Капана.БГ

Капана.БГ

Носителят на „Златна палма“ за най-добър филм на фестивала в Кан „Идиотският триъгълник“ е част от КЕФФ – Комедийният европейски филмов фестивал в Пловдив. Събитието ще се проведе от 30 септември до 7 октомври в LUCKY Дом на киното за втора поредна година. Пловдивската публика ще бъде първата, която има възможност да види филма, носител на престижното отличие от Кан.

Шведско-френската комедия „Идиотският триъгълник“ ни среща с двойка фотомодели, които са поканени на круизно пътешествие за супербогати. В един момент цялото пътешествие се обърква.

Друга скандинавска комедия също става част от КЕФФ – финландският „Корави мадами“. В нея ще видим историята на 75-годишната Инкери, която убива съпруга си и решава да избяга на едно последно вълнуващо пътешествие със двете си сестри.

Немският „Спасител и половина“ разказва за борбата на един спасител, който се опитва да спре местната община от това да закрие плувния басейн, в който работи от 30 години. В италианския „Доктор на повикване“ ще се забавляваме с възрастния Пиерфранческо, който работи нощем и не е особено приятелски настроен с пациентите, които го притесняват късно вечер, но решава да помогне на приятел-доставчик. Друга италианска комедия – „Един от семейството“ пък ни вкарва в света на мафията. Случайно попаднал в техните кръгове, след като е спасил студент от мафиотски род, учител по дикция трябва да приема всички видове благодарности от членовете на клана.

Фестивалът КЕФФ включва общо 12 заглавия, 6 от които са в конкурсна програма. В журито е любимият ни комедиен актьор Любо Нейков, Юлек Кадзиерски – ключова фигура за младите продуценти в Европа и свързан с комедийния жанр от повече от 30 години, както и Ваня Николова – сценарист на някои от най-успешните български сериали и предавания в последните години, както и хитовия филм „Голата истина за група Жигули“. Публиката също ще може да гласува за най-доброто заглавие.

След турне по Черноморието с броя си „Black Sea by Майна Town“, градското комикс списание „Майна Town се завърна под тепетата с изложба на Главната.

Тя е в партньорство с Община „Пловдив“, Мол „Пловдив“, „Енергия от Ядки“ и „Вилица и Нож“.

Изложбата се казва „Светът на Майна Town“ и представя хитови комикс визии и познати лица от любимия ни град.

Можете да разгледате „Светът на Майна Town“ безплатно от 15ти до 30-и септември на малката Главна и от 3-ти до 13-ти октомври в Градската градина до фонтана “Деметра.

Второто събитие от поредицата „Успешните“ ще ви представи Диана Добрева - актриса и режисьор, тя е сред най-уважаваните и успешни имена в българския театър. Срещата е следващата сряда 28 септември от 19:30 ч. в клуб „Фарго“. Входът е свободен!

Поредицата „Успешните“ цели да запознае младите хора с изтъкнати професионалисти от сферите спорт, кино, театър, литература, журналистика. Гостите ще споделят за извървения път до целите, за които някога са мечтали. За качествата, които са им били необходими и грешките, които са допуснали. Срещите се провеждат в клуб „Фарго“, който неведнъж е приютявал събития, свързани с литературата и киното. Сред гостите до момента са били изключително успешни световни личности като Тед Кочев, Ейбъл Ферара и Биле Аугуст, както и родни имена като Димитър Маринов, Георги Господинов, Герасим Георгиев-Геро, Малин Кръстев, Стефан Командарев, Виктор Божинов и др.

До края на годината поредицата събития „Успешни“ ще ви запознае със седем вдъхновяващи имена. Събитията се провеждат с подкрепата на община Пловдив и са част от Културния календар на града за 2022 година.

Какво е „успех“ за вас? Ако питаме десет души, вероятно ще получим десет различни отговора. Дали говорим за материален, професионален или семеен успех, някои личности очевидно ни впечатляват с това, което са постигнали. Събуждат любопитството ни, искаме да знаем повече за философията, мотивацията, обстоятелствата или просто късмета, който са имали. Затова решихме да ви срещнем със седем души, на които искрено се възхищаваме.

След първата среща с писателя и журналист Иво Иванов предизвикала огромен интерес с огромно удоволствие ви представяме втория гост - Диана Добрева. Актриса и режисьор, тя е сред най-уважаваните и успешни имена в българския театър. През 2006 г. поставя в Сфумато спектакъла „Медея“, за който получава награда „Аскеер“ за режисьорски дебют и номинация за награда „Икар“. Следващият ѝ режисьорски спектакъл е „Макбет“ (награди Аскеер 2008 за костюми и музика).

 През 2009 г. в театър „Сълза и смях“ поставя авторския спектакъл „Казанова“, с който участва на престижния театрален фестивал в Авиньон, Франция.

През 2014 г. поставя спектакъла „Къщата на гнева“ в театър „Възраждане“. „Къщата на гнева“ е номиниран в 4 категории за Аскеер, като печели наградата за „най-добро представление“ през 2015 г.

