Капана.БГ

Капана.БГ

Специален подбор с вълнуващи музикални филми са подготвени за поредното издание на Киномания в Пловдив. 14-ото издание на фестивала ще се проведе от 15-ти до 28-ми ноември 2019 г. в „LUCKY Дом на киното“. Световната кинопанорама е едно от най-значимите и популярни филмови събития в България, а тази година изданието в Пловдив ще продължи цели 14 дни с 28 заглавия.

Съвършено превъплъщение на любимата Рене Зелуегър в легендата Джуди Гарланд ще видим на 21 ноември. „Джуди“ представлява екранизация на пиесата на Питър Куитлър Краят на дъгата, който е един интимен портрет на последната година от живота на певицата. В началото на филма Гарланд на средна възраст, бездомна, разорена и почти отхвърлена от Холивуд, приема щат в лондонски театър. Режисиран от Рупърт Гулд, Джуди проследява тези бурни месеци в Англия, сценичните триумфи и катастрофи и вихрения брак с опортюнистичния Мики Дийнс.

По-различен личен поглед ще получим и към друга легенда на музиката на XX век – Арета Франклин. Документалният филм, съставен от документални кадри, „Арета Франклин: Amazing Grace ни връща в 1972 година с кадри от заснемането на едноименния албум. Това е специален момент в кариерата на певицата – на върха на славата си тя се връща към корените си – госпъл музиката. Прекрасната музикална среща е на 25 ноември от 20:45 часа.

Прогамата на „Киномания“ ни доближава до още един легендарен музикант: Лучано Павароти. На 28 ноември от 18:30 часа специализиралият в музикални документални филми режисьор Рон Хауърд ще ни покаже лични архиви, видео, концертни записи в опит да изследва музикалната икона и митовете около нея. В „Павароти“ публиката ще премине през цялата кариера на най-великата поп звезда на класическата музика.

На КИНОМАНИЯ ще видим премиерно едни от най-атрактивните и стойностни филми от световното кино - последните хитови заглавия произведени в Европа и отвъд океана, български, детски, музикални, документални филми и класики.

На 23 ноември от 15 часа ще можем да видим една от легендарните музикални класики на световното кино. В „Роди се звезда“ от 1954 година ще видим Джуди Гарланд вече като актриса в един от най-успешните филми – с 6 номинации за Оскар, 2 награди „Златен глобус“ и безкрайна слава през десетилетията.

Кинофеновете не бива да пропускат и последния филм на прекрасната Ема Томпсън, определян от критиците за едно от киносъбитията на годината. В „Късното шоу“ тя е водеща на тоук-шоу, чиито рейтинг запада, а тя се бори да възвърне старата му слава. Забавната битка на Ема Томпсън, която напомня за „Дяволът носи Прада“ ще видим на 22 ноември от 18:30.

Тазгодишната Киномания включва и традиционно богата селекция европейско кино. Познатия ни от „Лудетини“ Паоло Вирдзи идва на пловдивския екран с новия си филм „Магически нощи“. Това е една блестяща сатира на киноиндустрията от началото на 90-те години. Филмът ще може да видим на 17 ноември от 20:30.

Прекрасната Моника Белучи участва във вълнуващата драма „Паяк в мрежата“. Италианско-белгийският филм ни запознава със загубилият форма таен агент Адерет, чиято мишена е именно Белучи. Филмът ще можем да видим на 23 ноември от 18:30 часа.

Богата е селекцията на френски филми, в която ще можем да видим чакани заглавия, като „Клетниците 2019“, „Най-хубавите години от един живот“, „Истината“ и „Славни времена“.

Кинопанорамата ще бъде открита на 15 ноември с филма на Мариус КуркинскиЗасукан свят“. В рубриката “Фестивал на фестивалите” зрителите под тепетата ще могат да гледат новите филми на гении като Уди Алън, Андрей Кончаловски и Педро Алмодовар. “Грехът на Микеланджело” на Кончаловски е завладяващ размисъл за агонията и екстаза на личното величие, както и за проникновената хуманност отвъд легендата на Ренесанса.

Продажбата на билети започва от днес, петък, 8 ноември, на касата на LUCKY Дом на киното и онлайн на boxoffice.bg.

Уеб сайтът на фондация „Пловдив 2019“ https://plovdiv2019.eu/ спечели първа награда в категорията “Институционален сайт/НПО“ в тазгодишното издание на престижния конкурс „Сайт на годината 2019“.

