Капана.БГ

Капана.БГ

Четвъртък, 20 Ноември 2014 02:00

42 на гости на Move club

След като преди повече от месец рап изпълнителят 42 гостува за първи път на пловдивска сцена в Move club, тази събота феновете на музиканта ще имат възможността да го чуят отново. Тогава не всички успяха да зърнат своя любимец и затова той отново пристига в града по тепетата. Феновете в клуба тогава го накараха да се почувства като у дома, което е и причина вторият път да се завръща с нетърпение на познатата му вече любима сцена. На 22 ноември той отново ще завихри грандиозно парти за своите фенове и ще ги накара да се клатят в ритъма на парчетата, които ще изпълни.

Художникът открива изложба днес в галерията си

Анастас Константинов открива поредната си изложба тази вечер в собствената си галерия-ателие-дом в Стария град. Художникът ще представи 29 акварели и маслени платна, създадени през тази година, повечето от които са посветени на предстоящите Коледни празници. Те са вдъхновени от старозаветни библейски образи и притчи. Маестрото ще представи своя прочит на Чудесата на Мойсей, Нои в утробата на кита, Йоан и неговите братя, Песните на цар Соломон. В изложбата ще бъдат подредени и творби, вдъхновени от творческия престой на Анастас в Щатите.

Четвъртък, 20 Ноември 2014 02:00

Контрасти в U-P.A.R.K.

Тази вечер галерия U-P.A.R.K. представя изложбата "Контрасти" на Трифон Неделчев. Откриването започва точно в 19:00!

За художника
1945
Роден в c. Марково/Пловдивcкo

1973 – 1977
Студент във Великотърновcкия yниверситет, Факултет "Изобразително изкуство", специалност "Скулптура"

От 1977
Участие във всички национални изложби в България
първа награда за проект за мемориален комплекс "Васил Левски",
19 монументални творби в архитектурна среда (камък и смалт)
Работи в областта на монументалната и малка пластика (бронз и камък)

1983
Участие в международен скулптурен пленер в Лайпциг, пластика “Органнa музика“ пред Операта в Лайпциг

1992
Местоживеене в Германия, Работи засилено в областта на живопистта – акварел

От 1996
Сътрудничeство с „Freien Schule für Künstlerisches Gestalten“ в гр. Баденвайлер, Баден Вюртемберг

Акварелни курсове c немcки студенти в България и в Баденвайлер

Постоянно представен от галерия Хелмерс в Баденвайлер

Редовни самостоятелни и колективни изложби (2005, 2007, 2009, 2011)

Участие в колективни изложби на български художници

в галерия Огнян Боев - Пазарджик, 2010, “Kиров и приятeли“ в Пловдив, Галерия Резонанс 2012

Скулптури и картини по поръчка за хотели, офиси и частни колекции в Германия и България

Произведения на художника се намират в националната галерия в София и Пловдив и други галерии в България. Така също в частни колекции в Германия , Австрия, Ливан и Съединените американски щати.

Четвъртък, 20 Ноември 2014 02:00

Дебати/Лотос част трета

Дебати / Лотос в рамките на проект „Българска мрежа за граждански диалог“

20 ноември
18 – 20 ч.

Пловдив, зала „Лотос“, ул. „Христо Г. Данов“ 34
Вход свбоден
-
ТЕМА НА ДЕБАТА: Децентрализация на културата: квартален и културен мениджмънт

Дебатът обсъжда развитието на културния живот в различните квартали на града, проблемните звена и добрите практики, културното потребление в отдалечените от центъра райони и плановете им за развитие.
-
УЧАСТНИЦИ В ДЕБАТА:

МОДЕРАТОР – Меглена Златкова

Гл. ас. д-р МЕГЛЕНА ЗЛАТКОВА работи в Катедра „Етнология” на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Завършва специалност „Етнология“ и защитава дисертация по „Социология“. Специализира във Франция, Румъния, Унгария в областта на градските изследвания, културното наследство, визуалната антропология. Участва в множество национални и международни изследователски проекти, свързани с диалог между културите, общности, наследства, социални динамики, местно развитие, миграции. Изнася лекции и доклади на конференции в Любляна, Париж, Лион, Будапеща, Амстердам, Лисабон, Клуж-Напока, Санкт Петербург и др. Преподава курсове по Градски изследвания, Етносоциология, Визуална антропология, Методология на проекти и Летни студентски теренни практики. Изследователските и интереси са в областите на идентичност, културно наследство, градски пространства, миграции. Автор e книгите “Етносоциология на града. По примера на град Пловдив”, “Преживелици. Етноложки записки”, съставител е на три колективни монографии и сборника и е публикувала е над 40 статии и студии на български, английски и френски език.

