Спектакълът по повод Китайската нова Година ще се проведе в Дом на културата „Борис Христов” с вход свободен, в рамките на първото гостуване на трупата в България

На 9 февруари 2026 г. Пловдив ще бъде домакин на гостуване на Китайския национален театър за пекинска опера, който за първи път ще представи пълномащабен спектакъл пред българска публика. Събитието се реализира със съдействието на Община Пловдив по  повод Пролетния фестивал, известен като Китайската нова година, и е част от международните културни инициативи на Министерството на културата и туризма на Китайската народна република „Весела Китайска нова година“ и „Здравей, Китай!“.

Представлението в Пловдив ще се състои от 19:00 ч. в Дом на културата „Борис Христов“, с вход свободен.  Гостуването включва и спектакъл в София на 6 февруари 2026 г. в Националния дворец на културата, който се провежда в рамките на същото турне.

Китайският национален театър за пекинска опера ще гостува с трупа от голям състав, водена от директора Уан Юн. Това е първото представяне на институцията в България с подобен мащаб в рамките на съвременната ѝ история и се осъществява в година, в която се отбелязват 77 години от установяването на дипломатически отношения между България и Китай.

Изкуството на пекинската опера е перла в съкровищницата на китайската култура. Наричана още „национална музикална драма“, тя носи в себе си квинтесенцията на китайската история и традиции, а очарованието ѝ е непреходно. Пекинската опера е най-висшата форма на китайското традиционно сценично изкуство, и най-живият израз на традиционните ценности и философия на Китай. Нейният артистичен език е едновременно уникален и универсално разбираем: пекинската опера е съчетание от пеене, танц, поезия, живопис и движения от бойните изкуства. Актьорското майсторство обединява четири основни умения – пеене, декламация, пантомима, акробатика/бойни изкуства. Те вървят в съчетание с петте основни елемента „ръце, очи, тяло, техника, стъпка“, тоест жестовете, изразителността на погледа, позите на тялото, специфичния сценичен подход, чрез които се изгражда образът и се предава духът на героя. Особено въздействаща е нейната символика – един камшик за езда може да изобрази буен галоп, едно весло да представи плаваща лодка сред езеро, а едно завъртане на сцената да означава изминаване на хиляди километри. В допълнение към това, колоритните маски с дълбока символика, изящните и разкошни костюми и перфектно съгласуваният оркестър създават изкуство, което надхвърля езиковите граници и докосва сърцето на зрителя.

Храм на традицията: Наследството и мисията на Китайския национален театър за пекинска опера

Вълнуващото изкуство на пекинската опера пристига в България благодарение на Националния театър за пекинска опера на Китай – водеща културна институция под егидата на Министерството на културата и туризма на Китайската народна република. Историята на театъра можем да проследим от далечната 1942 г., когато е създаден Изследователският институт по пекинска опера в гр. Йенан. През януари 1955 г. театърът е официално основан, а негов първи директор става легендарният майстор на пекинската опера Мей Ланфан.

Вече над 70 години театърът е дом на блестящи творци – от иконични фигури като Ли Шаочун, Юан Шъхай, Йе Шънлан и Ду Дзинфан, до цяла плеяда изтъкнати артисти. През годините сцената му оживява с над 600 обичани заглавия, сред които „Му Гуей-ин оглавява армията“, „Жените генерали от рода Ян“, „Гората на дивите прасета“, „Легендата за Бялата змия“, „Червеният фенер“ и „Смут в небесния дворец“. Театърът създава свой разпознаваем стил – богат, идейно наситени с разнообразни артистични школи.

През последните години публиката аплодира както нови постановки, така и възстановени класики като „Изгрев над Забранения град“, „Инцидентът в Сиан“, „Даровете на петте дъщери“, „Главният герой“ и „Три битки в селото на рода Джу“. Театърът остава верен на мисията си – чрез изкуството на пекинската опера да гради културни мостове и да сближава хората по света.

В началото на 2025 г., по случай 70-годишнината от основаването на Националния театър за пекинска опера, младите артисти на трупата получиха писмо от  председателя на КНР Си Дзинпин. В него той ги насърчи с топли думи да „продължат добрите традиции на големите майстори, да служат на народа чрез изкуството, да се стремят към добродетел и съвършенство, да останат верни на класиката, като същевременно прегръщат иновациите, за да продължава пекинската опера да излъчва съвременно очарование“.

