Капана.БГ

Капана.БГ

Макар и нескромният капацитет на Античния театър се оказа нищожен, за да побере всичките фенове на цигулката снощи. Нямаше място и кърфица да се постави. Над три хилядите меломани жужаха като пчели в очакване на един от най-любимите български музиканти – Васко Василев. Проектът на виртуоза “Cinema Concertos” събира в себе си музиканти от цяла Европа, които пресъздават със свои аранжимент мелодии от култови филми на класически инструменти. „Кръстникът”, „Джеймс Бонд”, „Отнесени от вихъра”, „Карибски пирати”, "Мисията невъзможна", "Мама мия" и „Кармен” бяха една малка част от лентовите заглавия, които пловдивчани си визуализираха чрез музиката на Васко и компания.

Без музика, животът щеше да е едно нищо, както е казал Ницше. Но за едно представление не е нужна само музиката, а и начинът, по който тя е поднесена. Чисто и кристално изпълнение, нежно като първата детска любов – така описваха от публиката изпълнението на Васко. Неговата вярна музикална колежка, Памела Никълсън, успя да развихри цялата публика с танците си, доза актьорска игра, широка усмивка и страхотно чувство за хумор. Пред публиката свири екип, който се държи по-скоро като семейство, е на просто група колеги и със сигурност успя да хвърли целия си наличен положителен заряд и да обсипе с красота преживяване от концерта. И да направи всеки част от семейството. „К’во става, густо майна” изкрещя диригентът от сцената, макар и венецуелския си произход, от което пловдивчани бяха повече от впечатлени. Черешка на сладоледа беше компилацията на песните на ABBA. Това беше и моментът, когато краката на публиката не издържаха и всеки изправен на място танцуваше, приканвайки съседа по седалка да се включи. Може да нямаше певец на сцената, но пловдивчани добре знаеха текстовете на всички песни и се превърнаха в импровизиран хор в екипа на виртуоза.

Вкопчила се концерта, пловдивската публика не пусна Васко да си тръгне без два биса, а след концерта той остана верен на себе си като по традиция раздаде автографи на всеки, пожелал да се докосне до него.

„Отстранени системи” събират осем творци- сродници

Националните есенни изложби се завръщат към спецификата си от времето на създаването на този формат. Започнали като алтернативна форма на изява, даваща възможност на млади автори, те се превърнаха в официоз през годините, а сега се завръщат към корените си, обяви програмният директор и куратор на Националните есенни изложби доц. Галина Лардева на представянето на програмата на знаковото културно събитие за тази година. Темата на Националните есенни изложби  “Отстранени ситеми” събира осем български автора, работещи в страната и чужбина. В основата на концепцията стои способността на произведенията на изкуството да се самонаблюдават чрез последователно оттегляне от себе си, чрез преднамерена смяна на гледната точка, чрез нейното разколебаване и релативиране.Най-старият форум на изобразителното изкуство у нас стартира на 1 септември в 18ч. от Балабановата къща, като изложбата приютяват още Къща на мексиканското изкуство и Хиндлиян.

Ще бъдат представени осем изключително интересни творци, трима от тях са родом от Пловдив- Десислава Костадинова - живопис, Десислава Унгер – графика и рисунка, Елена Яневска – скулптура и фотография, Емил Бачийски - скулптура, Константин Костов - живопис, Петър Минчев - живопис, Симеон Симеонов - скулптура, Филип Попов – графика. Някои от тях живеят и работят зад граница, където имената им се носят от уста на уста в арт средите. От първи септември те ще станат част от културния живот и на Пловдив. Ще има и един голям дебют- на изключително талантливата Десислава Костадинова, завършила при проф. Андрей Даниел.  

Националните есенни изложби са представителна платформа за българско изящно изкуство. И този път ще представим най-доброто от съвременните тенденции в живописта, графиката и скулптурата, като при това отделните изложби остават самостоятелни и в същото време са подчинени на цялостна концепция, допълни Лардева.

Заглавието го мислих дълго време. Спрях се на него заради специфичните процеси във визуалните изкуства, които вървят в момента. Събрах тези автори, защото всички те подхождат интелектуално към визуалния образ и могат да извеждат нови системи. Подходът в подбора не бе експериментален, а експертен, който търси широката публика, каза още кураторът на изложбите.

Комплиментът да бъда поканен на този форум е много вълнуващ. Галина Лардева като хедхънтър успя да ме издири в Париж и след една интересна среща- ето ме тук. Щастлив съм на 25-годишна възраст да бъда част от този формат, при това точно с Отстранени системи- те се свързват с моето художествено поведение. Мнозина се борим срещу фриволната комерсиализация, към която много млади хора залитат, каза един от творците в програмата Константин Костов. Той ще участва с 9 широко форматни пейзажни платна, сътворени специално за Националните есенни изложби. Защо живопис? Защото съм напълно убеден, че живописта е жива. Тя предава най-качествено същността на човека и средата въобще. Радвам се, че мога да се огледам в още седем мои колеги. Те са и мой съмишленици. Те са някъде там, някъде по света и продължават да правят това, което правиш и ти. Това ни свързва. Всички отстранени системи всъщност са сродници, каза младият художник.

