Капана.БГ

Капана.БГ

Събота, 17 Януари 2015 02:00

ХаХаХа ИмПро #145 в BASQUIAT

ХаХаХа е първата професионална трупа за импровизационен театър в България. Създадена през 2009 година, със стотици представления, на всевъзможни локации.

ИмПро :
В импро театъра няма сценарий и предварително зададени роли. 
Каквото и да се случи ще се случи само веднъж, само за вас и само заради вас. Буквално.

Всяко ИмПро е застрашено от провал във всяка секунда. И тъкмо затова е толкова вълнуващо. 
Актьорите в ИмПро изпълняват много и различни роли. Не се използват реквизит и костюми.
В ИмПро няма „аз“, има „ние“. Всеки играе за другите.

Най-важният принцип в импро театъра се нарича „Да, и...“. Съгласяваш се, каквото и да ти сервират на сцената. (Ако партньорът ти изневиделица реши, че имаш две деца и преди операцията си бил жена-сериен убиец, имаш две секунди да станеш точно това, доблестно и безусловно.) 

Импро театъра иска преди всичко кураж и въобръжение.

Всяко ИмПро е уникално.
ХаХаХа ИмПро #145
Неделя, 25 януари,19:30, Пловдив, BASQUIAT 
Вход : 10 лв / за групи 4+ по 8 лв.
6 лв за учащи.

www.hahahaimpro.com

Биляна Янкова 

На всеки от нас му се е налагало да ползва държавните железници поне веднъж- по работа, за развлечение с приятели, за разходка и т.н. Темата е сериозна и засяга и мен самата, затова я приемам доста присърце. Не долавяте ли нотка на трагикомизъм в цялата ситуация?

Стотици, ако не хиляди хора няма да могат да се придвижват до работа/училище или близки, защото пътническите влакове носят малък доход на железницата. Мотрисите, както и вагоните, са стари и би трябвало да бъдат спрени от експлоатация. Пътуването само по себе си е трудно не само за пътници, но и за работещите в БДЖ. А сега дори нея няма да я има за мнозина. Стотици ще останат без работа, а други- без превоз.

 Причината за лошото състояние на железниците е, че властни лица във времето са опитвали да развият автомобилния транспорт за сметка на железопътния поради неясни причини. В следствие от тези действия БДЖ е неконурентноспособен на останалия транспорт. Дори днес този абсурд продължава.

Беше пуснат слух, че мястото на спрените влакове ще бъде заето от автобусна фирма, отново собственост на БДЖ. За този трагикомизъм споменах по-горе. Щом линиите, по които се движи железницата не са доходоносни, защо по тях ще бъдат пускани автобуси? От къде субсидии, с чии пари? И за чий джоб?

Според бивш служител на БДЖ в момента ръководни позиции заемат некомпетентни лица, водени от лични интереси. Днес пренебрегнат е фактът, че железниците са не само най-евтиният начин за придвижване, но и най-сигурният. Подходящ е за тежки зимни условия, за разлика от автомобилния, например.

По последни новини транспортният министър Ивайло Московски е заявил, че няма да бъдат спирани влаковете. През февруари би трябвало да бъде изготвена стратегия за закрепване на финансовото положение на железниците.

Искрено се надявам да има някакво положително развитие. Дано следващия месец бъда приятно изненадана не само аз, а всички, които разчитат на този превоз по една или друга причина.  Надявам се ако не може абсурдът да бъде спрян, то поне да бъде сведен до минимум. Дали днес Вазов би написал продължение на разказа „Дядо Йоцо гледа“ и какъв ли край щеше да има той?  

 

С такива решения и действия народът и държавата биват потъпквани ден след ден, а младежта бива прокудена от родните земи.  Нека поне железницата ни оставят!

Това е новата енергия, светът е на младите, каза след впечатляващата премиера на спектакъла директорът на Драмата Кръстю Кръстев

Историческа прегръдка на поколенията предизвика новият спектакъл на пловдивския театър Антихрист. Премиерата на представлението с режисьорски и три актьорски  дебюта в Дома на културата снощи посочи новия път на Драмата. Начерта го и директорът Кръстю Кръстев, който събра целия екип на културната институция след падането на кулисите на артистично празненство в храма на Мелпомена. Там, на святото за театралите място, той гушна режисьора на Антихрист Анастасия Събева и твърдо заяви: Това е бъдещето! Ето я новата енергия. Светът е на младите, каза Кръстев и посочи десетките озарени красиви лица около себе си- новата живителна течност в кръвоносните съдове на пловдивския драматичен театър.