Балкански връзки: Емоционално културно завръщане с дълбок смисъл

България е втората страна в света, която установява дипломатически отношения с новосъздадената Китайска народна република. Двете държави споделят дългогодишно приятелство, стабилно политическо доверие, успешно икономическо сътрудничество и все по-интензивни културни контакти.

От 2011 до 2025 г. инициативата „Весела Китайска нова година“ се провежда успешно в България в продължение на 15 поредни години. Тазгодишният празничен спектакъл носи особено значение – това не е просто среща на българската публика с Китайската нова година и пекинската опера, а едно вълнуващо и дългоочаквано културно преоткриване. Това е първият голям гастрол на Националния театър за пекинска опера в България, от неговото основаване през 1955 г насам. Но връзката между театъра и България има по-дълбоки корени. Още през 1952 г. двама от пионерите на театъра, Джан Юнси и Джан Чунхуа, стъпват на българска сцена като част от Китайската младежка художествена трупа, представяйки класики като „На кръстопът“ и „Дворецът на Дракона“. Техните изпълнения оставят незабравимо впечатление у българската публика.

През 1956 г., 1959 г. и 1987 г. последват нови гастроли – от китайски художествени трупи, Съчуанската опера и Младежкия театър за пекинска опера на провинция Ляонин. Пекинската опера и китайското сценично изкуство се превръщат в здрава нишка, свързваща сърцата на двата народа. По случай най-важния традиционен празник за китайския народ – Пролетния фестивал (Китайската нова година), този спектакъл се провежда под знака на глобалната културна инициатива „Весела Китайска нова година“, носейки на българската публика най-автентичния празничен дух и върховите постижения на китайското сценично изкуство. Сцената се превръща в място за споделена радост, добри пожелания и културен диалог. Същевременно събитието дава ярък принос за националната туристическа кампания „Здравей, Китай!“, използвайки културата като мост за искрено послание към българските приятели: да открият един истински, многопластов и пълен с живот Китай.

Сцената заблестява: Специално подбран репертоар от класически творби

За да разкрие пред българската публика цялото богатство и художествена дълбочина на пекинската опера, Националният театър за пекинска опера е подготвил внимателно подбрана програма, съчетаваща емблематични арии от различни артистични школи и зрелищни откъси от класически спектакли. Школи и шедьоври: Класически сцени от пекинската опера Различните школи в пекинската опера отразяват артистичната индивидуалност и естетическата система на това изкуство. Сред тях четирите основни школи – Мей, Шан, Чън и Сюн – въплъщават богатството на ролята дан (женски персонажи), докато школата на Циу е върхов израз на изкуството на дзин (маскирани мъжки персонажи).

Програмата на гостуването в България е подготвена като представителен подбор от класически арии и откъси от известни спектакли, чрез които публиката ще може да се запознае с различни стилове, роли и сценични техники в пекинската опера. Сред включените произведения са сцени от заглавия като „Пияната наложница“, „Принцесата от Хан“, „Скъпоценната торбичка“, „Сватовницата“ и „Делото срещу Чън Шъмей“, както и откъси от по-широко познати класически сюжети като „Сбогом, моя наложнице“, „В двореца“, „На кръстопът“ и „Смут в Небесния дворец“, вдъхновен от романа „Пътешествие на Запад“.

Преди 74 години българската публика се докосна за първи път до изкуството на пекинската опера. Днес, 74 години по-късно, Китайският национален театър за пекинска опера се завръща, за да ни дари с най-сърдечни новогодишни пожелания и изкуство от най-висока класа. Това не е просто спектакъл за сетивата, а среща между културите и утвърждаване на приятелството чрез изкуство.

***

Организатори: Министерството на културата и туризма на Китайската народна република, Посолство на Китай в България

Основен изпълнител: Национален театър за пекинска опера на Китай

Съорганизатори: Китайски културен център в София, Национален Дворен на Културата, Община Пловдив

Община Пловдив, отдел „Култура, археология и културно наследство“, обяви резултатите от проведения конкурс за избор на куратор и концепция за едно от най-значимите събития в културния календар на града – Национални есенни изложби 2026.

След детайлно разглеждане на постъпилите предложения, авторитетно жури от водещи експерти в страната класира на първо място проекта „Огледала на града“ с куратор доц. д-р Генади Гатев с 65,26 точки. На второ място е проектът „Невъзможното метро“ (куратори Илина Коралова и Борис Костадинов) – 56,57 т., на трето – проектът „Поствъзраждане: наследяване на разкази“ (куратори Галина Димитрова-Димова и Снежана Кръстева) – 53,71 т.

