Капана.БГ

Капана.БГ

Стартират Международните фотографски срещи

Фестивалът Международни фотографски срещи ще бъде открит в Балабановата къща утре от 18:00 часа. Множество чуждестранни и родни майстори зад обектива ще покажат творбите си на почитателите на изкуството. Темата на фестивала тази година е „Минало несвършено”, сподели кураторът Никола Лаутлиев. Той сподели, че са избрали именно нея, защото идеите, които фотографията носи са едни и същи, но те винаги се интерпретират по различен начин през годините.

Сред българските представители във форума е Михаил Георгиев, който тази година завърши НАТФИЗ и който ще покаже своя проект Урбанизация. Освен него има и двама представители на Пловдив – Чавдар Найденов и Милан Христев. Чавдар ще покаже родния си град в черно и бяло.
Сред гостите от други държави присъстват имена като американеца Харис Фогъл, гъркът Джон Демос. Интересното е че бабата, дядото и бащата на Демос са пловдивчани, които в миналото са носили фамилията Димови. Той сподели, че му е много интересен градът, тъй като е слушал разкази на своите роднини за богатото архитектурно наследство на Пловдив.

Интересна е историята около изложбата и на друг американец, който чрез своите снимки представя един от най-бедните райони в Чикаго. Интегрирането му е било изключително трудно и за да спечели доверието на хората от квартала, той става учител в местното училище. След дълго общуване с тях те му разрешават да ги снима.

На 25ти, фестивалът ще бъде закрит с Нощ на фотографията. Тогава освен галериите, които ще може да се посетят, ще има и две опънати екрани в градска среда. Едното ще е на улица Златарска и Христо Дюкмеджиев, а другото- до култовото заведение Найлона. На импровизираните видео стени ще бъдат прожектирани множество фотографии.

Моята най-голяма награда са съпругата ми Бока и 5-годишната ни дъщеря Луна, казва Богът на китарата

Ние живеем в свят на бързи победи. Но що се отнася до овладяването на музикален инструмент, в това не може да има нищо бързо, категоричен е топ музикантът

Музиката днес много често се създава от машини , но също и от шарлатани, които просто режат и поставят някакви парчета в един процесор. И те са награждавани и аплодирани в поп културата. За мен това е невероятно двуличие

Един от най-иновативните китаристи и носител на Грами – Франк Гамбали, ще погали струните в кулминацията от тазгодишните Пловдивски джаз вечери на 11 октомври. Богът на китарата, както често наричат супер музиканта, има 30-годишна кариера като соло артист, известен е с революционните си инструментални записи. Идва Под тепетата със супер банда и големи очаквания от публиката. За концерта си, за музите, живота, щастието и музиката- Франк Гамбали пред КАПАНА.БГ.

След броени часове е концертът Ви в Пловдив в рамките на Пловдивски джаз вечери. Това ще бъде първото Ви посещение в България. Представете групата, с която пристигате.
Басист в групата е Кристиан Галвез, който по мое мнение е виртуоз. Много бързо, той се превръща в „Господарят” на басите със своите невероятни качества, усет и  майсторство в музицирането. Аз съм горд да свиря с него лично, както и с бенда му. Другите членове на групата са Оскар Пизаро – млад и изключително талантлив кийбордист, чийто качества са невероятни за неговата млада възраст. Той е талантлив солист и едновременно с това също толкова брилянтен и на орган или синтезатори. На барабаните е Ронал Баез, който също е един невероятен талант на ударните, овладял до съвършенство всички стилове. Той ще смае публиката едновременно със сила и финес. Аз се срещнах с Кристиан Галвез Трио по време на няколко турнета в Южна Америка и ги харесах толкова много, че директно им отправих предложение за съвместно европейско турне, от което е част и този концерт.

Сътрудничеството Ви с Чък Къриа продължи много години, през които издадохте албуми, получихте един приз и две номинации Грами. С какво помните тези времена?
Аз работих с Чък от 1986 до 2011. Последното турне, което направихме беше „Return To Forever IV” – едно световно турне с Чик, Стенли Кларк, Лени Уайт и Жан-Люк Понти. Беше един от големите върхове в моя живот – да свиря заедно с толкова много светила, на които преди това съм се възхищавал. Естествено, аз съм благодарен на Чък за това, че ме изстреля в орбита на такава невръстна възраст, че ме показа на света с Електрик Бенд – това бе през 1986, когато бях само на 27. Аз си спомням за всичко това с огромна обич и привързаност. Чък все още продължава да е голямо вдъхновение за мен и аз съм горд, да бъда част от неговото богато музикално наследство.

