Капана.БГ

Капана.БГ

След церемонията в къща-музей „Хр.Г.Данов“, започва откриващото събитие на „Пловдив чете“ на Античния театър

Днес на тържествена церемония в 17 ч. в двора на къщата - музей „Христо Г. Данов” в Стария град ще станат ясни носителите на Националната награда „Христо Г. Данов”. Наградите се определят на конкурсен принцип в два кръга. В първото заседание на журито се определят номинираните, а във второто заседание, което е днес, непосредствено преди церемонията, журито ще реши кои са победителите.

Националната награда „Христо Г. Данов” се връчва в осем категории: „Българско издателство”; „Автор на българска художествена литература”; „Преводач на художествена литература”; „Автор в областта на хуманитаристиката”; „Автор на издание за деца”; „Художник или дизайн и оформление на книга”; „Представяне на българската книга” и „Библиотечно дело”. Присъжда се и една Голяма награда за цялостен принос в националната книжовна култура, която се определя от Министъра на културата.

Носителите на наградите получават диплом, малка пластика и парична награда, а номинираните – диплом. Музикален домакин на церемонията е виртуозния цигулар маестро Мичо Димитров, водещ е Емилия Каменова.

Съучредители на Националната награда „Христо Г. Данов” за принос в българската книжовна култура са Министерство на културата и Община Пловдив. Инициативата се провежда ежегодно от 1999 година.

Припомняме кои са номинираните тази година:

1. Българско издателство

Издателство „Лист“

Издателство „Хермес“

2. Автор на българска художествена литература

Атанас Капралов, автор на книгата „По мярка на духа“ на издателство „Летера“

Елена Алексиева, автор на книгата „Прекъсването на самсара“ на издателство „Жанет 45“

Христо Добротинов, автор на книгата „Светулките ще ти покажат пътя“ на Издателска къща „Хермес“

3. Преводач на художествена литература

Александър Шурбанов, за превод на книгата „За кого бие камбаната“, автор Джон Дън, издава „Лист“

Васил Самоковлиев, за превод на книгата „Сватби в къщата“, автор Бохумил Храбал, издава „Колибри“

Любомир Илиев, за превод на книгата „Балади“, автор Йохан Волфганг Гьоте, издава „Лист“

4. Автор в областта на хуманитаристиката

Иван Маразов, автор на книгата „Златната утопия“, издава „Захари Стоянов“

Хюсеин Мевсим, автор на книгата „Атанас Далчев в Солун и Истанбул“, издава „Жанет 45“

5. Автор на издание за деца

Мария Донева, автор на книгата „Нетърпение в кутия“, издателство „Жанет 45“

Мая Дългъчева, автор на книгата „Какво е да си майка“, на издателство „Жанет 45“

6. Художник или дизайн и оформление на книга

Дамян Дамянов, художник на книгата „Момчето, къртицата, лисицата и конят“ от Чарли Макеси, издателство „Сиела“

Калина Мухова, художник на книгата „Дървото на живота“ от Уилям Фокнър, издателство „Лист“

Ясен Гюзелев художник на книгата „Орфей и Евридика“ от Иван Б. Генов, издателство „Колибри“

7. Представяне на българската книга

Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ за Клуб „Писмена“

8. Библиотечно дело

Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе.

След тържествената церемония, в 20 часа на Античния театър започва официалното откриване на най-мащабния литературен фестивал у нас – „Пловдив чете“, който тази година отбелязва 20-та си годишнина. На откриващото събитие по традиция ще бъдат връчени наградите „Орфеев венец“ за изключителен принос в съвременната българска поезия, както и „Златна четка“ за най-добро художествено оформление на книга. След това публиката ще се наслади на концерта „Приказката“ на група P.I.F с Иван Велков (китара), Мартин Профиров (барабани), Христо Михалков (бас китара) и специалното участие на Владимир Михайлов (вокал), Ерсин Мустафов (вокал), Поли Герасимова (мултимедия).

 

Входът е свободен!

Марина Мирчева
 
Скулпторът дебютира като поет
 
Скулпторът Русен Дойков представи първата си стихосбирка „Достатъчно носталгия“ в галерия „Червеното пони“. В разговора за книгата се включи и нейният илюстратор художникът Чавдар Щипков. Присъстващите имаха възможност да разгледат изложба на офортите му, създадени специално за нея.
 
