Капана.БГ

Капана.БГ

Младият Колумб и плаването към всемирна библиотека“ - удивително пътешествие в компанията на Фернандо Колумб, незаслужено останал в сянката на прославения си баща

 

„Каталог на книгите корабокрушенци”(превод: Деян Кючуков, художник: Дамян Дамянов, цена: 25 лв., 392 стр.) е завладяващ и необикновен разказ за визионера, прозрял невероятните перспективи, открили се пред света след Гутенберг и разпространението на книгата в съвременния ѝ вид. Първият модерен библиофил и библиоман е видял неподозираните възможности на новия начин за предаване на познанията, който ще промени из основи начина на мислене и живота на хората.

Животът на Фернандо Колумб, незаконния син на откривателя на Америка, е изпълнен с приключения и превратности. Той следва баща си Христофор в последното му плаване до Новия свят и се бори да защити името му, когато изпада в немилост. Но Фернандо мечтае да го задмине в друга област – да събере книги за най-голямата модерна библиотека в света, в която да може да се намерят „всички книги, издадени на всички езици и отговарящи на всички потребности на хората“. Той с всички сили насърчава преводите на книгите и превръщането им в материална ценност. Така Фернандо Колумб, макар и незаслужено останал в сянката на баща си, е открил нова ера в историята на информацията, сравнима с технологичната революция от края на ХХ – началото на XXI век. А неговата „Библиотека Коломбина“, основана в Севиля през 1539 г., и до днес съхранява над 3000 тома.

 

Книгата излиза на пазара на 14 януари.

 

Едуард Уилсън-Лий е роден в малка ферма в Средния Запад на САЩ и е дете на ревностни природозащитници – американец и британка. Семейството му е пътувало из целия свят, така че той е израснал в Кения и Свазиленд и дълго е живял в Мексико, Зимбабве и САЩ. Уилсън-Лий е доктор на науките от Оксфорд и Кеймбридж, а сега преподава средновековна и следренесансова литература в колежа „Сидни Съсекс“ на университета в Кеймбридж, Англия. Изследователските му интереси са насочени към историята на книгата и на нейното разпространение, както и на първите библиотеки след изобретяването на книгопечатането от Йоханес Гутенберг. Първата му книга е „Шекспир в Свазиленд“, а за настоящия си шедьовър е отличен с наградата „ПЕН Хесел-Тилтман“.

 

Колекционерските експозиции ще предоставят безплатен вход за деца до 7 годишна възраст след представяне на закупен от придружителя им билет за посещение на обекти на Института, както и намаления за групи

Споразумение за сътрудничество ще бъде подписано в сряда, 12 януари, между Общински институт „Старинен Пловдив“ и четири пловдивски частни галерии -  Музейна галерия „Димитър Георгиев“, галерия „Инджов“, галерия „Джуркови“ и Арт галерия – музей „Филипополис“, които са на територията на Стария град. На подписването ще присъстват кметът на Пловдив Здравко Димитров и заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов.

Договорката не включва финансови ангажименти и най-общо цели обединяване на усилията на страните за: задълбочаване на партньорствата в областта на културата и туризма; разширяване на възможностите за представяне на конкретни културни събития и тяхното популяризиране; подкрепа за създаването на качествено културно съдържание и атрактивен туристически продукт; организиране на съвместни културни събития; разработване на туристически турове, свързани с дейността на страните.

В Споразумението, което се сключва за срок от две години и ще популяризира Музейна галерия „Димитър Георгиев“, галерия „Инджов“, галерия „Джуркови“ и Арт галерия – музей „Филипополис“, чрез включването им в специализирани турове на тема „Изобразително изкуство“, разработени съвместно от страните и провеждани от Института.

Така посетителите и туристите ще имат възможността след представяне на закупен от тях билет за посещение на обекти, стопанисвани от Института да получат преференциална цена с 10% отстъпка  на билети в обекти на четирите галерии.

Четирите галерии ще предоставят безплатен вход за деца до 7 годишна възраст след представяне на закупен от придружителя им билет за посещение на обекти на Института.

Безплатен вход ще ползват и водачи на групи туристи над 10 човека, професионални организации, както и журналисти, отразяващи дейности по настоящото споразумение, след представяне на журналистическа карта.

Безплатен вход за посетители ще има и на 6-ти септември и Европейската нощ на музеите и галериите.

Галериите ще участват със свои специалисти в съвместно разработване с екипа на Института на специализирани турове  на тема  „Изобразително изкуство“, които да провеждат и представят.