Националните есенни изложби 2014 стартират на 1 септември и продължават до края на месеца. Организатори на „Отстранени системи” са Oбщина Пловдив, Общински институт Старинен Пловдив и фондация „Култура и съвременност”. Програмата е част от културния календар на Пловдив, кандидат за Европейска столица на културата 2019.



Концепцията

Със своя надслов „Отстранени системи“ проектът на тазгодишните Национални есенни изложби събира не само участващите автори и техните произведения, но и един кръг от възможни подходи към съвременното изкуство, в който явленията рефлектират върху собствените си основания, наблюдават се, обясняват себе си. Това разполага произведенията не в тяхната затвореност – в една нарцистична самодостатъчност, а във възможностите им да заговарят, да включват в потенциалната си среда други произведения и интерпретационни нагласи и в същото време да бъдат отстранени спрямо тях. Произведенията рисуват други произведения, като се отстраняват от тях и по такъв начин се завръщат към себе си. Синтезиран израз на това отношение е класическата художествена фигура на присъствие на картина в картината. В опита на „Отстранени системи“ засичащите се в различни плоскости една спрямо друга рамки образуват мрежа, която се самосъздава наново, регенерира в отстраняването от самата себе си.

В последните десетилетия мисленето за изкуството е силно разколебано в своите основания. Зад опитите на всеки цялостен поглед стои интуитивното усещане за „края на изкуството“ (Артър Данто), за необходимостта от принципно нова ориентация, за ново възприемане не просто на изкуството, но същевременно и на света около нас. Изкуството и светът стават едновременно мислими чрез понятия като „перформативен обрат“, при което същността на произведението се поставя в процеса на неговото създаване и в жестовете на публична интеракция, или „иконичен обрат“, при което произведенията на изкуството се създават и възприемат в условията на визуална комуникация спрямо всички останали образи на света. Представата за „Отстранени системи“ предполага да се говори за „автопоетически обрат“.


България има силни индивидуалности и слаби колективи, смята диригентът
 
Животът ми в последните години е един триъгълник и много други геометрични фигури
 
Има моменти, в които ненавиждам професията си, но след това те се изплащат по някакъв начин, не крие музикалният директор на операта
 
Много ми се иска да допринеса за това българският музикант да бъде адекватно заплатен
 
Операта в Пловдив не е това, което беше преди година. Културната институция изживява ренесанс, пълни зали, привлича нова публика, създава нови програми. Промяната дойде с новото ръководство, част от което е диригентът Диян Чобанов. Той застана пред Паулина Александрова за КАБАНА.БГ, за да разкрие как живее между Пловдив и Виена, как вижда бъдещето на операта, как оценя миналото й.
 
Какви промени настъпиха в Пловдивската опера, след като Вие поехте
диригентската палка?
 
