Капана.БГ

Капана.БГ

Това обещават организаторите на гастрола на VIENNA CLASSIC ORCHESTRA в България.

Знаменитият оркестър ще завладее българските сцени и естествено няма да подмине и Европейската столица на културата Пловдив. VIENNA CLASSIC ORCHESTRA пристига с музиката на ВИЕНСКАТА КОЛЕДА, за да отвори душите ни и да ни зареди с много усмивки и празнично настроение.
 Традицията на Коледните виенски концерти продължава със специалните гости от австрийската столица – VIENNA CLASSIC ORCHESTRA, които за първи път ще гостуват в България.
Прочутият в цяла Австрия диригент Даниел Каваца ще завладее слуха и съзнанието на българската публика. Виенският оркестър VIENNA CLASSIC ORCHESTRA е създаден от виртуозни и вдъхновени творци, с една обща цел – да съхраняват и предават красотата на виенската класическа музика. Всички тези таланти са завършили във Виена и са част от Виенската филхармония, така и в най-големите оркестри по цял свят. VIENNA CLASSIC ORCHESTRA е свирил в зали като Щатсопер във Виена, величествената Олимпия в Париж и Роял Алберт Хол в Лондон, както и в най-помпозните концертни зали в повече от 30 страни по цял свят.
Отличителна черта на VIENNA CLASSIC ORCHESTRA е свободата, която се усеща по време на концерт. Това е така, заради честата смяна на музикалното оформление и на самите персонажи на сцената. Програмата се състои от две части. Първата е с произведения на Моцарт, а втората е Щраус. Фамозното сопрано от Виена Юдит Халаз ще пее и в двете части, като ще изпълни известни опери и от двамата композитори. Музиката ще оживее в танцовите изпълнения на балетни двойки. Музикантите успяват да създадат един синхрон, в който, обаче променят типичната за класическите концерти последователност в изпълненията. Интересна комбинация между традиционно и съвременно.
Заповядайте да изживеете класиката в новото време с Коледното турне на VIENNA CLASSIC ORCHESTRA в България:
Пловдив - 14.12, Концертна зала на пл. „Централен“ 1, начало: 20ч.

Билетите са в продажба в БИЛЕТЕН ЦЕНТЪР ПЛОВДИВ и онлайн в мрежата на Eventim.bg.

Четвъртък, 04 Декември 2014 02:00

Владимир Чукич - рисунки и живопис

Владимир Чукич е роден през 1958г. в Хасково. Започва да учи специалност „Графика” във Великотърновския университет и напуща, убеден, че личните му експерименти в областта на графичните техники, му дават повече...
Член на Съюза на българските художници от 1983г.
Реализирал е десетки самостоятелни изложби в страната и чужбина, пленери и представителни за българското изкуство общи експозиции: в Холандия, Италия, Русия, САЩ, Франция, Сърбия, Германия, Турция, Полша, Латвия...
Владо Чукич е носител на редица престижни награди, сред които е и годишната награда на галерия „Дяков”, връчена му през 2010г. Печелил е конкурса „Сите дез ар” в Париж...
Негова „запазена територия” са графичните техники и рисунката, които го правят известен и познаваем за културната публика. Изяществото и ефирността на творбите му са характеристиките, които не разрешават да бъде сгрешен с друг художник.
В последните години художникът обогати търсенията си и в областта на живописта, които за първи път бяха представени пред публика в изложба в галерия „Дяков”.
Настоящата експозицията от рисунки / които той нарича „ръчна техника за избождане на очите”/ и живопис ще се открие на 4 декември /четвъртък/ 2014, в 17,30 и е неговия елегантен подарък за публиката пред настъпващите празници.

Аня Петрова

Последните два броя на списание „Страница” бяха под прожекторите на Spirt&Spirit тази седмица. Това е единственото издание у нас, което живее вече 15 години, благодарение на факта, че държи едно изключително високо критическо и редакторско ниво. За жалост, все още не е толкова популярно сред широката читаеща публика, но всеки млад автор знае каква гордост би била да се намери сред страниците на „Страница”. Да не забравяме, че това е най-динамичният момент в българската литература някога, от която и гледна точка да го погледнем. Хората пишат, дали от страст или за терапия, те пишат, а на всичкото от горе се намира и кой да ги издава. Ако до преди години романистите са били около 50 на брой, то сега надминават 1 200, както ги е преброил Младен Влашки. Ако започнем да броим поетите, едва ли някога би ни стигнало времето. Но разгръщайки „Страница” може да попаднете на най-доброто за последната година и то все от млади автори. България започва да свиква с мисълта, че да си писател е професия и е напълно възможно да се занимаваш само и единствено с това. Разбира се, тази идея все още се учи да ходи и заради това от всички поканени автори само един успя да дойде, Александър Христов. Защо ли? Защото другите бяха на работа по това време.

