Капана.БГ

Капана.БГ

Българи, македонци и британци изработват автентично чукчета за врати и решетки за прозорци, за да ги дарят на общината

В България са останали под двадесет майстори, занаятът умира, тъжно констатира задругата

Есенният панаир на занаятите в Пловдив тази година преминава под мотото „Ковем европейското бъдеще заедно”. За първи път не само на панаира под тепетата, но и в цяла България ще се проведе пленер по ковано желязо, в което ще се включат десетима участника – шестима български занаятчии, двама представители от Македония и двама от Англия. Те ще се съберат в Стария град за надпревара, която не би могла да се сравни с нищо друго. Оригинални пещи, работа без съвременни инструменти, а изцяло автентично те ще трябва да сътворят чукчета за врати в Стария град или решетки за прозорци, които в последствие ще бъдат дарени на общината. Макар и множеството други занаяти, които можеха да бъдат избрани за пленер, организацията решава да помести в панаира най-шумния, най-атрактивния и може би, един от най-забравените занаяти у нас. Ако до преди години ковачеството е било една от силите на българската занаятчийска школа, то сега в България са останали под двадесет майстора. Тенденциите са две: или заминават за чужбина, където дейността им бива оценявана с уважението, което заслужават, или няма финанси за поддържане и разпространяване на майсторлъка. Механото в Пловдив вече от години е затворило вратите на своите работилници, тъй като, както те самите обясняват, няма никакво желание от страна на учениците и родителите им да се занимават с нещо подобно, а по-скоро всички се насочват към техниката. Ако до преди години са ми водели по 30 ученика от Франция да обучавам, то скоро ние ще  изпращаме нашите деца в чужбина да учат занаят, казва майсторът ковач Лазар Урумов. Той от години работи в Англия, като с него винаги носи една книжка „Пловдив завинаги” преведена на английски, за да я показва на своите колеги в чужбина и да разпространи историята и красотата на града под тепетата. Паралелно с коването на желязо ще върви и изложба с произведения на майсторите, а улица Съборна ще бъде обсипана със занаятчийски сергии, на които ще може да се види разнообразието на българския творчески ум и креативността на ръцете.

Спектакълът "Херкулес и Авгиевите обори" на Народен театър "Иван Вазов" за откриването на "Сцена на кръстопът" на 9 септември от 21 часа пада. Нестабилното време стана причина фестивалният екип да свали представлението. Преваляванията от дъжд създават опасност за актьорите на сцената, както и за публиката.
 
Част от сценографското решение в спектакъла е на сцената и по трибуните на Античния театър да бъдат разпилени 2 тона боклуци. Намокрени от дъжда, те стават хлъзгави и опасни.
 
Голямото откриване на фестивала ще е на 11 септември от 19 часа в Дома на културата "Борис Христов" с премиерния спектакъл на Пловдивския драматичен театър "Сако от велур" по Станислав Стратиев.
 

Гласовете на смесеният хор Родна Песен ще звучат заедно с музиката на легендарните британски рокаджии от PARADISE LOST на концерта им на Античния на 20 септември. Култовите музиканти увеличиха изненадите за феновете си, които се очаква да препълнят древния театър за шоуто след малко повече от две седмици.PARADISE LOST ще изпълнят 8 от песните в програмата си заедно с Филхармонията на Държавна опера Пловдив под диригентството на Левон Манукян.Именно в тази част ще се включи и смесеният хор, чийто ръководител е именно Манукян.
След това, британците ще представят още песни самостоятелно.

Уникалното шоу, което привлича фенове от цяла Европа ще бъде издадено на Blu ray и DVD от компанията Century Media. Билети за концерта ще откриете ексклузивно в мрежата на Eventim.bg с редовна цена 40 лв. и 60 лв. за Golden Circle (пред сцената). В деня на концерта цените скачат.
 
ПЛОВДИВ - кандидат за Европейска столица на културата 2019!

Сряда, 03 Септември 2014 03:00

Сляп отваря очите за невидимото

Хореографката Джи Хий Лий закрива корейската гала на ONE DANCE WEEK

Спектакълът СЛЯП на Move Pocket Dance Company и Джи Хий Лий е последният от корейската програма в рамките на  фестивала за съвременен танц в Пловдив. На 05 септември, в 21:30, в Дом на културата „Борис Христов“ публиката ще присъства на един необикновен танцов пърформънс.