УЧАСТНИЦИ В ДЕБАТА:

СВЕТЛАНА КУЮМДЖИЕВА (р. 1977) е критик и куратор базирана в Пловдив, България. Завършила е „Изкуствознание“ в Националната художествена академия, докторант е на БАН с дисертационен труд върху социалистическия реализъм в българското изкуство. Работила е като седмичен наблюдател за визуални изкуства на в. Култура, консултант за съвременно изкуство на различни издания в България и арт редактор на Abitare Bulgaria. От 2003 до 2013 работи като куратор в галерия Credo Bonum – София (основана през 2003 като галерия СИБАНК). Понастоящем работи като главен експерт в дирекция “Култура, образование и развитие” на Община Пловдив. Светлана Куюмджиева е съучредител на фондация “Изкуство – Дела и Документи” и член на ICI.

КОСТАДИН ДИМИТРОВ е кмет на район „Тракия“, Община Пловдив от 2011 г. до сега. Завършил е ПУ „Паисий Хилендарски“ специалност „Математика и информатика“, след което и „Електронна търговия“. Ръководи екип от над 50 човека, чиито задължения и отговорности намират реализация в различни направления – Устройство на територията и инфраструктурата, Управление на общинска собственост и общински бюджети, Образование, култура, социална политика, околна среда и екология, Административно-правно обслужване и гражданска регистрация. Осъществява местни политики и управление на административна единица с население над 60 000 човека. Г-н Димитров е старши треньор и президент на Армейски Спортен Таекуон-до Клуб „Тракия” гр. Пловдив, а от 2013 г. е вицепрезидент на Българската Федерация по таекуон-до.

РАДА БАНЯЛИЕВА е завършила специалност история във Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий". Работила е като екскурзовод, уредник и главен уредник в РИМ-Пловдив. Участвала е в създаването на Музей на българската Екзархия в Истанбул, във възстановяване на гробницата на Гаврил Кръстевич, в откриването и обработването на архива на българската болница „Евлоги Георгиев“, в проучване на забравените фотографии от Руско-Турската война 1877-1878г. Председател на Инициативния комитет за издигане на паметник на Борис Дрангов в Пловдив, автор на книгата „Историята на моя род“. Има доклади пред международни конгреси, свързани с историята на българската болница в Истанбул, с изграждането на споделен архив за балканска история и създаването на интернет платформа за управление обмена на временни експозиции между културни институции. От 2011-та година е директор на Музея на авиацията - филиал на НВИМ. Научните и интереси са в областта на музеологията, Цариградските българи, Пловдив в модерната история на страната, авиационната и военна история на България.

МАРИЯ УЗУНОВА е завършила магистратура „Счетоводство и анализи“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. Заместник-кмет е на Район „Южен“ община Пловдив като отговаря за направления икономика, финанси, счетоводство, стопански дейности, управление на собствеността , образование, здравеопазване, социални дейности и гражданска регистрация. Работата си определя като широкообхватна, според нея всяка сфера изисква своята компетентност и разчупеност особено в областта на образованието и културата.

НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ е част от организацията High Bondage, която това лято за първи път успя да организира Lauta Open Air fest. High Bondage е организация, създадена е през 2009 г. и оттогава организира редица събития като си е поставила за цел да даде сцена на местната музикална и арт култура. Най-мащабното им събитие досега е именно Lauta open air – целодневен фестивал за изкуство и музика, в него вземат участие множество артисти, художници и музиканти. Локацията за събитието - парк Лаута, в квартал „Тракия“ - организаторите споделят, че са избрали заради огромния потенциал, който предлага зеленото пространство.

ДИМИТЪР ВАСЕВ е управител на кино Faces, квартал „Тракия“.
-
За повече информация:
http://openarts.info/

-
Българска мрежа за граждански диалог е проект на Център за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов“, София, в партньорство с VT EVENTS, Велико Търново, Международно дружество „Елиас Канети“, Русе, Сдружение „Фабриката“ и Хлебните къщи, Габрово, Сдружение за съвременно изкуство и култура „Различният поглед“, Стара Загора, Фондация „Крео Култура“, Варна и Фондация „Отворени изкуства“, Пловдив.

Проектът „Българска мрежа на граждански диалог“ (BG05/635) се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространсто 2009 – 2014 г.