Макар и мненията, че компютърът ще измести книгата, Младен Влашки е сигурен, че това никога няма да се случи. Усещането да разгръщаш страници в ръцете си, да помиришеш съдържанието на твърдите корици – това никоя техника на света не би могла да ти го даде. Петнадесет години в тази суматоха е сериозно нещо, смята Влашки и допълва, че за това време списанието е успяло да си изгради лице. Младите има един усет за неща, които ние пропуснахме, казва Влашки. За движението, динамиките и ускорението – все неща, минали покрай неговото поколение без то да се усетят и допълни, че сякаш оголват нерва на тяхното време.

Сряда, 03 Декември 2014 02:00

Да живее кОлтОрата!

Аня Петрова

Абе, винаги съм се чувствала като черната овца на всяко общество, в което съм се опитвала да се впиша. Чета книжки, не гледам телевизия, даже нямам телевизор от две години. Ходя на театър и опера, а за дискотеките – ами, не. Пробвах се няколко пъти в ранните младини и не ми хареса. За да можете да разберете болката ми, аз съм на 21 – разцвета на силите, младостта ми, студентски години, айляк! Да бе, да си купя книга и да нямам пари за храна ми е любимото, а народът ми се чуди ли, чуди. Та аз дори нямам време да ги прочета, купувам ги, защото ми харесват, а знам, че някога ще забравя за тях, така че ги складирам. Трупат прах в шкафа ми или ги давам на някой друг да ги прочете с обещанието, че няма да ми разказва нищо.

Дразнят ме онези погледи, които ми нарушават личното пространство в автобуса, например. Влиза същество с розова коса, разпокъсани панталони и кубинки и гледа като терорист (това съм аз, да вметна само). Сядам до поредната баба, а тя си мисли, че не виждам потресения й поглед. Как не го е срам това младо поколение, значи! Не стига, че благодари за билетчето си, ами и вади книга и чете за 5 спирки! Срам! Срам! Предпочитам да ме е срам, отколкото да водя поредния разговор за прегоряла леща/боб (броя ги, 7 за сега на брой). Питам аз някоя колежка какво е чела последно и ми се отговаря „Космополитън”. Да, добре, хубаво четиво. Няма проблем. Велико е даже, не знам как все още не е станал бестселър. Абе, хубаво е че все пак четат, но да кажем, че това не се вписва в идеите ми за интелектуално ниво, което бих допуснала до себе си. Да, високомерна съм… Та, след лирическото отклонение, искам да кажа, че това ме плаши много. Плаши ме преподавателка, която ми разказа как студент отива при нея и й казва, че не е успял да намери произведението, което има да чете, защото книгата-сборник е била много дебела. От тук ни навежда мисълта, че човек изучаващ филология или социология дори не осъзнава, че има съдържание на сборните томове. Плаши ме, че се задава въпрос „Какво е лирика”, но  никой не може нито да отговори, нито да даде пример. Плашат ме преподавателите из школата в страната, чийто любим въпрос е „Какво е имал предвид авторът?”. Плашат ме пак те, които вкарват в главата на младите идеята, че писателите са мъртви, измъчени и евентуално застреляни. Плаши ме поколението на майка ми, което не признава, пак, писател, освен ако няма кръстена улица/училище/булевард/град на него. Ако не си в учебника по литература – МАЙНАТА ТИ! Изложби? Хахахахахаххаа. Да бе, кой ще ти отиде на изложба? Моля ви се, провесени картини и човек, който си вярва много. Отиваме, само заради безплатното вино. За фотографията изобщо няма да говоря, това у наше село не се приема за изкуство. Ако си фотограф – снимаш само сватби и кръщенета. Край на въпроса. Музика – трябва да са на сцена минимум 20 години и майка ти да те е приспивала с техни песни, за да ги уважаваш. Не би дал и два лева вход за нова банда. Защо ли? Ми, няма причина, така си отгледан. От къде да знаеш, че срещу тези ми ти пари би намерил едно съкровище. За театъра какво мога да кажа? Докато не се направи постановка по „Здрач” не очаквайте интерес от младото поколение. Пука ни, че ни дреме на спектаклите ви. Бях в Камерна зала на Драматичния, гледам си аз „Дисни Трилър”, а девойчето до мен се тагва във Фейсбук, че е на театър. За нещастие изпусна велик момент, на който всички се смееха и ръкопляскаха, та тя почна да се върти и да пита какво се е случило. Да живее социалната мрежа убила социалния ни живот!

