Капана.БГ

Капана.БГ

Петък, 08 Ноември 2019 17:01

Какво да правим в Пловдив (08-14.11)

Интересни изложби, литература и градски игри в Пловдив тази седмица

8 ноември

Фестивал за градски игри „Фюжън“

ЗА КОГО Е ТОЗИ ФЕСТИВАЛ?
За всеки, който търси забавно и приятно изживяване и би искал да види града си по различен начин. За вас сме приготвили над 10 игри, с които да попаднете на необичайни места, да търсите улики, да решавате загадки и мистерии, да си сътрудничите и да се конкурирате с другите играчи и да се забавлявате.

КОГА И КЪДЕ?
На много и различни локации из Пловдив. Всяка игра има свое специално начало и упътване, а централният щаб е СКЛАД в Тютюневия град. Фюжън 2019 продължава 3 дни, от 8 до 10 ноември, в които може да се включите, по веднъж или по няколко пъти, в игри идващи от Италия, Полша, Германия, Англия, Русия и България. Този фестивал е копродукция на двете европейски столици на културата, част от „ПлоТера“ - съвместните есенни събития на Пловдив и Матера. Ако сте в Матера между 31 октомври и 2 ноември, може да играете и там.

ЗАЩО?
Защото с градските игри можем да открием детето в себе си. Защото е прекрасен начин да отпразнуваме Европейските столици в 2019 г. – Пловдив и Матера, и да опознаем градовете си и като играем в тях.

РЕГИСТРАЦИЯ
Всяка игра има отделни правила, за повечето може да се регистрирате предварително или на място. Вижте детайли през линковете https://bit.ly/2BXsjIU и http://fusionfestival.eu/

Алина Папазова - Въображаемата стая

Галерия за съвременно изкуство Cu29 ни кани на откриването на „Въображаемата стая“ -
първа самостоятелна изложба на Алина Папазова, на която ще бъдат показани керамични обекти, пана и рисунки.

Алина Папазова завършва специалност „Графика и илюстрация“ с допълнителна специалност „Керамика“ в НБУ през 2018 г. Магистратурата й е фокусирана главно в областта на керамиката, отново в Нов български университет. През 2017 г. Алина печели "Награда за млад автор" на фестивала на керамиката в галерия Райко Алексиев, а през 2019 г. печели 2-ро място в конкурса на "Expat Global Art" с елемент от „Въображаемата стая“.

„Въображаемата стая“ е пространство, което не изхожда от действителността, въпреки че на пръв поглед изглежда базирано върху рисунки с етюди, моменти и детайли от ежедневието. „Стаята олицетворява нуждата ми от собствено пространство, което мога само да си въобразя и материализирам единствено с пластичен материал, или поне тогава само така можех. Предметите сами по себе си не би следвало да са първа необходимост в живота ни, но сякаш ги одухотворяваме на несъзнателно ниво, ограждаме се с тях и им вдъхваме живот, посредством мислите и чувствата, които проектираме върху тях.“ В еклектичния почерк на Алина се откриват препратки към многоцветното идолизиране на консуматорските образи, познато от поп-арта, но кутиените предмети във „Въображаемата стая“ имат собствен порив да оживеят, докато стомните-автопортрети са като своеобразно намигване, че в същността си всичко е илюзорно.

Cu29
Откриване: 18:30 часа

Пламен Даракчиев @Vintage House

В петък Пламен Даракчиев ще представи на пловдивчани новата си книга „ДНК на прехода“. Книгата можете да закупите на място и с автограф, както и да зададете своите въпроси на автора- дисидент, участник в събитията около 10 ноември. От първа ръка ще чуем какво означават тези тридесет години преход и какво е било замислено да се случи вместо това.

Vintage House
19 часа

9 ноември

Археология за всеки - безплатни тематични беседи

Седмичните беседи на Археологическия музей продължават. Тази седмица темата е „Медицина или магия? (кратка история на народните методи за лечение по нашите земи)“. Телефон за записване и въпроси: 032/624 339.