Дойков спомена редактора на книгата Елин Рахнев като деликатен човек, с когото лесно се работи. Призна, че няколко стиха са отпаднали, но знае, че решението за това е правилно: „Амбицията на автора да каже всичко, което иска, на един път е добре да бъде обуздавана. Това е ролята на редактора.“
 
Думите на Рахнев, написани по повод премиерата прочете модераторът на събитието Силвия Димитрова. А издателят на стихосбирката Румен Леонидов я определя като „произведение на изкуството“. Той пише: „Дебютният сборник на Русен е произведение на изкуството, пространствен предмет, в който съжителстват рисунки с думи и лирични безгранични линии, чиито монолог е паралелен на поетовите превъплъщения. Толкова изящна хармония между две отделни същности на артисти, на творене, много рядко са ме впечатлявали. Всъщност освен поетът Дойков, художникът Чавдар Щипков и визията на Станислава Малчева, между тях деликатно присъства, с вечната цигара между пръстите, и осанката на Елин Рахнев. Така кръгът се затваря, за да се разтвори в сетивата на читавите читатели.“

Русен Дойков споделя, че с думи се работи по-трудно, отколкото с метал. Ето как обясни двузначното заглавие на книгата: „Тя, носталгията, няма да  свърши – всеки може да си вземе, колкото иска от нея. Също така всеки може да поставя за себе, колкото иска начала. За мен самия няма еднозначно тълкуване.“
 
Разговорът завърши с прочит на подбрани стихове от актьор от „Театрална работилница за мечти“ Заро Костовски.

Елин Рахнев за книгата:

"Смелостта да се съблечеш до последния капиляр, кост, отчаяние. Да влезеш в оптиката на деня, в който няколко дървета вече са загаснали и няколко птици са се счупили в носталгичен танц. Да събереш саморазрушението в шепа бъдеще и минало, да отпечаташ щрихите, нюансите, тоновете на недовършени сълзи и после да ги подвържеш в скелета на личната си невъзможност. Това са само малка част от приливите, естествените движения в „Достатъчно носталгия“ на Русен Дойков. Нямам представа дали стиховете на Русен ще достигнат до достатъчно публика или ще се свият в шепота на затворен кръг ценители. Това са неща, които особено за поезия понякога се разпадат преди да си се замислил за тях и всъщност нямат особено значение. По-истинското е, че Русен застава пред себе си, другите, живота, смъртта, любовта в тотален апарт. Но със 103 процента доза нежност сред този толкова безсмислен и понякога невъзможен свят. И това е напълно достатъчно да обикнем тези мигове, съхранени в „Достатъчно носталгия“.

фотограф: Кирил Найденов

 

"Черната Кутия" закрива 16-тото си издание с представление на един от най-интересните артисти на унгарската театрално-танцова сцена – Рита Гоби
 
В събота е последния спектакъл от програмата на Международния фестивал за театър и съвременен танц "Черната Кутия" в Пловдив. Партньори на 16-то фестивално издание са Министерство на културата, Община Пловдив, Италиански културен институт, Посолство на Австрия, Унгарски културен институт , КЦМ 2000 АД, и Драматичен театър Пловдив.
 
„Черната Кутия“ се осъществява с подкрепата на Община Пловдив като част от Културния календар на града за 2022 година.
На 11 юни от 19 часа в Камерна зала на Драматичен театър Пловдив ще бъде показано ефектното представление "Freestyle" на един от най-интересните артисти на унгарската театрално-танцова сцена – Rita Góbi. Родена в Нови Сад, Сърбия и завършила Унгарската танцова академия в Будапеща. През 2006 Rita Góbi основава компания Góbi Dance. Оттогава е създала съвременни танцови постановки, интерактивни представления за деца и е участвала в различни интердисциплинарни проекти. Работата на Rita Góbi може да се опише като смела, експериментална и прецизно хореографирана. Комбинацията от движения, музика, визуални ефекти и светлини създават футуристичната атмосфера на нейните изпълнения.
 
