Капана.БГ

Капана.БГ

Сряда, 29 Януари 2020 10:49

Истории под ямурлука

Да влезеш в дружината на Йордан Терзиев – хореограф, коледар, кукер родопчанин и пловдивчанин в последствие

Ани Велкова

Слава да е тебе ,млади наш Боже,

Ние от тука,  Господ тука.

Колко сме речи обрекли,

Толкоз здраве на таз къща!

Дай Боже! Дай Боже! Дай Боже!

 

В месеците на традиционно мъжките зимни празници в града под тепетата истории за българското ми разказа един станеник.. Йордан Терзиев – хореограф, коледар, кукер родопчанин и пловдивчанин в последствие, завършил Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, ръководител на коледарската дружина в Първенец и на самодейния танцов състав ,,Жарава“, той още от малък проговаря на езика на фолклора ни и го пресъздава в един от най-българските и най-красивите събития в близост до града ни. Брат ми играеше народни танци, веднъж отидох заедно с него на репетиции и оттогава не съм спрял да се занимавам с хора, с традиционното  българското, споделя той. В Първенец не само, че от години не е имало такъв обичай, а всъщност никой не помни там някога да е имало коледари. Може и да е имало малки дечица  които са обикаляли, но такива коледарски дружини – не.

Как протича едно коледуване?

Тогава  моята дружина се разделя на две , за да може да обиколим повече къщи. Хората се сърдят, ако не им минем през къщата, а в нашата група, колкото и да сме много, няма как да имаме сили за всичките 3000 къщи. Ставаме към седем и се връщаме в осем. Първо пеем песни, за да извести домакина, че сме дошли, след това за самия него, а после благославя се и пеем песни за останалите членове от семейството.

Кое е специфичното в коледуването?

В една коледарска дружина трябва да има станеник- това в този случай съм аз , тъй като аз сформирах преди години дружината. Събирахме песни, но ни беше трудно, тъй като хората не помнеха. Правехме си сами костюмите с  каквото имаше.

Какво ви дава всичко това?

Емоцията от обичаите и от самите хора. Докато сме коледували сме преживели какви ли не неща. Един дядо, чийто внук е в дружината ни, беше посрещнат от благословията на внука си. Единият плаче от една страна, другият, от другата. Или жената, която ни прекъсна насред благословията и ни помоли да наричаме за зет. ,, Е, ей ме на! „, усмихна се. Ама и нарекохме на жената и на следващата година, като дойдохме, ни се похвали, че и зет и е дошъл в къщата, и внуче. Какво още да иска човек!

А как смятате да развивате тези традиции?

Искаме да направим още една дружина с деца. Ние сме хора както на по 19,20,30 години, и по към 50,60г, но всички усещат една и съща принадлежност към дружината, към традицията, към българското. Преди време влезнах е с песен в учебника за четвърти клас по музика, хора от цяла България идват до Първенец да ни гледат, имаме участници от София, които пътуват до Първенец. Но кукерството, коледуването е част от нас. И ние сме в него.

Разкажи ми и  за кукерите там.

В Първенец няма да видите традиционните кукери от Широка лъка. Там се водят карнавали. В навечерието на Сирни заговезни  на сутринта се става рано да се посрещнат зурните, с които идват кукерите. Самите кукери са си с различни маски, на времето са се наричали станчинари ще ги видите, с красивите има калъчки- това е като нож дълъг, като ятаган, но дървен, стигащ до тавана, украсен с образи на жени. По обичай с фуска се удрят хората по главите.. За здраве, разбира се. С хора от дружината ми също се преобличаме, елате да  видите на първи март в Първенец.

 

Will be back, казва след всяко свое гостуване в Пловдив музикантът – легенда Доминик Милър. Обеща да се върне в древния град и след страхотния си концерт миналата година. И спазва обещанието си. През март той отново ще свири под тепетата. Доминик Милър се завръща, за да представи последния си проект с DOMINIC MILLER GROUP ON TOUR 2020.

Това се случва след гостуването му през 2012 г. белязано от феноменален концерт на Античния Театър. Последва ключовата 2019 г., когато Доминик Милър избира Пловдив за единствената дестинация на балканите от световното си турне, за да представи последният си албум „Absinthe“. На 15 –ти март пловдивчани ще могат да го видят и чуят отново в Дома на културата „Борис Христов”.