Имате над 250 авторски песни, публикувани в над 20 албума. Музиката Ви съчетава много стилове – от рок, фънк, джаз до латино и бразилски влияния. Какво Ви вдъхновява?
Животът ме вдъхновява. Аз съм голям късметлия, защото съм обиколил целия свят. Това е изключително преживяване – да можеш да видиш света със своите собствени очи. Аз често се шегувам, че ако хвърлиш стреличка към глобуса… където и да падне тя, това ще бъде някъде, където съм бил поне 5 пъти. Това, разбира се е леко преувеличение. Не просто животът и светът са това, което ми е повлияло като музикант. Аз се вдъхновявам и от изкуството на големите - Пабло Пикасо и Салвадор Дали, Антонио Гауди, Пол Макартни и Джон Колтрейн, и това са само няколко имена от дългия списък на велики артисти, от които се възхищавам. Моето последно вдъхновение са моята съпруга Бока и 5-годишната ни дъщеря Луна. Те са моята най-голяма награда. Те са най-голямото ми щастие и удовлетворение на този свят.

Преподавате и се срещате постоянно с млади хора. Какво виждате в новото поколение музиканти?
Аз мисля, че младите хора трябва да бъдат повече окуражавани. Много деца, отглеждани от детегледачки, в най-ранна възраст не успяват да получат нужното възпитание и пример. Децата са ужасно употребени от мейнстрийма. Медиите изпълват техните скъпоценни мозъчета с консуматорски и комерсиални послания, което не стимулира тяхната интелигентност, стремеж към усъвършенстване и човещина. Никога няма да видите джаз изпълнения, заложени в детските програми… или много рядко. В своите пътувания, аз срещам и невероятни таланти  и това ме изпълва с оптимизъм. В крайна сметка, те са тези, които ще трябва да предадат щафетата на следващото поколение.
Ние живеем в свят на бързи победи. Но що се отнася до овладяването на музикален инструмент, в това не може да има нищо бързо. Адвокатите и лекарите взимат своята образователна степен в университета за 6 години и са квалифицирани да практикуват. След 6 години с китарата, например, ти си все още съвсем неопитен. За мен, първите 6 години бяха само едно начало в процеса на „разбирането” и „ставането едно” с моя инструмент. Това бе един дълъг процес, който продължи 15-20 години. Един цял човешки живот е необходим за да се усъвършенства един инструмент и ето защо, когато аз видя един млад талант ясно да се прояви като обещаваш, се чувствам много щастлив. Това е манифестация на човешката интелигентност. Музиката днес много често се създава от машини , но също и от шарлатани, които просто режат и поставят някакви парчета в един процесор. И те са награждавани и аплодирани в поп културата. За мен това е невероятно двуличие.  Какво би направил един млад човек, който би искал да прекара живота си, свирейки на своя инструмент и едновременно с това виждайки тази реалност – успеха и славата, стоварваща се върху хора, които дори не могат да четат ноти, не свирят на никакъв инструмент и не знаят нищо за хармонията? Все едно да очакваме написването на голяма литература на език, който не знаем. Това е много важен въпрос. Във всеки случай, казвайки тези неща, трябва да призная, че все още виждам невероятни млади таланти, които идват. Все още има деца, които не се напасват към поп вълната. И това е един път, по който аз съм вървял доста щастливо през целия си живот. 



Изтъкнатият диригент и педагог проф. Йоханес Шлефли (Швейцария) за поредна година избра пловдивските филхармоници за своя международен майсторски клас, в който се обучават млади диригенти от Европа. Цяла седмица те усилено репетират с помощта на опитните инструменталисти на Пловдивска опера под наставленията на ръководителя на Диригентската програма в Училището по изкуствата в Цюрих.

Заключителният концерт „Новите диригенти на Европа” ще бъде в петък, 10 октомври, от 19 часа в Концертна зала в Пловдив, където меломаните ще чуят Бетовен – Увертюра „Кориолан”, Ф.Менделсон-Бартолди – Увертюра „Хубавата Мелузина, А. Дворжак – Увертюра „Отело”и Й. Брамс – Симфония № 1 в до минор.
Програмата на проф. Шлефли през октомври включва и концерти в Цюрих, Лозана и Прага.