Изборът бе направен от комисия в състав, обединяващ ръководителите на най-големите художествени институции в България: Анелия Николаева – директор на Националната художествена галерия; Аделина Филева – директор на СГХГ; Любен Генов – председател на СБХ; Пламен Петров – директор на ХГ Казанлък; Милена Китипова – главен уредник на ГХГ Пловдив; Вихра Григорова – художник и представител на Дружеството на пловдивските художници; Донка Налбантова – главен експерт в отдел „Култура“ на Община Пловдив.

Победилият проект „Огледала на града“ предлага неочаквана и вълнуваща перспектива към Пловдив. Вместо познатия „традиционен“ поглед отвътре, доц. д-р Генади Гатев кани публиката да види града през очите на автори, които носят в себе си други истории и географии.

Централна роля в проекта заемат жените творци. Изложбата ще направи вълнуващ паралел между минало и съвременност, представяйки произведения на емблематични фигури като:  Елисавета Консулова-Вазова – първата българка професионален художник и символ на модернизма; Бистра Винарова – първата българка експресионист; Екатерина Ненчева – една от първите ни поетеси, чиито текстове за паметта и града ще допълнят визуалното преживяване.

В пространствата на Стария град концепцията ще бъде разгърната от впечатляващ състав от съвременни авторки, сред които: Ангелика Радева, Боряна Пандева, Боряна Петкова, Драгана Павловска, Здравка Василева, Долорес Дилова, Ива Яранова, Иглика Христова, Ина Василева, Искра Благоева, Йохана Траянова, Леда Старчева, Марта Джурина, Росица Гецова, Светлана Мирчева, Симона Халачева, Стела Василева и Харита Асумани.

„В  проекта „Огледала на града“ на доц. д-р Генади Гатев участват 18 съвременни жени творци, които ще представят универсални човешки истории чрез инсталации, визуални работи и живопис. Освен естетическото преживяване, проектът се стреми да възстанови паметта за приносите на жени творци, да стимулира разговор за тяхната роля в обществото и да привлече млада публика. Експозицията ще направи паралел между първите професионални жени творци в България и съвременни авторки. Ще стане дума и за нещо много важно – приемствеността между минало и настояще. Любопитен съм и с нетърпение очаквам датата 1 септември, когато традиционно се откриват Национални есенни изложби Пловдив“, коментира заместник-кметът Пламен Панов.

Поетът, преводач и редактор Пейчо Кънев ще бъде гост на Литературен салон Spirit & Spirit в Пловдив с най-новата си книга „Лудите кучета на лятото“ (изд. „Жанет 45“). Срещата ще се състои на 27 януари от 19:00 часа в клуб „Петното на Роршах“ на ул. „Йоаким Груев“ 36. Модератор на вечерта ще бъде Ренета Бакалова.

Роден през 1980 г., Пейчо Кънев е автор на 12 поетични книги и един сборник с разкази, издавани в България, САЩ и Индия. Творчеството му е публикувано в престижни литературни издания и антологии по целия свят. Като преводач има зад гърба си над 40 книги от английски език, сред които произведения на Нобеловите лауреати Сол Белоу, Дж. М. Кутси и Ърнест Хемингуей. Самият той се определя преди всичко като поет, а всичко останало – като „приятно допълнение“.

„Лудите кучета на лятото“ представя сурова и директна поезия, в която болката е изречена без сантименталност, а думите са остри и безкомпромисни. Както отбелязва Силвия Чолева, това е поезия, в която самотата е истинска, а любовта и ранимостта – приглушени, но дълбоко въздействащи. Ивайло Иванов вижда в книгата порив към отдалечаване от света, след което моралният импулс се връща още по-радикален и категоричен.

Срещата обещава вечер, в която поезията ще бъде не просто прочетена, а преживяна.

Събитието във Фейсбук:

https://www.facebook.com/events/664115873394535

На 20 януари 2026 г. от 18:30 ч. в U Park Gallery на ул. „Отец Паисий“ 24 в Пловдив ще се състои представянето на втората стихосбирка на поетесата Теодора Сукарева – „Тя беше там“.

Книгата излиза с редактор Елин Рахнев – поет, драматург и едно от утвърдените имена в съвременната българска литература. Новата стихосбирка продължава поетичната линия на авторката, като поставя акцент върху темите за паметта, отсъствието и женската чувствителност, изградени в силно въздействащи поетични образи.

Събитието ще протече в интимна и артистична атмосфера, с музика и поетични четения. Публиката ще има възможност да се срещне с авторката, да чуе избрани стихове от книгата и да си я закупи на място.

