Капана.БГ

Капана.БГ

Райна Кацарова

Премиерата на едноименния роман на издателство "Жанет 45" се състоя в Bee Bop Cafe  пред отбрана и отдадена публика. Открояваха се познати имена от пловдивските литературни среди и самата издателка - Божана Апостолова. Въпреки и същевременно съобразявайки се с противоепидемичните мерки присъстващите се насладиха на изящния разговор и задушевната  обстановка.  Събитието беше предавано и следено на живо във Фейсбук.

В началото Красимир Лозанов представи автора. Петър Денчев е успешен театрален режисьор, носител на наградата от националния конкурс за нов български роман  "Развитие" с  ръкописа си " Тъй както мъж целува жена, която обича". Предишният му роман - "Малкият бог на земетръса" е номиниран за литературната награда "Хеликон" през 2019 година. Произведенията му са преведени на сръбски, македонски, словенски, английски, немски и фарси.

Красимир Лозанов разказа за познанството си с автора и допълни, че винаги го дава за пример като творец, който е "широко скроен" и  "без сръдни и нелепи съпротиви" относно книгите си. "Това са текстове, който нямат задача да развличат, не са развлекателни,  не ни занимават с някакви автобиографични, преживени истории. Те са фикционални в най-пълния смисъл на думата. Това са текстове, насочени към важни за нацията проблеми. А „Превъртане“ е роман важен, стойностен и  незаобиколим, адресиран към всички, които смятат себе си за задълбочени сериозни читатели "  

От залата прозвучава гласът на Божана Апостолова: "Напоследък имаме доста хубави  книги",  което става своеобразен преход към втората част. Своето място до автора заема литературният критик Борис Минков, който е и редактор на  "Превъртане". Той от своя страна отдаде дължимото внимание на  художника Христо Гочев и впечатляващата корица на книгата.

В последвалия задълбочен литературен анализ на произведението научаваме, че то принадлежи към жанра на моралитето. Редакторът навлезе предпазливо и без излишно разкриване на сюжета за метаморфозата на старицата Мария в младата жена Кристина. Изтъква, че героинята бива натоварена от всичко старо и точно в апогея си рухва. Съществен момент в романа е презареждането на видовете и отношенията между поколенията.

Борис Минков  споделя,  че с удоволствие е работил с автора и го "въвлича" в разговора.  Петър Денчев започна така: "Нека след толкова много сериозно говорене, аз първо да ви успокоя всъщност, че това е един много ироничен роман. Много сатиричен роман. Роман, който преди всичко преобръща шаблоните, в които ние сме създадени". По-нататък авторът сподели, че съвременният човек е дълбоко отчужден от себе си и не познава нуждите си. Разказва как дълго е наблюдавал различни хора и си е записвал фрази, как е събирал истински прототипи за героите. Става въпрос и за идеализирането на миналото, двойственият живот в социалните мрежи и за товаи че авторът не винаги симпатизира на персонажите.

Вечерта завършва с автограф и приятни реплики. Опитвам се да разбера от Петър Денчев какво се случва с тази "отмъстителна стара жена".  Той се разсмива: "Само че в младо тяло! Приятно четене!"  

Режисьорът си остава режисьор - никакво повдигане на завесата преди представлението.










На 2 декември с вернисаж от 17:00 до 19:00 часа Дружество на пловдивските художници ще открие своята традиционна годишна изложба в зала „2019“ на ул. „Гладстон“ №32.

Тази година в нея се включват 83-ма автори, членуващи в Дружеството, с общо 115 произведения. Творбите ще бъдат оценявани в навечерието на откриването от петчленно жури, което ще определи носителите на годишните награди за млад автор, за живопис, графика, скулптура и N – форми. Ще стане ясно и кой ще бъде отличен с Наградата на Кмета за 2021 г.  

Изложбата е част от Културния календар на града и се подкрепя финансово от Община Пловдив. Ще продължи един месец и е с вход свободен за посетителите.