Археологически музей Пловдив
10:30 часа

No Sense: Skill & The Soul Searchin' LIVE Project

Soul Searchin' LIVE Project е музикално-експериментален проект от Пловдив, създаден в началото на лятото на 2011 г. от общите идеи на Стефан Колев (SKILL) и Иво Матеев.

В самото начало се записват 5 сингъла под името SKILL & THE BOLD DREAMERS.

Стилът, към който се придържат, не е точно обособен, но се усеща по малко от влиянието на raw soul funk-a, по малко от jazz & blues-а, има голяма нотка експериментални влияния от старата LIBRARY музика, но най вече всичко се върти около предпочитанията им към суровия и мръсен звук на 60-те и 70-те.

Интересното в този проект, е че се състои от DJ и LIVE BAND, в който участват:
- Стефан Колев (SKILL) - DJ, Beats & Scratches, програминг
- Иво Матеев - китара, вокали

Специални гости в проекта този път са:
- Венелин Георгиев - саксофон
- Мария Костадинова – вокал

No Sense
22 часа

11 ноември

CampOUT: идентичност и персона

Над 40 творби, създадени по време на CampOUT – първата лятна работилница за ЛГБТИ артисти, ще бъдат представени в периода 11-17 ноември в град Пловдив.

Изложбата събира множество фотографии, видеореализации с ефектна хореография и арт колажи, създадени изцяло по време на едноседмичната арт работилница от млади ЛГБТИ артисти от цялата страна.

CampOUT е проект на фондация „Сингъл Степ“, който има за цел да предостави възможност на млади артисти от ЛГБТИ общността , които вече са започнали да се развиват в някой от петте жанра - визуални изкуства, фотография, музика, танц и моден дизайн, да получат познания и вдъхновение от успешни български и чужди ментори, да се чувстват свободни да бъдат себе си, да се изразяват и да творят.

Ментори в първия ежегоден CampOUT бяха и много популярни личности, които вече са утвърдени имена в изкуството. Част от тях бяха певиците Люси Дяковска и Прея, модния фотограф Костадин Кръстев – Коко, модния дизайнер Антония Йорданова от Knapp, както и носителят на „Златна игла“ - Иван Гинчев, завършилият Колумбийския университет в Ню Йорк танцьор и хореограф Коста Каракашян, визуалните артисти Джонатан Роузен и Том Смит.

Темите, по които работиха 11-те млади артисти, избрани след процес на кандидатстване за работилницата, бяха свързани с идентичността на всеки от нас, нашите лични персона, кръстопът, себепознаване и приемане.

Галерия PLOVEDIV
11 – 17 ноември

12 ноември

Митко Новков в Литературен салон Spirt and Spirit

Жанет 45 представя Митко Новков в Литературен салон Spirt and Spirit с книгата "Изядената ябълка. 101 УПРАВИТЕЛ’СКИ ИСТОРИИ".

"При все че познавам Митко Новков от близо 20 години, той истински успя да ме изненада с тази книга. Сигурен съм, че и вие го познавате като литературен критик, литературен историк и анализатор, изкуствовед и историк на изкуството. Е, в тази книга той е всичко това, но не само. Тя е притча, дзен коан върху властта, текста и контекста, върху литературната критика, и едновременно проза и поезия, афоризъм и ироничен каламбур, едно истинско ерудитско упражнение по стил. Забавно и замислящо, богато на смисли и мисли повествование, едновременно четивно и увличащо, което ни води в едно приказно пътешествие из това какво е литературата и литературната критика. Какво трябва и какво не трябва да бъде."

Светлозар Желев

Петното на Роршах
19 часа

Поглед в депото (или "Колекционирайте съвременно!")

