановката, но и в подбора на предлаганите специалитети. Днес мястото е с изцяло обновен интериор, страхотна отопляема зимна градина и съвсем ново меню. Кухнята съчетава разнообразни предложения от пресни салати и стартери до интересна интерпретация на чийзкейка, който се приготвя с биволско мляко и мед. Независимо дали ви се хапва паста, бургер, или най-висок клас говеждо месо, ресторантът е отлично решение за обяд или вечеря. В близост има и детски център, така че може да оставите детето си и да похапнете на спокойствие, а за възможността за пазаруване преди/след похапване само „леко” ще загатнем.

Второто място ни потапя в пикантността на мексиканската кухня, защото поредният обект от веригата Сомбреро, е именно в квартал Смирненски. Сомбреро е едно пъстро и цветно място, където сангрията идеално се допълва с вкусните кесадили, а лютото е наистина люто! Интересен факт е, че  мексиканската кухня е добавена от Юнеско към списъка с нематериални културни наследства, а хубавата новина е, че може да се докоснете до нея и в Европейската столица на културата 2019. Освен предложенията в менюто, на дневна и седмична база може да намерите и специални рецепти, така че ви препоръчваме да не се колебаете много за посещението си.

Отново с нещо екзотично за българските вкусове ще ни изненадат и в последното препоръчвано от нас място – Japonica. Това е първият японски ресторант под тепетата, който отвори врати преди около половин година. В него част от продуктите се зареждат директно от Страната на изгряващото слънце, а друга – от специални борси в чужбина. В менюто ще откриете разнообразие от автентични японски ястия, като голяма част от тях са авторски рецепти на Шеф Лозев. В стремежа си всяко посещение да е уникално предлагат и специални предложения, които периодично обновяват. Ценителите на японската кухня препоръчват задължително да опитате рамен-а и суши вариантите.

А кои са вашите любими места за похапване в този район?

Първите осем учебни години в академията завършиха общо 1 174 ученици

Модерна академия на изкуствата „Синдикат” откри своята девета учебна 2019-2020-та година днес в заседателната зала на Общински съвет. В програмите са записани 114 ученика.

Старт на Академията даде първата записала се ученичка – Лиа Иванова – 9 клас, от Професионална гимназия по туризъм, която ще посещава програмата „Екранни изкуства“.

В Академията се включват безплатно ученици от 8-ми до 12-ти клас. Програмите са специално изготвени за Академията и обхващат теми на съвременното изкуство, мислене, комуникации, общуване, философия и практика.

В „Синдикат“ тази година има двама нови преподаватели в програма „Творческо писане“ – заедно с Недялко Славов ще преподават Ина Иванова и Димитър Герганов. За този учебен срок са планирани и публични лекции за „Ивент мениджмънт или как се организират събитията на една столица на културата“, „Позитивна психология“, среща със Стефан Вълодобрев, Хелоуин парти и Коледен купон.

Модерна академия на изкуствата „Синдикат”  обхваща програмите „Модерни методи на мислене и общуване”, „Модерна музика”, „Екранни изкуства”,  „Визуални изкуства на ХХ век”, „Графичен дизайн”, „Творческо писане” и „Практики на съвременната философия”, „PR и реклама в областта на изкуствата“. Преподаватели са утвърдени в своята област именна – проф. д-р Галина Лардева, Цанко Чавдаров, Лили Русковска, Анета Русковска, писателите Недялко Славов, Ина Иванова, Димитър Герганов, журналистът Евгений Тодоров, гл. ас. д-р Вероника Келбечева, Йоханнес Артинян, Таня Върбева.

Първите осем учебни години (2011 – 2019) завършиха общо 1 174 ученика, а събитията на Академията достигнаха до над един милион души. Академия „Синдикат“ поддържа връзка със завършилите ученици, както и организира доброволчески програми за настоящите. Издават се удостоверения за завършени програми, както и препоръки за кандидатстване в университети.

