Капана.БГ

Капана.БГ

Семействата и стягат трапезата за празника - месят и пекат обредните великденски хлябове и козунаци, боядисват яйца 

Велика събота e "най-благословеният седми ден", с който приключва Страстната седмица. На него Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При погребението на Иисуса присъствали Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф.

Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42).

Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.

Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.

На Велика събота обикновено се служи утреня (като всяка утреня, и тя е привечер на предния ден - Велики петък. Храмът се осветява и се провъзгласява вестта за жените миронсци, дошли на гроба. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащеницата, заедно с народа със запалени свещи обикалят около храма. Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена от влизането на "живота на света" в смъртта.

Семействата и стягат трапезата за празника - месят и пекат обредните великденски хлябове и козунаци, боядисват яйца. Тогава се принася в символична жертва и пасхалното агне. По правило първото боядисано яйце се оставя за Богородица. Вярва се, че то има чудодейна, лечебна сила.

Източник: православието

 

След огромния интерес към отворената покана от над 100 кандидати от цял свят вече са известни имената на артистите, които ще участват през 2022 г. в общинската резидентна програма CONTEXT AiR. Това са:

Simon Van Parys (Симон Ван Парис) – от Белгия

Anne Fehres & Luke Conroy (Анне Ферес и Люк Конрой) - артистично дуо от Нидерландия

Rima Pipoyan (Рима Пипоян) – от Армения

Daria Pugachova (Дария Пугачова) – от Украйна

Журито беше единодушно по отношение на селектираните артисти и се спря на избор, който да обхване най-широк кръг от изяви като скулптура, мултидисциплинарни визуални проекти, съвременен танц и пърформанс, образователни инициативи, видео.

Тази година селекцията на програмата се прави от: Светлана Куюмджиева (куратор, изкуствовед, критик, куратор на настоящата резидентна програма), Ива Стоянова (архитект и доктор по опазване на архитектурното наследство), Саркис Нерсесян (скулптор и домакин на резидентната къща на CONTEXT AiR), Никола Шопов (режисьор, продуцент, маркетинг и пр мениджър на Държавна Опера Пловдив), Светослав Тодоров (журналист и редактор).

Благодарение на положителния отклик и партньорството на фондация „Зингер-Захариев“ в CONTEXT AiR се включва и един допълнителен артист, което дава възможност за още по-разнообразни проекти и възможности. Така участниците вече са петима.

Предстои обявяване на програмата на резиденцията по месеци, както и датите на публичните срещи с избраните артисти в Пловдив.

 

 „АСЕНОВГРАДСКИ  БАИРИ” 2022

Седмото издание на състезанието „Асеновградски баири“ ще се проведе на 7 и 8 май. То включва планинско колоездене и планинско бягане, и забавления на открито. Най-дългата дистанция е 45 км за колездачите и 40 - за бегачите.

С удоволствие ще използваме клишето, че „Асеновградски баири” цели да спечели цялата аудитория - от малки до големи . Тук има от всичко за всички. И то по много – спорт, баири, забавления, награди, вкусотийки, история…

Събитието е с формат на фестивал, провежда се в два дни – по един за бягане и колоездене, с детски стартове и за двете дисциплини

Децата: Децата никога не са излизали от фокус в нашите събития. Точно това ни провокира, когато изпратим големите от старт-финала на площада към планината, да организираме детските стартове в централната част на града, за да осигурим едновременно сигурност, по-добро забавление и гарантирана доза адреналин за малчуганите. Медалите, томболата с много награди и лакомствата няма да са изненада, защото са традиция, но са винаги трепетно чакани от децата!

Новото: Категория електрически велосипеди! Като част от бъдещето, те позволяват на по-широк кръг от хора да спортуват и да са в планината. Така по-лесно преодолими са  умора,травма,  специфични двигателни потребности. На колкото повече хора се покажат колкото може повече възможности да са в здравословно движение и в природата, толкова по-голяма е вероятността да се повиши двигателната култура и природосъобразния начин на живот, а от там и нивото на възпитание и ценности като цяло.  Така че, хем сме модерни, хем отворени към нови предизвикателства. А в рамките на самото състезание всеки желаещ  ще може да си вземе електрически велосипед под наем, предварително заявен.

Личното: Сърцето на всяко едно организирано събитие са доброволците! На пунктове, по трасето, на старт-финала, грижата за комфорта на състезателите и доброто им настроение са в техните ръце.