През 2021 г. поставя „Коприна“ на сцената на Пловдивския драматичен театър и "Народът на Вазов" на сцената на Народния театър.

Издателство „Летера“ кани пловдивчани да се включат в третия маршрут от есенното издание на „Духовни маршрути в Пловдив 2022“. На 25 септември, неделя, д-р Стефан Шивачев и доц. д-р Младен Влашки ще поведат любознателните по маршрут: „Пловдив и социализмът“, един интересен поглед през литературата и историята.

Проектът е финансиран от Община Пловдив по Компонент 1 „Фестивали и значими събития“ и е част от Културния календар на града. Темите в есенното издание през септември и октомври са „Литература, театър и музика“, „Изобразително изкуство“ , „Литература и история“ и „История“.

Вижте подробна информация за водачите и маршрута на podtepeto.com.

ОИ „Старинен Пловдив“ подрежда изложба в Малката базилика за Световния ден на мира – 21 септември

В изложбата „Художници рисуват гълъб“ участват 10 автори, както и творби от фонда на Института

Общински институт „Старинен Пловдив“ ще отбележи Световния ден на мира – 21 септември с тематична изложба, която носи заглавието „Художници рисуват гълъб“.

Откриването е на 21 септември от 18:00 ч. в Mалката раннохристиянска базилика. Със свои произведения ще се представят десет автори: Кристина Кутлова, Магдалена Колева, Мария Иванова, Милена Миланова – Паунова, Надежда Антова, Петър Велинов, Петя Анастасова, Ралица Делова, Стоян Стоянов – Комитски и Грагат Айрапетян- Грант. Творбите, посветени на символа на мира – гълъба, са изпълнени с различни техники – живопис, пластика, мозайка, скрап арт и фотография. В изложбата са включени и картини от фонда на ОИ „Старинен Пловдив“.

Изложбата в Mалката раннохристиянска базилика може да бъде разгледана до 3 октомври, от 9.30 до 18.00 часа. Входът е свободен в деня на откриването.

На 23-ти септември 2022г. започва 13-тото издание на международния фестивал за късометражно кино и видео-арт „Фасада Видео Фестивал“, проект на Сдружение „Изкуство Днес“. Мястото на прожекция по традиция ще е Лапидариума в Старият град.

Тази година програмата включва 36 творби от 17 държави -  от Европа, Азия и Австралия, като Франция, Италия, Португалия, Испания, Великобритания, България, Тайланд, Казахстан, Русия, Украйна, Израел и други. Журито направи своя избор измежду 183 филма, които кандидатстваха по отворената покана за конкурса. Победителя ще бъде обявен на 24-ти септември.

В две поредни вечери: 23 - 24 септември от 20:00 часа, пловдивчани и гости на града ще имат възможността да се запознаят с различни погледи, теми и жанрове в областта на видео изкуството. Всички филми, спрямо регламента на конкурса са с времетраене до 10 мин.

Фасада Видео Фестивал се осъществява с подкрепата на Община Пловдив като част от Културния календар на града, Гьоте-институт в София и Национален фонд „Култура“.

Фотографии:

1.            Performance

 GAMES WITHOUT PAWNS- България 00:04:16- 2022- Artera

2.            Lily, Helena, Sisi and Mathilda, 00:04:16, 2022, Daniela Zahlner- Австрия

3.            Too Big Drawing, 00:05:13, 2021, Genadzi Buto- Беларус

4.            Pangäa- Австрия 00:13:35, 2020- MarKvs Keim

5.            Protogonos- 6:18 България 2022-Mira Mohsen, Krasimir Atanasoff

6.            Dimensional Spasm- Италия 00:03:33 2021- Lorenzo Papanti

Къщите на Старинен Пловдив за поредна година приютяват съвременно българско изящно изкуство. Тази година Националните есенни изложби (НЕИ) преминават под надслов „Споделено пространство“. По време на откриването на форума артистичният директор и куратор проф. Галина Лардева посочи, че тези експозиции са един личен, специален, човешки и интимен прочит на днешния ден.

НЕИ 2022 представят девет самостоятелни изложби на значими и разпознаваеми художествени присъствия в българското съвременно изкуство.

В Балабанова къща, Къща Хиндлиян и Къща Мексиканска графика до края на септември могат да се видят творбите на: Атанас Ташев – живопис (Балабанова къща, дълбока зала), Ангеларий Димитров – живопис (Балабанова къща, първи етаж), Анжела Терзиева – живопис (Балабанова къща, двор), Дарина Цурева – графика (Балабанова къща, сводеста зала), Петър Чиновски – графика, колаж (Къща Хиндлиян, веранда), Карина Попова – фотография (Къща Хиндлиян, веранда), Валентин Митев – скулптура (Къща Хиндлиян, двор), Николина Джановска – графика (Къща Мексиканско изкуство, зала), Русен Дойков – скулптура (Къща Мексиканско изкуство, двор).

С проф. д-р- Галина Лардева разговаряме за тазгодишните изложби, с които се отбелязват сто години от рождението на Атанас Кръстев – Начо Културата като дългогодишен кмет на Стария град и основоположник на форума за изобразително изкуство отпреди 65 години.