Проектът „Модерна академия на изкуствата „Синдикат“ се изпълнява с финансиране от Община Пловдив и собствено финансиране на организатора „Сдружени пловдивски творци“.

Понеделник, 21 Октомври 2019 11:05

Бунраджика обновен (СНИМКИ)

Вижте фонтана на езерото с мечката, който бликна за първи път след десетилетия

Канят пловдивчани на откриването с концерт на Духов оркестър –Пловдив

Със специална церемония ще бъде открит обновеният парк „Бунарджика“ днес, 21-ви октомври 2019 г., от 18.30 часа. Това ще стане на площадката под акведуктите, до фонтана на езерото с мечката, който бликна за първи път след десетилетия.

За доброто настроение на присъстващите ще се погрижат обичаните от всички музиканти от Духов оркестър –Пловдив, с диригент Николай Гешев.

Зоната бе изцяло обновена, а  атракционите вече привличат жители и гости на града. На „Бунарджика“ е монтирано ново осветление, цялата растителност по хълма е обследвана, изградени са площадки, възстановени са каменните пързалки, монтирани са указателни табели и други. Ремонтирани са всички алеи, чийто паваж е пренареден, подменени са водопроводите и канализацията, напоителната система.

         снимка: LYON VISUALS

Изложба от театрални плакати „Пътешествие Плакат“ ще бъде открита на 23 октомври /сряда/, от 18 00 ч. във фоайето на Драмата. Проектът на ХГ „П. Чурчулиев“ – Димитровград в партньорство с ДТ –Пловдив среща 11 млади автори – възпитаници на НХГ „ Ц. Лавренов“ – Пловдив и НГПИ „Св.Лука“ – София. Те приеха предизвикателството да създадат 23 театрални плаката по две съвременни български пиеси : „Дебелянов и ангелите“ от А. Секулов , спектакъл на ДТ-Пловдив и „За теб“ от Я. Борисова , спектакъл на Театър „Азарян“ – София .

Задачата на проекта е да даде възможност на все още неукрепнали автори от специалността „Рекламна графика“ да разработят един дълбоко осмислен и цялостен продукт, използвайки основните закони при визуализирането на драматургичната идея.

Изложбата е част от цикъл от три последователни изложби – Димитровград , като част от „Есенен салон на изкуствата “19 ; във фоайето на ДТ Пловдив, като съпътстващо събитие на „Пловдив 2019“ и във фоайето на театър „Азарян“ – София, като съпътстващо събитие на „ІХ-то Международно триенале на сценичния плакат“.

Експерименталният спектакъл „100 Пловдив” дава пълната социологическа и психологическа картинка на града ни по изключителен начин

Множеството пловдивчани не вярват на парламента и правосъдната система, „За” смъртното наказание са. Обичат града си, а някои биха и убили заради него

Иво Дернев

Бих убил заради Пловдив. Това заявиха от сцената в Драматичния театър повече от десет процента от общо стоте граждани, които участват в изумителния експериментален спектакъл „100 % Пловдив”, създаден специално за Европейска столица на културата.

На практика целият град се качи на една сцена снощи, за да даде пълна социологическа и дори психологическа картина на града ни в документалното представление. Участниците в проекта бяха подбрани на база статистиката за Пловдив- от възрастова, през етническа, икономическа, образователна , полова, до местожителство.  Този букет от различни лица и характери даде отговори на въпросите, които почти всеки в публиката търси. Дали сме толерантни? Обичаме ли? Изневярата рядкост ли е? Бихме ли убили в защита на близките си? Вярваме ли в Бог? А в политиците и медиите? В дни на избори е препоръчително всеки от кандидат да иде и да гледа спектакъла в оставащите му три представления, тъй като „100 % Пловдив” може би е най-ярката и достоверна социология, поднесена ни по нехарактерен и творчески начин.