Национално жури от над 30 експерти по програмиране, уеб дизайн и дигитален маркетинг оцени техническата разработка и функционалностите на интернет платформата. Почетната статуетка и грамота на разработчиците от I-Creativ Studio бяха връчени от Любов Костова- Директор на Британски съвет, България.

Конкурсът „Сайт на годината“ се организира от „Фондация за активно развитие на уеб“ и има за цел да покаже високия стандарт на уеб разработките в България. Общо 123 проекта участваха в 11 различни категории в тазгодишното издание на надпреварата.

Форумът „Срещу забравата” ще стартира с прожекцията на „Аз, графинята” на 10 ноември

Знакови документални и игрални заглавия ще се прожектират в рамките на 15 дни в Тотал спорт

Илюстрация: Кадър от „Аз, графинята“

Пловдив ще е домакин на кино фестивал, посветен на 30 години от падането на Берлинската стена и края на тоталитарния режим в България. В рамките на 15 дни, между 10 и 25 ноември, в залата на Тотал спорт ще се прожектират български филми, съотнесени към „прехода”. Форумът „Срещу забравата” ще стартира с прожекцията на „Аз, графинята” на режисьора Петър Попзлатев, който заедно с Валери Кьорлински е делегиран продуцент на фестивала.

“Срещу забравата” се появява за първи път през май 1990 г. на фестивала в Кан, като заглавие на инициатива, придобила популярност в световен мащаб. На специален форум по време на фестивала, френският президент Франсоа Митеран и министърът на културата Жак Ланг, в присъствието на над 100 световно известни кинорежисьори от цял свят, за първи път изслушват със загриженост изказвания на колеги, които живеят и творят в страните от Източна Европа. Българското кино има четирима свои представители в Кан през 1990 година . За  “състоянието на нещата” в нашето кино говори един от тях.

Още същия ден, присъстващите във форума гласуват решение да се създаде фондация “Кино и свобода”, чиято функция е да оказва правна и интелектуална защита, гарантираща свободата на изказ в кинотворчеството, свободата на словото, както и на творчески похвати, когато иде реч за теми, съпричастни с вълненията на обществото. При нарушаването правата за показ на създадени филми по политически или религиозни причини, фондацията осигурява правна защита на международно равнище. Такава получават Мартин Скорсезе, Анджей Вайда, Фернандо Соланас и десетки други кинорежисьори от всички краища на света, за които киното е съдба.

“Срещу забравата”, в контекста на настоящето, се явява заглавие на кинематографичен форум, който да напомни, че филмовият процес в България не е бил, не е и не може да бъде фриволна валенция, подчинена единствено на финансов интерес. В България, покрай занаятчийското шлайфане в определени жанрове, в последните 30 години достойно присъстват алтернативни образци, необходим коректив за всяко развито гражданско общество. Затова и нарекохме нашия форум – Кинофорум за човека и времето “Срещу забравата”.

Първото издание на филмовия фестивал е посветено на две 30 годишнини- от 9 ноември, когато пада Берлинската стена и от 10 ноември 1989 г.- рухването на тоталитарния режим в България. Събитието ще предложи на зрителите на Пловдив, на европейската столица на културата, редица документални и игрални заглавия, утвърдени в България, Европа и по света- ценно свидетелство за характера и развитието на социокултурните порядки на българите за последните 30 години, както и дискусионна кръгла маса с участието на авторите на филмите, кинокритици, социолози, преки участници в тези събития и желаещи да присъстват граждани.

Една от забележителностите в Асеновград е Етнографската къща. Скоро се отбелязват 30 години от откриването ѝ като туристически обект. Какво може да видим в къщата и кога и как ще се проведе тържеството, може да прочетете по-долу в разговора с Надя Янкова - уредник отдел "Етнография".

Кажете ни повече за историята на Етнографската къща, важни неща, които е добре да знаем?

Етнографската къща е паметник на културата с местно значение. Смята се, че е построена в края на 19 в., за да служи като жилище на заможно семейство от гръцки произход - Чачос или Чанос (името се среща по различен начин в различните източници). Къщата е построена от брациговски майстори, на 2 етажа е, с просторна дълбока винарска изба най-отдолу. Отвън е боядисана в синьо - затова е известна и сред асеновградчани като Синята къща.