Интересното: Трасетата ще преминат през различни, интересни и емблематични участъци:

Вековни чинари, скривалището на Васил Левски (в ман.св.Петка Мулдавска); защитеното Родопско лале; връх Анатемата (с легенда за проклятие); през старта на парапланеристите в Добростан, през находище на уникалното и защитено в световен мащаб цвете Хаберлея (което благодарение на способността си да изпада в състояние на анабиоза е оцеляло 2 млн.години), през резерват Червената стена, през красиви панорами, стръмни баири, зашумени дерета, клокочещи потоци…

Забавното и вкусното: Бирена миля, рок концерт, шеговити закачки по трасетата в планината…, домашна баница, традиционните за Асеновград станимашки сърмички, дегустация на вино…

Полезното: Гостите на града, освен множеството туристически пътеки около града, включително Екопътека Кутра,  ще могат да посетят Палеонтологичния музей (сбирката е уникална с това, че е една от най-богатите палеонтологични колекции в света от т. нар. пикермийска хипарионова фауна на късния миоцен, когато природата на Балканите, със своите носорози, жирафи, маймуни и антилопи е приличала на днешната африканска савана. Колекцията съдържа към 35 000 фосилни костни останки!), други музеи, множеството църкви и параклиси…

Предизвикателното: Някои от трасетата минават на границата на резерват Червената стена. Червената стена е обявен за резерват през 1962 г. , а по-късно е включен и в списъка на биосферните резервати на ЮНЕСКО, заради редките животински и растителни видове, много от които са със защитен статут в Червената книга на България.

Трасето е съгласувано с Държавно горско стопанство и са взети всички мерки да не се излиза от пътеката и да не се нарушава неприкосновеността на флората и фауната на територията на резервата. Красиво и диво, с динамичен климат – на 1400 м.н.в. сезоните могат да се сменят в рамките на деня.  Носи името си „Червена”, защото по залез отвесната скала се обагря в червено.  Но любовта към природата не е само възторг, а и отговорност. С две думи – ще сме бързи и тихи като вятъра, без да оставяме следи…
Ще спрем само веднъж. За снимка за спомен.  На ръба на Червената скала. На ръба на предизвикателството.


Кога:  7 май - 8 май  2022 г
Къде: Асеновград, централен площад
Кой: деца и юноши 3 г- 17 г; възрастни
Как: Регистрацията е отворена до 30 април 2022 г, за децата участието е безплатно!

Още информация: https://asenovgradskibairi.eu/
https://www.facebook.com/asenovgradskibairi

ЕКИПА НА АСЕНОВГРАДСКИ БАИРИ

 

 

Форумът "Интелектуална собственост в университетите - нови хоризонти на академичния диалог" е организиран от Университетска младежка академия за управление на знания към УниБИТ в партньорство с АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“. Събитието бе открито в 10.00 ч. в Концертната зала на Академията от ректора на АМТИИ проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак, ректора на УниБИТ проф. д.н. Ирена Петева и двамата председатели на Общите събрания на висшите училища проф. д-р Любомир Караджов на АМТИИ и проф. д.ик.н. Стоян Денчев на УниБИТ.

 

В словото си проф. д-р Шекерджиева акцентира, че подобни форуми изразяват по най-катеоричен начин смисъла и значението на научното взаимодействие между висшите училища и допринасят за израждането на научния капацитет на преподавателите и студентите, а за АМТИИ като академия по изкуствата темата за авторските права е особено важна. Ректорът на УниБИТ проф. д.н. Ирена Петева благодари на домакините за гостоприемството и активния научен принос към събитието, а проф. д.ик. н. Стоян Денчев прочете приветствия към форума.

 

От името на Академията пленарният доклад „Въпросите за интелектуалната собственост и авторските права през погледа на студентите по изкуствата“ представи проф. д-р Любомир Караджов, а вторият пленарен доклад „Управление на авторски и сродни права в дигитална среда“ бе поверен на доц. д-р Мариана Лазарова от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

 

Събитието протече в два научни панела - „Интелектуалната собственост в университетите – нови хоризонти на академичния диалог“ с модератори проф. д.ик.н. Стоян Денчев и проф. д-р Любомир Караджов и „Интелектуалната собственост в музикалното, танцовото и изобразителното изкуство“ с модератори д-р Светослава Димитрова и гл. ас. д-р Камелия Планска.

 

Сред лекторите бяха имената на проф. д-р Емилия Константинова, доц. д-р Весела Казашка и д-р Стоян Мемцов от АМТИИ, проф. д-р Тереза Тренчева и гл. ас. д-р Евелина Здравкова от УниБИТ, проф. д-р Люба Панайотова-Чалъкова и доц. д-р Димитър Деков от ПУ „Паисий Хилендарски и др.