Снощи публиката в Дома на културата видя, усети и изживя една история за избора, за вярата и безверието, за житейската битка на човека, избрал Бога, но гъделичкан от Дявола, за плътта и душата, пътя и безпътицата. Режисьорът Анастасия Събева, едва 23- годишна, качи на сцената изключително трудния текст на Емилиян Станев в първия си професионален проект. И успя. Направи го толкова смело, толкова лирично и в същото време мощно и тежко, толкова приказно, но и актуално. Единствено някои дребни технически гафове със звука и акустиката в залата накараха зрителите да си обещаят да гледат втори път представлението. Тъй като с изглаждането на детайлите Антихрист ще е наистина изключително театрално събитие. Събева обаче, абсолютен перфекционист, едва намери сили да се поклони пред зрителите именно заради тези детайли. Остана в сянката на кулисите на сцената, докато актьорите бяха затрупвани с цветя и аплаузи. Искам всичко да е съвършено, каза Анастасия на онези, които я поздравяваха за страхотната работа. Опита се да остане в сянката и на празненството след премиерата, но Кръстю Кръстев не й даде този шанс. Преди 35-години, тук, на тази все още наша изгоряла сцена, се появи едно явление именно с Антихрист- Иван Добчев. Тогава той също бе млад, също като Анастасия. Днес вие сте бъдещето, пътят на нашето изкуство. Нека Бог, а не Антихриста бъде с вас, обърна се към Анастасия и всичките си млади колеги директорът на Драмата. Той подчерта, че прегръдката между поколенията е била на самата сцена. Там „танцуваха” младите Анастасия Събева и сценографът Огняна Серафимова с маестро Асен Аврамов, прохождащите актьори Васил Дуев, Елена Нацариду,  Весела Петрова, Джована Кочева, Наталия Димитрова, Красимир Василев, Димитър Банчев с опитните им Красимир Доков, Симеон Алексиев, Ивайло Христов, Елена Кабасакалова, Петър Тосков и Венелин Методиев.

За първи път на пловдивска сцена в ролята на Еньо/ Теофил излезе младият Васил Дуев.Той сякаш гореше отвътре в лутането между Бога и Дявола. Играеше и с лицето, и с движението на тялото, и с тембъра си. Меко казано впечатляващ дебют в ролята на Арма направи Елена Нацариду. Удиви лекотата, с която харизматичмната актриса изигра сложния си персонаж. Тя бе едновременно съвършената чистота и пъклената телесна греховност, невинността и изкушението, светлината и мрака. Васил и Елена изиграха съвършени, префинени еротични сцени, носеха се по сцената в красивата хореография на Александър Манджуков, любеха се с музиката на Асен Аврамов, наблюдавани от живите „чучела” на сценографа Огняна Серафимова.

Финалът на спектакъла накара мнозина да настръхнат. Победата на безверието, настъпването на мрака бяха само привидни. Отстъпиха пред надеждата, вярата в светлината, в това, че не сме сами. Ефектът бе постигнат по изключителен начин- със звънък и наелектризиращ хоров напев. Точно от това имаха нужда много от хората в залата. Защото нима времената, в които живеем, не са твърде мрачни и безверни?  Днес имаме силна нужда от надежда, от вяра в себе си, в идентичността си. Това искам да дам с това представление. Това искам да постигна най-много. Имам чувството, че българинът има нужда от това, каза в интервю за КАПАНА.БГ два месеца преди премиерата режисьорът Анастасия Събева. Е, постигна го!




Владо Балчев разказва какво заварват чужденците под тепетата в края на 19 век и как променят картинката 

Десетки се събраха в залата на Библиотеката,за да присъстват на представянето на ''Пловдив - другият бряг на Европа'', последната книга на Владимир Балчев. Всички знаем, че историята побрана в Балчев след работата му като главен експерт в Териториален държавен архив, е повече от внушителна и думите му трябва да бъдат ползвани като ценно богатство. Думи, разказващи истории, които едва ли някога сте чували и такива, които звучат като легенда. Затова и последната му работа е една книга с дух и атмосфера.

