Капана.БГ

Капана.БГ

Към днешна дата фондът на галерията е един от най-богатите, наброяващ над 7200 творби на изобразителното изкуство

Буквално преди дни пред нас се разкри обновената сграда на Градската художествена галерия, която вече е с увеличена експозиционна площ и повече пространство за споделяне на  произведения от съкровищницата на българското изкуство. Запазен е автентичният облик на зданието, а реконструкцията ѝ я превърна в една от най-внушителните постройки под тепетата.

Тя е завършена в края на 1881 г по проект на арх. Йосиф Шнитер и в началото е предназначена за Областна девическа гимназия с главен директор Франциска Шоурек. Образователната институция е наследник на Епархийското девическо благовещенско училище в Пловдив от 1862 г, а сред дарителите за новата сграда са видни жители на града като митрополит Панарет, Йоаким Груев, Тодор Кесяков, Христо Г. Данов, Костаки Пеев, и др.

В гимназията се записват 116 ученички, разпределени в четири класа, които ежегодно се увеличават, докато курсът на обучение става седемгодишен. В нея постъпват не само деца от Пловдив, но и от цяла  Южна България, Тракия и Македония. Наред с общообразователните дисцип­лини в програмата са включени и предмети, необходими за една девойка – домакинство, ръкоделие и педагогика.

Днес бившата Девическа гимназия е дом за постоянната експозиция на Градската художествена галерия в Пловдив, официално открита през 1952 г. Самият подбор на произведенията започва още през 1881г, когато в Народната библиотека и музей – Пловдив, постъпват четири копия на ктиторските портрети от Боянската църква (1259 г.) изработени от тревненския зограф Симеон Ц. Симеонов. По-късно, през 1911 г., към музея се обособява Художествен отдел с наличните 25 художествени произведения. По времето, когато Николай Райнов е главен библиотекар (1922 г.), към колекцията се прибавят много гравюри, щампи, литографии, включително графични и живописни творби на Николай Павлович. От 1926 г. до 1931 г. назначеният за уредник Никола Мавродинов прибавя осем великолепни несебърски икони от ХVІ в. През 1930 г. цар Борис ІІІ подарява на Народната библиотека и музей картината „Портрет на Софроний Врачански“ (1812 г.), която се счита за първия светски портрет в българското изкуство. В момента някои от тях може да се намерят в различни сбирки на Градска художествена галерия, но все още са част от нейния фонд.

От 1 януари 1950 г. към отдел „Наука, изкуство и култура“ при Градския народен съвет – Пловдив, се създава служба „Градска художествена галерия“, ръководена от художника Ангел Томов.

Към днешна дата фондът на галерията е един от най-богатите, наброяващ над 7200 творби на изобразителното изкуство. Най-забележителните и ценни експонати са окачени в просторните зали с високи тавани, съхранили шнитеровия дух. Експозициите там са постоянни и платната биват подменяни едва когато се появи по-голямо съкровище или някое от тях има нужда от реставрация. Пловдивската колекция е сред най-богатите на художествени творби от ранните периоди на развитие на българското изкуство в страната.

 

 

 

Дружество на писателите – Пловдив кани на трето четене от тазгодишното издание на проекта „Писателите и Пловдив“. То ще се състои днес – 26 април от 18 часа в залата на ул. Княз Александър I Батенберг 27.

Проектът се осъществява за шеста поредна година с подкрепата на община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2022 година.

В четенето ще участват 10 автори, членове на Дружеството – Асен Димитров, Веска Запрянова, Галина Иванова, Мариела Коева, Мария Николова, Минко Танев, Панчо Панчев, Стойко Божков, Таня Николова, Стоянка Боянова.

 

Личен поглед към поредното издание на „Арт Позитив“ 2022

Преди седмица приключи поредното издание на изложбата за съвременно изкуство „Арт Позитив“, продължила около месец в изложбените пространства на галерия „Капана“ (ДетМаг). Изложбата представи десетки автори с творби в разнообразни медии – видео, инсталации, живопис, като видяхме познати тенденции и някои новости в изложбата, част от които могат да бъдат пример за други подобни събития из града.

Авторите в изложбата бяха подбрани чрез отворена покана и селектирани от жури, определено от организаторите „Изкуство днес“. Така видяхме едно разнообразие от млади и възрастни, от пловдивски – каквито са мнозинството в „Арт Позитив“, но и гостуващи творци.

Една от най-позитивните тенденции, които „Арт Позитив“ вече поредна година залага, е организираните кураторски турове сред изложбата. Тази година тези обиколки води изкуствоведът Калина Пейчева. Убеден съм, че разходки от такъв тип са от голяма полза конкретно по темата за съвременно изкуство - понякога трудно разбираемо, понякога твърде концептуално, понякога директно и провокиращо. Разговори и обяснения за тези творби помагат на всеки да вникне в дадена творба – но това не важи само за съвременното изкуство, а за почти всяка изложба и трябва да се превърнат в практика, каквато е по целия по-развит свят.