 

На 15.01.2022 (събота) от 11:00 в зала „Динозаври“ ще се проведе открита лекция на най-новия младши стажант в Регионалния природонаучен музей – Пловдив - Тео Димов. Тео е на 9 години и за пръв път ще представи пред публика своята интереснa лекция за периода Креда, чрез която ще запознае любителите на динозаврите с някои емблематични представители, обитавали Земята по това време. Интересите на Тео включват палеонтология, рисуване, всичко свързано с природата и нейното опазване.

 

Образователното събитие е част от поредния детски уикенд в музея, който ще продължи и през двата почивни дни - 15 и 16.01.2022. Подобно на предходните инициативи, малчуганите до 7-годишна възраст отново ще посещават Експозицията безплатно и ще получават специален подарък – зъб от акула.

 

Акулите подменят зъби през целия си живот - те разполагат с до 15 реда зъби, като всеки счупен бива подменен с нов от задния ред. Това означава, че през живота си една акула сменя около 20 000 зъба. Причината за честата загуба на зъби при акулите е, че зъбите нямат корени, които да ги придържат здраво към челюстта.

 

Екипът на РПНМ - Пловдив планира и през новата 2022-та година да продължи организирането на детски уикенди на различни теми, както и на още много образователни инициативи за деца и възрастни, свързани с новия експозиционен модул „Динозаври“, както и с цялата научна колекция на културната институция.

 

Напомняме, че в музея се допускат само лица със зелен сертификат (изключение правят децата до 18 години) и при строго спазване на противоепидемичните мерки. 

 

Авторът на „Душата на света“ и „Сократ, Иисус, Буда” се завръща с красива и мъдра история за приятелство между двама души от различни поколения

 

 

„Утешението на ангела“ (превод: Росица Ташева) буди интерес преди всичко с размислите за ценностите и всичко онова, което не е преставало да бъде в центъра на човешкото внимание от най-стари времена. След опит за самоубийство двайсетгодишният Юго е настанен в болнична стая с деветдесет и две годишната Бланш, която изживява последните си дни. Обзети от спонтанна симпатия един към друг, двамата повеждат завладяващ разговор за големите метафизични въпроси без еднозначен отговор: Бог, смъртта, съдбата, свободата, щастието, любовта… Юго е песимистично настроен, намира съществуването за абсурдно и не вярва в нищо и никого. Постепенно обаче отчаянието му започва да отстъпва пред любовта към живота на Бланш, особено когато тя му разказва изумителното духовно приключение, което е изживяла в младостта си и което я е преобразило.

 

 

Фредерик Льоноар (род. 1962 г. в Тананарив, Мадагаскар) е популярен френски философ и социолог, специалист по история на религиите. Главен редактор е на двумесечното списание „Le Monde des religions“ (Светът на религиите), продуцент и водещ на седмичното телевизионно предаване „Небесните корени“ по „France Culture“. Изключително богатото му творчество включва над 40 есеистични произведения (сред тях издадените от „Колибри“ „Душата на света“ и „Сократ, Иисус и Буда“), удостоени с 10 френски и европейски награди, 10 книги с разговори и интервюта, участие в 3 енциклопедии, 7 романа, 2 театрални пиеси, 3 комикса и сценарии за серия от 5 телевизионни документални филма. Големите му теми са духовността, щастието, смисълът на живота, както и защитата на природата и на животинския свят. Книгите му са преведени на 20 езика и продадени в 40 милиона екземпляра. „Утешението на ангела“ е най-новата му творба.

 

Излезе сборник с разказите, които авторът на „Чевенгур” пише за децата, пораснали във война

 

 

Разказите, които непризнатият приживе гений на съветската проза Андрей Платонов посвещава на децата, пораснали във война, излизат в ново издание на български език. Сборникът „В зората на мъглявата младост” включва писаната през 1928 г. повест „Съкровен човек” и още дванайсет истории. Сред тях са „Малкият войник” (1943 г.), „Юлска буря” (1938 г.), „Вятър орач” (1944 г.), „Желязната старица” (1941 г.), „Цвете на земята” (1945 г.), „Завръщане” (1946 г.) и едноименният разказ „В зората на мъглявата младост” (1938 г.).

 

За първи път тези разкази на Андрей Платонов са публикувани на български език в превод на Иванка Васева преди 53 години в сборника „Вятър орач” и повече не са преиздавани. Сега издателство „Лист” пуска селекцията с обновен превод и корица от Дамян Дамянов.