 

Семинарът е посветен на 26 април-Световен ден на интелектуалната собственост.

 

Премиерата на книгата “Крадецът на слама” е на 19 април (вторник) от 18.30 часа в Радио Пловдив

4 години, след като книгата „Записки от селската кръчма“ се появи на пазара и спечели хиляди фенове с автентичните си истории, от печат излезе и нейното продължение – „Крадецът на слама“.

Премиерата на книгата “Крадецът на слама” е на 19 април (вторник) от 18.30 часа в Радио Пловдив.

Същият обем страници и почти същият брой разкази като в „Кръчмата“, но съвсем друг прочит на селския живот от автора Николай Илчевски. Няма го изобилието от изневери и спонтанни прояви на размножителния нагон в какви ли не форми, но за сметка на тази „липса“ книгата изобилства от истории със селски семейства, чиито деца са вече в големия град или в чужбина.

Освен обикновения разделителен синор между града и селото, авторът разглежда и набезите на единия свят в другия – когато театрална трупа разбунва селото и когато непредубеден селянин се оказва в столичен театър.

Когато българин вижда какво бедствие е да спре токът в голям канадски град за повече от денонощие – колко страшно е за балканеца с тоалетна на двора да живее в небостъргач, в който няма вода в тоалетната…

Какво става с местния доктор, който се пристрастява да яде чесън или каква е драмата на свекървата, когато синът купи миялна машина на жена си в село.

Как селската къща се превръща в дом с вана в банята и с вана в двора, зад доматите, когато селският мъж държи на градската си жена, и какво става с нравите, когато в западнало село броят на местните хора се изравни с броя на живеещите канадци, италианци и французи в него…

Какво е „кукувиче време“ и какво се случва, когато на пълен с риба язовир му умре собственикът…

Кой е крадецът на слама и дали той извършва изобщо някакво престъпление, какво е легендарното корейско „кимчи“ и дали не го готвят по нашите села със свинско от памти века …?

Кога и как едно прасе може да стане на цвят като мандарина, как се усмирява селски похотливец, колко повече от испански тореадор може да преживее селския бикар, какво е животинското танго, какво са снежинките на тиган, как ловува ловецът на изкипяло мляко и коя е царицата на сметището….?

86 прекрасни истински истории от българските села, разказани с неподражаемия стил на Илчевски, когото някои сравняват с Елин Пелин, с Чудомир или Йовков, а той държи да прилича на себе си.

Както в първата си селска книга – „Записките …“, така и в тази, „Крадецът на слама“, авторът се стреми да ви разплаче от умиление, от радост и от състрадание. Но в същото време успява и да ви разсмее, да ви задави от смях, да ви трогне с уникалната смесица от хлипане и кикот… , да ви разпъне между горестта на селската самота и величието на човешкия дух, затворен в обикновени хора, наричани селяни…Тази книга е празник. Елате да се почерпим с думи, със смях и с кураж за България!

 

Откриха най-пищната част от Агората на Филипопол

Най-пищната част от Агората на древния Филипопол – Форум Север от днес е отворена за посетители. Лентата на реставрирания, консервиран и социализиран обект прерязаха точно в 14 часа кметът Здравко Димитров, заместниците му Пламен Панов и Пламен Райчев, кметът на район „Централен“ Георги Стаменов, проектантът арх. Румяна Пройкова и археологът Мая Мартинова.

Получихме критики, че в бюджета за тази година обръщам внимание на спорта, но както виждате, културата остава приоритет – в петък открихме новата галерия, а днес сме тук“, заяви кметът Здравко Димитров.

Водим последователна политика в опазването на културно-историческото наследство през последните 10 години. От днес Форумът на Филипопол е на 70 % експониран, а утра в НИНКН имаме среща за детайлизиране на проекта за Форум юг и Форум Изток. С отриването на обекта днес завършваме един дълъг културно-исторически туристически маршрут от Форум Запад, през Форум Север до Голямата и Малката базилика“, каза зам.-кметът по култура Пламен Панов.

Здравко Димитров обясни, след питане на Под тепето, че е въпрос на дни да стартират по същество дейностите на Небет тепе Източна порта.

Пламен Панов го допълни, че в момента се работи по изчистването, консервирането и експонирането със защитно покритие на римските пещи срещу Галерия 2109 на ул.“Гладстон“.