Не е лесно човек да говори за себе си. Смятам, че правя това, което мога най-добре – да дирижирам. Тук има една много хубава традиция, защото не може да дойдеш и да градиш върху нищо.  Познавам Пловдивския оркестър доста преди да встъпя в длъжност. Аз много го уважавам и за мен е комплимент да  бъда музикален директор на тази легендарна институция.  Имам спомени от ученическите си години, когато диригент беше легендарният  Добрин Петков и до ден днешен се усеща неговото присъствие. След него също имаше много добри диригенти като Димитър Манолов. Наблюдаваха се и редица реформи и сътресения в институцията, които не й повлияха благоприятно. Нашият екип и госпожа Найденова започнахме с тежък старт, колкото и клиширано да звучи. Стартирахме с една възстановителна работа във връзка с това, че седем години нямаше сцена за опера в Пловдив и съответно звената в операта бяха малко неравностойно позиционирани, дори имаше липсващи такива. Нямахме почти никакви ателиета за производство. Това все още е точка, върху която трябва да работим, да произвеждаме наши продукции. Започна се една така да се каже ренесансова дейност. Имаше и финансова реформа. Пловдив попадна в най-тежката графа самофинансиране сред другите провинциални градове с театри. Институцията беше с дългове към Министерството. За около три месеца я стабилизирахме финансово. За изтеклия сезон направихме няколко подвига, ако може така да се нарече. Това, с което се много се гордея е, че Пловдивският оркестър свири в една от най-големите, престижни и желани зали в света, а именно в Златната зала Музикферайн във Виена. Това е залата на Виенската филхармония, там се изнасят известните по цял свят новогодишни концерти, които се предават на живо. Това е и една от залите с най-добра акустика в света и много малко оркестри могат да си позволят да свирят в нея, а нашите музиканти направиха един страхотен концерт. Имахме и прекрасно турне в Холандия с една силна интернационална продукция Бохеми с италиански сценограф и режисьор.  Друго, което направихме е да започнем една надпревара с времето. В златните времена, когато всичко е било подсигурено съвсем планомерно са се правели достатъчен брой репетиции, нямало е минимум  продадени билети, както е сега. Моята отговорност като музикален директор е в качеството и в музикалното ниво на институцията. Това, което съм събрал като професионален багаж, всичко, което съм научил в кариерата ми, която се е развивала в Западна Европа с най-голямо желание  го прилагам тук. Започваме един процес на обновяване на оркестъра, обявяваме конкурси за нови музиканти, защото приемствеността трябва да продължава. Стартираме и селекция за солисти, може би  най-добрите имена, които са и наши лични приятели, с които сме работели не веднъж и у нас, и в чужбина. Те са наши съмишленици. Мисля, че имаме шанс Пловдив да стане един уникален оперен и симфоничен център. Единият от факторите е, че имаме този фестивал, който е на високо и доста стабилно ниво. Всяка една продукция си имаше  свой акцент. Мисля, че след него операта в Пловдив стана много по-популярна, отколкото беше. Смятаме да превърнем този фестивал в един значим европейски. От друга страна Пловдивският оркестър е силно звено, с което не всеки оперен театър може да се похвали. Познавайки всички оркестри в страната и без никакво чувство за скромност мога да кажа, че нашият е най-добрият оркестър. Имам желание да поканя добри и качествени колеги. Нямам амбиция само аз да дирижирам, напротив,  добре е оркестрите да работят с различни диригенти.
 
Да се ходи на опера в Пловдив стана модерно, вид лайфстайл, при това за по-малко от година.  Бъркаме ли се?

Самият аз усетих това по време на фестивала. Дирижирах две събития в началото и след тях съпътствах всички останали. Въпреки ръководната ми роля, художествено аз бях слушател и зрител. След като свърши последният спектакъл изпитах чувството, което изпитвам, когато гледам последна серия на любим сериал или финалния мач на Световното първенство, една тъга и жажда за следващото издание. Усетих това и в много хора. Около нас се събра един пловдивски елит, набрахме кръг от хора, които са заинтересовани да ни подкрепят, някои финансово, други като статукво, като личности. Идеята за опера в Пловдив наистина придоби един реален и жив смисъл. Не просто някакъв протокол, а наистина хората се вълнуват от това, което се случва, очакват с нетърпение новия сезон. Новата визия на театъра също е фактор хората да се заинтересуват повече. Те биват посрещани, след премиерите има коктейл, нашите вип гости също получават своето заслужено внимание. Надявам се това да не е краткотраен проблясък, а една дълготрайна тенденция.

Как привличате младата публика да ходи на опера?

Въпреки, че една субкултура заля и поквари българските младежи , мисля, че все пак има хора, които са с малко по-завишени естетически и интелектуални изисквани. Операта винаги е била елитарно изкуство. Не може да се очаква от всеки да прояви интерес към това изкуство, но преживяването и посланието, което носи една опера не може да се набави от другаде. Може би не толкова много хора имат потребност от това нещо. Какво може би е привлякло младите? Първото нещо, което сменихме с госпожа Нина Найденова бяха афишите, защото такива си спомням от дете, а това е вече един вид анти-реклама. Това е нещо остаряло и покрито с прах. В нашите времена всичко трябва да бъде поднесено по правилния начин. Смятам, че това, което привлече вниманието на младите е начинът, по който им поднесохме нашата дейност и тя изведнъж започна да им става интересна. По отношение на качеството – никога не си позволяваме да покажем нещо просто, винаги имаме критерии, от които в никакъв случай не се отклоняваме. Защото ако дойде случаен човек на опера и попадне на слаба постановка с не толкова добър певец, това вероятно ще е първото и последното му идване. Затова внимаваме какво и как го поднасяме.

Какви са музикалните тенденции в Европа ?

През началото и средата на 20 век се следваше една малко остаряла романтична традиция, що се касае до интерпретацията на по-класически репертоар като Виенска класика или още по-назад във времето – Барок, дори Ренесанс. След това се направи един обрат към историческата интерпретация. Тъй като учих, а по-късно и работех във Виена през 90-те имах възможност да се запозная от близо с доайените този вече по-модерен тип интерпретиране като Николаус Харнонкурт. Бил съм на репетиции на неговия оркестър, който е най-скъпо платеният в света, бил съм и на стотици репетиции на Виенската филхармония с всички възможни звездни диригенти на нашето време, дори съм  бил и пианист в оркестъра. Така имах възможността да се запозная с модните тенденции в изкуството и се опитвам да ги предам и тук.