Китаристът пристига в България заедно с артисти, които са явление в съвременната поп култура. На сцените в Пловдив и Варна заедно с Доминик Милър ще се качат Якоб Карлсон – един от най-виртуозните и иновативни скандинавски пианисти, Майк Линдъп от легендарните LEVEL 42, смятан за един колосите на съвременната поп културата, магьосникът на бандонеон Сантиаго Ариас, белгийският майстор на баса Николас Фижман и мароканското „явление“ – барабаниста и перкусионист Рани Криджа.

„За първи път срещнах Доминик и Майк през 2012. Музиката беше само повод, втори план, извинение дори. Театърът, Градът, Ракията, Лютеницата и хилядите вперени погледи в продънилите се от дъжд небеса, бяха истинската причина за думите на Дoминик – WILL BE BACK, PETER!„, споделя организаторът на събитието – музикантът Петър Салчев.

Проектът се осъществява от Сдружение за култура и образование Милчо Левиев” и „ ГИТАРТ фестивал” с подкрепата на Община Пловдив, в партньорство с клуб ”Безистенъ”.

Билетите са в продажба на касата МаскАрт в ДК „Борис Христов“, Билетен център пред община Пловдив, ТИЦ до Римския стадион и в цялата мрежа на Eventim.

 

Художници от съседна Турция представят свои творби в галерия „Пловдив“, която се намира във файето на Общински съвет – Пловдив, на ул. "Авксентий Велешки" 20. Там вече са подредени 39 творби от различни жанрове на 26 турски артисти. Голяма част от участниците са в града за откриването на изложбата, което ще се случи във вторинк 28 януари 17:00 часа.

Куратор е Айнур Махмудова Каплан. Изложбата се организира в партньорство с Дружество на пловдивските художници.

Експозицията е част от културната програма за отбелязване на първата годишнина от старта на първото двуезично списание у нас - „Nöbettepe / Небет тепе“. Изданието е на Българско-турския литературен клуб, който кани от 18:00 часа в Радио Пловдив всички свои почитатели, за да отпразнуват заедно годишнината.

Заповядайте, входът е свободен!

Благодаря на родителите му, че е толкова свободен и щастлив, казва режисьорката

Филмът за  Ара Маликян „Живот между струните” спечели най-големия приз в испанското кино – награда Goya за най-добър документален филм. Лентата е дело на Наталия Морено – жената до Ара, испанска актриса и режисьор. Чаровната двойка беше аплодирана от хилядна аудитория на блясква церемония в Малага.

„Живот между струните” преди време беше удостоен и с испанския филмов приз Forque. Тогава камерите уловиха сълзи в очите на публиката. Испанците обичат и много ценят своя цигулар. Не само заради необичайната му история, наподобяваща филм. Но и защото вече 20 години придава своя изключителен колорит на испанската сцена.

40 години бащата на Ара събира и пази спомени и документи за семейната история. А сега със филма си Морено иска да каже на бащата, че неговият син е жив и е един от най-блестящите световни музиканти.

„Живот между струните” разказва за арменския геноцид, за миграцията на бежанците между Азия и Европа, за 8-годишния Ара във военен Бейрут, притежаващ само една цигулка. За бедните му години на следване в Германия и Англия и как се стига до световните сцени и да имаш собствен оркестър, аплодиран от милионни аудитории. Дори без да притежаваш цигулка, изработена от прочут лютиер.

„Музиката в моето семейство е повече от музика. Тя е спасението. Тя е животът”, са първите думи на Ара Маликян във филма.

https://www.youtube.com/watch?v=-rCU6j2nj5w

 „На 8 години, когато около теб падат бомби, и имаш само една цигулка, наследена от баща си, ти не говориш за бъдещето, защото дори не знаеш дали утре ще отидеш на училище. Не знаеш какво те очаква, нямаш мечти”.

„Виждал съм много тъмни неща в живота около мен. И благодарение на музиката се доближих до светлината”, казва Ара. Кагато баща ми ми завеща цигулката, знаеше, че тя не само ще ме спаси, но и ще ме направи щастлив.  И се оказа прав!”.

А на церемонията в Малага Наталия Морено благодари на родителите на Ара, че са го възпитали толкова щастлив и свободен.

Ще видим необичайния цигулар в Пловдив на 19 март, зала С.И.Л.А. Билети се продават в системата на Ивентим.

Посолството на Китайската народна република в България е изпратило съобщение до Община Пловдив с уведомление, че отменя културно събитие в Града под тепетата, планирано за 8 февруари.

Припомняме, че по време на пресконференцията за представяне на бюджета за култура 2020, която се проведе на 23 януари, бе анонсирано предстоящо провеждане на концерт с участието на ансамбъл от Китай.