Александър Шпатов откри шестия сезон на Spirt and Spirit в новия интериор на Петното

Гостите на салона разказаха свои филибелийски истории, провокирани от книгата  #НаЖивоОтСофия

С нов интериор Петното на Роршах посрещна шестия пореден сезон на литературния салон Spirt and Spirit. Домакинът и двигател на проекта Александър Секулов сподели, че никога няма да спре да се удивлява, че това волно и полуалкохолно начинание със Светлозар Желев е просъществувало, предвид факта, че българските идеи  са със срок на разпадане между две и три години. Литературният клуб успява да създаде една изключително радушна среда, която предлага комуникация между читатели, писатели и литерати. Това е първото подобно събитие, случващо се на територията на България и като ветеран в стъпките напред, Секулов пожела късмет и на новооткрития литературен салон в София. Този литературен клуб, салон, общежитие, блок, нива, път, мегдан, площад, седянка всъщност е ваш и ако вие не идвахте във вторник, нямаше как и писателите, водещите и моя скромна милост да се окуражават, че в това има смисъл, сподели Секулов от сцената като допълни, че през цялото време той самият е бил най-големият скептик относно бъдещето на Spirt and Spirit.

Честта да открие сезона в Петното беше дадена на Александър Шпатов. От излизането на книгата му #НаЖивоОтСофия до този момент той набира все по-голяма популярност сред младите читатели. Напук на повечето разкази, в които София е един студен и мразовит фон, Шпатов представя своя роден град, мястото, което не е напускал за повече от месец през целия си живот, в един красив, топъл и утопичен град. София, каквато можеше да бъде в реалността.
В предишните си книги от редакцията винаги са го хокали, че пише само градски разкази,които съвсем естествено идват като опозиция на така типичните за българската проза селски разкази. Накрая се хваща в ръце и написва един сборник с наистина само и единствено градски разкази. Набелязва няколко бележити за София места, а негови приятели допълват картинката докато не се стигне до над 60 локации, които са типични за живота на един млад човек в столицата. Първоначално идеите му идват една след друга, но именно този списък помага за създаването на някои от разказите. Някои от тях са си напълно реални и той сам е отбелязал кои по-точно са. Но какво е да изживееш самия град. Шпатов раздаде списъка си на хора от публиката и помоли те да напишат същото, но за Пловдив. В началото бе тишината, но с малко помощ от сцената места, действия и типични майна-работи започнаха да звучат от целия бар.  Къде да ида ако искам да ям здравословно, попита Шпатов, а от задните редове някой се провикна КоШиЯм!. Да изкачиш Альоша след абитуриентската, а за фразата Да ма'аш гащи по Главната Секулов не само разсмя цялата публика, но и се похвали, че дори познава човека, измислил тази фраза. Изрази и съжалението си, че са махнали паметника на Филип Македонски, заради идилията, която се е създавала – тръгваш от един император, минаваш покрай един луд, надал ухо и стигаш до паметника на безсмислено жертвания Гюро Михайлов. Точно в този момент, сякаш дочул за разговора, влезе и Стефчо Автографа, който си получи заслужените аплаузи. Ще има и паметник на Стефчо някой ден, закани се Сашо Секулов и допълни, че всички в публиката, които имат амбициите за паметник няма да го получат. Там някъде, в центъра на Пловдив обаче ще стърчи единствено Стефчо с неговата тайфа, а паметника ще се казва Стефчо води народа!. Започна разговор за това как преди Амфитеатърът е бил място, на което отиваш да посвириш на китара, но после са го заградили. Коментира се и Лайкучката на фонтана на Деметра, където се събират отчаяни коментатори и анализатори на всичко. И още: Хек на Копчетата, скейтборд пред паметника на Съединението, цаца на Рахат тепе и концерт в Конюшните. Щом захванаха темата за Бомбарника в Тримонциум, обаче, всички в Петното ахнаха.  Една хубава терапия – така определиха тази игра. Да видиш как всеки отделен човек помни града и какво му е останало в съзнанието най-ярко. Така и с почти двучасов разговор се даде бесният старт на Spirt and Spirit, обещаващ един повече от невероятен сезон, изпълнен със заглавия и автори, които биха останали в историята.