Къде се намира Пловдивската опера на база световното развитие на този вид изкуство?

Като солисти певци Българската опера се намира може би на първо място. Визитката на страната ни са легендарните Борис Христов, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Александрина Перничанска, Александрина Милчева, Райна Кабаиванска. Тази плеяда наистина прослави България. Операта като институция обаче далеч не отговаря на нивото на тези, в които са световните звезди. Тук идва една характерна национална черта, че България има силни индивидуалности и слаби колективи. Като индивидуалност българите са велики, но с голямо нежелание и неудоволствие работят в колектив. В тази връзка имам какво да се желае в колективната работа. Не знам на кое точно място е Българската опера сред останалите, но не е в първата десятка.

Какви изненади можем да очакваме през септември?

Ще представим на Пловдивската музикална общественост солист на Виенската филхармония, което много рядко може да бъде чуто на живо. Става въпрос за моят приятел Кристоф Конц. Той е част от концерта на Виртуозите на цигулките. Ще разчупим академичният формат и ще направим концерта достъпен за по-широк кръг от хора. Това е събитието за откриването на Есенния салон на изкуствата. По-нататък -  реприза Аида на Античния театър. Ще я представят двама наши много добри солисти и изключителни професионалисти. След това имаме един концерт, който по своята същност не е конвенционален - проектът  Амадеус по филма на Милош Форман, музиката от който е на Моцарт. Тя ще бъде пресъздадена с мултимедия, части от филма и инсталации. Другото име може би би било The Best of Mozart, защото ще бъдат най-популярните  произведения от Моцарт. Ще има и две певици, две бъдещи наши солистки, защото ще ги ангажираме като част от групата. Това са Станислава Иванова и Евгения Ралчева. И двете ще изпълнят по една ария от Моцарт. Мисля, че това ще бъде много интересно и атрактивно. Този филм е любим мой и съм го гледал безброй пъти. Също така ще имаме и концерт с Орлин Павлов и Еделина Кънева за по-широката публика. Миналата година също направихме концерт с Орлин Павлов и по този начин придобихме много нови почитатели.

Можете ли да ни кажете нещо по-конкретно за Витруозите на цигулките и младия Кристоф Конц, с които стартира Есенния салон на изкуствата?

Моят приятел Кристоф Конц беше така добър любезно да приеме моята покана. Ние нямаме възможност да платим истинския му хонорар, но той се отзова и ще участва в концерта на Виртуозите на цигулките. Това са пет различни цигулари в една вечер. Подобен концертен случай в Пловдив не е имало до сега. Този формат е изненада, както и самите солисти, които идват. Ще се изпълнява концерт на четири цигулки, друг на пет цигулки, а накрая съм подготвил една инструментална пиеса за оркестър, където солистите също ще участват по своеобразен начин.

Разкажете ни малко за живота Ви "между Пловдив и Виена". Колко
пътувате, какви ангажименти имате извън България? Каква е разликата между условията тук и в Австрия?

Това са просто две различни реалности. Животът ми в последните години е един триъгълник и много други геометрични фигури. Те се образуват от пътуванията ми Пловдив, Виена, Линц и Загреб, където съм постоянен гост диригент. Навсякъде нещата са различни и това прави живота много пъстър. Поне от скука и еднообразие не мога да се оплача. Понякога  натежават километрите, които трябва да пропътувам със самолет, а често и с кола и без сън, за да си изпълня задълженията. Има моменти, в които ненавиждам професията си, но след това те се изплащат по някакъв начин. Къде са разликите между Австрия и България? Много ми се иска да допринеса за това българският музикант да бъде адекватно заплатен. Най-фрапиращата и тъжна разлика е в заплатата. Тя е десетократно по-малка тук, от това, което би трябвало да бъде и това, което е в европейските държави. Въпреки това, хората свирят с желание и ентусиазъм. Музикантът си е музикант. Както в „На браздата” от Елин Пелин Боне Крайненеца засвирва с уста, за да забрави немотията, така е в Българската опера. Колегите ми са страхотни, свирят за хиляди, но не ги получават. Те са достойни за уважение, защото правят нещо, което е елитно, а непризнато. 

Какво е чувството да дирижирате камерния оркестър на Шьонбрун?
 
Много приятно. Това е един ансамбъл от много много добри виенски музиканти, които правят безкрайно много концерти, може би ако годината се състои от 365 дни, те правят 370 концерта. Там за мен беше една лаборатория, в която успях да усвоя този нелек и доста чужд на славянския тип музиканти стил на музициране. Като доказателство ще направя две виенски пиеси на концерта с цигуларите Виртуози, които дори да прозвучи нескромно, няма да чуете в България никога по-добре и по-вярно изпълнени. Чувството там е много разчупено и освободено. Всички там са толкова съвършено наясно с този стил, че работата им всъщност е една забава, няма го момента на сценичния  стрес, всичко се случва от самосебе си.
 