Изложбеният проект представя съ-временно изкуство от колекцията на Николай Неделчев. В нея са включени произведения на Кольо Карамфилов, Румен Жеков, Димитър Генчев, Любен Петров, Сашо Стоицов, Венцислав Занков, Нина Ковачева, Алла Геор-гиева, Станимир Генов, Руди Нинов, Аделина Попнеделева, Антон Терзиев, Стефан Божков, Красимир Кръс-тев-Рассим, Стефан Иванов, Радоил Серафимов, Богдан Александров, Ми-ряна Тодорова, Кария Калъчева, Вален-тина Шара и други. Те се показват за първи път в обща експозиция, която дава представа за посоката на една частна колекция.Проектът се осъществява от Фондация „Едмонд Демирджиян“.

СКЛАД
12 ноември – 5 декември
Откриване: 12 ноември, 18 часа

Юлия Коларова и Госпожица Фрау @Bee Bop Café

Юлия Коларова ще ви представи двете си добри приятелки - Госпожица Фрау и Тинчето, с които често изпадат в конфликти по различни теми, най-често се карат - познайте за какво? За вниманието ви!

Комедийно, куклено шоу, обръщащо внимание на човешкото его и по-точно на женското. Както казва Юлия, куклата е прекрасен приятел, който ти помага да разбереш повече за себе си, за страховете, за слабостите си, по смешен и забавен начин!

След представлението ще можете да участвате в мини-мастър клас с Юлия Коларова, в който тя ще ви разкаже за сценичните си техники.

Bee Bop Café
19:30 часа
Вход: 10 лв.

14 ноември

GAME OVER - моноспектакъл на Ованес Торосян

Природата на артиста, пътят към сцената, равносметката, сънищата и реалностите, които обитава всеки от нас, са само част от темите в експерименталния моноспектакъл на Ованес Торосян. Актьорът е и режисьор на самия себе си и на персонажите, които представя в GAME OVER. Този факт засилва още повече субективно-обективните отношения вътре в текста и навън в изиграването му. Както самият Ованес Торосян отбелязва в бележките към пиесата „Времето на действието е вакуум, което по дефиниция означава, че отсъства вещество в определен обем от пространството или казано накратко пространството е празно. Но както всички ние знаем, абсолютен вакуум не съществува и често говорим за различни степени на вакуум в зависимост от атмосферното налягане“.

U PARK Gallery
18 и 19:30 часа
Вход свободен

Източник: Lost in Plovdiv

Специален подбор с вълнуващи музикални филми са подготвени за поредното издание на Киномания в Пловдив. 14-ото издание на фестивала ще се проведе от 15-ти до 28-ми ноември 2019 г. в „LUCKY Дом на киното“. Световната кинопанорама е едно от най-значимите и популярни филмови събития в България, а тази година изданието в Пловдив ще продължи цели 14 дни с 28 заглавия.

Съвършено превъплъщение на любимата Рене Зелуегър в легендата Джуди Гарланд ще видим на 21 ноември. „Джуди“ представлява екранизация на пиесата на Питър Куитлър Краят на дъгата, който е един интимен портрет на последната година от живота на певицата. В началото на филма Гарланд на средна възраст, бездомна, разорена и почти отхвърлена от Холивуд, приема щат в лондонски театър. Режисиран от Рупърт Гулд, Джуди проследява тези бурни месеци в Англия, сценичните триумфи и катастрофи и вихрения брак с опортюнистичния Мики Дийнс.

По-различен личен поглед ще получим и към друга легенда на музиката на XX век – Арета Франклин. Документалният филм, съставен от документални кадри, „Арета Франклин: Amazing Grace ни връща в 1972 година с кадри от заснемането на едноименния албум. Това е специален момент в кариерата на певицата – на върха на славата си тя се връща към корените си – госпъл музиката. Прекрасната музикална среща е на 25 ноември от 20:45 часа.