Пловдивските джаз вечери трябва да имат паралелна младежка програма, съветва музикантът

Нека търсим и развиваме активно културната идентификация на малкото парче земя, което обитаваме, именувано от нас град Пловдив и това трябва да става бавно и мъдро

Южният ритъм, който има града, трябва да бъде запазен

Петър Салчев e продуцент на проекта, който открива Международния фестивал Пловдивски джаз вечери. Известният музикант вече наложи в културния афиш своя бутиков фест Камерна сцена- Пловдив, който бързо се превърна в един от най-важните музикални форуми под тепетата. В последните години работи в тясна колаборация с емблемата Милчо Левиев, който и ще открие Джаз вечерите с проекта Song of the clown.
Петър за феста, джаза, публиката и града пред КАПАНА.БГ.

Какво е различното в тазгодишния джаз празник на Пловдив?

Различното е първо в това, че има четири вечери с по един концерт. За мен това е добър формат, публиката е много по-фокусирана. Става въпрос за сериозни, големи проекти, няма ги логистичните проблеми на сцената по време на концертите. Ако форумът се планува с няколко концерта на вечер може би те трябва да бъдат ситуирани на различни сцени. Смятам, че за десетия юбилеен фестивал формата- концерт на вечер е прекрасна. По традиция след голямата сцена следват джемсешъните на сцената в Bee Bop Cafе. Идеята е музикантите да се срещнат с публиката отблизо и да свирят с всеки, който иска да се качи на сцената.

Какъв знак дава Милчо Левиев на Пловдив с това, че открива Джаз вечерите- фестивал, чийто артистичен директор бе той в началото?

Маестро Левиев вече даде този знак на Пловдив, като се завърна в града, след дългогодишно отсъствие. За една година той направи много концерти тук. Самият той е достоен знак за Пловдив. За мен е чест, мисия и привилегия да мога да работя с артист от ранга на Милчо. Следващият му проект, с който се открива фестивалът е продължение на нещо, което се е случило по гениален начин в историята. Това е музика на Панчо Владигеров, която ни препраща към 20-те години на миналия век. Музика, писана от Панчо за постановките  на емблематичния Макс Райнхард. Интерпретацията на маестро Левиев на тази музика я прави изключително интересна за съвремието. На сцената ще видим театър, джазова музика, симфонична музика, поезия. Еклектика, която бележи модерната сцена на нашето време и дава сериозно послание на бъдещите поколения.  В проекта личи емоционалната връзка между Милчо и Панчо- едни от най-големите български музиканти. Концертът и проектът като цяло е един почетен знак и респект към това, което е оставил Панчо Владигеров. На сцената ще присъстват и внуците на Владигеров- Александър и Константин Владигерови. Пристигат от Виена, за да се включат в проекта с тромпет и кларнет. Интересното още е, че участват и други топ музиканти- Стоян Янкулов-Стунджи, Веселин Веселинов-Еко, Валери Костов. Вокалите са поверени на Вики Алмазиду и мен, а свързващият глас между пиесите е на Ицко Финци. Да не забравяме, че албумът Song of the clown е издаден преди четири години с продуцент Нов български университет.  Той е представян само в София, в камерна зала България, и във Варна. Това е премиерата на този проект в Пловдив. Това ме мотивира най-много, тъй като можеше никога да не видим този проект на пловдивска сцена.

Какво друго предвижда афишът?

Втората вечер ще отпразнуваме нещо специално- 30 години Акустична версия на сцена. Това също ще е емблематично, тъй като говорим за група на световно ниво. Те са едни от първите от новата генерация на джаз сцената в България, основоположници на новото джаз поколение. А музиката им е популярна в цяла Европа. 30 години Акустична версия, очаквайте във втората вечер един стилен и класен концерт- Антони Дончев, Георги Дончев и Христо Йоцов.

Третата вечер е запазена за Франк Гамбали. Тук каквото и да се каже, ще е малко. Това, което ми се иска да се знае, че този човек идва на най-точното място в най-точното време- идва в града на китаристите. Появата на Гамбали на сцената в Пловдив и България,  ще даде огромен емоционален заряд на младото поколение музиканти. Биографията му е потресаваща, това е и своеобразният връх на фестивала.

Четвъртата вечер  Теодосий Спасов представя един от последните си проекти заедно с Мирослав Турийски, Николай Карагеоргиев, Начо Господинов, Сашо Леков. Той ще закрие фестивала. Прекрасно е, че навръх десетгодишнината на Джаз вечерите, музиката и сцената на фестивала събират двамата артистични директори на форума - Милчо и Теодосий. На фона на тези имена и онова, което ни предстои, смея да кажа, че селекцията, направена от община Пловдив, е много, много силна. Десетото издание е удар в десетката.

Как виждаш бъдещето в съвместната работа с общината и как оценяваш публиката в Пловдив в последните две години?

