Oft Robin е група съставена от трима от най-напредничаво мислещите млади български музиканти. Трио с обща амбиция и търсене на оригиналност, непредвидимост и постоянни музикални новооткрития. Концертът, част от платформата „Камерна сцена Пловдив“ е на 16 юли, неделя, от 19.00 ч. в Първо студио на Радио Пловдив.

Групата Oft Robin е в състав: Виктор Бенев – malletKAT, електроника, Мартин Хафизи – барабани и Евден Димитров (EVDN.) – бас китара, ефекти.

Композициите на Oft Robin са основа за отворен импровизационен диалог, който събира на едно място мелодичния лиризъм и минималистичен музикален подход на Бенев, ритмичната сила и влияние от прогресивния рок на Хафизи и обсесията на Димитров с „бийтове“, „рифове“ и търсене на новаторски звук на бас китара.

Oft Robin е проект основан през 2019 г. От създаването си, групата прави периодични турнета в България, Австрия, Холандия и Норвегия, свирила е с Биг Бенда на Българското национално радио и е представлявала България през 2022 на ежегодния симпозиум „European Jazz Conference“, като част от селекцията на Европейската Джаз Общност.

Проектът е представляван от enovae records. Събитията от „Камерна сцена Пловдив“ се осъществяват с подкрепата на община Пловдив и са част от Културния календар на града за 2023 година.

Билети в мрежата на Ивентим и на място преди концерта.

Първото представяне на книгата му с есета, истории и фрагменти „За неизбежната случайност“ нокаутира с доказателството, че по-добре е да нямаш, щом твоето да имаш отнема нечие да бъде

- Tаня Йорданова

Първото представяне на книгата в България с есета, истории и фрагменти „За неизбежната случайност“ от Иван Ланджев е част от програмата на „Пловдив чете“.

През есента на 2020 година, случайно стиховете на Ланджев влязоха в живота ми, нашепвайки „да отпразнуваш показно живота, подобно голобрад Уолт Уитман някакъв, и ти така да атакуваш радостта докато не се подчини и не забиеш знаме в нея.

Завоевател да си на доброто и красивите ти мисли да се раждат все на светло. Така ще се научиш да извърташ погледа и да виждаш океани.“  

В ежедневния океан от разпръснати думи, в книгата „За неизбежната случайност“ седем фрагмента, седем предговора и седем послеслова се превръщат в острови. Ланджев е подредил думите и на всеки остров ме очаква писмо.

„Умишлените рекорди показват какво могат да постигнат хората. Случайните ни показват какво могат да преживеят.“ Случайност ли е да нямаш или умишлен рекорд е да имаш – звучи като да бъдеш или да не бъдеш. В зловещо поле се превръщат милион и едното желания и перото на Ланджев нокаутира с доказателството, че по-добре е да нямаш, щом твоето да имаш отнема нечие да бъде.

„Тайните на всеки град и вътрешните дворове с примамващата сянка, двете тихи пейки откъдето някаква история започва, котките, които сякаш знаят – нищо от това не ти убягва, всичко под небето е достъпно. Ти си приобщен. Утопиите са отключени за теб. Пейзажите ти се предлагат като опитни любовници. Фенерите с познатите градини ти намигат съзаклятнически, ето: вече пишеш с повече глаголи.“

Сатирата е здравословна и за да смекчи болката от реалността, писмото продължава със сглобяване на истории за зеления боксов чувал. С Иван Ланджев сме приобщени към един и същ град, знаем тайните му и той нашите: за любовта, от която се срамуваме. Обаче в нас остава надеждата… и тук писмото свършва. Достигам до фрагментите с по-малко думи, преминавам през селфито, за да стигна до булевард „България“. Тук в писмото се говори за „дълг“ и „корупция“ и за съвестта, която все по-често остава чиста, защото не я ползваме.