Мечтата ми е да стана министър на кОлтОрата и да въведа тази красива дума на всекъде. Представяте ли си „Дом на кОлтОрата Борис Христов” .Ще държа на малките и големи букви, разбира се. Ще вкарам велики произведения в училище, като автобиографията на Парис Хилтън, например. Да си знаят децата, че ако си слаба, руса и с отворени крака всичко може. Ще приветствам с отворени обятия всички терапевтично написани творби. Всички бездарни глупаци, които сега заемат важни длъжностни места и ми отговарят за кОлтОрата, защото „ако се купува, ще се продава”. Защото е много важно да покажеш на един народ, че колкото и да си бездарен, стига да имаш правилния финансов подход и гръб, който те пази – абе, можеш! Сега започваме бавно и плавно да си подаваме оставките и накрая дори няма да има смисъл от Министерство на кОлтОрата, така че вероятно като дойде моментът аз да заемам тази длъжност ще отговарям единствено за статусите във ФейсбукА и коментарите по снимките ви.

Артистите излизат с декларация

Иво Дернев

Цялата трупа на пловдивския театър подкрепя протеста срещу избора на Слави Бинев за председател на парламентарната комисия по култура и медии. Екипът Драмата стяга декларация, с която ще заяви позиция по въпроса. Артистите са солидарни с колегите си от столицата, които днес излизат на протест в градинката на Кристал. Очаква се дори да предприемат някакви по шумни действия в тази посока. Те призовават всеки, който е против подмяната на Културата с Каратето да изрази по един или друг начин своята позиция, тъй като моделът #КОЙ не бива да продължава. Срещу назначението на Бинев в културната комисия вече се изказаха много пловдивски интелектуалци. Всеки ден от престоя на Слави Бинев като шеф на Комисията по култура и медии в парламента съкращава живота на правителството с месеци, писа в профила си писателят Александър Секулов.

Ако сега се примирим, ще продължат да ни тъпчат и да опростачват населението. Призоваваме ви да присъствате, за да докажем, че в България има умни хора, които искат децата им да живеят в културна държава. Изборът на Слави Бинев е кощунство и подигравка с хората на изкуството в държавата ни, пишат организаторите на протеста в София в социалната мрежа. Творците очакват оставката на архонта. Ако откаже – съпротивата се превръща в шумна и безсрочна. 
 

Очаквайте подробности!

Графика и рисунки може да видите тази вечер от 18:00 часа в галерия L'Union.
Отново през декември, като продължение на десет годишната си традиция Галерия L'Union ще представи изкуството на Кольо Карамфилов. В изложбата ще бъдат показани поетическите шаржове на прочутата пловдивска бохема от сборника "Под седлото на пегаса" от Добромир Тонев.

Вторник, 02 Декември 2014 02:00

Ева Липска иска да избяга в Пловдив

Знаете ли в какъв прекрасен град живеете, на всяка улица тук се диша изкуство, каза номинираната за Нобел поетеса в Петното

Аня Петрова

„Скъпа госпожо Шуберт” е една малка книжка, която всъщност е побрала в себе си цели две книги. Трудно е да се опише какъв е нейният стил, тъй като едновременно не се вписва в нито един жанр, но пък и във всеки един би се поместила перфектно. Това е поетична проза, писма до госпожа Шуберт, в които номинираната за Нобел световноизвестна полска поетеса Ева Липска излива своята душа. Тя представи новата си творба пред пловдивската публика снощи, в Петното на Роршах. Със съвсем малко думи Липска успява да постави въпроси, които биха ни гонили с дни, че някои и години. Самият й стил на писане изчиства думите от всичко излишно, премерени са, остри като бръснач и опустошителни като тайфун. Изключително сдържана и логична, карайки читателя си да следи внимателно всяка една нейна дума. Но госпожа Шуберт е един измислен персонаж – тя може да бъде всяка жена, всеки мъж в Полша, България, че дори Мексико ако желаете. Тя е метафори, в които няма начин да не се откриеш. Самата форма на писмото е много лична. Макар и госпожа Шуберт да не е истинска, нито пък човекът, който й пише ти ставаш част от най-интимните моменти на двама човека. Илюстрациите към самата стихосбирка са на Себастиан Кудас, когото всички наричаха „неприлично млад”. Неговият пръв допир с поетесата е още от ранното му детство, тъй като Ева е била любим творец на майка му. След това той чува албум с текстове, написани само от Липска и окончателно се влюбва в нея. „Скъпа госпожо Шуберт” е първата книга на полякинята с илюстрации, а те сякаш живеят свой собствен живот. Двамата сами се шегуват, че ако не ти харесват стиховете може да гледаш само картинките, както и обратното. 
Знаете ли в какъв прекрасен град живеете, попита Ева публиката в Петното и допълни, че е в Пловдив за втори път и има чувството, че на всяка улица тук се диша изкуство. Дори си фантазира, че ако някой ден би могла да избяга за по-дълго време би дошла именно под тепетата. Има вече издадени няколко стихосбирки на български език, но едва при първото си посещение в България издателите осъзнават колко обичана е тя всъщност в страната ни. 

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…