Нито един от стоте на сцената не искат да се върне социализма, но трима от тях биха живели в онова време, ако можеха да битуват в друга епоха. Повечето пловдивчани не вярват на парламента и правосъдната система, смятат, че медиите слугуват на политиците. Болшинството вярват в Бог, но не ходят на църква. По-малко от половината не гласуват, но повече от 50 процента са „За „ смъртното наказание. Малцина са расисти, а около 20 на сто не биха приели, ако детето им е хомосексуално. Част от тях признаха, че са изневерявали, че са давали или приемали подкупи, като отговори на тези твърде деликатни въпроси бяха давани на тъмно, чрез фенерчета. Трима от сто са лежали в затвора, а десетина са се били в последните няколко дни. Дузина са мислели за самоубийство, също толкова са спасявали човешки живот.

На въпроса „Кое е най-важното за вас” стоте души на сцената вдигнаха листове с ръчно написани думи. Само един от тях държеше „Свободата”. И това бе Мария Шнитер.

Не пропускайте да видите тази сценична картина на града ни. Днес, на 19 и 20 октомври отново от 19.00 часа ще се играят допълнителни представления. Входът е свободен, но с предварителна регистрация за места. Който от вас желае да посети спектакъла в някоя от датите може да вземе своя билет със запазено място от касата на театъра. Няма ограничения в бройката.

Петък, 18 Октомври 2019 17:06

Какво да правим в Пловдив (18-24.10)

Тази седмица ще се възползваме от топлите есенни дни с фестивали на открито, документални спектакли и танцови представления

 

 

18 октомври

A Simple Space (Gravity & Other Myths): ONE DANCE WEEK 2019

 

Съвременният цирк, при това от далечна Австралия, дебютира на българска сцена. A SIMPLE SPACE е екстремен спектакъл на Gravity & Other Myths, в който 7 акробати ще летят над главите ни. Дръжте се, защото всичко е наистина.

 

Без предпазни манежи.
Без обезопасителни въжета.
Без помощни технологии.

Сцената е оголена арена за извънземна акробатика и стартова площадка за главозамайващи излитания на артисти, които смятат гравитацията за мит. В това сурово, но изпипано до последния детайл представление, публиката ще усеща тръпката на риска и всеки електрически импулс в телата на артистите.

Те нямат да оставят нищо скрито зад кулисите. Те ще разкажат лични истории. Те са готови без притеснение да полетят отвъд възможностите на телата си и законите на физиката.

Без декори и театрални илюзии. Без светлинни и звукови ефекти. Без грим и костюми. Без трикове. Дежурната театрална илюзия, която лъже сетивата, липсва. Вместо това – гладиатори със силата на зверове и ловкостта на котки, съпровождани единствено от перкусии на живо.

 

18 октомври, 20 часа; 19 октомври, 11 часа
Дом а културата „Борис Христов“

 

2001: Космическа одисея

 

Безпрецедентна възможност ни предоставя CineLibri в Пловдив - прожекция на един от най-великите филми, правени някога! Духът на Стенли Кубрик отново ще присъства в Lucky Дом на киното.

Космическа експедиция до Луната открива на нея странен предмет, наречен „Монолитът“, който при срещата с експедицията внезапно излъчва силен сигнал към звездите. Оказва се, че той е оставен много отдавна там от древна космическа свръхцивилизация, за да извести, когато новата космическа цивилизация бъде родена и направи първата си крачка извън планетата си. Филмът е характерен със своя научен реализъм, въвеждането на нови специални ефекти и използването на двусмислена, провокативна картина и звук вместо обичайните кинопохвати.

„2001: Космическа одисея” е импозантният опус магнум на Стенли Кубрик, един от най-влиятелните филми в жанра и в историята на киното въобще. Преди 50 години той се е възпремал като творба с експериментална естетика, която е твърде авангардна за времето си. Сценарият засяга теми, свързани с човешката еволюция и технология, изкуствения интелект и извънземния живот.