СЛЯП е елегантен разказ за нищетата на човешкото същество, неспособно да живее в споделеност и доверие към другия.  Спектакълът се занимава с вътрешния свят на самотния човек, който се чувства безпомощен и уязвим в социалната реалност, която обитава .Тренираните тела на изпълнителите с особена лекота сменят стилове и маниер на танцуване. Съвременни техники, минималистични движения,  неочаквано преместване в пространството в амбианса на силно въздействаща музикална и светлинна среда се редуват с успокоението на класическата музика на Росини, на която изпълнителите демонстрират невероятната си класическа балетна подготовка.  Взаимодействието между танцьорите се разгръща с лекота и чувство за хумор.  Основният изпълнител в своята черна тюлена пола напомня иронична съвременна реплика на „черния лебед“.

СЛЯП ще ви усмихне, но и натъжи, ще ви накара да погледнете в себе си, но и да се видите отстрани, да се развълнувате, но и да изпитате покой. Накратко, поканата е за преживяване, не за представление. Очакваме ви на 05 септември в Дома на културата.

Билети за спектакъла можете да закупите от офисите на Eventim.
Корейските спектакли в програмата на ONE DANCE WEEK се осъществяват с подкрепата на Lidl Bulgaria.

Стартира Ден седми от програмата на ONE DANCE WEEK. Фестивалът днес предлага две събития. От 18:00 ч. ще се проведе детско ателие за класически балет с Дуенде (ул. Цар Георги Тертер, 23). Входът е свободен и всеки е поканен да се присъедини и да потанцува с хореографа Ивайло Иванов. От 21:00 ч. в офиса на ЕДНО (ул. Христо Дюкмеджиев, 10) може да бъде видян филмът „В духа на Дягилев“. Лондонският театър Sadler's Wells отбелязва 100-годишнината на Руския Балет, като възлага на 4-ма от най-известните и утвърдени хореографа на световната сцена на съвременния танц да създадат по една творба, вдъхновена от наследството на великия импресарио Сергей Дягилев.

Сряда, 03 Септември 2014 03:00

Приказката започва!

Стартира фестивалът „Двама са малко – трима са много” & TheatAir 2014

Приказка на всяка крачка ще откриват пловдивчани от днес в града. Това ще предложи стартиращият тази вечер ХХІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много” & TheatAir 2014. Организаторите на едно от най-цветните събития не само в Пловдив, но и в цяла България, са поканили гост артисти от Италия, Испания и Унгария, които ще превърнат града в една гигантска сцена. Това ще се случи с програмата на TheatAir 2014. За нас днешното начало е радостно вълнение, но и времето също е развълнувано и няма търпение да покаже всичките си приказни лица – слънце, дъжд, вятър, гръмотевици – истинска приключенска история. Ето защо, с благодарност към специалната подкрепа и приятелство на прекрасни личности, които придават смисъл на нашия град като истинско културно средище, казват организаторите, за да анонсират, че ще се съобразяват с времето навън.

Събитията стартират от сцената на Държавен куклен театър Пловдив с официалното откриване на програмата от Двамата са малко-трима са много” с красивия спектакъл „Грозна приказка”. Завесите се вдигат точно в 19ч.

Програмата от TheatAir 2014 пък стартира точно в 17ч. с улична клоунада от Испания- Хилтоф.При дъжд, клоунът ще ви очаква на втория етаж на Кино Космос. В 18ч. стартира така очакваното шествие на гигантските кукли на кокили. Артистите от Театър на огъня и сенките ще минат по цялата Главна в шеметни костюми и импровизации. Пак в 18ч. ще на Римския стадион ще замръзне живата статуя Ащон Ка. Ако вали, можете да откриете артиста във фоайето на Кукления театър. Половин час по-късно, на улица „Христо Г. Данов” стартира спектакъла на италианския Маг Фофичино  „Магически балони над седемте тепета”.  Празник продължава в 19,30 ч. с BushWhackers. Вместо на открито на площадчето на Железарска в Капана музикантите ще забият в клуб Библиотеката.

 

 

Класиката е музика, която се нуждае от старание и от страна на слушателя, смята виртуозът

Не трябва да взимаш нещо високо и да го сложиш на по-ниско ниво, за да бъде привлекателно и разбрано, препоръчва той

Да свири пред пловдивска публика в града ни дойде Кристоф Конц, смятан за един от най-виртуозните млади цигулари на съвремието. Тази вечер роденият през 1987г. солист на Виенската филхармония, диригент и камерен музикант  откри със съвършената си стара италианска цигулка и още по-съвършения звук, който изведе от нея, Есенния салон на изкуствата на Античния театър. Кунц пристигна вчера в града, като веднага след настаняването си в хотела отиде на репетиция на древната сцена. Конц е роден в германския град Констанц в семейство на музиканти. Следва в Университета за музика и сценични изкуства във Виена и остава там. Виртуозът пред Паулина Александрова за КАПАНА.БГ.