Входът е свободен.

Галерия „Възраждане“ има удоволствието да покани пловдивчани и гостите на града на официалното откриване на изложба живопис „Стихии“ на маестро Васил Петров на 27 януари 2026 г., вторник, от 18:00 ч. 

Творбите ще могат да се разгледат на живо в салона на галерията, както и онлайн – на сайта и на Facebook страницата на галерията – през следващите три седмици, до 16 февруари 2026 г.

"Живописта на Васил Петров ни връхлита – като бурно море, като дъх, като порив. Тя не пита дали си готов. Въвлича те. Стихията в тези картини не е тема, а състояние. Тя е едновременно външна и вътрешна – вихър и устрем, напрежение и покой, мълчание и умиротворение. Тя се ражда от сблъсъка между усилие и отпускане, между фигура и разпад, между онова, което може да се назове, и онова, което остава неясно, но настоява да бъде почувствано и изживяно.

Водата е всевластна и неукротима – вдъхваща едновременно възхищение и страх със своята първична красота и мощ. Морето не е романтичен фон, а активна сила, с която човекът – чрез своите създания и символи – влиза в диалог. Осмоъгълният формат концентрира погледа и превръща сцената в почти медитативно пространство. Зрителят е въвлечен в центробежното движение на мазките, но отново и отново се връща към вертикала на фара – тих, но ясен знак за присъствие и устойчивост.

Фигурата в картините е поставена в гранично състояние. Телата са крехки, открити и раними, колебаещи се между плътта и ефира. Женското присъствие не е сюжет, а повик – за красота, за любов, за смисъл в свят, който не предлага опора. Ангелът не е спасител, нито съдник, а мълчалив свидетел.

Конят е чист импулс. Взрив от движение. Свобода, която не търси посока. Формата му сякаш не успява да удържи енергията, която я задвижва. Боята се наслагва и изстъргва, съпротивлява се напразно. Няма дистанция между ръката, която рисува, и чувството, което я тласка към платното. 

В света на Васил Петров живописта не е предмет. Тя е среща."

 Краси Алексиева, 2026 г.

Кратка биография на Васил Петров: 

Васил Петров е роден през 1961 г. През 1981 г. завършва Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“ - София, а през 1987 г. - Учителския институт. От 1990 г. е член на Съюза на българските художници и на Международната фондация за пластични изкуства IAA, UNESCO. През 1997 до 2002 г. е председател на Представителството на СБХ в Пазарджик, в периода 2002-2004 г. е председател на Дружеството на пазарджишките художници, а от 2004 г. е председател на "Алианс за прогрес" - Пазарджик. 

Работи в областта на кавалетната и монументалната живопис. Носител е на високи отличия за творчеството си, в това число и приза, връчван от галерия «Възраждане» за постижения в изобразителното изкуство. Участва в множество международни и национални представителни и групови изложби и пленери. Реализирал е над 60 самостоятелни изложби в България, Италия, Дания, Мексико, Австрия. Картини на Васил Петров са притежание на редица престижни публични художествени колекции, включително Градска художествена галерия Банско; Градска Художествена Галерия «Никола Петров», Видин; Дворец на културата и спорта, Варна; Институт за изкуства Фортунато Деперо, Италия; Колекции Паганел, Италия. Живее и твори в Пазарджик.

Литературният салон „Spirit & Spirit“ в Пловдив открива новата година със среща с поета и музикант Пламен Сивов. Събитието ще се състои на 20 януари от 19:00 ч. в клуб „Петното на Роршах“, а разговорът ще бъде модериран от Деси Шишманова.

Срещата е замислена като разговор за музиката и преобразяващата сила на изкуството, за тишината и нуждата от общуване между хората, за „небето и хляба“. Публиката ще има възможност да чуе поезията на Пламен Сивов както в прочит, така и в музикална форма.

Пламен Сивов е роден през 1970 г. в Сливен. Завършил е английска гимназия в родния си град и Право в Софийския университет, със специализация в САЩ. Работи като публицист, преводач, музикант и автор-изпълнител. Има издадени две стихосбирки на български, както и електронни издания на поезията си на английски и полски език. Негови стихове са превеждани още на руски и арабски и са включвани в различни антологии в България и чужбина.

Като музикант Сивов е сред основателите на акустичния проект за нови градски песни „Точка БГ“, заедно с Красимир Първанов. Автор е на около 100 песни и има издадени седем самостоятелни албума в жанра „изпята поезия“.