 
Какъв е профилът на новия ръководител на голяма културна институция като Държавна опера? Колко различна е културната среда днес в Пловдив в сравнение с близкото минало например?
 
Сега може би трябва да поговоря за г-жа Найденова, защото тя всъщност е директорът. Ние разбира се сме екип и имаме еднакви цели и виждания. Първото нещо – ръководителят трябва е много отворен за обществото. В миналото заради елитарното изкуство той е бил малко по-изолиран, може би малко високомерен спрямо останалите и е липсвала социалността. Според мен контактът с хората е едно от нещата, с които се различаваме от миналото. Кабинетът на г-жа Найденова е винаги отворен, въпреки, че на врата й има приемно време, то не се спазва. Специално за културната среда: много е хубаво, че все повече млади идват на опера и се запознават с това преживяване така, както е на запад. Социалните мрежи също много допринасят за създаването на тази среда. Имаме много добър PR екип, който ни популяризира. Според мен се наблюдава едно затопляне и развитие на цялата пловдивска общественост. В миналото имаше някаква стерилност, която вече я няма, имаше старомодност, която също я няма. Културната среда в Пловдив днес, в сравнение с близкото минало е по-топла, по-модерна, по-социална и предлага продукти за повече и различни типове хора.
 
 
Какво да очакваме още през новия сезон ( оперни заглавия, концертни
програми)?
 
През този сезон ще имаме силно присъствие на Верди. Първата ни премиера ще е Макбет, след което Симоне Боканегра, Любовен еликсир. През декември  - Бохеми, която в миналия сезон представихме като няколко предпремиери, през този вече ще има официална премиера. По мое мнение това е една от най-силните оперни продукции в България, визирайки сценография, режисура, музика, затова и с нея ще участваме в Новогодишния фестивал в София. Следващият фестивал пък ще бъде открит с  Бал с маски отново от  Верди. Ще има и нови детски заглавия – Бастиен и Бастиена от Моцарт, Севилският бръснар на Русини, Хензел и Гретел като коледно заглавие.  Ще направим и една оперета - Хубавата Елена от Офенбах. Ще има и балет Лешникотрошачката, мюзикъл Човекът от Ламанша, който ще е с Орлин Горанов, и разбира се - симфонични концерти. Ще честваме 150-годишнина на Рихард Щраус.  На кратко – ще има пъстра и разнообразна програма, ще застъпим всички жанрови области и ще се постараем да ги направим на едно много високо ниво.

 

С инициативите по време на „Активна събота” на 30-ти август 2014 в Пловдив стартира най-голямата кампания за физическа активност и спорт NowWeMove.
Програмата включва плувен маратон, Family Crazy Run – за деца и родители, Port De Bras (Порт де бра) сесия и вечерна любителска Run'n'Roll обиколка. Инициативите са на Гребната база, а вечерната Port De Bras сесия – на Римския стадион, Джумаята. Поканени са всички пловдивчани, предвидени са награди и томболи.

„Активна събота” се организира от WOW Sport, „Мултиспорт Предизвикателство България”, Wake Your Body и се провежда с подкрепата на Община Пловдив.

Ето и програмата:

8.30 – 10.00: Регистрации за плувен маратон (Гребна база, пред хангаритe)

9.30 – 10.30: Boot Camp тренировка от WOW Sport
Тренировката включва задължителна загрявка в началото, функционални упражнения и стречинг. Използвани уреди: пудовки, въжета, гуми
Водещ: Костадин Михайлов
Място: Гребна база, пред хангарите, на тревната площ

9:45: WOW загрявка за плувци
Начало: 9:45

10.00 – 11.30: Плувен маратон
Организирано от «Мултиспорт Предизвикателство България»
Старт: Хангари на Гребна База
Дестанции: 1000 м и 3000 м
Предвиден е награден фонд
Място: Гребна база, хангарите

11.00 – 12.00: Family Crazy Run – забавно състезание за родители и деца

Трасе: дължина 500 м.
Трасето включва предизвикателни и забавни препятствия, подходящи за цялото семейство
-          Прескачане на гуми
-          Скачане на въже
-          Носене на половинката
-          Стрелба в кош
-          Лазене под препятствия

Предвидени са награди за най-бързите и атрактивните, томбола за всички участници

Място: Гребна база, хангарите

19.00 – 20.30: Run'N'Roll нощно издание
Състезанието включва една цяла обиколка на Гребна база 4,750 м.
Участниците могат да се включат както с бягане, така и с каране на ролери.
Предвидена е томбола.