На следващия остров чета думите на Мохамед Али: „Аз спор с виетконгците нямам“. Ланджев допълва, че боксът и шахът приличат на живота. Превъзхождат го, защото са с по-ясни правила, нещата са по-достойни. Единоборството е по-честно. Понякога ни се иска и в живота да е така. После Иван Ланджев, като „завоевател на доброто“ посочва, че „стилът е походката на свободата“. На последния остров бъдещето стопля, защото зависи от топлината, а топлината пътува от любовта.

Книгата е опити върху надеждата, опити върху българската ситуация, въпреки мълниите, според мен, бихме могли да възпитаме с усилията на волята и интелекта, да сме оптимисти, защото човекът е скептик. Да се надяваш излиза по-смело. Внимание, вратите се отварят. Имахме свободата и не знаехме какво да правим с нея. Само помнещият може да си позволи лукса на тъгата.

Представянето на книгата приключи. Не разказах за всички писма, които получих в „За неизбежната случайност“. Нареждам се последна и очаквам своя автограф.

– Кой е вашият герой в момента?

– Майка ми! Нямаше ме 6 месеца, липсвахме си.

– Коя е Вашата неизбежна случайност?

– Любовта!

„На света принадлежиш и сам си свят. Не можеш да застинеш върху страниците никога, защото взе решение да бъдеш песен. Навсякъде си тукашен. Едно прохладно и летливо настояще – увлечено от собствения ритъм, то вечно себе си догонва.“

Цитати от:

„ За неизбежната случайност“

„Разсъждение за метода“ от стихосбирката „Ти, непрестанна новина“, изд. „Жанет 45“

Провъзгласен е за най-успешния гръцки изпълнител в световен мащаб и го наричат „бащата на гръцки блус”. Пълнил е стадиони като „Уембли”, Олимпийския стадион в Атина и най-престижните зали по света. На 2 септември Йоргос Даларас идва за концерт в Античния театър в Пловдив. 

Пял е с най-големите музиканти – като Стинг, Дулсе Понтеш, Брус Спрингстийн, Пако де Лусия, Ал ди Меола, Питър Гейбриъл. 

„Тези музикални партньорства започнаха като една мечта, защото като малко дете, когато се занимавах с народна музика, нямаше възможност, нямаше път, за да стигна до тях, и всеки един от тях беше едно пожелание и цел много трудна за постигане.”, споделя музикантът в интервю за bTV. Но когато дава своите творби на тези музиканти, те веднага му отговарят.

„Тогава разбрах, че когато искаш нещо много, е възможно Вселената да съзаклятничи и да помогне то да се сбъдне”, споделя музикантът. 

За него Пако де Лусия е легенда от детските му години и защото още от малък започва да свири на китара. Възхищава се на колаборациите му с Ал ди Меола. А по-късно „гръцкият Брус Спрингстийн” наеднократно дели сцената с тях. Даралас е прекрасен музикант, добър човек и добър приятел, обичам го, пък казва за него самият Пако де Лусия. 

Със Стинг пък записват и изпълняват по световните сцени емблематичната „Mad About You” /известна като Trelos gia Sena на гръцки/, съчетала уникалните гласове на двамата, лириката на любовната песен и източната чувственост на гърка.

„Винаги съм се възхищавал на Стинг заради хубавия му глас и песните, които пише. Също и заради обществените му каузи за човека и за природата”, разказва Даларас за своя приятел.

С Дулсе Понтеш го свързва трайно партньорство, като придружава португалката във фадо и латино ритмите. Прочута е общата им версия на нейната страстна „O mare e tu”.

„За първи път срещнах български музиканти, когато Горан Брегович доведе в Атина жени, които пеят български народни песни. Обаче аз, от малко дете следя различни неща в района и научих от много рано за Ангелогласните. Те са ангелски хор, който пее църковни песни и са невероятни. Както и жените, които пеят с много високи гласове – тези традиционни български песни, които не знаеш дали са песни, с които оплакват, песни за радост или песни на тъгата”, разказва музикантът с възхита за срещата му с българската народна музика.