Салонът (хайетът) на първия етаж, както и големият салон-приемна на втория етаж се използват за подреждане на временни изложби, като също така там можете да видите и някои от най-емблематичните картини на големия асеновградски художник Коста Форев. Забележителен е таванът на втория етаж, изцяло изработен от дърво, на който е изобразено слънце с елипсовидна форма и няколко вида лъчи, заобиколено с холкел с изписан безкраен венец от цветя на него. Във всяка отделна стая посетителите също могат да се насладят на дърворезбените тавани, а освен това и на самия интериор - интересни са виенските мебели в гостните стаи в стил "Сецесион", много модерни в този период в цяла Европа, включително и у нас, алафрангите по стените, чипровските килими, с които са застлани подовете, както и различни предмети на бита - стенен часовник, различни сервизи за поднасяне на храна и напитки, грамофон, латерна, маша за накъдряне на коса и мустаци чрез нагряване с въглени, албум със старинни снимки, целия с метален обков и мн др. Ценен експонат е хармониумът, изработен в Щатите, който е принадлежал на Цар Фердинанд, но в последствие бива откупен и подарен като сватбен подарък на богат станимашки търговец, който се жени за дъщеря на сподвижник на Левски от Панагюрище.

Как ще отбележите юбилея и със свободен вход ли ще бъде къщата за всички желаещи да присъстват и да я разгледат?

Експозицията е официално отворена за посетители от 10.11.1989 г. и тази година се навършва 30-годишен юбилей от откриването. Именно поради тази причина решихме да отбележим рождения ден с по-голямо събитие, на което сме поканили хората, допринесли най-много за откриването на музейната сграда. Събитието е достъпно, разбира се, и за всички останали, които желаят да се присъединят. То ще се състои на 11.11.2019 г. от 17:30 ч. с вход свободен.  За доброто настроение на всички ни актьорите от „Театрална работилница за мечти” ще изиграят кратък етюд, с който ще ни пренесат във времената на семейство Чанос – първите собственици на къщата, сценария на който изготвих аз с редакция и помощта на Изабела Шопова - ръководител на театъра, а също и на участващите актьори. Освен това ще бъде прожектиран и филмът, заснет по време на откриването на къщата преди 30 години, а който още не е оставил своето послание в капсулата на времето, ще има последна възможност да го направи. Вече в капсулата има доста послания, оставени от посетителите на къщата, които събираме още от Есенната нощ на музеите. В нея ще поставим и флаш памет с различни снимки от събития и изложби, които сме организирали в музея. Празникът ще завърши с вграждането на капсулата в зида на оградата в двора и поставянето на мраморната плоча, която ще указва какво се крие зад нея и кога да бъде отворено - на 10.11.2049 г., след още 30 години. За всички посетители ще има символични подаръчета, свързани с Етнографската къща, а накрая ще бъде разрязана голямата торта и ще се почерпим със станимашко вино.

Освен това ще посрещнем рождения ден на къщата и с обновен външен вид. От няколко седмици насам реставраторите Никола и Диана Стоянови, които са работили по много от къщите в Стария град в Пловдив, както и по археологическите обекти (форума, стадиона), извършват цялостни реставрационни и консервационни дейности по фасадата на къщата. Средствата за това бяха отпуснати след спечелването на проект, с който музеят кандидатства.

Кралете на фънка и ейсид-джаз движението The Brand New Heavies се завърнаха в концертните зали след записите на едноименния албум “TBNH”,  с който отбелязват 30-годишнината си на сцената. Турнето “The Funk Is Back” стартира на 31 октомври в Брайтън, а билетите за първия концерт, както и за предстоящите в Лондон, Манчестър и Глазгоу са напълно разпродадени.

Формацията започва пътя си от лондонските клубове, а характерните й стил и звученe я извеждат на големите концертни подиуми. Ядрото на The Brand New Heavies са композиторите Саймън Бартоломео и Андрю Леви, които с музиката си вдъхновяват поколение успешни изпълнители, включително Jamiroquai, D’Angelo, Ерика Баду и суперпродуцента Марк Ронсън, който определя техния дебютен албум като един от петте, променили живота му.

През годините 15 от хитовете на The Brand New Heavies достигат челните места на британските и американските класации за сингли, денс, клубна, ар енд би и хип-хоп музика, а албумите им са с платинен статус по продажби. Сред най-обичаните им песни са „Dream On Dreamer”, „Sometimes”, „You’ve Got A Friend”, „Apparently Nothing”, „Shelter”, „Never Stop” и др.

Най-големите хитове на The Brand New Heavies, както и песни от юбилейния им албум ще звучат в зала “Универсиада”, където емблематичната формация ще изнесе концерт на 24 януари. В България групата идва с вокал Анджела Ричи, известна с харизматичното си присъствие и невероятен талант да интерпретира джаз и фънк по адекватен за 21 век начин.

Билетите за концерта на The Brand New Heavies са налични в мрежата на Ивентим.