Предстои работа и по могилата в „Южен“. Работи се и по кандидатурата на Пловдив за ЮНЕСКО. Там трябва да се планират много добре всички стъпки, тъй като пътят е дълъг, обясни още Панов.

Археологът Мая Мартинова с носталгия си спомни първите си дни като проучвател на Форум Север, в едно с Одеона, през 1986 г. Именно тогава най-епичната част от Агората е била открита, по време на изграждането на пробива под Централна поща.

През всичките тези години на обекта се е работило в отделни моменти и с различен интензитет, за да се стигне до днешното откриване.

Това е само още едно зърно от огърлицата на Филипопол. Моят принос е само върху представянето, подреждането и функционалната организация на обекта“, коментира проектантът архитект Румяна Пройкова.

 

 

С празник и откриване на две изложби, ОИ „Старинен Пловдив“ отбеляза Международния ден на световното културно наследство – 18 април и 1-вата годишнина от откриването на културен център Епископска базилика на Филипопол. Най-напред в пространството около Епископската базилика, гостите разгледаха фотоизложбата „Епископската базилика на Филипопол“, която проследява етапите на проекта по разкриване, консервация и експониране на античния предшественик на днешния Пловдив, най-голямата раннохристиянска църква в страната. Вътре в базиликата се състоя официалното откриване на втората изложба - „Пътешествие из живите традиции. Нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа", която гостува в Пловдив по случай 50-ата годишнина от приемането на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, Международния ден на световното културно наследство, 45-ия Международен ден на музеите и 1-вата годишнина от откриването на Епископската базилика на Филипопол.

Събитието се организира по инициатива на Община Пловдив и Общински институт „Старинен Пловдив“ в партньорство с Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО и Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО.

Сред гостите на откриването бяха Областния управител Йордан Иванов, ректорът на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ проф. д-р Тони Шекерджиева - Новак , Амелия Гешева – бивш заместник - министър на културата, заместник-кмет на Пловдив и директор на ОИ „Старинен Пловдив“, голяма група гости от УниБИТ, предвождани от заместник-ректора проф.д-р Тереза Тренчева, много археолози, архитекти, реставратори, представителят на Регионалния център на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство за Югоизточна Европа Ирена Тодорова, „Приятели на базиликата“, пловдивчани и колеги.

„Днес е специален ден за всички хора, за които опазването, популяризирането на културното наследство е мисия, професия и кауза. В момента се явявам в качеството си на директор на ОИ Старинен Пловдив, но повечето от вас знаят, че последните 7 години от живота ми са свързани изцяло с Епископската базилика като ръководител на реставрацията на мозайките. И съм много силно пристрастна. И много се вълнувам. Щастлива съм, че тази вечер виждам толкова хора, работещи в тази област.  Тук са част от колегите, които работиха по проектирането, реставрацията, експонирането – като арх. Милена Крачанова, арх. Краси Тодоров, археологът Жени Танкова, д-р Станислав Станев – ключов специалист, благодарение на който знаем религиозната функция на базиликата, Димитър Станчев – реставратор и много други“, каза в приветствието си доц.д- р Елена Кантарева – Дечева, и.д. директор на ОИ „Старинен Пловдив“. Тя припомни хронологията на проекта от началото през 2014 г. с партньорството на Общината и фондация „Америка за България”, до датата 18 април 2021 г., когато Епископската базилика на Филипопол – най-новият културен център отвори врати за посетители . разказа за мозайките - най-добре запазената част от сградата, които са правени на три етапа, образуват два пласта и имат обща площ от 2000 кв.м. Вече 1 година, Епископската базилика на Филипопол е един от най-посещаваните туристически обекти в България.

„Благодаря на Община Пловдив, на Фондация „Америка за България“, без чиято подкрепа и партньорство това нямаше да бъде възможно. Имаше и трудни периоди, преминахме през много трудности и понякога трябваше да се вземат тежки решения. Благодаря на кмета Иван Тотев, в чийто мандат започна проекта. Благодаря специално на Амелия Гешева, която ни подкрепяше неотлъчно.“, каза още доц. Кантарева.

Тя прочете поздравителен адрес от г-жа Нанси Шилър, президент на Фондация „Америка за България“, по случай Международния ден на световното културно наследство и първата годишнина от официалното откриване на Епископската базилика на Филипопол.

Поздравителен адрес бе поднесен и от името на ръководството на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ). Той бе прочетен от проф.д-р Тереза Тренчева – заместник-ректор.

 

Страница 12 от 2042

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…