Концертът на Йоргос Даларас на 2 септември в Античен театър в Пловдив включва подбрани класики от огромния му богат репертоар. Гласът на Даларас ще бъде придружен от оркестър от духови инструменти, китари, гръцки бузуки и вокали. Билети се продават в системата на Eventim.

За втора година пътешественикът и фотограф Борислав Илиев гостува със своя впечатляваща фотоизложба в галерия „Капана“ (ул. Райко Даскалов“ №29). И отново в обектива му са свещени древни места в далечна Япония. Този път експозицията „SHIKOKU HENRO – 88 Temples Pilgrimage“, ще представи хилядолетния духовен поклоннически маршрут, минаващ през 88 свещени будистки храма, създаден от великия монах, калиграф и поет на Япония –  Kukai ( Kobo Daishi  774 – 835 ) преди повече от 1200 години на остров Shikoku, най-малкия от 4-те основни острова на Япония.

Откриването е на 11 юли от 18:00 часа. А изложбата ще може да се разглежда до 9 август с вход свободен.

SHIKOKU HENRO – 88 е един от най-дългите кръгови поклоннически маршрути в света, който започва от храм 1 ( Ryōzen-ji (霊山寺), завършва в храм 88 ( Ōkubo-ji (大窪寺) и се простира на 1500 километра през четирите префектури на Shikoku: Tokushima, Kochi, Ehime и Kagawa. Извървява се пеша за приблизително 55 дни.

Галерия и още подробноси вижте на podtepeto.com

Юлиян Табаков гостува с „ГЕНЕЗИС“ в Зала „2019“

Изложбеният цикъл „ГЕНЕЗИС/GENESIS“ на Юлиян Табаков вече посреща посетители в Пловдив и ще го прави до 3 август.

Експозицията започва с разходка из овъглена стилизирана гора в белия простор на Зала „2019“ на ул. Гладстон“ 32, следва изкачване по стълби, които отвеждат към шестодневното Сътворение на второ ниво. То е представено със същия минимализъм на визуалния изказ – от непрогледното черно на нищото, през постепенната поява на релефност, към многоцветна натурална птича композиция, под мамеща червена ябъка върху изсъхнало дърво на познанието, до атрибути на съвременния човек – бижута, смартфон.

Като сюрреалистичен каприз на автора присъствалите на откриването участваха в пикник в „гората“ с ядене на торта по повод отминалия му рожден ден. В крайна сметка Юлиян Табаков е демиургът на тази причудлива планета от мъртви артефакти и загиваща органика. И може да се разпорежда се нея както намери за добре, както човечеството се разпорежда с живата природа според желанията и удобствата си.

Вижжте подробности и галерия в podtepeto.com

На 9 юли 2023 година се навършват 173 години от рождението на съзидателя на българската литература.

Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли (27 юни стар стил) 1850 г. в Сопот, Османска империя.

Вторият роден град на поета обаче не опази неговия паметник

“Да, Пловдив, с хубавата своя история; Пловдив, в който през времето на робството биеше най-силно пулсът на българското сърце; огнището на светлината, което изпрати пожарна искра по всички краища на България, който пръв издигна знамето на борба за черковна независимост и роди славен сонм деятели по народното възраждане; Пловдив, който и подир Освобождението беше в продължение на няколко години политически и духовен център на Южна България, удивляващ чужденците със своя всестранен напредък, със своя интензивен културен живот. И чини ми се, че тоя духовен подем най-много, ако не всецяло, се дължи именно на Пловдив, на неговото просветено общество, което ме съгряваше със своята отзивчивост и съчувствие; на пловдивската великолепна природа, която ме въодушевляваше; на пловдивското синьо небе и пловдивския въздух. Ето защо, аз се чувствам щастлив в тоя мой втори роден град, дето получих най-чистите си вдъхновения, дето моята муза крепна и моят дух се окрили”.

Снимката на корицата: Тържество пред пловдивския дом на Иван Вазов през 1929 г. Личен архив на Недко Каблешков