Петък, 08 Ноември 2019 10:46

Да хванеш облака

Художникът Николай Стоев: Животът е прекрасен. Такъв е!

Не можеш да хванеш неуловимото Забавно е да рисуваш нещо, което е невъзможно, казва маестрото, който откри самостоятелна изложба в галерия „Дяков”

Иво Дернев

Художникът Николай Стоев е в центъра на най-знаковото събитие в областта на изобразителното изкуство в Европейската столица на културата тази седмица- откриването на самостоятелната му изложба в галерия „Дяков”. Събитие знаково, тъй като Пловдив изключително рядко посреща експозиция на маестрото заради свръх натоварената му програма и големия интерес към творчеството му. И не на последно място- заради времето, което изисква всяка една негова самостоятелна изложба, тъй като Николай Стоев е съвършен в детайла, в колорита, в сюжетите и е абсолютно безкомпромисен в това, което прави.

„Да направя една картина ми отнема… 40 години. Аз съм започнал да уча от 1979г. Значи една картина я правя от 79-та досега. Всичко е натрупване на опит, проба-грешка, извървян път”, каза пред Под тепето в галерия „Дяков” Николай Стоев. „Ако не си честен в това, което правиш, никой няма да излъжеш, освен себе си. Ако вървиш нечестно по пътя, то се вижда”, допълни маестрото.

И разказа за пътя си.

„В 11-ти клас не знаех какво ще става, какво ще правя. Винаги съм рисувал добре. Не съм си мислил, че всеки го може, а това, че аз го мога просто е някаква екстра, сложена в мен. Така реших да ставам художник, като не знаех какво точно значи това. Художник? Буквички ли ще пиша, звездички ли ще правя, картини ли ще рисувам? Или и трите. Моите родители, учители, нищо не казаха. След студентските си години започнах да работя. Винаги съм работил- правил съм плакати и за театъра, временни украси, всякаква приложна работа. Но и картини рисувах, разбира се. Работейки и вървейки, аз съм следвал идеята чисто идеалистично и съм рисувал неща, които на мен ми харесват. Защото схемата за купуване на картини преди 89-та беше много сложна и трудна. Не можеш ей така да си сложиш картината, както сега, и да чакаш някой да дойде, да я хареса и да я купи. То бяха Национални изложби, журита. Не че не съм участвал. Участвал съм и са ми купували, но не беше лесно да се издържаш. Повечето от художниците, писателите, работеха някъде, получаваха заплати и отделно рисуваха. Аз не знаех какво исках, обаче извървях пътя си. И животът стана такъв, че изведнъж виждаш колко този извървян път води донякъде. Като следваш себе си, накрая се получава. Стават нещата. Този, който знае за какво е тръгнал и накъде отива, въпреки всичко върви напред и стига там, където трябва”, обясни Николай Стоев.

Подчерта, че абстрактното изкуство и правенето на инсталации са нещо изключително трудно и за тях са нужни много познания, много кадърност.

„Това, че можеш да рисуваш е плюс и можеш да не го показваш. Но си личи, когато си го минал този път дори в абстрактното. За съжаление много от  колегите, особено по-младите, си мислят, че абстрактната работа е нещо лесно, защото няма нужда да рисуваш, да показваш сюжет. Но просто с няколко петна не става. Ако се огледаш сто години назад, то цялото изкуство и с това е пълно. Какво е да са авангардист? Такъв можеш да бъдеш и на базата на старите майстори. Ако музикантите са авангардисти трябва да спрат да възпроизвеждат ноти ли? Ами не. Повтаряш основните принципи и изразни средства, на които се опира всяко едно изкуство. Изкуството се ражда от изкуство”, смята художникът.

Той е един от творците, които никога не можеш да сбъркаш. Картините му са отличителни, а почеркът му е уникален. Твърди, че уникалността се изгражда именно тогава, когато си честен в работата си и следваш себе си.

„ Можеш да гледаш други художници и да си вземеш по нещо, да се учиш от тях, като същевременно надграждаш себе си, но пак трябва да си искрен и честен. В началото на пътя си човек може да рисува като някого. После като друг. Има едно лутане. Докато накрая постепенно този опит, който си набрал от тук и от там, го съчетаеш и миксираш. Тогава вече разбираш, че не искаш да приличаш на този или онзи, че вече си се обогатил. И когато тръгнеш да реализираш това, което наистина искаш, то ще стане. Но се случва с много бачкане. Рисуването не може да е хоби, не може да се прави в свободното време. С което и изкуство да се занимаваш е така- театър,в кино, музиката, навсякъде”, подчерта творецът от Велико Търново.