Игралното поле на " Freestyle" е оживено от физическото присъствие на две героини - Рури и Рита. Това състезание не е за скорост или за победа. В "Freestyle" участничките се борят със собствените си тела, а не една с друга.
11 Юни /събота/, 19 ч.
 
Драматичен Театър Пловдив - Камерна зала
Официално закриване
Freestyle
Компания Rita Góbi Dance - Унгария
Танц: Ruri Mito (JP)/Fanni Esterházy & Rita Góbi
Хореография: Rita Góbi
Музика: Dávid Szegő
Светлинен дизайн: Pavla Beranová (CZ)
Осветител: Péter Kiss
Драматургия: Anna Zsigó
Асистенти продукция: Lena Hashimoto (JP) & Liliána Maros
Креативен продуцент: Ágnes Bakk
с финансовата помощ на: Budapest Spring Festival, Performing Arts Japan, Creative Europe Programme (i-Portunus), Life Long Burning, Workshop Foundation, Sín Culture Centre, MOHA - Orkesztika Foundation, Ministry of Human Resources, National Cultural Fund, The Saison Foundation.
Фото: Péter Peti, Marcell Piti, Bálint Hrotkó
 
Гостуването се осъществява с подкрепата на Унгарски Културен Институт.

 

Посолството на Република Корея в България в рамките на „Седмица на Корея 2022“, предоставя възможност на пловдивчани да се насладят на това изключително място на световната карта с невероятна природа и внушителни мегаполиси, столица на красотата в азиатския свят. Днес е последната безплатна прожекция на филм в рамките на тазгодишната инициатива. 

На 11 юни от 15.00 часа в Lukcy-Дом на киното е прожекцията на филма „Забранена мечта“.  

Историческа драма, базирана на истински личности от времето на династия Чосон (1392-1897). Филмът представя взаимоотношенията между Крал Седжонг - най-известният владетел от династията и един от най-изтъкнатите личности в корейската история и един учен, изобретател и инженер. Филмът е една вдъхновяваща история за силата на ума и постигането на целите на великия управник, а именно да постави Чосон на картата на света, да създаде неговата културна идентичност и да даде тласък на развитието на науката.  

 Забранена мечта / Forbidden Dream

Република Корея, 2019, със субтитри на български език, 2ч. 12мин.

Режисьор: Хо Джин-хо

В ролите: Хан Сук-гю, Чой Мин-шик и др.

 

Екип от експерти на Старинен Пловдив разяснява условията на програма „Да съхраним ЗАЕДНО Старинен Пловдив“ през уикенда

Всички, които се интересуват от програмата могат да зададат своите въпроси в Управлението от 10.00 до 14.00 часа

Този уикенд - 11 и 12 юни, събота и неделя, от 10.00 до 14.00 часа в управлението на ОИ “Старинен Пловдив“ на ул.“Константин Стоилов“№50, екип от експерти ще дава безплатни консултации по програма „Да съхраним ЗАЕДНО Старинен Пловдив“. По тази програма ще се финансират инициативи по консервацията и реставрацията на фасади и художествени елементи на сгради, частна собственостнаходящи се на територията на АИР „Старинен Пловдив“.

Общият размер на финансов ресурс за 2022г, гласуван от Общински съвет е 60 000лв. По програмата на конкурсен принцип ще се одобряват и финансират дейности, касаещи недвижими имоти, намиращи се на територията на АИР „Старинен Пловдив“, свързани с изготвяне на инвестиционни проекти за консервация и реставрация на фасади и художествени елементи на обекти и тяхното съгласуване от Министерство на културата, вкл. се финансират и разходи/ административни такси/ за съгласуване на проекта в съответствие със Закона за културното наследство. Максималната сума, за която може да кандидатства едно лице, собственик на недвижим имот, е 10 000лв.

В посочените два дни – 11 и 12 юни, екипът ще разяснява условията на програмата, ще отговаря на въпроси и ще дава консултации на заинтересовани лица, които възнамеряват да кандидатстват или вече са започнали да подготвят документи по програмата.

Припомняме, че документи се приемат в срок до 04.07.2022г. в Управлението на ОИ “Старинен Пловдив“, ул.“Константин Стоилов“№50, всеки работен ден от 9,00ч.-17,30ч. Те могат да се подават и по електронен път на адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. , подписани с електронен подпис на кандидатстващото за финансиране ФЛ или ЮЛ.