Прогамата на „Киномания“ ни доближава до още един легендарен музикант: Лучано Павароти. На 28 ноември от 18:30 часа специализиралият в музикални документални филми режисьор Рон Хауърд ще ни покаже лични архиви, видео, концертни записи в опит да изследва музикалната икона и митовете около нея. В „Павароти“ публиката ще премине през цялата кариера на най-великата поп звезда на класическата музика.

На КИНОМАНИЯ ще видим премиерно едни от най-атрактивните и стойностни филми от световното кино - последните хитови заглавия произведени в Европа и отвъд океана, български, детски, музикални, документални филми и класики.

На 23 ноември от 15 часа ще можем да видим една от легендарните музикални класики на световното кино. В „Роди се звезда“ от 1954 година ще видим Джуди Гарланд вече като актриса в един от най-успешните филми – с 6 номинации за Оскар, 2 награди „Златен глобус“ и безкрайна слава през десетилетията.

Кинофеновете не бива да пропускат и последния филм на прекрасната Ема Томпсън, определян от критиците за едно от киносъбитията на годината. В „Късното шоу“ тя е водеща на тоук-шоу, чиито рейтинг запада, а тя се бори да възвърне старата му слава. Забавната битка на Ема Томпсън, която напомня за „Дяволът носи Прада“ ще видим на 22 ноември от 18:30.

Тазгодишната Киномания включва и традиционно богата селекция европейско кино. Познатия ни от „Лудетини“ Паоло Вирдзи идва на пловдивския екран с новия си филм „Магически нощи“. Това е една блестяща сатира на киноиндустрията от началото на 90-те години. Филмът ще може да видим на 17 ноември от 20:30.

Прекрасната Моника Белучи участва във вълнуващата драма „Паяк в мрежата“. Италианско-белгийският филм ни запознава със загубилият форма таен агент Адерет, чиято мишена е именно Белучи. Филмът ще можем да видим на 23 ноември от 18:30 часа.

Богата е селекцията на френски филми, в която ще можем да видим чакани заглавия, като „Клетниците 2019“, „Най-хубавите години от един живот“, „Истината“ и „Славни времена“.

Кинопанорамата ще бъде открита на 15 ноември с филма на Мариус КуркинскиЗасукан свят“. В рубриката “Фестивал на фестивалите” зрителите под тепетата ще могат да гледат новите филми на гении като Уди Алън, Андрей Кончаловски и Педро Алмодовар. “Грехът на Микеланджело” на Кончаловски е завладяващ размисъл за агонията и екстаза на личното величие, както и за проникновената хуманност отвъд легендата на Ренесанса.

Продажбата на билети започва от днес, петък, 8 ноември, на касата на LUCKY Дом на киното и онлайн на boxoffice.bg.

Уеб сайтът на фондация „Пловдив 2019“ https://plovdiv2019.eu/ спечели първа награда в категорията “Институционален сайт/НПО“ в тазгодишното издание на престижния конкурс „Сайт на годината 2019“.

Национално жури от над 30 експерти по програмиране, уеб дизайн и дигитален маркетинг оцени техническата разработка и функционалностите на интернет платформата. Почетната статуетка и грамота на разработчиците от I-Creativ Studio бяха връчени от Любов Костова- Директор на Британски съвет, България.

Конкурсът „Сайт на годината“ се организира от „Фондация за активно развитие на уеб“ и има за цел да покаже високия стандарт на уеб разработките в България. Общо 123 проекта участваха в 11 различни категории в тазгодишното издание на надпреварата.

Форумът „Срещу забравата” ще стартира с прожекцията на „Аз, графинята” на 10 ноември

Знакови документални и игрални заглавия ще се прожектират в рамките на 15 дни в Тотал спорт

Илюстрация: Кадър от „Аз, графинята“

Пловдив ще е домакин на кино фестивал, посветен на 30 години от падането на Берлинската стена и края на тоталитарния режим в България. В рамките на 15 дни, между 10 и 25 ноември, в залата на Тотал спорт ще се прожектират български филми, съотнесени към „прехода”. Форумът „Срещу забравата” ще стартира с прожекцията на „Аз, графинята” на режисьора Петър Попзлатев, който заедно с Валери Кьорлински е делегиран продуцент на фестивала.