Какво определи посоката „Споделено пространство“ на НЕИ 2022?

Г. Л.: Проблемът за споделеното пространство е симптоматично усещане за днешния ден. Това усещане тръгва най-напред от изтриването на местата като носещи следа на нещо неповторимо – осезание, което в исторически план е налице откакто индустрията има своя дял в оформянето и преживяването на културата. Но в пресичането между пространствата и по-скоро в пластичните връзки между техните различни принадлежности и предназначения могат да просветнат като неочаквана и щастлива компенсация образни констелации, които вече са нещо неповторимо. Тъкмо в това изобщо е силата и потенциалът на споделянето. Нека да си представим тази ситуация с примера на една обикновена детска площадка в градска среда. Наред с непосредственото си предназначение за играта на най-малките тя се превръща и в място за срещи, а в определени времеви зони някой присяда там, за да обядва, или пък на нея се изсипва грозд от гимназисти, връщащи се от училище, пияници поемат пространствената щафета в друг часови диапазон и т.н. По такъв начин споделянето на пространство води до възможност за събиране на различни времена, за наслагване на множество сцени и роли в споделеното пространство. Изкуството няма как да не се интересува от възможностите на подобна социална пластика. То надгражда над тази пластика образите, които създава и насочва.

Нови имена редом до утвърдени артисти виждаме отново - как ще определите колаборацията между тях в цялостната визия на Есенните изложби и постигнахте ли резултата, който очаквахте – споделеността, разговора, предполагам?

Г. Л.: Присъствието, свързването и общуването на художници от различни поколения е действително един от принципите на Националните есенни изложби. Срещата между млади и утвърдени представлява стимул и за двете страни. Освен че са значим, незабравим спомен в личната биография на всеки един участник, тези моменти на творческо съприкосновение изграждат процеса и релефа на художествения живот. В този смисъл това е една от основните идеи на събирането на девет самостоятелни изложби в единен проект. Особено значимо е това, че присъствието на творци с различен житейски и творчески опит задава множественост на гледните точки: това носи не само художествена пъстрота, но и принципно различни подстъпи към проблемните фокуси. Друг аспект на значение в това събиране насочва към относителността и неустойчивостта на самите представи за „млад“, „утвърден“, „известен“. В крайна сметка сами по себе си и особено в системата на изкуството, изобщо в конкретните творчески тези думи не означават почти нищо.

Тази година има много цветове в изложбите, ярки са. Виждаме го и при Атанас Ташев, при Анжела Терзиева, Николина Джановска, Русен Дойков, Ангеларий Димитров, Петър Чиновски…, сякаш има нужда след всички предизвикателства на живота през последните 2-3 години, а и сега да вдишаме малко повече свежест и да почерпим от цветовете на художниците вдъхновение за личния ни делник?

Г. Л.: Приемам тази интерпретация като възможна, макар да е трудно тя да се провери. Със сигурност е налице усилено желание за присъствие, за включване в художествения живот. Налице е и желанието да се създаде някакъв образ на случващото се от последните години, да се види то комплексно във всички парадигми и визуални измерения на съвременното. И тогава тук цветността идва в едно по-различно значение: не като израз на визуален хедонизъм или като необходимост от карнавален отдих, а като опит за едновременно следване на различни пътища. Така присъства идеята за виртуалната едновременност на днешния ден – от една страна като израз на кризисното състояние, а – от друга, като лаборатория на възможни решения. Това са със сигурност частични решения, те са нестройни, несигурни, неокончателни. Същевременно обаче те са неподправени и последователни в своята подготвеност и визуална мотивировка. Затова може да кажем: такива са рефлексът и обликът на съвременната пъстрота.

Какво Ви мотивира вече почти десетилетие да сте организатор, куратор на Есенните изложби в Пловдив?

Г. Л.: Мотивира ме първо една естествена задълженост към традицията – познавах добре и отблизо хората, свързани с началата на тези изложби, познавам и всеки един момент от развитието на Изложбите, а то е наред с това и представително развитие за българското изкуство, представително и с оглед на съизмерването му със случващото се по света. Важен мотив в работата ми са срещите както с авторите, така и с публиката: форматът на изложбите и пространствата на къщите в Старинен Пловдив дават възможност за непосредствено общуване, а именно това общуване стои в основата на разбирането на съвременното изкуство. В този смисъл присъствието на произведенията на изкуството в съвременността е именно споделено пространство – образен комплекс, чиито значения, стойности и параметри се определят в срещата между автори и публика. Да допринасям за тази споделеност е най-големият ми стимул в създаването на Национални есенни изложби.

 

Националните есенни изложби са част от културния календар на Пловдив, организиран от Община Пловдив. Артистичен директор и куратор на събитието от 2013-та година е проф. д-р Галина Лардева.

Още снимки и материали за изложбите може да видите във фейсбук страницата на тазгодишните Национални есенни изложби.

Фотограф: Таня Върбева


Страница 2 от 2089

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…