Бъдещето за мен е в подобен тип колаборации, силен общински  екип, който да работи върху външни продукции. Това е модел на работа в цяла Европа. Колкото до публиката- това, което виждам в последно време е, че публика я има, липсваше провокацията. 

Как може да се развият Пловдивските джаз вечери?

Моето мнение е, че фестивалът трябва да се обърне и повече към младата аудитория, да изпрати повече послания към младите артисти и не само, да ги провокира и направи активни участници с концерти, открити уроци, дискусии.   Не трябва да забравяме, че този фестивал е продължение на Младежкия джаз фестивал в Пловдив, който десетки години беше промотиран от Бели, Зелени, Червени заедно с културния отдел на общината. Той прекъсна за малко, за да се възроди като Международни пловдивски джаз вечери. 
За мен това е посоката за развитието на подобни форуми, като разбира се подобни идеи ще направят културната сцена интерактивна и много по-социална.

Какво очакваш да се случи в следващите пет години, как виждаш ситуацията?

Мисля, че трябва да не спираме да търсим и развиваме активно културната идентификация на малкото парче земя, което обитаваме, именувано от нас град Пловдив и това трябва да става бавно и мъдро. Ако лайтмотивът за следващите години е колкото повече, толкова повече, не знам, не съм убеден.
С цялото историческо наследство, с което са белязани балканите с провокациите на настоящето и разбира се с поглед към бъдещето, може би всеки един от нас трябва да определи приоритетите си, да каже: Тук ми е добре, защото…Ако питате мен защо, бих отговорил: Заради духа и характера на града. Духът и характерът на Пловдив са белязани с топлината и ритъма на ЮГА, нека ги запазим.








Българският писател Милен Русков завоюва едно от най-престижните отличия в света на литературата. Авторът на може би най-добрият български роман в последния четвърт век- Възвишение е сред 13-те лауреати на Наградата за литература на Европейския съюз за 2014 г, които бяха обявени днес на Панаира на книгата във Франкфурт. Именно словесната револУция на Русков във Възвишение му донесе и тази награда, с която се отличават най-добрите новоизгряващи автори на Стария континент. Другите наградени са Бен Блуши (Албания), Ян Немец (Чехия), Макис Цитас (Гърция), Одни Ейр (Исландия), Янис Йоневс (Латвия), Армин Йори (Лихтенщайн), Пиер Мейлак (Малта), Огнен Спахич (Черна гора), Маренте де Моор (Нидерландия), Углеша Шайтинак (Сърбия), Биргюл Огуз (Турция) и Иви Уайлд (Обединеното кралство).

Всички отличени автори получават по 5000 евро. Освен това наградата им осигурява допълнителна реклама и международна известност. Техните издатели получават стимул да кандидатстват за финансиране от ЕС за превода на отличените книги на други европейски езици с цел разпространение на нови пазари.
Наградата за литература на Европейския съюз е предназначена за представители на държави, участващи в програмата за култура и творчество на ЕС – „Творческа Европа“. Всяка година национални журита в една трета от държавите — 13 този път — посочват отличените автори. В информационната бележка по-долу ще намерите автобиографиите на авторите и резюмета на отличените книги.

„Моите най-искрени поздравления към лауреатите на наградата за литература на Европейския съюз“, заяви Андрула Василиу, европейски комисар по образованието, културата, многоезичието и младежта. „Тази награда е предназначена за най-добрите новоизгряващи автори в Европа, независимо от тяхната държава на произход и езика, на който творят. Целта е да се представи най-добрата европейска съвременна литература, да се насърчат международните продажби и да се популяризира преводът, публикацията и четенето на литературни произведения от други държави. В рамките на новата програма на ЕС „Творческа Европа“ се предоставят безвъзмездни средства за превод, благодарение на които авторите имат възможност да привлекат читатели отвъд националните и езиковите граници.“

От първото издание на наградата през 2009 г. насам, ЕС е предоставил средства за превода на книгите на 56 от отличените автори (общо 59) на 20 различни европейски езика, което представлява общо 203 превода — средно 3-4 превода на книга. Отличените автори се възползват също така от допълнителна видимост в рамките на най-големите европейски панаири на книгата, сред които Франкфурт, Лондон, Гьотеборг и Passaporta Festival в Брюксел.
Тазгодишните победители ще получат своите награди на 18 ноември по време на гала церемония в залата Concert Noble в Брюксел, в присъствието на европейския комисар по въпросите на образованието и културата, членове на Европейския парламент и представители на италианското председателство на ЕС.