На 3 декември от 17,00 ч. в Регионален етнографски музей – Пловдив ще се състои откриването на юбилейната изложба на майстор Любомир Дудев – член на Задругата на майсторите на народни занаяти. Той е работил като гравьор и бижутер, а през последните години пренася майсторството си и в изработването на ножове, превръщайки ги в произведения на изкуството, показани през неговия поглед.

В българската традиция ножът служи не само за защита, но и за украса и престиж. Такава е и идеята на майстора Любомир Дудев да покаже красотата и изяществото на хладното оръжие. Да обърне внимание на функцията на ножа като накит, част от мъжкото облекло и да подчертае важността му като символ на социално положение.

Един от акцентите в изложбата е „Козият рог“ или още наречен „Българската вендета“, защото убийството с такъв нож символизира отмъщение. Той е изработен от рог с богато инкрустирана дръжка. Сред произведенията има и ергенски нож, който е първият нож, който бащата подарява на сина си, когато му порасне брада. Колкото по-украсен е ножът, толкова по-заможно е семейството на момчето. Ще видите и каракулакът (ушат нож), използван от овчарите за защита, който майсторът сравнява с тракийската махайра. Той е известен и като родопски или овчарски нож със специфична форма на края на дръжката, която прилича на уши, за да не се изплъзва от ръката.

Заповядайте да разгледате тези и много други уникални ножове, инкрустирани с естествени камъни и красиво гравирани, всеки от които носи собствено послание.

Изложбата ще може да разгледате до 17 декември 2021 г.

От 1 декември известната пловдивска Галерия L’UNION DE PARIS ще гостува в Залите за временни експозиции на Градската галерия, ул. „Княз Александър I“ №15 с изложбата „Следва продължение“. Проявата се вписва в дългогодишната традиция на Градска художествена галерия – Пловдив да представя в свои зали значими частни колекции, водена от мисията си да популяризира българското изобразително изкуство сред все по-голяма публика. Откриването е от 17:00 до 19:30 часа.

През настоящата 2021 г. Галерия L’ UNION – Пловдив отбелязва 20 години от своето създаване. По този повод собствениците ѝ са подбрали да покажат произведения на някои от най-изявените автори, с които галерията е работила през годините на своето развитие и които са допринесли активно за разкрепостяването на българското изобразително изкуство след шейсетте години на ХХ век.

Експозицията представя селекция от 52 творби от 16 артисти. За подбора галеристите подчертават следното:

„Избраните художници (Атанас Парушев – Шока, Вихрони Попнеделев, Георги Баев, Генко Генков, Димитър Казаков, Димитър Буюклийски, Димитър Шопов, Димитър Генчев, Енчо Пиронков, Емил Стойчев, Иван Вукадинов, Кольо Карамфилов, Румен Жеков, Росен Райчев, Свилен Блажев, Стоян Цанев) са сред най-утвърдените имена в изкуството ни. Те са представители на различни творчески генерации, с различна индивидуалност, характер и стилова ориентация. Направената селекция цели да открои както водещите тенденции, характерни за българското изкуство от втората половина на ХХ век, така и предпочитанието на галеристите от L’UNION за йерархията на художествените стойности и пластическите постижения на времето.

Повечето от представените автори са формирали своите художнически възгледи и светоусещане през период,  който се характеризира с едни от най-интересните и драматични промени, дали нов облик и различни насоки на изобразителното изкуство в България. Това е и времето, когато художникът е овладял напълно проблемите на формата и пространството и, освободен от техния „диктат“, поема все по-далеч от условностите на натурата. Тези талантливи художници в края на 70-те и началото на 80-те  години на ХХ век, в желанието си да преодолеят консервативните вкусове, идеологическите внушения и пластическите ограничения на социокултурната система, внасят повече модерност, артистична автономност и естетичаска провокативност. Започват да търсят съвременен визуален език, в който включват стилови черти от неоекспресионизма, абстрацкионизма, сюреализма, абстрактния експресионизъм, кубизма и информалната живопис.