Самите творби – разнообразни по вид, форма, размер, явно бяха подредени с идея и концепция, а не просто разхвърляни из пространствата на бившия ДетМаг. Залата в дъното на втория етаж с творбите на Осман Юсеинов, Мич Брезунек и Дориан Болка бе затъмнена, мястото между двете колони на същия етаж създаде собствено пространство с двата екрана от работата на Мира Мохсен, дори и асансьорът стана място за определена творба. Всичко това може да звучи малко тривиално – да се намери подходящо място за съответната творба, - но не е. Не е без значение мястото на конкретните работи, в случая подредбата на художествените произведения бе на високо ниво (без значение дали конкретните творби ни допадат или не), нещо, което рядко виждаме в други, по-конвенционални изложби в същата галерия, а дори и в някои постоянни експозиции.

Представянето на творбите също бе на високо ниво – двуезични текстове, имена на авторите, години на създаване, размери, всичко най-елементарно, което също нерядко се пропуска по пловдивски изложби. Някои провокативни, други по-конвенционални, сред работите се повтори обаче и друга тенденция в съвременното изкуство (далеч не само български феномен), която по-скоро отблъсква регулярния зрител. Нерядко текстовете са многократно по-дълги и съдържателни от самата творба, проблем, за който е говорено многократно и оставя въпрос кое всъщност е работата – живописното платно/скулптурата/друго или прозата, т.е. самият текст и обяснението към нея.

За някои работи това не е така и смятам – тъкмо едни от най-качествените в изложбата. Едно произведение на изкуството би трябвало да може да говори само за себе си, а не да бъде „обяснявано“ с много страници текст. Естествено, за една хубава творба може да се пише много постфактум – но всичко това да бъде плод на собственото ни виждане за нея, а не повторението ѝ в текст. Така, например, съвсем малко е текстът към двете живописни платна на Петър Кочевски – две безкрайни морета от образи, идеи, шеги, сънища, кошмари, в което всеки може сам да се потопи и да усети свои собствени неща. Дали заглавията им трябва да ни насочват към литературните творби - „Изгубеният рай“ на Джон Милтън или „Сбогом на оръжията“ на Ърнест Хемингуей? Или сами да търсим асоциации? Всеки образ от какво е провокиран, какво трябва да мислим за него? Всичко това говори за една качествена творба, която ни кара да чувстваме, а не ни е веднага преразказана и обяснена. Дали конкретният представен визуален материал, донякъде гротеска, донякъде шега, ни харесва и допада, вече е въпрос на собствено усещане.

Излишно огромен пък намирам текста за една иначе прекрасна творба – „Мигранти“ на Саркис Нерсенян. Огромна обяснителна записка повтаря това, което перфектно е показано в три измерения в метал. „Имигрантите са зад решетките“, „Безпомощни човешки същества“ и още куп обяснения, които работата демонстрира превъзходно и веднага ни докосва – почти буквално докосва, с отчаяно протегнатите ръце от решетките на иначе трудно разпознаваемите тела. С метала са загатнати само те – ясно протегнатите ръце и само намек за глава с око, всичко останало е безлично, а изглежда и безправно. Тези тела нямат форма не само в творбата, а и наистина – в реалния свят, в който ние лесно ги игнорираме или ги поставяме под някакъв негативен общ знаменател, без изобщо да сме се запознали с тях. Посрещаща ни още на първия етаж, с ръждясалия си външен вид скулптурата силно котрастира на иначе изчистената обстановка в галерията и определено е една от най-въздействащите работи в изложбата.

И, да се върна в началото - безкрайно дългият текст е донякъде малък детайл, но е не толкова малък: напълно излишен и по-скоро ни губи времето в четене, отколкото в директната и лична комуникация с работата. Ако не беше практика и набиващо се на очи в огромна част от работите в „Арт Позитив“ – и куп други творби на съвременното изкуство – не бих го споменал.

Подобен почерк, но в друга тема, има и скулптурата, поставена в съседство – слънцето на Ева Петкова. Отново с малко изразни средства провокира много мисли и идеи – или просто приятно естетическо усещане.

Най-елегантна и лаконична откъм изразни средства – но пък безкрайно въздействаща, е и друга от най-силните творби в изложбата – „Пътят“ на Севдалина Кочевска. Работата е типична за нейния стил – силно визуално въздействие, огромно внимание към детайла, и чрез привидно простички лостове ни праща в съвсем различни светове. Кракият текст само ни насочва към времето на „Желязната завеса“ и ограниченията за пътуване извън социалистическия лагер – останалата интерпретация е за нас. Огледалният тунел-път има ли край? Има ли изход, води ли някъде? Или пък „пътят“ е просто вътрешно усещане, път към нас самите, които се оглеждаме в другия край? А може и да не усетим нищо от това – извън интерпретациите, работата е просто красива.