Място: Гребна база, трибуните

20.00: Port De Bras session (open class)
С Поли Василева, Таня Лулчева и Ася Павлова

    Port De Bras е модерна тренировъчна програма, микс от фитнес, балет и танц. Изпълнява се на чил аут музика. Port De Bras е тренировка, с която се постига не само физически комфорт, но и душевна хармония.

    Port De Bras е един от най-новите и напредничави методи в Body and Mind направлението на съвременния фитнес. Тренировъчната програма е създадена през 2006 година от испанеца Хулио Папи и руснака Владимир Снежик.

Място: Римски стадион - Джумаята

    NowWeMOVE (Сега се движим) е най-голямата европейска обществена кампания за физическа активност и спорт. В България тя се провежда за трета поредна година, очаква се да се включат над 60 града с различни инициативи. Кампанията е с продължителност 12 месеца и обхваща периода от края на август 2014 до края на юли 2015.



Четвъртък, 28 Август 2014 03:00

Пловдив танцува с ONE DANCE WEEK от днес

Фестивалът за съвременен танц и пърформънс  стартира с трупата на Джеки Чан

Пловдив е във вихъра на танца от днес. Тази вечер стартира седмото издание на фестивала ONE DANCE WEEK. Той стъпва за първи път под тепетата със супер богата програма, с участието на над сто артисти и куп паралелни събития. Седмицата на танца се организира от  платформата ЕДНО, Фондация "Америка за България" и Община Пловдив.

Начало на денс маратона довечера ще поставят шаолинските бойци от Dragon Kung Fu с изумителния спектакъл GATEWAY. Те направиха ексклузивна демонстрация пред представителите на пловдивски и национални медии, и дадоха сериозна заявка за изненадата, която очаква публиката на фестивала.Тази вечер, точно в 20:00 ч., в Дом на културата „Борис Христов“ Dragon Kung Fu ще дадат официалния старт на първото пловдивско издание на ONE DANCE WEEK. Спектакълът ще се играе и на 29 август от 21:30 ч.Същата вечер, но от 23:00 ч. в клуб Stage 51, хореографът Красен Кръстев  ще представи своя танцов експеримент  THE JUNGLE. PLOVDIV IS BURNING! Това е първата собствена продукция на ONE DANCE WEEK, осъществена с подкрепата на Конфедерация Швейцария чрез Фонд за партньорства и експертна помощ (TF PEF). За Красен Кръстев това е и първата работа в България от 20 години насам. През 1994 г., след успехите с Амарант денс студио, Красен заминава за Швейцария, става ученик на Морис Бежар и започва да утвърждава своя собствен хореографски почерк, добил широка популярност по европейските танцови сцени. Също от Швейцария пристигат и артистите от танцова компания на световноизвестния хореограф Жил Жобен, които на 30 август ще представят спектакъла КВАНТ в Дома на културата "Борис Христов". Публиката в Пловдив ще види КВАНТ преди почитателите на Жил Жобен в Ню Йорк, Сан Франциско, Ванкувър и Сантяго де Чили и само няколко месеца след успеха му в Рио де Жанейро.

В първия фестивален уикенд в Пловдив гостуват и двама млади корейски хореографи, представители на една от най-прогресивните школи в съвременния танц в момента. В Драматичен театър-Пловдив  Хо Йон Ким  ще представи спектакъла 6 ГРАДУСА на 30 август. Хо Йон Ким е сред избраниците на познатия на публиката на ONE DANCE WEEK  френски хореограф Пиер Ригал за проекта му “Theatre des operations”. А на 31 август Хой Уонг Риу, призьор от няколко световни танцови конкурси, ще представи също в Драматичния театър в Пловдив МАЛОДУШНО ПРИЯТЕН СВЯТ. Неделя, 31 август ще е незабравим за най-малките любители на танца. В Дома на културата от 14:00 и от 16:00 ч. те ще могат да видят танцово-визуалната приказка ЯПОНСКА ГРАДИНА на италианската компания TPO. В него сценичното пространство е „вълшебен“ килим, който пренася артисти и публика в някои от най-красивите кътчета по света. Децата участват в спектакъла наред с танцьорите и режисират представлението по свой вкус и идеи.

Българският шоукейс се открива със спектакъла ИДЕНТИЧНОСТ на Сдружение „По действителен случай“ на 29 август в Тютюнев склад. На 30 август Ида Даниел представя NO MOVEMENT NO SOUND в Драматичен театър – Пловдив, а Ива Свещарова и Вили Прагер – НАШЕТО ПОСЛЕДНО ПА ДЕ ДЬО. 31 август е запазен за пловдивската танцова компания Дуенде с представянето наМОНОЛОГ ЗА ДВАМА и КОПНЕЖ, Галина Борисова и АНТИГОНА – ТОВА СЪМ АЗ, и BIG GUN  на Мартин Пенев и Станислав Генадиев.