Ставаше дума за планиран концерт на Ансамбъл за традиционна китайска музика „Фън Я Сун“ от побратимения на Пловдив град Тиендзин. Той трябваше да изнесе концерт в Пловдив на 8 февруари, по повод настъпването на Китайската нова година. За място на изявата организаторите от Китайското посолство в България и Китайския културен център в София бяха избрали Изложбена зала „2019“ на ул. „Гладстон“ № 32 към Градската художествена галерия.

Концертът бе планиран с вход свободен.

Засега събитието се отлага за следващ период, когато обстановката се подобри.

„Всяка година по същото време” по Бърнард Слейд с Христо Шопов и Лилия Маравиля , пловдивчани могат да видят на 5 февруари 2020 г. от 19 часа в Дом на културата „Борис Христов‘‘. Това е втора част на хитовата постановка „Догодина по същото време“.

Спектакълът „Всяка година по същото време“ е поредният съвместен проект с участието на Христо Шопов и Лилия Маравиля. Майсторската им игра завладява театралната публика още в първата част на продукцията – „Догодина по същото време“ – пиеса по сценарий на блестящия драматург Бърнард Слейд. Препълнените зали, при над 100 представления на родна сцена, бурните аплодисменти и широкия медиен отзвук ги мотивираха да поставят и естественото драматургично продължение на пиесата -„Всяка година по същото време“. В нея, актьорите продължават завидната си творческа симбиоза, за да разкрият, чрез героите си – Джордж и Дорис, тайните на трогателна любов, неподвластна на житейските обстоятелства.

Прекрасният превод е дело на проф. Андрей Аврамов. Режисьорът – Георги Михалков успява интуитивно да изгради образите по най-добрия начин и заедно с целия екип да подари на публиката един очакван и незабравим спектакъл, който вярваме, ще има същия изключителен успех.

„Всяка година по същото време“ е пиеса, която рисува история с палитрата на всички човешки емоции и състояния. Чувствен и забавен диалог за неизбежните лутания между удобните самоизмами и отрезвяващите истини. За онзи етап, в които изпитваш нужда да осмислиш пропуснатите възможности и да се отдадеш на неосъществените идеи, заедно с някой, който те обича и подкрепя. За моментите, в които бързаш да прекосиш пустинята на неполучените отговори и да изкачиш своя личен Еверест. Най-голямото щастие е да осъзнаеш, че любовта е единственият правилен житейски  път.

Билети на касите пред Общината, ДК „Борис Христов“, к-с „Сила“, ТИЦ- пл.Римски стадион, каса-Античен театър и в мрежата на Eventim.bg.

10 000 лв. премия с приза за цялостен принос предвиждат промените в статута на най-престижните градски отличия в сферата на културата

Съвременните перформативни и мултижанрови изкуства влизат като отделна категория  в награди „Пловдив”. Това предвижда проектът за промени в статута на най-престижните градски отличия в сферата на културата, който е публикуван на страницата на Община Пловдив и е предложен за обществено обсъждане. Новите регламенти на наградите „Пловдив” са утвърдени от кмета Здравко Димитров, като те предвиждат статуетки да се дават в общо 12 категории, или с две повече от досегашните. Новият проект дава възможност за удостояване  със  специална награда „Пловдив“  за изключителни постижения и цялостен принос в областта на изкуството и културата, която ще върви с премия от 10 хиляди лева. Промените в статута вероятно са предизвикани от инициирания от общината дебат за бъдещето на наградите с участието на пловдивски  творци. Те заявиха, че е необходимо присъждането на приза да бъде съобразено с новите условия и процесите на развитие на културата и изкуството.

Според условията в новия проект за статут наградите „Пловдив” отличието няма да се присъжда посмъртно. Освен това са редактирани и разширени  някои от категориите, които стават: Художествена литература и хуманитаристика; Художествен превод; Журналистика в сферата на културата; Архитектура и естетизация на градската среда; Музика и танцово изкуство; Театър; Изобразително изкуство; Аудио визуални изкуства, фотография и операторско майсторство; Опазване на културното наследство и съхраняване на паметта; Произведение на изкуството, предназначено за деца; Съвременни перформативни и мултижанрови изкуства.

По традиция награди „Пловдив” се връчват  в навечерието на 24 май- Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. От общината се застраховат, че награда „Пловдив” няма да се присъжда при липса на значим художествен факт в съответна категория през предходна календарна година.  Специална награда „Пловдив“ пък няма да се връчва при липса на изключителни постижения.

Страница 9 от 1697

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…