Най-много внимание, сякаш, предизвика „Свободната сфера“ на Иван Иванов. Голямата синя топка разбива конвенциите за изложбеното пространство – тя може да бъде поставена навсякъде, преместена, подредена както се харесва на всеки зрител. Всеки има свобода да го направи. В същото време възползването от тази свобода не е никак комфортно – сферата се търкаляше сравнително лесно, но изключително шумно и неприятно, особено в контекста на тихата галерия. Която понякога не можем добре да контролираме и има опасност да се търкулне към някоя друга работа и да я нарани. Творба, от която може да си извлечем страхотни метафори чрез реалното ѝ използване за действителните граници и проблеми на свободата.

В изложбата имаше още доста качествени работи – трябва да се отбележи въздействащото видео на Емил Миразчиев от сливенския затвор, забавната видеотворба на „Жените на РЪБа“, както и самостоятелната работа на Надя Генова.

Цялата статия може да прочетете в Под тепето.

 

Общински читалищен съюз - Пловдив кани пловдивчани и гости на града на Пролетен концерт, който ще се състои в сряда, 27 април 2022 г. от 18:30 часа в зала Съединение".

 

В празничната програма ще вземат участие талантливи възпитаници от музикалните школи към единадесет пловдивски читалища, които ще представят разнообразни изпълнения на пиано, китара и пеене -  от класика, през поп, до народна музика.

 

Входът е свободен!

 

Най-гледаните филми от последната година ще могат да видят децата на Пловдив напълно безплатно в „LUCKY – Дом на киното“ всяка събота и неделя от 30 април до 22 май 2022 година. В програмата са включени специално селектирани анимационни 3D и 2D детски филми, дублирани на български език. В четирите поредни уикенда на Детския филмов фестивал ще се състоят общо 16 прожекции, всяка събота и неделя от 11:00 и 13:00 часа.

Хитовите заглавия „100% ВЪЛК“, „ГОРСКИТЕ МЕЧОЦИ: ДИВ СВЯТ“, „ЛЕО ДА ВИНЧИ: МИСИЯ МОНА ЛИЗА“, „МУЛАН: ПРИНЦЕСАТА ВОИН“, „ОЙ! КЪДЕ ИЗЧЕЗНА НОЙ?! 2 ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ПРОДЪЛЖАВА 3D“, „СЕМЕЙСТВОТО НА ГОЛЯМАТА СТЪПКА 3D“, „ФАБРИКА ЗА СЪЩИТА“ са само част от заглавията, които ще предложи програмата на кинофестивала на най-малките зрители.

Входът за възрастни е 5 лева, безплатните билети за деца се получават от касата на „LUCKY – Дом на киното“ след 10:00 часа в деня на прожекциите.

Детски филмов фестивал е част от културния календар на града и дава възможност на най-малките да се срещнат за първи път с магията на седмото изкуство. Събитието се провежда от 2013 година, като още от първото си издание се радва на огромен интерес. За осем години, Детски кинофестивал е бил посетен от над 50 000 деца и техните родители.

 

 

В празничните дни за Възкресение Господне – Великден, всички обекти на ОИ „Старинен Пловдив“ ще бъдат отворени от 22 до 25 април, с работно време от 9:30 до 18:00 ч.

 

 

Можете да посетите: Епископска базилика на Филипопол бул. „Княгиня Мария Луиза “№ 2, Малка базилика на Филипопол, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 31А, Античен театър, ул. „Цар Ивайло“ №2А, Римски стадион, пл. Римски стадион, Римски стадион източен сектор: ул. „Княз Александър I“ 11, Балабанова къща, ул. „Константин Стоилов“ № 57, Къща „Хиндлиян“, ул. „Артин Гидиков“ № 4, 4А, Галерия „Златю Бояджиев“, ул. „Съборна“ № 18, Музейна аптека „Хипократ“, ул. „Съборна“ № 16, Къща Стамболян /галерия „Димитър Киров“/, ул. „Кирил Нектариев“ № 15, Къща „Недкович“, ул. „Цанко Лавренов“ № 3, Къща „Клианти“, ул. „Тодор Самодумов“ № 3А. Ще работят също и Туристически информационен център 2, ул. Д-р Стоян Чомаков № 1, Туристически информационен център 3, ул. Райко Даскалов № 1, както и Билетен център, пл . „Стефан Стамболов“ № 1.

 

Регионален исторически музей - Пловдив ще работи на 22.04.петък, и 23.04.събота, с експозиция "Българско Възраждане" от 9:00 до 17:00 часа. На 24 и 25 април ще почива.