Трябва да отстояваме това, което сме, смята именитата авторка

Екатерина Йосифова е една от най-любимите български поетеси, но и една от най-трудно откриваемите. От всички 14 издадени стихосбирки, тя присъства на премиерата на едва три – първата, една за годишнината й, за която казва, че са я изнудили да бъде там, и снощи на литературния салон Spirt&Spirit в Петното. Малко са българските майстори на словото, които успяват да съжителстват с тишината, съумяват да я разбират и да я покажат. Тя самата не харесва думата „Премиера”. Тъй като, както тя сама описа, дори една книга да е лоша, тя бива изтъкната като, едва ли не, най-добрата на света. Не съм очаквала, че на поетична вечер у нас могат да се съберат толкова хора, сподели Йосифова, но както казахме – това бе една дългоочаквана среща и това личеше от пукащите се шефове на Петното.

Как пише Екатерина Йосифова? Никога не се съветва със свои колеги или приятели. Имам сестра ми, дъщеря ми и сина ми, само те ги четат, казва тя. Щом напише нещо им го връчва с молбата да отбелязват къде според тях има спад, къде нещо не звучи добре или къде са се запънали. Като всеки един артист се противопоставя на поправките по творбите й, но след известно време, поглеждайки ги пак, разбира, че тези трима най-важни люде и редактори в живота й са били прави. Сега, връщайки се към старите си творби, усеща силното желание да промени нещо, дали дума, дали израз, дали да смени редове – нещо! Затова и се въздържа, трудно, но успява, от това да препрочита книгите си. В повечето си стихосбирки винаги е конструирала реда на творбите си. Кое до кое би стояло добре, къде е нужен стих, който да вдигне напрежението, къде думите сякаш се сливат в едно. Но след коментар, че достойнството на една нейна книга е подредбата, а не нещо друго, Екатерина се отказва от това и започва да ги слага в азбучен ред. В началото й е било трудно, защото й се е случвало да сменя заглавия на творби, само и само, за да стоят до някоя друга определена, но с времето и това  отминало. Този азбучен ред е свързан и с огромната й любов и благодарност към българската азбука. В последната си стихосбирка „Тънка книжка” тя отделя цял цикъл и пише стих за всяка една от буквите, с изключение на „ъ”. И тази любов, която струи от думите й щом започне да говори за славянския език. Език, който обединява нации, а ние се опитваме как ли не да го заместим с латиница. Спомня си как като е била малка е общувала без проблем с роднините си от Македония. Нейните деца също са говорили с братовчедите си свободно, но внуците й вече не. Те си говорят на английски. Трябва да отстояваме това, което сме, смята Екатерина.

С годините поетесата смята, че става все по-изпипана в думите си. Насочва се повече към възможно най-кратките стихове, които обаче викат в душата ти щом ги прочетеш. Колко спокоен трябва да си, за да пишеш толкова кратко? Много, отсича Екатерина. Вместо едно любовно признание в думи, само присъствието, усещането, погледа, температурата или аурата, ако искате,  говори много по-сполучливо, обясни тя. Пространствата на тишината са за хора, които биха отворили творба като „Тънка книжка”. Те са и едно от оправданията на Йосифова, че пише. Литературата сега не е в състояние да надвика нищо, смята поетесата, но нейните стихове ще крещят във времето, това е сигурно.

Кое е добро и кое е зло? На този въпрос са се опитали да отговорят от Alter-Native Collective с проекта си B/W, до който всеки пловдивчанин успя да се докосне, макар и само за една вечер. Колективът включва петимата млади изкуствоведи: Соня Митова, Петко Георгиев, Лора Аболихина,  Джоел Нуро и Павел Начев .Концепцията им? Всичко се върти около Слънцето, което всъщност е градинка, част от градската среда. Хората имат онова понятие за дуализма – доброто и злото, което сме свикнали да изобразяваме съответно чрез бялото и черното. Тук идват и платната. Чисто геометрично злото е изобразено като една фуния. Моментът, в който попаднеш в него – то те поглъща. Върху платната са изписани различни думи, рамкиращи Злото. Алчност, Гняв, Страх консУМИРАЙ, но основата на всичко е ЕГОизъм, тъй като това Его пуска корени и всъщност е началото на всичко останало, което е изписано. От другата страна инсталацията преминава през две дървета, едно от които е скрито зад надписа „Тук няма дърво”. Защо? На злото не му пука и засенчвайки го сякаш ни казва „Да не ви пука за природата! Тя не съществува!”. От другата страна, макар и доста окастрено, стои доброто. Хоризонтално платно, което олицетворява идеята, че доброто няма начало, както и край. То не се нуждае от надписи, които да уточняват неговата сила. Само по себе си Доброто е обяснение.