 

Lucky Дом на киното
18:30 часа
Билети

 

100% Пловдив

 

Този необичаен документален спектакъл „влиза“ в местната общност и избира 100 нейни представители. Процесът на подбор може да се оприличи на верижна реакция – само първият участник, който познава добре града и е съгласен да стартира този амбициозен проект, е избран от „Римини Протокол“ и Студио за документален театър „VOX POPULI“. Той има 24 часа, за да препоръча друг, който има 24 часа, за да намери следващия и така до последния участник. Всички те отговарят на определени статистически критерии – пол, възраст, квартал, социално положение, семеен статус, политически пристрастия, и представляват своеобразен огледален образ на общността.

Във финалното представление участниците се обединяват на сцената – хор, който никога не е репетирал преди, море от гласове, разположено на 100 квадратни метра сцена.
Тези 100 граждани създават жив, дишащ портрет на града: отчасти театър, отчасти реалност, но на 100% Пловдив.

 

18, 19, 20 октомври
19 часа
Драматичен театър – Пловдив

 

19 октомври

 

Голямото момче в малкото барче

 

Тази събота Barber&Cat ще открие сезона на зимните празненства заедно с този, с когото откриха бара преди две години. Ако страдате за коктейлите на Mash Mitak, ще можете да им се насладите отново! Направете си резервация, както знаете, Barber&Cat е бутиково пространство.

 

Barber&Cat
21 часа

 

Една вечер с Khаnъ и ФОН в Пловдив

 

Black Nebula Events представя:
Една вечер с Khanъ и ФОН - Фондация Обещаното Нищо в Пловдив!

 

Пост култура
20 часа
Вход: 10 лв.

 

Electric Orpheus I October Edition 2019

 

Дванадесетото издание на Electric Orpheus ще се проведе в градска среда, в исторически първия официален парк на Пловдив, Дондуковата градина. Музикалната програма ще започне с DJ сет от TApWATER & Friends. СЛед тях на сцената ще се качат хърватското трио ŽEN, а вечерта ще завърши с музикалната селекция на Zdravo Zac Kuzmanov from XRaydio.

 

Организаторите са предвидили още работилници за деца, свободна читалня в парка и презентация и акция на тема как да направим по-чисто събитие.

 

За подобаващо настроение, бира и коктейли ще се погрижат от Hills Beer и Tatratea Bulgaria.

Повече за ŽEN. Изцяло дамска формация, ŽEN са сформирани през 2009 година в Загреб, имат три студийни албума и безброй концерти и турнета в Европа. Групата използва масивни синт линии и подложки, смесени на живо с китара, барабани и бас. Добавете отгоре полифонични вокали и се пригответе за пътешествие.

Романтика, синт-електро, меланхолия, пост-рок, ударен пост-пънк и мат-рок в неравноделни размери... Напълно в есенните багри на събитието. Концертните изпълнения на ŽEN са придружени с конкретна визуална среда и прожекция на живо от скрития, реално четвърти член на групата.

 

Дондуковата градина
16 часа
Вход свободен

 

Терминал

 

Пейзаж, предаден чрез портрети. Изгубеният остров на Пловдив, Адата, почти не се вижда на снимките – така, както не се забелязва в града. Съотношението природа-култура се е обърнало; природата е станала петънце на картата, сляпо петно. Мястото, където някога са се събирали семейства за неделен пикник, сега е запуснато, обградено от града, пресечено от автомобилния мост, загубило е цветущия оптимизъм на думата „остров” като синоним на оазис, на спасителна твърдина. В друго настояще Адата би била остров, където природата започва да пренаписва историята за Робинзон, започва отначало.

Адата, адът. За да стигнеш дотук, трябва да слизаш, да се спускаш надолу. В нашето си настояще островът крие лек, но настойчив постапокалиптичен привкус. Завзетите отново от природата територии не се превръщат автоматично в девствен лес. Изпод буйната зеленина би могъл да настъпиш зарязано шише с някакъв препарат или кост от животно. Под моста си беззащитен към политналото отгоре. И макар около теб да клокочи живот, не се чувстваш умиротворен, нито върнат към предчовешката градина на началата; чувстваш страх. И вина.