Споменахте, че сте свирили с музикални насекоми при репетицията си снощи, какво имахте предвид?
В мига, в който вчера вечерта излязох на репетиция във великолепния Античен театър и засвирих с цигулката си, около мен се появи множество от инсекти, които свиреха с мен. Те буквално се радваха на присъствието ни там, на тази сцена. Сякаш танцуваха. Тук и насекомите ви са музикални, това имах предвид. 

Великолепният филм, носител на Оскар „Червената  цигулка”, ли е стартът на кариерата ви?
По-скоро това е моят голям дебют. Да, участвал съм в концерти и преди това, но „Червената цигулка” беше първият и единствен филм, в който съм участвал. Тя проправи пътя. Аз участвах във втората история от лентата- тази от Виена. Аз съм малкото дете, което има лоша съдба, трябва да свири пред барон, но накрая умира от сърдечен удар на прослушването. Но аз все пак идвам от музикално семейство, в което съм най-малкия и винаги сме си правили концерти заедно, така че от невръстна възраст съм свикнал с живите изпълнения.

Свирите на изключителна цигулка „Джузепе Галиано” от 1762 г., предоставена ви от Виенската филхармония. Има ли тя подобна история и съдба като инструмента от „Червената цигулка”?
Не съм търсил подобна история, но предполагам, че няма. Всъщност свиря на един много стар и ценен инструмент. Той е на 250 години и е от стар италианска майстор. Гордея се с факта, че мога да свиря на нея, а е в ръцете ми от почти пет години и вече съм изградил изключително близка връзка с нея.

Как стигнахте до лъка въобще?
Родителите ми са музиканти, брат ми и сестра ми също, а аз винаги съм показвал любовта си към именно този инструмент. Когато бях на едва две годинки и половина получих цигулка за подарък от баба ми и дядо ми. Тя беше най-скъпият ми подарък и буквално не се разделях с нея. Когато навърших 4 започнах уроци и така започна всичко. За родители ми беше лесно да видят любовта ми към инструмента и да ме напътстват в именно тази посока.

Знаете ли нещо конкретно за българската музикална сцена?
Бил съм тук вече няколко пъти – свирил съм в София и в Стара Загора, така че поназнайвам няколко неща, а след пловдивския концерт ще знам още повече.

Одобрявате ли модернизирането на класиката?
Честно, аз съм много консервативен и осъзнавам колко е важно да се промотира класическата музика на младото поколение, но тя трябва да бъде показана като чиста класическо изкуство, като метафизика. Не трябва да взимаш нещо високо и да го сложиш на по-ниско ниво, за да бъде привлекателно и разбрано. Идеята тук е да вдигнеш публиката именно горе, на високото ниво. Намирам за проблем в класическата музика тези дни, че ти отнема много време и искрено старание, за да я разбереш всъщност. Нашето общество не харесва това, то иска нещо лесно. Например, би било трудно да четеш Шекспир, ако не знаеш нищо за него. Самият му език на изразяване е по-различен, така че трябва да се подготвиш предварително. Така е и с класическата музика. Това е музика, която се нуждае от старание и от страна на слушателя. Това е бариера, която трябва да прескочиш. Старанието си е напълно заслужаващо, но трябва да се напънеш, за да го постигнеш.

Харесвате ли със синините по врата си?
Ако не се упражнявам месец – ще бъде зле, защото ще изчезне, но ако го правя постоянно- всичко е наред. Но и това не е константа. Промених позицията си на свирене, така че се променя и облика на синината.

Коя е най-интересната аудитория пред която сте свирили?
Навсякъде е коренно различно и е много интересно ако можеш да видиш именно тези разлики в публиката. Голям късметлия съм, че живея във Виена, защото публиката там е с широки познания в тази сфера – знаят и се интересуват много от този тип музика. Но е интересно да видиш различните реакции на хората по целия свят и когато си на сцена го усещаш много силно. Дори преди аплаузите – колко концентрирани са, какво внимание обръщат – всичко се усеща от сцената.



КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…