“Срещу забравата” се появява за първи път през май 1990 г. на фестивала в Кан, като заглавие на инициатива, придобила популярност в световен мащаб. На специален форум по време на фестивала, френският президент Франсоа Митеран и министърът на културата Жак Ланг, в присъствието на над 100 световно известни кинорежисьори от цял свят, за първи път изслушват със загриженост изказвания на колеги, които живеят и творят в страните от Източна Европа. Българското кино има четирима свои представители в Кан през 1990 година . За  “състоянието на нещата” в нашето кино говори един от тях.

Още същия ден, присъстващите във форума гласуват решение да се създаде фондация “Кино и свобода”, чиято функция е да оказва правна и интелектуална защита, гарантираща свободата на изказ в кинотворчеството, свободата на словото, както и на творчески похвати, когато иде реч за теми, съпричастни с вълненията на обществото. При нарушаването правата за показ на създадени филми по политически или религиозни причини, фондацията осигурява правна защита на международно равнище. Такава получават Мартин Скорсезе, Анджей Вайда, Фернандо Соланас и десетки други кинорежисьори от всички краища на света, за които киното е съдба.

“Срещу забравата”, в контекста на настоящето, се явява заглавие на кинематографичен форум, който да напомни, че филмовият процес в България не е бил, не е и не може да бъде фриволна валенция, подчинена единствено на финансов интерес. В България, покрай занаятчийското шлайфане в определени жанрове, в последните 30 години достойно присъстват алтернативни образци, необходим коректив за всяко развито гражданско общество. Затова и нарекохме нашия форум – Кинофорум за човека и времето “Срещу забравата”.

Първото издание на филмовия фестивал е посветено на две 30 годишнини- от 9 ноември, когато пада Берлинската стена и от 10 ноември 1989 г.- рухването на тоталитарния режим в България. Събитието ще предложи на зрителите на Пловдив, на европейската столица на културата, редица документални и игрални заглавия, утвърдени в България, Европа и по света- ценно свидетелство за характера и развитието на социокултурните порядки на българите за последните 30 години, както и дискусионна кръгла маса с участието на авторите на филмите, кинокритици, социолози, преки участници в тези събития и желаещи да присъстват граждани.

Една от забележителностите в Асеновград е Етнографската къща. Скоро се отбелязват 30 години от откриването ѝ като туристически обект. Какво може да видим в къщата и кога и как ще се проведе тържеството, може да прочетете по-долу в разговора с Надя Янкова - уредник отдел "Етнография".

Кажете ни повече за историята на Етнографската къща, важни неща, които е добре да знаем?

Етнографската къща е паметник на културата с местно значение. Смята се, че е построена в края на 19 в., за да служи като жилище на заможно семейство от гръцки произход - Чачос или Чанос (името се среща по различен начин в различните източници). Къщата е построена от брациговски майстори, на 2 етажа е, с просторна дълбока винарска изба най-отдолу. Отвън е боядисана в синьо - затова е известна и сред асеновградчани като Синята къща.

Салонът (хайетът) на първия етаж, както и големият салон-приемна на втория етаж се използват за подреждане на временни изложби, като също така там можете да видите и някои от най-емблематичните картини на големия асеновградски художник Коста Форев. Забележителен е таванът на втория етаж, изцяло изработен от дърво, на който е изобразено слънце с елипсовидна форма и няколко вида лъчи, заобиколено с холкел с изписан безкраен венец от цветя на него. Във всяка отделна стая посетителите също могат да се насладят на дърворезбените тавани, а освен това и на самия интериор - интересни са виенските мебели в гостните стаи в стил "Сецесион", много модерни в този период в цяла Европа, включително и у нас, алафрангите по стените, чипровските килими, с които са застлани подовете, както и различни предмети на бита - стенен часовник, различни сервизи за поднасяне на храна и напитки, грамофон, латерна, маша за накъдряне на коса и мустаци чрез нагряване с въглени, албум със старинни снимки, целия с метален обков и мн др. Ценен експонат е хармониумът, изработен в Щатите, който е принадлежал на Цар Фердинанд, но в последствие бива откупен и подарен като сватбен подарък на богат станимашки търговец, който се жени за дъщеря на сподвижник на Левски от Панагюрище.