Присъждането на наградата на ЕС за литература се организира от Европейската комисия в сътрудничество с Европейската федерация на търговците на книги, Съвета на европейските писатели и Федерацията на европейските издатели.

Контекст
Наградата се финансира по новата програма „Творческа Европа“, която е насочена към укрепване на конкурентоспособността на секторите на културата и творчеството и насърчаване на културното многообразие. Новата програма ще разполага с общ бюджет от 1,46 милиарда евро за периода 2014—2020 г., което е с 9 % повече спрямо предишните нива на финансиране. В нейните рамки ще бъдат отпуснати средства за превода на 4500 книги. Благодарение на програмата ще се осигури международна видимост на над 250 000 творци и културни дейци, както и на техните произведения и ще бъдат подкрепени стотици европейски проекти, платформи и мрежи за сътрудничество в областта на културата.
По предходната програма „Култура“ за периода 2009 — 2013 г. Европейската комисия предостави средно 2,5 млн. евро годишно за литературен превод и над 2,4 млн. евро за проекти за сътрудничество с участници от книжния сектор. През 2014 г. – първата година на новата програма „Творческа Европа“, са предвидени 3,6 млн. евро за превод на литературни произведения.
Приносът на книжния и издателския сектор към БВП на ЕС възлиза на 23 млрд. евро, а броят на заетите в него на пълно работно време е 135 000. Книгоиздаването е важна част от секторите на културата и творчеството, които представляват близо 4,5 % от БВП на ЕС и където работят повече от 8 милиона души. Въпреки че тези сектори се показаха сравнително устойчиви по време на кризата, те също са изправени пред значителни предизвикателства, произтичащи от преминаването към цифрови технологии, глобализацията и разпокъсаността на пазара, произтичаща от културни и езикови различия.
Държавите, които понастоящем участват в програмата „Творческа Европа“ са: 28-те страни от ЕС, Норвегия, Исландия, Албания, Босна и Херцеговина, бившата югославска република Македония, Черна гора и Сърбия. Очаква се и други държави да се присъединят през 2015 г.

Георги Калоянчев, Радой Ралин, Рангел Вълчанов, Георги Черкелов, Георги Парцалев се завърнаха в кино Космос. Големите на българското кино и култура отново се появиха на голям екран в храма, в който близо десетилетия са радвали кино публиката в Пловдив. Това се случи на втората прожекция от кино-прегледа на български филми от 60-те години, който върви в Космос от вчера и ще продължи до края на седмицата. Почитателите на седмото изкуство с удоволствие изгледаха и се посмяха шумно на „Невероятна история” от 1964г. на режисьора Владимир Янчев, по сценарий на самия Радой Ралин. Лентата по елегантен начин забавлява публиката с лицата на средния комунизъм и низките им страсти.

Панорамата на знаковите черно-бели ленти от 60-те върви по повод 50-годишнината от построяването на Комсомол. Половинвековният културен гигант в центъра на Пловдив не прие зрителите в големия си салон днес, а в новото парково пространство отпред, като екрана бе опънат на специалната дървена конструкция, която е перфектна проекция именно на бялото платно за прожекции вътре.

„Невероятна история” накара зрителите под октомврийското небе хем да се смеят, хем да се замислят, тъй като май нищо не се е променило. С тази разлика, че големите вече ги няма, та няма кой да сътворява подобна стилна, красива и съвършена ирония на действителността. По- лесно е да се прави Биг Брадър- хем зрелище за народа, хем няма таралежи в гащите. Историята за тези, които не са гледали филма е следната: Хумористът Зарков предава на главния редактор на вестник парлив фейлетон и молба за отпуск. Шефът неволно разменя парафите с “да” на фейлетона и “не” на молбата. Зарков заминава, без да знае за недоразумението. Сатирата за измисления герой Караиванов – събирателен образ на тъпия соцбюрократ се възприема като истински случай. Стотици Караивановци на важни постове се разпознават изобличени и застрашени. Предвождани от циничен адвокат, те се втурват да искат опровержение. В паника, главният редактор изпраща да търсят спешно Зарков, който безгрижно разпуска с приятелката си някъде по Черноморието. Междувременно се разбира, че фейлетонът много се е харесал на началниците “горе”. Когато бесните Караивановци нахлуват в стаята на Зарков, са затрупани от хиляди писма на благодарни читатели. В ролята на Зарков е самият Рангел Вълчанов.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…