 

Главни герои в тях са деца на вид по-големи от годините си, с лица, свикнали на житейски грижи... В тях се оглежда погледът на Андрей Платонов към зората на собствената му младост, но и към зрелите му години, когато жените мажат празничния пирог със сълзи.

 

 

Най-голям син в семейство с единайсет деца, той работи от 14-годишен, за да помага в отглеждането на братята и сестрите си. Бил е помощник-машинист на локомобил, шлосер, леяр в завод за тръби, дялал е воденични камъни в работилниците на родния Воронеж. Въодушевен от Октомврийската революция и пролетарския идеал, той се записва доброволец в Червената армия. След Гражданската война завършва Воронежкия железопътен политехнически институт.

 

През 1920 г. е приет в Руската комунистическа партия, но година по-късно е изключен, заради лоша партийна дисциплина, пропускане на партийни събрания и спорове с партийния секретар. По-късно няколко пъти подава молба за възстановяване на членството, но никога повече не го допускат в партийните редици.

 

Литературната кариера на Андрей Платонов започва през 1919 г. с излизането на негови стихове и репортажи в различни издания. Паралелно с нея човекът на перото продължава и работата по основната си специалност Електротехника. Потресен от новините за масов глад в Поволжието, през 1922 г. Платонов оглавява Воронежката комисия по хидрофикация. След няколко години в областта са изградени 763 изкуствени езера, 315 шахтови кладенеца, 16 тръбни кладенеца и 3 селски електроцентрали. Платонов търси средства за закупуване на необходимото оборудване, насърчавайки ентусиасти да работят безкористно „до кръста в блатото“. В периода 1923 – 1926 г. той е и инженер-мелиоратор, и специалист по електрифициране на селското стопанство. Ръководи строителството на три електростанции, прави и рационализаици...

 

Създава най-добрите си произведения „Изкопът” и „Чевенгур” в периода 1927 – 1930 г., но така и не ги вижда отпечатани – те са публикувани чак през 80-те години на ХХ век, когато в СССР задухва вятърът на промяната. Тежката завеса върху името му се спуска и заради повестта „От полза”, която Сталин характеризира като „разказ на агент на нашите врагове, написан с цел развенчаване на колхозното движение” и повелява авторът и издателят му да бъдат наказани.

 

Корицата е дело на Дамян Дамянов.

 

 

Водим градивен диалог с НИНКН за препроектирането на античния централен площад, коментира зам.-кметът по културата Пламен Панов

Нови автентични елементи ще бъдат включени в реставрираните части на т.нар. "Форум-юг" и "Форум-Изток", част от агората на Филипопол, която още тъне в бурени. Проектът за реставрация и консервация бе върнат от Националния институт за културно наследство с множество пропуски, които директорът арх. Петър Петров коментира за "Под тепето", като "фрапантни".

Няма нищо обезпокояващо, срещата ни с НИНКН беше много позитивна и водим градивен диалог с тях, обясни зам.-кметът по културата Пламен Панов по-късно. Много сме доволни от разговорите с тях, с които проектът ще стане още по-добър, добави той. Като част от идеите е ваденето на автентични артефакти от античните магазини, оставени там през годините след разкопки. Те ще се използват за анастилозата, която ще се осъществи в проекта. Нови разкопки няма да има, но ще включим тези елементи в готовия проект, добави още Панов.

Тържественото  отбелязване на 144-та годишнина от Освобождението на Пловдив ще се състои на 16 януари, неделя, в 11.00 часа с поклонение пред паметника на капитан Александър Бураго в Дондуковата градина.

Във военната церемония, включваща полагане на венци и цветя ще участват Военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци, представители на комитет „Родолюбие“.

Слово по повод годишнината ще произнесе Мария Карадечева – главен уредник в Регионален исторически музей - Пловдив . Водещ ще е актьорът от Драматичен театър Пловдив - Симеон Алексиев.

На поклонението ще присъстват Кметът на Община Пловдив, Народните представители от град Пловдив, Областният управител, Председателят на Общинския съвет, генерал-майор Явор Матеев - командир на "Съвместното командване на специалните операции“, почетни консули, общински съветници, зам.-кметове, районни кметове, представители от Общината, Общественият посредник към Община Пловдив, представители на армията, църквата, политически и обществени организации, граждани, медии при спазване на противоепидемичните мерки.

Страница 5 от 2000

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…