Изложбата „Терминал” избира да покаже острова през въздействието му върху няколко човешки лица. Ние не можем да знаем какъв е той сам по себе си; разполагаме само със сянката, която хвърля върху нас. Според някои психоаналитични школи „сянка” се нарича онази страна от собственото ни съзнание, която вечно остава невидима, но и вечна във властта си над нас. Сляпото петно, болното място. Как ни се отразява един свят, в който природата е немощен, без време победен родител? Очакваме ли възмездие – или някак си се надяваме то да ни сполети?

Адата, адът, е пиеса за една райска градина, която никога няма да бъде същата. Защото в нея сме били ние.

 

19 октомври - 03 ноември
СКЛАД
Откриване: 19 октомври, 19 часа

 

Beer & Vinyl w/ Fukko

 

Wunderbaer ни покани на първото за сезона “Beer & Vinyl” парти. В събота зад пулта застава талантливият Fukko, който ще ни разтанцува с модерния си прочит на disco и boogie звученето.

 

Wunderbaer
17 часа
Вход свободен

 

Фокус Полша: Втора природа & Добре дошли

 

На 19 октомври в Пловдив гостуват спектаклите ВТОРА ПРИРОДА на Агата Синиарска и Каролина Гживнович и ДОБРЕ ДОШЛИ на независимия артист Аурора Лубос. Съвременни танцови продукции, докосващи важни за съвремието ни теми - колективното човешко безразличие към унищожаването на природата, последиците от Холокоста и мъчителната реалност на имигрантската криза.

По време на закриващия уикенд на фестивала ще си зададем няколко въпроса с изключителна тежест. Самоунищожителна ли е човешката природа? Безразлични ли сме към съдбата на другия? Или към тази на природата? Как да се борим с общочовешкото примирение, неведение и липса на съпричастност?

 

ВТОРА ПРИРОДА - Агата Синиарска и Каролина Гживнович
17 часа
СКЛАД

 

ДОБРЕ ДОШЛИ - Аурора Лубос
20 часа
Дом на културата „Борис Христов“

 

Swing in Space Party

 

Тази събота излитаме в космоса на междугалактическо суинг приключение!

Ще открием непознати кътчета на танцувалната си вселена на просторния дансинг в Bee Bop Café, а на бара ще можем да се заредим с извънземно добри напитки. Зад пулта ще е главен астронавт Богдан Ковачев, който ще ни вдъхновява с най-добрите суинг джаз песни в цялата галактика.

Елате заедно да превземем нови и необятни суинг светове!

 

Bee Bop Café
21:30 часа
Вход: 5 лв.

Всички събития вижте в Lost in Plovdiv

Представяне на творби съвременно изкуство без обяснения за контекста единствено ще отблъсне публиката

 

Изложбата – със сгрешени, липсващи и понякога неразбираеми етикети ще остане неразбрана на моменти

 

Теодор Караколев

 

„Пътуване по света. Изкуство от Германия“ може да бъде един от най-запомнящите се моменти в програмата на Пловдив като Европейска столица на културата. Макар и не съвсем нова изложба, при това пътуваща, тя пристига под тепетата с уникални произведения на изкуството и голям списък от водещи имена в арт-сцената на XX век. Безспорно е – срещата с имена, като Йозеф Бойс, Герхард Рихтер, Хана Хьох и други е нещо, което рядко се случва не само в Пловдив, а изобщо в България.

 

Колекцията на немският институт ifa е специфична с начина си на колекциониране на творби, като не винаги там попадат най-известните и представителни работи на даден артист, но от друга страна показват и един по-различен поглед към дадения творец. Това, все пак, е по-скоро страничен въпрос, който, вероятно, не вълнува повечето посетители на изложбата, решили да обогатят познанията или усещанията си за съвременното изкуство – или пък, не дай си Боже, да се впуснат за пръв път в дебрите на този тип творчество.

 

Действително десетки са световноизвестните артисти, като някои от изложените работи също са популярни по целия свят. Разочароващото в случая е, че за голяма част от публиката – дори по-просветената част – те ще бъдат подминати, а за много от другите трябва да се постараят изключително много, за да ги разберат или разпознаят.