Въпреки че интересите на колекционерите са насочени към автори, работещи в традицията на класическия модернизъм, те активно подкрепят и съвременни художници като Атанас Парушев, Кольо Карамфилов, Румен Жеков (последните двама работещи в сферата на концептуалните изразни възможности), започнали развитието си в края на 80-те години на ХХ век., чийто творчески възгледи са общи по отношение на живописта. В резултат от търсенето на нови изразни средства Димитър Шопов, към когото фокусът на галеристите е насочен от 2014 година, също развива проектите си.

В настоящата изложба е обърнат поглед и към младия художник Димитър Генчев. Посредством творбите си Генчев ни изкушава да надникнем в създадения от него мистериозен свят на изоставени производствени предприятия - тема, разкриваща въздействието на преминаващото време.

ОП „Туризъм”, Асеновград и Общински младежки съвет ви канят да участвате в конкурс за снимка от Асеновград и красивите места в общината.

Може да изпратите снимки, с които сте уловили спиращи дъха моменти и гледки, туристически обекти, сгради, природни красоти. Те ще се публикуват във фейсбук страницата на ОП „Туризъм”, Асеновград https://www.facebook.com/tourismasenovgrad

Снимката, която изберете да изпратите може да е направена с фотоапарат, дрон, телефон. Няма възрастови ограничения за участниците.

Когато изпращате фотографията, е нужно да напишете кога е направена, кое е мястото, което е снимано, както и името на фотографа.

Ще бъдат отличени три снимки, събрали най-много харесвания във фейсбук страницата. Един или двама от участниците ще бъде поощрени за снимка, която ще стане фаворит на екипа на ОП „Туризъм“ и на Общински младежки съвет. Фотографии могат да изпращат всички, няма условие участниците да са асеновградчани.

Снимките се изпращат до 18.00 часа на 23 декември 2021 г., на мейл Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Всеки участник може да изпрати по 1 снимка.

В първия ден от новата седмица КИНОМАНИЯ ви кани в LUCKY Дом на киното от 18:30ч. на специална прожекция на една класическа италианска комедия – „Любов моя, помогни ми“ на Алберто Сорди с участието на прелестната Моника Вити. След великите си роли при Антониони, които я направиха звезда, и след раздялата си с него, от средата на 60-те години Моника Вити с наслада се впуска в италианската комедия и прави наистина забележителни роли, напълно различни от останалите големи звезди на епохата. Тази романтична комедия показва нелепите ситуации, в които изпада болезнено ревнивия Джовани, след като съпругата му Рафаела признава увлечението си към красивия съсед Валерио. Джовани започва да я шпионира и дори използва 10-годишния им син в усилията си да спре жена си да прави мили очи на съседа. Наглед либералния и прогресивен съпруг изведнъж се променя драстично след откровението на Рафаела. След поредица от инциденти, доказващи тяхната несъвместимост, двамата започват да обмислят временна раздяла.

От 20:45ч. ще можете да видите и английската драма „Последният автобус“ с Тимоти Спол и Филис Логън. След смъртта на обичната си съпруга Мери, пенсионерът Том решава да предприеме дълго пътуване. Носейки праха на покойната в малък куфар, той поема на път от най-северната точка на Шотландия към най-южната точка на острова – мястото, където двамата са се срещнали за пръв път. Том осъществява цялото пътуване с обществения автобусен транспорт, където среща толкова различни хора, които споделят историята му, че накрая става популярен из цялата страна. Този истински филм „по пътя” разказва затрогващата история на обикновен мъж, оптравил се на носталгично пътуване, по време на което преживява много нови и обогатяващи го срещи. Идеалният сюжет за легендарния британски характерен актьор Тимоти Спол.

От 18.40ч можете да гледате „Домът на GUCCI“ на Ридли Скот с участието на цяло съзведие: Лейди Гага, Адам Драйвър, Джаред Лето, Джеръми Айрънс и живата легенда Ал Пачино.