След като ти бъдат поставени тези два въпроса за Доброто и Злото се насочваш и към последната част от инсталацията – Лабиринтът. Всъщност, той е бил и най-труден за изграждане – три дена по 19 часа младежите са седели под дъжд, Слънце и каквото им е предоставила Майката природа, за да могат да завършат своя проект успешно.  Лабиринтът е една алегория на мита за Тезей и минотавъра. Щом влезеш вътре да не търсиш физически героите от старогръцките митове, а да намериш вътре в себе си нишката на любовта на Тезей, както и минотавъра. Щом ги намериш ти остава единствено да блуждаеш и да потърсиш самия себе си. Центърът на лабиринта е мястото ти, където след цялото това преживяване можеш да седнеш и да си помислиш за всичко видяно до сега. Да преосмислиш ежедневните понятия за Добро и Зло, на които обръщаме все по-малко внимание. Очаква се, че повечето биха избрали Доброто, затова и лабиринтът контрастира със своя черен цвят.

За десерт бяха подготвени и няколко филма, повечето от които на Джоел Нуро. „Театър на сенките”, който е сниман специално за тази инсталация и реализиран, благодарение на помощта от Театър Хенд. Той е на тема Емпатия, започващ с конфликт между героите, преминаващ през опит за разяснение и завършващ с приятелска прегръдка. Тъй като е театър на сенките, тези неща няма как да бъдат изказани чрез мимики или думи, за това и усещането от подобен филм е много по-силно.

Това не само е начин да се покаже, че младият ум е буден и креативен, но и страхотна демонстрация на това как бихме използвали до болка позната градска среда за изкуство. Дори една градинка, която подминаваме всеки ден, би могла да се превърне в Слънце! Касетките, които виждаме във всеки един магазин, се трансформират в цял лабиринт,а  два най-обикновени плата поставят въпроси, които те оставят безмълвен за секунди.

Виртуозният басист Хуан Гарсия-Херерос се предложи за министър на културата, ако му се плаща в шопска салата

Подкрепяйте артистите си, много е важно, призова от сцената на BEE BOP CAFE супер музикантът

Виртуозният колумбийски басист Хуан Гарсия-Херерос- Бялата сова отлетя към церемонията по раздаването на наградите Грами от Пловдив. Той е номиниран за най-престижните музикални отличия в категорията за латино джаз албум и ще е и един от изпълнителите, които ще свирят на сцената в Лас Вегас след броени дни. Супер музикантът загря за Грами по фантастичен начин на сцената на BEE BOP CAFE. Полетът на Совата с 6-струнния му бас предизвика растеж на криле върху гърба на всеки от меломаните, препълнили джаз клуба.

Магическият му концерт продължи повече от 2 часа с лека пауза между двете части. Време, в което той представи много от композициите от албума  „Normas“, който му донесе и Грами номинацията. Такава за участието си в него има и нашият великан на ударните Стоян Янкулов- Стунджи, който снощи деля сцената с Херерос и направи изумително соло на тъпана си. По-бърз е от мен, не знам дали някога ще стигна тази негова скорост, коментира Хуан солото на Янкулов. Подкрепяйте артистите си, много е важно. Те ска вашите посланици по света, представят вас самите. Ако ги обичате, те ще ви се отблагодарят. Идете утре на църква и запалете свещ, тъй като Стунджи е в екипа, номиниран за Грами и може да донесе тази награда тук, в България, призова от BEE BOP CAFE  снощи Бялата Сова. Звездният състав на сцената допълваха американците Джонатан и Джеръми Пауъл. Правя музика с тези момчета от 15 години, в началото по мазета и тавани, разясни Бялата Сова. Братята от Щатите свирят на тромпет и саксофон. На клавира пък бе изключителният Марко Црънцеч от Словения. Изненадата на вечерта бе специалният гост, който се качи на сцената по покана на колумбиеца- гласовитата джаз дива Марина Господинова.

Фенка от публиката предложи на Хуан Гарсия-Херерос да стане министър на културата в България, а той веднага прие. Стига да ми плащате в шопска салата. Не ща заплата, само шопска искам. Пристрастен съм към нея. Мечтая и пиша, свиря за нея, пращайте ми всеки месец в Колумбия, моля ви, обърна се към публиката той.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…