Как ще отбележите юбилея и със свободен вход ли ще бъде къщата за всички желаещи да присъстват и да я разгледат?

Експозицията е официално отворена за посетители от 10.11.1989 г. и тази година се навършва 30-годишен юбилей от откриването. Именно поради тази причина решихме да отбележим рождения ден с по-голямо събитие, на което сме поканили хората, допринесли най-много за откриването на музейната сграда. Събитието е достъпно, разбира се, и за всички останали, които желаят да се присъединят. То ще се състои на 11.11.2019 г. от 17:30 ч. с вход свободен.  За доброто настроение на всички ни актьорите от „Театрална работилница за мечти” ще изиграят кратък етюд, с който ще ни пренесат във времената на семейство Чанос – първите собственици на къщата, сценария на който изготвих аз с редакция и помощта на Изабела Шопова - ръководител на театъра, а също и на участващите актьори. Освен това ще бъде прожектиран и филмът, заснет по време на откриването на къщата преди 30 години, а който още не е оставил своето послание в капсулата на времето, ще има последна възможност да го направи. Вече в капсулата има доста послания, оставени от посетителите на къщата, които събираме още от Есенната нощ на музеите. В нея ще поставим и флаш памет с различни снимки от събития и изложби, които сме организирали в музея. Празникът ще завърши с вграждането на капсулата в зида на оградата в двора и поставянето на мраморната плоча, която ще указва какво се крие зад нея и кога да бъде отворено - на 10.11.2049 г., след още 30 години. За всички посетители ще има символични подаръчета, свързани с Етнографската къща, а накрая ще бъде разрязана голямата торта и ще се почерпим със станимашко вино.

Освен това ще посрещнем рождения ден на къщата и с обновен външен вид. От няколко седмици насам реставраторите Никола и Диана Стоянови, които са работили по много от къщите в Стария град в Пловдив, както и по археологическите обекти (форума, стадиона), извършват цялостни реставрационни и консервационни дейности по фасадата на къщата. Средствата за това бяха отпуснати след спечелването на проект, с който музеят кандидатства.

Кралете на фънка и ейсид-джаз движението The Brand New Heavies се завърнаха в концертните зали след записите на едноименния албум “TBNH”,  с който отбелязват 30-годишнината си на сцената. Турнето “The Funk Is Back” стартира на 31 октомври в Брайтън, а билетите за първия концерт, както и за предстоящите в Лондон, Манчестър и Глазгоу са напълно разпродадени.

Формацията започва пътя си от лондонските клубове, а характерните й стил и звученe я извеждат на големите концертни подиуми. Ядрото на The Brand New Heavies са композиторите Саймън Бартоломео и Андрю Леви, които с музиката си вдъхновяват поколение успешни изпълнители, включително Jamiroquai, D’Angelo, Ерика Баду и суперпродуцента Марк Ронсън, който определя техния дебютен албум като един от петте, променили живота му.

През годините 15 от хитовете на The Brand New Heavies достигат челните места на британските и американските класации за сингли, денс, клубна, ар енд би и хип-хоп музика, а албумите им са с платинен статус по продажби. Сред най-обичаните им песни са „Dream On Dreamer”, „Sometimes”, „You’ve Got A Friend”, „Apparently Nothing”, „Shelter”, „Never Stop” и др.