„Пловдив – другият бряг на Европа”  е творение, върху което е било работено цели двадесет години. Тя дава възможността на човек да се пренесе в едно друго време, в един друг Пловдив. Края на 19 век, когато чужденци пристигат в града ни заварват един различен и със сигурност труден начин на живот, трупове на животни по улиците, хора без навици, незнаещи докъде е стигнал светът зад границата. Макар и странната градска гледка и още по-странните нрави, чужденците остават. Приемат работата си присърце и създават, творят и раждат един нов Пловдив, достоен да се мери с всеки европейски град. Изучих как са работели тези хора и това ме вдъхнови да напиша тази книга, каза Балчев и допълни, че най-малкото, което може да бъде направено за тях е да бъдат запомнени. Историите не разкриват пикантни подробности от живота по онова време, а цената, която хората са плащали, за своя престой. 

Европеецът и законът, изкуството, което изведнъж навлиза под тепетата. Това влиза с иноземците под тепетата. Много от личностите са ни познати като имена, но никога не бихме могли да се досетим, че те са част от историята на града. Първият френски дипломат в Пловдив Шарл Шампоазо, Пиетро Монтани и редица музиканти, педагози и бъдещи преподаватели в най-елитни университети. Хора, които в дадени моменти са защитавали града повече дори от самите пловдивчани. Балчев успява да покаже чужденците като приятели, да създаде атмосферата на онова време, и откривайки факти да им дари един чисто нов живот. Живот, който трябва да продължи ако не във всяка библиотека, то в пловдивските задължително.

Фотографската изложба „Отбивки“, която ще бъде подредена на 1ви етаж на  Дом на културата „Борис Христов”, разказва за малките бягства от ежедневието и пътуването като начин на живот.

Автори на фотографиите са журналистът Иван Михалев и специалистът по връзки с обществеността Елина Цанкова. През 2012та година, след една екскурзия до Родопите, двамата решават да направят заедно блога за открития и пътешествия, наречен “Отбивки” (www.otbivki.com), който представя красиви и малко известни места в България. 

 “Беше спонтанно желание - искахме да разкажем на повече хора за красотите на тази планина. Върнахме се заредени с енергия и пълни с впечатления, които бързахме да споделим”, разказват авторите на “Отбивки”. “Почти не познавахме българската природа. Изведнъж си дадохме сметка, че има толкова много места в нашата България, които си струва да бъдат видяни. И показани на други като нас, които обичат да пътуват“.
Избират името “Отбивки”, защото най-добре отговаря на философията им за пътуването без зададена цел, а просто като начин за забавление и откривателства.  

Кадрите в изложбата са събирани в продължение на три години, в хиляди пропътувани километри и множество отбивки, в които двамата автори създават нови приятелства, откриват нови красиви места.
Изложбата е разделена на четири части – „Диви и красиви”, „Любими отбивки”, „От Резово до Дуранкулак”, „Магията на Родопите”.
Така географските посоки, красивите и необичайни места в България се появяват през погледа и преживяването на двамата автори, за да примамят към пътуване и приключение.

Невероятната френска комедия от Франсис Вебер може да видите днес от 19:00 часа в Дома на културата.

Франсис Вебер е добре познат режисьор и сценарист в киноиндустрията. Може би, най-добре си спомняме комедията "Руби и Куентин" (оригиналнo заглавие "Tais-toi" 2003 г.) с участието на Жан Рено и Жерар Депардийо.

Преди адаптацията си за театъра, "Досадникът" е реализиран за киното през 1973 г. с участието на Нино Вентура и Жак Брел.

"Досадникът" е пиеса, в която се разказва за един самоубиец и един убиец, попаднали не където трябва. За един палав психиатър и едно любопитно пиколо. За едно напълно неориентирано ченге. И разбира се - любовта на самоубиеца, около която се завърта всичко.

В хотелска стая убиецът Ралф Милано подготвя убийство на ключов свидетел в процес. В съседната стая на хотела Франсоа е на път да се самоубие, заради това, че голямата му любов го е напуснала. Ралф е професионалист, човек който знае какво прави, и човек, който получава пари. Франсоа е един губещ човек в живота, който няма достатъчно здрав разум и е готов да се самоубие. Но Франсоа притежава един огромен талант. Той е непоправим досадник...