 

Да започнем от проблемите за по-тясно специализираната публика. Тази изложба – също като почти всички останали подобни у нас, с малки изключения, но като цяло практика в Пловдив – е без екип. Единственото, което знаем за нея е от краткия текст на входа на двете изложбени пространства.

 

Кой е създал, подбрал, курирал и прочее творбите, е неизвестен факт за регулярния посетител – в най-добрия случай ще попадне на имената на двамата куратори на пътуващата изложба Матиас Флюге и Матиас Винцен. Дали те са правили конкретната подредба, има ли ли са партньори в Пловдив, има ли преводач, има ли дизайнер и прочее детайли не са споменати никъде, или ако са, е нужно сериозно търсене, за да се открият.

 

Обичайно изложбите имат голям списък с целия екип, работил по изложбата, създал споменатите по-горе неща: от фундаменталните, като подредба, до на пръв поглед по-маловажните, но всъщност съществени – като дизайн, превод и прочее. Най-малкото, това показва уважение към екипа, работил по изложбата. Защо това продължава упорито да не се случва с почти всички пловдивски изложби, остава непонятно.

 

Поради липса на каквито и да е обяснения, коментари, относно идеята за подредба по един или друг начин са излишни, тъй като това би било изцяло гадаене. Някои творби, като например видео инсталацията на входа на галерията на „Гладстон“, събрана между стълбите, и през голяма част от деня – с наполовина осветени монитори, които правят наблюдаването им невъзможно, обаче са твърде неподходящи, за да се търси действителна логика – поне у конкретните няколко, по-странно подредени творби.

 

За редовия посетител обаче проблемите са повече. Хората, които не са прочели няколко книги за съвременно изкуство, за Германия след Втората световна война и да познават детайлно историята, културата и географията на държавата, може да се окажат в неудобна ситуация в много моменти. А съвременното изкуство е изключително контекстуално – често творбите коментират даден локален феномен, дадена тема, критикуват дадени действия, които, ако не са обяснени, ще бъдат подминати с обичайният коментар: „Ха, това ли е съвременно изкуство, това и аз мога да го направя“.

 

Контекстът, всъщност, понякога е обяснен на самите творби, но тъй като е на немски език, ако не го познавате, или не сте дошли на изложбата с речник, отново ще останете разочарован от съвременното изкуство посетител.

 

Такива, са например работите на Клаус Щек и Манфред Буцман – подредени един до друг, вероятно заради близкия им стил и дух. Описанието на надписите обаче не помага по никакъв начин: тъй като не е означено кое заглавие към коя творба се отнася, може просто да се лутате из работите, без никаква идея кое какво е, как се казва, и кой е неговият автор. На практика надписите са напълно излишни (това необясняване на кой надпис към коя творба се отнася е практика в цялата изложба, но повече – по-надолу).


Гайд коя творба как се казва

 

Липсата на превод тук също е съществена за факта, че потенциално интересни творби ще бъдат подминати – и биват подминавани – от публиката. Затова ще ги обясня.

 

Работите на Клаус Щек са централната на горния ред, дясната на горния ред и централната на долния ред. Той е един от най-провокативните немски артисти, като неведнъж е бил и съден за свои творения. В случая показаните работи са по-скоро общо социални коментари. Две от показаните творби са преработки на работи от Албрехт Дюрер – легендарен за немската култура творец, чиито отпечатъци са известни на практически всеки немец.

 

 

Две от работите са преработки на две такива работи на Дюрер – майката на художника и ръцете, събрани в молитва. Дори да не ви интересува темата на съвременното изкуство за преработка на стари творби, коментарите във, върху, над тях и прочее, работата пак може да ви е интересна. Коментарът, който Щек слага – на немски език, непреведен – е „Бихте ли приютили у вас тази жена?“. По днешните – а вероятно и по стандартите на XVI век – жената е по-скоро непривлекателна, дори плашеща. Очевидна е провокацията – това е нечия майка, при това майка на успешен, световноизвестен артист, достоен човек – но тя е грозна и страшна… бихте ли ѝ дали подслон, ако има нужда? Нищо от тази артистична загадка, обаче няма да бъде разбрано от масовата публика – първо тези, които не знаят немски език и после от тези, които не знаят конкретната история на конкретната дюрерова гравюра.