Вече стартира и съпътстващата кинопрограма на ONE DANCE WEEK, която представя безплатно някои от най-добрите филми, посветени на съвременния танц и главните герои в нея. Безплатни са и детските ателиета, в които децата могат да се запознаят с различни танцови стилове и да открият своя сред тях.
„С фестивали като Черната кутия, а сега  и ONE DANCE WEEK, Пловдив безапелационно се превръща в най-големия център за съвременен танц в България. Щастлив съм, че участваме в тази осезаема промяна“, заяви Асен Асенов, директор на платформа за съвременна култура ЕДНО, организатор на събитието.
„В  някои държави, от суеверие за късмет, артистите си пожелават да „счупят крак“ преди да излязат на сцена.  Преди няколко дни аз почти не счупих своя. Приемам това като добър знак за кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата 2019. Надявам се, че на 5 септември, когато станат ясни резултатите, цял Пловдив ще затанцува с ONE DANCE WEEK“, допълни Валери Кьорлински, програмен директор на Фондация Пловдив 2019.

Изложбата „След 10 години” подкрепя художници в неравностойно положение

Работите на седемнадесет творци със специфични нужди ще бъдат събрани в изложбата „След 10 години”, чиято цел е подкрепата на художници в неравностойно положение.

Откриването на вернисажът ще се състои на 1 септември от 17:30 часа с участие на самодейци от Съюза на глухите в България-Пловдив. Творбите си ще представят Аделина Алексиева, Паола Стоева, Петранка Карастоянова, Надежда Белева, Миню Бонев, Петкан Наков, Денислав Тодоров, Никола Русев, Мариана Маринова, Даниела Максимова, Емилия Радушева, Йордан Алексиев, Тихомир Витков, Цветелина Цонева, Кирила Георгиева,Таня и Милена Траянова.

 Сдружение "Синя зона" възниква като обединение на художници в неравностойно положение през 2000 г. и в него членуват художници от цялатастрана. Сред целите на сдружението са:подпомагане социалната интеграция,образованието, духовното израстване и развитие на хора с трайно намалена работоспособност. От 2001 г. Насам сдружението е реализирало общо над 48 прояви (изложби и пленери) в Ловеч, Козлодуй, Свищов, София, Пловдив, Поморие, Бургас, Велико Търново и други градове в страната.

В рамките на Салона организиран от Община Пловдив, Общински институт "Старинен Пловдив", Сдружение „Синя зона" и Галерия „АлтерЕго се включват и Национални есенни изложби - Отстранени пространства - 1-30 септември 2014 г., Фестивал Sounds of the Ages - 19-20 септември, Пловдивски джаз вечери - 8-11 октомври, Национален поетичен конкурс Добромир Тонев - 15 октомври, Международни фотографски срещи - 10-26 октомври, Международен фестивал на китарата - 30 октомври - 1 ноември.

Директорът на фестивала Елианна Лилова: Градът има повод да празнува, защото през последните години започна с бързи стъпки да възвръща блясъка си и позицията си на културна столица
 
Д иректор ът на ONE DANCE WEEK Елианна Лилова застана пред КАПАНА.БГ, за да разкрие очакванията си около предстоящото седмо издание на фестивала и първото му в Пловдив. Младата дама говори за предстоящата градска промяна със стартирането на събитието утре, за формирането на Пловдив като център на съвременния танц, за програмата на Денс седмицата.
 
Предстои първото издание на ONE DANCE WEEK в Пловдив. Как градът ще промени фестивала и как фестивалът ще промени града?

Определено въпросът „Как фестивалът ще промени градът“ е доста по-лесен. На 
първата част на  въпроса бих могла да отговоря след фестивала, когато видя с очите си какво се случва. Качествените фестивали са изключително хубаво явление за всеки град, защото го оживяват, водят нови публики, променят цялостното възприятие за него в позитивна посока.Тук разбира се не бива да пренебрегваме и чисто икономическите ефекти, които тези събития имат за града.  Какво ще направи ONE DANCE WEEK за Пловдив? На първо място в града идват изключителни танцови компании от Европа, Америка и Азия. На второ място се надяваме, че поради разположението на Пловдив, фестивалът ще привлече публика не само от София и града под тепетата, но и от други български градове, чиято публика до сега не е имала достъп до това изкуство. Това е изключителна възможност за фестивала да се срещне с почитатели на съвременния танц от различни места и да ги срещне помежду им. Друго нещо, което безспорно ще се случи в града, е обмен между професионалисти, което е от изключителна важност за развитието на българската танцова сцена. Сътрудничеството между фестивала, АМТИИ и пловдивската танцова компания ДУЕНДЕ със сигурност ще съдейства за развитието на местната танцова сцена.