Най-големите хитове на The Brand New Heavies, както и песни от юбилейния им албум ще звучат в зала “Универсиада”, където емблематичната формация ще изнесе концерт на 24 януари. В България групата идва с вокал Анджела Ричи, известна с харизматичното си присъствие и невероятен талант да интерпретира джаз и фънк по адекватен за 21 век начин.

Билетите за концерта на The Brand New Heavies са налични в мрежата на Ивентим.

Петък, 08 Ноември 2019 10:46

Да хванеш облака

Художникът Николай Стоев: Животът е прекрасен. Такъв е!

Не можеш да хванеш неуловимото Забавно е да рисуваш нещо, което е невъзможно, казва маестрото, който откри самостоятелна изложба в галерия „Дяков”

Иво Дернев

Художникът Николай Стоев е в центъра на най-знаковото събитие в областта на изобразителното изкуство в Европейската столица на културата тази седмица- откриването на самостоятелната му изложба в галерия „Дяков”. Събитие знаково, тъй като Пловдив изключително рядко посреща експозиция на маестрото заради свръх натоварената му програма и големия интерес към творчеството му. И не на последно място- заради времето, което изисква всяка една негова самостоятелна изложба, тъй като Николай Стоев е съвършен в детайла, в колорита, в сюжетите и е абсолютно безкомпромисен в това, което прави.

„Да направя една картина ми отнема… 40 години. Аз съм започнал да уча от 1979г. Значи една картина я правя от 79-та досега. Всичко е натрупване на опит, проба-грешка, извървян път”, каза пред Под тепето в галерия „Дяков” Николай Стоев. „Ако не си честен в това, което правиш, никой няма да излъжеш, освен себе си. Ако вървиш нечестно по пътя, то се вижда”, допълни маестрото.

И разказа за пътя си.

„В 11-ти клас не знаех какво ще става, какво ще правя. Винаги съм рисувал добре. Не съм си мислил, че всеки го може, а това, че аз го мога просто е някаква екстра, сложена в мен. Така реших да ставам художник, като не знаех какво точно значи това. Художник? Буквички ли ще пиша, звездички ли ще правя, картини ли ще рисувам? Или и трите. Моите родители, учители, нищо не казаха. След студентските си години започнах да работя. Винаги съм работил- правил съм плакати и за театъра, временни украси, всякаква приложна работа. Но и картини рисувах, разбира се. Работейки и вървейки, аз съм следвал идеята чисто идеалистично и съм рисувал неща, които на мен ми харесват. Защото схемата за купуване на картини преди 89-та беше много сложна и трудна. Не можеш ей така да си сложиш картината, както сега, и да чакаш някой да дойде, да я хареса и да я купи. То бяха Национални изложби, журита. Не че не съм участвал. Участвал съм и са ми купували, но не беше лесно да се издържаш. Повечето от художниците, писателите, работеха някъде, получаваха заплати и отделно рисуваха. Аз не знаех какво исках, обаче извървях пътя си. И животът стана такъв, че изведнъж виждаш колко този извървян път води донякъде. Като следваш себе си, накрая се получава. Стават нещата. Този, който знае за какво е тръгнал и накъде отива, въпреки всичко върви напред и стига там, където трябва”, обясни Николай Стоев.

Подчерта, че абстрактното изкуство и правенето на инсталации са нещо изключително трудно и за тях са нужни много познания, много кадърност.

„Това, че можеш да рисуваш е плюс и можеш да не го показваш. Но си личи, когато си го минал този път дори в абстрактното. За съжаление много от  колегите, особено по-младите, си мислят, че абстрактната работа е нещо лесно, защото няма нужда да рисуваш, да показваш сюжет. Но просто с няколко петна не става. Ако се огледаш сто години назад, то цялото изкуство и с това е пълно. Какво е да са авангардист? Такъв можеш да бъдеш и на базата на старите майстори. Ако музикантите са авангардисти трябва да спрат да възпроизвеждат ноти ли? Ами не. Повтаряш основните принципи и изразни средства, на които се опира всяко едно изкуство. Изкуството се ражда от изкуство”, смята художникът.