Наборът от необходимите за кандидатстване по Програмата документи са под формата на приложение към програмата, която е публикувана на сайта на ОИ “Старинен Пловдив“: http://oldplovdiv.bg/

 

 

Журналистът Мохамед Халаф ще гостува в Котка и Мишка Локал. Една от малкото му публични срещи с публиката ще се състои на 16-и юни, от 18.30 ч., на импровизираната сцена в най-новото и готино място в Капана.

С него ще разговаря политологът Димитър Аврамов. Двамата ще обсъдят множество теми. Ще говорят за Близкия изток: Хаосът и сривове на обществата - диктатури на граждански войни. За ядрения Иран!? За Ислямофашизъм и Европа: Войнате в Украйна и Близкия изток. Ще коментират още как и по какви причини американо-европейската война срещу тероризма е неуспешна? Хамас и Израел - войни без край.


Интервю с Красимир Димовски

Красимир Димовски е роден в Асеновград, израснал e в Яврово. Завършил е Чешка филология. Живее и работи в Пловдив.

Димовски е публикувал стихове, разкази и новели в литературни издания и в периодичния печат. Автор е на сборниците „Ние, кавалеристите“ и „Райската градина“. Последната му книга – „Момичето, което предсказваше миналото“, бе отличена с Наградата на СБП (2021 г.) и Награда „Пловдив“ (2021 г.).

 Г-н Димовски, в книжарниците вече е новата Ви книга „Ловецът на русалки“. Предишната – „Момичето, което предсказваше миналото“, се прие възторжено от читатели и критика. Само преди дни сборникът с 13 невръстни разказа получи поредните престижни награди. Очаквахте ли този успех?

Всяка книга си има съдба. Но за разлика от човешката, тя не е праволинейна като време. Книгата може да се спотаи, може за дълго време да не диша, може да прониква, да се връща в себе си, да избухва, да манифестира, отново да се затвори в себе си, да разпръсква тъга или за много дълго да облъчва. Със сиянието на мъдростта, яростта и любовта. А може и да облъчва смъртоносно. Зависи от разпада на думите в нея или пък от съединенията им.

Книгата не е нещо безопасно.

Великите книги могат да нанесат по-големи поражения от Чернобил и по-големи сътворения от ония изначални шест дни...

И все пак за успеха…

Добрите писатели имат щастието или пък нещастието, че не са като спортистите, при които е абсолютно определящо да вземат някаква награда, да се класират на челните места, да се качат на почетната стълбица, иначе многогодишният им труд се обезсмисля. Тази категоричност не е валидна за пишещия човек. Той е самотен бегач, който се състезава сам със себе си. В този смисъл е малко шизофренично да говорим за награди. Но все пак са приятни.

„Ловецът на русалки“ – какво се крие зад това мистично заглавие?

Това са три новели за любовта и яростта. Любовта към сътворението – последният ключ, който отваря вратата между жената и мъжа. И любовта към властта – последният ключ, който отваря вратата между човеците и ада. Стремежът да подчиниш сърцето на света и стремежът да се подчиниш на едно женско сърце се преплитат в тези три истории. Всъщност не знам дали любовта и яростта са различни състояния.

 Тези три новели се изчитат на един дъх заради неочакваните обрати в повествованието и изненадващия край на всяка една от тях, край, който трогва, вълнува и замисля. А „Ловецът на русалки“ – третата новела, е по-скоро роман.

 Може и така да е, това не е толкова важно.

 Любопитно е, че темата за войната в най-страшните ѝ проявления и последствия присъства и в „Момичето, което предсказваше миналото“, и сега – в „Ловецът на русалки“, само че с акцент на диктатора в най-странните му, страшни и комични проявления…

Диктаторът, да. Опитах да си обясня тази изпепеляваща любов към властта, жаждата да владееш света... Трагизмът и страстта в тази любов са се разпаднали на атомите на комичното. Този разпад е в диктатора, този разпад се осъществява в това сбъркано човешко същество, облъчвайки със смъртоносни дози всички – и тези, които му вярват, и тези, които не му вярват, които са готови да умрат в неговото име и които умират от страх от името му.