 

Привързаните в молитва ръце са някак по-очевидна критика срещу религията. Централната работа долу – „Срещу замърсяването на света има АЯКС“ се нуждае от коментар. В нея е вмъкната малка снимка от интериора на затвор с коментар „Почистете дома си, за да се чувствате по-добре“. Разбира се, преводът не винаги може да предава цялата конотация от оригиналния език, но това без нужното обяснение за връзката Schmutz – „мръсотия“ със затворниците, работата остава просто някакви думи върху пейзаж или… нещо, което повечето хора ще кажат „Това ли е съвременно изкуство? Това и аз мога да го направя“. Поне заглавието на работата донякъде е преведено на надписа, но пък изисква детективски усилия да разберете кой надпис към коя работа се отнася.

 

Работите на Манфред Буцман – двете в ляво и едната долу в дясно – също са интересни и със социален коментар. Zum Beispiel – или в превод „Например“ е обяснено с очевидното „Автомат в кошчето за хартиени отпадъци“, поне да успеем да разберем заглавието към коя работа се отнася. „Извършеното през деня“ и „Няма място за дървета“ са екологични коментари, които също могат да останат незабелязани. „Kein Platz für Bäume“ е критика срещу липсващите в градска среда дървета – и конкретно срещу важната за Берлин улица Шьонхаузер, където зеленината е изместена от табели, лампи, реклами и др. подобни. И, ако тази работа е малко по-очевидна, то „Tagesleistung“ се нуждае от задължителния си превод – „Извършеното през деня“, за който обаче няма как да разберете, ако разчитате само на надписите на изложбата. На плаката са 25 животни, 24 от които задраскани с тебешир, с коментар: „На всеки час, на земята един животински вид или едно растение престава да съществува“.

 

Естествено, не е нужно всяка работа да бъде придружавана с дълъг и обяснителен кураторски текст. Няма смисъл от детайлно съпътствани обяснения за контекста, проблемите със затворите в Източна или Западна Германия, политическата активност на Щек и прочее. Но минимумът кратко усилие е поне подредбата на надписите да спомага на посетителя да разбере коя работа коя е. А в случая, те са подредени напълно произволно.

 

На съседната стена на първия етаж на галерия „Капана“ (Детмаг) са и част от работите на едно от най-големите имена: Йозеф Бойс. Отново, част от тях са свързани с легендарни негови творби, документация от тях или от неговия личен живот. Надписите за всички творби на Бойс обаче са на едно място. Може да се срещнете с работата „Не знам какво е уикенд“ на постамент в средата на голямото изложбено пространство и няма никакъв начин да разберете чии са тези тефтер и соев сос, и какво търсят там. Да, има надпис, но той е на 15-ина метра през няколко работи и освен, ако в действителност не сте чели книги за Бойс, няма как да разберете, че това е тя – но пък, ако сте, няма да ви трябва. Дори да откриете, че тези надписи отговарят за цялата колекция работи на Йозеф Бойс, събирането им на едно място също е неадекватно, тъй като ще ви се налага постоянно да притичвате по 5-6 метра от някоя работа, до нейното заглавие.


Един етикет – надписът в ляво – придружава множество различни творби в радиус от десетки метри, някои от които дори не се виждат от мястото на етикета

 

Дори събраните на едно място творби, които очевидно са на даден автор, нямат ясно обяснение. Шестте творби на Хана Хьох на същия етаж са придружени с шест заглавия, без да имаме никаква представа кое заглавие към коя творба се отнася. Ако толкова не е важно как пък се казват, можеше изобщо да не слагат надписите.