Освен с изключителния си почерк, Николай Стоев е емблематичен художник и заради  посланията си. Светлината, животът в картините му могат да пренаредят пъзела от ежедневието на всеки, застанал пред тях. Да ни накарат да възкликнем „Да, животът е прекрасен!”.

„Когато правя една картина никога не я правя с мисълта да кажа нещо на хората. Правя нещо, което мен ме вълнува и ми е интересно. Страхотното е, че когато го правя по този начин, и на други хора им е интересно. Нещата съвпадат.  Никога не съм си мислил, че ще възпитавам хората, ще им показвам светлия път, ще им казвам какво не трябва да бъдат, какво трябва да правят, колко е лош светът. Всички си го виждат това, кой повече, кой по-малко, но всеки си знае. Когато нещо ми се стори интересно, дори да е негативно, аз го правя по такъв начин, както аз го виждам и на мен ми харесва. Тогава то се получава. Правил съм алегория на завистта, на лакомията. Друг път глупостта ми е интересна, а на следващия път любовта. Всяко нещо можеш да го видиш под сто различни ъгъла. Но аз го правя винаги през моите очи. А през моите очи животът е прекрасен. Такъв е. Още повече, че нямам причина да бъда черноглед. Не разбирам мита за художника, че за да бъде искрен, честен и голям творец, трябва да е гладен, ритан, беден. Няма такова нещо и никога не го е имало. С някои от художниците се е случвало, но то е било заради характера и ситуацията, в която са изпадали”, довери той.

И се спря на чувството „Да хванеш облака”, както се казва една от картините в последната му самостоятелна изложба в столицата.

„ Чувството да хванеш облака е нещо фантастично. Това е една алегорична история, в която съм искал да кажа много неща. Основното е, че не можеш да хванеш неуловимото. Имах и една картина „Облакът на розовите желания”, в която всички, с едни чували , взимат от него и накрая като се приберат- няма никой. Пресъздавам илюзията, желанието да хванеш нещо, което лети. Нещо, което искаш да хванеш, озаптиш, да вкараш в някаква твоя си мярка, а то си е облак, мястото му е съвсем другаде. Забавно е да рисуваш нещо, което е невъзможно. Трудно се и рисува това. Понякога рискуваш дотам, че би могъл да влезнеш в някаква леко илюстративна сфера, която е много тънък лед. Много тънка е границата понякога. Когато се справиш обаче удоволствието е голямо. Иначе магията на картината не мога да я формулирам. Моят преподавател по живопис казваше за един негов състудент „Абе не е нарисувано хубаво, обаче има картина”. Това е магията.Защото гледаш някой, който има платно, боя до него, рамка има, ама картина няма”, каза за финал Николай Стоев.

 

На 8 декември 2019 г., неделя, в Дом на културата "Борис Христов" Пловдив Биг Бендът на Българското национално радио с диригент Антони Дончев и звездните солисти Крейг Бейли, Камелия Тодорова и Петър Салчев ще представят проекта "Made by Heart". Началото е в 19.30 часа.

Публиката ще чуе оригинална музика, написана и аранжирана от Крейг Бейли, дългогодишен водач и солист на Оркестъра на легендарния Рей Чарлс, както и музика от репертоара на Петър Салчев и Камелия Тодорова.

Спектакълът припомня някои от незабравимите образци на съвременната американска и световна култура, както и любими на публиката теми от съвременната българска популярна музика.

С характерния си тон и лиричен стил, саксофонистът Крейг Бейли се нарежда сред най-търсените музиканти в Ню Йорк. Работи с музиканти като: Mongo Santamaria, Art Blakey and The Jazz Messengers, George Coleman, Bernard Purdie, Ray Bryant, Ronnie Matthews, Chico O'Farrill, Hilton Ruiz, Al Grey, Benny Carter, Leon Thomas, Bill Hardman.

Проектът „Made by Heart“ се реализира от Сдружение за култура и образование "Милчо Левиев" в партньорство с БНР, БНТ и с финансовата подкрепа на Община Пловдив.

Участници: Солисти - Петър Салчев  Крейг Бейли и Камелия Тодорова

Биг Бенд на БНР -  диригент Антони Дончев

Концертът ще бъде С ВХОД СВОБОДЕН, но за да бъде осигурен комфорт на публиката с осигурени седящи места, влизането ще става с хартиени покани с отбелязан ред и място.

Очаквайте подробности откъде могат да бъдат получени безплатните покани!

Страница 6 от 1647

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…