 

Регионален етнографски музей - Пловдив ще работи през Великденските празници (22, 23 и 24 април) с нормално работно време от 9 до 18 ч. Понеделник (25 април) ще е почивен за музея.

 

Регионален природонаучен музей – Пловдив ще работи през всички дни 22-25 април с работно време от 9.00 до 17.00 часа

 

Градска художествена галерия-Пловдив няма да работи. Ще очаква посетителите се отново на 26.04.

 

Регионален археологически музей – Пловдив няма да работи на 24 април 2022 г. (неделя) и 25 април 2022 г. (понеделник). На 22 и 23 ще работи с работно време от 9.30 до 17.00 часа. Между 13 – 14 ч. музеят е затворен за извършване на обща дезинфекция.

 

Престоят в пловдивската „Синя зона“ ще е безплатен по великденските празници от 22 до 25 април включително (от петък до понеделник).

 

 

 

Легендата на българската естрада Васил Найденов се качва на сцената на Plovdiv Event Center

 

 

Socialist Architecture Tour

 

Обиколката на социалистическата архитектура е фокусирана върху стиловете на строителство от периода 1944-1989. Заедно ще разгледаме някои от най-важните обществени сгради в Пловдив като примери. Ще можем да се насладим на монументалното изкуство, което ги украсява, и да разберем повече за функциите им по време на комунизма. Също така ще наблюдаваме промяната на самия режим чрез промените, настъпили в архитектурата.

 

След това се отправяме към паметника Альоша на връх Бунарджик тепе, откъдето ще се насладим на прекрасна гледка.

 

Това е безплатна пешеходна обиколка на английски език.

 

Кметството (пл. Стефан Стамболов 1)

 

11:00 часа

 

 

Великден в Пловдив - празнична програма 2022

 

И тази година Община Пловдив подготвя програма, с която да създаде празнично настроение на пловдивчани и гости на града в три от почивните дни по повод предстоящия празник – Възкресение Христово – Великден - най-големият, най-светлият празник за православните християни, наричан още „празник на всички празници“.

 

На зелената площ до разцъфналата магнолия пред сградата на Община Пловдив  отново ще бъдат разположени красиви великденски яйца. Тази година с много обич и талант ги украсяват възпитаниците на Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив. Те пресъздадат своите великденски сюжети върху 10 макета на яйца с големина от 70 см. до 1.20 м. От няколко години мястото с изрисуваните яйца се превръща в любима зона за снимки на пловдивчани. Традицията за поставяне на тематична празнична украса пред едно от най-посещаваните места в централната градска част на Пловдив продължава и през настоящата година. 

 

На празничната сцена на пл. „Стефан Стамболов“ в рамките на три дни ще има шест безплатни концерта. Ще се изявят Студио „Музикална вълна“, Фолклорен танцов ансамбъл „Дилянка“, „Биг Бенд – Пловдив“, „Духов оркестър - Пловдив“ и Рок група „Сутура”. Първото събитие е подарък от Посолството на Индия в София - представлението „Бхаратанатям, Индия“. Представлението е дълго подготвян културно-образователен проект върху традицията на санскритската драма и театър. За целта двама от най-добрите артисти и преподаватели в хилядолетната традиция – Алок Пандей и Пурнима Пандей обучават студенти от НАТФИЗ, НБУ , в „бхаратанатям“ –  един от стиловете на класическия санскритски театър.  Проектът се реализира в сътрудничество между учебните заведения, Индийското посолство в София и Индологическа фондация “Изток-Запад” (ИФИЗ).

 

23.04.2022 г. (събота)
Място: пл. „Ст.Стамболов“ 
Начален час:13.00ч.- представление „Бхаратанатям“, организирано с подкрепата на посолството на Индия. 
Начален час:17.00 ч. Концерт на Студио „Музикална вълна“ с ръководител Ани Василева.

 

 

Vassil Naydenov Concert

 

Легендата на българската естрада ВАСИЛ НАЙДЕНОВ се качва на сцената на Plovdiv Event Center на 23 април!

 

Неповторимият глас на Васко Кеца ще завладее и разчувства публиката за пореден път.

 

Plovdiv Event Center

 

20:00 часа

 

 

Nasko at The Post

 

Събота в бара се завръща, Наско!
Той е зареден с много яки тракове и супер GOOD VIBES.

 

Бар Пощата - The Post

 

21:00 – 03:00 часа

 

 

THE EASTER with I 5KOV, KIRO & GUERRERO

 

В навечерието на Възкресение Христово зад пулта в BallyClub, ще застанат - I 5KOV, KIRO & GUERRERO. Добре е всички да се подготвят за истинско и позитивно празнично преживяване.

 

Bally Club

 

20:00 часа.

Снимка на корицата: Димитра Лефтерова

 

Страница 7 от 2038

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…