От 21.15ч е „Френският бюлетин ...“ на съвременния класик Уес Андерсън, в ролите са: Бенисио Дел Торо, Ейдриън Броуди, Тилда Суинтън, Леа Сейду, Франсис Макдорманд, Бил Мъри и Оуен Уилсън!

 

 

Няколко нови издания предлага едно от най-големите издателства у нас през последните месеци. Представихме някои от тях ТУК. Сега ще разкажем накратко и за други ценни издания.

Книгата „Археологически разкопки“ събира стихове, поеми, сонети от поета Иван Цанев, подредени в четири обособени части: Късчета от счупената любов, Преизбрани стихотворения, Подбор от недоизреченото и цикъл „Посветени сонети“. Последната част на книгата е озаглавена Откъслечна хроника на четенето с текстове от Атанас Свиленов, Здравко Недков, Здравко Чолаков, Светлозар Игов, Христо Трендафилов, Дьорд Сонди, Александър Йорданов, Юлиан Жилиев, Никола Иванов, Божидар Кунчев, Едвин Сугарев, Пламен Антов, Марин Бодаков, Михаил Неделчев, Пламен Дойнов, Светлана Стойчева, Георги Господинов, Владимир Попов, Симеон Янев.

Книгата се издава от по повод предстоящия 80-годишен юбилей на поета Иван Цанев и ще бъде представена на 8 септември от 18 ч. в Литературен клуб „Перото“ (НДК).
 
Иван Цанев е автор на поетичните книги „Седмица“ (1968), „Неделен земетръс“ (1973), „Телеграма“ (1977), „Едничка дума“ (1981), „Седмоднев“ (1987), „Стихове и междустишия“ (1995), „Дърво на хълма“ (2001), „Ранни стихотворения“ (2014), „33 стихотворения“ (2015).
За поетичното си творчество той е удостоен с множество български и чуждестранни награди. Негови стихове са публикувани в книги и антологии на повечето европейски езици.

"В съвременната българска поезия Иван Цанев се откроява с изтънчената си душевност, с високата култура на мисълта и с разбирането, че творчеството не е само биография, а и съдба. Неговият път в литературата е белязан с болезнено преосмисляне, с продължителни мълчания и отказ от приспособяване към чужди на природата му норми…

Той отдавна знае простата истина – тайната на живота е в начина, по който мислим, чувстваме и извайваме света… В Иван-Цаневия поетичен свят читателите общуват с един жив, човешки достоверен лирически „Аз“, незащитен от ударите и болките, но въпреки това цялостен и духовно несъкрушим…"

Никола Иванов, 2006

"Иван Цанев е от малцината, съхранили своята несигурност и притеснение… Несигурността те спасява от претенцията на крайната истина и крайното стихотворение. Тя и то са съвършено невъзможни, съвършени в невъзможността си.
Иван Цанев е този, който непрекъснато изпипва, редактира, променя – „черноработник риж“ – отвъд религията на окончателния текст. „Понятието окончателен текст се съотнася единствено с религията или умората“, както пише Борхес…

Пиша тази малка възхвала на несигурността поради притеснителност да кажа направо колко голям и смислен поет и човек е Иван Цанев… Понякога се улавям, че въртя като мантра в главата си един или друг негов стих. Завиждам на младите хора, които тепърва ще го откриват. Самият Иван Цанев отдавна е и свое стихотворение. Иван Цанев, който стои на хълма, сприятелен с идващите вечери… Бъди жив и здрав, Иване."

Георги Господинов във „Възхвала на несигурността“ (2016)

"Атанас Далчев в Солун и Истанбул" е новата книга на Хюсеин Мевсим. Той е проф. д-р по български език и литература в Анкарския университет (Ankara University). Завършва българска филология в Пловдивския университет (1989), след което защитава магистратура и докторат в университета в Анкара (2005). Автор е на монографии, студии и изследвания в областта на литературната история и българско-турските културни връзки, сред които „Пътуването на Чудомир в Турция (1932)“, „Между два бряга“ (Годишна награда на Съюза на преводачите, 2014), „Никола Фурнаджиев и Истанбул“, „Петър Дачев и Истанбул“, „Земя пределна“ (Национална награда „Христо Г. Данов“ за хуманитаристика, 2020) и др. Мевсим е и преводач на поезия, драматургия и документална литература от български, турски и руски език.     