С ONE DANCE WEEK и Черната кутия в календара си, Пловдив става българската столица на съвременния танц. Смятате ли, че в това отношение сме конкурентни на утвърдени европейски културни столици?

И двата фестивала представят интересни и прогресивни имена от съвременната танцова сцена и случването на тези два форума за съвременен танц в града определено ще даде много добри резултати. Не бих се осмелила да направя сравнение с водещите европейски столици, но определено богатия културен календар на Пловдив е много сериозна заявка за потенциала на града.  

Как и на какъв принцип организирахте програмата си - подбор на артисти, модули, партньори, спонсори?

Фестивалът е структуриран в отделни модули: международна програма, български шоукейс, детска програма, кино прожекции, лекции и дискусии, обособени в модула ФОРУМ и събития на открито. Като не на последно място искам да спомена работните ателиета за професионалисти, висок клас аматьори и деца. Всяка година се опитваме да представяме спектакли, които демонстрират
различни тенденции и жанрове от съвременния танц. Съвременният танц има много различни лица и е сред динамично развиващите се изкуства. Той търси своето вдъхновение от ситуацията, която ни заобикаля, от уличните танци, от пантонимата, визуалните изкуства, дори и от цирка. В програмата ни има и спектакъл, чийто хореограф се вдъхновява от учените в европейската организация за молекулярни изследвания ЦЕРН.
Институционалните ни партньори до голяма степен се определят от спектаклите и участниците, които искаме да поканим. Например имаме участник от Ню Йорк за когото си сътрудничим с един много голям фонд Trust for Mutual Understanding. За швейцарската компания Жил Жобен работим с Българо- Швейцарска програма за сътрудничество. Министерството на културата на Китай е наш партньор за спектакъла на китайската танцова компания Dragon Kung Fu. Корейските спектакли получиха логистична подкрепа от Министерството на културата на Корея. През всичките години фестивалът работи успешно с почти всички посолства в България, културни институции, както и с големи международни фондове и фондации. Тази година българският шоукейс се подкрепя от Министерството на културата.
Фестивалът обаче не би имал сегашния си облик без подкрепата на  Фондация Америка за България и Община Пловдив. Зад всичко това стоят огромни усилия, денонощна работа и екип от професионалисти, но въпреки многото институции които ни подкрепят средствата, които успяваме да привлечем в България, все още са в пъти по-малко от бюджетите на големите танцови фестивали на Балканите, което прави конкуренцията ни с тях много трудна задача. Ние обаче сме оптимисти.

Каква публика очаквате да съберете?

Както вече казах публиката ни е много разнородна. Спектаклите са много
различни като естетика и жанр. Има спектакъл с акцент върху бойните 
изкуства GATEWAY, има физически танц като този на американската хореографка Сидра Бел  ГОЛОТА, има спектакъл, който взаимства от акробатиката и цирка - спектакъла ПОВТАРЯЙ СЛЕД МЕН на испанците DELREVES, който ще покажем на фасадата на пловдивския STAR хотел на главната улица. Програмата ни представя и детски спектакли, които са за деца над 5 години, там зрителите не са просто публика, а се превръщат в актьори, хореографи и създатели на танцовата пиеса.

Кое в програмата ще привлече хората, които нямат интерес към танцовото 
изкуство като цяло?

Определено спектакълът KungFu танц GATEWAY е насочен към широката
публика, която не е „чистият“ фен на съвременния танц. Спектакълът 
комбинира  акробатични бойни елементи със съвременни танцови техники.
Друг спектакъл, който би събудил интерес у хора, които не се определят като фенове на съвременния танц, е на POP & ROLL, които ще представят един Hip-
Hop спектакъл, вдъхновен от живота и движенията на улицата. Сигурна съм, че пловдивската публика ще бъде във възторг от спектакъла „Повтаряй след мен“.

Променя ли се танцът в тези седем години, в които съществува Dance Week?

Съвременният танц се развива много динамично. Като всяко едно изкуство и в съвременния танц има тенденции, които са на мода за определено време, а после са измествани от други, по-нови. По-интересното е, че на различните континенти има различно възприемане и тълкуване на понятието съвременен танц. За това и ние се стараем да представяме различни международни артисти по време на фестивала.

Кой е лично вашият пирон в програмата - спектакълът, който нямате търпение да видите в Пловдив?

Аз съм гледала всички спектакли в програмата. Нямам търпение да видя
тяхното осъществяване на българска сцена, а най-вече нямам търпение да 
видя реакцията на публиката. 

Ще танцува ли градът ни на 5 септември?
Градът има повод да празнува, защото през последните години започна с бързи стъпки да възвръща блясъка си и позицията си на културна столица. Надявам се на 5 септември тъкмо Пловдив да ликува по повод избирането си за Европейска столица на културата 2019.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…