Той е един от творците, които никога не можеш да сбъркаш. Картините му са отличителни, а почеркът му е уникален. Твърди, че уникалността се изгражда именно тогава, когато си честен в работата си и следваш себе си.

„ Можеш да гледаш други художници и да си вземеш по нещо, да се учиш от тях, като същевременно надграждаш себе си, но пак трябва да си искрен и честен. В началото на пътя си човек може да рисува като някого. После като друг. Има едно лутане. Докато накрая постепенно този опит, който си набрал от тук и от там, го съчетаеш и миксираш. Тогава вече разбираш, че не искаш да приличаш на този или онзи, че вече си се обогатил. И когато тръгнеш да реализираш това, което наистина искаш, то ще стане. Но се случва с много бачкане. Рисуването не може да е хоби, не може да се прави в свободното време. С което и изкуство да се занимаваш е така- театър,в кино, музиката, навсякъде”, подчерта творецът от Велико Търново.

Освен с изключителния си почерк, Николай Стоев е емблематичен художник и заради  посланията си. Светлината, животът в картините му могат да пренаредят пъзела от ежедневието на всеки, застанал пред тях. Да ни накарат да възкликнем „Да, животът е прекрасен!”.

„Когато правя една картина никога не я правя с мисълта да кажа нещо на хората. Правя нещо, което мен ме вълнува и ми е интересно. Страхотното е, че когато го правя по този начин, и на други хора им е интересно. Нещата съвпадат.  Никога не съм си мислил, че ще възпитавам хората, ще им показвам светлия път, ще им казвам какво не трябва да бъдат, какво трябва да правят, колко е лош светът. Всички си го виждат това, кой повече, кой по-малко, но всеки си знае. Когато нещо ми се стори интересно, дори да е негативно, аз го правя по такъв начин, както аз го виждам и на мен ми харесва. Тогава то се получава. Правил съм алегория на завистта, на лакомията. Друг път глупостта ми е интересна, а на следващия път любовта. Всяко нещо можеш да го видиш под сто различни ъгъла. Но аз го правя винаги през моите очи. А през моите очи животът е прекрасен. Такъв е. Още повече, че нямам причина да бъда черноглед. Не разбирам мита за художника, че за да бъде искрен, честен и голям творец, трябва да е гладен, ритан, беден. Няма такова нещо и никога не го е имало. С някои от художниците се е случвало, но то е било заради характера и ситуацията, в която са изпадали”, довери той.

И се спря на чувството „Да хванеш облака”, както се казва една от картините в последната му самостоятелна изложба в столицата.

„ Чувството да хванеш облака е нещо фантастично. Това е една алегорична история, в която съм искал да кажа много неща. Основното е, че не можеш да хванеш неуловимото. Имах и една картина „Облакът на розовите желания”, в която всички, с едни чували , взимат от него и накрая като се приберат- няма никой. Пресъздавам илюзията, желанието да хванеш нещо, което лети. Нещо, което искаш да хванеш, озаптиш, да вкараш в някаква твоя си мярка, а то си е облак, мястото му е съвсем другаде. Забавно е да рисуваш нещо, което е невъзможно. Трудно се и рисува това. Понякога рискуваш дотам, че би могъл да влезнеш в някаква леко илюстративна сфера, която е много тънък лед. Много тънка е границата понякога. Когато се справиш обаче удоволствието е голямо. Иначе магията на картината не мога да я формулирам. Моят преподавател по живопис казваше за един негов състудент „Абе не е нарисувано хубаво, обаче има картина”. Това е магията.Защото гледаш някой, който има платно, боя до него, рамка има, ама картина няма”, каза за финал Николай Стоев.

 

Страница 5 от 1646

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…