Режисьор: Богдан Петканин
превод - Снежина Русенова Здравкова.
Участват: Мариан Бачев, Александър Кадиев, Александър Сано, Петьо Петков - Шайбата, Александър Дойнов и Михаил Петков
Продуцент: Театър Мелпомена
Цена на билет: 14лв; 16лв; 18лв;
Телефони за резервация: 0888673600 и 0894611188
Жанр: Комедия

Трите културни институции и общината с идея са общ проект

Виктор Бойчев: Ако искаме държава, трябва да имаме култура

Двигателите на Драмата, Операта и Кукления театър Кръстю Кръстев, Нина Найденова и Виктор Бойчев отчетоха резултатите си от изминалата 2014-та и разкриха плановете си за новата 2015-та в общината днес. Ръководителите на най-големите културни институции в Пловдив поднесоха възможно най-добрия подарък на ресорния зам.-кмет Стефан Стоянов- много нови зрители и солиден ръст в приходите и интереса към изкуството. Театърът е първенец на национално ниво с продадени над 112 хиляди билета, операта бележи изключителните 90 % ръст в публиката, а Кукления е стабилно на върха в този вид изкуство.

Важно за всички е сега да бъдат отпуснати обещаните средства за залата на театъра и защо не до края на годината тя да е готова да посреща публика. Щастлив съм, че в тази форсмажорна ситуация имаше диалог и синхрон между Драмата и Операта и те успяха да работят заедно на една сцена с взаимни компромиси, което е голямо постижение. При това да вадят нови заглавия, да привличат нова и предимно млада публика, отбеляза Стефан Стоянов. Той благодари на директора на операта Нина Найденова, която за една година не просто съживи изправената пред фалит и закриване културна институция, но вдигна летвата високо, високо. Символ за супер професионалната работа там е вече готовият афиш на летния фестивал на операта, за който вече има заявки за билети от чужди туроператори. Стоянов разкри още, бе общината планира собствени дейности и с трите институции. С театъра например се планира стартиране на амбициозен проект за спектакъл на Античния, който да бъде адаптивен към много европейски езици и да пътува извън граница. Горд съм да работя с тези хора, посочи с поглед зам.-кметът Кръстев, Найденова и Бойчев. 

Директорът на операта не се спря детайлно на цифрите от миналата година, тъй като най-важното според нея е, че се е подобрил вътрешният климат в трупата. Всички в екипа са водени от амбициозни цели, искат привличане на още нова публика и завладяване на нови културни пространства. Всички работихме заедно да се случват нещата не само на национално, а на международно ниво. Резултатите обаче трябва да бъдат устойчиви, а това е още по-сложната част. Ако другата година по това време застана пред вас и извадя същата статистика, значи сме си свършили работата, каза Найденова.

Виктор Бойчев отчете 35 хиляди зрители в Кукления през 2014-та, поддържане на 46 заглавия от трупата, изиграни общо 493 представления. Той обеща промяна на репертоара и нови условия за зрителите, след като общинския съвет гласува ново пространство за куклениците. Ако искаме държава, трябва да имаме култура, подчерта Бойчев.

Мечтаем, продължаваме да мечтаем. Имаме смели мечти, те са единственият верен двигател, каза директорът на Драмата Кръстю Кръстев. Той отчете над 340 представления и над 112 хиляди продадени билета. Статистиката е за благодарности, затова благодаря на целия екип на театъра. По-важното обаче е друго- да мислим какво предстои. Можем да помечтаем още малко, за да си поставим още по-високи цели, каза Кръстев. И отбеляза, че една от тях е сградите, които Драмата си върна, да бъдат ремонтирани, да оживеят и да се превърнат в културни центрове. Иначе в афиша на Драмата следват две нови заглавия- Вълци, по Трънски разкази на Петър Делчев с драматург Сашо Секулов и Сестри Палавееви по романа на Алек Попов, който сам си пише и драматургичния текст.

На срещата между културните институции и администрацията се роди идеята за общ, съвместен продукт между всички. Всички я подкрепиха.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…