Работите на Хана Хьох

 

Има и други интересни случаи. Другото световноизвестно име – Герхард Рихтер – има пет подредени творби на втория етаж на галерия „Капана“. Необяснимо защо, надписът към неговия кът съдържа само 4 заглавия. Една от творбите не е достатъчно достойна да има собствено заглавие – но така или иначе и сред останалите 4 не знаем коя коя е.


Герхард Рихтер е представен с 5 творби, но само 4 от тях са описани на етикета в ляво

 

Колекцията фотографии на гениалния Арно Фишер съдържа 6 снимки – 4 от Източна Германия и 2 от Западна Германия (с тези заглавия). По никакъв начин, обаче, не става ясно коя от фотографиите към кое заглавие е – одобрявам идеята изкуството от двете Германии да се подрежда успоредно и заедно, като част от едно развитие, но все пак всяка работа си има заглавие и смисъл. Други велики фотографии – на Зибил Бергеман – са серия, представени в случая коректно с един надпис (тъй като са серия). Кратко обяснение, обаче, може би щеше да бъде полезно. Фотографиите изглеждат като процес на събаряне и премахване на паметници (една от тях е използвана за водеща за самата изложба). Всъщност това, което Бергеман е документирала е издигане и поставяне на нови паметници на комунистически герои. Силата на точно този парадокс и нейният гениален подход обаче тотално се губи без съвсем краткото и ненатрапващо обяснение, което можеше да се появи на надписа към творбите ѝ.


Две от тези снимки носят заглавие „Западна Германия“. Познайте кои

 

Също на втория етаж е представена и, вероятно, серия творби на Зигмар Полке – друго легендарно име в немското изкуство. Дали 4-те представени работи се отнасят точно към този надпис, съседен на тях, обаче не  е много ясно, тъй като на надписа е посочена една година, а самите работи, съвсем видимо, са подписани с друга година. И все пак, такива технически грешки се случват, и са по-оправдани от липсата на старание в предходните работи творбата да бъде добре обяснена. Или поне, минималното, да бъде ясно кой надпис за коя творба се отнася.

 

 

Другото чисто ново пространство – изложбената зала на „Гладстон“ също е със своите недостатъци в подредбата. Още една от първите работи, които може да видите – провокиращите фотографии на Волфганг Тилманс, може да ви учуди, но не заради самата работа, а отново – поради факта, че има 5 надписа, а срещу вас стоят 6 творби.

 

 

Отново част от скулптурните творби, които не са на стената, а по средата на пространството, са с неадекватно поставени табели – на произволно място на стената. Така скулптурите на Катарина Фрич може да останат напълно анонимни за невнимателния зрител – също както и работата на Нам Джун Пайк в галерия „Капана“, чиито надпис също е на произволно, спрямо творбата, място. Надписите за работата на Катарина Фрич над климатик може да се оставят без коментар.

 

 

Самото поставяне на работите също понякога е странно – инсталацията на Елзе Габриел от напълно необичайни за изкуството (не и за съвременното, разбира се) предмети, като работещ вентилатор и поставена на метална пръчка кърпичка е съвсем легитимна творба. Поставена между пожарогасител, табелка за пожарогасител и червена пожаробезопасна кутия, ни кара да си мислим дали и те не са част от работата? Съвременно изкуство, все пак.

 


Част от предметите на снимката са от инсталация – творба на изкуството, друга част – не са. Познайте кои.

 

Със сигурност предизвикателствата пред екипа са били много – именно новата, но не съвсем перфектна, изложбена зала на „Гладстон“ е провокирала доста анонимния иначе екип и двамата основни куратори от Германия. В двете изложбени пространства са подредени чудесни творби от втората половина на XX век и без значение какво ви е отношението към съвременното изкуство, посещението е задължително.

 

В не един и два случая обаче, изложбата е подредена по такъв начин, че по-скоро ще ви накара да се зачудите какво изобщо е „съвременно изкуство“, защо е толкова повърхностно (а то не е), защо е толкова неразбираемо (а то не е), и че ние също, можем да направим такива творби, като, например, Йозеф Бойс (а ние не можем).

 

Посещението си заслужава. Но отидете с речник.

Страница 1 от 1626

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…