В новелата „Бащата на света“ опитах да го видя в лудостта му, в „Смъртта на Исус Мухамад“ – в опасното му всепроникване, а в „Ловецът на русалки“ – във всесилното му безсилие.

В последните месеци диктаторът отново е „на мода“...

 Да, а много преди това имах един любопитен разговор с мой приятел, литературен критик. Беше ми казал, че новелите са разтърсващи, но недоумявал защо и в трите наред с любовта върви темата за диктатора. Каза ми буквално следното: „Вече сме в Европейския съюз, проблемите на света са съвсем различни, самата дума „диктатор“ е анахронизъм. Това нещо е изчезнало отдавна...“ Така ми каза. Само след няколко месеца събитията го опровергаха. В момента един класически диктатор е поставил на карта живота на планетата.

 Писателите предугаждат какво ще се случи...

Ами, предугаждат! Те да не са врачки. Някои си приписват подобни пророчески способности с рекламна цел. Обяснението е много по-просто: Добрият писател живее едновременно в миналото, настоящето и бъдещето. Така понякога се случва да изпреварва събитията, съвсем инстинктивно. Така мисля.

И „Ловецът на русалки“ е написана в неповторимия стил на Димовски. Стил, който ви отличава и който особено допадна на читателите и на литературната критика. Как го постигате?

Стилът не се постига. Той е състояние, което те намира. Поне при мен е така. Ако е резултат на безброй експерименти, по-скоро не става оригинален, а труднодишащ. Или недишащ. За какво ти е нещо, което не върши работа на живите същества?

И в „Ловецът на русалки“ събитията се развиват между двете митични планини Могила и Могилчица. Всичко е много мащабно, „световно“, макар да е поставено в малка география. Вие наричате това „малкото човечество“...

 Да, малкото човечество е достатъчно голямо, за да изживее любовта, яростта, свободата, за да изживее смъртта. Всичко, което се случва при голямото човечество, се случва и тук. А от птичи поглед няма почти никаква разлика. Важно е през определено време да гледаш на нещата като птица.

В едно интервю казвате, че „е по-добре да пишеш, без да говориш, отколкото да говориш, без да пишеш“. Сега, когато вече сте нарушили мълчанието, какво искате да кажете на читателите ?

Попитайте книгите.

 За „Ловецът на русалки“

 „Ловецът на русалки“ – три новели за любовта и яростта. Любовта към сътворението – последният ключ, който отваря вратата между жената и мъжа. Любовта към властта – последният ключ, който отваря вратата между човеците и ада.

Три истории, пропити с мистичност, вълшебна еротика и драматизъм, олекотен от хумористичните ситуации, в които изпадат героите, водени от своите страсти и стремежи. Смъртоносният стремеж на един мъж да владее света, любовният на една жена да владее мъжа и стремежът към свободата носят хоризонт на „малкото човечество“, обречено да живее между Могила и Могилчица...

Един малък свят, населен с големи идеи, познат от „Момичето, което предсказваше миналото“. Открит и пресътворен с неповторимия стил на Димовски.

Откъс от Ловецът на русалки

Първа част

 1.

Небето почна да слиза с всичките си облаци, накрая опря в полето и стана на океан. Вълните тръгнаха към скалите на Стакивкамик* и ги превърнаха в бряг. Зъберите се навириха в освободените небесни пространства, дето слънцето веднага засели, взеха да го бодат и се отегчиха.

Баяна хвърли тоягата, огледа се дали е сама и се събу, после пак се огледа и смъкна полата, трети път обаче не се огледа, защото едната от светлините, жълта до плахост, мина по голите ѝ бедра и изпърха пред очите ѝ, но после се върна и я подхвана чак от глезените: опипа ги, след това запълзя нагоре по гладкостта и спря там, откъдето започваше отвъдното. От отвъдното можеше да излезе бебе или да влезе мъж, но никой от двамата нямаше как да обясни какво е на оня свят, щото бебето не говореше, а мъжът губеше говор.

Баяна седна на скалата, потопи крака в слезлите облаци, обзе я въздигаща се тръпка, въздъхна и каза:

– Бах тая мъгла!