"Книгите на Хюсеин Мевсим зададоха съвсем нов тон в изучаването на литературната ни история в последните десетилетия. Тя се еманципира и „кинематографично“ оживя в диалози, спомени, фийчъри и документи, в разчетени непознати страници от живота на българските поети и писатели. Прашните портрети, наредени върху „комода“ на литературното ни време, оживяха и заговориха в сценарийни диалози, в емоционални полемики с изследователя, поета и белетриста Хюсеин Мевсим. В новото Хюсеиново „фотоувеличение“ – този път на Атанас-Далчевата лична съдба, проблясват сцени и образи от солунските и цариградските времена, трансформират се в лирически и философски мотиви – недозабелязани и преоткрити. Пред очите ни е един нов Далчев – екзотичен, колоритен и неповторим, който нашепва: „на годините бързеят не всичко отнася...”
        
Проф. д-р Евдокия Борисова

Откъс от книгата ще намерите тук:
https://books.janet45.com/covers/bg1566/Otkas_Hmevsim.pdf

Изд. „Жанет 45” представя феномена Мария Вирхов в том с избрани текстове „Вирхов блус” (2021), съставен от Биляна Курташева, корица и оформление – Люба Халева. 

"Вирхов е повече от име, Вирхов е парола за бунт, взрив в подмолите на езика, блус и пънк, футуризъм и дада – всичко в едно, както беше възможно през 90-те. Нейните текстове имат способността да ни надвесят внезапно над ръба на поносимото и позволеното. Тук шестват изпепелени ангели, мъртви русалки, светещи риби и стъпкани земноводни и посред тях едно оголено „аз”, убийствено добре знаещо накъде се е запътило: „ти имаш мечта/ а мен смъртта ме мечтае”. В мрачното вълшебство на този свят има драстично познание за долните рафтове на живота, за неговия кратък срок. Този том е първи опит да съберем и си върнем изгубената Мария Вирхов, един от най-мощните и трагични гласове в българската поезия."

Биляна Курташева

Мария Вирхов (1969-2011) е едно от най-ярките имена на българската поезия след 1989 г. Родена е на 10.04.1969 г. в Ямбол. Пише още от ученичка. Владее еднакво добре български и руски, тъй като майка ѝ е рускоезична казахо-украинка, а и по-късно Мария учи руска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Тя е поетеса, преводач, експериментаторка и нарушител на граници и в поезията, и в живота. Авторка е на стихосбирките „Жълта поезия” (изд. „Литературен форум”, 1995), „Вятърът мъртъв език” (изд. „ЛИК” 1998), „Танци” (електронна книга, изд. „Литернет”, 2005). През 2010 г. в Москва излиза на руски стихосбирката ѝ „Никомея” (изд. „Автохтон”). Превежда от руски и английски текстове на Хлебников, Манделщам, Маяковски, Янка Дягилева, Павел Голдин, Ник Кейв, Том Уейтс, Дейвид Боуи. Има и три значими театрални превода от руски, реализирани на сцена от Явор Гърдев: „Чайка” на Чехов (Театър „Азарян”, 2015), „Верона” на Алексей Шипенко (Народен театър, 2000) и „Руска народна поща” на Олег Богаев (Театър на българската армия, 1999). Мария Вирхов публикува в издания като „Литературен вестник”, „Витамин Б”, „Ах, Мария”, както и в онлайн платформи; участва в литературни четения, концерти, пърформанси, граждански инициативи. Умира на 15.07.2011 г. в София.



Страница 3 от 1988

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…