Очите ѝ тръгнаха над океана, минаха през няколко вълни с пухести гребени и отидоха чак до хоризонта, който разделяше сивата от светлата безбрежност и като че ли се ядосваше. Взря се в него, ама не разбра дали е ядосан. Преди малко оттука се виждаше цялото поле с кубчетата на града, от който изпълзяваха по някоя каруца, файтон или автомобил, а дишането на градските човеци покриваше полето със синкавост. Сега то беше потопено в мъгливия океан и Баяна си представи как човеците щъкат по дъното и пускат мехурчета и спря.

Представите ѝ бяха мигновени, но от тях понякога цялата набъбваше, все едно дребният ѝ пиян мъж я нанизваше на едрата си трезвост, а ако представата ѝ беше напориста, препликваше през ококорените ѝ очи, омокряше устните и се стичаше по шията пак натам, към входа на отвъдното. Така, цялата омокрена, потреперваше.

И сега потрепера, защото ѝ се привидя, че някой ден океанът наистина може да издави човеците, а тя да си диша на тоя скален бряг, и от това я изду такава волност, че си дръпна нагоре блузата, пристегна я на възел и се потопи до кръста. Небесната гъстота опря чак до тежките ѝ гърди и ги втвърди.

Баяна не беше виждала океан, нито море, нито широка река, само беше чувала мъжете да ги разказват, защото те ходеха из неравностите на света и събираха знания. От приказките им тя привиждаше тая голяма вода, но за кратко, понеже нямаше сили да си представи цялата безбрежност. Можеше да чете, ала буквите я препъваха, ако беше завършила четвърто отделение, щеше да е изчела цяла книга и тогава представите ѝ щяха да бъдат по-мощни. Така ѝ каза Сияница. Но не ѝ каза, че щяха да бъдат по-тъжни.

Баяна усети гъстата небесност да ѝ минава между бедрата и побърза да ѝ се наслади, преди мъглата да се е раздигнала и тя да щръкне полугола на скалата. Насред планините, които таяха спомен за истинския океан, бил тука преди милиони години, както казваше Сияница.

Баяна разплиска мъглата и жълтеникавото ѝ пищене се понесе над спрелите облаци, но изведнъж секна, и погледът ѝ секна, и дъхът ѝ, и всички потайности, дето той задвижваше в нея.

Една фигура изплува от смъгления океан, мощна като сянката на бика Гарибалдо, после обаче се смали и се избистри.

Не беше бик.

Беше мъж.

Фигурата допълзя до скалите, изправи се, прецапа до брега и позалитна. Беше с опърпана фланелка на бели и сини райета. Мъжът падна на колене и се просна по гръб, като разпнат.

Баяна усети как от дъната ѝ се надига ужас и успя да го захапе миг преди да излезе през устата ѝ. После взе да прави много неща наведнъж: претърча до мъжа, надвеси се над него, побегна обратно, върна се, плю си в пазвата и се прекръсти, щото ѝ заприлича на паднал Христос, а в черквата навсякъде го рисуваха прав. Уплаши се за козите, дето беше докарала да пасат, подбра ги с тоягата, сетне пак дотича до непознатия, той поразтвори очи, тя изпищя и си прикри гърдите, макар че бяха пристегнати в блузата, а надолу беше гола като светлина и тръпките вървяха по бедрата ѝ чак дотам, откъдето започваше отвъдното. Щом осъзна, че се прикрива наобратно, побегна към захвърлената пола, облече я, нахлузи галошите и подкара козите към селото.

То си стоеше между Могила и Могилчица и гледаше отвисоко въображаемия океан, дето ниските облаци правеха и зиме, и лете, и през пролетта и есента, като само сменяха океанските цветове.

Щом стигна под селото, Баяна спря, прекръсти се пак, заряза козите и се върна при мъжа. Коленичи, подпъхна ръце под мишниците му, преметна го на гръб и като изпусна рев на ранена мечка, бавно се изправи. Олюля се, но задържа тежкия товар и каза:

– Чумата да го тръшне! Корбрукрошенец!

Беше чувала тая дума от Сияница. И запристъпва нагоре към козите, дето я чакаха под селото, където пък вилнееше една накървеност...

 

 

 

 

Страница 10 от 2062

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…